Р Е Ш Е Н И Е

№ ….

гр. Габрово, 22.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на осми юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                           

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  БОЯН КОСЕВ

 

при секретаря ЯГОДА ЛЕСИЧАРСКА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 308 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.

Образувано е искова молба, вх. № 4364/28.01.2020 г. /по вх. рег. на РС Русе/ предявена от "Топлофикация Русе" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Тец-Изток” № 1 срещу И.П.Я., ЕГН  **********.

Ищецът твърди, че депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника за сумата 1750.47 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена за периода от 25.04.2018 г. до 21.02.2019. и 80.76 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода от падежа на всяка фактура до  27.05.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното й изплащане, както и за направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. По предявеното заявление първоначално било образувано ч. гр. дело № 3284/2019 год. по описа на РС Русе, като впоследствие по ч. гр. дело № 1546/2019 г. по описа на РС Габрово била издадена заповед за изпълнение. След указания дадени от съда в законоустановения едномесечен срок ищецът предявил искова молба за установяване със сила на пресъдено нещо, че е носител на правата на вземания за посочените суми.

Ищецът сочи, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди, абонатен № 03000110290, доставяна в топлоснабден имот, находящ се в гр. Русе, ул. "*****" № 1, бл. "Бисер", вх. Б. ет. 2. Ответникът използвал доставената топлинна енергия през исковия период, като до момента обаче не бил погасил задълженията си. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът му дължи процесните суми – главница и лихви, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.05.2019 год. – датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, до окончателното и изплащане.

В срока по чл.131 ГПК от ответника, чрез назначения му особен представител, е депозиран отговор на исковата молба, в който счита предявения иск за допустим. Сочи, че липсата на контакт с ответника го поставял  в невъзможност да оспори иска изцяло, частично, по основание или размер. Същевременно оспорва представените от ищеца документи, с възражение, че представляват копие и липсвал подпис на длъжностното лице направило заверката. По делото липсвало  пълномощно, от което да е видно правото на процесуално представителство на юриста на ответното дружество. В хода на устните състезания счита предявените искове за основателни.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Ответникът, И.П.Я. не оспорва да има качеството ползвател на недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. Русе, ул. "*****" № 1, бл. "Бисер", вх. Б, ет. 2. Няма спор между страните, а се установява и от представените писмени доказателства и съдебно-техническата експертиза, че сградата, в която се намира недвижимият имот е топлоснабдена, съответно в нея е въведена система за дялово разпределение по силата на сключен между етажните собственици и „ДИКЕЙ-Л” ООД договор. Видно от влязло в сила решение № 196 от 05.10.2004 г. на РС Русе на ответника е предоставено в дял правото на собственост върху топлоснабдения имот, което е достатъчно основание за да се приеме, че същият има качеството собственик и съответно потребител на топлинна енергия. В подкрепа на този извод е и заявление, вх. № АС -00865 от 07.12.2009 г. от ответника, с което е поискал да му бъде открита партида за плащане на топлоенергия на посочения адрес, като автентичността на подписа му не е оспорена, поради което съдът намира, че същият упражнява фактическа власт върху имота и го ползва за задоволяване на жилищните си нужди. Следователно, имотът на ответника се намира в сграда, в която ищецът извършва продажба на топлинна енергия за битови нужди, поради което и по силата на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката, И.П.Я. има качеството потребител на топлинна енергия и на основание чл.150, ал.2 от същия закон, е обвързан от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и без изричното им писмено приемане, като следва да се посочи, че сключването на договор, като източник на облигационно правоотношение между страните, не изисква спазването на някаква форма, вкл. и писмена. Волеизявленията на страните могат да бъдат обективирани и чрез действия, изразени в извършване на доставка на топлоенергия /фактическо изпълнение на задължението на страната-доставчик/ и приемане на престацията без възражения от страна на потребителя.

От представения договор №19 от 16.10.2000 г. се установява, че за сградата, в която се намира процесния имот, е сключен договор с „ДИКЕЙ-Л” ООД за измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, в сградата на етажната собственост. Договорът е сключен срок от 1 година, като в т. IV.1 е предвиденo, че важи за следващи периоди, ако не се налага преоценка на условията предложена от някоя от страните.  В договора е предвидено, че всяка от страните може да поиска прекратяване на действието на договора само с писмено предизвестие, но не по-малко от три месеца преди началото на следващия отоплителен сезон (т. VI 1 от договора). Не се твърди и не се доказва такова предизвестие да е било дадено, поради което правоотношението не е прекратено, тъй като след изтичане на първоначално определения срок, действието на договора автоматично е продължавано, като клаузата не съдържа ограничения за броя на автоматичните продължения. В договора е предвидено, че възложителят може да подава възражения в срок до 1 месец от получаването на общата и индивидуални сметки (т.4.6 от договора).

Договорът е сключен между „ДИКЕЙ-Л” ООД и упълномощен представител на етажните собственици. Действително, същият не е подписан лично от ответника, но същият е страна по правоотношението, тъй като договорът е сключен от изрично упълномощен от ОС лице, поради което е налице пряко представителство и правата и задълженията от договора са възникнали директно в правната сфера на представлявания. Наличието на упълномощаване се установява от представения протокол на ОС на етажните собственици от 19.09.2000 г., в който е обективирано взетото решение за сключване на посочения договор и съответно е упълномощено лице, което да представлява етажните собственици. Ето защо, възникналото между „ДИКЕЙ-Л” ООД и етажните собственици правоотношение е обвързало ответника в качеството му на собственик на недвижимия имот.

В производството са представени данъчни фактури, издадени от ищеца за стойността на доставена топлинна енергия, както и изравнителни справки за отоплителен сезон 2017/2018 год. и 2018/2019 год. изготвени от "Топлофикация Русе" АД, като не се твърди и не се установява И.П.Я. да е обективирал възражение срещу така подадените данни в рамките на рекламационния срок.

Ищецът е представил извлечение за формиране на задълженията на И.П.Я. по партида № 03-00-01-1-0290, с административен адрес: град Русе, бл. "Бисер", вх. Б, ет. 2, видно от която за претендирания период 05.04.2018 г. – 21.02.2019 г. е начислена доставена топлоенергия на обща стойност 1750.47 лева, като върху това задължение е начислена и лихва за забава в размер на 80.76 лева.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че през процесния период количеството потребената топлинна енергия е определено при стриктно спазване на нормативната уредба – Закона за енергетиката и Наредбата № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, като дяловото разпределение, извършено от третото лице-помагач, извършено в съответствие с нормативните правила. Топлината отдадена от сградната инсталация - ТСИ се разпределя по имотите процентно на основа техния отопляем проектен обем, който за имота е 156,95 куб.м., независимо дали има радиатори или не. Топлинната енергия за процесния период в имота на ответника е отдавана от сградна инсталация, отоплително тяло без топлоразпределител и две отоплителни тела с топлорзпределители. Размерът на ползваната топлоенергия за периода м. 04.2018 г.-м. 02.2019 г. е 10,43 МВт.ч, така общата стойност на доставената в топлоснабдения имот за процесния период топлинна енергия възлиза на сумата 1750,47 лв. Въз основа на заключението, съдът приема, че стойността на доставената за периода м.04.2018 г. – м.02.2019 г. топлинна енергия възлиза на сумата 1750,47 лева.

Представени са Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация Русе" АД на потребители от гр. Русе.

От приложеното за послужване частно гр. дело № 1546/2019 год. по описа на ГРС, се установява, че ищецът „Топлофикация Русе" АД се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесните суми.

Съдът не обсъжда останалите представени доказателства по делото, тъй като не установяват релевантни за правния спор факти, с оглед предмета на обективно съединените установителни искове.

По отношение на установителния иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ.

На първо място следва да се посочи, че предявените установителни искове са допустими, тъй като в производство по чл.410 ГПК, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение за посочените суми, поради което разполага с изпълнително основание. При връчване на  издадената заповед при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, заявителят следва да предяви иск в 1-месечен срок от получаване на съобщението с указанията на съда за установяване на вземането си, който срок е спазен. Възраженията за липса на пълномощно, от което да е видна правото на процесуално представителство на юрисконсулта на ответното дружество е неоснователно. По делото е представено пълномощно /лист 52 от гр. дело №417/2020 г. по описа на РС Русе/, от което е видна представителната власт на пълномощника. Отделен е въпросът, че на подобно възражение може да се позовава само страната от чието име е действано без наличие на представителна власт, а не насрещната страна по спора. Възражението, че представените документи представляват копие и липсвал подпис на длъжностното лице направило заверката също е неоснователно. Всички представени документи са заверени надлежно с поставен печат „Топлофикация – Русе” ЕАД вярно с оригинала” и подпис на служител извършил заверката. Отделно от горното в хода на производството документите са представени и в заверен от адвокат препис, който има значението на официален такъв.

Основателността на предявения установителен иск се обуславя от осъществен фактически състав, пораждащ съдебно предявеното субективно право, включващ елементите: съществуване на търговско отношение между страните, изпълнение от страна на ищеца на задължението да достави топлинна енергия за процесния период с цена, възлизаща на претендираната стойност 1750.47 лева и неизпълнение на задължението на ответника да заплати, като насрещна престация паричната стойност на доставеното му благо.

Въз основа на обсъдените доказателства, съдът прие, че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия и между страните съществува договорно правоотношение със съдържание задължението на „Топлофикация Русе" АД да доставя в топлоснабден обект, находящ се в гр. Русе, бл. "Бисер", вх. Б, ет. 2 топлинна енергия и задължение на ответника да заплаща нейната цена, в качеството му на потребител на топлинна енергия за битови нужди, по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ (обн. ДВ 107/2003 г.) продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Следователно между страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение № ОУ-05/16.07.2012 г. на ДКЕВР. По аргумент от чл. 298, ал.1, т.1 ТЗ, следва да се има предвид, че чл.150, ал.2, изр. 2 ЗЕ предвижда общите условия да влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите, която норма е специална по отношение на общата, съдържаща се в ТЗ и я дерогира, което означава, че писмено съгласие на потребителя не е необходимо, за да бъде обвързан от общите условия.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в действалата  за процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ /, като според чл.145, ал.1 от закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Въз основа на кредитираното заключение на съдебно техническата експертиза, процесуалното поведение на ответника, който по същество не оспорва предявения иск, както и представеното извлечение,  изравнителните справки и издадените от ищцовото дружество фактури, които фактури ответникът не е оспорил в съответните срокове съдът приема за установено, че за процесния период на ответника е доставена топлоенергия на стойност 1750.47 лева.  Бездействието на ответника по чл. 49, ал. 1 вр. чл. 47, ал. 1 от Общите условия съдът разглежда като извънсъдебно признание на количеството потребена топлоенергия, което е остойностено по регулирани от държавен орган цени. С оглед изложеното, предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен до доказания размер от 1750.47 лева. Ответникът не оспорва факта, че не е заплатил стойността на доставената топлоенергия, поради което и в патримониума на ищеца е възникнало правото на парично вземане за тази сума – 1750.47 лева, представляваща стойност на доставена топлоенергия за периода от 25.04.2018 год. до 21.02.2019 год., което право не е погасено чрез плащане.

Посочената сума е дължима от ответника ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по повод на което е било образувано първоначално ч. гр. дело № 3284/2019 год. по описа на РС Русе – 28.05.2019 год. до окончателното изплащане – арг. от чл.422, ал.1 ГПК.

По отношение на установителния иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД.

В чл. 47, ал.1 от Общите условия, е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си и изравнителни задължения за доставена  топлинна енергия  в срок от 15 число на месеца следващ месеца на доставка до 14 число на следващия месец, а в ал. 2 на същата разпоредба е предвидено, че неполучаването на фактурите не е основание за неплащане на задълженията. Съгласно чл. 66, ал.1 от Общите условия при неизпълнение в срок на задължението си да заплаща топлинната енергия, купувачът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата сума по сметката или в касите на продавача, на основание на чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.

Тъй като се установи да е налице главно задължение в размер на 1750.47 лева, с настъпил падеж, по отношение изпълнението на което ответникът е изпаднала в забава на 15.07.2018 г. – с изтичане на посочения срок по чл. 47, ал. 1 от Общите условия, което е ставало и по отношение на последващите задължения, от който момент се е породило и задължение за заплащане на обезщетение за забава, в размер на законната лихва. Размерът на това обезщетение за периода от 15.07.2018 год. до 27.05.2019 год., определено по реда на чл. 162 ГПК и с помощта на компютърна програма възлиза на сумата 90.85 лева, поради което предявеният акцесорен иск следва да бъде уважен за сумата 80.76 в приложение на диспозитивното начало в гражданския процес.

Съгласно указанията, дадени в т.12 на ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.

При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът И.П.Я. следва да заплати на ищеца "Топлофикация Русе" АД направените за заповедното производство разноски, в общ размер на сумата 88.62 лева. За настоящото производство на ищеца следва да бъде присъдена сумата 665 лева – разноски за исковото производство, формирана от заплатена държавна такса (75 лева), възнаграждение за вещо лице (240 лева), внесен депозит за особен представител (250 лева) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Така мотивиран, СЪДЪТ,

 

Р   Е   Ш   И:

 

 ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от "Топлофикация Русе" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Тец-Изток” № 1, обективно, кумулативно съединени установителни искове, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, че И.П.Я., ЕГН  **********,*** и настоящ адрес:*** дължи на ищеца сумата 1750.47 лева  (хиляда седемстотин и петдесет лева и четиридесет и седем стотинки) – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена за периода от 25.04.2018 г. до 21.02.2019 г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. Русе, ул. "*****" № 1, бл. "Бисер", вх. Б, ет. 2, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.05.2019 г. до окончателното й изплащане, сумата 80.76 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода от падежа на всяка фактура до  27.05.2019 год., за които суми в производството по ч. гр. д. №1546/2019 год. по описа на ГРС, е издадена заповед за изпълнение.

ОСЪЖДА И.П.Я., ЕГН  **********,*** и настоящ адрес:*** да заплати на "Топлофикация Русе" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Тец-Изток” № 1, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата 665 лева (шестстотин шестдесет и пет лева) - разноски за исковото производство и сумата 88.62 лева (осемдесет и осем лева и шестдесет и две стотинки) - разноски за заповедното производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен  съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                

        

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: