Решение по дело №1140/2023 на Административен съд - Варна

Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), образувано по жалба на „Л.“ ЕООД, ***срещу Заповед за ПАМ № 23-0304-000095/18.04.23г. на Пол.инсп. РУ Несебър, ОД МВР Бургас.

С оспорената заповед е наложена ПАМ, на осн. чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, а имено прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 (шест) месеца, тъй като на 18.04.23г. в 17:40часа в Обзор, път, клас 3 № 90611, посока за с.Попович, МПС „Мерцедес Вито“ с рег.№ ***, собственост на жалбоподателя, се управлява от Б. Л. А. с ЕГН **********, който е неправоспособен.

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на обжалваната заповед. Заявява, че автомобилът се ползва от фирмата за превоз на хора и инструменти, а друго МПС не се притежава. Твърди се, че управителят на дружеството, г-жа В. не е знаела, че Б.А., не е правоспособен водач на МПС, защото той й е показал СУМПС.

Ответната страна, Пол.инсп. РУ Несебър, ОД МВР Бургас, не изразява становище по жалбата.

След преценка на събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

На 18.04.23г. в 17:40часа в Обзор, път, клас 3 № 90611, посока за с.Попович, МПС „Мерцедес Вито“ с рег.№ ***, собственост на жалбоподателя, се управлява от Б. Л. А. с ЕГН **********, без да притежава валидно СУМПС /неправоспособен/. На А. е съставен АУАН № 067281/ 18.04.23г. Издадено е и НП № 23-0304-000288/27.04.23г.

На 18.04.23г. Пол.инсп. РУ Несебър, ОД МВР Бургас, издава оспорената Заповед за ПАМ № 23-0304-000095, с която на основание чл.171, т.2а, буква а) от ЗДвП налага на „Л.“ЕООД принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на МПС- лек автомобил Мерцедес Вито“ рег.№ ***, за срок от 6 месеца.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.149, ал.1 от АПК поради което съдът приема, че е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл.171, т.2а се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица.

Със Заповед № 251з-1821/26.04.22г., в изпълнение на заповед № 8121з-1632/02.12.21г. на Министъра на вътрешните работи, директорът на ОДМВР – Бургас е оправомощил лицата, компетентни да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл.171, т.2а от ЗДвП, между които и тези по т.1.7 и т.1.8 – полицейските инспектори за цялата територия обслужвана от ОДМВР-Бургас, поради което оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган.

Обжалваната заповед е издадена и при правилно приложение на материалния закон.

По преписката са представени АУАН № 067281/ 18.04.23г. и НП№ 23-0304-000288/27.04.23г., които са издадени срещу Б.А., за нарушение на чл.150 от ЗДвП.

Съгласно чл.150а, ал.1 от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

Според чл.171 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, една от които е тази по т.2а, буква а) – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, което не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство.

При изпълнение на посочените в закона условия за налагане на ПАМ, административният орган действа в условията на обвързана компетентност, като в случая предвид установените факти – управление на МПС за което се изисква категория В, каквато водачът не притежава, правилно е прието, че са налице основания за налагане на процесната ПАМ спрямо собственика на автомобила – „Л.“ЕООД.

В обжалваната заповед са изложени подробно обстоятелствата, обосновали прилагането на процесната ПАМ, фактическите и правни основания за издаване на заповедта, поради което съдът приема, че същата е постановена при спазване на изискванията за форма по чл.59 от АПК. Действително в заповедта не са изложени мотиви досежно срока на действие на принудителната административна мярка, но в случая това не е особено съществено нарушение налагащо отмяна на заповедта, т.к. срокът на действие на ПАМ е определен в предвидения от закона минимум – 6 месеца. Обстоятелството, че това е единственото МПС, което се ползва за превоз на работници и инструменти, на дружеството, а друго МПС не се притежава, е относимо към продължителността на ПАМ. Твърди се, че управителят на дружеството, г-жа В. не е знаела, че Б.А., не е правоспособен водач, също не е извинителна причина към законосъобразността на ПАМ. Тези смекчаващи обстоятелства са относими към възможността съдът да измени размера на ПАМ към минималния. В случая обаче административният орган е наложил ПАМ в минималния размер от 6мес., поради което съдът не разполага с възможността да редуцира мярката под този минимум.

Като израз на административна принуда, ПАМ трябва да бъде определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Налагането на принудителната административна мярка има за цел да се преустанови едно противоправно поведение. В случая оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона, визирана в чл. 22 от ЗАНН, връзка с чл. 171, ал. 1 от ЗДвП - да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се попречи на извършването от водача на други нарушения на ЗДвП.

С оглед изложеното, жалбата се явява неоснователна, а оспореният административен акт - законосъобразен, като не са налице основанията по чл. 146, т. 1-5 АПК за неговата отмяна.

Водим от горното, Варненския административен съд, 23-ти състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Л.“ ЕООД, ***срещу Заповед за ПАМ № 23-0304-000095/18.04.23г. на Пол.инсп. РУ Несебър, ОД МВР Бургас, с която е наложена ПАМ на осн. чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, а имено прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 (шест) месеца.

РЕШЕНИЕТО е окончателно на осн. чл. 172 ал. 5 от ЗДвП.

Съдия: