М О Т
И В И
Производството е по реда на чл.306 ал.2, вр. ал.1 т.1 НПК за определяне
на общо наказание на осн.чл.25 ал.1, вр. чл.23 ал.1 НК на осъдения Ч.Б.К. ***,
по постъпило мотивирано предложение от Районна прокуратура - В..
Участващия
в делото прокурор изразява становище, че са налице основания за кумулиране на
визираните в предложението присъди, като счита, че на осъденото лице следва да
се определи общо най-тежко наказание. Изразява становище, че на осъдения Чавдаров
следва да се зачете времето, през което е търпял наказание, както и да му се
приспадне времето, през което е бил с МНО „Задържане под стража“.
Служебният
защитник на осъденото лице – адв.К. изразява становище, че следва да бъде извършено
групирането, както е предложено от представителя на прокуратурата, както и да
бъде приспаднато времето, през което подзащитния му е търпял наказание
„лишаване от свобода“ и е бил с МНО „Задържане под стража“.
Осъденото
лице изразява становище, че следва да бъде извършено групирането, както е
предложено от Районна прокуратура – В..
По
делото са събрани писмени доказателства, които анализирани поотделно и в
съвкупност, дават основание на съда да приеме следното:
Видно
от данните за съдимост осъденото лице Ч.Б.К. е осъждан 3 пъти за престъпление
от общ характер. В мотивите ще бъдат отразени втори и трети запис, тъй като по
първия запис осъденото лице е реабилитирано.
Видно
от бюлетина за съдимост на К. присъдите, които Районна прокуратура - В. е
предложила да бъдат групирани са:
В
справката за съдимост под № 2 – С Присъда № 12/18.08.2020г., постановена по
НОХд.№ 311/2020г. по описа на РС – Б.С., за деяние, извършено на 07.02.2020г.
по чл.330, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, с която му е наложено наказание „ДВЕ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, което да изтърпи при първоначален „общ“ режим. На
основание чл.59, ал.1 от НК съдът е приспаднал времето, през което осъденото
лице е било с МНО „Задържане под стража“, както и с полицейско и прокурорско
задържане, считано от 07.02.2020г. до влизане на присъдата в сила.
Присъдата
влязла в законна сила на 03.09.2020г.
В
справката за съдимост под № 3 – Със Споразумение № 260002/26.01.2021г.,
постановено по НОХд.№ 436/2020г. по описа на РС - Б.С., за деяние, извършено за
времето от 01.01.2020г. до 29.02.2020г. по чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК,
с което му е наложено наказание „ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, което да
изтърпи при първоначален „общ“ режим. Споразумението влязло в законна сила на
26.01.2021г.
От
изложеното е видно, че деянията по горецитираните НОХ дела са извършени в
условията на съвкупност, преди да има влязла в сила присъда за някое от тях.
За
това съдът определи общо наказание по горецитираните НОХ дела в размер на
най-тежкото от тях, а именно „ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, което да изтърпи
при „общ“ режим.
Съдът
намира, че на основание чл.59 от НК следва да приспадне времето, през което
осъденото лице К. е бил с МНО „Задържане под стража“, както и с полицейско и
прокурорско задържане, считано от 07.02.2020г. до 15.09.2020г., като един ден
задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
Намира
също така, че следва да приспадне, на основание чл.25 ал.2 НК от така
определеното общо най-тежко наказание времето, през което осъденото лице е
търпяло наказание „лишаване от свобода“ по НОХд.№ 311/2020г. по описа на РС – Б.С.,
считано от 16.09.2020г.
С
оглед прецизност следва да се спомене, че с обявяване на присъдата по НОХд. №
311/2020г. по описа на РС – Б.С. на 18.08.2020г. съдът е потвърдил мярката за
неотклонение „Задържане под стража“ до влизане на присъдата в сила. Присъдата е
влязла в сила на 03.09.2020г. Явно присъдата е изпратена по-късно за изпълнение
и това най-вероятно е станало на 15.09.2020г. и осъденото лице е приведено в
затвора В. на 17.09.2020г. Но тъй като един ден задържане се зачита за един ден
лишаване от свобода, то съдът намира за безпредметно да прави горецитираните
корекции.
Що
се касае за предложението присъдата да бъде увеличена по чл.24 от НК с ½
, то съдът намира, че деянието, за което е осъден по НОХд. № 311/2020г. на РС –
Б.С., преди това е бил реабилитиран, т.е. не осъждан. Осъжданията и последиците
от това са заличени с настъпване срока на реабилитация.
В
конкретния случай определеното общо най-тежко наказание от две години лишаване
от свобода не може да бъде увеличено с ½, тъй като подсъдимия ще следва
да търпи три години лишаване от свобода, а това е недопустимо, тъй като сбора
на двете осъждания е две години и осем месеца лишаване от свобода. Имайки
предвид горецитираното и добрите характеристични данни за осъденото лице, съдът
намира, че не следва да се възползва от чл.24 от НК, а така определеното общо
най-тежко наказание от две години лишаване от свобода ще изпълни както личната,
така и генералната превенция на закона.
При
тези мотиви, съдът постанови определението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: