№ 549
гр. София, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-26, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Илиана Станкова
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
като разгледа докладваното от Илиана Станкова Търговско дело №
20241100901196 по описа за 2024 година
Предявен e иск с правно основание чл. 92 ЗЗД.
Ищецът „ТЕХНОМАТ-МЕРКУРИЙ“ ЕООД твърди, че е в
облигационни отношения с ответника по Договор за доставка на обувни
артикули за нуждите на служителите от ГДИН № 12688/12.12.2020 г. Твърди,
че плащането по договора е уговорено да става в срок до 30 дни от
представяне на фактурата, като вземанията по общо 32 фактури са платени
със забава, както следва по №№ 10046/17.02.2021 г. забава за периода
18.03.2021 г. – 31.05.2021 г., 10047/17.02.2021г. забава за периода 18.03.2021 г.
– 04.06.2021 г., 10133/16.02.2021 г. забава за периода 17.03.2021 г. – 31.05.2021
г., 10134/17.02.2021г. – забава за периода 18.03.2021 г. – 04.06.2021г.,
10135/18.02.2021г. забава за периода 19.03.2021 г. – 31.05.2021 г.,
10136/22.02.2021 г. забава за периода 23.03.2021г. – 31.05.2021г.,
10137/22.02.2021 г. забава за периода 23.03.2021г. – 06.10.2021г.,
10158/16.02.2021 г. забава за периода 17.03.2021г. – 06.10.2021г.,
10159/16.02.2021 г. забава за периода 17.03.2021г. – 06.10.2021г.,
10160/17.02.2021 г. забава за периода 18.03.2021г. – 31.05.2021 г.,
10169/24.06.2021г. забава за периода 23.07.2021г.- 03.11.2021г.,
10180/16.02.2021 г. забава за периода 17.03.2021г. – 04.06.2021г.,
10181/16.02.2021 г. забава за периода 17.03.2021г. – 31.05.2021г.,
10182/17.02.2021 г. забава за периода 18.03.2021г. – 31.05.2021,
10393/09.05.2022 г. забава за периода 07.06.2022г. – 05.09.2022 г.,
10423/05.05.2022 г. забава за периода 03.06.2022 г. – 05.09.2022 г.,
10424/10.05.2022 г. забава за периода 08.06.2022 г. – 05.09.2022 г.,
10425/10.05.2022г. забава за периода 08.06.2022 г. – 05.09.2022 г.,
10451/15.02.2022 г. забава за периода 16.03.2022 г. – 28.04.2022г.,
10452/15.02.2022 г. забава за периода 16.03.2022 г. – 23.05.2022 г.,
1
10476/15.02.2022 г. забава за периода 16.03.2022 г. – 28.04.2022 г.,
10501/16.02.2022 г. забава за периода 17.03.2022г. – 28.04.2022г.,
10502/16.02.2022 г. забава за периода 17.03.2022 г. – 28.04.2022г.,
10503/16.02.2022 г. забава за периода 17.03.2022г. – 28.04.2022г.,
10504/17.02.2022 г. забава за периода 18.03.2022 г. – 28.04.2022 г.,
10505/17.02.2022 г. забава за периода 18.03.2022 г. – 23.05.2022г.,
10506/18.02.2022 г. забава за периода 21.03.2022г. – 28.04.2022г.,
10507/18.02.2022 г. забава за периода 21.03.2022г. – 28.04.2022г.,
10526/16.02.2022 г. забава за периода 17.03.2022г. – 28.04.2022г.,
10527/17.02.2022 г. забава за периода 18.03.2022г. – 28.04.2022г. ,
10528/18.02.2022 г. забава за периода 21.03.2022 г. – 23.05.2022 г.,
10529/18.02.2022 г. забава за периода 21.03.2022 г. – 23.05.2022 г. и претендира
неустойка за това в размер на 5% от дължимата сума на основание чл. 19, ал.1
от договора. Претендира законната лихва и разноски.
Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ оспорва
предявения иск. Прави възражение за погасителна давност за част от
вземанията за неустойка на забава по фактури с №№ 10046/17.02.2021 г.,
10047/17.02.2021г., 10133/16.02.2021 г., 10134/17.02.2021г., 10135/18.02.2021г.,
10136/22.02.2021 г., 10137/22.02.2021 г., 10158/16.02.2021 г., 10159/16.02.2021
г., 10160/17.02.2021 г., 10180/16.02.2021 г., 10181/16.02.2021 г.,
10182/17.02.2021 г. Оспорва и правилното определяне на срока на забавата.
В допълнителна искова молба оспорва да са налице погасени по
давност вземания, тъй като исковата молба е подадена на 08.03.2024 г.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Сключването на валиден договор за обществена поръчка на 12.12.2020
г. с предмет „Доставка на обувни артикули за нуждите на служителите на
ГСИН“ не е спорно между страните.
В чл. 3 от договора е предвидено, че плащането се извършва по банков
път, с платежно нареждане, в български лева, в срок до 30 дни от представяне
на фактура, подписване на приемо-предавателен протокол, сертификат за
качество, произход и гаранционна карта в счетоводството на ГД „Изпълнение
на указанията“. Според чл. 5, ал. 4, ал.5 и ал.6 от договора в деня на приемане
на стоките същите са преглеждат и се съставя приемо-предавателен протокол
и фактура, както и всички придружаващи стоката документи за качество,
произход и гаранция.
Според чл. 19, ал. 2 от договора, при забава в изпълнението на
задължението на възложителя за плащане на дължимото възнаграждение,
същият дължи неустойка в размер на 0,2% от дължимата сума за всеки
просрочен ден, но не повече от 5% от размера на забавеното плащане.
Към процесните фактури са представени и приети като писмени
доказателства по делото и двустранно подписани приемо-предавателни
протоколи, като същите са издадени на датата на издаване на фактурите и са
подписани за получателя Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ от
същото лице, което е подписало и фактурите. Съдът намира, при тълкуване
волята на страните в посочените по-горе норми поотделно и в тяхната взаимна
връзка, че за датата на получаване на документите, посочени в чл. 3 от
договора, доколкото не е предвиден формален акт по получаването им, следва
да се приеме датата на тяхното подписване от възложителя, като получател на
2
стоките и на фактурите.
От заключението на приетата счетоводна експертиза се установява, че
уговореният максимален размер на неустойката за забава от 5% от вземането
се постига при забава от 25 дни, каквато е налице по отношение на всички
процесни вземания. Ето защо съдът намира, че процесните вземания за
неустойка за забава в размер на 5% от дължимата главница са възникнали.
По възражението на ответника за погасителна давност.
Съгласно чл.111, б. „б“, пр. второ ЗЗД вземанията за неустойка се
погасяват с 3-годишна давност. Давността се прекъсва с предявяване на иска /
арг. чл. 116, б „б“ ЗЗД/, като исковете се считат предявени на 08.03.2024 г. -
датата на подаване на исковата молба по пощата, видно от отбелязаното
пощенско клеймо /в този смисъл Решение № 182 от 17.11.2010 т. по т.д.. №
76/2010 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС/, поради което погасени по давност се явяват
вземанията за неустойка за забава възникнали преди дата 08.03.2021 г. В
настоящия случай такива вземания не се претендират, поради което
възражението за погасителна давност се явява неоснователно.
Ответникът не твърди и не доказва погасяване на вземанията за
неустойка за забава на друго основание, поради което исковете следва да
бъдат уважени.
По разноските.
Съобразно изхода от делото ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сторените от него разноски по делото.
По възражението на ответника за прекомерност на уговореното между
ищеца и адв. К. М. адвокатско възнаграждение съдът намира следното.
Договореното между ответника и адв. М. адвокатско възнаграждение е
в размер на 4800,00лева без ДДС или 5760,00 лева с ДДС.
