№ 5
гр. София, 03.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело
№ 20241000501278 по описа за 2024 година
С решение №261148/19.09.2023г, постановено по гр.д.№ 727/2020г по описа на СГС, I ГО,
20-ти състав, са отхвърлени като неоснователни предявените от А. П. И., с ЕГН:
**********, против АДМИНИСТРАЦИЯТА НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ, искове по чл. 49,
вр. 45, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 4, §3 ДЕС, вр. чл. 7 КРБ, за заплащане на: сумата от 699 860 лв. -
обезщетение за имуществени вреди за извършени от Съвета на директорите на „Слънчев
бряг“ АД на 953 разпоредителни сделки с имуществени активи, в периода от 2002 г. до 2013
г., сумата от 49 768.80 лв. - обезщетение за имуществени вреди за това, че без правно
основание от областния управител на област Бургас, назначен от МС, били изваждани от
патримониума на на „Слънчев бряг“ АД имуществени активи, а именно - на 18.07.2014 г.
бил вписан АДС за актуване като държавни на два имота с обща площ 42 419 кв.м., които
били собственост на дружеството, и сумата от 31 936.77 лв. - обезщетение за имуществени
вреди от това, че поради оказано влияние от двама члена на МС (министър-председателя и
министъра на икономиката и енергетиката), не били заплащани и такси за ползваните
активи на дружеството - инфраструктурата, за чиято поддръжка дружеството извършило
значителни разходи, които за 2018 г. възлизали на 1,301 млн.лв.
Решението е обжалвано от А. П. И., чрез адв.Пл.М. от САК, с доводи, че е
незаконосъобразно, неправилно и немотивирано. Сочи, че съдът не е разгледал изложените
твърдения за нарушаване на право и свободи, регламентирани от правото на ЕС, че
дейността на министъра и областния управител са довели до увреди, тъй като са намалили
цената на акциите, с оглед унищожителното въздействие върху имуществото на
дружеството. Поддържа, че не е съобразено Постановление № 7/29.12.1958г. относно
възникване на отговорността по чл.49 ЗЗД.
Сочи, че СГС е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените и
процесуалните правила, като не се е произнесъл по искане за неприсъствено решение по
чл.238 ГПК , не е разпределена правилно доказателствената тежест, не са обсъдени всички
1
доказателства, не се е произнесъл по инцидентен установителен иск.
Излага доводи, че е доказано, че всички активи са били част от имущество на
дружеството емитент на ценните книги, че е извършено увреждане на цената/стойността на
акциите от назначени от ответника лица.
Претендира да се отмени обжалваното решение и да се уважат исковите претенции.
В писмените бележки на процесуалния представител на въззивника се поддържат
доводите, изложени във въззивната жалба.
Ответната страна-АДМИНИСТРАЦИЯТА НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ,
представлявана от гл.юрисконсулт Ж.В., е оспорила въззивната жалба с доводи, че е
неоснователна. Сочи, че не са налице твърдените пороци на съдебното решение, не са
доказани твърдения за вреди от противоправно поведение, изразяващо се в нарушение на
законодателството на ЕС и настъпили вреди. Счита за правилни изводите на съда, че тъй
като не е прекратено дружеството, за ищеца не е възникнало правото на ликвидационен дял.
Претендира да се остави без уважение въззивната жалба и да се потвърди решението.
В писмените бележки на процесуалния представител на ответника се поддържат
доводи за неоснователност на въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна и страна и
срещу обжалваем съдебен акт. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Ищецът по делото-А. П. И. е посочил в исковата молба, че е акционер с 5340
безналични акции от капитала на „Слънчев бряг“ АД, равняващи се на 0.273% от капитала,
според удостоверение за притежавани финансови инструменти № 35488014С/15.02.2017г,
издадено от „Централен депозитар“ АД. Това качество му давало имуществени права и
очаквания, както и правото на мирно притежание и плодоползване. Дружеството „Слънчев
бряг“ АД било публично по смисъла на ЗППЦК, което първоначално било притежание на
българската държава, а впоследствие и понастоящем тя била мажоритарен акционер в него.
