Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 24.03.2020 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Софийският окръжен съд, гражданско
отделение, втори въззивен състав в публичното заседане, проведено на единадесети март две хиляди и
двадесета в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ВАНЯ И.
при
секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. № 85
по описа за
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 195 от 17.12.2019 г. по
гр.д. № 529/2019 г. Елинпелинският районен съд е
признал за незаконно и отменил уволнението на Л.И.Г., извършено със заповед №
02/27.05.2019 г. на ръководителя на НЧ „П. –
Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното
производство като неправилно и необосновано. В жалбата се излага възражение
срещу извода на съда, че към датата на прекратяване на трудовото й
правоотношение ищцата е имала качеството на трудоустроен работник по смисъла на
чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ. Сочи се, че за да направи този извод, съдът
неправилно е приел, че представеното експертно решение на ТЕЛК № 1839/159 от
08.01.2019 г. има характер на предписане за
трудоустрояване. Навежда се довод, че това с решение е определен само процент
на неработоспособност, но липсва произнасяне на съответния орган по въпроса за
трудоустрояването на ищцата по смисъла на чл. 317 от КТ, поради което
работодателят не е имал задължението по чл. 333, ал. 1 от КТ да изиска
предварително разрешение от инспекцията по труда за уволнението на ищцата
Жалбоподателят твърди, че представеното
решение на ТЕЛК съдържа само препоръка, но няма констатация относно
необходимостта от трудоустрояване, конкретната форма на трудоустрояване, както
и срока на трудоустрояване. Настоява обжалваното решение да бъде отменено и
вместо него постановено друго, с което се отхвърлят предявените искове.
С отговора на въззивната жалба
насрещната страна оспорва същата и настоява обжалваното решение да бъде
потвърдено. В отговора е въведено възражение за незаконосъобразност на
издадената заповед за уволнение поради липсата на посочване в нея на
конкретните качества, които не притежава ищцата, както и че изброените в нея
неизпълнения на трудовите й задължения по същество представляват нарушения на
трудовата дисциплина, а не липса на качества за справяне с работата, които бе
следвало да се санкционират по реда на дисциплинарната отговорност.
За да се произнесе, въззивният
съд взе предвид следното:
Производството пред Районен съд – гр. Е.П. е
образувано по предявени от Л.И.Г. срещу Народно читалище „П. –
Ищцата твърди в исковата молба,
че на основание сключен на 13.03.2017 г. трудов договор е работела при
ответника на длъжността „чистач”. Твърди, че на 29.05.2019 г. била извикана от
работодателя и устно й било съобщено, че договорът й е прекратен, като не е
получавала заповед за прекратяване. От вписаното в трудовата си книжка ищцата
разбрала, че е била уволнена на основание чл. 328, т. 5 от КТ. Ищцата твърди,
че с експертно решение на ТЕЛК № 1836/08.10.2018 г. е била трудоустроена, за
което ответникът бил запознат, но последният не е изискал от инспекцията по
труда разрешение за прекратяване на трудовия й договор.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковете.
Оспорва твърдението на ищцата, че заповедта за прекратяване на трудовото й
правоотношение не й е връчена, като във връзка с това ответникът твърди, че
съдържането на заповедта е било доведено до знанието на ищцата, но тя е
отказала да я подпише. Оспорва твърдението, че ищцата е била трудоустроена,
като във връзка с това навежда довод, че с представеното експертно решение на
ТЕЛК е определен процент на неработоспособност, но не съдържа предписание за
трудоустрояване, а само препоръка, поради което работодателят не е имал задължение
да преценява обстоятелствата по чл. 333, ал.1, т. 2 от КТ и да изисква
предварително разрешение от инспекцията по труда, като ищцата не се ползва с
тази закрила при уволнение.
Съдът, след преценка на събранте по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между странте,
че по силата
на трудов договор № 49/2017 г., сключен за неопределено време, ищцата
е работела при ответното читалище като е заемала длъжността “чистач”.
Видно от представеното решение на
ТЕЛК към УМБАЛ „Света Анна София” АД № 1836 от 08.10.2018 г. е, че след
освидетелстване на ищцата е определена 30% трайно намалена работоспособност
поради общо заболяване за срок от 3 години. Като противопоказни условия на труд
в експертното решение е посочено „ТФР”, както и, че е уместно освидетелстваната
да бъда трудоустроена на работа без посочените противопоказаня.
Със заповед № 2/27.05.2019 г. на
ръководителя на НЧ „П. –
Не се спори от ответника, а се
установява от представеното писмо от Дирекция „Инспекция по труда Софийска
област” изх. № 19060138/24.06.2019 г., че от работодателя, който е бил запознат
с горепосоченото решение на ТЕЛК, не е постъпвало искане за предварително
разрешение за уволнение на ищата.
Според приетото като неоспорено
от страните заключение на съдебно-счетоводна експертиза, размерът на брутното трудово
възнаграждение на ищцата за месеца, предхождащ уволнението /м. април
От така установените по делото факти, правните изводи на съда са следните:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В производството по чл. 344, ал.
1 от КТ в тежест на ответника работодател е да докаже предпоставките за
законосъобразно упражняване на правото му да прекрати договора с оглед
наведените от ищеца конкретни оплаквания и възражения срещу законосъобразността
на уволнението. Работодателят следва
съобразно наведените от работника оспорваня да
установи надлежното осъществяване на фактическия състав, предвиден в приложеното от него основание за прекратяване на трудовото правоотношение.
В случая, видно от изложеното в
исковата молба, оспорването от ищцата на законността на уволнението е основано
на следните две възражения: невръчване на заповедта за уволнение и липсата на
отправено от работодателя искане от инспекцията по труда за предварително
разрешение за уволнението й, необходимо предвид факта, че същата е трудоустроена
Други основания за незаконност на уволнението не са релевиран
в исковата молба.
Видно е от отбелязването на процесната заповед за уволнение, че същата е доведена до знанието
на ищцата, но последната е отказала да я подпише, като отказът й е удостоверен
с подписа на трима свидетели, при което следва да се приеме, че заповедта й е
била надлежно връчена Независимо от това с подписната от ищцата разписка от 14.08.2019 г. същата е
заявила, че е получила лично копие от процесната
заповед за уволнение. С оглед на това направеното с исковата молба възражение
за невръчване на заповедта е неоснователно.
Основателно е направеното
оспорване на уволнението поради издаване на заповедта за уволнение в нарушение на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ - трудовото правоотношение е прекратено без необходимото разрешение от инспекцията по труда.
Съгласно разпоредбата на чл. 333,
ал.1, т. 2 и 3 от КТ с предварителна закрила при уволнение се ползват работници
и служители, които са трудоустроени, както и боледуващи от болести, определени
в наредба на министъра на здравеопазването. Според чл. 333, ал. 2 от КТ, в случаите по т. 2 и т. 3 на
предходната алинея преди уволнението се взема мнението на ТЕЛК. Съгласно чл.
344, ал. 3 от КТ в случаите, когато за извършване на уволнението се изисква
предварителното съгласие на инспекцията по труда или на синдикален орган и
такова съгласие не е била дадено преди уволнението, съдът отменя заповедта за
уволнение като незаконна само на това основане, без
да разглежда трудовия спор по същество.
В случая трудовото правоотношение
с ищцата е било прекратено на основане чл. 328, ал.
1, т 5 от КТ, което попада в обхвата на закрилата по чл. 333 от КТ. Ищцата
твърди, че към момента на уволнението е била трудоустроена, за което представя
експертно решение на ТЕЛК № 1836/08.10.2018 г., както и че не е било налице
предварително съгласие на инспекцията по труда – позовава се на закрилата при
уволнение по чл. 333, ал.1, т. 2 от КТ. С посоченото решение на ТЕЛК на ищцата
е призната 30% трайно намалена работоспособност от общо заболяване, посочени са
противопоказните условия на труд /ТФР/ и е предписано същата да бъде
трудоустроена на работа без тези противопоказаня.
Ответникът е възразил, че представеното решение на ТЕЛК съдържа само препоръка
за трудоустрояване, но няма характер на предписание по смисъла на КТ и
Наредбата за трудоустрояване.
Съгласно чл. 314 от
КТ служител, който поради болест не
може да изпълнява
възложената му работа, но може
да изпълнява без опасност за
здравето друга или същата работа
при облекчени условия се трудоустроява
по предписание на здравните
органи. Трудоустроен по смисъла на тази разпоредба и на чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ
е работник или служител с предписание за трудоустрояване, дадено от съответния
компетентен здравен орган. В случая дадената от компетентния орган /ТЕЛК/
препоръка за трудоустрояване има характер на предписание по смисъла на КТ и НТ
– за изпълнение на друга работа без посочените в решението противопоказания.
Трайната практика на ВКС приема, че закрилата по
чл. 333, ал.1, т. 2
от КТ обхваща
всички случаи на трайна намалена
работоспособност, независимо
дали здравословното състояние на работника
е наложило устройването му на нова
работа или изпълняваната е без противопоказаня за здравето му. Достатъчно условие за
ползването на закрилата по чл.
333, ал. 1, т. 2 КТ е наличието на призната
по надлежния ред трайно намалена
работоспособност и посочени
противопоказаня за условията на труд,
за да се
приеме, че лицето е трудоустроено, и без значение за
закрилата е дали работникът заема длъжност за трудоустроен
или продължава да изпълнява същата
работа, която отговаря на предписаните му условия
на труд, в който последен случай се приема,
че трудоустрояването е фактически осъществено.
Предвид установената по надлежния
ред трайна намалена работоспособност на ищцата, дадената от компетентния
здравен орган препоръка за трудоустрояване и липсата на изискано от
работодателя искане за съгласие от инспекцията по труда, процесното уволнение
е извършено в нарушение на чл. на чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ. Както бе посочено по-горе, в случаите,
когато за извършване на уволнението
е необходимо предварителното
съгласие на инспекцията по труда и такова не е искано или
не е дадено преди уволнението, заповедта за уволнение
се отменя като незаконна, без да се
разглежда спорът по същество.
С оглед на горното, искът
по чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ за признаване на процесното
уволнение за незаконно и неговата отмяна е основателен.
С оглед изхода на спора по
главния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ основателен е и искът по чл. 344,
ал.1, т. 2 от КТ за възстановяване на ищцата на заемана преди уволнението
длъжност „чистач” при ответното читалище.
С оглед незаконността на
уволнението на ищцата се дължи обезщетение за времето, през което е останала
без работа поради уволнението в размер на брутното му трудово възнаграждение,
но не за повече от 6 месеца – чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ. С отговора на исковата
молба ответникът не е противопоставил никакви възражения относно искането на
ищцата за присъждане на обезщетение за времето, през което е останала без
работа поради уволнението, в частност на твърдението й, че е останала без
работа след процесното уволнение. При това положение
следва да се приеме, че същият не е оспорил факта, че ищцата не е встъпила в
друго трудово правоотношение в рамките на 6 – месечния срок по чл. 225, ал. 1 от КТ, който е изтекъл към момента на устните състезания в първоинстанционното
производство. Видно е от приетото като неоспорено от страните заключение на
съдебно-счетоводната експертиза, че размерът на брутното трудово
възнаграждение, получено от ищцата за пълен отработен месец преди уволнението е
283,36 лв. Общият размер на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ за 6-месечния
срок от датата на уволнението възлиза на сумата 1700,16 лв., за която сума
искът по чл. 344, ал.1, т. 3 от КТ е основателен.
Задължението по чл. 225, ал. 1 КТ е парично и при забавеното
му изпълнение работодателят дължи законна лихва, считано от поканата по
аргумент на чл. 84, ал.
2 от ЗЗД,
доколкото няма определен срок за изпълнение. Поради това лихвата върху
обезщетението по чл. 225, ал.
1 от КТ се дължи от деня
на поканата а ако такава не
е отправена от работника или служителя преди предявяване на иска, лихва се дължи от
деня, в който е предявен искът за плащане на обезщетението
по чл. 225, ал. 1 от КТ. Присъждането на обезщетение за забава за изпълнението
на парично задължение е законна последица от неизпълнението му, поради което
когато такова обезщетение е поискано, същото следва да се присъди от законоустановения му начален момент, а именно от датата на
подаване на исковата молба /на 02.07.2019 г./, а не от датата на уволнението
/както е постановил първоинстанционният съд/, независимо
от липсата на изрично възражение във въззивната жалба
в този смисъл.
С оглед на горното, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено в частите, с които са уважени обективно
съединените искове по чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3, вр.
чл. 225, ал. 1 от КТ, като същото бъде отменено само в частта, с която
определен началният момент на дължимост на законната
лихва за забава върху присъденото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, а именно
27.05.2019 г.
Воден от горното,
Софийски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 195/17.12.2019 г. по гр. д. № 529/2019 г. на
Районен съд – гр. Е.П. В ЧАСТИТЕ, с които е признато за незаконно и
отменено уволнението на Л.И.Г., извършено със заповед № 02/27.05.2019 г. на
ръководителя на НЧ „П. –
ОТМЕНЯ решение №
195/17.12.2019 г. по гр. д. № 529/2019 г. на Районен съд – гр. Е.П. в частта
относно определения начален момент на лихва за забава върху обезщетението по чл.
225, ал. 1 от КТ, а именно 27.05.2019 г.
Решението подлежи на обжалване
пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.