Решение по дело №1156/2020 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 260045
Дата: 2 февруари 2021 г. (в сила от 9 април 2021 г.)
Съдия: Страхил Николов Гошев
Дело: 20201510201156
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

02.02.2021

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                      Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Н.О. V

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

29.01.

 

2021

 
 


на                                                                                                           Година

Страхил Гошев

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

 

 

Роза Цветанова

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

              АН

 

1156

 

2020

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 20-0332-000650 от 25.09.2020 г., издадено от Началник група към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Рила, с което на К.В.Ф., с адрес: ***, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 300,00 лева, за извършено нарушение на чл. 150 от ЗДвП.

Недоволен от НП е останал Ф., който го обжалва в срок. В жалбата излага твърдения, че при издаването на НП не са спазени изискванията на материалния и процесуалния закон. Не се оспорват фактите. Допълнително се развиват и доводи за наличие на предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, поради маловажност на нарушението. Моли за отмяната на атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично и не се представлява.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 01.09.2020 г. с изпитен протокол № 3265/01.09.2020 г., в гр. София жалбоподателят К.В.Ф. придобил правоспособност за управление на МПС от категория „В“.

На 08.09.2020 г., жалбоподателят подал в сградата на ОПП-СДВР със заявление вх. № 35989, необходимия комплект от документи за първоначално издаване на СУМПС. На същия било издадено по-късно на 11.09.2020 г. СУМПС с № *********/11.09.2020 г., валидно до 11.09.2030 г. и контролен талон № ********** от ОПП-СДВР, връчени му лично на 15.09.2020 г.

Между временно преди последната дата, на 10.09.2020 г., около 00:40 часа, жалбоподателят К.В.Ф. управлявал лек автомобил „СЕАТ ИБИЗА“, с рег. № СВ3324КТ, собственост на Р.В.Ф.като в с. Смочево, общ. Рила се движил по ул. „инж. Сотиров“, към изхода в посока към гр. Рила когато бил забелязан и спрян за проверка от автопатрул съставен от полицейските служители – свидетелите Н. и И.. След непредоставяне от водача на необходимите документи и извършена справка с ОДЧ било установено, че водача няма издадено към 10.09.2020 г. СУМПС, което да е въведено в базата данни на КАТ. С оглед на констатациите си св. Н. приел, че посоченото МПС се управлява от неправоспособен водач и съставил в присъствието на нарушителя и св. И. приложения по делото АУАН. Актът бил подписан от св. И., както и от жалбоподателя, който писмено изложил възраженията си, че на 03.09.2020 г. е взел изпит пред ДАИ  за правоспособност като водач на МПС и на 08.09.2020 г. е подал необходимите документи пред КАТ-София.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното Наказателно постановление № 20-0332-000650 от 25.09.2020 г., издадено от Началник група към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Рила, с което на К.В.Ф., с адрес: ***, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 300,00 лева, за извършено нарушение на чл. 150 от ЗДвП.

Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели Н. и И., както и въз основа на събраните по делото множество писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, вкл. служебно изисканите справки от АНО и РДАА-София. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са логични и ясни. И двамата свидетели добросъвестно без каквито и да е съмнения за предубеденост разказват за изпълнението на служебните си задължения обективирани в съставения на място и подписан от тях официален документ – АУАН. В изисканите и представени от жалбоподателя, АНО и РДАА-София документи е отразена подробно и непротиворечиво фактическата обстановка, както и съжденията на актосъставителя за наличие на извършено административно нарушение.

 

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения - НП е издадено от компетентен административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими реквизити.

Въпреки това обжалваното НП като незаконосъобразно и неправилно следва да бъде отменено изцяло поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП: Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4..“, а съгласно приложената санкционна норма чл. 177, ал.1, т. 2 ЗДВП:

Наказва се с глоба от 100 до 300 лв.“; т. 2 „който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено;

С оглед на тази законова уредба съдът намира следното:

Правоспособността да се управлява моторно превозно средство е признато от държавата право да се извършва дейността по управление на моторно превозно средство. Признаването на това право държавата е поставила в зависимост от наличието на две групи изисквания: 1.) съвкупност от знания, умения и поведение, които позволяват управление на моторното превозно средство, и 2.) физическа и психическа годност за управление на моторно превозно средство. Двете изисквания трябва да са налице кумулативно както към момента на първоначалното признаване на правоспособността, така и по време на нейното упражняване. Липсата на което и да е от изискванията води до липса на правоспособност. За установяване наличието на двете изисквания законодателят е създал специален ред – изпит пред оторизиран от държавата правен субект за проверка на знанията, уменията и поведението, и медицински преглед от компетентно медицинско лице. В този смисъл виж. Решение № 8822 от 06.07.2020 г. по адм. д. № 11741 / 2019 на Върховния административен съд. Проверката на знанията, уменията и поведението на лицето чрез полагане на съответния изпит се извършва при първоначалното признаване на правоспособността. В този смисъл виж. Решение № 8822 от 06.07.2020 г. по адм. д. № 11741 / 2019 на Върховния административен съд. За да управлява МПС, водачът трябва да притежава СУМПС, което се издава от органите на Министерството на вътрешните работи при наличието на предвидените в закона условия и удостоверява правоспособността на водача, т. е. удостоверява, че посоченото в него лице има право да управлява МПС от съответната категория. Самата правоспособност да се извършва такава дейност не се поражда от притежаването на СУМПС, а е предпоставка за издаването му и се извежда от сложен фактически състав, визиран в чл. 150 - чл. 152 . В този смисъл виж.  Решение № 15022 от 05.12.2018 г. по адм. д. № 5681 / 2018 на Върховния административен съд ; Решение № 2333 от 18.02.2019 г. по адм. д. № 9492 / 2018 на Върховния административен съд и много други. Нещо повече според практиката на ВАС Качеството правоспособност за управление на МПС се придобива с изпитен протокол, а издаването на свидетелство за управление на МПС е последващо и незадължително действие на водача, който вече е правоспособен. Виж Решение № 13685 от 21.10.2013 г. по адм. д. № 13778/2012 на Върховния административен съд. С оглед на тези съображения и настоящият съдебен състав приема, че изобщо не е налице извършено от обективна страна административно нарушение по чл. 150 от ЗДвП, поради наличие на правоспособност на водача, считано от датата на успешно положения изпит - 01.09.2020 г. Такова не е и доказано с оглед събраните по делото справки относно датата на придобиване на правоспособността от водача-жалбоподател, която е отразена няколко дни по-късно и в издадените му официални удостоверителни документи - СУМПС с № *********/11.09.2020 г., валидно до 11.09.2030 г. и контролен талон № ********** от ОПП-СДВР, връчени му лично на 15.09.2020 г.

На самостоятелно основание, ако не се сподели гореизложеното, така описаното в АУАН и НП поведение на водача разкрива напълно белезите на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. От описаната фактическа обстановка се потвърждава изключително ниската обществена опасност на деянието в сравнение с други случаи на нарушения по чл. 150 от ЗДвП. Краткия период до издаване на процесното СУМПС на жалбоподателя, датата на положения от него изпит и най-вече липсата на каквито и да е вредни последици от поведението му обосновават с категоричност извода за маловажност на нарушението, ако се приеме изобщо че има такова. В този смисъл виж. Решение от 16.01.2020 г., по КАНД № 312/2019 г., на АС-Кюстендил.  Доколкото преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол, неприлагането на чл. 28 от ЗАНН от административнонаказващия орган при наличие на предпоставките за прилагането му, е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. В този смисъл виж - Решение № 211 от 17.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 167 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил.

Предвид изложеното, съдът счита, че обжалваното НП е незаконосъобразно, издадено в разрез с буквата и духа на материалния закон и поради това следва да бъде отменено изцяло.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 от ЗАНН, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0332-000650 от 25.09.2020 г., издадено от Началник група към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Рила, с което на К.В.Ф., с адрес: ***, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 300,00 лева, за извършено нарушение на чл. 150 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: