Р Е Ш Е Н И Е
№ 263
гр. Велико Търново, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на пети ноември
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДИАНКА ДАБКОВА
КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
При участието на секретаря М.Н.и прокурора от ВТОП Н.О.разгледа
докладваното от съдия Калчев касационно
НАХД № 10221/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63,
ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на А.М.П.
*** срещу Решение № 260040 от 04.06.2021 г. по НАХД № 396/2020 г. на Районен съд-гр. Свищов в частта, с
която е потвърдено НП № 20-0352-000882/17.11.2020
г., издадено от началника на РУ на МВР– Свищов. В касационната жалба се твърди,
че решението е постановено при нарушение на закона и допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване на
процесуалните му права, алтернативно – наложените наказания са явно
несправедливи. Според касатора в АУАН са извършени дописвания и поправки,
оказващи влияние на съдържанието му, което води до незаконосъобразност на НП.
Било невярно твърдението, че ограничението на скоростта било въведено с пътен
знак Д11, като същият представлявал указателна табела и не въвеждал забрани или
ограничения. Алтернативно поддържа, че маловажността на деянието обуславя
приложението на чл. 28 от ЗАНН. Моли за отмяна на обжалваното решение и връщане
на делото за ново разглеждане или за отмяна на наказателното постановление.
Ответникът
по касационната жалба – РУ на
МВР – Свищов, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание и
не ангажира становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на
жалбата, като излага мотиви за правилност на оспорваното решение.
Настоящият
състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и
основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на
основание чл. 218, ал.
2 АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с
материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна
страна:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по
същество е неоснователна. Аргументите на
съда за този извод са следните:
Предмет
на настоящото производство е Решение № 260040 от 04.06.2021 г. по НАХД № 396/2020 г. на Районен съд-гр. Свищов в частта, с
която е потвърдено НП № 20-0352-000882/17.11.2020
г., издадено от началника на РУ на МВР – Свищов. С последното на А.М.П. *** за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 700 лева и лишаване от
право да управлява МПС за 3 месеца. На основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети и 12 точки. Касаторът
е санкциониран за това, че на 31.10.2020 г., в 11,50 часа в гр. Свищов на ул. „Отец
Паисий Хилендарски“ до „Топливо“ АД в посока с.Ореш, като водач на
МПС-собствения си лек автомобил „Ауди А4” с рег.№ ВТ 0874 КС управлява с
превишена скорост 107 км/ч при ограничение в населено място 50 км/ч., въведено
с пътен знак Д11. Включен е толеранс 3 км/ч. и отчетено превишение 54 км/ч. Съдът
е отменил НП в останалата част, относно наложено наказание в размер на 10 лева
на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, като в тази част решението е
влязло в сила.
За да постанови
този резултат, въззивният съд е приел, че при издаването на АУАН и НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, в т.ч. при описание на нарушението
и че лицето правилно е санкционирано по общия ред предвид кумулативно
предвиденото
административно наказание "лишаване от право да управлява МПС", а не чрез електронен фиш. Посочил е, че нарушението
е заснето с мобилна видеосистема, която е изправна, а авторството е доказано
чрез попълнената от водача декларация по чл. 188 от ЗДвП. Във връзка с
възраженията на жалбоподателя съдът е изложил мотиви, че отчетеното превишение
на скоростта е в населено място, което е посочено в наказателното
постановление-в гр. Свищов на ул. „Отец
Паисий Хилендарски“ в посока с.Ореш. Съгласно чл.21 ал.1 от ЗДвП разрешената
скорост в населено място е 50 км/ч., а съгласно ал.2 от същия текст- Когато
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от
посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. В случая е установено, че няма други пътни
знаци, поради което допустимата скорост за движение по посочената улица е 50
км/ч. Съдът също така е посочи, че деянието е извършено виновно - при пряк
умисъл, а санкционната разпоредба на чл.182 ал.1, т.6 от ЗДвП е приложена правилно от административнонаказващият орган. Развил е
мотиви, че няма основание за отчитане на случая като маловажен и прилагане на
чл. 28 от ЗАНН, като превишението над допустимата скорост с 54 км/ч, и то след
смъкване на 3 км/ч толеранс в полза на водача, е предпоставка за възникване на
ПТП и други вредни последици.
Настоящата
инстанция намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Съдът е
изследвал подробно и е обсъдил аргументирано фактическата обстановка, във
връзка с което е направил законосъобразни правни изводи, които изцяло се
споделят от настоящата касационна инстанция на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2
от АПК. Обстойно са коментирани наведените от санкционираното лице възражения и
са изложени правилни правни изводи, поради което съдът не намира за необходимо
да ги преповтаря.
Неоснователно
е възражението на касатора относно наличието на извършени поправки и дописвания
в АУАН. Касаторът не представя доказателства, че връченият му АУАН е с различно
съдържание, което означава, че му е бил предявен същият акт, който е наличен по
делото, т.е. лицето е било запознато с констатациите в него. Още повече, че
съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗАНН наказателно постановление се издава и когато е
допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина,
какъвто е настоящият случай.
Неоснователно
е и възражението за допуснато съществено процесуално нарушение, чрез посочване
в АУАН и НП на обстоятелството, че ограничението на скоростта в населено място
било въведено с пътен знак Д 11. Пътните знаци от група Д са със специални
предписания, като съгласно чл. 112, ал. 1 от Наредба № 18 от 23 юли 2001 г. за сигнализация
на пътищата с пътни знаци на МРРБ пътен знак Д11 "Начало на населено място
и селищно образувание" се използва за сигнализиране на мястото, от което
започват да важат правилата за движение в населено място и селищно образувание.
Същевременно както в АУАН, така и в НП е посочена нарушената разпоредба на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП, въвеждаща ограничение на скоростта на движение на ППС в
населено място. Предвид изложеното и с оглед безспорната липса на друг пътен
знак, въвеждащ допустима максимална скорост на движение, различна от
определената по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, не е налице никакво процесуално нарушение
чрез посочването на пътен знак Д 11 при описание на нарушението.
На последно място, неоснователно е
оплакването за несправедливост на наказанието и маловажност на случая, като в
тази насока настоящият касационен състав изцяло споделя аргументите на въззивния
съд.
При така изложеното настоящият състав
намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни
основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено,
поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.
2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260040 от
04.06.2021 г. по НАХД № 396/2020 г. на Районен съд-гр. Свищов.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.