Р Е Ш
Е Н И Е
№
Софийски градски
съд, Гражданско отделение, ІI-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание
на осми март две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
АНЕТА ИЛЧЕВА
при участието на секретаря Алина Тодорова, разгледа докладваното от
мл. съдия Илчева в. гр. д. № 9938 по описа за 2018 г. по описа на СГС и взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 398683 от 02.05.2018 г., постановено по гр. д. № 2733/2018
г. по описа на СРС, 25 състав, са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД против „Н.б.л.о.“
ЕООД искове по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1,
т. 3 ЗЕ за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
4361,24 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия,
доставена за периода 11.2011 г. – 10.2014 г. и 762,22 лева – законна лихва за
забава за периода 31.12.2011 г. – 08.12.2014 г.
Недоволен от постановеното решение е останал ищецът, „Т.С.“ ЕАД, който
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подал въззивна жалба срещу първоинстанционното
решение. В жалбата са изложени доводи за неправилност, неоснователност,
незаконосъобразност на първоинстанционното решение и постановяването му при
нарушение на материалния закон. Излага се, че неправилно е прието, че не е
възникнало правоотношение по договор за продажба, тъй като качеството клиент не
се придобива въз основа на сключен договор, а в следствие на подадено заявление
за присъединяване към топлопреносната мрежа. Сочи се, че договорът обезпечава
качеството купувач, не клиент. Излага се, че клиентът е бил снабдяван с
топлинна енергия. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК
не е постъпил отговор на въззивната жалба. В писмени бележки ответникът „Н.б.л.о.“ ЕООД е посочил, че не е възникнало валидно облигационно
правоотношение по предвидения ред.
Съдът, като съобрази доводите
на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира
за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените
във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално
легитимирана страна в процеса, поради което е допустима, но разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания
в жалбата. Първоинстанционното
решение е валидно, но същото е недопустимо в обжалваната част. Не са допуснати
нарушения на императивни материалноправни норми.
СРС, 25 състав, е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За уважаването на предявения
по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД иск ищецът трябва да установи при условията на
пълно и главно доказване следните кумулативни предпоставки: 1) възникването,
съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т. е.
наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като
потребител на топлинна енергия (ТЕ) през процесния период; 2) използването от
ответника на претендираното количество ТЕ.
В подаденото заявление по чл. 410 ГПК, както и
в исковата молба, дружеството - ищец е посочило, че претендира сумите от
ответника като потребител на ТЕ за стопански нужди на основание § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ, като е
изтъкнало, че продажбата на ТЕ за стопански нужди се осъществява на база
писмени договори при Общи условия.
Отношенията между доставчиците и потребителите на ТЕ за исковия
период са регламентирани в ЗЕ. По силата на § 1, т. 43
ДР на ЗЕ,
приложима за част от процесния период, "потребител на енергия или природен
газ за стопански нужди" е физическо или юридическо лице, което купува
електрическа или ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за
стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет.
Подобно е и разрешението на чл. § 1, т. 33а
ДР на ЗЕ (в ред.
в сила от 17.07.2012 г.) "небитов клиент" е клиент, който купува
електрическа или ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за
небитови нужди.
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3
ЗЕ (в ред. в сила от 21.06.2011 г.) продажбата на ТЕ се извършва на основата на
писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и
потребители на ТЕ за стопански нужди, а в редакцията, в сила от 17.07.2012 г.,
е записано, че продажбата на ТЕ се извършва на основата на писмени договори при
общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на ТЕ за
небитови нужди.
От представените по делото
доказателства безспорно се установява, че процесният имот е предназначен за
задоволяване на стопански нужди, с оглед на което топлоснабдяването на същия се
извършва при условията на чл. 149, ал.
1 ЗЕ. В
производството не се спори, че такъв писмен договор не е сключен между главните
страни по делото за процесния период, с оглед на което между тях не е
възникнало валидно облигационно правоотношение за продажба на ТЕ за небитови
нужди. Подаденото заявление за сключване на договор за продажба на ТЕ за
стопански нужди не може да се приравни на сключването на такъв, тъй като
законовата регламентация е ясна в тази връзка. Подаването на заявление може да
се тълкува като желание от страна на заявителя за сключване на такъв договор,
но не отпада необходимостта от сключване на изричен писмен договор.
В следствие на гореизложеното
се налага извода, че липсва първата предпоставка за уважаване на предявения иск
– ищецът не е доказал наличието на облигационно отношение с ответника, поради
което не е проведено пълно и главно доказване на обстоятелство от фактическия
състав, за което същият носи доказателствената тежест.
При неоснователност на
главния иск, акцесорният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД също се явява неоснователен.
Поради съвпадане на изводите
на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, решението на СРС
следва да бъде потвърдено.
При този изход на правния
спор право на разноски би имала въззиваемата страна, но същата не е поискала
присъждането им.
На основание чл. 280, ал.
3, т. 1 ГПК и
предвид цената на предявените искове настоящото решение е окончателно.
Така мотивиран, Софийски
градски съд, ІІ-Г въззивен състав
ПОТВЪРЖДАВА решение № 398683 от 02.05.2018 г., постановено
по гр. д. № 2733/2018 г. по описа на СРС, 25 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната
на ищеца - "Бруната" ООД.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
2.