Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, ………….. год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV Д въззивен състав, в публичното заседание на седми
ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА
КОРДОЛОВСКА
мл. с-я: ИВАН КИРИМОВ
при секретаря Анелия Груева,
като разгледа докладваното от мл.съдия Киримов гр.
дело № 14619 по описа за 2018 год.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 449631 постановено на 12.07.2018 г. по гр.д. № 59848/2016 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 69 състав, са уважени предявените от В.А.С.
срещу Професионална гимназия по
фризьорство и козметика „Княгиня Евдокия“, обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, съответно за
признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № ЛС-763/02.09.2016г.
, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „помощник –
директор учебна дейност”, за заплащане на обезщетение за оставане без работа в
размер на 3 712 лева за периода от 02.09.2016 г. до 03.01.2017 г.
Постъпила е въззивна жалба от ответника Професионална
гимназия по фризьорство и козметика „Княгиня Евдокия“, с която се обжалва
решението на СРС като неправилно поради допуснати нарушения на процесуалния и
материалния закон. Поддържа се, че при подписване на договора ищцата се е
запознала с него и се съгласила с предложените й условия от страна на работодателя,
като последният е спазил всички изисквания на трудовото законодателство. Излага
съображения, че от представената по делото Заповед № ФС – 869 от 15.08.2017 г.,
издадена на основание чл. 289, ал. 1, т. 4 от ЗПУО и чл. 5, ал. 1 от Наребда № 4 от 20.04.2017 г. и щатно разписания е видно, че
длъжността, която е заемала ищцата е закрита. Поддържа се, че в производството
не се е установило дали след прекратяване на процесния
трудов договор ищцата се е регистрирала в бюрото по труда , като ищцата по никакъв
начин не е установила, че след прекратяване на трудовия й договор е започнала
да търси нова работа , което бездействие от нейна страна е довело до настъпване
на вредите. По тези съображения моли за отмяна на първоинстанционното решение и
постановяването на ново за отхвърляне на предявените искове. Претендират се
разноски.
Въззиваемата страна В.А.С. оспорва
въззивната жалба. Поддържа, че решението на СРС е
правилно. По тези съображения счита, че обжалваното решение е правилно и моли
да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена
от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259 ГПК против валидно и
допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Софийски градски съд, след преценка на изложените от страните твърдения,
доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на
чл.235 ГПК, приема следното:
Софийски районен съд е бил сезиран с предявени от В.А.С. срещу Професионална
гимназия по фризьорство и козметика „Княгиня Евдокия“, обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2, т. 3 КТ и
евентуално съединен иск по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ.
Във въззивното производство не се оспорва
обстоятелството, а и от представените по делото писмени доказателства е видно,
че трудовото правоотношение между страните е възникнало с трудов договор № ЛС -
06 от 02.09.2015 г., по силата на който ищцата е била назначена на длъжността “помощник
директор учебна дейност” с място на работа гр. София, ул. „*******в сградата на
училището с основно месечно възнаграждение в размер на 750 лева.
Видно от представения трудов договор, същият е сключен на основание чл. 68,
ал. 1, т. 2 КТ (до завършване на определена работа) във вр.
с чл. 70, ал. 1 КТ – със срок за изпитване от 6м, уговорен в полза на
работодателя.
От представената по делото заповед № ЛС-763/02.09.2016 г. издадена на
основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ е видно, че трудовото правоотношение с ищцата
е прекратено, поради изтичане на уговорения срок, считано от 02.09.2016 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Трудовото
правоотношение на ищцата с ответника
е прекратено на основание чл. 325,
ал.1, т.3 КТ - поради изтичане на уговорения срок. За да
се прекрати трудов договор на това основание, той следва да е сключен по реда
на чл. 68, ал.1 КТ като срочен договор, с определен в него срок, изтичането на
който води до неговото прекратяване.
Съгласно чл. 67,
ал.1 КТ, трудовият договор може
да бъде сключен като срочен или за неопределено време, а съгласно ал. 2 на чл. 67 КТ, договорът се счита сключен за неопределено време, ако в него не е включена изрична уговорка за срок.
Съгласно константната съдебна практика на
ВКС, срокът на действие на договора трябва да е точно определен или определяем въз основа на други елементи от съдържанието му. При неяснота за времетраенето на договора (в т.ч.
непосочване на срок, взаимоизключващи
се уговорки или две или повече
клаузи, въвеждащи различен
срок на действие), договорът следва
да се счита сключен за неопределено време на основание
чл. 67, ал. 2 КТ поради липса
на изрична уговорка за
срок.
Когато договорът е сключен на основание чл. 68, ал.1, т. 2 КТ – до завършване на определена работа, то работата
следва да е определена по вид и обем,
чрез което се определя и времетраенето на договора. Всяка неяснота
при първоначалното определяне
на вида и обема на работата
изключва възможността да бъде определен срокът на действието му, поради което трудовият
договор следва да се счита сключен за неопределен срок, а основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, ал.1, т.4 КТ поради завършване на определената работа е неприложимо. Така
например Решение №24 от 30.01.2019 г., постановено по
гр.д. № 1339 по описа за
2018 година на ВКС.
В представения по делото
трудов договор въобще липсва
определяне на вида и обема
работа, която е следвало да
бъде извършена в посочения срок, поради което договорът следва да се счита за сключен за неопределено време със срок за изпитване, поради което доводите на жалбоподателя в
този смисъл се явяват неоснователни.
Разпоредбата на чл. 68 КТ установява ограничения за сключване
на срочни трудови договори
за определен срок по чл. 68, ал.1, т.1 КТ, като условията, при които може да се уговаря определен срок
са изрично регламентирани с ал.3 и ал.4 от същия
текст, и страните са длъжни да се съобразяват с тях.
Въззивният съд намира, че в разглеждания случай е липсвало основание за сключване
на процесния трудов договор и като срочен по
чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ. Съгласно чл. 68, ал. 3 КТ срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 се
сключва за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности,
както и с новопостъпващи работници и служители в
обявени в несъстоятелност или в ликвидация предприятия. Съобразно константната
съдебна практика на Върховния касационен съд, обективирана
в решение № 94 от 17.04.2018 г. по гр. д. № 3082/2017 г., Г. К., ІV Г. О. на
ВКС и цитираните в него решениe № 104 от 23.02.2010
г. по гр. д. № 453/2009 г., ІІІ Г. О. и решение № 302 от 17.01.2017 г. по гр.
д. № 1656/2016 г., ІV Г. О. началното сключване на срочен трудов договор за
определено време е допустимо в две групи от случаи, уредени в чл. 68, ал. 3 и 4 КТ. Първата група случаи по чл. 68, ал. 3 КТ включва две хипотези - едната е с
оглед на видовете работи, за изпълнението на които се сключват срочните трудови
договори, а именно - временни, сезонни и краткотрайни, а втората хипотеза е
приложима при сключване на срочни трудови договори независимо от естеството или
характера на работата, с новопостъпващи работници и
служители в обявени в несъстоятелност или ликвидация предприятия.
Втората група
от случаи, при които е допустимо сключване на срочни трудови договори за
определено време, е уредена в чл. 68, ал. 4 КТ, в който е посочено, че срочен
договор може да се сключи за работи или дейности, които нямат временен, сезонен
или краткотраен характер, но се отнасят до основния предмет на дейност на
работодателя, но само по изключение, което е дефинирано в § 1, т. 8 ДР на КТ -
при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други
обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключването
на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността
му. В цитираната по-горе съдебна практика се приема, че посочените разпоредби
са императивни, поради което следва да се приеме за задължително изискването на
§ 1, т. 8 ДР на КТ обуславящите срочността на
трудовия договор обстоятелства да са вписани в трудовия договор. В процесния трудов договор такива обстоятелства не са вписани. Същевременно не са ангажирани и доказателства в тази насока от
въззивника, а съобразно разпоредбата на чл. 154 от ГПК именно в негова тежест е
да докаже обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения.
По силата на изричната разпоредба на чл. 68, ал. 5 КТ срочен трудов
договор, който е сключен в нарушение на ал. 3 и ал. 4, се смята сключен за
неопределено време. Следователно процесният трудов
договор следва да се смята за сключен за неопределено време и спрямо него е
неприложимо прекратяване в хипотезата на чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ, поради което обжалваното уволнение следва да бъде признато за
незаконно и да бъде отменено.
Доводите на
въззивника, че длъжността, която
е заемала ищцата е закрита са ирелевантни
към настоящото
производство, тъй като негов предмет е законността на уволнението на посоченото в заповедта основание.
Настоящият съдебен
състав намира за неоснователни и релевираните във въззивната жалба оплаквания свързани с правото на обезщетение на ищцата и обстоятелството, че не е
доказала да се е регистрирала в бюрото
по труда, поради следните съображения:
Съгласно утвърдената
съдебна практика, обстоятелството
търсил ли е уволненият
работник или служител работа, предлагана
ли му е и защо е отказал, са без значение за отговорността
на работодателя за обезщетение поради
незаконно уволнение. Работникът
или служителят може да се регистрира в бюрото по труда и да
очаква така да си намери друга работа. По различни съображения той може и да не се регистрира в бюрото по труда, и в
такъв случай не е необходимо той да доказва, че е търсил работа по
друг начин. Така Решение №255 от 24.09.2013 г., постановено по гр.д. № 1344 по описа за 2012 г. На IV г.о. на ВКС.
Както бе изяснено,
въззивният съд действа при условията на ограничен въззив, поради което без да е наведен
съответен правен довод във въззивната жалба за неправилна преценка на юридическите факти, обуславящи размера на притезателното
право по чл. 225, ал. 1 КТ, СГС не може да се
произнася по този въпрос – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК.
В този смисъл по този иск по реда на чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към
мотивите на обжалваното решение, като по този начин те стават част от правните
съждения в настоящия съдебен
акт.
По изложените съображения,
настоящият съдебен състав намира решението на СРС за правилно, поради което следва да бъде потвърдено, а въззивната да бъде оставена без уважение.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата
Р.Г.К. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Последната не претендира присъждане на
разноски, поради което такива не следва да се присъждат.
Предвид изложените съображения, Софийски
градски съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 449631 постановено на 12.07.2018 г. по гр.д. № 59848/2016 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 69 състав.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС при предпоставките на чл.280 от ГПК, в едномесечен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.