№ 134
гр. Русе, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на дванадесети юни през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милена ПейчЕ.
Членове:П. Дочев
Явор Влахов
при участието на секретаря Десислава БотЕ.
в присъствието на прокурора К. Й. К.
като разгледа докладваното от Явор Влахов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20244500600431 по описа за 2024 година
Производство е по гл. XXI от НПК.
С Присъда № 140/06.12.2023г., постановена по НОХД № 1855/2022г. на
Районен съд – Русе, подсъдимият К. Т. Т., с ЕГН: **********, бил признат за
виновен в това, че на 14.01.2017 г. в местност K., в землището на с. П., обл. Р. и
в гр. Р., в условията на независимо съпричиняване с И. И. З., причинили по
непредпазливост смъртта на детето си Л. К. Т., с ЕГН: **********, настъпила
в резултат на хипостатична пневмония, фон хипотрофия, дължаща се на
недохранване или на неподходяща диета и настъпили усложнения от това
заболяване – хипотермия, хеморагичен колит, отток на мозъка и размекчение в
дясна крайномозъчна хемисфера, като след раждането на детето на **.**.****
г. до 14.01.2017 г., системно неполагали достатъчно родителски грижи за
починалото дете, неосигурявали на починалото дете достатъчно и подходяща
храна и течности, неосигурявали на починалото дете подходящи битови
условия за живот и неосигурявали на починалото дете своевременно
възможните социални, здравни и медицински услуги и помощ, поради което и
на основание чл.122, ал.1, вр.чл.36 и чл.54 от НК му било наложено наказание
1
„Лишаване от свобода“ за срок от 9 месеца, чието изпълнение било отложено
за изпитателен срок от 3 години.
Със същата присъда подсъдимата И. И. З., с ЕГН: **********, била
призната за виновна в това, че на 14.01.2017г. в местност K., в землището на с.
П., обл. Р. и в гр. Р., в условията на независимо съпричиняване с К. Т. Т.,
причинили по непредпазливост смъртта на детето си Л. К. Т., с ЕГН:
**********, настъпила в резултат на хипостатична пневмония, фон
хипотрофия, дължаща се на недохранване или на неподходяща диета и
настъпили усложнения от това заболяване – хипотермия, хеморагичен колит,
отток на мозъка и размекчение в дясна крайномозъчна хемисфера, като след
раждането на детето на **.**.**** г. до 14.01.2017 г., системно не полагали
достатъчно родителски грижи за починалото дете, неосигурявали на
починалото дете достатъчно и подходяща храна и течности, неосигурявали на
починалото дете подходящи битови условия за живот и неосигурявали на
починалото дете своевременно възможните социални, здравни и медицински
услуги и помощ, поради което и на основание чл.122, ал.1 от НК, вр. чл.36 и
чл.54 от НК било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 9
месеца.
З. била призната за виновна и в това, че на 19.10.2017 г. в гр. Русе в къща,
намираща се на ул. "Е. Й." № **, в качеството си на родител – майка, оставила
лице, намиращо се под родителските грижи – малолетното дете – син, М. И. З.,
с ЕГН: **********, намиращо се под нейните родителски грижи, без надзор и
достатъчно грижа в дома си в гр.Р., на ул. "Е. Й." № ** и с това е създала
опасност за неговото физическо развитие, поради което и на основание чл.182,
ал.1 от НК, вр. чл.36 и чл.54 от НК й били наложени наказания „Лишаване от
свобода“ за срок от 4 месеца и наказание „Обществено порицание“. На
основание чл.23, ал.1 от НК измежду така определените на подсъдимата И. З.
Районен съд-Русе наложил едно общо наказание, най-тежкото измежду тях, а
именно „Лишаване от свобода“ за срок от 9 месеца, чието изпълнение било
отложено за изпитателен срок от 3 години. На основание чл. 23, ал. 2 от НК
към така определеното общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 9
месеца било присъединено наказанието „Обществено порицание“, което съдът
постановил да се изпълни чрез прочитане на присъдата по Радио –Русе.
Със същата присъда, на двамата подсъдими били възложени разноските
2
по делото.
Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от двамата подсъдими, чрез
защитника им – адв.П. Н. от АК-Варна, с искане за пълна отмЯ. на
първоинстанционното решение като вместо това въззивният съд да признае
подсъдимите за невинни.
Към жалбата са постъпили и допълнителни съображение от
подсъдимите Т. и З., отново чрез защитника им. След собствен анализ на
събраните по делото доказателства, подсъдимите, чрез защитника си
отстояват, че решението на PPC е лишено от мoтиви или ако има такива тo те
нe почиват на събраните доказателства, които са изброени, но в контекста на
обвинението се явяват необсъдени. Твърди се, че Районен съд-Русе е
достигнал до напълно погрешни правни изводи, тьй като е осъдил двамата
подсъдими без да са събрани категорични доказателства за тяхната виновност,
тъй като по делото не било доказано наличието на пряко и непосредствено
деяние, осъществено от двамата подсъдими, което да е причинило смъртта на
детето им Л. К. Т.. Акцентира се, че макар смъртта да е настъпила в резултат
на хипостатична пневмония, то по делото нямало данни това заболяване да е
причинено oт подсъдимите, още повече, че по това време подс.Т. не се е
намирал в населеното място където пострадалото лице е починало. По
отношение осъждането на подс.З. за престъплението по чл.182 от НК се
твърди, че същото не е обществено опасно в такава степен, че да засегне
обществените отношения, които са обект на защита от този вид престъпления.
Налице била явна незначителност на деянието съгл. чл.9, ал.2 от НК, тъй като
както през целия процесен период, така и до ден днешен подс.З. полага грижи
за детето М. З.. В заключение се иска подсъдимите дa бъдaт изцяло оправдани,
а алтернативно - наказанията им дa бъдат намалени, тъй като ca
несправедливи и завишени. Твърди се в тази насока, че съдът е допуснал
съществено процесуално нарушение при определяне размера на тaкa
наложените нaкaзaния като не е приложил последиците oт съкратеното
съдебно следствие по чл.371, ал.1 oт НПК.
С допълнителна молба се правят доказателствени искания – да бъде
назначена нова, комплексна съдебно-медицинска експертиза по делото с
участие на вещи лица със специални познания в областта на детската
педиатрия, неонатология и гастроентерология, както и да бъдат допуснати до
3
разпит в качеството на свидетели Мариета К. Т., К. К. Т. и М. К. Т. – три от
децата на подсъдимите.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура изразява
становище за неоснователност на жалбата на подсъдимите. Твърди, че
първоинстанционната присъда е законосъобразна, правилна и обоснована и
следва да бъде потвърдена, в частта на осъжданията за престъплението по
чл.122, ал.1 от НК, а по отношение частта, с която подс.З. е призната в
извършването на престъпление по чл.182 от НК, производството да бъде
прекратено поради изтекла давност.
Повереникът на частните обвинители – адв.И. Г. от АК-Русе заявява, че
според него по делото е доказана вината на подсъдимите К. Т. и И. З. за
престъплението по чл.122 от НК, но излага становище, че в случая е налице
съпричиняване от несвършена работа от държавните и общински институции.
Частният обвинител И. Т. моли съда да постанови оправдателна присъда
за подсъдимите.
От своя страна защитникът на подсъдимите излага подробни аргументи,
с които отстоява, че К. Т. и И. З. не са извършили нито поотделено, нито при
независимо съпричиняване помежду си престъпление по чл.122 от НК. По
отношение на подс.Т. се акцентира се върху обстоятелството, че на процесната
дата той е отсъствал от населеното място изпълнявайки трудовите си
задължения като водач на товарен автомобил, поради което не би могъл да
възприеме каквито и да било симптоми за състоянието на починалото дето.
Твърди, че именно той, като единствено работещ в семейството е осигурявал
нужните средства за издръжка и прехрана, което сочело, че е изпълнявал
своите семейни задължения като баща, включително и по отношение на
починалото дете. Излага се, че комплекса от фактори, установени по делото, а
именно многото деца, за които подсъдимите полагали грижи, изключително
затруднените битови условия, при които живеели, липсата на подкрепа от
близки и държавата, тежката зимна метеорологична обстановка в последните
дни преди инкриминираната дата, представляват поредица от форсмажорни
обстоятелства и случайни събития, които са довели до смъртта на дете им, а не
техни действия или бездействия. С тези аргументи, защитникът предлага на
въззивния съд да се произнесе с присъда, с която да отмени присъдата на
4
Районен съд-Русе и признае К. Т. и И. З. за невинни в извършването на
престъпление по чл.122 от НК. Поддържа се искането за прекратяване на
наказателното производство по отношение престъплението по чл.182 от НК,
поради изтичане на предвидената от закона давност.
Подсъдимите К. Т. и И. З. се явяват лично и заявяват, че поддържат
жалбата си изложеното от защитника им. Моли да бъдат оправдани, като
намират, че не са извършили престъпление.
Русенският окръжен съд, като взе предвид депозираната от подсъдимите
жалба, съобрази доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните
по делото доказателства, включително и тези от въззивното производство и
служебно провери на основание чл.313 и чл.314 НПК правилността на
първоинстанционния съдебен акт, прие за установено следното:
Депозираната жалба е процесуално допустима, като подадена в
законоустановения срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, а
обжалваната присъда е правилна, законосъобразна и обоснована. Основанията
за това са следните:
В хода на разпоредителното заседание пред Районен съд-Русе
подсъдимите, защитникът им, частните обвинител и поверениците им са дали
съгласие да не бъдат провеждани разпити на свидетелите П. Т. Ц., Л. Ю. Д., П.
Д. К., И. Т. И., П. И. И., А. Л. Д., И. Д. М., В. В. Ц. - Б., М. Н. М., М. В. С., В.
Ц. К., В. Н. Н., М. А. З. и С. И. Б.. Поради това, производството е протекло по
реда на глава Двадесет и седма от НПК – съкратено съдебно следствие при
условията на чл.371, т.1 от НПК, при което показанията на свидетелите, за
които било дадено съгласието, били прочетени по реда на чл.373, ал.1, вр.
чл.283 от НПК и били ползвани от РРС непосредствено при постановяване на
присъдата.
След запознаване с доказателствената съвкупност по делото, настоящата
съдебна инстанция подкрепя изцяло направения от първостепенния съд анализ
на доказателствата по делото и се солидаризира с фактическите му и правни
изводи относно доказаността на инкриминираното престъпление по чл.122,
ал.1 от НК и неговите автори. Според въззивният съд, в настоящото
5
производство са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален
ред доказателства, необходими за правилното изясняване на фактите от
значение за разкриване на обективната истина по делото. Събраният
доказателствен материал в своята съвкупност не съдържа съществени
противоречия, напротив наличните доказателства са намират във вътрешно-
логична връзка, кореспондират помежду си, взаимно се допълват и въз основа
на тях може да се изгради пълна представа за събитията на процесната дата. С
оглед на това, въззивният съд споделя изцяло изяснената от контролирания
съд фактическа обстановка, която накратко е следната:
През 1999г. подсъдимите И. З. и К. Т. заживели на съпружески начала, а
на **.**.****г. се родило първото им дете – Н. К. З.. В следващите години, до
2015г. в семейството на подсъдимите З. и Т. се родили още единадесет деца -
И. К. Т., родена на **.**.****г., С. К. Т., роден на **.**.****г., М. К. Т., родена
на **.**.****г., К. К. Т., роден на **.**.****г., М. К. Т., родена на **.**.****г.,
М. К. Т., роден на **.**.****г., В. К. Т., роден на **.**.****г., Б. К. Т., роден на
**.**.****г., Н. И. З., роден на **.**.****г., М. И. З., роден на **.**.****г. и Н.
И. З., родена на **.**.****г. Подсъдимите И. З. и К. Т. отглеждали децата си
сами, без да получават и да търсят подкрепа от свои роднини. Всички техни
деца били пациенти на свид.С. С. – общопрактикуващ лекар, като децата
боледували нерядко, макар да имали всички необходими имунизации и
ваксинации и посещавали учебни заведения – училище, детска градина или
ясла, съобразно възрастта си. Семейството изпитвало финансови затруднения
поради голямата си численост и обстоятелството, че единствено подсъдимият
К. Т. работел, а подсъдимата И. З. била домакиня и се грижела за децата.
Семейството получавало детски надбавки, а много често и различни парични
и предметни безвъзмездни помощи от социалните служби и от обществени
организации или от частни лица. Семейството на подсъдимите И. З. и К. Т.
нямало собствен дом и по тази причина често се местели в различни жилища.
Към 15.06.2014г. подсъдимите И. З. и К. Т. живеели под наем в апартамент,
находящ се в гр. Русе. На тази дата се случил инцидент, при който детето им
М. К. Т., тогава на две години и девет месеца бил затиснат от готварска печка,
вследствие на което починал. Детето било намерено от по-голямата си сестра
Н. Т., към него момент на 14 години. След инцидента, при който загинало
детето им М. Т., за кратко семейството на подсъдимите обитавало наследствен
имот на подс.З., след което го продали, а със средствата си закупили
6
апартамент, като междувременно изтеглили и кредит. В този период
семейството на подсъдимата И. З. и К. Т. последователно сменило няколко
квартири, докато в началото на 2016г. се установили по-трайно в къща – тип
вила, в с. П., обл. Р., находяща се извън регулационните планове на селото - в
местността „K.“. Вила та била на един етаж, състоящ се от две стаи и коридор,
който бил обособен за кухня, баня и тоалетна и таванска стая. Жилището било
в лошо състояние, не било водоснабдено, а се зареждало с голяма цистерна с
помпа, вратите не се затваряли, не било обзаведено с мебели и с необходимите
за нормален живот електрически уреди. Имотът имал двор, който не бил
поддържан и в него имало разхвърляни стари мебели. За неподходящите
условия на живот и за материалните затруднения на подсъдимите узнали
доброволци от фондация „ХИП“, сред които свидетелят Е. Т., И. И. и А. Д.. Те
често посещавали дома на подсъдимите З. и Т., като им носели хранителни
продукти, дрехи за децата и други консумативи, занесли също и готварска
печка и пералня. Предвид, че жилището не било пригодно за живот през
зимния сезон, те опитали да им намерят по-подходящо, но без успех.
Междувременно поради неплащане на текущите сметки и електроподаването
в имота било прекъснато и жилището останало без ток. Със случая на
социалнослабото многодетно семейство били ангажирани и работели
социални служители при Дирекция за социално подпомагане – Две могили,
сред които свидетелите В. К. и С. В., които извършили няколко проверки в
дома им, във връзка с което на подсъдимите били отпуснати помощи,
включително и предоставени дърва за огрев за зимата. При тези проверки
били констатирани лоши битови условия и силно занижена хигиена. При тези
битови условия, на **.**.****г. се родило тринадесетото общо дете на
подсъдимите И. З. и К. Т. – Л. К. Т.. Детето било родено в автомобила на
семейството по пътя към УМБАЛ „Канев“ АД – Русе, а след това било прието
в отделението по „Неонатология“ на посоченото болнично заведение с тегло 3
500гр. и ръст 50 см. Било с увредено общо състояние, охладено, с понижен
мускулен тонус, с пиодермия на главата. Своевременно било назначено и
проведено лечение по терапевтична схема – кувьоз и кислородолечение,
съответно медикаментозно лечение, като детето било ваксинирано за хепатит
Б и туберкулоза. Не били установени усложнения в състоянието му и на
05.12.2016 г., то било изписано от болничното заведение. Дадени били
препоръки за хигиенно-хранителен режим и назначено медикаментозно
7
лечение след изписването: 1. естествено хранене и 2. активно наблюдение на
новороденото. На следващия ден след изписването му от родилното отделение
на УМБАЛ „Канев“ АД – Русе, детето Л. Т. било прегледано от свид.С. С. и
било записано в пациентската листа на общопрактикуващия лекар. При
извършения преглед лекарят установил, че здравословното състояние на
новороденото дете е добро. След прегледа свид. С. обяснил на подс.З. как
правилно да храни детето. В този период подс.К. Т. работел като
международен шофьор и отсъствал по няколко дни от дома си.
В периода 10-11.01.2017г. здравословното състояние на детето Л. Т.
силно и видимо се влошило. Към този момент детето не само не било наддало
в теглото си, а напротив отслабнало с 500гр. спрямо теглото при изписването
му от болничното заведение. Липсата на достатъчна като качество и
количество храна и раздвижване, съчетани с ниските температури в жилището
довели до развитие на възпалително белодробно заболяване у Л..
Подсъдимата И. З. възприела влошеното състояние на дъщеря си и уведомила
подсъдимия Т. за това. Последният указал да го изчака да се прибере и тогава
заедно да отидат на лекар. На 13.01.2017г. здравето на детето Л. Т. крайно се
влошила и то изпаднало в коматозно състояние. Веднага след като
подсъдимият Т. се прибрал в дома си, той и подсъдимата И. З. откарали Л. Т. в
УМБАЛ „Канев“ АД – Русе, където тя била приета за лечение в отделението
по „Педиатрия“. Към този момент невръстното дете вече било в крайно тежко
общо увредено състояние, с генерализирана цианоза, с ливидни петна, силно
охладено (35 градуса), с кахетичен страдалчески вид на лицето и силно
редуцирана до липсваща подкожна мастна тъкан, с асиметрия на зениците,
балониран корем, коматозно ниво на съзнанието, брадипнея и брадиаритмия, с
данни за мозъчна увреда. Медицинските лица ангажирани с лечението
провели спешни диагностични и терапевтични процедури, в резултат на които
било отчетено краткотрайно подобряване на клиН.абораторните показатели на
детето Л. Т.. Впоследствие обаче, въпреки, че било проведена и
кардиопулмонална ресуститация в пълен обем, дванадесет часа след
приемането в УМБАЛ „Канев“ АД – Русе, Л. Т. почина в 07:46ч. на
14.01.2017г. На посочената дата подсъдимата И. З. се обадила на свидетеля Т.
и му съобщила за случилото се, при което той веднага организирал екип от
доброволци, сред които свидетелите П. И. и А. Д. и всички заедно отишли в
дома, за да окажат помощ и подкрепа на семейството. При пристигането
8
установили, че условията на живот не били променени и били все така
неподходящи. Заради студа, липсата на отопление и елементарна хигиена,
както и заради депресивното и неадекватно състояние на подсъдимите И. З. и
основно подсъдимия К. Т., свидетелите Е. Т., П. И. и А. Д. предприели
действия по извеждане на всички деца от дома им, като завели десет от децата
и подсъдимата И. З. в дома на свид.Т.. Там ги стоплили, изкъпали и
нахранили, като им направило впечатление, че децата не били яли от няколко
дни и не били къпани доста отдавна. След това свидетелите П. И., Е. Т. и А. Д.
и подсъдимата И. З. се върнали в къщата, за да се погрижат за подсъдимия К.
Т.. Докато опитвали да разговарят с него чули детски плач, който идвал от
таванския етаж. Едва тогава подс.З. признала, че в къщата има още едно дете -
Н. З., която към него момент била на 1 година и 1 месец. За съществуването на
това дете свидетелите И., Т. и Д.а разбрали едва в този момент, макар че често
общували със семейството на подсъдимите и ги посещавали в дома им, за да
им носят храна и дрехи. Подс.З. се качила на тавана и свалила детето Н. З.,
при което свидетелите установили, че то било недохранено, малко и слабо за
възрастта си и било увито с мръсни пелени. На 14.01.2017г. те организирали
преглед на Н. З. в Спешно отделение на УМБАЛ „Канев“ АД – Русе, а
впоследствие на 19.01.2017г. тя била приета в отделението по „Педиатрия“ в
средно увредено общо състояние, със значителен дефицит на тегло –
хипотрофия, с хъркащи хрипове и рентгенови данни за възпалителни промени
в десния бял дроб – с клинични и рентгенови данни за бронхиолит. Детето
било със значително изоставане във физическото развитие, с тегло 4 800гр.,
ръст 62 см., едва прорязъл единствен долен преден резец и невъзможност за
самостоятелен седеж. След проведено лечение в УМБАЛ „Канев“ АД – Русе,
здравословното състояние на детето било подбрено. Впоследствие децата на
подсъдимите З. и Т., първоначално със своята майка, а впоследствие и
поотделно били няколкократно настаняване в различни социални институции,
включително и в приемни семейства. Именно там здравословното състояние
на детето Н. З. се възстановило и тя успяла да навакса с физическото си
развитие. Междувременно били предприети и мерки за финансово
подпомагане на подсъдимите З. и Т., подобряване на родителския им
капацитет и осигуряване на сигурна и стабилна семейна среда за техните деца.
Били изготвени множество социални доклади и набелязани цели при работата
с всяко от децата, включително такива, касаещи вниманието и грижите, които
9
техните родители следва да им предоставят, като същите били съобразени с
техните специфични и индивидуални нужди. След определен период децата
били върнати при родителите си, като през това време социалните служители
извършили проверки в техния дом. Многократно били давани препоръки
относно хигиенно-битовите условия в къщата, но въпреки това подобрение не
било констатирано. През месец март 2017г. семейството на двамата
подсъдими за пореден път се преместило, този път на квартира на ул."Е. Й."
№** в гр.Р.. На 19.10.2017г. подсъдимата И. З. трябвало да посети Отдел
„Закрила на детето“ в гр.Р.. Тъй като по това време подсъдимият Т. отсъствал
служебно от дома им, З. оставила малолетното си дете М. И. З. – тогава на три
години, да спи в дома им, заедно с две от по-големите деца – И. К. Т. на 14
години и С. К. Т. на 12 години. Малко по-късно детето се събудило и както бил
босо напуснало дома си и се отправило само към детска градина „Н.“ в гр.Р..
Около 16.00ч. на същата дата свид.М. З. видала М. З. да пресича само по
пешеходната пътека на ул.„С. С.“, по която улица автомобилния трафик бил
интензивен. Свидетелката видяла, че детето било босо и неподходящо
облечено за сезона и го попитала къде е майка му, но то не отговорило.
Свидетелката З. помислила, че детето е излязло от детската градина и е
останало само на улицата, поради което го завела при директора на градината,
която разпознала М. З. и установила, че същия ден детето не е посещавало
заведението.
В хода на досъдебното производство била назначена съдебно-
медицинска експертиза № 1115, от заключението на която се установява, че
при извършената аутопсия на детето Л. Т. са установени следните
патологоанатомични диагнози: основно заболяване: хипостатична пневмония;
на фона на хипотрофия, с настъпили усложнения – хипотермия (по клинични
данни), хеморагичен колит, оток на мозъка и размачкване в дясна
крайномозъчна хемисфера. От експертното заключение се изяснява, че
причината за смъртта на Т. е следствие от настъпила хипоксия на главния
мозък във връзка с дихателна и циркулаторна недостатъчност, при
хипостатична пневмония на фона на хипотрофия, настъпила след раждането.
Основна причина за влошеното здравословно състояние на детето е
установената хипотрофия, дължаща се на недохранване или на неподходяща
диета. На фона на хипотрофията, най-вероятно поради неподходящ хигиенен и
двигателен режим са възникнали и установеното възпалително заболяване на
10
белите дробове и свързаните с него усложнения – хипостатичн пневмония с
дихателна и циркулаторна недостатъчности, хипоксия на главния мозък с
размекчение в дясно крайномозъчна хемисфера, които са обусловили крайно
тежкото увредено състояние, констирано при приемането на детето в УМБАЛ
„Канев“ АД – Русе на 13.01.2017 г. и последвалия летален изход на 14.01.2017
г. Към момента на постъпването на детето Л. Т. в болничното заведение,
същото е било с тежки необратими увреждания на централната нервна
система и леталният изход е бил неизбежен. От експертизата се установява
също, че заболяванията на Л. Т., които са довели до смъртта са пряко свързани
с неадекватността на полаганите родителски грижи – лошите хигиенно битови
условия, при които е отглеждано детето, лош диетичен и двигателен режим,
несвоевременно потърсване на медицинска помощ. От експертното
заключение се установява, че подходящите хигиенно-битови условия,
диетичен и двигателен режим, както и своевременното оказване на
специализирана медицинска помощ при вече възникналото възпалително
заболяване на белите дробове биха предотвратили смъртта на Л. Т..
Била назначена и втора съдебномедицинска експертиза № 1116/2018 г.,
от заключението на която се установява, че при постъпването на детето Н. З. в
Отделение „Педиатрия“ на УМБАЛ „Канев“ АД-Русе на 19.01.2017 г., същото
е било в средно увредено общо състояние, със значителен дефицит на тегло –
хипотрофия, с хъркащи хрипове и рентгенови данни за възпалителни промени
на десни бял дроб – остър бронхиолит. От заключението се изяснява същото,
че основната причина за влошеното общо състояние на детето Н. З. е
установената хипотрофия, дължаща се на недохранване или неподходяща
диета. На фона на хипотрофията е възникнало и установеното възпалително
заболяване на белите дробове – остър бронхиолит. От експертизата се
установява още, че при постъпването на Н. З. в Отделение „Педиатрия“ на
УМБАЛ „Канев“ АД-Русе на 19.01.2017 г., детето е било със значително
изоставена във физическото развитие – с установено тегло 4800 гр., ръст 62
см., едва прорязал единствен долен преден резец, невъзможност за
самостоятелен седеж. Според национално проучване за Република България
дете от женски пол на една година е следвало да бъде със средно тегло 10,1 кг.
(7,1-14,8 кг.) и среден ръст от 76,3 см (67,0-88,0 см).
Във въззивното производство, по искане на защитника, а и след
11
служебна преценка от съдебния състав за необходимостта, бе назначена и
изготвена повторна съдебномедицинска експертиза, с участието на вещи лица
съдебен лекар, лекар-педиатър и лекар-неонатолог. От представеното
заключение се установява, че основната причина за влошеното общо
състояние при детето Л. Т. е установената хипотрофия, дължаща се на
недохранване или на неподходяща диета. Ha фона на хипотрофията, най-
вероятно поради неподходящ хигиенно-диетичен режим, са възникнали
установеното възпалително заболяване на белите дробове и свързаните c него
усложнения - хипостатична пневмония с дихателна и циркулаторна
недостатъчност и хипоксия на глaвния мозък с размекчение в дясна
крайномозъчна хемисфера, които са обусловили крайно тежкото увредено
състояние при приемането на 13.01.2017г. и последвалия летален изход на
14.01.2017г. Сочи се от вещите лица, че при доносено дете, каквото е детето Л.
Т., обичайният темп на наддаване е oкoлo 20-30гр. на ден, т.е. на едномесечна
възраст Л. Т. би следвало дa тежи oкoлo 4000-4400гр., а не установените
3000гр. Хипотрофията възниква при белтъчно енергиен дефицит -
количествено или качествено недохранване. B началото има функционални
отклонения в храносмилателната система и централната нервна система и
нарушения в обмЯ.та на веществата. При напредване на хипотрофията децата
се отпускат, кожата е с намален тургор, намален мускулен тонус, атрофична
мускулатура, дишането е неритмично, повърхностно, коремът е балониран,
имa олигурия. Настьпва хипоксия, централизация на кръвообращението и
хипоперфузия на червата. По-важно е да се предотврати това състояние, вече
напреднал процеса има лоша прогноза. При хипостатична пневмония в
кърмаческа възраст симптомите могат да се развият в рамките на дни, като
детето е отпуснато и с данни за дихателна недостатьчност — тираж, учестено
дишане, цианоза, експираторно стенене. При кармачета не е характерно
пoявaтa на кашлица, дори и при тежко белодробно заболяване. При
приемането на детето Л. Т. в УMБAЛ Канев на 13.01.2017г. cъщoтo е било със
силно изразени симптоми нa хипотрофия, хипотермия, метаболитни
отклонения сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност (цианоза,
брадипнея, брадиаритмия), и мoзъчнo увреждане. Поради липса на
медицинска документация, не може обосновано да се прецени към кoй момент
кoи симптоми са били проявени. Според вещите лица първоначалните мерки
които е следвало да се предприемат е да се осигурят адекватни битови условия
12
за отглеждане на новородено и недопускане на недохранване. При евентуални
проблеми с храненето следва да се потърси медицинска помощ, тъй като
развитието на напреднали патологични процеси от установения вид
(пневмония на фона на хипотрофия с метаболитни отклонения) при кърмачета
води до висок риск от неблагоприятен изход. Проявите на хипотрофия
настъпват постепенно при системен дефицит на белтъчноенергиен внос
(храна), a острите усложнения могат да са обусловени от изчерпване на
компенсаторните възможности, насложена инфекция, охлажданс и други.
Превенцията на усложненията изисква адекватни битови условия и правилен
хигиенно-диетичен режим. Веднъж възникнали усложненията предизвикват
необратими промени във вътрешните органи, които обуславят висок риск от
леталитет. Поради тази причини мерките трябва да се предприемат преди
настъпване на усложненията. В заключение вещите лица заявяват, че може
обосновано да се приеме, че заболяванията на Л. К. Т., кoитo са довели дo
смъртта й, са пряко свързани с лошите хигиенно-битoви условия, при които е
отглеждано детето, с лош хигиеннодиетичен режим, както и с
несвоевременното потърсване на медицинска пoмoщ. Така представените
данни по делото дават достатъчно основание да се приеме, че при подходящи
хигиенно-битови условия и диетичен режим не би следвало дa настъпят
установените усложнения, кoитo са довели дo смъртта на Л. Т..
Изложената фактическа обстановка е приета за безспорно установена на
база логичен и непротиворечащ на събрания по делото доказателствен
материал анализ от страна на първостепенния съд. Анализирайки показанията
на множеството разпитани по делото свидетели, самостоятелно, съпоставяйки
ги едни с други и с останалите събрани по делото доказателства, абсолютно
правилно съдът е приел, че преди и в периода от раждането на Л. Т. до смъртта
й, подсъдимите З. и Т. не успявали да осъществяват непрекъснат контрол
върху поведението на децата си, като грижите им се свеждали основно до
тяхното физическо оцеляване, които в повечето случаи не били достатъчни.