Държавата упражнявала контрол върху дружеството чрез Министерски съвет, който
отговарял за стопанисването на държавното имущество, съгласно чл. 106 от Конституцията
на РБ. Министерският съвет определял кой конкретен министър да упражнява правата на
собственост на държавата в дружеството, който министър бил само представител на ВС и
който с гласа си в Общото събрание акционерите определял и ръководителите на
дружеството. С поредица от действия на съответните длъжностни лица, назначени и
контролирани от МС, били накърнени имуществените права на акционерите чрез
неправомерни разпоредителни действия, водещи до намаляване на активите на дружеството,
а от там - и до намаляване на пазарната стойност на акциите, която зависела именно от
обема на имуществените активи. В периода 1994 - 2013 г. съществувала нормативна забрана
за разпоредителни сделки с имуществото на дружеството, въведена с решение №
80/14.03.1994 г. на Агенцията за приватизация по силата на чл. 21 ЗППДОП и чл. 283ПСК,
която забрана била отменена с решение № 1553/09.08.2013 г. на АПСК. Неспазвайки тази
забрана, в периода от 2002 г. до 2013 г. от Съвета на директорите на дружеството били
извършени 953 разпоредителни сделки с имуществени активи на дружеството, описани с
приложение № 8.1 към исковата молба, които нарушавали и законовите изисквания за
извършване на сделките след разрешение на ОСА и за сключването им само на пазарна цена,
определена от независим оценител съгласно ЗППЦК (вредоносна дейност № 1). Ответникът
носел гаранционно-обезпечителна отговорност за тези действия, тъй като отговарял за
назначението на членовете на СД, дори и косвено чрез съответния министър. Освен това,
били извършени и други увреждащи имуществото на дружеството действия-областният
управител на област Бургас, назначен от МС, извадил от патримониума на дружеството
определени имуществени активи, а именно - на 18.07.2014 г. бил вписан АДС за актуване
като държавни на два имота с обща площ 42 419 кв.м., които били собственост на
дружеството (вредоносна дейност № 2);
2
Поради оказано влияние от двама члена на МС (министър- председателя и
министъра на икономиката и енергетиката), не били заплащани и такси за ползваните
активи на дружеството - инфраструктурата, за чиято поддръжка дружеството извършило
значителни разходи, които за 2018 г. възлизали на 1,301 млн.лв. (вредоносна дейност № 3).
С посочените действия били нарушени имуществените права на ищеца, като
акционер, произтичащи от международноправни актове (Всеобщата декларация за правата
на човека, ЕКЗПЧОС) и от правото на Европейския съюз (чл. 63 ДФЕС, ХОПЕС). За
причинените на ищеца вреди от нарушените разпоредби на ПЕС отговорност носела
държавата, като били налице всички предпоставки - нарушени били норми на ПЕС, които
предоставяли права на частноправни субекти, нарушението било достатъчно съществено и
имало причинна връзка между нарушението и вредите.
Вредите, които били причинени на ищеца, били на обща стойност 781 565.97 лв., от
които:
1) 699 860 лв. - за вредоносна дейност № 1
2) 49 768.80 лв. - за вредоносна дейност № 2, и
3) 31 936.77 лв. - за вредоносна дейност № 3.
От вредоносна дейност № 1 били нанесени вреди на стойност 131.06 лв. на акция, от
вредоносна дейност № 2 - 9.32 лв. на акция от вредоносна дейност № 3 - 5.98 лв. на акция.
Претендирал е да бъде осъдена ответната страна да му заплати посочените суми,
ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до окончателното
плащане.
Ответникът АДМИНИСТРАЦИЯТА НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ е оспорил
исковите претенции с доводи, че са недопустими, евентуално-неоснователни.
С решението си по делото първоинстанционният съд е отхвърлил исковите
претенции като неоснователни и недоказани. Приел е, че не е доказано противоправно
поведение, настъпили вреди за ищеца и причинно-следствена връзка между твърдените
увреждащи действия и вреди.
Отговорността по чл.49 ЗЗД е обективна, има обезпечително-гаранционна функция и
е за чужди виновни противоправни действия. Фактическият състав, пораждащ тази
отговорност, включва: противоправно действие или бездействие /неполагане на дължимата
грижа/ от страна на лице, на което е възложено извършване на някаква работа и
причиняване на вреда при или по повод изпълнението на възложената работа. Възложителят
на работата отговаря пред пострадалия за вредите, които са му причинени поради виновното
поведение на изпълнителя. Когато вредите са резултат от виновното поведение на дееца и са
настъпили при и по повод изпълнение на възложена работа, отговорността е за този, който е
възложил работата пред увредения е по чл. 49 ЗЗД.
Когато ищецът основава своите искания на твърдения, че е претърпял вреди в
резултат на виновно, противоправно действие или бездействие на ответника, той следва да
установи, че ответникът е осъществил противоправното действие или бездействие
(неполагане на дължимата грижа), настъпилите вреди и причинната връзка между
поведението на ответника и вредите. Вината се предполага до доказване на противното и
това доказване е в тежест на ответника, а ищецът следва да установи всички останали
елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. Ищецът, с всички доказателствени средства,
следва да установи увреждащото деяние, вредите и причинно-следствената връзка между
тях така, че от анализа на доказателствата съдът да може да изведе еднозначен извод за
наличието им. Чрез пълно и главно доказване ищецът следва да установи истинността на
твърденията си за релевантните факти. Отговорността на този, който е възложил на друго
лице извършването на някаква работа, е такава за чужди противоправни и виновни деяния.
3
По отношение на твърдението за противоправно поведение, което се изразява в
извършени действия, които са запратени за извършване, от ангажираните по делото
доказателства не се установява лицата, на които е възложена работа по управлението, да са
извършили такива действия. Действията по избор на министър или областен управител, не
са основание за отговорност за действията на органи на управление в АД и нямат за пряка и
непосредствена последица увреждане на ищеца като акционер. В тази връзка са
неоснователни доводите, че са доказани твърдения за нарушаване на права и свободи,
регламентирани от правото на ЕС, че дейността на министъра и областния управител са
довели до намаляване на цената на акциите.
Не се доказват и настъпили вреди за ищеца в качеството му на акционер и
притежател на безналични акции от капитала на „Слънчев бряг“ АД. Дружеството не е
прекратено и за ищеца не е възникнало правото на ликвидационен дял, за да се преценява
дали ищецът е могъл да увеличи имуществото си чрез получаване на този ликвидационен
дял. Поради това не се установява причиняването на имуществена вреда, която да е в пряка
причинно-следствена връзка с твърдените действия на ответника.
Възраженията за допуснато процесуално нарушение от съда, че не се е произнесъл по
искане за неприсъствено решение по чл.238 ГПК и по предявен инцидентен установителен
иск са неоснователни, тъй като не се установява да са налице условията за постановяване на
неприсъствено решение и приет за разглеждане инцидентен установителен иск.
Исковите претенции по чл. 49, вр. 45, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 4, §3 ДЕС, вр. чл. 7 КРБ,
предявени от А. П. И. срещу Администрацията на МС за сумата от 699 860 лв. -
обезщетение за имуществени вреди за извършени от Съвета на директорите на „Слънчев
бряг“ АД на 953 разпоредителни сделки с имуществени активи, в периода от 2002 г. до 2013
г., сумата от 49 768.80 лв. - обезщетение за имуществени вреди за това, че без правно
основание от областния управител на област Бургас, назначен от МС, били изваждани от
патримониума на на „Слънчев бряг“ АД имуществени активи, а именно - на 18.07.2014 г.
бил вписан АДС за актуване като държавни на два имота с обща площ 42 419 кв.м., които
били собственост на дружеството, и сумата от 31 936.77 лв. - обезщетение за имуществени
вреди от това, че поради оказано влияние от двама члена на МС (министър-председателя и
министъра на икономиката и енергетиката), не били заплащани и такси за ползваните
активи на дружеството - инфраструктурата, за чиято поддръжка дружеството извършило
значителни разходи, които за 2018 г. възлизали на 1,301 млн.лв. се явяват неоснователни.
Като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният съд е постановил
правилно решение, което следва да бъде потвърдено на осн. чл.271 ГПК.
С оглед изхода на спора следва да бъде осъден на осн. чл.78, ал.3 ГПК А. П. И. да
заплати на Администрацията на МС сумата от 300лв. за юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №261148/19.09.2023г, постановено по гр.д.№ 727/2020г по описа
на СГС, I ГО, 20-ти състав, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от А. П.
И., с ЕГН: **********, против АДМИНИСТРАЦИЯТА НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ,
искове по чл. 49, вр. 45, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 4, §3 ДЕС, вр. чл. 7 КРБ, за заплащане на: сумата от
699 860 лв. - обезщетение за имуществени вреди за извършени от Съвета на директорите на
„Слънчев бряг“ АД на 953 разпоредителни сделки с имуществени активи, в периода от 2002
г. до 2013 г., сумата от 49 768.80 лв. - обезщетение за имуществени вреди за това, че без
правно основание от областния управител на област Бургас, назначен от МС, били
4
изваждани от патримониума на „Слънчев бряг“ АД имуществени активи, а именно - на
18.07.2014 г. бил вписан АДС за актуване като държавни на два имота с обща площ 42 419
кв.м., които били собственост на дружеството, и сумата от 31 936.77 лв. - обезщетение за
имуществени вреди от това, че поради оказано влияние от двама члена на МС (министър-
председателя и министъра на икономиката и енергетиката), не били заплащани и такси за
ползваните активи на дружеството - инфраструктурата, за чиято поддръжка дружеството
извършило значителни разходи, които за 2018 г. възлизали на 1,301 млн.лв.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 ГПК А. П. И., с ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на
АДМИНИСТРАЦИЯТА НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ сумата от 300лв. за юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280 ГПК пред ВКС на РБългария.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5