№ 620
гр. Ловеч, 14.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА Въззивно
частно гражданско дело № 20224300500409 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.
С Разпореждане № 1651 от 02.08.2022 година, постановено по ч.гр.дело № 1154 по описа
за 2022 година, Ловешкият районен съд е уважил заявлението на „А 1 България"ЕАД, ЕИК *****,
седалище в гр*****, представлявано от главен изп.директор А.В.Д. и изп.директор МЛ. М., за
издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника М.И. Альошова, ЕГН
**********, с адрес гр***** за вземане за следните суми: 579,38 лева- цена на предоставена
мобилна услуга; 697,50 лв.- цена по договор за изплащане, ведно със законна лихва от 22.07.2022г.
до изплащането им и сторените разноски в размер на 61,01 лева, като ОТХВЪРЛИЛ заявлението в
частта, относно претендираната неустойка за предсрочно прекратяване на договорната връзка за
сумата от 1536,90 лева и за сума в размер на 258,56 лева - обезщетение за забава.
Срещу разпореждането е подадена частна жалба от „А 1 България "ЕАД, ЕИК *****, чрез
пълномощника му- юрисконсулт П.П., с която е обжалвано като незаконосъобразно в
отхвърлителната му част.
Жалбоподателят оспорва извода на съда, който е приел, че не са отстранени
нередовностите в подаденото заявление, както и че неустоечната клауза е нищожна поради
противоречие с добрите нрави и че излиза извън присъщата обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция.
Счита, че с уточняващата молба са отстранени всички посочени от заповедния съд
нередовности, като дадените указания са изпълнени в цялост. Изтъква, че дори да е налице липса
на посочване на месечните такси на отделните мобилни номера, то това не може да бъде прието за
съществено нарушение, което да обуслови отказ от издаване на заповед за изпълнение. Сочи, че
по отношение на останалите характеристики на договора и дължимите суми, длъжникът е в
състояние да разбере от какво произтича задължението му и да упражни правото си на защита,
както в настоящото производство, така и в исковото. Твърди, че посочените в уточняващата
молба елементи на договора са достатъчно индивидуализиращи, че да няма съмнение относно
1
естеството на договора. Изтъква, че за всеки номер е записана неустойка в размер на три месечни
абонаментни такси и е обяснено как точно е формирана, а от там възниква и възможността за
длъжника и съда да направят извод какъв е единичният размер на месечната абонаментна такса по
отношение на конкретния номер.
По отношение на мотивите, че неустойките противоречат на добрите нрави, посочва, че в
случай на прекратяване на договора преди изтичане на уговорения срок по вина или инициатива
на потребителя, или при нарушаване на задълженията му по договора или други документи,
свързани с договора, в това число и приложимите Общи условия, последния дължи неустойка в
размер всички стандартни месечни абонаменти като максималният размер на неустойката не може
да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Затова поддържа
становище, че клаузите за дължимост на трикратния абонамент не създават неравновесие в
правата и задълженията на потребителя и мобилния оператор по смисъла на чл. 143 от ЗЗП и не
излизат извън присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция,
като още към момента на сключване на процесния договор не са създали възможност за
несправедливо обогатяване на кредитора, накърняващо добрите нрави.
Сочи, че по отношение отказа да се издаде заповед за разликите в цените на устройството
без абонамент и с абонамент, следва да се има предвид, че мобилният оператор е направил
отстъпка от стандартната цена на устройството, като посочената клауза цел да обезщети
мобилния оператор за направените от него ценови отстъпки с оглед очакваното изпълнение на
задължението от страна на потребителя за договорения срок. В случая лизингополучателят е
получил от оператора устройство на по-ниска цена, спряно е изпълнението на договора и по него
не е върнато на лизингодателя предоставеното устройство в магазин на мобилния оператор,
поради което заявителят има право да поиска връщане на самото устройство, което се държи и
ползва и чиято пълна цена потребителят не е заплатил. Твърди, че без значение е дали
претендираната сума, явяваща се разлика между преференциална и редовна цена, представлява
необосновано високо обезщетение, което води до неравноправност на клаузата, тъй като тя е
свободно договорена и е в по-малък размер от направената отстъпка от мобилния оператор.
Поддържа, че неустойката е договорна клауза и страните могат свободно да уговорят вида
и размера , стига тази клауза да не противоречи на императивните разпоредби на закона и
добрите нрави, като развира съображения в тази насока. Счита, че в настоящия случай, когато има
неизпълнение на същинско задължение на длъжника по договора, не може да се приеме, че
неустойка в размер на три месечни абонаментни такси излиза извън присъщата обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функция, нито че накърнява добрите нрави. Като се позовава на чл. 9
от ЗЗД, поддържа, че автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на
договора се отнася и до начина, по който се изчислява размерът на неустойката.
Моли, да бъде отменено разпореждането в обжалваната част и да се разпореди издаване на
Заповед за изпълнение за претендираните суми, както и присъждане на разноски в производството.
Жалбоподателят е бил уведомен за разпореждането на 10.08.2022 г., а частната жалба с вх.
№ 7173/15.08.2022, е подадена от легитимирано лице и срокът по чл.418,ал.3 от ГПК за обжалване
е спазен, поради което съдът приема, че е допустима. На основание чл.278,ал.1 и ал.2 от ГПК
следва да се разгледа по същество.
От приложените по делото доказателства се установява следното:
Производството по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение е започнало пред
Ловешкия районен съд по повод заявление на „А 1 България" ЕАД, ЕИК ***** срещу длъжника
М.И. Альошова от гр.Ловеч, за парично вземане в размер на: 2831.78 лева главница и мораторна
лихва върху цялата сума в размер на 115.20 лева, ведно със законната лихва за забава от датата на
подаване на заявлението и до окончателното изплащане на задължението. Претендирани са и
разноски- държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева.
Ловешкият районен съд е оставил заявлението без движение, на основание чл.411, ал.2, т.1
ГПК, и указал на заявителя да посочи с молба и допълни обстоятелствената част от заявлението,
като посочи: съществените характеристики на договорната връзка, по която търси изпълнение
(договор за далекосъобщителни услуги и договор за продажба на изплащане)– цена и срок, момент
2
на прекратяването на договора, механизма за формиране на неустойката във всяка договорна
връзка, във връзка с какво неизпълнение е начислена неустойката по договора за продажба на
изплащане.
Заявителят е подал молба в указания срок, в която е посочил, че претендираните вземания
са по общ рамков договор за предоставяне на телекомуникационни услуги № ********* и
системен партиден номер М 6357807 със срок на действие – срока на действие на всяка една
уговорена услуга по договора. Договорът е сключен на 29.07.2019г., като към него са предоставени
следните услуги : Мобилна услуга с номер ********** със срок две години, считано от
05.07.2021г.; Мобилна услуга с номер 0889 221125 със срок две години, считано от 07.04.2021г;
фиксиран домашен интернет с № 101001788620 със срок две години, считано от 29.07.2019г.;
фиксирана телевизия с № 201001788645 със срок две години, считано от 03.06.2021г.; интернет –
net box с № ********** със срок две години, считано от 16.08.2021г. Уточнява, че към посочения
договор с № ********* и системен партиден № М 6357807 от 29.07.2019г. е сключен договор за
продажба на изплащане на устройство апарат Motorola Moto E7 power Blue+ Spra от 05.07.2021г.,
като устройството е закупено чрез заплащане на първоначална вноска в размер на 4,50 лева и 23
последващи равни месечни вноски, съгласно погасителен план. Към посочения договор е сключен
договор за продажба на изплащане на апарат Xiaomi Mi10T Pro 256 GB Blu+band Mi5, като
устройството е закупено чрез изплащане на първоначална вноска в размер на 33,50 лева и 23
последващи равни месечни вноски, съгласно погасителен план. Уточнено е, че са налице
неплатените вноски за устройствата за периода 09.08.2021г.- 08.02.2021г., от които 27,00 лева за
апарат Motorola Moto E7 power Blue+ Spra и 201,00 лева за апарат Xiaomi Mi10T Pro 256 GB
Blu+band Mi5, и предсрочно изискуеми са останалите вноски, начислени във фактура от
11.03.2022г., от които 67,50 лева за апарат Motorola Moto E7 power Blue+ Spra и 40,2,00 лева- за
апарат Xiaomi Mi10T Pro 256 GB Blu+band Mi5.