Тези грижи за физическо и емоционално развитие на децата подсъдимите
полагали според разбиранията си, но с увеличаването на броя на децата им
намалявала и грижата, която успявали да окажат за всяко дете поотделно,
както и качеството на живот на семейството като цяло. В къщата в село П.
хигиеннобитовите условия не били подходящи за отглеждане на новородено
бебе. Домът бил мръсен и занемарен, със силно занижена хигиена, нямало ток
13
и дърва за отопление, било студено. По отношение на децата не бил спазван
подходящ хранителен режим, а новороденото – наред с това и не било
хранено, с достатъчно като количество и качество храна. Особено съществено
значение в тази насока имат показанията на свидетелите Е. Т., И. И., П. И., А.
Д., които в периода 2016г. – 2017г. неведнъж посещавали процесната жилищна
постройка в местността K. като доброволци. От техните показания се
установяват състоянието на къщата, а именно, че не била водоснабдена и
електрифицирана, че било студено и мръсно, както и че при извеждане на
децата, след случилото се с Л. Т., по случайност била установена и Н. Т. също
в значително увредено общо състояние, наложило в крайна сметка и нейната
хоспитализация. Показанията на свидетелите, кредитирани от районния съд,
със споделени от въззивния аргументи, съчетани със заключенията на
приетите по делото медицински експертизи, правилно са дали основание на
съда да достигне до извода, че полаганите от подсъдимите грижи за
новородената Л. очевидно са били не само недостатъчни, но и от един момент
нататък, след установяване на влошаване на здравето й, напълно неадекватни
с оглед състоянието й и кърмаческата й възраст. Затова и напълно основателен
е извода на първостепенния съд, че от обективна и субективна гледна точка
поведението на подсъдимите З. и Т. запълва състава на чл.122 от НК.
Районният съд е изложил подробни съображения за наличието на отделните
елементи от състава на разглежданото престъпление, с които напълно се
солидаризира и въззивната инстанция. Посочена е правната природа на
престъплението, което охранява обществените отношения, осигуряващи
неприкосновеност на човешкия живот и без които личността не може да
съществува. Изяснено е, че изпълнителното деяние на престъплението е
осъществено от двамата подсъдими чрез бездействие, изразяващо се в
неполагане на родителски грижи за детето Л. Т., обективирани в липса на
достатъчно и подходяща храна и течности, неосигуряване на подходящи
битови условия за живот, както и навременен достъп до социални, здравни и
медицински услуги и помощ. Правилно е заключението на Районен съд-Русе
за наличието на причинно-следствена връзка между поведението на
подсъдимите, изразило се в бездействие, и настъпилия вредоносен резултат –
настъпилата смърт на детето Л. Т., тъй като при осигуряване на адекватна
грижа, обективирана в осигуряване на достатъчно и подходяща храна и
течности, подходящи битови условия и своевременен достъп до социални,
14
здравни и медицински услуги и помощ, не би настъпил противоправния
резултат. В тази насока от особено съществено значение е даденото от вещите
лица по назначената във въззивното производство тройна СМЕ заключение,
както и от разпита им съдебно заседание. От тях се изяснява, че не е
установено починалото дете да е страдало от вродени или други, налични при
раждането и заболявания, които да са увеличили риска от развитие на
пневмония. Вещите лица са категорични, че двата процеса – хипотрофията и
пневмонията във времеви интервали са различни, като хипотрофията е по-
бавен процес, а пневмонията се развива сравнително бързо при децата, и не е
възможно пневмонията да е причина за хипотрофията. Според тях развитието
на хипотрофията е свързано с липса на достатъчно белтъчини и енергия, като
белтъчините са източник на съединения, отговарящи за имунитета на детето, а
енергията, която се доставя най-често от глюкоза е източник за работа на
мозъка и на всички вътрешни органи. Установеният дефицит на енергия и на
белтъчини постепенно е отслабил и имунитета, дейността на мозъка, както и
на всички останали органи на детето Л., точно заради дефицита на белтъчини
и въглехидрати. Изясняват, че няма как за по-малко от 2-3 седмици да се е
развил установеният у детето дефицит, като в конкретния случай, съобразно
изходното тегло при раждането, теглото при изписването му и при приемането
му в болницата преди леталния изход, детето вместо да е наддало тегло, то е
свалило дори още. Становището на вещите лица е, че дете на възрастта на Л.
трябва да наддава с 25 грама на ден и да тежи 4 кг или 4,200 кг., вместо това
детето било по-слабо с 500грама, отколкото при изписването му Дори
отслабване с 200гр. при бебе, според вещите лица е ясно видимо, тъй като
намалява мастната тъкан по бедрата, корема и бузките.
Правилен и основан на доказателствената съвкупност е извода на
Районен съд-Русе, че деянието е осъществено в условията на независимо
съпричиняване, доколкото по делото се установи, че вредносния резултат е
настъпил както от бездействието на подсъдимия К. Т., така и от бездействието
на подсъдимата И. З.. Очевидно, че при това състояние на детето – отслабване,
залежаване и нездрав вид, двамата родители, притежаващи изключително
богат опит в отглеждането на деца, е следвало в много по-ранен момент да
предприемат всички възможни действия за запазване здравето и живота на
бебето, като осигурят достатъчно и подходяща храна и течности и подходящи
битови условия за отглеждането му. Няма съмнение, че състоянието свързано
15
с прогресиращата хипотрофията на детото принципно е животозастрашаващо
и това състояние е било видимо и ясно за възприемане от родителите, без
някакви специални знания, значително време преди 13.01.2017г. Именно в
този период те са били длъжни, изхождайки от родителското им качество, а и
от общовалидното правило за полагане на дължимата грижа, да вземат всички
предпазни мерки, така че да попречат на настъпването на обществено опасния
резултат - смъртта на детето Л.. Всеки един от тях е могъл да стори това,
доколкото не е имало причини от обективен характер, които да са им
попречили. Ако не са разполагали с капацитет или достатъчно средства да
осигурят храна и подходящи условия за отглеждане на бебето, подсъдимите са
могли да потърсят медицинска помощ или да поискат своевременно
съдействие на компетентните социални институции. Като се има предвид, че в
конкретния случай процеса на хипотрофията у детето Л. е продължил
достатъчно време /не по-малко от 2 седмици/, подсъдимите са разполагали с
достатъчно време, да изпълнят задължението си /чл.125 от Семейния кодекс/
да предприемат поведение по опазване здравето и живота на детето, каквото
те не са осъществили. Установява се от приетите по делото
съдебномедицински експертизи, и в частност тази, назначена във въззивното
производство, че била налице реална възможност да се попречи на
настъпването на смъртта на Л. ако детето е било изхранвано със съобразена с
неговата възраст количество и качество храна, както и ако при установяване на
първите белези на хипотрофията родителите бяха потърсили медицинска
помощ. Както се установява от доказателствата по делото, двамата подсъдими
не сторили необходимото, до момента, в който влошаването на здравето на
детето Л. било необратимо, а леталния изход – неизбежен. Изложените
съображения обосновават и пряката причинно-следствена връзка между
тяхното престъпно бездействие и съставомерният резултат.
