№ 155
гр. София , 24.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20201000502664 по описа за 2020 година
С решение № 2987 от 29.04.2020 г. по гр. д. № 10739/2015 г., СГС, І-1 с-
в, отхвърля иска на Г. В. Д., като правоприемник на починалата в хода на
делото ищца Т. Г. Б., срещу Прокуратурата на РБ за сумата от 270 000 лв. на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди във връзка с водено наказателно
производство, ведно със законната лихва от 28.06.2012 г. до изплащането.
Срещу решението е постъпила жалба от Г. В. Д.. Твърди се, че съдът
неправилно не се е произнесъл по инцидентен установителен иск за
установяване, че НАХД е било недопустимо. Сочи, че ВСС е бил сезиран с
претенции от починалата ищца относно бавене на делото. Намира, че чл. 6,
ал. 1 ЗОДОВ следва да се тълкува корективно, като счита, че е достатъчно
лицето да е започнало процедура по Глава ІІІ „а“ от ЗСВл за да може неговите
наследници да продължат производството. Подчертава, че НАХД № 4479/13
г., 116 с-в, СРС, се води без прокурор. Твърди, че искът дори да е бил
преждевременно заведен, този порок се е санирал с „настъпване на
отменящото присъдата решение на въззивния съд“. Подробно са изложени
разсъждения за гражданския иск в наказателния процес, като въз основа на
1
тях жалбоподателят е заявил, че „съдът следва да се произнесе по предявения
иск по ЗОДОВ при оправдаване на подсъдимия, при неговата смърт, след
като това не е част от хипотезата, при която подсъдимият е имал правна
възможност да иска съдът да продължи делото, въпреки настъпилите правни
възможности за неговото прекратяване“. Моли да се отмени решението, като
се уважат всички искове, ведно с лихвите и разноските.
Ответникът Прокуратурата на РБ не взема становище в писмен отговор,
а в съдебно заседание оспорва жалбата.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Ищцата Т. Г. Б. е депозирала искова молба на 19.08.2015 г. и е заместена
в процеса от наследника си по закон Г. В. Д.. В исковата молба се твърди, че
срещу Б. било образувано (на 20.06.2012 г.) досъдебно производство, в
последствие и съдебно (НАХД № 4479/13 г., СРС, 116 с-в на 13.03.2013 г.). От
една страна се поддържа, че досъдебната и съдебната фаза са продължили в
значително дълъг период (3 г, 4 м и 11 дни), от друга - че се е установило, че
ищцата не е извършила престъплението, за което е обвинена. Допълнително е
уточнено, че с решение на СРС ищцата е призната за виновна, но е
освободена от наказателна отговорност по чл. 78а НК с налагане на
административно наказание, но това решение е отменено с решение от
07.10.2015 г. по ВНАХД № 5132/2014 г., СГС. Твърди се, че била накърнена
репутацията й на почтен гражданин, адвокат и журналист, влошило се
здравето й, спрямо нея бил извършван полицейски и прокурорски тормоз,
засегнати били икономическите й интереси, незаконно била задържана и били
иззети нейни вещи. Конкретизирано е, че ищцата изпитвала страх от
осъждане и срам, засегнати били отношенията й с близки, била ограничена в
правото на свободно придвижване и била затруднена възможността й за
лечение, възпрепятствана била да се лекува и да търси компетентна лекарска
помощ, била подложена на психически стрес, изпаднала в депресия, нарушен
бил обичайния й начин на живот и възможността да се развива както
професионално, така и личностно като пълноценен член на обществото. За
търпените неимуществени вреди претендира ответникът да й заплати
обезщетение от 270 000 лв., ведно със законната лихва от исковата молба и
2
разноски.
Ответникът Прокуратурата на РБ оспорва иска като неоснователен и
недоказан, вкл. и относно размера.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Установява се, че на 15.06.2012 г. е образувано ДП № 15199/2012 г., 03
РУ на СДВР, за документно престъпление по чл. 308, ал. 1 НК, по което на
18.10.2012 г. ищцата Б. е била разпитана като свидетел, а на 04.02.2013 г. е
била привлечена в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 316 вр. чл.
308, ал. 1 НК, а спрямо нея е взета мярка за неотклонение "подписка".
Досъдебното производство приключило на 26.02.2013 г. с мнение на
разследващия полицай за предаване на съд, като на 12.03.2013 г. от СРП е
внесено предложение за освобождаване на ищцата от наказателна
отговорност за посоченото престъпление с налагане на административно
наказание по чл. 78а НК. По образуваното НАХД № 4479/2013 г., СРС, 116 с-
в, с решение от 27.10.2014 г. ищцата е призната за виновна в извършването на
престъплението, но е освободена от наказателна отговорност по чл. 78а НК с
наложено административно наказание „глоба“ и е отменена мярката за
неотклонение "подписка". По делото са проведени 6 о.з. в периода 11.06.2013
г. - 27.10.2014 г., по едно от които не е бил даден ход поради искане на
подсъдимата за назначаване на служебен защитник.
Пред СГС е образувано ВНАХД № 5132/2014 г., по жалба на ищцата,
като са проведени 6 о.з. в периода 28.01.2015 г. - 21.07.2015 г., но не е бил
даден ход по различни причини - нередовно призоваване на подсъдимата
поради ненамирането й на известните адреси, неявяване на упълномощения
от нея адвокат, както и поради данни за влошеното й здравословно състояние
след прекаран инсулт. Производството е прекратено на 7.10.2015 г., тъй като
ищцата починала на 16.09.2015 г., като въззивният съд отменил решението на
СРС по НОХД № 4479/2013 г. и на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК
прекратил наказателното производство.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
3
налагат следните правни изводи:
Предявен e иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ.
