Р Е Ш Е Н И Е
№.......
гр. София, …...03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение,
ІІІ - В въззивен състав, в публично съдебно
заседание на тридесети март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от мл. съдия Симеонова в. гр. д.
№ 4541/2021 г. по описа на СГС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение №
185696 от 27.08.2020 г. по гр. д. № 65423/2017 г. по описа на СРС, 47 състав,
поправено и допълнено по реда на чл. 247 ГПК и чл. 250 ГПК с решение № 20015667
от 19.01.2021 г. по гр. д. № 65423/2017 г. по описа на СРС, 47 състав е осъдена С.О., с адрес: гр. София,
ул. „**********да заплати на
основание чл. 59 ЗЗД на Л.Д.С. с ЕГН **********
обезщетение за неоснователно обогатяване в размер на 7490,66 лв., изразяващо се
в равностойността на неплатеното от С.О. обезщетение за завзетия недвижим имот
с площ от 173 кв. м., отразен в светлосин цвят на комбинирана скица, неразделна
част от съдебно - техническата експертиза на вещото лице П., лист 124 от
делото, представляващ част от имот, предмет на договор за продажба от
02.06.1932 г., оформен в нот. акт № 90/1932 г., представляващ нива с площ от 988 кв. м., неурегулирано
празно място, находящо се в землището на с. Драгалевци, м. „Кръстова вада“,
Софийско, отразен като имот с планоснимачен номер 338 по кадастралния план на
гр. София, емисия от 1956 г. съобразно дела й от наследството на К.Д.С., ведно със законната лихва от 15.09.2017 г. до
окончателното плащане, както и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски, съобразно уважената част
от исковете, в размер на 1621,76 лв., като е отхвърлен искът до пълния
предявен размер от 8250 лв.; осъдена е С.О., с адрес: гр. София, ул. „**********да
заплати на основание чл. 59 ЗЗД на К.Д.С.
с ЕГН ********** обезщетение за неоснователно обогатяване в размер на
1872,66 лв., изразяващо се в равностойността на неплатеното от С.О. обезщетение
за завзетия недвижим имот с площ от 173 кв. м., отразен в светлосин цвят на
комбинирана скица, неразделна част от съдебно - техническата експертиза на
вещото лице П., лист 124 от делото, представляващ част от имот, предмет на
договор за продажба от 02.06.1932 г., оформен в нот. акт № 90/1932 г.,
представляващ нива с площ от 988 кв. м.,
неурегулирано празно място, находящо се в землището на с. Драгалевци, м.
„Кръстова вада“, Софийско, отразен като имот с планоснимачен номер 338 по
кадастралния план на гр. София, емисия от 1956 г. съобразно дела му от
наследството на К.Д.С., ведно със
законната лихва от 15.09.2017 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
направените разноски, съобразно уважената част от исковете в размер на 405,44
лв., като е отхвърлен искът до пълния предявен размер от 2062,50 лв.;
осъдена е С.О., с адрес: гр. София, ул. „**********да заплати на основание чл. 59 ЗЗД на Л.А.С. с ЕГН **********
обезщетение за неоснователно обогатяване в размер на 1872,66 лв., изразяващо се
в равностойността на неплатеното от С.О. обезщетение за завзетия недвижим имот
с площ от 173 кв. м., отразен в светлосин цвят на комбинирана скица, неразделна
част от съдебно - техническата експертиза на вещото лице П., лист 124 от
делото, представляващ част от имот, предмет на договор за продажба от
02.06.1932 г., оформен в нот. акт № 90/1932 г., представляващ нива с площ от 988 кв. м., неурегулирано
празно място, находящо се в землището на с. Драгалевци, м. „Кръстова вада“,
Софийско, отразен като имот с планоснимачен номер 338 по кадастралния план на
гр. София, емисия от 1956 г. съобразно дела му от наследството на К.Д.С., ведно със законната лихва от 15.09.2017 г.
до окончателното плащане, както
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски, съобразно уважената част
от исковете в размер на 405,44 лв., като е отхвърлен искът до пълния
предявен размер от 2962,50 лв.; осъдена е С.О., с адрес: гр. София, ул. „**********да
заплати на основание чл. 59 ЗЗД на Н.Н.С.
с ЕГН ********** обезщетение за неоснователно обогатяване в размер на
5618 лв., изразяващо се в равностойността на неплатеното от С.О. обезщетение за
завзетия недвижим имот с площ от 173 кв. м., отразен в светлосин цвят на
комбинирана скица, неразделна част от съдебно - техническата експертиза на
вещото лице П., лист 124 от делото, представляващ част от имот, предмет на
договор за продажба от 02.06.1932 г., оформен в нот. акт № 90/1932 г.,
представляващ нива с площ от 988 кв. м.,
неурегулирано празно място, находящо се в землището на с. Драгалевци, м. „Кръстова
вада“, Софийско, отразен като имот с планоснимачен номер 338 по кадастралния
план на гр. София, емисия от 1956 г. съобразно дела й от наследството на К.Д.С.,
ведно със законната лихва от 15.09.2017
г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените
разноски, съобразно уважената част от исковете в размер на 1261,32 лв., като
е отхвърлен искът до пълния предявен размер от 6185 лв.; осъдена е С.О., с
адрес: гр. София, ул. „**********да заплати на основание чл. 59 ЗЗД на Н.Г.С. с ЕГН ********** обезщетение
за неоснователно обогатяване в размер на 5618 лв., изразяващо се в
равностойността на неплатеното от С.О. обезщетение за завзетия недвижим имот с
площ от 173 кв. м., отразен в светлосин цвят на комбинирана скица, неразделна
част от съдебно - техническата експертиза на вещото лице П., лист 124 от
делото, представляващ част от имот, предмет на договор за продажба от 02.06.1932
г., оформен в нот. акт № 90/1932 г., представляващ нива с площ от 988 кв. м., неурегулирано
празно място, находящо се в землището на с. Драгалевци, м. „Кръстова вада“,
Софийско, отразен като имот с планоснимачен номер 338 по кадастралния план на
гр. София, емисия от 1956 г. съобразно дела му от наследството на К.Д.С., ведно със законната лихва от 15.09.2017 г.
до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените
разноски, съобразно уважената част от исковете, в размер на 1261,32 лв., като е
отхвърлен искът до пълния предявен размер от 6185 лв.
Срещу така постановеното решение в
частите, с които са уважени предявените искове, е подадена въззивна жалба от ответника
С.О., с доводи за неправилност на същото поради нарушение на материалния закон
и процесуалните правила. Твърди се, че по делото не е установено да е налице
годен обект на защита – обособен недвижим имот, както и че ищците са
собственици на същия. С представената в производството скица от 1974 г.
квадратурата на имота, придобит от наследодателката на ищците е 817,59 кв. м. –
743,71 кв. м. (последната площ с вътрешната граница), от копие от цифровия
кадастър на София, административен район „Триадица“ от 2010 г. е видно, че квадратурата
само на поземлен имот с пл. № 514 е 782 кв. м., от удостоверение с изх. №
94-00-2508/08.12.2010 г. се установява, че поземлен имот с пл. № 338, кад. лист
№ 571 попада в поземлени имоти с пл. № 514, кад. лист № 571 и пл. № 1049, кад.
лист № 571, с квадратура, надхвърляща 600 кв. м., чийто собственици са „Лукойл
България“ ЕООД и П.Ц.П., т. е. не се установява площта на имота да е намаляла,
още повече с претендираните от ищците 173 кв. м. Тези 173 кв. м. не са отнети
от ответника, не са описани в удостоверението, издадено през 2010 г. за
придобития от наследодателя на ищците имот с пл. № 338, кад. лист № 571, поради
което ищците не са доказали съществуването и собствеността върху процесните 173
кв. м. Не може да се приеме, че ищците са претърпели обедняване, тъй като
наследственият им имот още към 2010 г. е попадал в други два недвижими имота
(ПИ с пл. № 514 и ПИ с пл. № 1049), собственост на трети лица, поради което не
са налице елементите на фактическия състав по чл. 59 ЗЗД. Евентуално се
поддържа, че присъденото обезщетение е прекомерно завишено, като в тази връзка
съдът не е изложил мотиви защо е кредитирал повторната съдебно – техническа
експертиза (СТЕ), вещото лице по която е определило обезщетението на база на
документи, които не са били приети по делото. Не се разбира и как съдът е
пресметнал частта от обезщетението за разпределяне на наследниците, като е
приел, чеК.С. е оставила за наследници трима синове и една дъщеря, които
наследяват поравно ¼ от наследството или 11 236 лв. от процесното
обезщетение, но пресмятайки поотделно сумите, които ответникът следва да
заплати на всеки един от ищците, се получава обща сума в размер на 22 471,98
лв. – почти двойно от дължимата. Поради изложеното се моли за отмяна на
решението в обжалваната част, евентуално за намаляване на размера на
присъденото обезщетение. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Въззиваемата страна – Л.Д.С., К.Д.С., Л.А.С.,
Н.Н.С. и Н.Г.С., чрез адвокат С.И., с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорват въззивната жалба на
ответника. Считат, че от събраните по делото доказателства – скици-извлечения
от кадастралните планове на местността, комбинирана цветна скица и заключенията
на вещите лица се установява, че ищците са собственици на процесния имот – 173
кв. м., който е годен обект на съдебна защита. Твърди се, че ищците са
наследници на К.Д.С., починала на 23.04.1959 г., на основание нотариален акт №
90, т. XI,
рег. № 222, дело № 2044/1932 г. от 02.07.1932 г. на първи нотариус при
Софийския окръжен съд,К.С. е придобила чрез покупко-продажба правото на
собственост върху 988 кв. м. от нива – неурегулирано празно място, находящо се
в землището на с. Драгалевци, м. „Кръстова вада“ – Софийско, представляващо
част от собствената на продавача нива със същото местонахождение, цялата с площ
от 2698 кв. м. Собственият на С. имот по първия одобрен за територията
кадастрален план е нанесен с пл. № 220, а по последния кадастрален план от 1956
г. – с пл. № 338, претендираният от ищците имот от 173 кв. м. е част от имот с
пл. № 338. От СТЕ се установява, че за местността са издадени и утвърдени три
регулационни плана – от 1958 г., 1974 г. и 2001 г., които обаче не са
реализирани и по които имотът не е отчуждаван, не е включен и в съседни имоти с
кад. № № 514 и 1049 в кад. лист № 571, а едва с последното изменение на улично
– регулационния план и ПУП по Заповед от 24.07.2014 г. имотът от 173 кв. м. е
отреден и попада в обхвата на разширението на бул. „Черни връх“ по ПУП, одобрен
с Решение № 495 по Протокол № 66 от 24.07.2014 г. на Столичен общински съвет
(СОС), улично - регулационната линия по който минава и включва процесния имот
от 173 кв. м., т. е. имотът е бил завзет от С.О., предназначението му е
променено от „нива“ на имот „публична общинска собственост“ по силата на ЗОС,
застроен е за целите за реализиране на процесния ПУП и като „общински път“ – за
задоволяване на неотложни общински нужди и по силата на посоченото Решение на
СОС от 24.07.2014 г. и глава трета от ЗОС е станал „публична общинска
собственост“, без за имота да е проведена отчуждителна процедура и без да е
заплатено обезщетение на ищците, които са били негови собственици до този
момент. Поради това се твърди, че ответникът се е обогатил неоснователно за
сметка на ищците и искът по чл. 59 ЗЗД е доказан по основание, а размерът е
правилно определен от съда чрез кредитиране на повторната СТЕ, вещото лице по
която е работило по документи, които са общоизвестни и могат да бъдат намерени
на интернет страницата на С.О.. Моли се въззивната жалба да бъде оставена без
уважение, а решението в обжалваната част – потвърдено като правилно.
Претендират се разноски.
Въззиваемата страна - Л.Д.С. е подала
отговор на въззивната жалба и лично, с идентично съдържание и искания.
Първоинстанционното решение в
отхвърлителните части не е обжалвано от ищците, поради което е влязло в сила.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и доводите на насрещната страна, намира следното от фактическа страна:
На етапа на въззивното производство е
безспорно между страните, а и се установява от приетите писмени доказателства, че
ищците Л.Д.С., К.Д.С., Л.А.С., Н.Н.С. и Н.Г.С. са наследници на К.Д.С.,
починала на 23.04.1959 г. (Удостоверение за наследници изх. № 1746/08.08.2017
г., издадено от С.О., район „Сердика“ и Удостоверение изх. №
РВЕ17-УГ01-5489/11.07.2017 г., издадено от С.О., район „Възраждане“), че
последната е придобила чрез покупко-продажба на 02.06.1932 г. правото на
собственост върху 988 кв. м. от нива – неурегулирано празно място, находящо се
в землището на с. Драгалевци, м. „Кръстова вада“ – Софийско, при съседи: Ц..Г.,
Манастирска ливада, наследници на Поп Панчо и Драгалевско шосе, представляващо
част от собствената на продавача нива със същото местонахождение, цялата с площ
от 2698 кв. м., при съседи: Манастирска ливада, М.И., Ц..Г. от лява страна,
наследници на Поп Панчо и Драгалевско шосе (Нотариален акт за покупко-продажба
№ 90, т. XI, рег. № 2222, дело № 2044/1932 г. на първи нотариус при Софийския
окръжен съд – В.С., вписан в том 38, стр. 457 на 02.06.1932 г. – видно от
Записка № 49/02.06.1932 г. на нотариус при Софийския окръжен съд).
Видно от Скица на нивата наК.С. и съседите
й в м. „Кръстева вода“, землището на с. Драгалевци, Софийско от 15.10.1953 г., имотът
е вписан с квадратура 817,59 кв. м. – 743,71 кв. м. с отбелязване, че първата
квадратура е за площ с граница – вода от изток край шосето, а втората – за тази
с вътрешната граница, а в копие от цифровия кадастър на София, административен
район „Триадица“, планоснимачен район „Кръстова вада“ от 15.11.2010 г. – като
поземлен имот с пл. № 514, в кад. лист № 571 и с графична площ от 782 кв. м.
От Удостоверение изх. №
94-00-2508/08.12.2010 г. от ГИС-София се установява, че ПИ с пл. № 338, кад.
лист № 571 от стар кадастрален план, емисия – около 1956 г. (идентифициран по
приложената скица на нивата наК.С. и съседите й в м. „Кръстева вода“, землището
на с. Драгалевци, Софийско), попада в: 1. ПИ с пл. № 514, кад. лист № 571 от
актуалния кадастрален план, кв. 30 от действащия регулационен план на м.
„Кръстева вода“ и м. „Южен парк 4 част“, одобрен с Решение № 45 по Протокол №
24/30.03.2001 г. на СОС и с Решение № 147 по Протокол № 40/18.07.2002 г. на
СОС; в разписния списък на м. „Кръстова вада“, към актуалния кадастрален план,
поддържан от Дирекция „Софийски кадастър“ на СО, за ПИ с пл. № 514 като
собственик е записан „Лукойл България“ ЕООД с нот. акт № 5, т. LXLIV, рег. №
27170, дело № 23547/2000 г.; 2. ПИ с пл. № 1049, кад. лист № 571 от актуалния
кадастрален план, поддържан от Дирекция „Софийски кадастър“ на СО, кв. 30 от
действащия регулационен план на м. „Кръстова вада“ и м. „Южен парк 4 част“,
одобрен с Решение № 45 по Протокол № 24/30.03.2001 г. на СОС и с Решение № 147
по Протокол № 40/18.07.2002 г. на СОС; в разписния списък на м. „Кръстова
вада“, към актуалния кадастрален план, поддържан от Дирекция „Софийски
кадастър“ на СО, за ПИ с пл. № 1049 като собственици са записани „П.Ц.П. с
договор за делба № 221, т. VI, рег. № 10305/11.05.1999 г. и К.А.С.с договор за
делба № 221, т. VI, рег. № 10305/11.05.1999 г., за което е приложена и цветна комбинирана
скица за пълна или частична идентичност.
Не е спорно, че ищцата Л.Д.С. *** за
заплащане на обезщетение във връзка с отчуждаване на процесния имот.
Страните не спорят и че с Решение № 495 от
24.07.2014 г. по Протокол № 66, т. 42 от дневния ред на Столичния общински
съвет е одобрен проект за ПУП - изменение на плана за регулация за бул. „Черни
връх“ в участъка от бул. „Тодор Каблешков“ до Софийски околовръстен път, м.
„Кръстова вада“ (райони „Лозенец“ и „Триадица“), мероприятието, за което са
отчуждени имоти, намиращи се в посочения участък е реализирано, а на част от
собствениците е определено и изплатено обезщетение за отчуждаването.
В хода на първоинстанционното производство
е изслушано заключение на съдебно – техническа експертиза, изготвена от вещото
лице П., неоспорена от страните, според която първият кадастрален план за
територията е одобрен около 1939 г. и процесният имот е отразен с пл. № 220. В
последващия кадастрален план за територията - емисия преди 1956 г. процесният имот
е част от имот с пл. № 338, в последващите кадастрални планове за територията
имотът не е отразен като самостоятелен. Първият регулационен план за местността
е одобрен през 1958 г., съгласно който имот с пл. № 338 изцяло попада в
предвидения булевард – мероприятието не е реализирано. Следващият регулационен
план е одобрен през 1974 г. със Заповед № 290/29.05.1974 г. по кадастралния
план преди емисия 1956 г., имот с пл. № 338 е с незатворен контур и не е
самостоятелен. По този план имотът попада в територия за комуникации – планът
не е приложен. Последващият план е одобрен с Решение № 45 по Протокол №
24/30.03.2001 г. на СОС, Решение № 147 по Протокол № 40/18.07.2002 г., като
съгласно действащия към момента ПУП, одобрен с Решение № 495 по Протокол №
66/24.07.2014 г. улично – регулационната линия минава по имотните граници и
уширяването е за сметка на имотите от район „Лозенец“. Според експерта, частта
от процесния имот, предмет на нот. акт № 90, рег. № 2222 по дело № 2044/1932 г.
с площ от 988 кв. м., представляващ имот с пл. № 338 по кадастралния план
емисия 1956 г. с графична площ от 723 кв. м., която попада в рамките на бул.
„Черни връх“ и е извън обхвата на имоти с пл. № 511, 514 и 1049 по архивния
кадастрален план е с площ от 173 кв. м. – посочена в светлосин цвят в
изготвената към експертизата скица, и с посочени в същата координати. Според
заключението към момента тази част е асфалтирана – бул. „Черни връх“ е с
разрешение за ползване.
Разпитано в съдебно заседание вещото лице
уточнява, че имотът с площ от 173 кв. м. попада и по последния действащ план в
границите на бул. „Черни връх“, последният план се е отместил надясно относно
трасето на булеварда, но улично – регулационната линия минава по границите на
тези 173 кв. м. В предходния план е минавала и през границите на тези съседни
имоти. При положение, че имотът няма планоснимачен номер, не може да има
отчуждителна процедура, иначе всички посочени имоти са отчуждени, включително
имотите от другата страна на булеварда. По предходния регулационен план улично
– регулационната линия е минавала навътре в имоти с пл. № 514, № 1049, № 511.
По новия действащ регулационен план, същата линия е изместена и съвпада с
имотните граници и не навлиза в посочените имоти. Няма изменения в процесния
имот по граници и площ в двата регулационни плана, тъй като той е част от имот
с пл. № 338 по стар кадастрален план от 1956 г. Вещото лице посочва, че този
имот е престанал да съществува по следващия план, но няма данни за отчуждаване.
Не е възможно да се касае за техническа грешка, с оглед площта на имота от 173
кв. м. С оглед тази разлика, част от имот с пл. № 338 е отишъл в съседните
имоти, а друга част (спорните 173 кв. м.) е в улицата и в кадастралния план
след 1956 г. не съществува.
Според заключението на съдебно –
техническата експертиза, изготвена от вещото лице Ташев и оспорена от ищците, средната
пазарна цена за имот с площ от 173 кв. м., която попада в рамките на бул.
„Черни връх“ и е извън обхвата на имоти с пл. № 511, № 514 и № 1049 по архивния
кадастрален план към 24.07.2014 г. (датата, на която е одобрен действащият ПУП
с Решение № 495 по Протокол № 66/24.07.2014 г.) възлиза на 25777 лв., към
15.09.2017 г. (датата на подаване на исковата молба) възлиза на 23182 лв., а
към 31.05.2019 г. (датата на изготвяне на заключението) възлиза на 25777 лв.
Според заключението на повторната съдебно
– техническа експертиза, изготвена от вещото лице Т., оспорена от ответника, средното
обезщетение за отчуждаване на 62 имота в районите „Лозенец“ и „Триадица“
възлиза на 254,70 лв./кв. м. За средна пазарна цена на процесния имот с площ от
173 кв. м. може да се приеме стойността 44063 лв. (173 кв. м. х 254,70 лв./кв.
м.). Средната пазарна цена за имот с площ от 173 кв. м., която попада в рамките
на бул. „Черни връх“ и е извън обхвата на имоти с пл. № 511, № 514 и № 1049 по
архивния кадастрален план към 24.07.2014 г. (датата, на която е одобрен
действащият ПУП с Решение № 495 по Протокол № 66/24.07.2014 г.) възлиза на 44063
лв., към 15.09.2017 г. (датата на подаване на исковата молба) възлиза на 44944
лв., а към 01.11.2019 г. (датата на изготвяне на заключението) възлиза на 46742
лв.
При
така установеното от фактическа страна, въззивният съд достигна до следните
правни изводи:
Въззивната жалба е процесуално допустима
като подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, въззивната жалба е
неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Първоинстанционно
решение е валидно и допустимо в обжалваната част, същото е и
правилно в обжалваната част, като във връзка с
оплакванията на въззивника съдът добавя
и следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с
кумулативно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 59 ЗЗД.
Съгласно чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго е длъжен да му върне това, с което се е обогатил,
до размера на обедняването. За да бъде уважена претенция, заявена на посоченото
основание, е необходимо на първо място да се установи
неоснователно разместване на блага, което не може да се отстрани по друг
начин. Смисълът, извлечен от разпоредбата на закона, е в това, че разместването
на блага от имущественоправните сфери на субектите следва да се извършва само
когато има основание за това. На следващо място, разпоредбата на чл. 59 ЗЗД
предполага обедняване на лицето, търсещо обезщетение, чието имущество намалява,
за сметка на увеличаването имуществото на отговарящия за задължението.
Необходимо е наличие на корелативност, тъй като намаляването на имуществото на
едната страна може да съществува само в съотношение на връзка с обогатяването
на другата. Разместването на благата, изразяващо се в пропускане на ползата от
страна на ищеца и получаването й от ответника, следва да произтича от един или
обща група факти. От изложеното следва, че общият фактически състав на
неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД включва следните кумулативни
предпоставки: обогатяване на ответника за сметка на ищеца, обедняване
на ищеца, връзка между обогатяването и обедняването, липса на правно основание
за разместване на имуществените блага като конкретен източник на права и задължения
и субсидиарност, тъй като облигационното право на обеднелия възниква, когато
няма друг иск, с който може да се защити.
В Глава седемнадесета, раздел I от ЗУТ (чл. 205 - чл. 209) са предвидени условията за принудително отчуждаване на недвижими имоти на физически и юридически лица и обезщетяването им за тях. Такова отчуждаване се извършва само по реда на Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост - чл. 205 ЗУТ, само за задоволяване на такива държавни/общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин - чл. 32 ЗДС, чл. 21 ЗОС, само въз основа на влезли в сила подробни устройствени планове, за обекти - публична собственост на държавата и общините, в т. ч. за изграждане и реконструкция на транспортната техническа инфраструктура, преустройство на транспортно - комуникационни мрежи и съоръжения - пътища, улици, площади и др. - чл. 205 ЗУТ. Отчуждителният ефект настъпва от деня на изплащане на паричното обезщетение или обезщетяването с друг равностоен имот (чл. 209, ал. 3 ЗУТ, чл. 30 ЗОС, чл. 39 ЗДС).
Ако съществуваща улица е изградена в съответствие с предвижданията на ЗРП и има всички характеристики на част от уличната мрежа, но без теренът, върху който е прокарана да е бил отчужден по предвидения в закона ред, въпреки изричните разпоредби на §7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА и чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за общинската собственост не може да се приеме, че общината е придобила правото на собственост по силата на предвиден в закона придобивен способ.
При така събраните доказателства и с оглед
конкретните оплаквания във въззивната жалба на С.О., въззивният съд споделя
изводите на районната инстанция, че е налице годен обект за съдебна защита,
както и че ищците са доказали правото си на собственост върху процесните 173
кв. м. Установява се, че наследодателката на ищцитеК.С. е придобила право на собственост върху недвижим имот – неурегулиран
поземлен имот с площ от 988 кв. м. Съгласно утвърден oт 1956 г. кадастрален план на
местността, имотът на С. е нанесен в кадастралния план на местността под № 338,
кад. лист 571 – видно от скица и легенда към нея, както и от данните в
извлечението от кадастралната карта на местността и от Удостоверение №
94-00-2508/08.12.2010 г. на ГИС-София. Установява се от СТЕ, неоспорена от
страните, която въззивният съд кредитира като компетентно изготвена, че имотът
от 173 кв. м. попада в бул. „Черни връх“, преди това по плана преди 1956 г. е
бил част от имот с пл. № 338, който от своя страна е идентичен с имота от 988
кв. м., придобит отК.С.. Доколкото 173 кв. м. са част от придобития от
наследодателката на ищците имот и няма данни впоследствие да са били отчуждени
по надлежния ред, то районният съд правилно е приел, че ищците се легитимират като
негови собственици. Вещото лице е работило по
приетите по делото доказателства, включително посочените във въззивната жалба
- скица от 1974 г., копие от цифровия кадастър на София, административен район
„Триадица“ от 2010 г., удостоверение с изх. № 94-00-2508/08.12.2010 г., въз основа на които е направило извод, че спорните 173
кв. м. са част от имота на наследодателката на ищците, тъй като са били част от
имот с пл. № 388, впоследствие включени в изграждане на бул. „Черни връх“, гр.
София. Експертното заключение не е оспорено, поради което съдът намира това
обстоятелство за доказано. Фактът, че имот с пл. № 338 не фигурира в
последващите кадастрални планове не сочи на изгубване правото на собственост на
ищците, а от експертното заключение безспорно се установява, че тези 173 кв. м.
не са били включени и в съседните имоти (№ 514 и № 1049).
В случая
част от имота
на ищците, видно от заключението на СТЕ, попада в уличната регулация по
последния регулационен план на гр. София и тази площ, фактически заета от бул.
„Черни връх“ е 173 кв. м., като завземането на имот се изразява във включването
му като част от улично – регулационния план и застрояване на неговата западна
част с асфалтова настилка и изграждане на пешеходна пътека в другата негова
западна част, без да са предприети действия по отчуждаването й с изплащане на
дължимото обезщетение.
В хипотеза на отнемане на имот и такава промяна на предназначението му, вследствие на която само владелецът може да го ползва, собственикът може и следва да получи обезщетение в размер на стойността на имота, тъй като именно от тази полза е бил лишен - от неговия патримониум е излязло имуществено благо, представляващо стойността на имота – така решение № 18 от 08.02.2013 г. по гр. д. № 583/2012 г. по описа на ВКС, II г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК и определение № 423 от 25.03.2014 г. по гр. д. № 326/2014 г. по описа на ВКС, IV г. о., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение, постановено по идентичен казус. Според настоящия състав ищците не разполагат и с правата по чл. 210, ал. 6 ЗУТ, тъй като за процесния имот не е проведна отчуждителна процедура по чл. 205 – 209 ЗУТ, липсва издадена от областния управител заповед, с която въз основа на оценка, изготвена от лицензирани специалисти, да са определени размерът на паричното обезщетение по пазарни цени и датата, на която отчуждената част ще бъде завзета, от представените доказателства се установява, че от страна на ищците са отправяни множество искания в тази насока, за които няма данни да са били уважени, вещото лице заявява, че при липса на планоснимачен номер имотът не може да бъде отчужден, поради което ищците разполагат именно със субсидиарния иск по чл. 59 ЗЗД. След като имотът на ищците не е бил отчуждаван (нито от праводателя им, нито от тях) и съответно не е изплащано обезщетение, то дори ищците да са собственици и на частта, попадаща в уличната регулация, както преди завземането, така и след него, те не могат да я ползват. Налице е увеличаване на активите на ответната община поради обстоятелството, че не е проведена отчуждителна процедура и общината се е обогатила, спестявайки си определена парична сума, която би следвало да се заплати за отчуждаване, ако се спазят законовите изисквания, а обедняването на ищците се изразява в намаляване на активите им – същите не са получили обезщетение за това, че ответникът, разширявайки улицата, ползва част от имота им, която собствениците не могат да ползват и за което не са получили обезщетение. Налице е връзка между обогатяването и обедняването - фактът на обедняването е последица от обогатяването, което обогатяване е без правно основание - не е проведена процедура по отчуждаване на процесните 173 кв. м. от имота на ищците. Следователно налице е фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД и на ищците следва да се заплати обезщетение, но в размера на по - малката сума между обогатяването и обедняването. Тази сума в случая е в размер на стойността, която С.О. би заплатила при извършване на отчуждението - с тази сума същата се е обогатила, спестявайки си заплащането й, а ищците са обеднели. От заключението на повторната СТЕ, която и въззивният съд кредитира, се установява, че равностойността на обезщетението за отчуждаване на имота е в размер на по 254,70 лв./кв. м. за отнетата площ - т. е. за 173 кв. м. по 254,70 лв./кв. м., стойността е 44944 лв. Въззивният съд приема, че районната инстанция правилно е кредитирала повторната експертиза, макар и оспорена от ответника. Действително, представените с молба от 11.06.2019 г. писмени доказателства не са били приети по делото, но са публично достъпни – на интернет страницата на общината, в централни и местни ежедневници (доколкото се касае за обявление на основание чл. 25, ал. 2 ЗОС на собствениците на имоти за предстояща процедура по принудително отчуждаване на територията на район „Лозенец“ и район „Триадица“). Освен това, експертиза се назначава именно за отговор на въпроси, за които са необходими специални знания. За целите на експертизата вещото лице може да използва и документи, които не са налични в кориците на делото, като това не нарушава правото на защита на страните в процеса. В съдебната практика на ВКС трайно се застъпва становището, че изготвянето на експертиза върху непредставени по делото документи, до които само една от страните има достъп, не съставлява нарушение на процесуалните правила, което да нарушава правото на защита на насрещната страна, доколкото в закона няма изискване материалите, които се предоставят на вещото лице съгласно чл. 197, ал. 1 ГПК, да бъдат представени по делото. Необходимостта от назначаване на експертиза може да се наложи, за да се проверят материали, които вещото лице да проучи и изследва на друго място, като извършването на такава проверка при страната, у която се намират тези материали, не води до нарушаване правото на другата страна за участие в процеса (в този смисъл определение № 333 от 21.05.2013 г. по гр. д. № 833/2012 г. по описа на ВКС, II т. о.). В случая, вещото лице по повторната СТЕ е посочило, че е използвало както документите по делото, така и допълнително получена информация. Липсват данни, които да внасят съмнение в безпристрастността на вещото лице и не са налице основания заключението да не бъде кредитирано при формиране фактическите изводи на съда. Писмените доказателства, представени с молба на ищците от 11.06.2019 г. касаят именно данни за определени обезщетения от ответника за отчуждаване на имоти, съседни на процесния, за обект „Разширение на бул. „Черни връх““ съгласно влязъл в сила ПУП, на собствениците на тези имоти, тези доказателства са известни на С.О., доколкото изхождат именно от нея, поради което съдът приема, че правилно са съобразени от вещото лице по повторната СТЕ с оглед определяне справедливия размер на обезщетението. От експертизата се установява, че обезщетението за всички имоти, от най – малките до най – големия е определено само на база на тяхната площ, при еднаква цена от 254,70 лв./кв. м., която цена е съобразена от вещото лице и при изчисляване на размера на обезщетението за процесните 173 кв. м. – 44944 лв.
Относно датата, към която следва да се
определи равностойността на неизплатеното от С.О. обезщетение във въззивната
жалба липсват конкретни оплаквания, поради което въззивният съд не дължи
отделно произнасяне.
Във връзка с оплакването
относно стойността на обезщетението, следва да се посочи, че съдът е приел, чеК.С. е оставила за наследници трима синове
и една дъщеря, които наследяват поравно по ¼
от наследството или по 11 236 лв. от процесното обезщетение, т. е. всеки от наследниците (трима
синове и една дъщеря) наследява по 11 236 лв., а не всички заедно 11 236 лв.,
каквито са разбиранията на ответника, поради което и общата сума в размер на 22 471,98 лв. е съобразена с
претенцията на ищците и техните квоти в съсобствеността от общо определения за дължим размер от 44944 лв. По отношение на конкретните квоти
на всеки един от ищците съобразно дяловете им в наследството наК.С. във
въззивната жалба не са изложени конкретни оплаквания, а и по този въпрос районният
съд е приел, че няма спор между страните, поради което е и извън обхвата на
въззивната проверка – чл. 269 ГПК.
Поради изложеното и съвпадане на изводите на Софийски градски съд с тези
на Софийски районен съд, първоинстанционното решение в обжалваната част следва
да бъде потвърдено като правилно, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, включително
и в частта за разноските.
По разноските:
При този изход на спора, разноски се
дължат единствено на въззиваемата страна - ищци, от които се претендира сумата
от 2600 лв. – адвокатско възнаграждение, които следва да им се присъдят
съобразно дяловете им: за Л.Д.С. – 866,66 лв., за К.Д.С. – 216,67 лв., за Л.А.С.
– 216,67 лв., за Н.Н.С. – 650 лв., за Н.Г.С. – 650 лв. Насрещната страна е
направила своевременно възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът приема за
неоснователно, тъй като претендираното адвокатско възнаграждение с оглед
разпоредбите на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждение (в приложимата към момента на уговаряне
на възнаграждението редакция) и размерите, до които са уважени предявените от
всеки един от ищците искове, не надхвърля минималния размер на адвокатското
възнаграждение, предвиден в Наредбата, съответно не подлежи на намаляване.
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 185696 от 27.08.2020 г. по гр. д. № 65423/2017 г. по описа на СРС, 47
състав, поправено и допълнено по реда на чл. 247 ГПК и чл. 250 ГПК с решение №
20015667 от 19.01.2021 г. по гр. д. № 65423/2017 г. по описа на СРС, 47 състав,
в обжалваната част, с която са уважени предявените искове с правно основание
чл. 59 ЗЗД.
ОСЪЖДА
С.О., с адрес: гр. София, ул. „********“ да заплати на основание чл. 78,
ал. 3, вр. с чл. 273 ГПК на Л.Д.С., ЕГН **********, с постоянен адрес:***
сумата от 866,66 лв. – разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА
С.О., с адрес: гр. София, ул. „********“ да заплати на основание чл. 78,
ал. 3, вр. с чл. 273 ГПК на К.Д.С., ЕГН **********, с постоянен адрес:***
сумата от 216,67 лв. – разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА
С.О., с адрес: гр. София, ул. „********“ да заплати на основание чл. 78,
ал. 3, вр. с чл. 273 ГПК на Л.А.С., ЕГН **********, с постоянен адрес:***
сумата от 216,67 лв. – разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА
С.О., с адрес: гр. София, ул. „********“ да заплати на основание чл. 78,
ал. 3, вр. с чл. 273 ГПК на Н.Н.С., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***
сумата от 650 лв. – разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА С.О., с
адрес: гр. София, ул. „********“ да заплати на основание чл. 78, ал. 3, вр. с
чл. 273 ГПК на Н.Г.С., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** сумата от 650 лв.
– разноски за настоящото производство.
Първоинстанционното решение в частите, с
които са отхвърлени предявените искове, не е обжалвано от ищците, поради което
е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.