№ 2384
гр. София, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ
при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно
наказателно дело № 20241110208896 по описа за 2024 година
при секретаря Даринка Цанева, като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 8896 по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д - чл. 63 и сл. от Закон за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на Н. С. С. срещу Наказателно постановление
№ 24-4332-010056 от 14.05.2024 г., издадено от ****** – Началник на сектор
към отдел „Пътна полиция“ - СДВР, с което на жалбоподател Н. С. С. на
основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева
и кумулативно „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12
/дванадесет/ месеца, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата от Н. С. С. се излагат доводи за незаконосъобразност и
неправилност на оспорваното наказателно постановление, като се твърди, че
същото е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и при неправилно приложение на материалния закон, поради което се
иска същото да бъде отменено. В тази насока и на първо място в жалбата се
подържа, че наказателното постановление е издадено при неспазване на
задължителните законови изисквания за ясно, прецизно, доказано и
безпротиворечиво описана фактическа обстановка, като се акцентира за
съществени разлики във фактологията отразена в АУАН и НП, и добавя, че
липсва опис на писмените доказателства приложени към АУАН.
На следващо място в жалбата от Н. С. се подържа, че в наказателното
постановление не са посочени доказателства, които потвърждават твърдените
нарушения, с което намира за нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от
1
ЗАНН. Изразява се съмнение, че АУАН № GA1152766 е издаден при липса на
компетентност. Към съда е отправено искане за отмяна на атакуваното
наказателно постановление.
В съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество
жалбоподателят Н. С. С. - редовно призован, се явява лично и с редовно
упълномощеният си процесуален представител – адв. Д.Т. от АК – Кюстендил,
който пледира за отмяна на наказателното постановление по аргументите
изложени в жалбата. Претендира присъждане на разноски.
В допълнително представена писмена защита от адв. Д.Т. от АК -
Кюстендил в качеството му на пълномощник на Н. С. С. отново се навеждат
пространни доводи за неправилност и незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление.
Въззиваемата страна – Началник сектор в отдел „Пътна полиция“ при
СДВР, редовно призована, се представлява от главен юрисконсулт С.К.,
редовно упълномощена. Същата пледира за потвърждаване на наказателното
постановление, като излага съображения, че същото е издадено от овластено
за целта лице в рамките на законоустановените му правомощия при спазване
на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон.
Представени са и писмени бележки от гл. юрк. С.К. с пълномощно от
наказващия орган, в които се излагат доводи за законосъобразност на
наказателното постановление и се моли същото да бъде потвърдено, а на
въззиваемата страна да бъдат присъдени разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение. Навежда се възражение за прекомерност
спрямо претендираното от жалбоподателя такова.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
Жалбоподателят Н. С. С. е правоспособен водач на МПС, притежаващ
СУМПС № *********, валидно до 21.08.2033 г.
На 22.04.2024 г. свид. М. С. Й. – старши полицай в 09 РУ – СДВР
съставил против жалбоподателя Н. С. С. акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ серия GA № 1152766 за това, че на
същата дата - 22.04.2024 г. в 00.43 часа по ул. "Хан Кубрат" жалбоподателят Н.
С. управлявал лек автомобил "******, собственост на **** посока на
движение от ул. "Бели Дунав" към ул. "Христо Силянов" и при извършена
проверка до сградата на община Връбница, било установено, че
жалбоподателя Н. С. управлявал автомобила с концентрация на алкохол над
1,19 промила на хиляда, установено при извършената му проверка с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, с фабричен номер ARPM-0407,
на което светлинната скала отчела положителен резултат от 1,19 промила на
хиляда от количеството на издишан въздух в апарата - проба № 03641,
извършена в 01.45 часа. На водача Н. С. С. бил издаден талон за изследване №
0174761/22.04.2024 г. и седем броя холограмни стикери с номер А097901,
съгласно който С. следвало да се яви в Окръжна болница „Света Анна“ с цел
2
извършване на медицинско и химическо изследване за употреба на алкохол.
Видно от протокола за химическо изследване, в кръвта му било доказано
наличие на етилов алкохол в количество от 0,99 %.
При така установената фактическа обстановка, свидетелят М. С. Й. -
старши полицай при отдел при СДВР, в присъствието на нарушителя и на
един свидетел на установяване на нарушението, съставил против
жалбоподателя Н. С. С. горепосочения акт за установяване на
административно нарушение сер. GA № 1152766 от 22.04.2024 г. за нарушение
на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП. Актът бил предявен и връчен на
жалбоподателя С., който го подписал като вписал, че има възражения. Такива
не постъпили в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН и от Началник сектор към отдел
„Пътна полиция“ - СДВР било издадено атакуваното Наказателно
постановление № 24-4332-010056 от 14.05.2024 г., с което на основание
чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя Н. С. С. са наложени
административни наказания „Глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева и
кумулативно „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12
/дванадесет/ месеца, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Препис от НП
бил връчен на жалбоподателя на 29.05.2024 г., като на 03.06.2024 г. до
наказващия орган била изпратена жалба срещу постановлението.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото доказателства: показанията на свидетеля М. С. Й.,
писмените доказателства по делото, приети по надлежния процесуален ред -
резултат от техническото средство, талон за изследване № 0174761/22.04.2024
г., протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол от 22.04.2024 г., протокол № 279/22.04.2024 г. за
химическо изследване за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта,
справка картон на водача Н. С. С. за извършени нарушения и наложени
наказания по ЗДвП, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи, Заповед № 8121к-13318/28.10.2019 г. на министъра на
вътрешните работи, и Заповед № 513з-4922/13.06.2022 г. на министъра на
вътрешните работи.
Съдът кредитира показанията на свидетеля М. С. Й. - старши полицай
при СДВР, като намери, че същите са логични, последователни и
кореспондират на писмените доказателства, които съдът също кредитира.
Приобщените по делото доказателствени източници, тълкувани
поотделно и в своята взаимовръзка, в пълнота сочат на възприетата от съда
фактическа обстановка. Предвид горното и по аргумент от противното от
разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК по - детайлен анализ на
доказателствените материали съдът не дължи да излага.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
3
правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с активна
процесуална легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
В настоящото производство районният съд следва да провери изцяло
законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
процесните АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица,
действащи в рамките и кръга на предоставените им правомощия съгласно
изискванията на чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП и видно от приложените
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи,
Заповед № 8121к-13318/28.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи, и
Заповед № 513з-4922/13.06.2022 г. на министъра на вътрешните работи.
Спазени са и давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН за съставяне
на АУАН и издаване на НП.
При съставянето на акта и при издаването на наказателното
постановление обаче съдът констатира, че са допуснати съществени
процесуални нарушения.
На първо място съдът намира, че с изготвянето на АУАН и обжалваното
наказателно постановление са нарушени разпоредбите на чл. 42, ал. 1,
респективно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, като в съдържанието им липсват
минимално предвидените от законодателя реквизити, чрез които се въвеждат в
обвинението елементите от обективната и субективната страна на
нарушението, а именно място, обстоятелства, при които е осъществено и др. В
описателната част на както на АУАН е посочено, че нарушението е извършено
„по ул. "Хан Кубрат“, с посока на движение от ул. "Бели Дунав" към ул.
"Христо Силянов" до сградата на община Връбница“. Посочени са улиците,
същите обаче не могат да бъдат приети от съда еднозначно като място на
извършване на нарушението, доколкото не е посочено кое е населеното място,
в което се намират посочените улици. В този смисъл съдът намира, че
непрецизно е посочено мястото на извършване на нарушението. Липсата на
точно конкретно място на нарушението е съществено процесуално
нарушение, което ограничава правото на защита на наказаното лице и
съответно препятства съда в извършването на контролните му правомощия.
Мястото на извършване на деянието е съществен негов елемент от обективна
страна, обуславящ пространствените рамки на обвинението. Същият пряко
кореспондира, както с факта на извършеното нарушение, така и с
компетентността на органите по неговото установяване, санкциониране и
упражняване на последващ контрол за законосъобразност върху така
извършеното нарушение.
Недопустимо се явява неговото извеждане въз основа на анализ на
4
доказателствата, в противоречие с изрично определеното място на
нарушението в АУАН и НП. В продължение, разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 3
и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН въвеждат минимално необходим стандарт на
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, същото
следва да бъде точно, ясно и прецизно описано, за да може преследваното
лице да разбере, с кои свои действия нарушава, определена законова
разпоредба и спрямо това да подготви защитата си.
На следващо място съдът намира за необходимо да отбележи, че в
разглеждания случай е издаден талон за изследване, в който е отразено в колко
часа е издаден самият талон, както и в колко часа е връчен на жалбоподателя
Н. С., но същият не съдържа указания към нарушителя какъв е срокът за
явяването му в УМБАЛ „Св.Анна“ с цел извършване на медицинско и
химическо изследване за употреба на алкохол. Тъй като не е имало ясни
указания от контролния орган в тази насока, документът се явява нередовен и
не може осъществи целените с него правни резултати.
Посочените нарушения на процесуалните правила в значителна степен
са накърнили правото на защита на наказаното лице и обуславят
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, поради
което същото следва да се отмени.
По разноските:
Предвид направеното искане от страна на жалбоподателя за присъждане
на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 /хиляда/ лева и
искането на процесуалния представител на началник сектор в отдел „Пътна
полиция“ при СДВР за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът
съобрази, че съгл. разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН страните имат право
на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл. 143, ал. 1 от АПК, когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Поради
това и с оглед обстоятелството, че съдът намери НП за незаконосъобразно,
направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски следва да
бъде уважено на осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, а
искането на процесуалния представител на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение – оставено без уважение.
Предвид направеното от процесуалния представител на въззиваемата
страна възражение за прекомерност на така заплатеното адвокатско
възнаграждение и като съобрази разпоредбите на чл. 36 от ЗА, вр. с чл. 18, ал.
2, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, според които минималното
адвокатско възнаграждение за дела, при които наложеното наказание е под
форма на имуществена санкция в размер до 1000 лева, е в размер на 400 лева;
както и действителната правна и фактическа сложност на делото и
5
приключването му в едно съдебно заседание, съдът в настоящия му съдебен
състав намира, че възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е основателно и следва да присъди на жалбоподателя по-
нисък размер на претендираните разноски за адвокат за въззивна инстанция, а
именно сума в размер на 400 (четиристотин) лева.
Съгласно т.6 от ДР на АПК поемане на разноски от административен
орган означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на
което е административният орган. В случая въззиваемата страна ОПП-СДВР
не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските следва да
бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващия орган, а именно
СДВР.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-4332-010056 от 14.05.2024
г., издадено от ****** – Началник на сектор към отдел „Пътна полиция“ -
СДВР, с което на Н. С. С. на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от Закон за
движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева и кумулативно „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 12 /дванадесет/ месеца, за нарушение на чл. 5, ал.
3, т. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ да заплати
на жалбоподателя Н. С. С., сумата в размер на 400 (четиристотин) лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град на основанията, предвидени в НПК, и по
реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6