Р Е Ш Е Н И Е
№ 5334 / 29.11.2019 г. , гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 31.10.2019 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при
секретаря Й.Трендафилова като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 17031 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
с правно основание чл. 288,
ал. 12 вр. ал. 1, т. 2, б. „а” от Кодекс за застраховането / обнародван
с ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г. и отменен с ДВ, бр.
102 от 29.12.2015 г./ вр. чл.45 от ЗЗД.
Производството
по делото е образувано по повод предявен от ищеца Г. ФОНД, със седалище и адрес на управление:***
срещу
ответника Н.М.И., ЕГН **********, с адрес: *** осъдителен иск с правно
основание чл. 288, ал. 12 вр.
ал. 1, т. 2, б. „а” от КЗ/ обнародван
с ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г. и отменен с ДВ, бр.
102 от 29.12.2015 г./ вр. 45
от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10000,00 лв.,
представляваща изплатеното от Г. фонд обезщетение по щета №
210267/24.11.2014г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на
настоящата искова молба- 09.11.2018г. до окончателното
изплащане на сумата и направените по делото разноски, както и юрисконсултско
възнаграждение.
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: твърди , че Г. фонд н, а основание чл. 288,
ал. 1, т.2, б. „а" от Кодекса за застраховане (отм.) , сега чл. 557, ал.1 ,т.2, б. "а", от Кодекса за
застраховане, е изплатил по щета № 210267/24.11.2014г., обезщетение за
неимуществени и свързаните с тях имуществени вреди, общо в размер на 10 000.00
лева на Т.А.С., пострадала като пешеходка при ПТП, настъпило на 24.07.2014г. в с. М..
Твърди се, че виновен за катастрофата е Н.М.И., съгласно Постановление от
07.10.2014г. по ДП 194/2014 на РП Кубрат, който управлявал
л.а. Хюндай с ДКН В 9686 РВ.
Излага се, че
ПТП настъпва при следния механизъм:
На 24.07.2014г. около 17.30ч. в
с. М. водачът Н.И., управлявайки л.а. Хюндай с ДКН В **** РВ в посока центъра
на селото към с. Тертер, при навлизане в кръстовището на ул. „X.
К." и ул."Осми
март" предприма маневра завой наляво. В същото време л.а.
ФОЛСГВАГЕН ПАСАТ с ДКН: СС **** РВ управляван от Я.Х.Ч., предприема маневра за
изпреварване, при което ударя с предна дясна част, странично другото МПС, което
се завърта, качва се на тротоара, и удря Т.С.. В резултат на процесното ПТП С. получава траматични увреждания.
В нарушение на чл. 249 във вр. с
чл. 259
от КЗ (отм.) сега чл. 461 във вр. с чл. 483 от КЗ
ответникът управлява увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност".
Излага се, че Т.А.С. се обърна към Г. фонд за изплащане на обезщетение за
неимуществени и свързаните с тях имуществени вреди на основание чл. 288 от Кодекса за
застраховането (отм.) сега чл. 557 от Кодекса за застраховането - без сключена
задължителната застраховка „Гражданска отговорност" за л.а. Хюндай с ДКН В
**** РВ и по образувана щета № 210267/24.11.2014г., УС на ГФ й
определи обезщетение за неимуществени и свързаните с тях имуществени вреди в размер на 10
000.00
лева.
Така определеното обезщетение е изплатено на молителката с платежно
нареждане от 11.03.2015г.
Излага се, че ответникът е поканен да възстанови изплатеното от Г. фонд,
но и до днес лицето не е погасило задълженията си.
В постъпила по делото уточнителна молба се излага, че пострадалата от
процесното ПТП Т.С. е увредена в качеството й на пешеходка, намираща се на
тротоара, на който се е качил, управляваният от ответника автомобил при
настъпилото ПТП на 24.07.2014 г.
В резултат на процесното ПТП от 24.07.2014 г.., настъпило по вина от
ответника Н.М.И., управлявал л.а.Хюндай ДК№**** РВ са настъпили травматични
увреждания за Т.С. в качеството й на пешеходка, описани в постановлението на
РП-гр.
Кубрат по д.пр. №194/2014 г. по описа на РУП-Кубрат,
епикризи от отделение по ортопедия и травматология-Разград и диспансерно
психиатрично отделение-Разград и изразяващи се в счупване на шийката на дясна
раменна кост, счупване на дясна ключица, като и за двете експертизата на
доверения лекар на Г. фонд дава вероятен период на възстановяване от 3-4 месеца
. Предявена е претенция от пострадалата пред Г. фонд в размер
на 25000лв. ведно със законната лихва от датата
на деликта.
В съответствие
с Правилника за устройство и дейност на Г. фонд и КЗ/отм/, както и Правилата за уреждане на
претенции за неимуществени вреди, Г. фонд е регистрирал преписка по щета №
210267/24.11.2014 г. и по предложение на ЗМК към ГФ, Управителният съвет на
Гаранционен фондв съответствие с принципа на справедливост и установената
съдебна и административна практика, е одобрил обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от Т.С. в общ размер на 10000.00 лв., от които 6000.00лв. за фрактура на дясна раменна кост и 4000.00 лв. за счупване на дясна ключица.
С преводно нареждане от 11.03.2015 г. на пострадалото правоимащо лице е
изплатена от Г. фонд сумата в размер на 10000.00 лв. за
претърпяни неимуществени вреди.
Вследствие на изложеното се моли предявената искова претенция да бъде
уважена.
Ответникът Н.М.И., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
назначения му особен представител, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, в който не се оспорва допустимостта на
исковата претенция , но се оспорва исковата молба и
моли същата да се отхвърли като неоснователна.
Излага се, че
предпоставките на законовата суброгация по чл. 558, ал. 7 КЗ са: осъществен
състав на непозволено увреждане - виновно и противоправно деяние, вреди и
причинно следствена връзка с деянието (чл. 45 ЗЗД), липса на сключена
задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите и плащане на
обезщетение на увреденото лице.
Сочи се, че в
настоящия казус липсват част от кумулативно изискуемите предпоставки за
уважаване на иска.
Възраженията са следните:
- Липсва виновно
и противоправно деяние от страна на Н.И., което да е в причинно-следствена
връзка с претърпените от Т.С. и обезщетени от ищеца вреди.
В тази връзка, се оспорват
представените с исковата молба доказателства - Постановление за прекратяване на наказателно
производство, Наказателно постановление №************и АУАН №***/*********. досежно
обективираните в тях констатации за наличие на деяние, за неговата
противоправност и за вината на Н.И., както и относно механизма на настъпване на
ПТП и причинно следствената връзка между поведението на ответника и
настъпването му, респективно -
причинените вреди. По тези въпроси, единствено влязла в сила
присъда би имала обвързваща съда сила, разглеждащ гражданските последици от
деянието.
Твърди се, че
ответникът не е нарушил противоправно правилата за движение по пътищата, няма
вина за настъпилото ПТП и последвалите от него за Т. С. вреди. Причина за настъпилото ПТП е нарушение на
правилата за движение от задно движещия се автомобил Фолксваген Пасат,
управляван от Я.Х.Ч., който се е движел с несъобрезана скорост, не е спазвал
необходимата за тази скорост дистанция и е предприел маневра за изпреварване,
след като настоящия ответник вече е започнал маневра за ляв завой.
- Доколкото към молбата на
пострадалата за изплащане на обезщетение не е приложена декларация, че не е
получавала обезщетение от ответника, се твърди, че претърпените от нея вреди са
били обезщетени от Н.И., поради което не дължи репариране на заплатеното от Г.
ФОНД обезщетение.
- Ищецът е
заплатил обезщетение в размер надвишаващ действително претърпените от Т. С.
вреди. Липсва
ясен механизъм и метод, по който е определен Размерът на изплатеното
обезщетение, като ищецът не е навел твърдения за начина на определянето му,
както и не е представил доказателства в тази връзка. Отговорността
на настоящият ответник не може да бъде ангажирана за заплатеното от ищеца
обезщетение в размер надвишаващ действително претърпените от пострадалото лице
вреди.
- Сочи се,че Т.С. не е получила процесното обезщетение от Г. фонд.
Счита се, че горепосочените аргументи са достатъчно самостоятелно
основание за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
Видно от приобщения
по делото Акт № 224/25.07.2014г. за
установяване на административно нарушение на РУП Кубрат, на 24.07.2014г.
около 17.25 ч. в с. М. водачът Н.И., управлявайки л.а. Хюндай с ДКН В **** РВ в
посока центъра на селото към с. Тертер, при навлизане в кръстовището на ул. „X.
К." и ул."Осми март" предприема маневра завой наляво. В същото
време л.а. ФОЛСГВАГЕН ПАСАТ с ДКН: СС **** РВ управляван от Я.Х.Ч., предприема
маневра за изпреварване, при което ударя с предна дясна част, странично другото
МПС, което се завърта, качва се на тротоара и удря лицето Т.С.. В резултат на
процесното ПТП Т.С. получава траматични увреждания.
Прието по делото е Наказателно
постановление № **-****-*****на РУ КУБРАТ при ОД на МВР Разград, от което е видно , че на Н.М. ИСШЕР ЕГН **********
, с адрес ***, е наложена глоба , на основание чл.179 ал.2 от ЗДвП размер на
100лв. за това, че на 24.07.2014 г. около
17 25 часа в с.М. на ул.Х.К. , като водач на лек автомобил -ХЮНДАЙ КУПЕ 1.6 И с peг № В968ВРВ, при следните обстоятелства: „на 24.07.2014г в с. М. по ул. "Х.К." в посока към център на с. Тертер водачът И. управлява собствения си лек
автомобил Хюндай купе 1,6и с рег. №В****РВ, като при навлизане в кръстовището
с ул. "Осми март' предприема маневра завой наляво
, без да се убеди, че няма
да създаде опасност за учасника в движението, който се движи след него и е предприел
маневра изпреварване с лек автомобил Фолксваген Пасат с рег. №
СС****РВ с водач Я.Х.Ч. от гр. Силистра, който блъска с предна дясна
част завиващия Хюндай купе в лява задна част, същият се завърта и излиза в ляво
на пътното платно и блъска седящата на тротоара пред дом №4 Т. А. С. *** и от настъпилото ПТП е
причинена телесна повреда на С., а на водача е издаден талон за медицинско изследване с №201773“ , като е извършил следното: Водачът не избира скоростта на движение съобразно
атмосферните условия, релефа, с условията на видимост, интезивността на
движение и др.обстоятелства, за да спрат пред предвидимо препятствие или
създадена опасност за движението ПТП, с което виновно е нарушил чл.20 ал. 2 от ЗДвП.
Прието по делото е Постановление
за прекратяване на наказателно производство
от 07.10.2014г. по ДП 194/2014 на РП Кубрат. В мотивите на
постановлението е посочено, както следва: „ Досъдебното
производство е образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по
чл.343, ал.1, б."б" във вр.с чл.342, ал.1 от НК. От извършените
действия по разследването се установява, че на 24.07.2014г. около 17.30ч. в с.М.,
обл.Разград се движел лек автомобил „Хюндай“ c рег.№ В ****РВ, управляван от
св.Н.М.И.. Автомобилът се движел в посока центъра на с.М. - с.Т., а след него
се движел и лек автомобил „Фолксваген Пасат" с рег.№ СС **** РВ управляван
от Я.Х.Ч.. Св.И. навлязъл в кръстовището, образувано от ул."Х.К." и
ул."Осми март" и предприел маневра завиване наляво. В този момент
другият водач - св.Ч., докато преминавал през кръстовището пък предприел
маневра изпреварване. Вследствие на това ударил с предната си дясна част лекия автомобил
„Хюндай", при което той се завъртял, качил се на тротоара и блъснал
намиращата се там св.Т.С.. От заключението на съдебно-медицинската експертиза
се установява, че в резултат на претърпяното ПТП св.С. е получила счупване на шийката
на дясната раменна кост и счупване на дясната ключица, довели до трайно
затруднение в движението на десния горен крайник. Заключението на
автотехническата експертиза сочи, че непосредствена причина за настъпване на
автопроизшествието е нарушаване на правилата за движение на двамата водачи. По
делото е изготвена и съдебно-химическа експертиза, която установява, че в
кръвта иззета от св.Ч. и св.И. не се установява наличие на етилов алкохол. В
хода на разследването пострадалата св.Т.С. се е възползвала от дадената й
възможност и е заявила в разпита си, че не желае да се наказват виновните за
катастрофата водачи - Н.И. и Я. Ч., във връзка с нанесената й средна телесна
повреда, а воденото наказателното производство да бъде прекратено.“ Предвид
изложеното и с оглед направените искания от страна на пострадалата производство
е прекратено.
