№ 509
гр. гр.Несебър, 08.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР в публично заседание на двадесет и първи
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело №
20222150101305 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД.
Производството е образувано по постъпила искова молба от „У.Б.“ АД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., пл. „С.Н.“ № *, против
А. Л. Р. с ЕГН **********, с адрес: гр. С.В., ул. „С.П.“ № **, в качеството му
на наследник на Б. А. Р..
В исковата молба се сочи, че „У.Б.“ АД е сключило с Б. Р. като
кредитополучател, договор за кредитна карта за физически лица №ССIR-417-
00036-2018/29.10.2018 и Анекс №1/27.03.2018 г., съгласно който „У.Б.“ АД
като кредитор е предоставила на Б. А. Р. кредитен лимит в размер на 500 лв.
Усвоеният кредитен лимит, за да не бъде блокирана кредитната карта, е
следвало да бъде погасяван поне с минимална месечна погасителна вноска в
размер на 15 лв. от 1-во до 15-то число на месеца, следващ периода на
клиентските плащания, след която дата се начислявали лихви за забава върху
усвоената и непогасена сума по кредитния лимит. Посочва се, че страните са
сключили Анекс №1/21.10.2019 г., с който са увеличили размера на
кредитния лимит до 1000 лв. Усвоеният кредитен лимит, за да не бъде
блокирана кредитната карта, е следвало да бъде погасяван с минимална
месечна погасителна вноски в размер на 30 лв. от 1-во по 15-то число на
месеца, следващ периода на клиентски плащания, след която дата се
начислявали лихви за забава върху усвоената и непогасена част от
главницата.
Сочи се, че предвид спецификата и динамиката на кредитното
отношение, многократно усвояване и погасяване на кредитния лимит в
1
рамките на календарен месец, по кредита не се договарял погасителен план с
установени месечни погасителни вноски, а погасяването на дължимите суми
се извършвало чрез внасяне на средства или осигуряване на достатъчно салдо
по картовата сметка, посочена в т.3 от договора, съгласно чл.8 от договора, с
право на директен дебит в полза на банката. Ако не бъде осигурени
достатъчно средства по картовата сметка, за да бъде погасена минималната
вноски към 15-то число на месеца, се начислявали лихви върху усвоената и
непогасена част от кредитния лимит или надвишения кредитен лимит,
съгласно чл.7.2 от договора.
Твърди се, че кредитополучателят не е изпълнил основното си
задължение по договора за осигуряване или внасяне на достатъчни средства
по картовата сметка за погасяване на усвоените суми. Към 20.01.2022 г.
поради липса на достатъчно салдо по картовата сметка на Р. за погасяване на
минималните месечни погасителни вноски по усвоените суми по кредитния
лимит за м.10, 11 и 12 на 2021 г. включително, на основание чл.10.1.1 от
договора, усвоеният кредитен лимит е обявен за изцяло предсрочно изискуем,
считано от 20.01.2022 г. От тази дата върху целия размер на усвоения и
непогасен кредитен лимит са начислявани лихви за просрочия по чл.7.2 от
Договора. Поканата е била връчвана чрез ЧСИ Делян Николов, което е
установило, че към 01.03.2022 г., лицето е починало.
Моли, ответникът, в качеството му на наследник на Б. А. Р., да бъде
осъден да заплати на „У.Б.“ АД, ЕИК ****, сумата в размер на 461, 66 лв., от
която 402, 90 лв. главница и 58, 76 лв. – лихва за забава.
С допълнителна молба се уточнява, че се претендира лихва за редовна
главница в размер на 18, 74 лв. за периода от 18.10.2021 г. до 20.01.2022 г.,
както и лихва за просрочена главница в размер на 40, 02 лв. за периода
20.01.2022 г. до 13.11.2022 г.
В срокът по чл. 131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от
назначения особен представител на ответника, с който прави възражение за
недопустимост и неоснователност на предявените искове.
Сочи, че видно от представените към исковата молба писмени
доказателства, се касае за лице, което е починало през м.05.2021 г.
Извлеченията по кредитната сметка след тази дата счита, че представляват
автоматични такива и касаят погашения, извършени от системата, тоест
служебни, респективно погашения от самата картова наличност без да е
налице реално движение или поне не такова, извършено от лицето, което е
починало. В случай, че отразените след 29.04.2021 г. депозити и погашения са
извършени, то се касаело за извършване от друго лице, което под никаква
форма не било първоначално посочения ответник. Не счита, че наследникът
следва да търпи вреди, ако е налице неправомерно използване на процесната
карта. Счита, че следва да бъде отразено как и под каква форма са
извършвани отразените депозити по картата, както и дали същите са
извършвани в клон или по друг начин, както и кой ги е извършвал.
Наведени са доводи, че банката е извършвала автоматични погашения.
2
Оспорва наличието на предпоставки за обявяване на предсрочна изискуемост
на основание чл.10.1.1, която разпоредба визира, че се касае до нарушаване на
условия по договора, като към датата на обявяването й лицето е било
починало и не е налице субективна причина за неизпълнение.
Моли се за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е представен Договор №CCIR-417-00036-2018 от 27.03.2018
г., сключен между „У.Б.“ АД и Б. А. Р. за кредитна карта за физически лица с
разрешен кредитен лимит от 500 лв., месечен лихвен процент в размер на 1%,
минимална изискуема погасителна вноски в размер на 15 лв., период на
погасяване от първо до петнадесето число на всеки текущ месец, следващ
периода на клиентски плащания, срок на използване на разрешения кредитен
лимит до 31.03.2020 г., който срок е и такъв на действие на договора и краен
срок за окончателно възстановяване и погасяване без право на револвиране на
дължимите по кредита суми. Съгласно чл.6.1 от договора, банката
едностранно и многократно може, по нейна преценка, да продължи правото
на ползване и възобновяване на кредитния лимит за следващ период от 24
месеца, при запазване на останалите условия на договора в случай, че
кредитополучателят изрично не е поискал прекратяването му с изтичане на
срока на действие на договора и е изправна страна по договора за кредитна
карта, както и не е в просрочие по нито едно от своите задължения към
кредитора. В чл.7 от договора са уредени дължимите от кредитополучателя
лихви за усвоените въз основа на кредитната карта суми. В чл.10 от договора
са уредени хипотези на принудително изпълнение. Така в чл.10.1 са посочени
случаите, когато усвоените суми, включително и дължимите лихви, стават
изцяло или частично предсрочно изискуеми. В чл.10.2 е уговорено, че при
смърт на кредитополучателя наследниците остават солидарно задължени до
окончателно събиране на всички изискуеми вземания на кредитора по
сключения договор.
По делото е представен Анекс №1 към Договор №CCIR-417-00036-2018
от 27.03.2018 г. от 27.03.2018 г., както и Анекс №1 към Договор №CCIR-417-
00036-2018 от 27.03.2018 г. за кредитна карта на физически лица от
21.10.2019 г., с който разрешеният кредитен лимит се увеличава на 1000 лв.,
като минималната изискуема погасителна вноска става 30 лв., периода на
погасяване е от първо до петнадесето число на всеки месец, следващ периода
на клиентски плащания. Всички останали клаузи в договора се запазват, така
както са били приети първоначално от страните.
По делото е представено извлечение от счетоводните книги на „У.Б.“
АД за така предоставения кредит на Б. А. Р., както е представена и справка за
извършваните операции чрез предоставената й кредитна карта.
Представена е покана за доброволно изпълнение и уведомление по
чл.60, ал.2 от ЗКИ, адресирано до Б. А. Р., в което е посочено, че поради
3
неизпълнение на задълженията й за връщане на усвоените чрез картата суми
и следващите се върху тях лихви, което се явявало нарушение на сключения
договор и основание за предсрочна изискуемост, предоставеният кредит е
обявен за предсрочно изискуем в пълен размер на дата 20.01.2022 г. Посочено
е, че общият дълг е в размер на 424, 19 лв., от които 402, 90 лв. главница и 21,
29 лв. лихва. В тази връзка е представена и разписка за връчени книжа по
реда на чл.18, ал.5 от ЗЧСИ, като е констатирано, че видно от справка от
ГРАО се установило, че лицето е починало на 01.05.2021 г. В тази насока е и
съставеният въз основа на разписката констативен протокол от 01.03.2022 г.
от ЧСИ Делян Николов.
По делото е прието неоспорено от страните заключение по изготвена
съдебно – счетоводна експертиза, която установява, че съгласно Договор
№CCIR-417-00036-2018 от 27.03.2018 г. за кредитна карта на физически лица,
сключен между „У.Б.“ АД и Б. А. Р., е разрешен кредитен лимит от 500 лв. с
минимална изискуема вноска от 15, 00 лв., които впоследствие са променени
на 1000 лв. и съответно минимална изискуема вноска от 30, 00 лв. Вещото
лице сочи, че видно от банково извлечение на погасителна сметка с IBAN
BG45UNCR70001523223337, първото усвояване на средства от кредитната
карта е извършено на 07.02.2019 г., като са изтеглени в брой 50, 00 лв. от
банкомат в гр. С.В.. Усвоената сума за периода 07.02.2019 г. – 29.04.2021 г. е
общо в размер на 1362, 72 лв., като погасени са били 1038, 32 лв., тоест
непогасена оставала главница в размер на 324, 40 лв. След датата на
смъртта на кредитополучателката няма усвоявани средства от кредитната
карта. Имало е извършени погасителни вноски от трето лице. Вещото лице
посочва размера на дълга, според записванията на банката, като същият е в
размер на 402, 90 лв., лихвата върху неиздължените по договора минимални
плащания от датата на падеж – 15то число на месеца следващ месеца на
изразходване на средствата от кредитната карта до датата на предсрочната
изискуемост – 20.01.2022 г. са в размер на 12, 02 лв., а лихвата върху
неиздължените вноски за главница от датата на предсрочната изискуемост до
14.11.2022 г. е в размер на 40, 02 лв.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка,
изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с
наследодателя на ответника - договор за кредитна карта, изпълнение на
задълженията му по този договор, включително предоставяне на кредитните
суми, размера на претенцията си, а по исковете за мораторна лихва -
наличието на изискуеми вземания по отношение на ответника, техния размер
и периода на забава.
В настоящия случай така сключения между страните договор е освен
такъв за предоставяне на кредитна карта и такъв за предоставяне на банков
кредит. Договорът за банков кредит е формален, реален договор, с който
кредитна институция предоставя в заем парична сума, като договорът за
револвиращ кредит притежава допълнителен белег – опредЕ.та сума,
4
посочена като кредитен лимит, се предоставя на кредитополучателя с
възможност за неколкократно усвояване, и възстановяване на лимита, при
връщане на дадената в заем сума или част от нея. Настоящият случай е
именно такъв.
От представените по делото доказателства, както писмените, така и от
приетата и неоспорена от страните съдебно – счетоводна експертиза, която
съдът кредитира като обоснована, пълна и компетентно дадена, съдът намира,
че се установява при условията на пълно и главно доказване наличието на
валидно възникнало облигационно отношение между ищеца и Б. А. Р..
По делото е представено удостоверение за наследници, от които е
видно, че наследник на Р. е нейният брат Л. А. Р.. Същият е починал на
02.10.2021г., поради което искът е насочен срещу неговия наследник, който е
А. Л. Р.. Тук е моментът да се посочи, че в настоящия случай съдът не е
следвало да спира делото и да конституира на основание чл.229, ал.1, т.2 и
чл.227 от ГПК производството по делото. В настоящия случай не се касае до
хипотеза на т.нар. приемство в процеса, а до отстраняване на нередовности на
искова молба. Видно е, че искът е бил насочен срещу наследниците на Б. А.
Р., именно поради което исковата молба е била оставена без движение. В
случая нейният брат към момента на предявяване на иска не е бил жив,
поради което и не е притежавал процесуална правоспособност да участва в
делото, тоест до момента на насочване на иска срещу А. Л. Р. нередовностите
не са отстранени. В случая съдът стъпва на приетото в т.2 от Тълкувателно
решение №1 от 09.07.2019 г. по т.д.1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, с което се
приема, че процесуалната правоспособност е абсолютна процесуална
предпоставка за възникването на правото на иск. Исково производство, при
което посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяването
на иска, е недопустимо и подлежи на прекратяване, поради начална липса на
правоспособна страна, с която да се учреди валидно процесуално
правоотношение. В случая обаче искът не е насочен срещу починалата Б. Р., в
който случай делото подлежи съобразно указанията на ВКС на прекратяване,
поради недопустимост на процеса, а срещу нейните наследници. Именно това
обуславя нередовността на исковата молба по смисъла на чл.129, ал.1 и сл. от
ГПК.
Тук е мястото да се отбележи, че съдът не намира за основателни и
възраженията на особения представител за недопустимост/неоснователност
на исковата молба, поради липса на данни за приемане на наследството от
страна на А. Л. Р., които да са представени по делото. Следва да се посочи, че
съдът мотивира отказа си да открие в настоящото производство такова по
чл.51 от ЗН с определението си по чл.140 от ГПК. Отделно от това съгласно
чл. 49 от ЗН наследството се придобива с приемането му, което може да бъде
извършено както изрично с писмено заявление до районния съд, последвано
от вписване в особена за това книга, така и мълчаливо с конклудентни
действия. Съгласно чл. 52 от ЗН отказът от наследството става по реда,
указан в чл. 49, ал. 1 от ЗН, като той се вписва по същия ред.
5
В чл. 51 от ЗН е предвидена законова възможност в случай, че
призованият към наследяване бездейства, всеки заинтересован да поиска от
районния съд да бъде определен срок, в който да заяви приема ли
наследството или се отказва от него, като ако в дадения му срок наследникът
не отговори, той губи правото да приеме наследството.
Разпоредбата на чл. 51 от ЗН урежда две хипотези - в първата,
определянето на срок за приемане на наследството се развива в
самостоятелно производство пред районния съд, което по своя характер е
охранително, като съдът се произнася с решение в зависимост от изразената
воля, а във втората хипотеза срокът за приемането се определя от съда в
рамките на заведено дело срещу наследника. В случая, по делото няма данни
за провеждане на нито една от уредените в чл. 51 от ЗН процедури. Не се
твърди, нито има данни за образувано отделно охранително производство по
реда на чл. 51 от ЗН спрямо ответника, нито районният съд е бил сезиран с
искане от ищеца – в качеството му на заинтересувано лице за провеждане на
процедурата по чл. 51 от ЗН в рамките на заведеното исково производство. В
случая следва да се приеме, че наследството е прието доколкото липсват
данни за отказ от приемане на наследството от ответника А. Л. Р..
Горепосочената нормативна уредба сочи, че за да е налице отказ от
наследство, същият следва да е изричен по смисъла на чл. 52 вр. с чл. 49, ал. 1
от ЗН, респ. като последица от бездействието на наследника в рамките на
производството по чл. 51 от ЗН, в който случай се приема, че наследникът е
загубил правото да приеме наследството. Освен това в настоящия случай,
доколкото призоваването на ответника в исковото производство е извършено
по реда на чл. 47 от ГПК, провеждането на процедурата по чл. 51 от ЗН в
рамките настоящото исково производство е неприложима, доколкото волята
му дали приема или отказва наследството е изцяло лична и не може да се
извърши от назначения особен представител. Затова поради липса на данни
по делото ответникът да се е отказал, респ. да е загубил правото да приеме
наследството на починалия си наследодател, респ. последният да се отказал
от наследството на починалия преди него, следва презумпцията, че същото е
прието както от него, така и от починалия Л. А. Р. /в този смисъл
Определение № 315 от 23.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3092/2015 г., I г. о.,
ГК, докладчик Теодора Нинова/.
По гореизложените съображения, съдът намира, че наследникът А. Л. Р.
е задължен за задълженията, породени от облигационното отношение между
ищеца по делото и Б. Р.. По делото е доказано и изпълнение на задълженията
на ищеца по сключения между него и Б. Р. договор, доколкото се установява,
че същият е предоставил кредитна карта, по която са били усвоявани суми в
рамките на разрешения кредитен лимит.
Видно от приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза,
разликата между усвоените суми и издължените такива по кредитното
отношение е в размер на 324, 40 лв. Тази сума безспорно следва да се присъди
в тежест на ответника по делото. Съдът намира, че искът за главницата следва
6
да бъде отхвърлен за горницата над тази сума до пълния предявен размер от
402, 90 лв. Съображенията за това са следните:
Безспорно е прието в съдебната практика, че правото да се обяви
кредита за предсрочно изискуем представлява потестативно право на
кредитора за изменение на договора, което се упражнява с едностранно
волеизявление, което следва да достигне до длъжника. С достигане на това
волеизявление на кредитора до длъжника и ако обективно са настъпили
предвидените в закона или в договора условия, договорът се трансформира от
срочен в безсрочен и стават изискуеми и вноските, чиито падежи все още не
са настъпили /Така Решение № 135 от 16.10.2015 г. по т. д. № 1672/2014 г., I т.
о., Решение № 83 от 26.05.2017 г. по т. д. № 50394/2016 г. на ВКС, IV г. о.,
Решение № 44 от 5.06.2017 г. по гр. д. № 60073/2016 г. на ВКС, III г. о. и
Решение № 101 от 15.08.2017 г. по гр. д. № 53684/2015 г. на ВКС, IV г. о. и
др./. Самата предсрочна изискуемост представлява изменение на договора,
което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД, настъпва с
волеизявление само на едната от страните и при наличието на две
предпоставки: обективният факт на неплащането или друго обстоятелство
или условия, предвидено в договора или в закона /напр.432, ал.1 и 2 от ТЗ/ и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ
предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или
непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й /в този
смисъл ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК/.
В настоящия случай се установява с категоричност, че Б. Р. е починала
на 01.05.2021 г., като съдът приема, че към този момент договорът следва да
се счита за прекратен. Аргумент за това се съдържа в разпоредбата на чл.10.2
от сключения договор, съгласно която при смърт на кредитополучателя,
наследниците остават солидарно задължени до окончателното събиране на
всички изискуеми вземания на банката по сключения договор. Съдът приема,
тълкувайки договора по правилата на чл.20 от ЗЗД, че действителната обща
воля на страните е била именно въвеждайки това правило, да се въведе
обстоятелство /настъпилата смърт на кредитополучатя/, което да се явява
прекратително в отношенията между страните. Следва да се обърне
внимание, че тази разпоредба се съдържа в раздела „принудително
изпълнение“, като останалите, уредени в този раздел хипотези, касаят на
практика събиране на вземания, което е допустимо при прекратяване на
договора за кредитна карта или съответно обявяване на предсрочна
изискуемост на договора. Също така в посочената и тълкувана от съда
уговорка, се споменава, че „наследниците остават задължени до окончателно
събиране на всички изискуеми…“. Предвид спецификата на договора за
7
кредитна карта, който съчетава елементи и на револвиращ банков кредит,
окончателно задълженията по него стават изискуеми с прекратяване на
договора или обявяване на предсрочна изискуемост. Също така е уредено, че
наследниците са остават задължение, но липсва предвидено условие, че
същите встъпват и в правата по договора, включително и възможността да
ползват картата, което налага извода, че не се касае до хипотеза на уговорено
приемство в правоотношението /каквато би била и общата хипотеза на
наследяване, уредена в ЗН/. Всичко гореизложено, обосновава изводът, че
договорът между „У.Б.“ АД и Б. А. Р. за кредитна карта за физически лица е
бил прекратен с настъпване на смъртта на кредитополучателката на
01.05.2021 г.
Съдът намира, че по гореизложените съображения, на 20.01.2022 г. не е
била надлежно обявена предсрочна изискуемост по договора, доколкото
същият вече е бил прекратен, а задълженията по него на общо основание са
станали изискуеми.
Горното от своя страна води до извод, че ищецът не е имал основание
служебно да продължава да начислява главница, формирана от минималните
плащания за периода от м.10 до м.12 от 2021 г., доколкото
правоотношението, което именно е основание за това служебно начисляване,
вече е било прекратено, което води и до извода за неоснователност на
предявения иск за сумата от 78, 50 лв., което е разликата над 324, 40 лв. до
пълния предявен размер от 402, 90 лв.
По отношение на претенцията за договорни лихви, вещото лице
посочва, че лихвите са претендирани за вноските, начислени за месеците 10,
11 и 12 от 2021 г., които са в размер на 12, 02 лв. За разликата до
претендирата сума от 18, 74 лв., която е в размер на 6, 72 лв. не е била
предоставена информация как е изчислена сумата. Предвид мотивите на съда
за недължимост на сумите за месеците от 10.2021 г. до 12.2021 г., съдът
намира, че не следва да се присъждат и начислените въз основа на тях суми,
дължими за договорна лихва, доколкото при прекратяване на договора на по –
ранна дата, начисляване на такива суми се явява лишено от основание.
Същото се отнася и до претенцията от 40, 02 лв. за мораторна лихва за
неиздължените вноски за главницата, доколкото към момента на начална дата
на начисляване на тези лихви – 20.01.2022 г., договорът вече е бил прекратен.
На следващо място, както бе посочено по – горе, съдът приема, че на
посочената дата не е била обявена предсрочна изискуемост, предвид
прекратяване на по – ранна дата на договора за кредитна карта и отношенията
между страните по договора.
При този изход на спора на ищеца следва да бъдат присъдени
направените от него разноски, съразмерно на уважената част от исковете. В
исковото производство ищецът е направил следните разноски: 100 лв. за
платена държавна такса, пет лева за съдебно удостоверние, 400 лв. за депозит
за особен представител, 400 лв. за депозит за съдебно – счетоводна експертиза
и 360 лв. за платен адвокатски хонорар. Съразмерно на уважената част от
8
исковете на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 888, 89 лв.
Мотивиран от горното, Районен съд - Несебър
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД А. Л. Р. с ЕГН **********,
с адрес: гр. С.В., ул. „С.П.“ № **, да заплати на „У.Б.“ АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. С., пл. „С.Н.“ № *, сумата от 324, 40
/триста двадесет и четири лева и четиридесет стотинки/ лв.,
представляваща неплатена главница по Договор №CCIR-417-00036-2018 от
27.03.2018 г. за кредитна карта за физически лица, сключен между „У.Б.“ АД
и наследодателя на ответника - Б. А. Р., ведно със законна лихва за периода от
14.11.2022 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния
предявен размер от 402, 90 лв. за главницата и 18, 74 лв. за договорна лихва
за периода от 18.10.2021 г. до 20.01.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „У.Б.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: гр. С., пл. „С.Н.“ № *, иск за осъждане на А. Л. Р. с ЕГН
**********, с адрес: гр. С.В., ул. „С.П.“ № **, за заплащане на сумата от 40,
02 лв., представляваща дължима лихва за просрочена главница за периода от
20.01.2022 г. до 13.11.2022 г.
ОСЪЖДА А. Л. Р. с ЕГН **********, с адрес: гр. С.В., ул. „С.П.“ № **,
да заплати на „У.Б.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
С., пл. „С.Н.“ № *, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер 888, 89
/осемстотин осемдесет и осем лева и осемдесет и девет стотинки/ лв.,
представляваща дължимите разноски в исковото производство, съразмерно на
уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
9