Съгласно чл. 78, ал.5 от ГПК ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
С Решение от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22 на СЕС по преюдициално
запитване е прието, че: „1) Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4,
параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба,
която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на
която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен
да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на
страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв
договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. 2) Член 101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна,
адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер
по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна,
съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък
от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед
3
на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова
ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди,
че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към
разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана
на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. 3) Член 101,
параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1
ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални
размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.“
Даденото в решението на СЕС тълкуване на чл. 101, §1 ДФЕС има
задължителен характер за националните съдилища, поради което следва да се
направи преценка дали разпоредбите на нормата на чл.38, ал.2 ЗА, която
задължава съда да не може при възражение за прекомерност да намали
адвокатското възнаграждение в размер по-нисък от предвидения в нея, е
съответна на правото на ЕС.
Според чл. 38, ал.1 ЗАдв адвокатът може да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие на лица, които имат право на издръжка, на
материално затруднени лица и на роднини, близки или на друг юрист, като
според ал. 2 ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се
определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36,
ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Според чл. 36, ал. 2 ЗАдв
размерът на адвокатското възнаграждение се определя в договор между
адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да
бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения за
съответния вид работа в наредба, приета от Висшия адвокатски съвет.
В Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС,
ТК, I-во отделение, което настоящият състав напълно споделя е прието, че
„Въведеното с чл.38, ал.2 ЗА правило, че съдът присъжда възнаграждение в
определения от Висшия адвокатски съвет размер, който е значително по-висок
от приложимите размери в аналогични случаи, без възможност на съда да
прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава
изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на
участниците в гражданския процес и представлява нарушение на
конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е
даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС.
По изложените съображения нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения
не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага.
Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да
служат единствено като ориентир при определяне служебно на
възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и
приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от
съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са:
видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и
преди всичко фактическата и правна сложност на делото.“
Предвид изложеното съдът намира, че при възражение за
4
прекомерност на уговореното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение, съдът не следва да взема предвид ограничението за
минимален размер по Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска
работа, а да се съобрази с вида на правния спор, материалния интерес, вида и
количеството на извършената работа и фактическата и правна сложност на
делото.
Съдът е сезиран с правен спор за акцесорно вземане за неустойка за
забава по отношение на главница, която към момента на предявяване на иска е
заплатена. Делото е приключило с провеждане на едно открито съдебно
заседание, като освен писмените доказателства е събрана и счетоводна
експертиза. Правният спор не се характеризира с правна сложност, тъй като
касае въпроси, по които има трайно установена практика.
Като ориентир съдът взема предвид, че според чл.7, ал. 2, т. 3 от
Наредбата 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа,
възнаграждението е 4369,37 лева без ДДС или 5243,24 лева с ДДС.
Предвид горните релевантни обстоятелства за определяне размера на
адвокатското възнаграждение съдът намира, че същото следва да бъде
намалено до размер на 3600,00 лева с включен ДДС.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по
делото в общ размер на 6187,42 лева.
Така мотивиран, съдът на
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с
адрес: гр. София, бул. „Ген. Николай Г. Столетов“ № 21 да заплати на
„ТЕХНОМАТ-МЕРКУРИЙ“ ЕООД, ЕИК: ********* на основание чл. 92
ЗЗД неустойка за забава в плащането на вземания за възнаграждение по
Договор за доставка на обувни артикули за нуждите на служителите от ГДИН
№ 12688/12.12.2020 г. както следва: за забава на вземането по фактура №
10046/17.02.2021 г. за периода 18.03.2021 г. – 31.05.2021 г. – сумата от 1215,78
лева, за забава на вземането по фактура № 10047/17.02.2021г. за периода
18.03.2021 г. – 04.06.2021 г. – сумата от 1269,24 лева, за забава на вземането
по фактура № 10133/16.02.2021 г. за периода 17.03.2021 г. – 31.05.2021 г. –
сумата от 2418,24 лева, за забава на вземането па фактура №
10134/17.02.2021г. за периода 18.03.2021 г. – 04.06.2021г. – сумата от 2307,66
лева, за забава на вземането по фактура № 10135/18.02.2021г. за периода
19.03.2021 г. – 31.05.2021 г. – сумата от 1581,00 лева, за забава на вземането
по фактура № 10136/22.02.2021 г. за периода 23.03.2021г. – 31.05.2021г. –
сумата от 1909,14 лева, за забава на вземането по фактура 10137/22.02.2021 г.
за периода 23.03.2021г. – 06.10.2021г. – сумата от 2256,52 лева, за забава на
вземането по фактура № 10158/16.02.2021 г. за периода 17.03.2021г. –
06.10.2021г. – сумата от 917,28 лева, за забава на вземането по фактура №
10159/16.02.2021 г. за периода 17.03.2021г. – 06.10.2021г. – сумата от 2216,52
лева, за забава на вземането по фактура № 10160/17.02.2021 г. за периода
18.03.2021г. – 31.05.2021 г. – сумата от 1078,26 лева, за забава на вземането по
фактура 10169/24.06.2021г. за периода 23.07.2021г.- 03.11.2021г. – сумата от
5
1287,30 лева, за забава на вземането по фактура 10180/16.02.2021 г. за периода
17.03.2021г. – 04.06.2021г. - сумата от 1303,74 лева, за забава на вземането по
фактура 10181/16.02.2021 г. за периода 17.03.2021г. – 31.05.2021г. – сумата от
1427,22 лева, за забава на вземането по фактура 10182/17.02.2021 г. за периода
18.03.2021г. – 31.05.2021 г. – сумата от 2161,14 лева, за забава на вземането по
фактура 10393/09.05.2022 г. за периода 07.06.2022г. – 05.09.2022 г. – сумата от
145,08 лева, за забава на вземането по фактура №10423/05.05.2022 г. за
периода 03.06.2022 г. – 05.09.2022 г. – сумата от 148,92 лева, за забава на
вземането по фактура 10424/10.05.2022 г. за периода 08.06.2022 г. – 05.09.2022
г. – сумата от 309,60 лева, за забава на вземането по фактура
10425/10.05.2022г. за периода 08.06.2022 г. – 05.09.2022 г. – сумата от 1059,60
лева, за забава на вземането по фактура 10451/15.02.2022 г. за периода
16.03.2022 г. – 28.04.2022г. – сумата от 3204,48 лева, за забава на вземането по
фактура 10452/15.02.2022 г. за периода 16.03.2022 г. – 23.05.2022 г. – сумата
292,50 лева, за забава на вземането по фактура 10476/15.02.2022 г. за периода
16.03.2022 г. – 28.04.2022 г. – сумата от 3361,86 лева, за забава на вземането
по фактура 10501/16.02.2022 г. за периода 17.03.2022г. – 28.04.2022г. – сумата
от 2107,68 лева, за забава на вземането по фактура №10502/16.02.2022 г. за
периода 17.03.2022 г. – 28.04.2022г. – сумата от 480,78 лева, за забава на
вземането по фактура 10503/16.02.2022 г за периода 17.03.2022г. – 28.04.2022г.
– сумата от 635,04 лева, за забава на вземането по фактура №
10504/17.02.2022 г. за периода 18.03.2022 г. – 28.04.2022 г. – сумата от 267,00
лева, за забава на вземането по фактура 10505/17.02.2022 г. за периода
18.03.2022 г. – 23.05.2022г. – сумата от 701,10 лева, за забава на вземането по
фактура 10506/18.02.2022 г. за периода 21.03.2022г. – 28.04.2022г. – сумата от
367,32 лева, за забава на вземането по фактура №10507/18.02.2022 г. за
периода 21.03.2022г. – 28.04.2022г. – сумата от 1903,74 лева, за забава на
вземането по фактура №10526/16.02.2022 г. забава за периода 17.03.2022г. –
28.04.2022г. – 2024,88 лева, за забава на вземането по фактура
10527/17.02.2022 г. за периода 18.03.2022г. – 28.04.2022г. – сумата от 2313,42
лева, за забава на вземането по фактура № 10528/18.02.2022 г. за периода
21.03.2022 г. – 23.05.2022 г. – сумата от 1255,86 лева, за забава на вземането
по фактура № 10529/18.02.2022 г. за периода 21.03.2022 г. – 23.05.2022 г. –
сумата от 2564,70 лева, в едно със законната лихва върху горните главници от
датата на подаване на исковата молба – 08.03.2024 г. до окончателното
изплащане, както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата в размер на 6187,42
лева – разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6