Заявителят е изброил електронните съобщителни услуги, които е предложил на
потребителя като Приложения с № 1 към рамков договор, подписан на 29.07.2019 година. Посочил
е, че договор с № ********* и системен партиден № М 6357807 е прекратен на 18.02.2022г. по
вина на абоната, поради неплащане, продължило повече от 124 дни.
За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на
чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед
индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане на база
фактическите твърдения на кредитора заявител, както и да се установява изискуемостта му
(ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВСК). Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, съдът
е задължен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на
добрите нрави.
Настоящият въззивен състав споделя изводите на районния съд за неоснователност на
заявлението в частта за претендираните неустойки и обезщетение за забава.
Въззивният съд счита, че заявителят не е отстранил нередовностите в заявлението и не е
изпълнил в цялост указанията на районния съд- от приложената допълнителната молба не става
ясно по какъв начин са формирани претендираните неустойки и по какъв начин е прекратен
рамковия договор от 29.07.2019г., тъй като длъжникът следва да бъде уведомен за това съгласно
чл.87, ал.1, изр.2 от ЗЗД. Заповедният съд е дал указания за посочване момента на прекратяване на
договорната връзка, като в уточнителната молба е посочено, че договорната връзка е прекратена на
18.02.2022г. поради неизпълнение по вина на потребителя, но не е посочен начинът, по който
волеизявлението на заявителя е достигнало до длъжника. Това обстоятелство не е отразено в
мотивите на съда, като следва да се отбележи, че предоставянето на доказателства за надлежно
уведомяване на длъжника за прекратяване на договорната връзка е част от обстоятелствата,
касаещи изискуемостта на задължението .
3
Въззивният състав споделя изцяло изводите на заповедния съд относно задължението за
неустойка в размер на отстъпките от абонаментния план за остатъка от срока на договора. Съдът
правилно е приел, че те не съставляват вреда от неизпълнението за оператора, получаването им
надхвърля тяхната обезпечителна и санкционна функция, поради което са нищожни като
противоречаща на добрите нрави. В тази насока съдът се е позовал и на постановките в ТР №
1/2009 г. на ОСТК на ВКС.
Правилно е и становището на съда, че неустойката, заявена като разлика между
стандартната цена на предоставеното мобилно устройство и цената на устройството с отстъпка, се
явява неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Наред с това, основателни са изводите, че тази
неустойка е част от съдържанието на договора за електронни услуги, но урежда отношенията
между страните по друг договор- този за лизинг, който има различен предмет и уговорената в него
цена не може да бъде променяна едностранно от оператора.
Съдът намира за правилно и направения от районния съд извод, че цената на
предоставените устройства във връзка с ползването на услугата телевизия и интернет не е
включена като компонента при формиране на неустойката, поради което за нея не може да бъде
издадена заповед за изпълнение в рамките на договора за мобилни услуги.Това важи и за
обезщетението за обработка на просрочено задължение.
Като последица от приетата неоснователност на процесните неустойки е невъзможността
да се индивидуализира размерът на обезщетението за забава по всяко от вземанията, тъй като е
посочено общо, поради което не може да бъде определено в заповедното производство и също
следва да се отхвърли.
Достигайки до същия правен извод, Ловешкият районен съд е постановил
законосъобразен съдебен акт в обжалваната част, който следва да бъде потвърден.
Воден от изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА РАЗПОРЕЖДАНЕ № 1651 от 02.08.2022 година, постановено по
ч.гр.дело. № 1154 по описа за 2022 година на Районен съд Ловеч, в частта , с която е отхвърлено
заявлението на „А1 България"ЕАД, ЕИК *****, гр.София за издаване на заповед за изпълнение
срещу длъжника М.И. Альошова, ЕГН **********, с адрес гр*****, за вземане за неустойка за
предсрочно прекратяване на договорната връзка в размер на 1536,90 лева и за 115,20 лева -
обезщетение за забава.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4