Р Е Ш Е Н И Е №
873
гр. Сливен, 24.07.2019 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, І – ви граждански състав
в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА
КИРИЛОВА
при секретаря А. В. като разгледа
докладваното от председателя гр. д.
№ 825 по описа за 2019 год., за
да се произнесе съобрази:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2, 3 от КТ и чл. 225
от КТ във вр. с чл. 357 от КТ, както и чл. 86 от ЗЗД, движи се по реда на Глава XXV "Бързо производство" от
ГПК.
В исковата молба ищецът твърди, че със
Заповед № 175 от 08.10.2019 г. на основание чл. 188, т.3 от КТ във връзка с чл.
190, ал.1 т.З и т.7 от КТ му е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение” и
на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ му е прекратено трудовото
правоотношение за длъжността „Кантонер, железопътна линия'“ в ЖП участък Сливен
към поделение „Железопътна секция - Бургас”, считано от датата на получаване на
заповедта.
Счита, че издадената заповед е
незаконосъобразна и неправилна, тъй като поради здравословни проблеми бил в
отпуск по болест за периода 06.12.2018 г. - 15.12.2018 г. (събота). На
17.12.2018 г. трябвало да отиде на контролен преглед, но преди да отиде в дома
му е дошъл началника на участъка Ангел Кръстев Ангелов с още двама служители за
да му връчат обжалваната заповед. Обяснил им, че все още не е добре и трябва да
отива на контролен преглед и след прегледа, ако всичко е наред, ще отиде да си
получи заповедта, поради което е отказал да я получи. След контролния преглед
се установило, че проведеното лечение е без ефект и бил насочен за
хоспитализация, като е постъпил в терапевтично отделение с диагноза
десностранна бронхопневмония.
Сочи, че съгласно разпоредбите на
Кодекса на труда, чл. 333, ал. 1, т. 4, в случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2,
3, 5, 11 /закриване на част от предприятието, съкращаване на щата, намаляване
обема на работата, при липса на качества за ефективно изпълнение на работата и
при промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът не
отговаря на тях/ и чл. 330, ал. 2, т. 6 /работникът бъде дисциплинарно уволнен/
работодателят може да уволни само с предварително разрешение на Инспекцията по
труда за всеки отделен случай: работник или служител, който е започнал
ползването на разрешения му отпуск. Тъй като болничният отпуск представлява
разрешен отпуск, то извършеното през време на болничен отпуск уволнение на
някое от горепосочените основания е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено. Съгласно нормата на чл. 333, ал. 7 от КТ закрилата по чл. 333 от КТ,
се преценява към момента на връчването на заповедта за уволнение.
Сочи също така, че съгласно
задължителната практика на ВКС по чл. 290 ТПК /Решение № 63/31.03.2011 г. по
г.д. №1728/2009 г.IV г.о./ закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 има обективен
характер и важи винаги когато работникът е започнал ползването на разрешения му
отпуск. Тя се прилага винаги, когато работникът или служителят е започнал
ползването на разрешения му отпуск /без значение точно какъв - платен годишен,
неплатен, учебен, отпуск за временна неработоспособност и др./
Твърди, че отпускът е започнал и се ползва,
тъй като не е бил на работа и на работното си място, а заповедта за уволнение
му е връчена в домът му, поради което счита, че следва да се ползва от
предварителна закрила, още повече, че от същия ден е хоспитализиран, а след
изписването му на 23.12.2018 г. му бил издаден нов болничен лист за временна
неработоспособност, /съгл. ТР №1/2010 решенията на ВКС по чл. 290 ГПК са
задължителни за правоприлагащите органи/ и в Решение № 197 от 9.06.2011 г. на
ВКС по г.д. № 661/2010 г. IV г.о./
Твърди, че дисциплинарно наказание
„уволнение’' по чл. 190, ал.1 т.З и т.7 от КТ му е наложено при несъобразяване
с критериите на чл. 189 КТ - не са взети предвид тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или
служителя, тъй като повече от 30 години работи в ответното държавно
предприятие, винаги стриктно е изпълнявал трудовите си задължения и тези,
вменени му с длъжностната характеристика и до момента не са му налагани
наказания.
Сочи, че през м. август
По отношение на твърдението, че е допуснал
разхлабени скрепления сочи, че участъка не е на връзки, а на заварки и няма
нужда от затягане, като посочените в заповедта джонтови болтове и връзки са за
скрепления (стрелки тип 60), но тях всяка сутрин, когато е на работа ги затяга,
а сменника му също ги проверява и не е установил разхлабени скрепления.
Твърди, че на 17.09.2018 г. си счупил
ръката и бил приет в болницата, а след това бил в отпуск по болест. Докато е
бил в болнични са му поискани писмени обяснения, като същите не са обсъдени в
процесната заповед.
Сочи, че в случая не са налице
твърдените системни нарушения на трудовата дисциплина - т.е. да е налице
повторяемост. В правото е приет принципът на три или повече нарушения на
трудовата дисциплина за да има системност по смисъла на закона, като формално,
няма значение какъв е вида на нарушението и неговата тежест, за да ми бъде
наложено най-тежкото наказание.
Предвид изложеното моли съда да
постанови решение, с което да отмени Заповед № 175 от 08.10.2019 г. на Директор
поделение ЖПС Бургас при ДП „НК ЖИ и да признае уволнението му за незаконно; да
бъде възстановен на предишната работа, както и ответното дружество да бъде
осъдено да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа,
считано от 17.12.2018 г. до възстановяването ми от съда на работа, по 570 лв.
месечно, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата
молба до плащане на сумата. Претендира за присъждане на направените по делото
разноски.
При условия на чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор от ответното дружество, с който счита предявеният иск за допустим, но
по същество неоснователен и недоказан.
В
отговора на исковата молба ответното дружество излага твърдения, че през времето в системата на Българските държавни железници
са извършени множество структурни промени, които обясняват преминаването на
длъжността на ищеца - „кантонер” по реда на чл. 123 от КТ от едно поделение в
друго, за което той е бил уведомяван с писма, приложени към отговора, като по
силата на Указ № 56/89 г. железницата е била организирана под формата на
Държавна фирма „БДЖ” с Железопътни управления (ЖПУ), едно от които било в
Пловдив. В структурата на управленията дейността по поддържане на жп
инфраструктурата е била осъществявана от Железопътни секции, сред които в
Пловдив, Карлово и Бургас. През
Сочи се,
че в системата на ДП „НК ЖИ” след
Излагат твърдения, че длъжността „кантонер” ищецът е
изпълнявал още от
Твърдят, че от 01.07.2002 г. длъжността „кантонер”,
заемана от С.И., преминава от закрито поделение ЖПС - Карлово в новооткрито
поделение Предприятие за експлоатация и поддържане на жп инфраструктура (ПЕПЖИ)
- Карлово, а от 01.04.2004 г. - в поделение ПЕПЖИ - Бургас (бившо поделение ЖПС
Бургас), поело активите на закритото ПЕПЖИ - Карлово. Видно от Заповед №
03/12.01.2004 г. на регионалния управител на ПЕПЖИ Бургас, стр.2-3, на
кантонера С.И. *** км 306+000 до км 312+000, гара Желю войвода с всички
коловози и стрелки в нея и оттогава до дисциплинарното му уволнение през
Ответното дружество твърди, че
липсват основания за прилагане на чл. 333, ал.1, т.4 от КТ спрямо ищеца, тъй
като процесната заповед е издадена на 08.10.2018 г., но не е връчена на адресата
й до 17.12.2018 г., тъй като е бил в отпуск, заради временна нетрудоспособност
от 17.09.2018 г. до 29.11.2018 г., с диагноза „Счупване на раменна кост”, и от
04.12.2018 г. до 15.12.2018 г. - с диагноза „Остър бронхит”/ „Пневномия” –
(Болничните листи за този период). Въпреки това срокът по чл. 194, ал.1 във
връзка с ал.З от КТ е спазен, тъй като по време на разрешения отпуск срокът по
ал.1 не тече. В действителност, върху заповедта ищецът е записал
собственоръчно, че отказва да я получи, но не е посочил никакво основание за
това. На 16.12.2018г. ищецът не е търсил лекарска помощ, а при пулмолог е
отишъл едва на 17.12.2018 г. и то към 15.30 ч. Следователно, към момента на
връчване на заповедта за уволнение ищецът не е бил в разрешен му вече отпуск за
временна нетрудоспособност или в какъвто и да е друг разрешен отпуск и не се е
ползвал от закрилата на чл. 333, ал.1, т.4 КТ, като сочат трайна съдебна
практика и по чл. 333, ал.1, т.4 от КТ и
по чл. 189 КТ, тъй като при преценката на работодателя относно тежестта
на констатираните нарушения са взети под внимание характера на трудовата
функция на ищеца като кантонер, която основно е свързана с превенцията за
осигуряване на безопасност на движението на влаковете, изводимо от основните
задължения на кантонерите по длъжностна характеристика и специалните нормативни
актове; непочистването на кантонерския район - жп линията, от високи треви и
храсти, води от една страна, до невидимост за локомотивните машинисти на
хектометричните и километрични знаци и други указателни табели по жп линията, а
от друга страна създава предпоставки за пожари на и около жп линията и жп
съоръженията в близост, тъй като нарушението е извършено в разгара на лятото
(мес. август), когато най-често възникват пожари, като в обяснението си
кантонерът не е възразил, че бездействието му е несъществено или е
несъставомерно, а напротив, записал е, че е окосил не къде да е, а около
хектометричните и километричните знаци, което показва, че е съзнавал, че
високите треви и храсти около знаците създават проблем за безопасността.
Сочат, че е взето под внимание и
непритягането на скрепленията (наставовите болтове) разхлабва стрелките и води
до разместване на релсите, като в обяснението си не е възразил за
несъщественост или несъставомерност на бездействието, а е записал, че е
притегнал всички наставови болтове.
В отговора се твърди, че според прекия му
ръководител, ищецът трайно и упорито не е изпълнявал задълженията си по
почистване на района и притягане на скрепленията, въпреки че е разполагал с
инструментариум и материали и въпреки че многократно му е напомняно за това, че
той не е почистил „нищо” в поверения му участък и че има „разхлабени
скрепления“, като в исковата молба на стр.2 ищецът сам сочи, че районът му
е „около
Твърди се, че ищецът съзнателно не е
изпълнявал задълженията си, изводимо от професионалните му познания и дълъг
опит, както и от многократните му напомняния, устни забележки и вписани
разпореждания в кантонерския дневник от прекия ръководител. Вместо да си вземе
бележка и да си признае вината, ишецът се опитал да въведе работодателя си в
заблуждение, като написал в Обяснението, че бил изпълнил задълженията си, но в
действителност това е станало в един по-късен етап, следващ констатирането на
нарушението и искането му на обяснение. Същото поведение е демонстрирал и в
Исковата молба, скривайки истината.Трудовата функция на кантонера е изцяло
свързана с безопасността на движението на влаковете, от която зависят живота и
здравето на превозния персонал, на пътниците и други лица извън подвижния жп
състав, както и имуществото на превозвача (локомотивите и вагоните), на
пътниците (багажи и товари), на работодателя (железния път и съоръженията).
Бездействията на ищеца са застрашили безопасността на движението на влаковете и
създали риск от пътно-транспортни произшествия с изключително големи вредоносни
последици за хора, багажи и товари, за предприятието-превозвач, за работодателя
като управител на жп инфраструктурата, както и за хора и имущество в близост до
ПТП-то. Едно ПТП води до спиране на движението на влаковете за продължително
време, свързано е с ангажиране на значителни персонални и технически ресурси за
разследването му и за отстраняване на вредите, може да създаде основания за
рекламации и искове за вреди срещу ДП „НК ЖИ” в особено големи размери, предвид
възможните за увреждане в железопътния транспорт имуществени и неимуществени
блага. Трагичните примери от подобни безотговорни бездействия в железницата са
много и са обществено известни, в т.ч. от близкото минало.
Освен това твърдят, че работникът има наложени две дисциплинарни наказания
„Предупреждение за уволнение” от 12.07.2018 г. и 26.07.2018 г. за идентични
нарушения - непочистени в района му треви и храсти, но те очевидно не са могли
да изпълнят превъзпитателна функция, тъй като ищеца в последствие е извършил
вменените му в процесната заповед дисциплинарни нарушения.
Сочат, че с Доклад вх. №
2947/04.09.2018 г. началникът на ЖП Участък Сливен/обединен, явяващ се
функционален и оперативен ръководител на ищеца, сигнализира работодателя чрез
директора на ЖПС Бургас, че на 29.08.2018 г. е извършил проверка на
кантонерските участъци и е установил, че С.Г.И. е допуснал две дисциплинарни
нарушения: не е почистил района си и че в района му има разхлабени скрепления,
въпреки многократните му устни разпореждания, забележки и вписвания в
кантонерския дневник и въпреки осигурените инструменти и материали.
С писмо изх. № 2968/10.09.2018 г. директорът на ЖПС Бургас изискал писмено
обяснение от кантонера, дадено с вх. № 3214/02.10.2018 г., в което той твърди,
че бил окосил тревата около всички хектометрични и километрични знаци и
притегнал всички наставови болтове от км 305+500 до км 311+500. Не посочва дати
и часове, в които го е сторил, нито представя кантонерския си дневник с вписани
констатации от собствените си проверки от обходите, разпорежданията на прекия
му ръководител и отчитането на изпълнението им, като работодателят
се е мотивирал в заповедта за уволнение на стр.1, че не приема така направеното
обяснение, тъй като не отговаря на истината към момента на констатацията на
прекия му ръководител.
Сочат, че ищецът е правоспособен кантонер, преминал
успешно изпитите за длъжността, че упражнява тази професия от
С оглед на обстоятелствата изложени в исковата молба от
ищеца, който твърди, че не бил извършил визираните в заповедта нарушения,
ответното дружество счита, че същия не е отчел изложеното в Доклада на
началника му , който е констатирал „разхлабени скрепления”, а не „връзки”
на железен път и че за тези скрепления той е бил снабден с „джонтови болтове
и връзки ”,което означава, че е разбрал какво нарушение му е вменено. Също
така не е посочен поименно сменника му, а твърди, че нямал правоспособност да
работи с храсторез, като работата с храстореза е допълнително задължение според
Длъжностната характеристика и ако кантонерът няма правоспособност, наистина не
може да работи с него. Но за работа с коса, мотика, лопата, брадва не е
необходима правоспособност (какъвто довод не е повдигнал), а той е разполагал с
такива инструменти и реално ги е ползвал, щом твърди, че бил окосил тревата.
Сочат, че искането на обяснение е формулирано достатъчно ясно и разбираемо
за работника, като му е предоставено и копие от
Доклада на прекия му ръководител. В обяснението и в ИМ той не е повдигнал
възражение, че не разбира поставените му въпроси за извършените от него
нарушения, или че няма задължение да почиства и коси тревите и храстите в
района си, респ. да проверява и притяга скрепленията, или че не разполага с
необходимия инструментариум и материали. Напротив, в обяснението е заявил, че е
окосил тревата около знаците и че е притегнал скрепленията, което означава, че
е признал трудовите си задължения и че е разполагал с инструментариум и
материали да ГИ изпълни. – (Решение № 49/8.02.2011г. на ВКС по гр.д. №
824/20Юг., IV г.о., ГК, Решение № 126/26.06.2013г. на ВКС по гр.д. №
1060/2012г., III г.о., ГК, Решение № 363/10.01.2012г. на ВКС по гр.д. №
354/2011 г., III г.о., ГК.)
Твърди се, че ищецът не оспорва в обяснението и в
исковата молба, че началника на участъка му е правил многократно забележки, че
му е разпореждал устно и е вписвал в кантонерския дневник изрични разпореждания
да почиства участъка от треви и храсти и да притяга скрепленията, поради което
считат нарушението, изразяващо се в неизпълнение на законни разпореждания на
ръководителя му като представител на работодателя, може да се приеме, че не е
спорно. Правомощията на началник участъка са описани в Приложение 1 към Правилника
за техническа експлоатация, пор. № 7, графа 7. Подчинеността на кантонера на
началник участъка е описана в Длъжностната характеристика, раздел III.
Подчиненост, връзки и взаимоотношения, т.З. Оперативна подчиненост.
Освен това твърдят, че
работодателят е обсъдил обяснението на наказаното лице в мотивите на заповедта, макар да не е бил
длъжен да го прави, като счита, че е налице
е системност в противоправното дисциплинарно поведение на ищеца, като преди
процесното дисциплинарно наказание ищецът е бил наказан два пъти в рамките на
един месец - на 12.07.2018 г. и на 26.07.2018 г. за идентично нарушение -
непочистен габарит на железен път, неотстранени едри треви и храсти, като на
29.08.2018 г., само един месец след предходните две наказание, работодателят отново
е констатирал непочистен от ищеца район и разхлабени скрепления, т.е. още две
дисциплинарни нарушения. В случая, работникът е извършил в рамките на 12 месеца
две нарушения, за които му е наложено наказание с влязла в сила заповед, които
не са заличени, и две нарушения, за които не е бил наказан към този момент и
срокът за налагането на които не е изтекъл.
Сочат, че работодателят е
изпълнил процедурата по налагане на дисциплинарно наказание на ищеца:
Констатирано е от прекия ръководител на ищеца нарушение на трудови задължения
на кантонер, произтичащи от Длъжностната характеристика, от
вътрешноведомствените за работодателя правила и от специални нормативни актове,
за което е сигнализирал работодателя; Поискано е от работодателя писмено
обяснение от работника, в което по разбираем начин са формулирани въпросите във
връзка с нарушенията, приложен е акта, с който работодателят е сезиран и
декларация по чл. 333 от КТ за попълване, искането с приложенията е достигнало
до работника. Той е дал писмено обяснение в указания му срок заедно с
декларация по чл. 333 КТ, в която не е заявил основание за предварителна
защита; Работодателят е преценил събраните доказателства, оценил е тежестта на
нарушенията по критериите в чл. 189 от КТ и е взел решение да наложи
най-тежкото наказание; Издал е мотивирана писмена заповед, в която е посочил
нарушителя, трудовите задължения, които са нарушени и от какъв акт произтичат,
деянията (бездействията), с които са нарушени, кога, от кого и по какъв повод
са констатирани, искането на обяснение, съдържанието на обяснението и оценката
на достоверността му, значимостта на нарушенията като такива свързани с
безопасността на движението на влаковете, дисциплинарното минало на нарушителя,
наличието на системни нарушения на трудовата дисциплина, правната квалификация
на нарушенията - чл. 187, ал.1, т.З, 7 и 10 от КТ, липсата на основание за
предварителна защита по чл. 333 КТ, вида на наказанието и правното основание,
на което се налага - чл.188, т.З КТ във връзка с чл. 190, ал.1, т. 3 и 7 от КТ;
Заповедта за уволнение е връчена на работника в срока по чл. 194, ал.1 във
връзка с чл. 3 от КТ, като е получена в условия на отказ, удостоверен с подписа
на самия работник и с подписите на двама свидетели, един от който е началника
на ЖП Участък Сливен/обединен.
Предвид
изложеното, молят съда да отхвърли исковата молба по чл. 344, ал.1,т. 1, т. 2 и
т. 3 от КТ. Претендират за направените съдебни разноски - адвокатско
възнаграждение в размер на изплатената сума и съгласно Списък на разноските по
чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание ищецът се явява лично
и с пълномощник, поддържа молбата и моли за уважаването й. Претендира за
присъждане на направените по делото разноски.
Ответната страна се представлява от
пълномощник, който моли съда да отхвърли исковата молба, като неоснователна.
Претендира за присъждане на направените по делото разноски. В писмената си
защита излага подробни основания за отхвърляне на исковите претенции.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства, както и от доводите на процесуалните представители на страните,
всички преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Не е спорно, че ищецът е работил в
ответното предприятие повече от двадесет години. По силата на допълнително
споразумение към трудов договор № ЛС 134/01.12.2017 г. е назначен на длъжността
"Кантонер ж.п. линия", железопътен участък Сливен/обединен е
отговарял за участък по трета жп линия от км 306+000 до км 312+000, както и за
всички стрелки и коловози в гара Желю войвода, видно от представените по делото писмени доказателства
- лично трудово досие, Заповед № 72/27.09.2017 г. и Заповед № 73/27.09.2017 г.
на Директора на ЖПС Бургас, Допълнително споразумение към ТД № ЛС 390/01.03.2018
г., Заповед № 52/16.04.2018 г. и Заповед № 90/25.06.2018 г. на Директора
на ЖПС Бургас. Като със Заповед №
ІV-Л-402/30.09.2004 г. е определено, че кантонера ищец от 01.10.2004 г. ще
обслужва този кантониерски участък.
Също така не е спорно, че ищецът е
разполагал със специална правоспособност, съгласно свидетелство №
171/07.03.2018 г., издадено от МТС-НК "ЖИ", съгласно изискванията на
Наредба № 56/14.02.2003 г. за изискванията, условията и реда за обучение на
кандидатите за придобиване на правоспособност и Наредба № 59/05.12.2006 г. за
управление на безопасността в железопътния транспорт.
Не е спорно и обстоятелството, че със
Заповед № 175/08.10.2018 г. на Директора на поделение ЖП Бургас при ДП "НК
ЖИ" на основание чл. 188, т. 3 от КТ във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 3 и т. 7
от КТ му е наложено наказание "Уволнение" и е прекратено трудовото му
правоотношение, считано от датата на получаване на заповедта - 17.12.2018 г. на
осн. чл. 188, т. 3 от КТ, която заповед ищецът е отказал да подпише, тъй като е
бил в продължителен отпуск по болест. Отказа е удостоверен с подписа на
свидетелите А.А. и М. С.
По делото е приложена Епикриза от
Терапевтично отделение при МБАЛ Сливен към ВМА София, от която е видно, че
ищецът е боледувал от десностранна бронхопневмония, като се е лекувал 7 дни в
лечебно заведение, считано от 12.12.2018 г до 23.12.2018 г., след което са
предписани 20 дни домашен отпуск. Приложени са 3 бр. амбулаторни листи и лична
амбулаторна карта, от които е видно, че ищецът е бил със заболяване
бронхопневмония декстра.
Ищецът е бил в отпуск поради временна
нетрудоспособност, видно от болничните листи за следните периоди: от 17.09.2018
г. до 23.09.2018 г., поради счупване на горния край на раменната кост и от
24.09.2018 г. до 30.09.2018 г. пак със същата диагноза хумерос и от 01.10.2018
г. до 30.10.2018 г. домашно амбулаторно лечение, издадено от ОЛК, както и от
31.10.2018 г. до 29.11.2018 г. издадено от Обща ЛКК - амбулаторно лечение. След
това е бил от 04.12.2018 г. до 05.12.2018 г.
- два дни домашно амбулаторно лечение остър бронхит и от 06.12.2018 г.
до 15.12.2018 г. - домашно амбулаторно лечение за пневмония.
Следователно първият ден между
временната нетрудоспособност е 03.12.2018 г. за този ден липсва болничен лист.
Следващият болничен лист е от 17.12.2018
г. до 12.01.2019 г. вкл. Тук е мястото да отбележим, че 15.12.2018 г. е петък,
а 17.12.2018 г. е първият ден след събота и неделя, в който е посетен в
понеделник с диагноза други бактериални пневмонии д-р Н. и д-р Ц. Следователно
тъй като заповедта за уволнение е връчена на 17.12.2018 г., то съдът прави
извод, че същата е връчена по време на констатираната и неоспорена временна
нетрудоспособност на ищеца.
Безспорно заповедта
за уволнение е издадена на 08.12.2018 г., но записаната дата за връчване
17.12.2018 г. няма данни в колко часа е връчена тази заповед. на нея
действително не е спорно, че лицето е записало, че е отказало да получи
заповедта и се е подписало. Също така обаче съдът констатира, че издаденият
болничен лист на 17.12.2018 г. Следователно на тази дата ищецът е бил във
временна нетрудоспособност, т.е. връченият болничен лист е в период в който ищецът, т.е. работникът е бил във
временна нетрудоспособност. Следователно към момента на връчване на заповедта за
уволнение ищецът е бил в разрешен отпуск за временна нетрудоспособност и се е
ползвал от закрилата на чл. 333, ал.1, т.4 от КТ. И в Коментара на Кодекса на
труда е разяснено, че без значение вида на отпуск поради временна
нетрудоспособност по чл. 162 и др. необходимо е по-нататък този отпуск да е бил
разрешен, като това разрешение идва от органите на експертизата за временната
нетрудоспособност, произтичащо от нормата на чл. 103 ал. 2 от ЗН и др. Това
което заслужава специално да се подчертае като важно законово изискване за
действието на тази закрила е, че тя се прилага от момента, в който реално
започва да се ползва отпуска, а не от момента в който той е разрешен /Решение №
1275-04-ІІІ г.о. и Решение № 1598-05-ІІІ г.о., Решение № 50-08-Іг.о./. Като законодателят
е вложил в тази защита социален смисъл на закрилата, която е да осигури
спокойното ползване по предназначението по съответния отпуск.
В конкретният
случай заповедта за уволнение е издадена на основание чл. 330, ал. 2 т. 6 от КТ, като закрилата при уволнение в нормата на чл. 333, ал. 1 от КТ се отнася в
случаите именно в чл. 330, ал. 2, т. 6, съгласно която работодателят може да
уволни само с предварително решение на Инспекцията на труда за всеки отделен
случай, като в т. 4 на чл. 333, ал. 1 от КТ работник или служител който е
започнал ползването на ползваният му отпуск. Действително по делото е приложена
декларация за наличие на основание за закрила по чл. 333 от КТ, която обаче е
подписана от лицето - ищец на 28.09.2018 г. пак в период в който е бил в
временна нетрудоспособност, видно от болничен лист № Е20181598591, съгласно
който поради счупване на горния край на раменната кост /хумерус/ ищецът е бил в
домашно амбулаторно лечение от 24.09.2018 г. до 30.09.2018 г., поради което
съда намира, че ищецът се ползва от защитата по чл. 333 от КТ, тъй като ищецът
се е задължил незабавно да представи на работодателя съответните документи,
каквито вече е депозирал с първият болничен лист и вторият болничен лист в
периода в който е подписана тази декларация. Липсва разрешение от Инспекцията
по труда в тази насока.
Доказа се категорично, че от неоспорената медицинска
документация ищецът не се е явил на работа поради изложените заболявания в
болничните листи, издадени от компетентен орган в кръга на неговите правомощия,
който е разрешил ползването на отпуск поради временна нетрудоспособност и тези
документи са известни и са представени на работодателя. Следователно
дисциплинарното наказание на работника е незаконосъобразно и подлежи на отмяна.
Изложените мотиви за издаване на заповедта за дисциплинарно уволнение се
състоят в следните основания: кантониерът е допуснал посочените нарушения изброени в две точки: 1.
Не е окосил тревата в целият участък, въпреки отправените му многократно
забележки и направени вписвания в кантониерския дневник и осигурени инструменти
за почистване габарита на железният път. 2. Допуснал е разхлабени скрепления
независимо от правените му забележки и осигурени материали джонтове, болтове и
връзки.
Видно от писмо с което е отправено искане до ищеца за
обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 от КТ от 10.09.2018 г., съгласно писмо №
2968, издадено по повод на доклада на Началник ЖП участъка съдът констатира, че
за процесните две дати 29.08.2018 г. и 30.08.2018 г. е посочено неокосяване на
обследваните райони, разхлабени болтове и тъй като заповедта е издадена въз
основа на писмените обяснения в тази насока и отправените му забележки в
кантониерския дневник тук е мястото да се съпоставят дадените предписания
вписвания в кантониерския дневник на ищеца. Видно от същият е налице едно
единствено предписание на 15.04.2018 г. за почистване на участъка в срок до
20.05.2018 г. и на 11.06.2018 г. да окоси тревата от двете страни на ЖП
линията. никъде в този дневник не е отразено наличие на констатирани разхлабени
болтове, нито указание да бъдат претегнати, поради което е налице пропуск,
който касае правилността на заповедта, досежно мотивировъчната й част за
наличие на неизпълнение на служебни задължения.
Съдът констатира несъответствие, относно искането на
обяснение по чл. 193, ал. 1 от КТ с рег. № 2968/19.2018 г. по описа на ЖП
секция Бургас приложено на гърба на лист 53 по делото и същото искане приложено
на лист 17 по делото. В приложените искания, които представляват един и същи
документ, съдът констатира непълнота която води до порочност на направената
процедура по искания за обяснения, тъй като в представеното с исковата молба
искане на лист 17 липсва подпис на работника, както и дата на връчване, тъй
като в датата на връчване има някакъв символ, а в подпис на работника няма
подпис. В същото това искане приложено на гърба на лист 53 по делото
констатираме следното различие: там е записана дата на връчване 28.09.2018 г. и
има подпис някакъв подпис. Съдът следва да отбележи, че по това време 28.09.2018
г. ищецът е бил във вторият отпуск по болест - временна нетрудоспособност за
периода от 24.09.2018 г. до 30.09.2018 г., поради което за съдът остава неясно
обстоятелството дали това искане изобщо е стигнало до ищеца по време на
неговото лечение. Последвалите обяснения входирани с вх. № 3214 от поправена
дата 02.10.2018 г. записани пак към 28.09.2018 г. изложеният текст в
обясненията, че "... от 305+500 до км. 311+500 съм окосил всички
хектометрични и километрични знаци. Претегнал съм всички наставови болтове в
поверения ми участък."
Видно от представеният дневник на жп кантонера на стр. 1
и 2 в раздел "Бележки и трайни разпореждания на началник участъка за
кантониерския участък през годината" е записано на 15.04.2018 г. следното:
"Да се почисти в участъка".
От представената книга за извършени проверки и
констатирани неизправности в процесният участък започната да се води на
22.09.2017 г. включваща и процесния период приложена по делото от лист 238 до
246 не се установи и доказа да са констатирани неизправности към процесните
дати и за тези неизправности да е запознат служителят, който е вписан в графа 4
на книгата срещу подпис и дата. Следователно началникът не е констатирал
неизправности в участъка на ищеца, тъй като същият липсва в графа запознати в
цялата книга.
Освен това налице е липса на предписания от Началник
участъка за кантониерския участък и констатирани неизпълнения на служебните
задължения на ищеца, тъй като в Дневника за ЖП кантонера започнал да се
води две години преди това на 10.08.2017 г. има отразени единствено и
само два записа, първият на 15.04.2018 г. и вторият от 11.06.2018 г, които не
касаят неизпълнение на задълженията описани като основания за неизпълнение на
служебни задължения на база на които е издадена процесната заповед за уволнение.
По първото предписание от 15.04.2018 г. е даден срок за изпълнение 20.05.2018
г., а по второто да се окоси тревата от двете страни на жп от километър 310+800
до км. 309+300 в срок до 29.06.2018 г. Има подпис на началника и това е описано
в графа "забелязани неизправности в километър", а в следващата графа
"какво е извършено, на кого е докладвано за отстраняване", кантонера
е записал "очистил съм тревата от
Следователно нито в Дневника на жп кантонера, нито в
Книгата за извършени проверки и констатирани неизправности съществуват
вписвания, които да доказват, че са констатирани неизпълнения на служебните
задължения на ищеца към датите, за които се твърди, че има такова неизпълнение
на задълженията му произтичащи от длъжностната му характеристика.
В такъв случай след като в т. 1 е записано следното:
"че кантониерът не е окосил тревата в следният участък, въпреки
многократно направените му забележки, направените вписвания в кантониерския
дневник ... видно от абзац втори в заповедта за налагане на дисциплинарното
наказание /уволнение/, то след като няма такива констатации както в Книгата за
извършените проверки, така и в Дневника за жп кантонера. Що се касае до отправените две указания в
Дневника на жп канатониера, същите са отправени през месец април и месец юни в
много по-ранен етап от изтичане на двумесечния срок, в който след откриване на
неизпълнение на задължението работодателят е бил длъжен да реагира.
Следователно процесната заповед за дисциплинарно
уволнение е издадена без конкретизация на кои точно дати и кои точно нарушения
са констатирани това окосяване на тревния участък и това разхлабване на
скрепления, поради което издадената Заповед се явява незаконосъобразна.
Посочените в абзац 1 в Заповедта нарушения на 29.08.2018 г. и 30.08.2018 г. не
кореспондират с приложения по делото дневник на жп кантонера, в който не е
спорно, че вписванията са направени от ръководителя началника на ищеца, а на 29
и 30.08.2018 г. липсват такива препоръки и такова констатирано неизпълнение на
задълженията както в Дневник на кантонера и Книга за извършени проверки и
констатирани неизправности.
В тази насока са и свидетелските показания, които дават
обоснован извод за невъзможност на лицето, което ги поддържа за стриктно
изпълнение на това задължение за поддържане на скрепленията и болтовете, защото
самите практикуващи дейности в тази област споделят, че дори и да са затегнати
болтовете и скрепленията, ако мине влак с повече тежест, то веднага след
притягането им отново могат да се разхлабят, поради което съдът намира, че
гласните показания свидетелстват за обективна и субективна невъзможност да се
изпълни това задължение посочено в т. 2 като основание за наложеното наказание
на ищеца.
В тази насока след като разгледаме и Книгата за повредите
в релсовите токови вериги, която се води от 28.02.2003 г. за период от пролетта
до 17.09.2018 г. съществуват изключително много уведомяване за нарушена
изолация на наставите, но на процесните две дати посочени в заповедта за уволнение
29 и 30.08.2018 г. липсват отразени повреди на наставите, които да са в района
на участъка на ищеца и липсват предписания за отстраняване на разхлабени
болтове.
Следователно заповедта за уволнение се явява
незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена, а работникът следва да
бъде възстановен на заеманата преди уволнение работа, а именно на длъжността
"кантонер, железопътна линия" в ЖП участък Сливен/обединен към
поделение "Железопътна секция - Бургас".
От приобщената към доказателствения материал
съдебно-икономическа експертиза размерът на дължимото обезщетение за времето,
през което ищецът е останал без работа е изчислено на база на брутно трудово възнаграждение за пълен
отработен месец през
Безспорно обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ е
обусловено от уважаването на иска по чл. 344, ал. 1 от КТ и поради това, че
заповедта за уволнение е незаконосъобразна, то работодателят дължи това
обезщетение. Предпоставките за обезщетението по чл. 225 от КТ са три, а именно:
признаване на уволнението на работника или служителя за незаконно какъвто е
настоящият случай, да е настъпила вреда, като тази вреда се съизмерва с
пропуснатото брутно трудово възнаграждение на работника за времето след
уволнението, поради това че е останал без работа. Необходимо е работникът да е
останал незает по трудово правоотношение. И третата предпоставка е да е налице
причинна връзка между незаконното уволнение и оставането без работа. Налице са
и трите предпоставки, поради което този иск следва да бъде уважен.
С оглед изхода на процеса ответното
дружество следва да заплати на ищеца направените по делото разноски, съобразно
представения списък за разноски в размер на 800 лв., представляващо заплатено
адвокатско възнаграждение. Ответното дружество следва да заплати по сметка на
СлРС държавна такса в размер на 100 лв., както и възнаграждение за съдебен експерт
в размер на 228 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА уволнението на С.Г.И., с ЕГН ********** ***,
със съдебен адрес:***, чрез адв. П. *** за НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ ЗАПОВЕД № 175/08.10.2018 на Директора на поделение
ЖПС - Бургас при Държавно предприятие
"Национална компания Железопътна инфраструктура, с ЕИК 1308232430552,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Мария Луиза” № 110,
представлявано от ген. директор К. П., със съдебен адрес:***, чрез адв. Р. Т.
ВЪЗСТАНОВАВА С.Г.И.,
с ЕГН ********** *** на заеманата преди
уволнението длъжност „Кантонер, железопътна линия'“ в ЖП участък Сливен към
поделение „Железопътна секция - Бургас”.
ОСЪЖДА Държавно
предприятие "Национална компания Железопътна инфраструктура, с ЕИК
1308232430552, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Мария
Луиза” № 110, представлявано от ген. директор К. П., със съдебен адрес:***,
чрез адв. Р.Т. да заплати на С.Г.И., с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез
адв. П. ***, сумата от 3420
/три хиляди четиристотин и двадесет/ лева, представляваща обезщетение по чл.
225, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата
молба 14.02.2019 г. до пълното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „Държавно
предприятие "Национална компания Железопътна инфраструктура, с ЕИК
1308232430552, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Мария
Луиза” № 110, представлявано от ген. директор К. П., със съдебен адрес:***,
чрез адв. Р. Т.да заплати на С.Г.И., с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез
адв. П. ***, сумата от 800
/осемстотин/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Държавно
предприятие "Национална компания Железопътна инфраструктура, с ЕИК
1308232430552, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Мария
Луиза” № 110, представлявано от ген. директор К. П., със съдебен адрес:***,
чрез адв. Р.Т., да заплати по сметка
на СлРС държавна такса в размер на 100 /сто/ лв., както и възнаграждение за
съдебен експерт в размер на 228 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от съобщаването на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: