О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№…………/11.06.2019г., гр.Пазарджик
Пазарджишкият
окръжен съд, гражданска колегия, въззивен
състав, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
Председател: Мина Трънджиева
членове: Албена Палова
Мариана Д.
като
разгледа докладваното от съдия Мариана Димитрова в.ч.гр.дело №313 по описа на съда
за 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.274 и следващи от ГПК.
Обжалва се Определение №974,
постановено на 26.03.2019г. по гр.дело №1688 по описа на Пазарджишкия районен
съд за 2017г., с което е оставен без разглеждане предявения от С.Д.П. иск по
чл.32, ал.2 ЗС като процесуално недопустим и е прекратено производството по
делото.
В частната жалба се излагат доводи, че атакуваният съдебен
акт е незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила. Твърди се, че неправилно съдът приел, че ищцата
няма качеството „ползвател“ на процесния имот, като се развиват подробни
съображения в тази насока. Формулирано е искане обжалваното определение да бъде
отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
В срок е депозиран писмен отговор на жалбата от ответницата
Д.Н. чрез адв. К. със становище, че същата е неоснователна, а определението на
районния съд – правилно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Останалите страни – редовно уведомени, не представят
отговор на жалбата.
Пазарджишкият окръжен съд, като взе предвид
оплакванията в частната жалба, доводите и съображенията, изложени в нея и като
разгледа и прецени приложените доказателства по делото приема, че частната
жалба е допустима – подадена е от надлежна страна и в законоустановеният
едноседмичен срок, а по съществото си е неоснователна, при следните съображения
обосноваващи този извод:
Производството пред РС – Пазарджик е образувано по
предявен иск по чл.32, ал.2 ЗС от С.Д.П. ***, която твърди, че заедно с
ответниците са съсобственици/ползватели на имот с идентификатор 55155.503.401
по КККР на гр.Пазарджик с обща площ от 504кв.м. Ищцата твърди, че е ползвател с
учредено вещно право на ползване на 1/2 ид.ч. от имота, както и на втори етаж
от изградената в него жилищна сграда с идентификатор 55155.503.401.2 с площ от
96кв.м., а собственик на имота е нейната малолетна дъщеря В.Ч..
Към исковата молба е приложен
договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с н.а. №, том , н.д.№/2016г.
по описа на нотариус И., видно от който М, П и А Н са продали на В Ч,
представлявана от нейната майка и законен представител С.П. 160/480 ид.ч. от
имот с идентификатор 55155.503.401 по КККР на гр.П с обща площ от 504кв.м. и
втория етаж от изградената в него жилищна сграда. Продавачите са си запазили
право на ползване върху имота до 26.10.2017г., след която дата "запазват
право на ползване върху имота" за С.П..
В отговора по чл.131 ГПК
ответниците са оспорили иска пред районния съд като недопустим поради липса на
активна процесуална легитимация на ищцата, а разгледан по същество – неоснователен.
С обжалваното определение №974/26.03.2019г. съдът е приел, че ищцата не е
процесуално легитимирана да предяви иска по чл.32, ал.2 ЗС, поради което го е
оставил без разглеждане като процесуално недопустим и е прекратил
производството по делото.
Определението е правилно.
Правото на ползване представлява ограничено вещно
право, което собственикът на вещта учредява в полза на друго лице (наречено
ползвател) при спазване на съответни условия, установени в чл.56-62 от ЗС.
Правото на ползване се учредява във формата на
нотариален акт, който се вписва в имотния регистър към Агенцията по
вписванията. Това може да бъде нарочен нотариален акт (когато се сключва
договор за учредяване на право на ползване) или клауза от договор за
прехвърляне на правото на собственост върху недвижим имот (дарение, продажба,
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане), с която се запазва правото на ползване върху прехвърляемия имот или
част от него в полза на прехвърлителите.
Няма спор, че правото на ползване може да бъде
учредено в полза на трето лице от собственика на имота, стига то да е надлежно
оформено в съответна изискуема от закона форма.
В конкретният случай, видно и от данните по делото, в
полза на ищцата С.П. не е валидно учредено ограничено вещно право на ползване
върху процесния имот. Видно от приложените към исковата молба два броя
нотариални акта /за покупко-продажба и дарение/ не обективират в себе си
учредяване на вещно право на ползване по смисъла на чл.56 ЗС. Ищцата С.П. е
участвала в нотариалните производства и е подписала актовете единствено в
качеството й на майка и законен представител на малолетната си дъщеря В.И.Ч.,
но не и в качеството на лице, в чиято полза е учредено право на ползване.
Същата няма качеството ползвател на имота, поради
което не е процесуално легитимирана да предявява иска по чл.32, ал.2 ЗС. Наличието
на активна процесуална легитимация за предявяването на иск с посоченото правно
основание, в какъвто смисъл са и фактическите твърдения на ищцата в исковата
молба и в жалбата, е положителна процесуална предпоставка за правото на иск, за
която съдът следи служебно и липсата й прави предявеният иск процесуално
недопустим, поради което и правилно не е разгледан от съда по същество.
Не на последно място, неотносим е доводът на
жалбоподателката, че съдът служебно следва да конституира всички собственици на
процесния имот като страни по делото. Действително, съсобственикът и
ползвателят на идеалната част са необходими другари, доколкото в производството
за спорна съдебна администрация по чл.32, ал.2 ЗС въпросът за съсобствеността е
преюдициален за разпределението на реалното ползване, притежателят на
обременената с право на ползване част от съсобствения имот и ползвателят са
необходими другари. Но в хипотезата на недопустимост на предявения иск, какъвто
е настоящия случай, поради предявяване от ненадлежна страна, е без значение
дали са конституирани като ответници всички необходими другари по делото.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция в
полза на Д.Н. следва да бъдат присъдени сторените от нея разноски в размер на
200лв., съобразно приложения списък по чл.80 ГПК.
Воден от горното, Пазарджишкият окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №974, постановено на 26.03.2019г. по
гр.дело №1688 по описа на Пазарджишкият районен съд за 2017г.
ОСЪЖДА С.Д.П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Д.А.Н., ЕГН ********** сумата от 200лв. /двеста
лева/, представляваща съдебни разноски за настоящата инстанция.
Определението подлежи на обжалване пред
ВКС на РБ с частна касационна жалба в 1-седмичен срок от съобщаването му на
страните.