ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ …
гр. Перник/23.08.2019
г.
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска
колегия, I състав, в закрито
заседание на двадесет и трети август две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: РОМАН НИКОЛОВ
мл. съдия КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от мл.
съдия Костадинова в. гр. д. № 487 по
описа на ОС-Перник за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК
С Решение №
747/13.05.2019 г., постановено по гр.д. № 4017/2018 г. по описа на Районен съд
– гр. Перник, първоинстанционният съд е уважил изцяло претенциите на „Агенция
за контрол на просрочените задължения“ ООД, с ЕИК ********* с
правно основание по чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК против Ц.Л.Н., с ЕГН: **********
като е
признал за установено, че ответникът дължи на ищеца: 1/сумата от 1016.12 лева,
представляваща неизплатена главница по Договор за стоков кредит № 181302 от 29.04.2016
г., сключен между ответника и „Банка ДСК“ ЕАД 2/ сумата от 178.80 лева – договорна
лихва за периода от 28.05.2016 г. до 10.10.2017 г. и 3/ сумата от 29.31 лева –
обезщетение за забава за периода от 31.03.2017 г. до 30.01.2018 г., както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното й
изплащане.
Със същото
решение и предвид изхода на делото първоинстанционният съд е осъдил Ц.Л.Н. да
заплати на „Агенция за контрол на просрочените задължения“ ООД разноски – по
заповедното производство: сумата от 75 лева и по исковото производство: сумата
от 450 лева. Ц.Л.Н. е осъден да заплати и сумата от 184.80 лева –
възнаграждение за вещо лице в полза на Пернишкия РС.
Производството пред
настоящата съдебна инстанция е образувано по повод подадена от Ц.Л.Н.,
чрез особения му представител – адв. А.П. въззивна жалба с вх. № 15298/23.05.2019
г., с която първоинстанционното решение се оспорва изцяло. Излагат се
съображения, че същото е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. На първо
място се твърди, че от събраните по делото доказателства не се установява по
безспорен начин ответникът да дължи претендираните суми. На следващо място се
оспорва материално правната легитимация на ищеца по исковете като в тази връзка
се излагат подробни доводи, че сключеният договор за цесия не е породил правно
действие въобще, а дори да се приеме за валидно сключен, то същият не е бил
надлежно съобщен на ответника, поради което и няма действие по отношение на
последния. В тази връзка се оспорва практиката съгласно която длъжникът
ответник се приема за уведомен за цесията с получаване на препис от исковата
молба и уведомление към нея. В тази насока се акцентира върху обстоятелството,
че ответникът се представлява в настоящото производство от особен представител,
поради което тази практика не може да намери приложение поради липсата на
контакт между особения представител и страната. Обръща се внимание, че
договорът за цесия, приложен по делото, представлява по съдържанието си рамков
договор.
На следващо
място се оспорва дължимостта на претендираните суми от страна на ответника,
доколкото се твърди, че същият въобще не е страна по представения договор за
кредит. В тази връзка се твърди, че подписът положен под съответните документи
за кредита не е на ответника като заключенията на районния съд в тази насока
били необосновани.
Оспорва се и
обявената от ищеца предсрочна изискуемост на вземанията по кредита, като се
твърди, че длъжникът въобще не е бил уведомяван за такава. Евентуално се обръща
внимание, че дружеството не е банка, поради което не може да се ползва от
правилата за предсрочната изискуемост на вземанията си. Твърди се освен това,
че ищецът не е положил достатъчно усилия нито за да уведоми ответника за
предсрочната изискуемост, нито за да го уведоми за извършената цесия. Цитирана
е съдебна практика. Обръща се внимание и на задължителните разяснения, дадени в
ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС относно предсрочната
изискуемост.
Акцентира се
върху наведеното пред първата инстанция възражение за погасителна давност.
Акцентира се и върху извършеното оспорване на всички представени с исковата
молба документи.
С тези
аргументи се иска първоинстанционното решение да бъде отменено в изцяло като
бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло. Претендират
се разноски пред въззивния съд. Не се представят и не
се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В
законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК от насрещната страна – „Агенция за
контрол на просрочените задължения“ ООД не е постъпил писмен отговор.
При
извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че жалбата е допустима (по
съдържание е въззивна жалба, подадена против подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща
правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията за
редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
Във въззивната жалба страната не се е позовала
и не е направила обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата
инстанция нарушения, изразяващо се в неизготвен, непълен или неточен доклад,
неразпределена доказателствена тежест и недаване на указания по реда на чл.
146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се
произнесе служебно, тъй като за допуснати от първата инстанция процесуални
нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно – чл.
269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС/.
С въззивната жалба не е поискано събиране на нови доказателства във
въззивното производство за факти, които са от значение за спора и представляват
нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2 ГПК,
или такива, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд
събирането на доказателства поради процесуални нарушения във връзка с
неправилно тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на
доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд
не възниква задължение да се произнесе служебно с определението по чл. 267 ГПК.
С
оглед обстоятелството, че Ц.Л.Н. се представлява в производството
по делото от назначен му от първоинстанционния съд особен представител – адв. А.П.,
въззивният съд намира, че следва да определи възнаграждение за особен
представител в размер на 315.70 лева на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения –
предвид фактическата и правна сложност на делото и материалния интерес по
същото, като така посочената сума следва да бъде внесена от „Агенция за
контрол на просрочените задължения“ ООД по сметка на Пернишкия
ОС в 7-дневен срок от получаване на съобщението.
Предвид
изложеното Пернишкият ОС,
О П Р Е Д Е
Л И:
ДОКЛАДВА делото, съобразно мотивната част на
определението.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за особен
представител на Ц.Л.Н. в размер на 315.70 лева.
УКАЗВА на „Агенция за контрол на
просрочените задължения“ ООД, с ЕИК *********, чрез процесуалния му
представител юрк. Нина Стоянова, че следва в 7-дневен срок от получаване на
съобщението да внесе по сметка на Пернишкия окръжен съд сумата от 315.70 лева –
възнаграждение за особен представител на ответника по делото Ц.Л.Н..
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна
спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
РАЗЯСНЯВА
на страните, че при желание да използват медиация, могат да се обърнат към
Център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към
Министерство на правосъдието: http://mediator.mjs.bg/ или към Центъра за
спогодби и медиация в гр. Перник – тел. 076/647528 (с координатор – г-жа
Даниела Петрова) като медиацията е платена услуга.
НАСРОЧВА делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на 19.09.2019
г. от 10,10 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани.
Препис
от определението да се изпрати на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.