Представена по делото е молба от Т.А.С. с вх.№ 24-01-586/24.11.2014г., с която същата
сезира Г. Фонд за изплащане на обезщетение в размер на 25000лв. за настъпилите
неимуществени вреди , вследствие на процесното ПТП , настъпило на 24.07.2014г.
Приобщена по делото е Епикриза, издадена от Отделение по ортопедия и травматология от
Многопрофилна болница за активно лечение св.Иван Рилски-Разград, от която е
видно , че на пострадалата Т.А.С. е поставена окончателна диагноза: Счупване на
шийката на хумеруса в дясно и придружаващи заболявания: Счупване на дясна
ключица. Посочена е Оперативна диагноза: „Счупване на шийката на хумеруса в
дясно .Счупване на дясна ключица Извадка от оперативния протокол:3акрито
наместване на фрактура без вътрешна фиксация Находка: Счупване на шийката на
хумеруса в дясно .Счупване на дясна ключица“.
Видно от Епикриза
N: 933/16424, Епикриза, издадена от Отделение по ортопедия и травматология от
Многопрофилна болница за активно лечение св.Иван Рилски-Разград , на пострадалата Т.А.С. е поставена диагноза: постравматично стресово разстройство.
Видно от Медицинска
експертиза по щета № 21 02 67 / 24.11.2014 година, относно пострадалата Т.А.С. – „касае се за
ДВЕ травматични увреждания: ПЪРВОТО е счупване на дясна раменна кост в долна
трета, лекувана консервативно с имобилизация и очаквано възстановяване в
рамките на 3-4 месеца; ВТОРАТА увре да е счупване на дясна ключица в средна
трета, лекувана консервативно с имобилизация и очаквано възстановяване за
период от 3-4 месеца.“
Приети по делото са Протокол
от ЗМК и Протокол № 6/12.02.2015г. на УС ГФ, от който е видно, че е
одобрено обезщетение за неимуществени вреди на пострадалата Т.А.С. в размер на
10000 лв., от които 6 000 лв. за фрактура на дясна раменна кост и 4 000 лв. за
счупване на дясна ключица.
Видно от приобщеното по делото платежно нареждане от 21.03.2015г., ищецът Г. фонд е изплатил на Т.А.С.
сумата в размер на 10000,00 лв.
От представената по делото Регресна покана от 10.03.2016г., е видно ,че ищецът е уведомил
ответника за дължимостта на изплатената от Гаранционния фонд сума , с
възможност за разсрочено плащане.
Видно от представените обратни разписки, на същите
е посочено, че пратката не е потърсена от получателя.
Приобщена по делото е заверен за вярност препис от преписка по досъдебно производство № 194/2017г. по
описа на ОД на МВР- Кубрат.
Приета към доказателствата по делото е заверен за
вярност препис от преписка на щета №
******/24.11.2014г. Съдът е допуснал гласни доказателства в полза на
ответната страна, чрез разпит на пострадалата Т.А.С., като видно справка от НБД“Население“ по отношение
на свидетелката Т.А.С. , същата е починала на 28.04.2015г.
Приети по делото са Уведомление
с вх.№93/31.10.2014г. до пострадалата Т.А.С. от страна на ЗАД „Армеец“ , в което е
посочено , че предвид
наличието на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност"
на автомобилистите, полица №**************за водача на л.а. „Фолксваген
Пасат" с per. № СС****РВ - Я.Х.Ч., в ЗАД „Армеец" е заведена преписка
по щета № ********Н. По посочената преписка е определено и изплатено
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди на лицето Т.А.С., в размер
на 10 000,00 (десет хиляди) лева, при съобразяване приноса на застрахования при
ЗАД „Армеец" водач на МПС, участвал в произшествието. Плащането е
извършено по банков път, с преводно
нареждане № П6040469 на 28.01.2015 г., което е прието по делото.
Видно
от заключението на вещото лице А.Х.В. по приетата по делото съдебна авто-техническа експертиза , както следва:
На
въпроса – „Какъв е механизмът на ПТП и съответства ли на посоченото от
актосъставителя, предвид констатираното от служителите на пътна полиция участие
на друг автомобил, също движещ се в нарушение на правилата за движение по
пътищата и позицията му непосредствено преди настъпване на ПТП като задно
движещ се автомобил?“ , вещото лице констатира следното: Участник II с лек
автомобил „Хюндай Купе" с ДК N: В****РВ, с водач Н.М.И. се движи в с. М.,
по ул. „Х.к.“в посока от Юг към Север. Участник I с лек автомобил „Фолксваген
Пасат", с ДК N: СС****РВ, с водач Я.Х.Ч. се движи в с. М., по ул. „Х.к.“в
посока от Юг 1с,м Север, след лек автомобил „Хюндай Купе" с ДК N: В****РВ.
Преди кръстен.4щето с ул. „8 - ми март", водача на лек автомобил
„Фолксваген Пасат", с ДК N: СС****РВ предприема маневра за изпреварване на
лек автомобил „Хюндай Купе" с ДК I4': R***PB от лявата му страна. В това
време водача на лек автомобил „Хюндай Купе"' с ДК N: В****РВ предприема
маневра за извършване на завой на ляво на кръстовището е ул. „8 - ми
март", при което настъпва удар между двата автомобила. За лек автомобил
„Фолксваген Пасат", с ДК N: СС****РВ удара е в предна дясна част на
автомобила. За лек автомобил „Хюндай Купе" с ДК N: В****РВ удара е в задна
лява странична част на автомобила. Вследствие на удара лек автомобил „Хюндай
Купе" ДК N: В****РВ се завърта наляво по посока обратна на въртенето на
часовниковата стрелка, като се отклонява вляво (в посока северозапад), спрямо
първоначалното му движение, преминава през бордюра в северозападния ъгъл на кръстовището,
удря с дясната си странична част, седящата на тротоара Т.С. , която остава
частично под автомобила. Лек автомобил „Хюндай Купе" с ДК N В****РВ
преустановява движението си, с предна част насочена в посока Юг (центъра на с. М.),
като се удря с дясната си странична част в ограда след тротоара от западната
страна на ул. „Х.К.". Вследствие на ударите настъпват телесни увреждания на Т.С. и материални щети по
автомобилите.
Вещото
лице посочва, че механизмът на ПТП съответства на посоченото от
актосъставителя.
На
въпроса – „Кой от двата автомобила е предприел първи маневра, този на ответника,
или движещия се зад него?“, вещото лице
констатира следното: В момента, в който лек автомобил „Хюндай Купе" с ДК
N:
В****РВ е започнал извършването на маневра завой наляво, лек автомобил
„Фолксваген Пасат", с ДК NT: СС****РВ е започнал маневрата за
изпреварването му, като се е намирал в лявата част на платното за движение.
На
въпроса - „ Има ли други
възможни фактори, довели до такова ПТП, завъртане на автомобила на ответника и
излизането му извън пътното платно?“ , вещото лице констатира следното: Факторите
довели до настъпване на произшествието са следните:
-
Водачът на лек автомобил „Хюндай" започва
извършването на маневра завой наляво, като не изчаква преминаването на започнал
вече маневра по изпреварването му друг автомобил.
-
Водачът на лек автомобил „Фолксваген" се движи със
скорост много близка до разрешената за процесния участък. Водачът предприема
маневра за изпреварване на движещ се пред него автомобил при приближаване на
нерегулирано кръстовище.
-
Не са налице данни за техническа неизправност по автомобилите
или за препятствия ограничаващи видимостта им един към друг.
На
въпроса - „При този механизъм на ПТП
възможно ли е било ответника да избегне завъртането на автомобила и качването
му на тротоара, респективно и последващото произшествие с пострадалата Т. С.?“
, вещото лице констатира следното : Водачът на лек автомобил „Хюндай" след
започването на извършване на маневра за завой наляво, не е имал възможност да
избегне завъртането на автомобила и качването му на тротоара, респективно и последващото
произшествие с пострадалата Т. С..
На
въпроса - „Възможно ли е било избягване
на ПТП от всеки от двамата водачи, при констатирания механизъм на процесното
ПТП?“ – вещото лице констатира следното: Водачът на лек автомобил „Хюндай"
е имал възможност да избегне произшествието в случай, че преди започването на
маневрата се е огледал за движещи се зад него превозни средства и в конкретния
случай, да пропусне изпреварващия го автомобил, като намали скоростта си и
остане в дясната част на платното за движение.
Водачът
на лек автомобил „Фолксваген" е имал възможност да изчака преминаването
през нерегулираното кръстовище между ул. „Х.к.“и ул. „8 - ми март' преди да
предприеме маневра за изпреварване на движещия се пред него автомобил. Водачът
е имал възможност да се движи с по - ниска скорост, която би му позволила да
спре безопасно.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл.288, ал.1, т.2, б.а” КЗ,
Гаранционният фонд изплаща обезщетение за имуществени или неимуществени вреди,
причинени от водач, който няма застраховка „Гражданска отговорност”. По силата
на чл.288а, ал.1, т. 1 от КЗ Гаранционният фонд възстановява суми, изплатени от
компенсационен орган на държава членка, когато моторното превозно средство на
виновния водач обичайно се намира на територията на Република България и в
двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се
определи застрахователят.
В тази хипотеза, с оглед разпоредбата на чл.288а, ал.1
във връзка с чл.288, ал.12 КЗ, ищецът, като лице, което изпълнява чужд дълг,
разполага с регресен иск против прекия виновен причинител на вредата и може да
се суброгира в правата на увредения субект, доколкото се касае за виновно
увреждащо поведение – действие или бездействие на ответника и до размера на
изплатеното обезщетение. Основателността на регресната претенция на ищеца в
случая предполага съществуването на деликтно правоотношение – чл. 45 ЗЗД, за да
възникне валидно задължение на длъжника да възстанови на ищеца стойността на
причинените от виновното му противоправно поведение имуществени или
неимуществени вреди.
Застрахователният договор е формална сделка, поради
което фактът на сключването му подлежи на доказване единствено с писмени
доказателства – чрез представяне на застрахователната полица в оригинал.
Наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” към датата
на застрахователното събитие е положителен факт с изгодни за ответника правни
последици, поради което установяването му е в негова тежест. По делото липсват
ангажирани доказателства установяващи съществуването на застрахователна полица.
Следователно към датата на настъпване на ПТП – 24.07.2014г., ответникът не е
имал действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за
управлявания от него лек автомобил.
Съгласно чл. 258, ал. 4 КЗ територия, на която обичайно
се намира МПС, е територията, където е издаден регистрационният номер на МПС,
независимо дали е постоянен или временен. В настоящия случай МПС л.а. Хюндай с
ДКН В****РВ, при управление на което ответникът виновно е причинил ПТП, е с
регистрация в България и следователно това е територията, на която се счита, че
това МПС обичайно пребивава по действащата нормативна регламентация.
Съвкупната преценка на ангажираните доказателства налага
извод за осъществен фактически състав на непозволеното увреждане, представляващ
основание за възстановяване на изплатеното чрез установения компенсаторен
механизъм обезщетение, а именно, че на посочената дата и час, поради виновно
поведение на последния е причинено ПТП с материални щети, като е увредено МПС,
собственост на трето лице. Вследствие това противоправно деяние са нанесени
имуществени вреди, които са в пряка причинно - следствена връзка с деянието на
ответника.
По делото се установява, че ищецът е изплатил на
увреденото лице обезщетение, в размер на общо сумата от 10000,00 лв., нареждане
за превод от 11.03.2015 г. С факта на плащането ищецът се е суброгирал по
силата на закона в правата на увреденото лице.
Налице е в пълнота и фактическият състав на
непозволеното увреждане по смисъла на чл.45 ЗЗД по отношение поведението на
ответната страна, поради което е налице основание за търсене от ответника на
регресна отговорност и осъждането му да възстанови на ищеца сумата от 10000,00 лв.
Отчитайки претърпените от пострадалата Т.А.С. травматични увреждания по вид, характер и
интензитет, при поставена оперативна диагноза: „Счупване на шийката на хумеруса
в дясно .Счупване на дясна ключица Извадка от оперативния протокол:3акрито
наместване на фрактура без вътрешна фиксация Находка: Счупване на шийката на
хумеруса в дясно .Счупване на дясна ключица“, както и настъпилото постравматично
стресово разстройство, видно от Епикриза N: 933/16424, издадена от Отделение по ортопедия и
травматология от Многопрофилна болница за активно лечение св.Иван
Рилски-Разград , съдът намира, че претърпените от пострадалата Т.А.С. неимуществени вреди следва да се компенсират
със сумата от 20000 лева. С посочената сума съдът
намира, че се постига справедлив баланс между претърпените вреди в резултат на
деликта и паричното измерение на нуждата от обезвреда, респективно: за спазен
принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Видно от депозираната от Т.А.С. молба
до Г. фонд, същата е претендирала присъждане на обезщетение в размер на
25000лв., като ищецът е одобрил присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди само за част от претендирания от пострадалата размер – само
за 10000лв. Обстоятелството, че пострадалата е получила е обезщетение и от
застрахователя на другия делинквент Я.Х.Ч. не води до отпадане на отговорността
на деликвента Н.И., още повече, че изплатената от застрахователя сума съставлява
само част от обезщетението, което настоящият състав намира за справедливо и с
присъждане на процесната сума , ще бъде изцяло постигнато справедливо
обезщетение за настъпилите неимуществени
вреди на пострадалото лице и последното ще бъде изцяло компенсирано.
Вследствие на изложеното , съдът намира, че предявената
искова претенция следва да бъде изцяло уважена.
При този изход на спора в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените по делото съдебно – деловодни разноски в общ размер от
1130,00 лв., от които за държавна такса в размер на 400,00 лв., депозит за вещо лице по проведената съдебна
авто-техническа експертиза – 280,00 лв. и депозит за особен представител на
ответника -450,00 лв. , на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Н.М.И. ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Г. ФОНД, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 10000,00 /десет хиляди/ лв., представляваща изплатеното
от Г. фонд обезщетение по щета № ******/24.11.2014г. за неимуществени вреди , настъпили в резултат на
причинено от ответника ПТП, настъпило на 24.07.2014г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на завеждане на исковата молба в съда-09.11.2018г. до окончателното изплащане
на задължението, на основание чл.288а ал.3 вр. чл. 288, ал. 12 от Кодекс за застраховането /
обнародван с ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г. и отменен с
ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г./, приложим на
основание § 22 от ПЗР на Кодекс за застраховането / обнародван в ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г.,
в сила от 1.01.2016 г./.
ОСЪЖДА Н.М.И. ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Г. ФОНД, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 1130,00 лв., представляваща
реализирани от ищеца съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
УКАЗВА на Н.М.И. , че може да заплати присъдените
суми по посочената от ищеца банкова
сметка *** Г. фонд, а именно:
УНИКРЕДИТ БУЛБАНК, IBAN - ***, Банков
идентификационен код (SWIFT BIC) *** – UNCRBGSF.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните , ведно със съобщението
за постановяването му,
на
основание чл. 7, ал. 2 от ГПК .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: