В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ирина Кюртева | |
Гражданско I инстанция дело |
Производството е по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл.79 и 92 ЗЗД. В исковата си молба ищецът твърди, че между страните е бил сключен Договор за финансов лизинг № */04.02.2008г. с нотариална заверка на подписите, съгласно който „.............................” ЕАД, като лизингодател, предоставил на ответника в качеството му на лизингополучател лек автомобил, марка: „.................”, модел: „...............”, шаси: *двигател № *, цвят: сив. Видно от Схема за плащанията (Приложение № 1, л. 14), неразделна част от Лизинговия договор (л. 3-13), ответникът следвало да им заплаща лизингова цена на шестдесет равни лизингови вноски с определен в схемата падеж. Поради закъснение на плащанията по договора от негова страна, му изпратили Нотариална покана, с която го уведомили, че е изпаднал в забава и съгласно, предоставената в чл.11, ал.2, т.1 от договора възможност, прекратява същия, поради неизпълнение на поетите от негова страна задължения. Съобразно чл. 8.1 от същия договор, в изпълнение на задължение за заплащане на лизингова вноска, дължима съгласно уговорките между тях, ответникът им дължи неустойка за забава в размер на 10 евро за всеки просрочен ден, от датата на падежа или уведомлението от Лизингодателя до датата на ефективното плащане. Чрез законния си представител, изпратили Нотариална покаÝа, с рег. № */28.11.2008г. до ответника за прекратяване на договора, която покана е връчена лично на И. С. на 10.12.2008г. Тъй като е заплащал лизинговите си вноски до месец август 2008г. включително, то неотменимия срок на лизинговия договор по чл. 2.3.1 от същия към момента на прекратяване на договора, не е изтекъл. В изпълнение на разпоредбата на чл.2.3.2., Лизингополучателят върнал на ищеца лизинговия автомобил, но неустойката до отменимия срок и към настоящия момент не е погасена. По тази причина потърсили правата си по съдебен ред, като подали Заявление по чл.410 ГПК за изпълнение на парично задължение за сумата 15 583.80 лв., т.е. остатъка формиран от сумата 27 540.35 лв. до изплащане на неотменимия срок на 35% от лизинговата цена, намалена с платените до прекратяване на договора лизингови вноски в размер на 11 956.55 лв. Твърдят, че въз основа на заявлението по чл. 410 ГПК, била издадена Заповед по Г.д. № 94/2010г., по описа на ЗРС, с която съда се разпоредил, длъжникът да заплати на заявителя сума в размер на 15 583.80 лв., представляващи неустойка в размер на дължимите до изтичане на неотменимия срок на договора плащания съгласно „Схема на плащанията”. В законоустановения срок, длъжникът подал Възражение на основание чл.414 ГПК, с оглед на което предявяват настоящия иск. С оглед изложеното, молят, се постанови решение, по силата на което се установи, че ответникът им дължи сумата в размер на 15 583.80 лв., представляваща неустойка поради неплащане, съгласно „Схема на плащанията” през неотменимия срок на Договор за финансов лизинг № *, ведно със законната лихва върху сумата от 15 583.80 лв., считано от 14.04.2001г., както и 311.67 лв. на основание чл. 78, ал.1 ГПК – разноски по делото. Ответникът, чрез назначения му „особен представител” оспорва изцяло исковата молба, като подробни доводи и съображения е посочил в писмения си отговор, вх. № 443/24.02.2011 г. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното: От приложеното ч.Г.д. № 94/2010 г. на ЗРС, се установява, че срещу настоящия ответник е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК за сумата 15 583.80 лв., представляваща неустойка поради неплащане, съгласно „Схема на плащанията” през неотменимия срок на Договор за финансов лизинг № *, ведно със законната лихва върху сумата от 15 583.80 лв., считано от 14.04.2010 г., както и разноските по делото в размер на 311.67. В законно установения срок, длъжникът по това дело(ответникът) е депозирал Възражение вх. № 884/04.05.2010 г., поради което е заведено настоящото дело. Между страните е сключен на 04.02.2008год. Договор за финансов лизинг № *, чийто оригинал бе представен и сравнен с копието, приложено по делото, като се установи тяхната идентичност. Признание, че такъв договор е сключен се съдържа и в направеното от ответника писмено възражение. Предмет на договора е предоставяне от лизингодателя(ищеца) в полза на лизингополучателя(ответника) при условията на финансов лизинг един брой нов автомобил марка: „.............”, модел: „...............”, шаси: *, двигател № *, цвят: сив , собственост на лизингодателя, при задължението на лизингополучателя да заплаща възнаграждение за ползване съгласно „Схема на плащанията”, неразделна част от договора. Съгласно посочената схема, ответникът е следвало да заплаща лизинговата цена на 60 равни лизингови вноски с определен падеж. Поради закъснение на плащанията, съобразно чл. 11,ал.2,т.1 от Договора, ищецът е изпратил нотариална покана (л.19), връчена на ответника на 10.12.2008год., с която го уведомява, че счита договора за прекратен, ведно с произтичащите от това последици. Няма спор, че ответникът е върнал автомобила на ищеца, в изпълнение разпоредбата на чл.2.3.2 от договора, както и че е заплащал лизинговите си вноски до м.август 2008 год. Съгласно чл. 2.3.1 неотменимият срок на лизинговия договор не е изтекъл към момента на прекратяването му. Страните са договорили(чл.8.1) при забава в плащането на лизинговите вноски, неустойка за забава в размер на 10 евро за всеки просрочен ден от датата на падежа или уведомлението. Въпреки поканата ищецът не е изплатил доброволно договорената неустойка в размер на исковата сума от 15 583,80лева, формирана по следния начин – левовата равностойност на 35% от лизинговата цена(33 530.51 евро, без ДДС), а именно 27 540,35 лева, намалена със сбора на всички плащания по лизинговите вноски от ¯тветника, които са 11 956,55 лева. ПРАВНИ ИЗВОДИ: Съдът намира, че искът е основателен и доказан и ще следва да бъде уважен. От представените писмени доказателства се установява, че вземането на ищеца по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение №304/16.04.2010год. по ч.Г.д.94/2010год. на ЗРС, съществува и е дължимо от ответника. Това задължение произтича от неизпълнението на ответника на сключения с ищеца договор, чиито клаузи са задължителни за страните. През договорения неотменим срок(чл.2.3.2) на договора ответникът като лизингополучател няма право да откаже плащане на дължимото, съгласно „Схема на плащанията”. Договорът е прекратен, съгласно получената нотариална покана на 10.12.2008год., и ответникът е върнал процесният автомобил, но не е заплатил процесното задължение. С оглед гореизложеното, исковата претенция на ищеца, ще следва да бъде уважена, като му се присъдят и направените по настоящото дело разноски в размер на 311.84 лв., представляващи ДТ. Водим от гореизложеното, съдът Р Е Ш И: ПРИЗНАВА за установено, че вземането на ТЪРГОВСКО ДРУЖЕСТВО „................................”ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: Г. С. бУ. ................. № ..., представлявано от изпълнителния директор В. Л., със съдебен адрес: Г. С. У. А. № 8, . 7 срещу „.....................”, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: Г. З. У. З. № 20, представлявано от И. С., ЕГН *, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 304/16.04.2010 г., по ч.Г.д. № 94/2010 г., на ЗРС, съществува в размер на 15 583.80 (петнадесет хиляди петстотин осемдесет и три лева и осемдесет стотинки) лева, ведно със законната лихва от 14.04.2010 г. до окончателно изплащане на вземането, представляваща неустойка поради неплащане, съгласно „Схема на плащанията” през неотменимия срок на Договор за финансов лизинг № */04.02.2008 г., както и за разноските по ч.Г.д. № 94/2010 г., по описа на ЗРС в размер на 311.67 лв. ОСЪЖДА „...............”, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: Г. З. У. З. № 20, представлявано от И. С., ЕГН *, да заплати на ТЪРГОВСКО ДРУЖЕСТВО „....................” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: Г. С. бУ. ................. №.., представлявано от изпълнителния директор В. Л., със съдебен адрес: Г. С. У. А. № 8, . 7, разноски в настоящото производство в размер на 311.67 лв., както и разноски за особен представител в размер на 761 лева. СЛЕД ВЛИЗАНЕ в сила на съдебното решение, да се издаде Изпълнителен лист по ч.Г.д. № 94/2010 г., съобразно установеното вземане. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от съобщаването му. С Ъ Д И Я: /п/ |