С оглед естеството на претенцията, с която са сезирани съдилища,
следва на първо място да се изясни, че се касае до един иск, основан на вреди,
настъпили поради незаконно обвинение в извършване на престъпление. В
първоначалната искова молба, а в последствие и в учотненията й, се
поддържа, че ищцата (починала в хода на процеса) е била обвинена в
престъпление, което не е извършила. Както се приема в практиката на
съдилищата (напр. така решение № 358/16.01.2015 г. по гр. д. № 2026/2014 г.,
решение № 57/9.02.2016 г. по гр. д. № 4641/2015 г. на ВКС, ІV г.о.,
определение № 3893 от 22.11.2016 г. по гр. д. № 5441/2016 г., САС) част от
основанието на този иск е и продължителността на наказателното
производство, като обстоятелство което следва да се прецени от съда, като
критерии при определяне на дължимостта и размера на обезщетението за
неимуществени вреди. Не се касае до две паралелни искови претенции, тъй
като би се достигнало да възможност вредите от един и същ увреждащ факт
(продължителността на наказателното преследване) да се обезщетят
двукратно. Практиката е приела, че основанието на иска за неимуществени
вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ поглъща основанието на иска по чл. 2б, ал. 1
ЗОДОВ, така както поглъща и основанието на иска по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ
- така т. 13 от ТР № 3/22.04.2004 г. на ВКС - ОСГК.
На съда е известна и друга, обратна по смисъл, практика – Решение №
122 от 28.10.2020 г., по гр.д. № 611 от 2020 г., ІІІ ГО, според която не е
налице „поглъщане“ на иска по чл. 2б ЗОДОВ и същия е самостоятелен иск,
за основателността на който следва да се извърши преценка дали са се
осъществили други правно релевантни факти, различни от тези по иска в чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Предвид наличието на разнопосочна практика,
постановена по чл. 290 ГПК, настоящият състав приема, че следва да
приложи възприеманата до този момент от съдилищата преобладаваща
практика, посочена по-горе.
При така възприетото схващане, за предявения в настоящото
производство иск е ирелевантно дали са спазени изискването по чл. 8, ал. 2
ЗОДОВ за развитие на административна процедура. В този смисъл не
4
подлежат на обсъждане аргументите на въззивния жалбоподател относно
наследяването на правото за предявяване на иск за неимуществени вреди – в
разглежданата хипотеза, участието на наследника – въззивния жалбоподател
Г. В. Д. е основано на общото правило на чл. 227 ГПК.
На следващо място – дали към момента на депозиране на исковата
молба е бил постановен акт, с който се установява незаконното обвинение, не
е въпрос по допустимост, а по основателност на иска, тъй като в хода на
процеса ищцовата страна следва да установи наличието на предпоставките по
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ – оправдаване на лицето или прекратяване на
производството срещу него на посочените в закона основания. Такива
основания са изчерпателно посочени в цитираната норма, а именно – 1)
влязла в сила присъда, с която лицето е оправдано по повдигнатото му
обвинение; 2) прекратяване на наказателното производство поради това, че
деянието не е извършено от лицето или то не съставлява престъпление; 3)
предприето наказателно преследване въпреки погасяването му по давност или
амнистия за деянието. Както е посочено и от първоинстанционният съд
смъртта на обвиняемото лице е основание за прекратяване на наказателното
производство по силата на чл. 24, ал. 1, т. 4 НК, с оглед личният характер на
наказателната отговорност. По своето естество обаче прекратяването в случая
не е обвързано с преценка за наличие или не на извършено престъпление,
респ. не е разглеждан въпросът за вината на ищцата. Ето защо по настоящото
дело не се установява с влязъл в сила съдебен акт наличие на някоя от
посочените по-горе хипотези, които ЗОДОВ свързва с наличието на незаконно
обвинение в извършване на престъпление.
Следва да се посочи за пълнота, че по делото не се установява
продължаване на наказателния процес от името на жалбоподателя Д.. Такава
възможност не е предвидена в наказателния процесуален закон за
производства от административен характер – арг. чл. 76 НПК.
При формиране на горния извод – за липса на незаконно обвинение, не
се налага да се обсъждат нито търпените от ищцата негативни емоции,
твърдените болки и страдания, накърнени чест и достойнство и пр. Само за
пълнота следва да се посочи, че тезата й, че наказателното производство е
било надхвърлило разумните срокове, за неговото развитие, е и недоказана.
5
Данните по делото сочат, че то се е развило, при това в двете си фази, в двете
си фази в един сравнително приемлив срок (малко над 3 години), като за
неговата продължителност е способствало и поведението на самата
обвиняема – ищца – по-голямата част от заседанията на съда са били отлагани
именно поради нейно неявяване, молби за отлагане и пр.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че оплакването на
жалбоподателя за непълнота на въззивното решение е основание за искане по
чл. 250 ГПК.
Предвид изложените доводи въззивната жалба на Г.Д. се явява
неоснователна и следва да се отхвърли. При този изход на делото на същият
не се следват разноски.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2987 от 29.04.2020 г. по гр. д. №
10739/2015 г., СГС, І-1 с-в.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6