Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 12.05.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на осемнадесети
април
две хиляди и седемнадесета година
в състав:
Председател : П. АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета Стефанова и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 16823 по описа
за 2015 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от А.К.З. срещу З. „А.” АД,
с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание
чл.226, ал.1 от КЗ / Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от
01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във
връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 09.07.2015
г. около 11,30 ч. в с. У., обл. Хасково,
при управление на л.а.м. „Форд Транзит“ с рег. № *******, водачът Н.П.Д.
нарушил правилата за движение по пътищата, като при извършване на маневра
„движение на З.ен ход“ блъснал пресичащата З. МПС пешеходка-ищцата по делото.
Поддържа се, че вина за настъпилото произшествие има водача Д., която е
установена с влязло в сила Наказателно постановление. Поддържа се, че
отговорността на виновния водач е била застрахована при ответното дружество със
З.ължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № 11115001073110,
валидна от 23.04.2015 г. до 22.04.2016 г. В резултат на процесното ПТП на
ищцата са причинени: мозъчно сътресение протекло със загуба на съзнание,
контузия на главата, контузия на цяла лява половина на тялото, охлузване по
странична част на дясна подбедрица, кръвонасядане в областта на лявата ръка,
както и допълнителни усложнения, контузия на нервните коренчета в поясно кръстния отдел на гръбнака. Твърди
се, че ищцата е била на 72 години към датата на ПТП, физически активна, напълно
самостоятелна, но в резултат на травмата се променя обичайния й начин на живот, за дълго време е следвало да
спазва постелен режим, имала нужда от помощта на близките си, здравословното й
състояние е влошено след инцидента, като настъпват усложнения на придружаващите
заболявания на пострадалата.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 50 000 лв.,
застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, сума в
размер на 34,66 лв.-имуществени вреди, като претендираните вреди са резултат от
ПТП реализирано на 09.07.2015 г. около
11,30 ч. в с. У., обл. Хасково, виновно
причинено от Н.П.Д. управлявал л.а.м. „Форд Транзит“ с рег. № *******, чиято
отговорност е била застрахована по З.ължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при З. „А.” АД със застрахователна полица № 11115001073110,
валидна от 23.04.2015 г. до 22.04.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на увреждането-09.07.2015 г. до окончателното
изплащане. Претендират се разноските по делото, включително и адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника чрез процесуалния му представител адвокат К.,
надлежно упълномощена с пълномощно приложено към делото.
Оспорва предявените искове по
основание и размер. Оспорва всички фактически твърдения, изложени в исковата
молба и покриващи състава на чл.45 от ЗЗД-противоправно поведение, вина,
причинна връзка. Оспорва иска за имуществени вреди с твърдението, че закупеният
лекарствен препарат на стойност 34,66 лв.не е бил необходим за възстановяване
здравословното състояние на ищцата, вследствие на процесното произшествие.
Твърди, че лекарствения продукт е свързан с лечението на придружаващо
заболяване глаукома, за което същата провежда лечение от 2008 г. и няма нищо
общо с процесното произшествие. Оспорва иска за законна лихва върху сумата за
имуществени вреди, считано от датата на произшествието с твърдението, че такава
се дължи от датата на извършване на разхода. При условията на евентуалност
заявява възражение за съпричиняване от страна на ищцата с твърдението, че
същата е предприела пресичане на пътното платно на необозначено място, не е
съобразила разстоянието до приближаващия се товарен автомобил и неговата
скорост, както и че е навлязла внезапно на пътното платно. Признава наличието
на застрахователно правоотношение.
В срока по
чл.372, ал.1 от ГПК ищцата е депозирала допълнителна искова молба, с която
оспорва всички възражения на ответника. Заявява доказателствени искания,
представя писмени доказателства.
В срока за допълнителен отговор
ответникът поддържа изцяло становището си и оспорванията в отговора.
В съдебно
заседание ищцата поддържа исковете чрез своя процесуален представител. Претендира
разноски по списък. Подробни съображения
са развити в представените по делото писмени бележки.
Ответникът,
редовно призован, не изпраща представител, не изразява становище в хода по
същество.
Третото
лице помагач, редовно призовано не изпраща представител, не изразява становище
в хода по същество. Същото е депозирало писмено становище по делото на
01.11.2016 г., с което оспорва предявения иск като неоснователен по размер и
основание. Поддържа, че е обезщетил ищцата със сумата от 500 лв.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
От влязлото в сила на 25.09.2015
г. Наказателно постановление № 15-1253-000981/07.08.2015 г. на Началник сектор
„Пътна полиция“, констативен протокол за ПТП с пострадали лица, както и от
приетото и неоспорено от страните заключение на САТЕ се установява, че на
09.07.2015 г. товарен автомобил бус „Форд Транзит“ с рег. № *******бил спрял на
ул. „Иван Биберов“ в дясната лента. Пешеходката-ищцата по делото се спуска на
пътното платно З. спрелия бус на дистанция около 1,5 м от З.ната част с цел
пресичане на пътното платно. В този момент бусът потегля за движение на З.ен
ход, рязко увеличава скоростта на движение при потегляне и след това се движи
равномерно. Ударът на пешеходката е в началото на движението на бус „Форд
Транзит“, при който последната отскача назад на няколко метра по посоката на
движение на буса и пада на пътното платно. Бусът спира движението си.
Заключението на вещото лице е, че причина за настъпване на произшествието са:
извършване на неподсигурена маневра „заден ход“ от водача на автомобила,
движението на пешеходката на неопределено място на пътното платно, движението
на пешеходката в близост зад автомобила, където попада частично в мъртвата зона
за видимост на външните огледала за водача при навлизане в зоната за движение
на автомобила, т.е. на пътното платно.
От приетата по делото СМЕ,
изготвена от д-р П.С.П. се установява, че в резултат на процесното ПТП ищцата е
получила следните травматични увреждания: мозъчно сътресение /лекостепенна
черепно-мозъчна травма/, което е протекло с количествена промяна в съзнанието
/зашеметяване, дезориентация/, без медицински данни за настъпване на пълно
безсъзнателно състояние /кома/, травматична контузия в тилната област на
главата, контузия на десния поясно-кръстцов нервен сплит-пареза на десния
фибуларен /малкопищялен/ нерв с намалена сила за повдигане на дясното стъпало
нагоре /дорзална флаксия/-невъзможност да ходи на пета с дясно ходило.
Проведено е стационарно, болнично лечение с постелен режим, активно
неврологично наблюдение, медикаменти. Диагнозата световъртеж от централен
произход не е в причинна връзка с претърпяната черепно-мозъчна травма. Вещото
лице установява, че възстановителният период след лекостепенна черепно-мозъчна
травма е в рамките на 3-5 седмици. От травматичната увреда на поясно-кръстцовия
нервен сплит след проведеното лечение към настоящия момент са налице слабост в
дясното ходило /невъзможност да стои на пета/, намален болкови и за допир усет
в дясна подбедрица и ходило, липса на коленни и ахилови рефлекси, двустранно.
Експертизата приема, че направените разходи от ищцата са във връзка с
проведеното лечение.
От приетото по делото заключение
на СМЕ, изготвена от д-р С.К.И. се установява, че се касае за жена с много очна
патология и в двете очи с голяма давност. Хипотетично е възможно след
настъпване на ПТП очният статус да се е усложнил. Глаукомата е хронично очно
заболяване, съществувало и преди произшествието, и в двете очи, което не се е
променило като тежест. Отлепването на ретината с последващи операции и в двете
очи също е стара диагноза без настъпила динамика. Единствената разлика след
произшествието е сублуксираната итраокуларна леща в ЛО и наличие на силикон в
предна очна камера на ЛО, но това състояние може да се наблюдава при някой
пациенти и без предхождаща травма или друга външна намеса.
Между страните е прието за
безспорно, че по отношение на
увреждащия л.а.м. „Форд Транзит“ с рег. № *******, е била налице задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” при ЗАД „А.” АД със застрахователна полица
№ 11115001073110, валидна от 23.04.2015 г. до 22.04.2016 г.
Пред настоящата инстанция са
разпитани свидетелите Д.Н.С.и Н. Д. З., 40 г.
Разпитан свидетелят Стайков установява,
че преди катастрофата ищцата била в добро състояние, обработвала си градината,
произвеждала зеленчуци, после ги продавала. Била самостоятелна жена, нямала
нужда от помощ. Имала увреждане на очите-отлепване на ретината и глаукома.
Виждала си, работела, ходела на кафе. Свидетелят видял ищцата след около 20
дена след инцидента в тях. Лежала на леглото, не мърдала, не виждала, имала
болки в крака, казвала, че не го чувства. И сега състоянието й е критично, не
се е подобрило. Не излиза никъде, затворена е вкъщи по цял ден, не върши нищо,
защото не вижда и не може да ходи. Ходи с патерица. За нея се грижи сина й.
Свидетеля З..син на ищцата
установява, че видял майка си след инцидента в къщи. Ищцата повръщала, било й лошо,
крака й бил в кръв и бинтован, имало обелено на челото и на ръката. Свидетелят
я закарал в болница, където я приели в неврохирургия. Там престояла около 7 дни,
правили й изследвания. Свидетелят й носел храна в болницата, извеждал я навън. Ищцата
се движела с бастун, защото крака я болял. След изписването от болницата ищцата
била 2-3 дни вкъщи, след което свидетелят отново я закарал в болницата, защото
й било лошо. Отново била приета в неврохирургията. След изписването била
лекувана и в нервно отделение, където престояла около 5-6 дни. Около 3 месеца
свидетелят водел майка си до тоалетна. Свидетелят установява още, че майката му
като селска жена преди инцидента гледала в градината домати и чушки и ходела на
пазара да ги продава. Сега не може да приви нищо от това. Придвижва се до
тоалетната с патерица и бастун. Преди инцидента имала проблем с очите, но си
виждала. След инцидента ищцата казва,че не вижда. При преглед в София лекарите
казали, че ретината е отлепена и е мъртва и това е станало от удара в главата
при инцидента. Свидетелят извежда майка си навън да я разходи, но тя е уплашена
и не иска много-много да излиза.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни, кореспондират със събраните по делото писмени доказателства.
От приетата по делото разписка от
10.08.2015 г. се установява, че ищцата е получила от третото лице Н.П.Д. сумата
от 500 лв. за причинените й от него увреждания при ПТП, станало на 09.07.2015
г. в с.У., обл. Хасково. С подписа си ищцата е удостоверила, че е напълно
удовлетворена от така получената сума за причинените й болки и страдания и няма
никакви претенции към Н.Д., относно ПТП.
Ищцата не е оспорила факта, че е
получила сума в размер на 500 лв. Но оспорва разписката с твърдението, че е
била въведена умишлено в заблуждение от Д. относно смисъла и съдържанието на
разписката, която подписва с цел единствено да
й бъде нанесена вреда. Твърди се,
че ищцата не е била съгласна на подобна уговорка в смисъл, че сумата от 500 лв.
покрива всичките й вреди. Твърди, че със сумата от 500 лв. са покрити само
разходите й за лечение до дата 10.08.2015 г., но не и обезщетяване на
останалите причинени имуществени и неимуществени вреди.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От
правна страна предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди, съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005
г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от
01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя
е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на
деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1
от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на
вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
Безспорно делото се
установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 09.07.2015
г. между прекия причинител и ответника, като този факт не се оспорва от
ответника.
Настъпването на деянието,
неговата противоправност, авторство и вина на деликвента се установяват с писмените
доказателства по делото и заключението на САТЕ.
Безспорно водачът на товарен
автомобил бус «Форд Транзит» е нарушил изискванията на чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, съобразно които норми, преди да започне движение назад, водачът е
длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. По време на движението си назад водачът е длъжен
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.
Настоящият
съдебен състав намира обаче, че ищцата с поведението си също е допринесла за
настъпване на вредоносния резултат.
Съобразно нормата на чл.113, ал.2 от ЗДвП, извън населените места и по двулентовите двупосочни
пътища в населените места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна
пътека, те могат да пресичат платното за движение и извън определените за това
места, като при това спазват правилата по ал. 1, т. 1, 2 и 4.
В случая ищцата е предприела правомерно пресичане
именно на двулентов двупосочен път в населено място, където в близост няма
пешеходна пътека, но същата е сторила това в нарушение на чл.113, ал.1, т.1, в редакцията на нормата към
09.07.2015 г. /преди да
навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни
средства и с тяхната скорост на
движение. Ищцата е предприела пресичане на пътното
платно в близост зад автомобила на около 1,5 метра дистанция от задната част, без
да се съобрази със спрелия товарен автомобил и вероятността, че същият
намирайки се на пътното платно за движение може да потегли във всеки един
момент, без да я забележи, предвид обстоятелството, че не се касае за лек
автомобил. По този начин ищцата сама се е поставила в положение, при което е
попаднала частично в мъртвата зона за видимост на външните огледала за водача,
попречило на последния да я забележи своевременно. Ищцата няма как да
предположи, че ще попадне в мъртвата зона на видимост, но е била в състояние да
предположи, че бусът може да потегли от място и е следвало да предприеме
пресичане на по-голяма дистанция.
При това
положение съдът намира, че е налице съпричиняване от страна на пострадалата,
чийто размер съдът определя на 10%, поради което и на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД определеното застрахователно обезщетение ще следва да бъде намалено.
Със заключението на приетата по
делото СМЕ на д-р П. се установява причинно-следствена връзка между
произшествието и следните травматични увреждания: мозъчно сътресение
/лекостепенна черепно-мозъчна травма/, което е протекло с количествена промяна
в съзнанието /зашеметяване, дезориентация/, без медицински данни за настъпване
на пълно безсъзнателно състояние /кома/, травматична контузия в тилната област
на главата, контузия на десния поясно-кръстцов нервен сплит-пареза на десния
фибуларен /малкопищялен/ нерв с намалена сила за повдигане на дясното стъпало
нагоре /дорзална флаксия/-невъзможност да ходи на пета с дясно ходило.
За претърпените от ищцата болки и
страдания от горните увреждания, последната ще следва да бъде обезщетена.
Не се доказаха твърдените от ищцата
усложнения на придружаващите й заболявания. В тази връзка Съдът изцяло
кредитира заключението на вещото лице д-р И., което намира за напълно обективно
и компетенто и с което се установява, че хипотетично е възможно след настъпване на ПТП очният
статус да се е усложнил. Глаукомата е хронично очно заболяване, съществувало и
преди произшествието, и в двете очи, което не се е променило като тежест.
Отлепването на ретината с последващи операции и в двете очи също е стара диагноза
без настъпила динамика. Единствената разлика след произшествието е
сублуксираната итраокуларна леща в ЛО и наличие на силикон в предна очна камера
на ЛО, но това състояние може да се наблюдава при някой пациенти и без
предхождаща травма или друга външна намеса.
Твърдените увреждания обаче
следва да се докажат главно и пълно от ищцата, а не да се предполагат
хипотетично.
По силата на сключения договор, застрахователят се
задължава да покрие в границите на застрахователната сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя, както и обстоятелството,
че те са в резултат от покрит риск по застраховката "Гражданска
отговорност", са безспорно установени.
Предвид горното предявените
искове за неимуществени вреди се явяват основателни.
По отношение на размера на предявените искове за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от
своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен
еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за
тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за
да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди,
като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната към момента на настъпване на
произшествието и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в основата на
непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно покритие за
неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно
действащите през различните периоди Наредби за задължителното застраховане лимитите
на застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти ежегодно,
като от 25000 лв. за всяко събитие са достигнали до
700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева -
при две и повече пострадали лица. Последните посочени минимални размери са
приложими до 01.01.2010 г. като след тази дата са определени значително
по-високи размери на застрахователните суми по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ и чл. 266 КЗ, съответно 1 000 000
лв. и 5 000 000 лв. от 01.01.2010 г. до 11.06.2012 г., а след тази
дата и 2 000 000 лв. и 10 000 000 лв., като последните са
приложими предвид датата на настъпване на застрахователното събитие. Конкретните икономически условия и
съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетението момент /в случая настъпилото ПТП, в резултат на което са причинени телесни повреди на ищеца/ следва да се отчитат като ориентир за определяне на
размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално
обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие. В този смисъл е даденото разрешение в
задължителната практика на ВКС, формирана в решения, постановени по реда на чл.
290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о,
решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение
№ 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни
актове.
При определяне размера на дължимото
обезщетение за причинени неимуществени вреди, настоящият съдебен състав взема
предвид характера, силата,
интензитета и продължителността на търпените от ищцата болки и страдания от травматичните увреждания, които приема за доказани,
съобразно изложеното по-горе. Съобразява още, че
възстановителният период след лекостепенна черепно-мозъчна травма е в рамките
на 3-5 седмици. От травматичната увреда на поясно-кръстцовия нервен сплит след
проведеното лечение към настоящия момент са налице слабост в дясното ходило
/невъзможност да стои на пета/, намален болкови и за допир усет в дясна подбедрица
и ходило, липса на коленни и ахилови рефлекси, двустранно. Ищцата следва да
бъде обезщетена и за това, че преди произшествието и въпреки възрастта си и
придружаващите заболявания е била в добро състояние, обработвала си градината,
произвеждала зеленчуци, после ги продавала, била самостоятелна жена, нямала
нужда от помощ. Виждала си, работела, ходела на кафе, а след произшествието не
може да извършва нито една от тези дейности, не излиза никъде от дома си и се
страхува.
Предвид изложените съображения настоящият
съдебен състав счита, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди е в размер на 30 000 лв. Доколкото
болките и страданията могат да се съизмерят в паричен еквивалент, то това обезщетение се
явява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Предвид горното предявения иск ще
следва да бъде уважен за сумата от 30 000 лв. и отхвърлен до пълния
претендиран размер от 50 000 лв.
Така определеното обезщетение ще
следва да бъде намалено на основание чл.51, ал.2 ЗЗД, съобразно приетия процент
на съпричиняване, а именно със сумата от 3000 лв., поради което и искът ще
следва да бъде уважен за сумата от 27 000 лв. и отхвърлен за разликата над
тази сума до сумата от 30 000 лв.
Съдът намира, че предявеният иск
за имуществени вреди в размер на 34,66 лв. ще следва да бъде отхвърлен като
недоказан и неоснователен, съответно и акцесорната претенция за заплащане на
законна лихва върху тази главница.
Ищцата не доказа главно и пълно,
че закупеното лекарствено средство милгамма N 100 Вьорваг на стойност 34,66 лв. по фактура № **********/18.11.2015 г. е
изписано от медицинско лице именно за лекуване на доказаните травматични
увреждания- мозъчно сътресение /лекостепенна черепно-мозъчна травма/, което е
протекло с количествена промяна в съзнанието /зашеметяване, дезориентация/, без
медицински данни за настъпване на пълно безсъзнателно състояние /кома/,
травматична контузия в тилната област на главата, контузия на десния
поясно-кръстцов нервен сплит-пареза на десния фибуларен /малкопищялен/ нерв с
намалена сила за повдигане на дясното стъпало нагоре /дорзална флаксия/. Видно
от представената по делото медицинска документация от отделенията по
неврохирургия, предписаната терапия на ищцата е била медикаментозно лечение с
манитол, ноотропил, деган, обезболяващи, кетовнал, невробекс, нивалин. Този
медикамент е изписан от лекар в специализирана очна болница, което предполага,
че е за лекуване на придружаващите очни заболявания, а не на травмите получени
непосредствено при процесното ПТП.
Предвид основателността и доказаността
на главната претенция за неимуществени вреди, основателен и доказан е
акцесорния иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна
лихва, считано от датата на увреждането върху главницата за неимуществени
вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 КЗ /отм./, застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. На
основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за
обезщетение за забава, считано от датата на увреждането. На това основание
функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви
към увредения от датата на деликта. Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ КЗ /отм./ е неприложима, тъй като тя регламентира отговорността
за лихви за забава, присъдени в тежест на застрахования, какъвто не е
настоящият случай. Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /отм./ е приложима само в хипотезата на доброволно уреждане
на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто не е настоящият
случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по съдебен ред-
чл. 273, ал. 1, предл. второ КЗ /отм./.
С оглед на горното Съдът присъжда
лихва върху главницата от 27 000 лв., считано от датата на увреждане-09.07.2015
г. до окончателно изплащане на сумата.
Настоящият съдебен състав намира,
че обезщетяването на ищцата от прекия причинител-деликвента със сумата от 500
лв. не води до липсата на основание ищцата да търси повторно обезщетение и от
застрахователя.
В случая вредата не е установена
с влязло в сила решение по чл.45 от ЗЗД спрямо деликвента, следователно обемът на отговорността на застрахователя не е ограничен до размера на присъденото обезщетение по уважен срещу застрахования
делинквент иск по чл.45 ЗЗД, когато има
за предмет обезщетяване на същите вреди. Затова правото на ищцата следва
да счита погасено само след окончателно удовлетворяване на увреденото лице, което
настъпва с реалното плащане пълния размер на тази вреда, съответно плащане до
размера на застрахователната сума, ограничаваща договорната отговорност на
застрахователя в хипотезата на предявен пряк иск. Безспорно и със сумата от 500
лв. не може да се приеме, че ищцата е обезщетена реално и справедливо за претърпените
от нея болки и страдания, с оглед на което съдът приема, се касае до извършено
частично плащане от делинквента, поради което ищцата може да претендира разликата до пълната си обезвреда от застрахователя му.
По въпроса за разноските в настоящото
производство:
Ищцата е освободена от държавни
такси и разноски в настоящото производство, поради което такива не й се
присъждат.
Съобразно представения договор за
правна помощ от 28.08.2015 г. адвокат П.К. е осъществявала безплатна правна
помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. При материален
интерес от 50 034,66 лв.
минималното адвокатско възнаграждение изчислено на основание чл.7, ал.2, т.4, в
редакцията на нормата преди (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., бр. 28 от 2014 г., бр.
84 от 2016 г.), предвид датата на договора, от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения възлиза на сумата от 2031,04 лв.
От тази
сума и на основание чл.38, ал.2 от ЗА ответникът ще следва да бъде осъден да
заплати на адвокат П.К. адвокатско възнаграждение в размер на 1095,93 лв.,
което е съответно на уважената част от исковете /27 000 лв./, съответно
1 315,12 лв. с начислено ДДС, предвид представените доказателства, че
адвокат К. е регистрирана по ЗДДС.
С отговора си ответникът претендира заплащане на
направените по делото разноски, включително и адвокатско възнаграждение.
Ответникът е направил разноски в размер на
1087,25 лв. с ДДС за заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно договор за
правна помощ от 13.06.2016 г., фактура № 96/13.06.2016 г. и извлечение от
сметка на адвокат К..
От тази сума и на основание
чл.78, ал.3 от ГПК ищцата ще следва да бъде осъдена да заплати на ответника
сума в размер на 500,41 лв., която е съответна на отхвърлената част от исковете
/23034,66 лв./
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски
съд държавна такса в размер на 1080 лв. върху уважената част от исковете, както
и сумата от 323,73 лв.-възнаграждения на вещи лица заплатени от бюджета на съда,
съответна на уважената част от исковете /27000 лв./.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „А.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-С. с ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.226 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005
г., отм., считано от 01.01.2016 г./, във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от
01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД на А.К.З., ЕГН **********,***,
с адрес за призоваване: гр. К., ул. „С.“ № *, офис 10, сумата от 27 000 лв. /двадесет и седем хиляди лв./, застрахователно
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди-болки и страдания от
травматични увреждания, настъпили в пряка, причинно-следствена връзка от ПТП
реализирано на 09.07.2015 г. около
11,30 ч. в с. У., обл. Хасково, виновно
причинено от Н.П.Д. управлявал л.а.м. „Форд Транзит“ с рег. № *******, чиято
отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при ЗАД „А.” АД със застрахователна полица № 11115001073110,
валидна от 23.04.2015 г. до 22.04.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на увреждането-09.07.2015 г. до окончателното
изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявения иск за
неимуществени вреди за разликата над сумата от 30 000 лв. до пълния претендиран
размер от 50 000 лв. и на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД, поради прието
съпричиняване в размер на 10% за разликата над присъдената сума от 27 000
лв. до сумата от 30 000 лв. и иска за имуществени вреди за сумата от 34,66
лв., ведно със законната лихва върху тази сума от 09.07.2015 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2
от Закона за адвокатурата ЗАД „А.” АД, дружество вписано в Търговския регистър
при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
*** да заплати на адвокат П.К.,*** адвокатско възнаграждение в размер на 1 315,12
лв. с начислено ДДС /хиляда триста и петнадесет и 0,12 лв./
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3
от ГПК А.К.З., ЕГН **********,***, с адрес за призоваване: гр. К., ул. „С.“ №
6, офис 10 да заплати на ЗАД „А.” АД, дружество вписано в Търговския регистър
при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 500,31 лв. /петстотин и 0,31 лв./ разноски направени
от ответника, съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6
от ГПК ЗАД „А.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията-София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да
заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 1 080 лв.
/хиляда и осемдесет лв./ върху уважената част от исковете, както и сумата от
сумата от 323,73 лв. /триста двадесет и три и 0,73 лв./-възнаграждения на вещи
лица заплатени от бюджета на съда, съответна на уважената част от исковете.
Решението е постановено при
участието на Н.П.Д., ЕГН **********,***, в качеството му на трето лице помагач,
конституирано на страната на ответника ГПК ЗАД „А.” АД, дружество вписано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: