№ 398
гр. Благоевград, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Димитрина В. Павлова
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20221210200653 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от П. И. К. с ЕГН **********, с адрес гр. Р.,
ул. „М.“ № против Наказателно постановление № 7643/05.04.2022г., издадено от
началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на жалбоподателя на основание
чл. 177, ал.3, т.1 ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на
3000лв. за нарушение на чл.139, ал.1, т.2 ЗДвП във вр. чл.8, ал.2 вр. ал.1 от Наредба
№11/03.07.2001г на МРРБ за движение на извънгабаритни и /или тежки ППС.
В жалбата се релевират доводи за неправилност и необоснованост на
атакуваното наказателно постановление, както и че същото е издадено при допуснати
нарушения на процесуалните правила. В тази връзка се излагат аргументи за
неправилно приложение на материалния закон и се акцентира на разликата в правната
квалификация в акта и наказателното постановление. Сочи се, че жалбоподателят е
санкциониран като водач на автомобила, на когото неправилно е вменено
задължението за снабдяване с необходимото разрешително за движение на
извънгабаритни и тежки ППС, издавано от администрацията, управляваща пътя, както
и че същият не разполагал с измервателни съоръжения, които да му позволят да
установи дали ППС е претоварено. Навежда се неяснота в словесното описание на
нарушението, препятстваща упражняването правото на защита, както и налагане на
наказанието въз основа на санкционна разпоредба, несъответстваща на описанието на
нарушението. Твърди се, че наказващият орган не е съобразил и предвиденото чл.14,
ал.3 от Наредба №11/03.07.2001г на МРРБ изключение, предвиждащо възможност
ППС по чл.5, чл.6 и чл.6 от Наредба №11/03.07.2001г на МРРБ да се движат със
заплатена такса. Поддържа се и непълнота на правната квалификация на нарушението
предвид липсата на посочване на законовите разпоредби, регламентиращи максимално
допустимите маса, размери или натоварване на ос.
Излагат се и доводи за маловажност на нарушението по смисъла на 28 ЗАНН.
1
По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
В съдебното заседание жалбоподателят се представлява от адв.Р., който
поддържа подадената жалба. Допълва, че в НП като санкционна разпоредба, въз основа
на която е наложено наказанието е посочена несъществуващ законов текст, а именно
чл.177, ал.3, т.1 ЗП. Сочи, че атакуваното НП не отговаряло на предвидените с чл.57,
ал.1, т.8 ЗАНН изисквания.
Въззиваемата страна се представлява от началник отдел „Административно
обслужване“ в Областно пътно управление Благоевград, който оспорва жалбата като
неоснователна и моли съда да потвърди атакуваното наказателно постановление.
Излага становище, че съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП
съдържали всички изискуеми със ЗАНН реквизити.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема
за установено от фактическа страна следното:
На 03.02.2022г. на път I-1, км.372, 500м преди с.Железница свидетелите Б.П. и
Л.А. – служители на АПИ изпълнявали служебните си задължения за контрол по
спазване изискванията на Наредба 11 от 2001г. Около 11.00ч. на посоченото място
служителите на АПИ спрели за проверка ППС с четири оси, с две управляеми оси –
марка „МАН“, модел „ТГС“ с рег. №, което пътувало в посока Благоевград.
След проверка на документите за самоличност на водача, проверяващите
установили, че ППС се управлява от жалбоподателя П. И. К..
Служителите на АПИ направили измерването на ППС с техническо средство-
ролетка 1307/18 (5м) и ел.везна модел РW №К0200009, при което констатирали, че при
измерено разстояние между осите 1,40м на двойната задвижваща се ос, сумата от
натоварването на ос на двойната задвижваща се ос на МПС е 30.150т при максимално
допустимо натоварване 19т. съгласно чл.7, ал.1, т.5 б. „в“ от Наредба № 11/2001 г. на
МРРБ. Резултатите от извършеното измерване били предявени на жалбоподателя.
В хода на проверката К. не представил разрешително за дейности в рамките на
специалното ползване на пътищата, съгласно изискванията на §1, чл.8, ал.2 от Наредба
№ 11/2001г. на МРРБ. При така направените констатации, св.П. приел, че
жалбоподателят е извършил нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.”а”от Закон за пътищата
във вр. чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ, поради което в присъствието
на свидетеля по установяване на нарушението- А. и жалбоподателя, съставил срещу
последния АУАН №0008994/02.03.2022г.
Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал, без да обективира в
него възражения.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното Наказателно
постановление, в което деянието на жалбоподателя е квалифицирано като нарушение
на чл.139, ал.1, т.2 ЗДвП във вр. чл.8, ал.2 вр. ал.1 от Наредба №11/03.07.2001г на
МРРБ за движение на извънгабаритни и /или тежки ППС. Наказателното
постановление е връчено на жалбоподателя на 08.04.2022г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в обясненият на
жалбоподателя, показанията на разпитаните от съда свидетели П. и А. и от
приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени
доказателства: Молба с изх. №11-00-138/13.06.2022 г. с приложения; Протокол за
измерване на превозно средство №0000037/2022 г./02.03.2022 г.; Копие на документ за
самоличност и копие на свидетелство за регистрация част 2; Пътен лист
2
№84264/02.03.2022 г.; Експедиционна бележка №**********/02.03.2022 г.; Заповед
№А-333/29.05.2014 г.; Заповед №А-616/11.09.2018 г.; ЕС декларация за съответствие в
превод от английски език; Документ на чужд език – 2 бр; ЕО сертификат за одобряване
на типа номер: ТСМ 128/04-4103 Ревизия 2 в превод от чешки език; Документ на чужд
език; Сертификат за проверка на ЕС на везни с неавтоматично действие в превод от
английски език; Документ на чужд език; Заявление №АУ000029-3-33879/23.06.21 г. за
проверка съгласно Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол; Пълномощно изх. №П-40/14.01.22 г.; Удостоверение за
правоспособност №516 на С. М. П., Известие за доставяне; АУАН
№0008994/02.03.2022 г.; Разписка за получаване на препис от АУАН от 02.03.2022 г.;
Протокол за измерване на превозно средство №0000037/2022 г./02.03.2022 г.; Копие на
документ за самоличност и копие на свидетелство за регистрация част 2; Пътен лист
№84264/02.03.2022 г.; Експедиционна бележка №**********/02.03.2022 г.; Заповед
№РД-11-246/31.03.2022 г.; Заповед №РД-11-1267/17.10.2019 г.; Пълномощно с изх. №
П-4/05.01.2022 г.; Плик.
При изграждане на фактическите си изводи, съдът се довери на показанията на
свидетелите П. и А., като отчете тяхната последователност, непротиворечивост и
корелацията им с приетите по делото писмени доказателства. Високата
доказателствена стойност на показанията на тези свидетели се основава и на това, че
същите възпроизвеждат преките си възприятия за релевантни към предмета на делото
обстоятелства.
Писмените документи, доколкото са относими към предмета на делото и
изясняват същото, съдебният състав кредитира изцяло и изведе фактическите си
изводи и въз основа на тях, като същите са приобщени по надлежния процесуален ред.
От показанията на свидетелите П. и А., съставения АУАН, пътен лист за дата
02.03.2022г. и протокол за измерване на превозно средство се установяват дата,
мястото и начина на извършване на проверката, констатираното превишение на
максимално допустимото натоварване на двойната задвижваща се ос на ППС, както и
други обстоятелства, свързани с процедурата по измерването и характеристиките на
техническото средство.
От сертификати за съответствие DIN 50049-2.1 се установява, че използваното
по време на проверката техническо средство – ролетка с идент. № 1308/18 - 5 м
съответства на изискванията на Директива 2014/32/ЕС, MI-008, а от Сертификат на
ел.везна модел РW №К0200009 и заявление за проверка се установява техническата
валидност на същата към датата на извършената проверка.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок
за обжалване по чл. 59, ал.2 от ЗАНН (НП е връчено на 08.04.2022г., а жалбата е от
21.04.2022г.), насочена е срещу подлежащ на съдебен контрол административно-
наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният
съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон,
независимо от посочените от жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и
наказателното постановление са издадени от компетентни органи. Съставеният АУАН
и издаденото НП са в предвидената от закона писмена форма, при спазване на
3
установения ред и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.
Настоящият съдебен състав, намира обаче, че в хода на
административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила.
Съставянето на акт за извършеното административно нарушение е
основополагащ елемент на всяко административно производство, от което зависи в
голяма степен ефективността на последващата юрисдикционно-наказателна дейност на
административно наказващия орган. Абсолютно задължително е в акта за установяване
на административно нарушение, вмененото нарушение да бъде описано пълно,
прецизно и разбираемо, като съдържа всички признаци на посочената като нарушена
норма от съответния нормативен акт. Наличието на пълно описание на нарушението и
съответствието на словесното описание с правната му квалификация е основна
гаранция за осъществяване на съответна на административното обвинение право на
защита.
Законосъобразността на съставения АУАН и издаденото НП е обусловена от
спазване на императивните разпоредби, уреждащи съдържанието им – съответно чл.42
и чл.57 ЗАНН.
В случая жалбоподателят е санкциониран за това, че на описаните в НП време
и място извършва превоз на товари с ППС с четири оси, с две управляеми оси –марка
МАН“, модел „ТГС“ с рег. №, без разрешение за дейности в рамките на специално
ползване на пътищата /Разрешително/ съгласно изискванията на чл.8, ал.2 във вр. ал.1
от Наредба № 11/03.07.2001г..
Актосъставителят квалифицирал деянието на жалбоподателя като нарушение
по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" ЗП във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г.
за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. В издаденото
въз основа на акта наказателно постановление при идентичност на словесното
описание на нарушението, в съответствие с предоставеното му с чл. 53,ал.2 ЗАНН
правомощие, наказващият орган е посочил различна от АУАН правна квалификация на
нарушението, като е приел че жалбоподателят е нарушил 139, ал.1, т.2 ЗДвП във вр.
чл.8, ал.2 вр. ал.1 от Наредба №11/03.07.2001г на МРРБ за движение на
извънгабаритни и /или тежки ППС, поради което на основание чл. 177, ал.3, т.1 ЗДвП е
наложил административно наказание "глоба" в размер на 3000лв.
Съставът на въззивната инстанция счита, че наказващият орган неправилно е
квалифицирали деянието на жалбоподателя като нарушение на 139, ал.1, т.2 ЗДвП във
вр. чл.8, ал.2 вр. ал.1 от Наредба №11/03.07.2001г на МРРБ, съгласно която разпоредба
движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и
натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват
опасност за участниците в движението. Съгласно чл. 8, ал.2 от наредба
№11/03.07.2001г на МРРБ за движение на извънгабаритни и /или тежки ППС
извънгабаритните и/или тежки ППС могат да се движат с разрешително за
преминаване по пътищата, отворени за обществено ползване, издадено от
администрацията, управляваща пътя. След издаване на разрешителното собствениците
на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите,
съгласуват със съответната служба за контрол при Министерството на вътрешните
работи (МВР) движението на извънгабаритното или тежкото пътно превозно средство,
като съгласуването се извършва върху разрешителното
Санкционната разпоредба на чл.177, ал.3, т.1 ЗДвП, въз основа на която е
наложено административното наказание предвижда глоба от 500 до 3000 лв. за водач,
4
който, без да спазва установения за това ред управлява пътно превозно средство с
размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от
министъра на регионалното развитие и благоустройството;
От своя страна с разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП е въведена
забрана за движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства, в обхвата
на пътя и ограничителната строителна линия, без издадено разрешение. Същевременно
на основание чл. 37, ал. 1, т. 1 Наредба № 11/03.07.2001г. /Наредбата/ във
вътрешността на страната, съответните служби за контрол при МВР и Агенция "Пътна
инфраструктура" спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и
ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и
колесни трактори и друга колесна самоходна техника за земеделското стопанство,
регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и
горската техника, както и съставят акт на водача, на съпровождащото лице и на
другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че движението се
извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3
от Наредбата.
Ето защо при установено от доказателствената съвкупност по делото, че на
описаните в наказателното постановление дата и място, К. е управлявал МПС с четири
оси, като сумата от натоварване на ос на двойната задвижваща ос на МПС била
30.150т. (при разстояние между осите от 1.4м.) при максимално допустимо натоварване
на оста- 19т., съгласно чл. 7, ал.1, т.5, б."а" от Наредбата и при направеното в акта и
наказателното постановление словесно описание на нарушението /“извършва превоз на
товари с ППС с четири оси, с две управляеми оси –марка МАН“, модел „ТГС“ с рег.
№, без разрешение за дейности в рамките на специално ползване на пътищата“/,
последното следва да се квалифицира като нарушение на чл. 26, ал.2, т.1, б. "а" ЗП вр.
чл.37, ал.1 т.1 от Наредба №11/03.07.2001г на МРРБ. С оглед горното санкцията за
установеното нарушение е следвало да бъде определена на основание чл. 53, ал.1, т.2
ЗП, според който се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява
престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1,
букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат движение на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на
собственика или администрацията, управляваща пътя.
Констатираното от съда несъответствието на словесното описание на
нарушението с правната му квалификация съществено засяга правото на защита
обвиненото в нарушение лице и му отнема възможността да разбере в какво точно е
обвинено, като представлява неспазване на императивните изисквания на чл.57, ал.1,
т.5 ЗАНН.
Следва да бъде отбелязано, че в случая съдът не разполага с предвидената с 63,
ал.7, т.1 ЗАНН възможност да измени наказателното постановление като приложи
закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение без съществено изменение
на обстоятелствата на нарушението, доколкото нарушението на чл. 26, ал.2, т.1, б. "а"
ЗП вр. чл.37, ал.1 т.1 от Наредба №11/03.07.2001г на МРРБ е по-тежко наказуемо от
това по чл. 139, ал.1, т.2 ЗДвП, предвид по високите минимални и максимални размери
на предвидената с чл. 53, ал.1, т.2 ЗП глоба, предвидена за нарушение на 26, ал.2, т.1,
б. "а" ЗП в сравнение с тази, регламентирана с чл.177, ал.3, т.1 ЗДвП, съответстваща на
нарушение на чл. 139, ал.1, т.2 ЗДв
При този изход на делото, право на присъждане на разноските за
производството се поражда само за жалбоподателя. Претендира се присъждане на
разноски в размер на 500,00 лева, представляващо заплатено във въззивното
5
производство адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна релевира възражение за прекомерност на така заплатеното
възнаграждение, което следва да бъде уважено, предвид това, че делото не се отличава
с правна и фактическа сложност, изискващи специални процесуални усилия на
процесуалния представител на жалбоподателя
Намаляването на заплатеното адвокатско възнаграждение е допустимо до
минимално определения размер, съгласно чл. 36 ЗА. От своя страна чл. 36 ЗА
препраща към НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет.
Според 18, ал.2, вр чл.7, ал.2 т.2 от Наредбата за защита по дела с определен
интерес възнагражденията при интерес от 1000 до 5000 лв. са 300 лв. + 7 % за
горницата над 1000лева. Ето защо съотнесено към размера на наложената с
наказателното постановление имуществена санкция в размер на 3000лева,
определеният по реда на Наредбата минимален размер на адвокатското
възнаграждение възлиза на сумата 440.00 лева, която сума следва да бъде присъдена на
жалбоподателя.
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в тежест
на Агенция „Пътна Инфраструктура“, която е юридическото лице, в чиято структура е
включен административният орган – издател на оспореното наказателно
постановление.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т.2 ЗАНН, Районен съд-
Благоевград, НО, 7-ми състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 7643/05.04.2022г., издадено от
началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на П. И. К. с ЕГН **********, с
адрес гр. Р., ул. „М.“ № на основание чл. 177, ал.3, т.1 ЗДвП е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 3000лв. за нарушение на чл.139, ал.1,
т.2 ЗДвП във вр. чл.8, ал.2 вр. ал.1 от Наредба №11/03.07.2001г на МРРБ за движение
на извънгабаритни и /или тежки ППС.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН вр.чл.143, ал.1 АПК Изпълнителна
агенция „Пътна Инфраструктура“ ДА ЗАПЛАТИ на П. И. К. с ЕГН **********, с
адрес гр. Р., ул. „М.“ № сума в размер 440,00 лева (четиристотин и четиридесет лева),
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за производството по
настоящото дело.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК
пред Административен съд - Благоевград, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6