Въззивният съд не споделя аргумента на защитата, че физическото
отсъствие на подсъдимия от дома в период около седмица преди смъртта на Л.
Т. води до несъставомерност на неговата деятелност. Подсъдимият е отсъствал
едва в периода, в който са настъпили острите усложнения в здравословното
състояние на Л. Т.. Началото на причинно-следствения процес, довел до
нейната смърт, е поставено в един по-ранен етап, през който подсъдимият е
бездействал като системно не е осигурявал необходимото количество храна на
Л. Т. и съответните на възрастта й битови условия. Според заключението на
16
вещите лица веднъж възникнали усложненията предизвикват необратими
промени във вътрешните органи, които обуславят висок риск от леталитет.
Поради тази причини мерките трябвало да се предприемат преди настъпване
на усложненията, т.е подсъдимият е дължал различно поведение още преди
състоянието на Л. Т. да се влоши. Също така, макар че не е могъл пряко да
възприеме симптомите на Л. Т., той е бил информиран за тях. Този факт се
установява както от обясненията на подсъдимата, така и от показанията на М.
М., който потвърждава, че подсъдимата З. се обадила на подсъдимия Т. на
13.01.2017г. Въпреки че е съзнавал, че новородената му дъщеря има нужда от
медицински грижи, той е бездействал и не е осигурил такива.
Метерологичните условия и служебните му ангажименти обективно са го
възпрепятствали лично да заведе Л. Т. на лекар, но не са пречка да потърси
спешна помощ чрез своя телефон.
Правилно първостепенният съд е приел, че от субективна страна
деянието е осъществено от двамата подсъдими под формата на небрежност,
като вид непредпазливост. Безспорно, у двамата подсъдими е липсвала
конкретна представа относно възможното настъпване на общественоопасните
последици – смъртта на детето им Л., но за тях е било възможно да предвидят
тези последици – били са длъжни и са могли да ги предвидят. Това е така, тъй
като процесът на влошаване здравословното състояние на детето Л. Т. е
продължил поне около две седмици и е бил видим, което с оглед
безпомощното състояние на детето и неговата възраст, в нито една ситуация
не бива да бъде подценявано. Подсъдимите не са проявили дължимата грижа и
внимание в такава голяма степен, че са пренебрегнали очевидното за всеки
друг родител, в същата ситуация.
Твърденията, че от раждането на детето, до смъртта му все пак са
полагани някакви грижи, не изключва направените по-горе изводи, а е
обстоятелство от значение за отговорността на дейците. Затова и
възраженията в тази насока, включително и представените от страна на
подсъдимите и защитника им пред въззивния съд, следва да се отхвърлят като
неоснователни. Налице са достатъчно убедителни доказателства –
показанията на свидетелите, заключенията по съдебномедицинските
експертизи и приобщените по надлежния ред писмени доказателства, които в
своята съвкупност определят като неоснователни възраженията за липса на
17
престъпление както от обективна, така и от субективна страна.
При индивидуализация наказанията за подсъдимия К. Т. Районен съд-
Русе е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства трудовата му
ангажираност, чистото му съдебно минало, тежкото социално-битово
положение, доколкото подсъдимият е баща на многодетно семейство, доброто
му процесуално поведение, както и значителния период от време изминал от
датата на деянието до постановяване на присъдата. Като отегчаващо
обстоятелство, съдът приел систематично неполагане на адекватни
родителски грижи от подсъдимия, което е довело до нееднократно
застрашаване на здравето и живота на децата му.
При индивидуализация наказанията за подсъдимата И. З.
първоинстанционния съд отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства
семейната й ангажираност, чистото съдебно минало, тежкото социално-
битово положение, доколкото подсъдимата е многодетна майка, доброто
процесуално поведение и значителния период от време изминал от датата на
деянието до постановяване на присъдата. Като отегчаващо вината
обстоятелство, съдът отчел данните по делото за систематично неполагане на
адекватни родителски грижи от подсъдимата, което е довело до нееднократно
застрашаване на здравето и живота на децата й.
При превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,
първоинстанционния съд отмерил наказание „Лишаване от свобода“ в размер
между минимума и средата на предвиденото в закона и ориентирано към
минимума, а именно 9 месеца, за всеки от подсъдимите. Отложил на
основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на тези им наказания за срок от 3
години, като преценил, че така биха се постигнали целите на специалната и
генералната превенция.
Настоящият въззивен състав намира, че наказанието на всеки от
подсъдимите е индивидуализирано в съответствие с материалния закон и в
резултат на правилна преценка на всички обстоятелства от значение за
отговорността им, в който смисъл не споделя доводите на въззивните
жалбоподатели за неговата явна несправедливост. В тази насока и във връзка с
възражението на защитника следва да се посочи, че в глава XXVII от НПК са
предвидени две отделни процедури - по чл.371, т.1 и по чл.371, т.2 от НПК. По
настоящото дело първоинстанционното производство е протекло по реда на
18
чл.371, т.1 от НПК, а задължителното приложението на чл.58а от НК е
уредено единствено за процедурата по чл.371, т.2 от НПК.
Законосъобразно, при този изход на делото, Районен съд-Русе определил
размера на направените по делото разноски и на осн. чл.189, ал.3 от НПК
осъдил всеки от подсъдимите да заплати съразмерно съответната част.
Що се касае до вмененото в отговорност на подсъдимата З. деяние по
чл.182, ал. 1 от НК съдът приема възражението на защитата досежно изтекла
абсолютна давност за основателно, като съображенията за това следните:
Давността е уредена в чл.79, ал.1, т.2 от НК като едно от основанията,
изключващи наказателното преследване и изпълнението на наказанието. По
своята същност тя представлява определен срок, с изтичането на който се
погасява възможността да бъде ангажирана наказателната отговорност на
конкретно лице за съответното деяние. В чл.81, ал.3 от НК е уредена
абсолютна давност, при която с изтичането на срока по чл.80 от НК, увеличен
с една втора, независимо от спирането и прекъсването на давността,
наказателното преследване се погасява. Началото на срока съвпада с момента
на довършване на престъплението и при изтичане на съответния срок
наказателното производство следва да се прекрати, освен при изрично
позоваване на подсъдимия на чл.24, ал.2 от НПК за продължаването му.
В конкретния случай за престъплението по чл.182, ал.1 от НК са
предвидени наказания "Лишаване от свобода" до три години и „Обществено
порицание“, поради което срокът на абсолютната давност съгласно чл.81, ал.3
вр. чл.80, ал.1, т.4 от НК е седем години и шест месеца. Същият започва да
тече от датата, посочена като дата на извършване на деянието, а именно
19.10.2017г., и изтича на 19.04.2025г., т. е. абсолютната давност е изтекла след
постановяване на първоинстанционната присъда. Ето защо към настоящия
момент е изтекъл повече от давностния срок от седем години и шест месеца за
престъплението по чл.182, ал.1 от НК, за което подсъдимата И. З. била
предадена на съд.
Поради заявеното от подсъдимата, че желае производството по делото да
бъде прекратено в тази му част, поради изтекла абсолютна давност за
наказателно преследване и според императивната разпоредба на чл.334, т.4 от
19
НПК, присъдата на първата инстанция следва да бъде отменена в тази й част,
а наказателното производство да бъде прекратено.
Предвид изложеното въззивната инстанция намира за безпредметно
изследването на всички въпроси, свързани с правилността на
първоинстанционния съдебен акт досежно обвинението по чл.182, ал.1 от НК,
а оттук - като ненужна и проверката на фактите, на доказателствения анализ и
на приложението на правото относно същото обвинение.
При цялостната проверка на обжалваната присъда, въззивният съд
намира, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са
отстраними и съществени, и да са довели до ограничаване на процесуалните
права на страните, поради което не следва да се отменя първоинстанционната
присъда.
В тази връзка следва да се посочи, че въззивният съд не споделя довода
на защитата, че пострадалата Н. Д.а е била лишена от възможност за участие в
наказателното производство. Възможността на пострадалата Н. Д.а да участва
в наказателното производство е нейно право, а не задължение. Участието на
пострадалата е обусловено от изпълнението на нейното задължение да посочи
адрес за призоваване в страната, на който може да бъде намерена.
Първоинстанционният съд е провел правилно процедурата по призоваване на
пострадалата Н. Т., като по делото било установено, че същата е напуснала
постоянния си адрес и липсва друг посочен от нея адрес за призоваване.
Същевременно от справка от ОД на МВР-Русе за задграничните пътувания на
пострадалата Н. К. Т. е видно, че същата е напуснала територията на
Република България на 08.12.2019 и няма данни за последващо влизане.
Първоинстанционният съд с цел да обезпечи в най-голяма степен правата на
пострадалата е положил допълнителни усилия. Призовал я и чрез единствения
член на семейството , с когото по делото има данни пострадалата да
поддържа контакт – пълнолетната сестра И. Т..
Настоящата инстанция не констатира наличие и на твърдяното от
защитата процесуално нарушение при частичното некредитиране на
обясненията на подсъдимите досежно техните твърдения, че са отглеждали
децата си при добри условия и са ги хранели редовно. Правилно
първоинстанционният съд е отчел, че обясненията на подсъдимите са
едновременно доказателствено средство и средство за защита. РРС
20
внимателно е съпоставил съобщеното от подсъдимата, потвърдено
декларативно от подсъдимия и от свид.С. Т. и е установил, че то противоречи
на детайлните и безпротиворечиви показания на свид.И. Т.. Последната била
конституирана като частен обвинител в производството, но предвид факта, че
е дъщеря на подсъдимите и сестра на Л. Т., както и въз основа на цялостното
процесуално поведение, включително, че е пледирала родителите да не
бъдат наказвани, може да се направи извод за нейната безпристрастност.
Същевременно показанията са на пряк очевидец на грижите, полагани за
най-малките деца в семейството. Първоинстанционният съд правилно е отчел
и значението на нейната възраст - към инкриминирания период е била на 13г.
Поради това и на основание чл.334, т.4 и т.6, вр. чл.338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 140/06.12.2023г., постановена по НОХД №
1855/2022г. на Районен съд – Русе, В ЧАСТТА Й, с която И. И. З., от гр.Р.,
ЕГН: ********** била призната за виновна в извършването на престъпление
по чл.182, ал.1 от НК и
ПРЕКРАТЯВА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО за
престъплението по чл.182, ал.1 от НК, водено срещу И. И. З., поради изтекла
абсолютна давност за наказателно преследване.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението, в частта, с която се прекратява наказателното производство
подлежи на обжалване, на основание чл.346, т.4 НПК, с касационна жалба
пред Върховния касационен съд на Република България, в 15-дневен срок от
съобщаването му на страните, че същото е изготвено, а в останалата му част –
не подлежи на обжалване.
На основание чл.340, ал.2 пр.2 от НПК да се съобщи на страните за
изготвеното решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
21
2._______________________
22