РЕШЕНИЕ
№ 101
гр. Кнежа, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мая П. Кончарска
при участието на секретаря Красина М. Давидова
като разгледа докладваното от Мая П. Кончарска Гражданско дело №
20211430100476 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 203, ал.2 от КТ във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба на „ИЛТРАНС 2010“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Б. Сл., ул. „П. В.” № **,
представлявано от Игн. Ил. Хр. – управител, чрез пълномощника – адв. Ц.С.
от АК-Вр., против В. АЛ. Д. от гр. Кн., с която се иска от съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от 18 198.49 лв. –
претърпени имуществени вреди при изпълнението на международен курс по
превоз на 25 180 кг царевица от гр. Д. до гр. Стр., Г., с товарен автомобил с
рег.№ ******** с ремарке с рег.№ ********, собственост на „ИЛТРАНС
2010“ ЕООД с ЕИК *********.
В молбата се твърди, че до 08.04.2021 год. страните са били в трудови
правоотношения, като ответникът заемал длъжността шофьор, тежкотоварен
автомобил – 12 и повече тона. Твърди се, че на 26.03.2021 год. ответникът е
изпълнявал международен курс по превоза на 25 180 кг царевица от гр. Д. до
гр. Стр., Г., с товарен автомобил с рег.№ ******** с ремарке с рег.№
********, собственост на ищцовото дружество. Излагат се твърдения, че след
1
пристигането на ответника в РГърция, същият е претърпял ПТП, за което бил
съставен лист за пътно транспортно произшествие с материални щети с рег.№
2514/8/175. Посочва се, че вследствие на претърпяното ПТП по влекача са
настъпили повреди – изкривяване на гредите на шасито, непосредствено зад
кабината и деформиране на дясна странична част на кабината. Сочи се, че за
установяване на имуществената щета на товарния автомобил, тип „Влекач“,
марка „Волво“, с рег.№ ********, ищецът е възложил извършване на
експертна оценка за определяне на пазарната стойност на товарния автомобил
след настъпването на ПТП и същата била установена на сумата от 8 960 лв.
Твърди се, че поради тоталното унищожаване на автомобила регистрацията
на превозното средство е била прекратена на 20.05.2021 год.
Твърди се още, че вследствие на ПТП е погинал и част от товара, а
именно 17 560 кг царевица, което количество ищцовото дружество заплатило
на фирмата изпращач – „Д. мел“ ЕООД, и му била издадена фактура №
**********/ 19.04.2021 год. (на стойност 7 199.60 лв., бел. на с.д.).
Посочва се, че след ПТП се наложило преместване на тежкотоварния
автомобил с частен кран, за което ищецът е заплатил в брой сума в размер на
1 000 евро, съгласно ф-ра № 59/ 29.03.2021 год.
Ищецът твърди, че ответникът не е поправил причинените на
дружеството вреди в общ размер на 18 198.49 лв. и поради това за него е
възникнал правен интерес от предявяването на настоящия иск.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК ответникът, чрез пълномощника – адв.
ОГН. Л. от АК-Пл., е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който не
възразява по допустимостта на иска, но счита същия за изцяло неоснователен.
В съдебното заседание ИЩЦЪТ се представлява от адв. Цв. С., с
представено по делото пълномощно. Процесуалният представител поддържа
исковата молба, позовава се на писмените доказателства. В хода по същество
и с допълнително представена писмена защита моли съда да се произнесе с
решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение в
размер на 18 198.49 лв. – претърпени имуществени вреди при изпълнение на
международен превоз на стоки, при който МПС е било тотално повредено и е
погинал част от товара. Претендира деловодни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ не се явява в о.с.з., но се представлява от адв. Л., с
пълномощно по делото. Процесуалният представител оспорва предявения иск
2
и моли съда да отхвърли същия като неоснователен. В допълнително
представени писмени бележки навежда доводи за липса на умисъл у
ответника за причиняване на имуществени вреди на работодателя, наличие на
основания за търсене на ограничена имуществена отговорност на работника.
Претендира разноски по делото.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и
в тяхната съвкупност, и по вътрешно убеждение съгласно чл. 235, ал.2 от
ГПК, прие за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните и се установява, че със сключен трудов
договор № 48/ 08.01.2021 год. между ищцовото дружество „Илтранс 2010“
ЕООД – гр. Б. Сл., в качеството му на работодател и ответника В. АЛ. Д., като
работник, последният е приел да изпълнява длъжността „шофьор,
тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“, с код НКПД: 83322005, при 8
часов работен ден и месечно трудово възнаграждение в размер на 650 лева.
Видно от договора ответникът е следвало да постъпи на работа на 11.01.2021
год. По делото не е представена длъжностната характеристика на длъжността
„шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“, като неразделна част
от договора, не са представени и доказателства за проведен начален
инструктаж по безопасност и здраве при работа.
Не е спорно по делото, че на 26.03.2021 год. ищцовото дружество е
приело да извърши международен автомобилен превоз на 25 180 кг царевица
от гр. Д. до гр. Стр., Република Г.. Не се спори между страните, че на
ответника е било възложено да извърши курса с товарен автомобил – влекач
Волво ФН12-420 с рег.№ ********, собственост на ищцовото дружество, с
прикачено към него ремарке.
Видно от представената по делото международна товарителница №
**********/ 26.03.2021 год., на уговорената дата стоката – царевица с тегло
25 180 кг., е била предадена на превозвача и натоварена в превозното
средство от пункт в гр. Д..
От представения по делото Лист за пътно транспортно произшествие с
материални щети (превод от гръцки език), съставен от гръцки полицай, е
видно, че на 27.03.2021 год. при осъществяване на курса ответникът В. АЛ. Д.
е станал участник в пътно-транспортно произшествие, настъпило на
провинциален път В. (мостче), община Агр., Гърция. Констатирано било, че
3
автомобилът се отклонил от своя ход, в резултат на което ремаркето на
автомобила навлязло в рекичката. Отразено е, че шофьорът не говорел гръцки
език, а е говорил български език, бил извършен разговор със съпругата му,
която говорела гръцки. Като собственик на участвалото в ПТП превозно
средство с рег.№ ******** бил посочен ищецът „Илтранс 2010“. Отразено
било още, че автомобилът е бил преместен от мястото с частен кран.
В така съставения Лист за ПТП с материални щети липсва посочване на
евентуално нарушени разпоредби на закон за движението по пътищата на
Република Гърция. Няма данни и че ответникът е бил уведомен за
предполагаемо административно нарушение.
В Листа е отразено още, че на пътя не съществува маркировка и на
сблъсък са били подложени предна част, дясна страна (вероятно на
автомобила), и ремарке дясна част.
За преместването на автомобил е била издадена фактура с номер 59 от
29.03.2021 год. в Агр. от Иф. Ат. Евстр. на стойност 1 000 евро,
представляваща разходи за ищеца „Илтранс 2010“.
Представени са 2 бр. кантарни бележки от 29.03.2021 год. с №№ 15326 и
15327 за измерено тегло на товари, съответно 22 160 кг. и 14 540 кг.
По делото е представена заповед № 70/ 08.04.2021 год., с която трудовият
договор на ответника е бил прекратен на основание чл. 71, ал.1 от КТ в срока
на изпитване.
От заключението на вещото лице по извършената съдебна
автотехническа експертиза се установява, че произшествието се състои в
загуба на напречна устойчивост на процесния товарен автомобил Волво ФН
12-420 с рег.№ ******** и прикаченото към него ремарке в процес на
транслационно движение, при което част на ходовите гуми попадат в
низходяща денивелация, следствие на което автомобилът се преобръща. При
преобръщане на ремаркето, надлъжните греди на товарния автомобил се
усукват, а дясната надлъжна греда на рамата получава пластични
деформации. Деформацията на дясната греда е отгоре надолу и отвътре навън
спрямо надлъжната ос на МПС. Огънати и разкъсани са лентовите
съоръжения за закрепване на резервоара за горивото. Деформирана е дясната
странична част на кабината.
4
От техническа гледна точка, причина за настъпване на ПТП е действия от
страна на водач на МПС, изразяващи се с органите за управление (скоростен
лост, педали на газта и спирачката и най-вече с кормилния кръг на волана),
при което направлението на МПС в процеса на движение не е било
съобразено с изменението на геометричните размери и посоката на пътното
платно. Водачът на товарния автомобил Волво ФН 12420 с рег.№ *********,
собственост на „ИЛТРАНС 2010“ ЕООД, е имал техническа възможност да
предотврати ПТП. Съществува причинно-следствена връзка между обективно
настъпилия вредоносен резултат от настъпилото ПТП на 27.03.2021 год. в
Гърция с т.а. Волво, собстеност на ищеца, и поведението на водача –
ответник.
Товарният автомобил Волво с рег. № ******** е с усукана рама, а
дясната надлъжна греда на рамата е с пластични деформации. Огънати и
разкъсани са лентовите съоръжения за закрепване на резервоара за горивото.
Деформирана е дясната странична част от кабината. Щетата по т.а. Волво е
технически тотална. Размерът на щетата на товарния автомобил (като разлика
от стойността на МПС към момента на ПТП и стойността на скрап и части за
втора употреба), е 12 371 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл. 203, ал.2 от КТ вр. чл. 45 от ЗЗД
е допустим.
Разгледан по същество, същият е неоснователен.
За да бъде ангажирана, съгласно чл. 203, ал.2 от КТ пълната имуществена
отговорност на работника или служителя за вреди, причинени на неговия
работодател законодателят предвижда изрично изброени предпоставки:
наличие на трудово правоотношение между ищеца и ответника, умишлено
причиняване на вреда или причиняване на вреда в резултат на извършено
престъпление, или на вреда не при или по повод изпълнение на трудови
задължения. Съгласно чл. 203, ал.2 КТ, за умишлено причинена от работника
вреда, отговорността му се определя от гражданския закон. Съществуващата
практика на ВКС по приложението на чл. 203, ал.2, предл.1 КТ и тя е
последователна е в смисъл, че вината следва да се квалифицира като
умишлена, когато извършителят съзнава както противоправността, така и
5
настъпването на вредата за работодателя, като иска или допуска появата на
вредоносните последици /чл. 11 от НК/.
Пълната имуществена отговорност на основание чл. 203, ал.2, пр.1 от КТ
се определя от гражданския закон – чл. 45 от ЗЗД, уреждащ отговорността за
непозволено увреждане. За да бъде уважен такъв иск за присъждане на
обезвреда и да се ангажира пълната имуществена отговорност на
работника/служителя е необходимо, освен специфичините за трудовото
правоотношение предпоставки на чл. 203, ал.2 КТ, да се установят и всички
елементи от фактическия състав на деликт, а именно: да се установи
наличност на деяние, чийто автор е работникът/служителят, противоправност
на деянието, обективно настъпил вредоносен резултат и наличие на причинна
връзка между търпяната вреда и противоправното поведение на деликвента и
деянието. Съобразно разпределената доказателствена тежест, работодателят
следваше да докаже фактическия състав, от който възниква правото му да
реализира пълната имуществена отговорност по отношение на ответника.
Не е спорно по делото, а и се установи от събраните писмени
доказателства, че ответникът е бил работник в ищцовото дружество, назначен
на длъжността „шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“.
Установи се, че ПТП е възникнало на 27.03.2021 год. на провинциален път В.
(мостче), община Агр., в Република Г.. По делото безспорно се установи, че
при настъпване на процесното ПТП ответникът е изпълнявал своите трудови
задължения, т.е. то е настъпило при и по повод изпълнението на неговите
трудови задължения като работник при ищцовото дружество.
По отношение това дали причиняването на процесното ПТП съставлява
или не престъпление, гражданският съд по силата на чл. 17, ал.1 ГПК не може
да вземе становище. С оглед на това, съдът приема, че и втората предпоставка
не е налице, а именно инцидента да е настъпил във връзка с извършено
престъпление.
По отношение на умисъла като форма на вина, категорично от
доказателствата по делото не се доказа.
В процесния случай формата на вината е непредпазливост. От събраните
по делото доказателства се установява, че на 27.03.2021 год. ответникът се
движил с управлявания от него товарен автомобил тип влекач, марка Волво, с
рег.№ ******** по провинциален път В., община Агр., РГ., в посока от Агр.
6
надясно (мостче). При движението си автомобилът се отклонил от своя ход, в
резултат на което ремаркето навлязло в рекичка и последвало преобръщане на
превозното средство. Вследствие на транспротното произшествие товарният
автомобил е бил тотално увреден, като е погинала и част от превозвания товар
(царевица). Ответникът е пренебрегнал необходимата грижа за движение по
пътищата.
По делото не е установено вредите са причинени умишлено от водача. В
конкретния случай липсват доказателства ответникът да е целял или допускал
настъпването на вредоносния резултат, поради което липсват доказателства
деянието да е извършено умишлено. При липсата на каквито и да било данни
за умисъл на ответника към настъпване на противоправния резултат следва да
се приеме, че същият е причинил гореописаното ПТП по небрежност в
гражданско-правния смисъл на това понятие, употребено в чл. 203, ал.1 от
КТ, т.е. като не е положил дължимата грижа като водач на МПС, за да осуети
настъпването му.
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства и
гореизложеното, съдът приема, че в процесния случай, не се установява
наличието на признаците на фактическия състав на чл. 203, ал.2 от КТ във вр.
с чл. 45 ЗЗД, поради което ответникът не следва да отговаря имуществено
съобразно установеното в тази законова разпоредба правило.
При хипотезата, изтъкната в исковата молба на ищеца, действията на
ответника не могат да бъдат приети като съставомерни, умишлено
предприети и целящи увредата на работодателя по смисъла на чл. 203, ал.2
КТ. Както се посочи по-горе, съдът приема, че при изпълнение на
възложената му работа, ответникът е действал при небрежност, което
предпоставя основание за търсене на ограничена, а не пълна имуществена
отговорност и то по реда на чл. 210 от ГПК, приложим и за случаи като
конкретния, в които след причиняване на вредите трудовото правоотношение
с работника е прекратено. По аргумент от разпоредбата на чл. 210, ал.2, изр.
второ от КТ в настоящото производство ограничената имуществена
отговорност на работника не може да бъде реализирана, дори и да се
констатира наличие на основание за това. Всички предпоставки за
реализиране на пълната имуществена отговорност са в доказателствена
тежест на ищеца – работодател. Поради това и предвид липсата на основание
7
за пълна имуществена отговорност на ответника за причинените вреди от
ПТП, предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
С оглед на изложените съображения, съдът приема, че исковата
претенция в посочения размер се явява неоснователна и недоказана, поради
което следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът
следва да заплати на ответника направените от него разноски в настоящото
производството в размер на 1 200 лева – платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ИЛТРАНС 2010“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Б. Сл., ул. „П. В.” № **,
представлявано от Игн. Ил. Хр. – управител, чрез адв. Ц.С. от АК-Вр., против
В. АЛ. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Кн., ул. „М. Б.“ № **, иск с правно
основание чл. 203, ал.2 от КТ вр. чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата от
18 198.49 лв. (осемнадесет хиляди сто деветдесет и осем лева и 49 ст.),
представляваща претърпени имуществени вреди при изпълнението на
международен курс по превоза на 25 180 кг царевица от гр. Д. до гр. Стр., Г., с
товарен автомобил с рег.№ ******** с ремарке с рег.№ ********,
собственост на „ИЛТРАНС 2010“ ЕООД с ЕИК *********.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „ИЛТРАНС 2010“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Б. Сл., ул. „П. В.” №
**, представлявано от Игн. Ил. Хр. – управител, да заплати на В. АЛ. Д.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Кн., ул. „М. Б.“ № **, направените по делото
разноски в размер на 1 200 (хиляда и двеста) лева за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Пл. ОС в двуседмичен срок от
получаване на съобщението за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Кнежа: _______________________
8