П Р О Т О К О Л
Година 2019 Град ******
Провадийският районен съд І състав
На трети май Година две хиляди и деветнадесета
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ
Секретар: Т. Т.
Прокурор: Татяна Борисова
Сложи
за разглеждане докладваното от председателя
ЧНД № 129 по описа за 2019 година
На
именното повикване в 10.00 часа се
явиха:
РАЙОННА
ПРОКУРАТУРА ******, редовно уведомени, се представляват от прокурор Татяна Борисова.
ОБВИНЯЕМИЯТ П.В.П., редовно призован, доведен от ОС „Изпълнение на
наказанията“, сектор „Арести“, се
явява лично и с адв. Г.Н. ***, редовно упълномощена и приета от съда от преди.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Съдът докладва постъпила молба от
адв. Г.Н. ***, защитник на обвиняемия П.В.П. с искане за изменение на взетата му
мярка за неотклонение от “Задържане под стража” в по-лека.
АДВ. Н.: Поддържам искането.
ПРОКУРОРЪТ: Ще взема становище по същество.
Съдът
пристъпи към снемане на самоличността на обвиняемия.
ОБВИНЯЕМИЯТ П.В.П., ЕГН:
**********, роден на *** г. в гр. ****, с постоянен адрес ***, циганин,
български гражданин, неженен, осъждан, безработен. Понастоящем в ОС „ИН“ Варна,
сектор „Арести“ с мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
АДВ. Н.: Моля да допуснете до
разпит майката на обвиняемия П.П., а именно С. В. П., с която да установим
промяната в семейното положение на обвиняемия, а именно, че в момента само тя и
настоящата съпруга на обвиняемия отглеждат децата, доколкото при предходната
мярка са живели заедно с нейния съпруг и баща на обвиняемия, докато в момента и
той не е в семейството.
ПРОКУРОРЪТ: Противопоставям се на
искането за допускане на разпит на майката на обвиняемия. Действително, че се
твърди изменение в обстоятелствата, това е въпрос, който вече бе разглеждан в
предходни съдебни заседания и въззивния съд има произнасяне, че подобни въпроси
не могат да бъдат определящи при решаването на въпроса за изменение на взетата
мярка за неотклонение. В същото време, ще помоля почитаемия съд да приеме 1 бр.
писмо от 22.04.19 г. от разследващ полицай Б. Л., както и материалите по приключилото
ДП са изпратени в РП ****** и копие, което е налице и по делото, с искането на
защитата на обвиняемия. Представяме го с оглед това да се установи, че самото
искане е постъпило в РП ****** два дни след изпращане на приключилото ДП – на
24.04.19 г. Искането за изменение на мярката за неотклонение е постъпило след
като делото е дошло при нас.
АДВ. Н.: Да се приемат, макар че смятам, че нямат
отношение по изменение на мярката за неотклонение. По отношение на свидетелката,
която искаме да се разпита, считам че съдебната практика е лабилна в това
отношение, тъй като при изменение на мярката за неотклонение, една от
предпоставките е семейното положение на обвиняемия. За това считам, че следва
да бъде допуснат до разпит искания свидетел.
Съдът
счита искането за разпит на майката на обвиняемия и приемане на документите по
делото за основателни, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени
доказателства по делото писмо от разследващ полицай Б. Л. до РП ****** с вх. №
396/18 от 22.04.2019 г. и искането на адв. Г.Н. за изменение на мярката за
неотклонение на обвиняемия П.П. с вх. № в РП ****** 396/18 от 24.04.2019 г.
ДОПУСКА до РАЗПИТ и
вписва в списъка на лицата за призоваване в качеството на свидетел – С. В. П..
СВИДЕТЕЛКАТА С. В. П., ЕГН: **********, циганка,
българска гражданка, с начално образование, омъжена, безработна, неосъждана.
Майка на обвиняемия П.В.П.. Предупредена за отговорността по чл. 290 от НК.
Обещава да говори истината: - Желая да свидетелствам, въпреки че обвиняемият ми
е син.
На
въпроси на адв. Н.: В момента живеем двете с П. и се грижим за четири деца. П.
има три деца от първата жена и малкото, което се роди сега от П.. Най-малкото е
на три месеца, най-голямото на 5 години, близнаците ще станат на две години
сега. Много трудно се справяме. Много ни е трудно. Няма кой да ни помага.
Съпругът ми замина за *****. Парите не ни стигат. Само с детските на децата се
оправяме. Те за памперси стигат само. Роднини ни помогнаха един, два пъти, ама
толкова. Аз и П. сами ги гледаме. Когато П. е вкъщи се грижи за децата. Аз не
ходя на работа, само децата гледам, а той работи. Ако не ги гледах, щях да
почна работа някъде. Децата плачат за баща си. Малките гледат снимките и
плачат. Голямото не може да отиде сега при него и вънка плачи.
На
въпроси на съда: Майката на първите три деца се ожени. После се развежда и тъй.
Тя вече си гледа работата жената.
На
въпроси на прокурора: Мъжът ми отиде да работи в *****, няма и месец. Хората в
залата отзад са ни приятели. Нито приятели, нито роднини не помагат. Кой да ми
помага? Не помагат.
На
въпроси на адв Н.: Съпругът ми е в *****, започна работа, но няма месец и не е
изпращал пари.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча доказателства.
АДВ. Н.: Няма да соча други
доказателства.
Съдът
счете делото за изяснено и даде ход
ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ.
Н.: При направено искане за
изменение на мярката ПП по реда на чл. 65 от НПК следва да бъдат преценявани не
само тежестта на извършеното и обществената опасност на извършителя, но и
всички останали налични по делото обстоятелства, имащи отношения към
законосъобразността на мярката в тяхната комплексност. Противното обезсмисля
съдебния контрол и априори ще се приема, че обвиняемият следва да бъде задържан
под стража за максималния предвиден в закона срок, защото в течение на
производството те няма как да отпаднат.Формулировката на целите, визирани в чл.
57 от НПК сочи, че мярката независимо от нейната тежест и вид трябва да осигури
баланс между обществения интерес от една страна чрез осигуряване нормално
развитие и приключване на наказателния процес и
от друга страна основните права на обвиняемия, като не трябва да се
засяга прекомерно личната му сфера. Съобразявайки тези два интереса, стремежът
следва бъде към налагане на възможно най-леката мярка, която да осигури целите
й.
При преценяване опасността от
укриване на дееца съдът следва да изходи от индивидуализацията на неговата
личност и мястото, където той трайно пребивава. Обвиняемият има документ за
самоличност, постоянен адрес, който е единственият, на който пребивава от
раждането си и е известен на органите на разследването. Опасността от извършване
на престъпление се извежда от съдебното минало и наличието на висящи
наказателни производства. В случая Обвиняемият не се характеризира с висока
степен на обществена опасност, тъй като е извършвал деянията в своето
непълнолетие и малко след навършването му. Последната присъда е преди повече от
5 години и през това време няма висящи наказателни производства. Само по две от
присъдите е получил наказания под 1 година лишаване от свобода и които ги е
изтърпял изцяло. Откриването на една от двете опасности следва да бъде
установена реално от доказателствата, а не хипотетично според съдебната
практика. Твърдението на прокуратурата, че обвиняемият се е укривал защото не е
бил намерен на известния адрес почива на предположения. Към датата когато е бил
потърсен от полицейските органи за връчване на призовка, обвиняемият не е знаел
че има образувано дело срещу него, не е бил разпитван, включително и като
свидетел, поради което не е имал и задължение да стои в дома си без да го
напуска. Намерен е на адреса си в гр. *****, след което е бил задържан. До сега
няма данни по делото обвиняемият да не е проявявал коректно процесуално
поведение или да има някакви дисциплинарни провинения на мястото, където е
задържан. Напротив същият участва във всички процесуално-следствени действия
доброволно, отговаря на въпросите, дава обяснения, разказва, прави искания,
като целта му е бързото приключване на производството и изясняване на личния му
статус в делото.
Следващата предпоставка, която
подлежи на обсъждане при разглеждане законосъобразността на мярката е наличието
на обосновано предположение за извършване на деянието от обвиняемия. Настоящият
преглед на доказателствата, събрани по делото, разколебава предположението за
съпричастност на П. към деянието, за което е привлечен да отговаря. Единствено
това се посочва от обвиняемият Я., обясненията на когото не се подкрепят от
нито едно друго доказателство, въпреки тяхното изобилие, а и следва да бъде
отчетена правната фигура на оговора.
Изминалият период на
ограничаване на личните права на обвиняемия е една от предпоставките, която се
разглежда самостоятелно при изследване законосъобразността на мярката, пряко
произтичаща от разпоредбите на чл. 5, т. 3 и чл. 6, т. 1 от КЗПЧ, като се
отчете поведението на страните в хода на производството, здравния статус на
обвиняемия, както и семейния му, който е не по-малко значим при определяне
интензитета на принудата. Вече повече от половин година обвиняемият е
принудително изолиран от семейството си, обществото и е ограничено правото му
свободно да се придвижва. От образуване на ДП през месец април 2018 г. до месец
октомври са извършени, смея да кажа всички необходими и почти всички допустими
по НПК процесуално – следствени действия: следствен експеримент, експертизи,
разпити на свидетели, обвиняеми, разпознавания на лица, претърсвания и
изземвания, поради което е изчерпана възможността да се събират нови и както
стана ясно днес ДП вече е приключило. От последното искане за изменение на МПП
през месец януари до настоящия момент обвиняемият не е разпитван и не е
участвал в процесуално-следствени действия, като през този период е разпитан
единствено свидетелят – П. П., който по никакъв начин не изяснява
обстоятелствата по делото. Това бездействие на разследващите органи му следва да
се тълкува в полза на обвиняемия, като по-нататъшното му задържане се явява
самоцелно, съставлява неоправдана репресия и трябва да бъде преустановено. В практиката си Европейският съд по правата на
човека счита, че ако в продължение на един месец разследващият орган
не е извършил нито едно процесуално действие, то тази опасност да се укрие или
да извърши друго престъпление следва да се счита силно намаляла и съответно да
доведе до извод за преосмисляне на взетата по отношение на обвиняемия мярка за
неотклонение. Според съдебната практика важно обстоятелство при преценка
законосъобразността на мярката е семейното положение на обвиняемия, което в
случая следва да бъде определено като обременено. П. не може да полага в
момента грижи за малолетните си деца – четири на брой, които се отглеждат от
съпругата му и неговата майка. Несъмнено това е трудоемко не само поради
ниската и почти еднаква възраст на децата, но и предвид липсата на мъж в
семейството, който да поеме така да се каже мъжката работа в дома. Изолацията
на обвиняемия му влияе психически, защото не може да контактува с децата си
ежедневно, да полага лично грижи за тях, да работи за да подпомага издръжката
им и пряко да участва както в живота на семейството, така и при възпитанието
им. От друга страна децата му също са наказани да не общуват ежедневно с него,
като с най-малкото от тях дори не се познават.
През времето на задържането
преминаха всички най-големи християнски празници – коледни, новогодишни, именни
дни, великденски, което се е отразило неминуемо на психическото спокойствие на
семейството и на самия задържан, който е далеч от него.
Срокът на задържането следва
да бъде разумен и съобразен с характеристиките на всеки отделен случай, като в
настоящия отклонението е очевидно.
Считам че изложеното е
достатъчно за да се приеме, че опасността обвиняемият да се укрие, извърши
престъпление или да осуети изпълнението на наказанието е силно намаляла.
Считам че към настоящия момент
е отпаднала опасността от укриване на обвиняемия от извършване на престъпление
както и от осуетяване на изтърпяването на наказанието.
Не така стои
въпроса обаче с определението в частта, в която на основание чл.65 ал. 6 от НПК
е определен 2 – месечен срок, в който ново искане по реда на чл.65 от НПК от
страна на В. е недопустимо. Вярно, че такава процесуална възможност е
предвидена в националното ни законодателство. Според този съдебен състав обаче
посочената разпоредба противоречи на международното право, в частност на
ЕКЗПЧОС, поради което и на основание чл. 5, т. 4 от Конституцията на Р България, определението в посочената част следва да се
отмени като противоречащо на Конвенцията. В редица свои решение
Съдът по приложение на ЕК приема, че правото да се иска преглед за
законосъобразност на продължаващо задържане е пряко свързано с правото на
справедлив процес по чл. 6, като ограничаването му е недопустимо. Разпоредбата
на чл. 65, ал. 6 от НПК чл.152, ал. 7 - отм./ бе въведена в националното
законодателство, с цел да се предотврати забавяне на разследването в резултат
на недобросъвестно поведение на обвиняемите лица, депозиращи непрекъснато молби
за изменение на мерките за неотклонение, налагащо изпращане на делото в съда за
произнасяне. С разпоредбата на чл. 203, ал. 5 от НПК е вменено обаче задължение
на разследващите да не прекъсват разследването и когато са депозирани молби по
чл. 65 от НПК, чрез копиране на доказателствата, поради което доводи, свързани
с материалната обезпеченост на органите на разследването не могат да бъдат
основание привлеченото към наказателна отговорност лице да бъде лишено от
основно негово право, предвидено в международен акт, какъвто е ЕКЗПЧОС, пряко
приложим в националното законодателство. Освен това няма спор, че максимално
предвиденият в чл. 63, ал. 4 от НПК срок на задържане от 8 месеца изтича на
21.04.2016 г. и ако до този срок не е изготвен обвинителен акт и делото не се
внесе в съда, прокурорът следва да измени мярката за процесуална принуда. Ако
не стори това обаче, обвиняемият П. не следва да
бъде лишен от възможност да сезира съдът с искане по чл. 65 от НПК, което
според атакуваното определение ще се явява недопустимо.
Към настоящия момент е налице основание за
изменение на определената мярка за неотклонение задържане под стража, тъй като
е отпаднала опасността както подсъдимия да се укрие, така и да извърши
престъпление, поради което по-нататъшното й продължаване е незаконосъобразно,
неоснователно и необосновано.
поради което
по – нататъшното му задържане е незаконосъобразно, неоснователно и неоправдано.
Съобразявайки Европейската
конвенция за защита правата на човека и основните свободи и Конституцията на
страната националното законодателство не може да предвижда нито една хипотеза
на задължително задържане под стража, защото в противен случай съдебният
контрол би бил безпредметен, още повече, че ако съдът съобразяваше мярката за
неотклонение с постановеното от самия него наказание лишаване от свобода,
мярката за процесуална принуда би се превърнала в предварително изпълнение на
присъда, която не е влязла в сила, с което ще се нарушат едни от основните
принципи на наказателното право – презумпцията за невиновност и
равнопоставеността на страните в процеса.
По силата на Европейската
конвенция за защита правата на човека и основните свободи и Конституцията на
страната националното законодателство не може да предвижда нито една хипотеза
на задължително задържане под стража, защото в противен случай съдебният
контрол би бил безпредметен, още повече че ако съдът съобразяваше мярката за
неотклонение с постановеното от самия него наказание лишаване от свобода,
мярката за процесуална принуда би се превърнала в предварително изпълнение на
присъда, която не е влязла в сила. С оглед изложеното считам, че в случая
наказателният процес може да бъде обезпечен с по-лека мярка за неотклонение.Моля за определение в този смисъл
Моля
за определение в този смисъл.
ПРОКУРОРЪТ:
Уважаеми господин Председател, считам направено искане за напълно
неоснователно. Към настоящия момент все така не са налице, каквито и да било
предпоставки за изменение на взетата по отношение на обвиняемия П. мярка за
неотклонение „Задържане под стража“. Съображенията ми са следните: На първо
място, без да се спирам на твърденията, че той не знаел за производството,
установено безспорно е, че до задържането му обвиняемият П. се е укривал в
продължение на повече от пет месеца. Освен материалите по делото, в качеството
си на наблюдаващ прокурор, ще заявя най-отговорно, че именно в тази връзка
нееднократно съм водила разговори с тогавашния му защитник адв. Кателиева. По
отношение на степента на обществена опасност на дееца. Събраните доказателства
по делото сочат еднозначно, че се касае за деец с изключително висока степен на
обществена опасност, която произтича не само от обстоятелството, че
престъплението е извършено при условията на опасен рецидив. Същият е осъждан
като непълнолетен включително, но от наша гледна точка тези осъждания и
обстоятелството, че няколкократно лицето е осъждано за един вид престъпление
- телефонна измама, а не някаква друга
измама, както и настоящото такова говори за една много добра школовка, която
пък естествено обуславя извода за висока степен на обществена опасност. Висока
е и обществената опасност на деянието, както нееднократно съм имала възможност
да посоча с оглед на обществения интерес. Когато говорим за баланса между
обществения интерес и правата на обвиняемия, с което безспорно съм съгласна със
защитата, следва да подчертая, че в настоящия случай именно обществения интерес
изисква взетата по отношение на обвиняемия П. мярка за неотклонение „Задържане
под стража“ да не бъде изменяна. Процесуалното поведение на обвиняемия в тази
насока е безспорно и то се вижда от материалите по делото. Основното което
искам да заявя, продължава да бъде налице реална опасност, както да се укрие
така и да извърши ново престъпление. По отношение на твърденията за липсата на
грижа за децата му, както се установи включително и днес, такава грижа е
налична включително и със заминаването на баща му, който както свидетелката
посочи, е отишъл по работа, а не безотговорно
е напуснал семейство. Друг е въпроса който следва да бъде поставен,
какво е поведението на обвиняемия като родител през годините, включително от
извършването на престъплението, до задържането му. Доколкото той е отговорен
родител след като не е бил открит на адреса си в продължение на шест месеца.
Всички тези въпроси обаче не са пряко свързани с предмета на настоящото
производство, а той е дали е основателно искането за изменение на мярката за
неотклонение, както вече казах то е напълно неоснователно. Към настоящия момент
разследването по делото е приключило. От представените днес, от мен писмени
доказателство се вижда, че делото е пристигнало в РП ****** на 22.04.2019 г.,
т.е два дни преди депозирането на искането за изменение на мярката за неотклонение.
Пристигнало е с доклад по чл. 203, ал. 4 НК. Към 24.04.2019 г. не е имало
произнасяне на наблюдаващия прокурор по една единствена причина, а именно
ползване на платен отпуск. След приключване на настоящото производство ще има
произнасяне на наблюдаващия прокурор, след което предстои единствено
предявяване на материалите по разследването и изпращане делото на прокурора за
произнасяне по реда на чл. 242 НПК. По казаното за бездействие на органите по
разследването, категорично такова не е налице и това е видно от материалите по
делото. Действително не е разпитван, както си посочи обвиняемият, разпитван е
свидетеля П. К. П., който свидетел е посочен с изрично искане на обвиняемия
чрез неговия защитник, с твърдението че П. К. ще посочи една защитна теза,
която да оневини обвиняемия. Това че К. е също задържан с мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ по друго досъдебно производство е обстоятелство, което с
оглед изричните разпоредби на ЗИНЗС и останалите нормативни актове безспорно технологически
забавя извършването на съответните действия по разследването. Така че да се
говори за бездействие на органите е практически абсолютно невъзможно. С оглед
на всичко изложено моля, да оставите без уважени направеното искане от
обвиняемия П..
ОБВИНЯЕМИЯТ: Моля да ми
се измени мярката с по-лека и да бъда до децата си. Няма кой да се грижи за
тях. Не съм си оставял децата, не съм ги пренебрегвал. Дори като дойдоха полицаите
си бях при децата, бях си вкъщи, на моя адрес. Явих се в районното, дори без
белезници ме докара до ******. Тъй че се укривам, не е така, че не могат да ме
откритият шест месеца. Невидим ли съм? Аз съм си вкъщи. В ареста ми писма, ще
откача. Искам да ми бъде изменена мярката.
Съдът, като прецени материалите
по делото и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано по постъпила молба от
страна на адв. Г.Н. *** за изменение на мярката за неотклонение на нейния
подзащитен обв. П. В.П. от „Задържане под стража“ в по-лека, като мотивите й
са, че досъдебното производство е пред приключване и по него са извършени
всички процесуално следствени действия. От задържането по стража на обвиняемия,
до настоящия момент са изминали шест месеца и през този период П. не е бил
разпитван нито един път.
Твърди се, че процесуалното поведение на обвиняемия било добро и същият
съдействал за разкриване на обективната истина по делото. Имал постоянен адрес,
известен на разследващите органи. Бил баща на четири деца, едно от които било
родено след задържането му и нямало кой да се грижи за тях.
Съдът намира, че молбата е неоснователна.
На първо място съдът счита, че следва да вземе предвид факта, че престъплението за което е привлечен в качеството на обвиняем П. е за тежко престъпление за което се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ и съществува реална опасност обвиняемият да се укрие.
Престъплението в което е обвинен П. е по чл.211, пр.3, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.29, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК с което е изпълнена първата предпоставка на чл.63, ал.2, т.1 от НПК.
Налице е обоснованото предположение, че обвиняемият е извършил престъплението в което е обвинен, както и налице са данни, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление.
Видно от материалите по делото до момента на неговото издирване, същият е бил търсен многократно на неговия адрес и поради неговото неоткриване е бил обявен за „Общодържавно издирване“. Едва след издирването му, той е бил привлечен в качеството на обвиняем, като това негово поведение е индикация за опитите му да се укри и да избегне наказателно преследване.
В съдебно заседание се изтъкна, че П. е баща на четири деца, едно от които е родено малко след задържането му под стража и няма кой да се грижи за тези деца.
Настоящият състав счита, че това обстоятелство не се явява основание за изменение на мярката за неотклонение в по-лека.
В хода на делото са събрани достатъчно доказателства, които водят на извода, че обвиняемия има съпричастност в извършване на престъплението в което е обвинен. В протокол за разпит от 08.01.2019г. същият е заявил, че неоснователно е обвинен, и като действителен виновник на извършеното престъпление в което е обвинен сочи лице с имена П. К. П..
Това обстоятелство е било проверено с протокол за разпит на свидетеля П. К. П. от 29.03.2019г. в който същият напълно отрича да има някакво касателство с конкретното престъпление. Същият отрича да се познава с обвиняемите лица, като по отношение на П. твърди, че са се запознали в килията в следствения арест. За инкриминирания период заявява, че се е намирал в *****.
Тези проверени обстоятелства не дават основание на съда да уважи молбата за изменение на мярката за неотклонение в по-лека.
Предвид на това, че разследването по делото е на финален етап, съдът не определи срок в който обв.П. да не може да подава молба за изменение на мярката му за неотклонение на основание чл.65, ал.6 от НПК.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че молбата за изменение на мярката за неотклонение не следва да бъде уважена.
Водим
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за изменение на мярката за неотклонение от “Задържане
под стража” в по-лека по отношение на П.В.П., ЕГН: **********, с постоянен адрес ***, обвиняем по
досъдебно производство № 83/2018 г. по описа
на РУ ******.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба или частен протест пред Варненски
окръжен съд, в тридневен срок от днес, като в случай на жалба или протест, съдът насрочва
разглеждането на делото пред ВОС на 10.05.2019 г. от 11.00 часа, за която дата и час, обвиняемият и неговият
защитник да се считат за редовно уведомени.
След влизане в сила на
определението, препис от същото да се изпрати на Районна прокуратура ****** и
Началника на ОС „Изпълнение на
наказанията“, сектор „Арести“, за сведение и изпълнение.
Протоколът е изготвен в с. з., приключило в 10.44 ч.
Районен
съдия:
Секретар: