№144
Силистра,
30.09.2016г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Силистренският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на тринадесети септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОБРИНКА СТОЕВА
мл.с-я РАЛИЦА РАЙКОВА
при секретаря Д.Г. и в присъствието на прокурора …………. като разгледа докладваното от съдия Стоева гр. д. № 151 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 72/13.04.2016г., постановено по гр.д. № 599/2015г., ДРС е
отхвърлил предявения иск от Г.Р.К. за признаване за установено по отношение на З.Ш.Р.,
че придобития по време на брака им имот, обективиран в НА № 161, том 1, д. №
512/1997г. и представляващ дворно място от 1620 кв.м., за който е отреден
парцел втори, пл. № 321 по плана на с.
Яребица, с участие на имота в този парцел от 1350 кв.м., ведно с построената в
него жилищна сграда – къща от три стаи, кухня с две стаи и изба в кв. 30, при
съседи: улица , М. Р., Д. К. и А. С., е изключителна негова /лична/
собственост, като неоснователен..
Недоволна от постановеното решение, е останала Г.Р.К., която го обжалва в
законоустановения срок. Счита, че същото е неправилно, поради което моли съда
да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което да уважи предявения
иск. Претендира присъждане на деловодни разноски.
Ответната страна по жалбата З.Ш.Р., изразява становище, че жалбата е неоснователна
и моли съда решението на ДРС да бъде потвърдено. Претендира присъждане на деловодни
разноски.
СОС като съобрази становищата на страните и данните по делото, прие за
установено следното:
Жалбата е неоснователна.
Предявен е иск с правно основание чл. 23, ал. 1 СК.
Производството е образувано по иск на Г.К. против З.Р. за установяване в
отношенията между страните, бивши съпрузи, че по време на брака им процесният
недвижим имот е придобит със средства, които са нейна лична собственост, тъй
като произхождат от продажбата на спечелен от нея в лотарийна игра лек автомобил.
Безспорно установено е, че страните по делото са бивши съпрузи, чийто
гр.брак, сключен на 13.11.1998г., е прекратен с влязло в сила съдебно решение
от 13.10.15г., постановено по бр.д. № 1210/2015 г. по описа на СРС. С оглед
разпоредбата на §4, ал.1 от ПЗР на СК, /бракът е прекратен по реда на чл. 49,
ал.1 от СК, в сила от 01.10.2009 г./, правилата на този кодекс относно
имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имущества, придобити
от съпрузи по заварени бракове, от което следва, че в настоящия случай е
приложима разпоредбата на чл. 23, ал.1 от СК, която е аналогична на чл. 21, ал.1 СК /отм/.
Действително в своето решение ДРС е квалифицирал иска по чл. 21, ал.1 СК
/отм/, но това в никой случай не представлява произнасяне по непредявен иск.
Както е прието в ТР № 2/ 29.02.2012 г. по т. д. № 2/2011 г. на ОСГТК,
правната квалификация на иска е свързана с допустимостта на решението само в
случай, че решаващият съд е нарушил принципа на диспозитивното начало в
процеса, като се е произнесъл извън определения от страните предмет на делото и
обхвата на търсената от ищеца защита. При липса на такова нарушение дадената от
съда квалификация има отношение само към правилността на решението и същото не
подлежи на обезсилване, след като съдът е разгледал иска на предявеното
фактическо основание, макар и да е подвел фактите под погрешна материалноправна
норма. В конкретния случай ДРС е разгледал исковата претенция именно въз основа
на фактите, релевирани от ищцата в исковата молба, с оглед на което решението му,
обективиращо произнасяне на същото фактическо основание, не е недопустимо, а
същевременно уредбата на въззивното обжалване не позволява и отмяната му поради
нарушаване на материалния закон, след като е вярно като резултат /чл. 271, ал.
1 ГПК/. В този см.
О № 291 от 4.07.2016 г. на ВКС, II
г. о.
Ответникът оспорва изцяло предявения иск. Твърденията му са, че имотът е
придобит от съвместен принос и е в режим на СИО.
Според задължителната практика на ВКС -решение № 355 от 9.01.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 430/2011 г., II г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК,
всяко възражение за трансформация по чл. 21, ал.1 и ал.2 СК 1985 г. (отм.)
(съответна на чл. 23, ал.1 и ал.2 от новия СК от 2009 г.) по същество не е
оспорване на "съвместния принос", а опровергаване на презумпцията за
съвместен принос, поради което и доказателствената тежест е за този, който
поддържайки влагането на лични средства, следва да изключи приложението на
презумпцията, установявайки пълно и пряко влагането на извънсемейни - лични
средства в придобиването на конкретната вещ или вещно право.
В конкретния случай следва да се има предвид, че бракът между страните е
прекратен със споразумение, в което страните са декларирали, inter alia, че процесното
жилище е в съсобственост между тях, т.е. декларирана е съсобственост върху вещта
при неуточнени права. Следователно всеки от тях може да се позовава на частична
трансформация, но не и на пълна такава, и дори и да е предявен иск за пълна
трансформация, съдът дължи произнасяне за наличието на частично преобразуване. /В
този см. трайната практика на ВКС./
С цел да обори законовата презумпция на чл. 21, ал.1 от СК и да установи
липсата на съвместен принос в придобиването на процесния имот, ищцата представя
предварителен договор за покупко-продажба от 28.07.1997г., НА за
покупко-продажба от 30.07.1997г., изрезка от вестник с обява за спечелен
от Г.Р.
лек автомобил „Форд фиеста“ от билет в шоу „Всяка неделя“, два броя вносни
бележки от 30.07.1997г. на ТБ „Експресбанк“, с вносител Г.Р.. Ангажира и
свидетелските показания на Хълми Мустафа, Мухидин Юмер и Шанер Мехмед.
От всички тези доказателства се налага извод, че по време на брака с
ответника ищцата е спечелила лек автомобил „Форд фиеста“ от билет в шоу „Всяка
неделя“, както и че е закупила процесния имот. Тези обстоятелства обаче, сами
по себе си не доказват липсата от страна на ответника на съвместен принос във
всичките му форми при придобиване на имота.
Трансформацията следва да бъде установена по категоричен начин, което в
настоящия процес не е направено.
Само доказаното, при условията на пълно и пряко доказване, влагане на
суми, които имат личен характер, могат да обусловят извод, че презумпцията за
съвместен принос е оборена и не същата не може да намери приложение в
конкретната хипотеза, изключвайки вещно-правния ефект на придобивното основание
изцяло или отчасти спрямо неучаствалия по сделката съпруг.
Нещо повече, следва да се отбележи, че по принцип режимът на печалбата,
получена от съпруг, не води във всички случаи на извод за наличие на личен
принос. В правната теория съществува дискусия по въпроса, особено при отчитане
на различни хипотези - дали печалбата е парична или материална, дали билета за
съответната игра е закупен с общи на съпрузите средства, и по този начин и
другият съпруг има принос. В настоящия казус ищцата е участвала в томболата със
закупен билет, т.е участието й в играта не
е било безплатно, а с влагане на средства, които не е доказано да са били нейни
лични. Последното налага извода, че закупеният билет е със семейни средства и
печалбата от него също се явява като придобита от съвместен принос.
Всичко изложено до тук налага извода, че процесният имот е придобит през
време на брака между ищцата и ответника в резултат на съвместен принос /чл. 21,
ал.3 СК/, поради което принадлежи общо на двамата, независимо от това, че е
придобит на името на ищцата - т. е. през времетраенето на брака имотът е бил в
режим на съпружеска имуществена общност. Последната, с прекратяването на брака,
се трансформира в обикновена дялова съсобственост при равни права между
страните. Следователно предявеният положителен установителен иск, че процесният
имот е лична собственост на ищцата, като придобит през време на брака й с
ответника, поради липса на принос на последния в придобиването му, тъй като е
закупен със средства, произтичащи от неин печеливш лотариен билет, е
неоснователен и недоказан, и като такъв следва да се отхвърли
Като е достигнал до същия краен извод, ДРС е постановил правилно решение,
което следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на процеса, на
ответната страна следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 600 лв.
Водим от горното, ОС
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № № 72/13.04.2016г., постановено по гр.д. № 599/2015г.
по описа на ДРС.
ОСЪЖДА Г.Р.К. ***, с ЕГН **********, да заплати на З.Ш.Р. ***, с ЕГН **********,
сумата от 600 /шестстотин лева/ лв. – разноски по делото
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: