№ 416
гр. Бургас, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря МАРИЕТА Б. ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20222120200743 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на СТ. В. ЯН., ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление № 21-0769-005097/13.12.2021 г., издаден от началник на група в сектор
Пътна полиция към ОД на МВР - Бургас, с което за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 от ЗДвП, на жалбоподателката е наложено наказание
„глоба“ в размер на 1500 лв. и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.
Жалбоподателката оспорва НП като незаконосъобразно.
Жалбоподателката, редовно уведомена, не се явява, представлява се от адв. Т. Н. от
БАК, която поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява от юк. Ж.,
която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП. Представено е и писмено становище
за неоснователност на жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 03.11.2021 г., в 09:43 ч., в общ. Бургас, на път I-6, км. 494+850, до магазин „Егло
България“, в посока от кв. Пети километър към кв. Ветрен, автоматизирано техническо
средство - мобилна система за контрол над скоростта - TFR1-M, с фабричен № 510/07,
засякло и заснело движещо се със скорост от 111 км/ч МПС Мерцедес с рег. № *****.
Мястото на контролирания пътен участък попадало в границите на населеното място с
допустима скорост за движение до 50 км/ч. Въпросното нарушение било записано на файл с
наименование „клип № 30810“. Установено е, че заснетият автомобил е собственост на
„С.Б.“ ЕООД, с регистриран ползвател „***“ ЕООД, както и че скоростта следва да се счита
на 108 км/ч (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача) или с 58 км/ч над
разрешената скорост.
Техническото средство - мобилна система за контрол на скоростта - TFR1-M, с
фабричен № 510/07, към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано,
1
видно от приложените по делото писмени доказателства - удостоверение за одобрен тип
средство за измерване и писмо /л. 18/, и протокол от проверка /л. 19/.
За използване на мобилното техническо средство бил изготвен и надлежен протокол
по реда на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. (л. 20), съдържащ всички
законоустановени реквизити.
За констатираното нарушение се пристъпило към съставяне на АУАН, като била
изпратена покана, по реда на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, до управителя на регистрираното като
ползвател дружество „***“ ЕООД – Е.Т.Г.. На 30.11.2021 г. Е.Т.Г. попълнил декларация по
реда на чл. 188 от ЗДвП, в която декларирал, че на процесната дата и час МПС е било
управлявано от жалбоподателката СТ. В. ЯН.. На същата дата - 30.11.2021 г.
жалбоподателката СТ. В. ЯН. също попълнила декларация по реда на чл. 188 от ЗДвП, в
която декларирала, че на процесната дата и час МПС е било управлявано от нея.
След получаване на информацията за водача, на 30.11.2021 г. св. В.П. съставил срещу
нея АУАН, като квалифицирал нарушението като такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Въз основа на АУАН, на 13.12.2021 г. АНО издал и процесното НП, като възприел
фактическата обстановка, описана в акта. АНО приел, че нарушението е извършено
повторно, доколкото е в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 1955367, в
сила от 26.11.2020 г. На основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателката
е наложено наказание „глоба” в размер на 1500 лв. и „лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 3 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали /л. 7-24/, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта
за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява
гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на
актосъставителя, които са еднопосочни и безпротиворечиви, и които съдът кредитира
изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП - изготвените с технически
средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки
са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради
което и съдът кредитира изцяло, приложените по делото снимки.
От правна страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по
следните съображения:
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган - Р.П. - началник на Група към Сектор „Пътна Полиция” към ОД на МВР
- Бургас, която към дата 13.12.2021 г. е била оправомощена да издава НП, видно от
приложената по делото Заповед с рег. № 8121з-515/14.05.2018 г., издадена от министъра на
вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице -
младши автоконтрольор към Сектор ПП - ОД на МВР - Бургас, който безспорно е
длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189,
ал. 1 от ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от
ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е
спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателката
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща й да разбере в какво е обвинена и
2
срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице
формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против нея.
Съгласно разпоредбата на § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, автоматизирани технически
средства и системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани,
одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично
заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган;
мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и
край на работния процес. В конкретния случай, видно от протокола за проверка и
удостоверението за одобрен тип средство за измерване, мобилната система за видеоконтрол
на нарушенията на правилата за движение е автоматизирано техническо средство по
смисъла на закона.
Мобилната система за контрол на скоростта - тип TFR1-M с идентификационен №
510/07, към датата на заснемане на нарушението, е била годна и калибрирана, и това е видно
от удостоверението за одобрен тип средство за измерване и от протокола от последващата
проверка.
На следващо място, съдът счита, че както в АУАН, така и в НП са посочени всички
необходими, законови реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до отмяна на НП на това основание. Точно е посочено мястото
на извършване на нарушението, отразено е обстоятелството, че в този участък е имало общо
ограничение на скоростта за населено място до 50 км/ч, както и наказуемата скорост, като
коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява
допустимата техническа грешка при измерването на скоростта.
По делото е представено ксерокопие на снимка, изготвена чрез системата за
видеоконтрол, от която става ясно, че посочената скорост е била засечена на въпросната
дата и час. Доколкото представената снимка е изготвена със система, заснемаща и
записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
превозно средство, то същата се явява веществено доказателство по смисъла на чл. 189, ал.
15 от ЗДвП.
Правилно е определен и субектът на административнонаказателната отговорност в
лицето на жалбоподателката. Видно от материалите по делото същата собственоръчно е
декларирала, че тя е управлявала въпросното МПС към датата на деянието, а съгласно
разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП - собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Жалбоподателката
не е декларирала, че друг е управлявал процесния автомобил и правилно именно на нея е
съставен АУАН и издадено НП. В хода на съдебното следствие защитата не ангажира
надлежни доказателства, които да изключват административнонаказателната й отговорност,
поради което съдът приема, че за извършеното с автомобила нарушение правилно е била
санкционирана жалбоподателката. В тази връзка съдът намира за неоснователно
направеното възражение, че декларацията по чл. 188 от ЗДвП може да се подаде само от
собственика на МПС. Когато нарушението е извършено при управление на моторно
превозно средство, собственост на юридическо лице, декларацията по чл. 188 от ЗДвП може
да бъде подадена както от управителя на дружеството-собственик, така и от регистрираното
/вписано/ дружество-ползвател, което в случая реално ползва автомобила и най-добре знае
кое физическо лице фактически го управлява. В конкретния случай правилно АНО е
3
изпратил поканата до вписания ползвател „***“ ЕООД, като управителят на дружеството е
посочил водача на МПС. Декларираното от Е.Г., че жалбоподателката е управлявала МПС
на процесната дата и час, съответства на заявеното и от самата нея в попълнената
декларация по чл. 188 ЗДвП.
За така констатираното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на жалбоподателката е
наложено наказание глоба в размер на 1500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 3 месеца, на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 от ЗДвП.
Съдът намира, че е осъществен състава на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, съгласно който,
когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по
ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. В § 6, т.
33 от ДР на ЗДвП е дадено легално определение на понятието повторно нарушение -
извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от
влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено
наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било
наложено като нов водач. От данните по делото се установява, че с Електронен фиш Серия
К № 1955367, връчен на 11.11.2020 г., и влязъл в законна сила на 26.11.2020 г. /л. 8 и л. 23/,
жалбоподателката е била наказана за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, за това, че е
превишила разрешената скорост за движение. В едногодишния срок от наказването й с ЕФ,
жалбоподателката отново /на 03.11.2021 г./ е установена да управлява МПС с превишена
скорост. С оглед на което съдът не споделя направеното възражение, че в случая не се касае
за едно и също по вид нарушение. На основание чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, вр. чл. 182, ал. 1, т. 6
от ЗДвП, вр. § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП, настоящото нарушение се явява повторно и правилно
е наложено наказание глоба в двоен размер, а именно 1500 лв., и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца.
Управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск и една от най-
честите причини за настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена или
превишена скорост, поради което и извършеното се явява деяние със завишена обществена
опасност, поради което и приложението на чл. 28 от ЗАНН в конкретния случай би било
незаконосъобразно.
Предвид изложеното, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката, като наложеното й
наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваното
НП следва да се потвърди изцяло.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д от ЗАНН, искането на представителя
на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява
основателно и следва да се уважи. Относно размера на разноските разпоредбата на чл. 63д,
ал. 3 и 5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от
юрисконсулт /както е в случая/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер,
който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съгласно който
възнаграждението е в размер от 80 до 150 лева. Предвид правната сложност и извършените
действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява 80
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0769-005097/13.12.2021 г.,
издаден от началник на група в сектор Пътна полиция към ОД на МВР - Бургас, с което за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 от ЗДвП, на
жалбоподателката СТ. В. ЯН., ЕГН **********, е наложено наказание „глоба“ в размер на
1500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
ОСЪЖДА СТ. В. ЯН., ЕГН **********, да заплати в полза на Областна дирекция на
МВР - гр. Бургас сумата в размер на 80 лв., представляваща сторени в производството
разноски за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен
съд - Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5