Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 262192 09.08.2021 година град
Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, ХVІІІ граждански състав, в публично заседание на единадесети май две
хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието на секретаря Радка Цекова
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7566 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Вилад Груп“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Съединение, общ.
Съединение, обл. Пловдив, ул. „Георги Бенковски“ № 9, представлявано от А.Н.К.
против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, район Централен, ул. „Христо Г. Данов“ № 37,
с която е предявен установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество е
абонат и потребител на услугите на ответника за обект с ИТН ***и
клиент с № ***. Твърди, че за м. април 2016 г., ответното дружество издало
фактура № ********** от 30.04.2016 г. на стойност 5444.10 лева с ДДС, за
отчетен период 01.04.2016 г. – 30.04.2016 г. Фактурата била издадена на база
показанията на СТИ № ***, като била начислена ел. енергия за нощна тарифа –
28136,970 KWh и по дневна
тарифа – 6009,330 KWh, или общо количество ел. енергия за отчетения период –
34146,300 KWh. Твърди се, че
сумата по фактурата била заплатена от ищеца на 26.05.2016 г. През м. май 2018
г. ищецът получил кредитно известие № *** от 15.05.2018 г. към фактура №
********** от 30.04.2016 г., с което въпросната вече платена фактура била
анулирана и на нейно място е издадена нова такава с № *** от 15.05.2018 г. за
м. април 2016 г., за отчетен период 01.04.2016 г. – 30.04.2016 г. на обща
стойност 7153.03 лева с ДДС, като фактурата отново била издадена въз основа
показанията на СТИ ***. Фактурираните количества ел. енергия били съответно за
нощна тарифа – 13658,520 KWh и по дневна тарифа – 20487,780 KWh или общо количество ел. енергия за този период в размер на 34146,300 KWh. Ответникът приспаднал платената от
ищеца на 26.05.2016 г. сума от 5444.10 лева по анулираната фактура № **********
от 30.04.2016 г. от дължимата сума по новоиздадената фактура на обща стойност
7153.03 лева, като след извършено служебно прихващане от страна на ответника,
останал неплатен остатък в размер на 1708.93 лева по фактура № *** от
15.05.2018 г., който е обявен за недължим от РС – Пловдив и ОС – Пловдив.
Предвид това анулиране счита, че основанието за получаване и задържане на
сумата от 5444.10 лева по фактура № ********** от 30.04.2016 г. от страна на
ответника е отпаднало, като същият сам се е лишил от основанието за
първоначалното получаване на сумата, като е анулирал същата. Прихващането на
сумата от 5444.10 лева по новоиздадената фактура № *** от 15.05.2018 г. също
било извършено без правно основание, тъй като за тази незаконосъобразно
извършена корекция на сметката между страните били налице две влезли в сила
съдебни решения. За установяване недължимостта на неплатения остатък от 1708.93
лева по фактура № № *** от 15.05.2018 г. на обща стойност 7153.03 лева ищецът
предявил установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК. С Решение №3404/12.10.2018 г.
по гр. д. № 8308/2018 г. на PC Пловдив, ГК, 11 с-в, потвърдено с Решение
№250/27.02.2019 г. по в. гр. д. № 2603/2018 г. на ОС Пловдив, ГО 14 с-в, било
признато за установено със сила на пресъдено нещо, че „ВИЛАД ГРУП" ООД не
дължи на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД, неплатената сума от 1708.93
лева по фактура № ***/15.05.2018 г. на обща стойност от 7153.03 лв. с ДДС,
поради липса на правно основание за начисляването й, издаването на фактурата и
претендирането й. По тези дела се установило и доказало, че електромер № ***
бил технически негоден, неизправен и несъответстващ на метрологичните и
технически изисквания за точност измервателен прибор. Установено било, че СТИ №
*** не е бил в техническо и метрологично годно и изправно състояние и не е
измервал коректно ел. енергията в този отчетен период - т.е показанията му не
са достоверни и меродавни за определяне на измереното количество ел. енергия,
въпреки че през цялото време на процеса на двете му инстанции от страна на ЕВН
ЕС се твърдяло точно това - че тези количества ел. енергия били реално измерени
по тарифите на електромера, доставени и ползвани от ищеца. Отделно от това процесното СТИ с №***, марка ELSTER AS 1440 не било от
одобрен тип за използване в Република България. Същият не бил вписан в
регистъра на одобрените типове средства за измерване към БИМ, съгласно чл. 34,
ал. 1 от ЗИ и не следвало да се използва в България. Предвид решенията на PC - Пловдив и ОС - Пловдив счита, че и платената на
ответника сума на 26.05.2016 г., в размер на 5444.10 лв. по вече анулираната с
кредитно известие №***от 15.05.2018 г. ф-ра №**********/30.04.2016 г., и с
която сума впоследствие на 15.05.2018 г. е извършено прихващане от страна на
ЕВН ЕС на част от стойността на новоиздадената ф-ра №***/15.05.2018 г. на обща
стойност 7153.03 лв. с ДДС, е получена от ЕВН ЕС без правно основание. Твърди,
че за извънсъдебно уреждане на отношенията с ответника за връщане на получената
без основание сума от 5444.10 лв., ищецът изпратил покана за изпълнение до ЕВН
ЕС, подадена с вх. № 2253/23.05.2018 г. С нея на ответника бил предоставен
7-дневен срок за доброволно връщане на платената без основание сума, като
срокът изтекъл на 30.05.2018 г. За събиране на вземането си ищецът
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което се образувало
частно гр. дело № 4404/2019 г. на ПРС, ХІI гр. с-в, по което била издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, но длъжникът възразил в срок и
затова се предявявал настоящия установителен иск.
С оглед изложеното от съда се иска да постанови решение,
с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 5444.10
лева – главница, платена на 26.05.2016 г. от ищеца по анулирана /сторнирана/ с
кредитно известие № ***от 15.05.2018 г. фактура № ********** от 30.04.2016 г.,
издадена от ответното дружество за отчетен период 01.04.2016 г. – 30.04.2016
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на
заявлението в съда – 20.03.2019 г. до изплащане на вземането. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът
е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и
размер. Твърди, че процесната сума в размер на 5444.10 лева, представлява
стойността на реално консумираната от обекта на потребителя електрическа
енергия за месец април 2016 г. /за отчетен период 01.04.2016 г. – 30.04.2016
г./. Твърди се, че фактурата е издадена на база отчетените показания на
електромера към датата, на която е извършен регулярният ежемесечен отчет и
количествата ел. енергия са остойностени правилно и законосъобразно по
утвърдените от КЕВР и действащи цени на ел. енергия и мрежови такси. Твърди, че
действително снабдява с електрическа енергия обект на ищеца с ИТН ***, със
заявено предназначение – С. за п. на с. м., находящ се в с. Г.Ч., като за
ищцовото дружество бил открит клиентски номер ***. Твърди, че на 30.04.2016 г.
е издадена фактура № ********** от 30.04.2016 г. на стойност 5444.10 лева с ДДС
за потребената, отчетена редовно в обекта на потребление с ИТН ***енергия от
ищеца за месец април 2016 г. На 14.06.2016 г. била извършена техническа
проверка на електромера на ищеца с № ***, за което бил съставен КП № *** от
14.06.2016 г., като процесният електромер бил демонтиран за последваща проверка
в БИМ. На база извършената в БИМ проверка и съставен протокол № 33 от
08.01.2018 г. било установено, че е променена тарифната таблица на електромера
по часови зони, като на база така установената промяна в този протокол и на
основание чл. 49, ал. 1 ПИКЕЕ ответникът доначислил допълнителното количество
електроенергия, потребено, но незаплатено коректно от клиента съответно
правилно – по дневна и по нощна тарифа поради факта на манипулацията. Тоест
процесното СТИ е измервало правилно количеството потребена електрическа енергия
в процесния обект на потребление на ищеца, но не е разпределяло правилно това
количество по дневна и нощна тарифа. Поради това ответното дружество сторнирало
старата фактура № ********** от 30.04.2016 г. и я преиздало след правилно
разпределение на общо потребеното количество ел. енергия и доначислява
стойността на допълнително дължимата сума. Поради това и за да се издаде
правилен счетоводен документ е сторнирана фактура № ********** от 30.04.2016 г.
с Кредитно известие № ***от 15.05.2018 г. и е издадена нова фактура № *** от
15.05.2018 г., с която е доначислена допълнително претендираната сума в размер
на 1708.93 лева с ДДС. Ищецът завел отрицателен установителен иск по гр. д. №
8308/2018 г. по описа на ПдРС, ХІ гр. с., по което дело е постановено решение,
потвърдено от ПОС, с което уважен отрицателния установителен иск на ищеца за
недължимост на сумата от 1708.93 лева с ДДС. На база и в изпълнение на това
решение, ищцовото дружество сторнира фактура № *** от 15.05.2018 г. и издава
нова с № *** от 30.04.2019 г., която отразява стойността на доставената ел.
енергия преди допълнителното начисление, като общото задължение за плащане по
нея е 0,00 лева, т.е. ищецът не претендира каквото и да е плащане по нея,
същата само установява стойността на действителното количество доставена
електрическа енергия до обекта на ищеца. Намира за неоснователни твърденията на
ищеца, че след сторниране на фактура и поради факта на сторнирането й платената
сума за потребена ел. енергия е недължима и следва да бъде върната на платеца,
като излага, че не фактурата е основание за плащане на цената, а доставката,
като фактурата само удостоверява този факт. Невярно било твърдението, че
електромер № *** не е измерил процесното количество електрическа енергия в
размер на 34146,300 KWh, като не било вярно и
твърдението, че електромерът не е законно монтиран на територията на РБ, като
твърди, че монтирания на обекта на ищеца електромер е средство за измерване на
електрическа енергия, преминало през всички изискуеми от закона метрологични
проверки и изпитания, като напълно невярно било твърдението за неговата
„заводска неизправност“. Твърди процесният електромер да е с оценено съответствие
и напълно законно да се използва на територията на РБ или ЕС. Преди да бъде
пуснат в експлоатация е преминал първоначална проверка, поддръжката отговаряла
и на изискванията за периодична проверка, чиито срокове са регламентирани в
Заповед на председателя на ДАМТН-София, отчело е количеството потребена енергия
от ищеца в размер на 34146,300 KWh. Поради изложеното, счита, че претендираната
сума е основателно начислена и получена на валидно правно основание от
ответното дружество. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира
разноски.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с
оглед изявленията на страните, намира следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 4404/2019 г. по описа на РС - Пловдив, в
полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
21.03.2019 г. срещу ответника за сумата: 5444.10 лева- главница, представляваща стойност на заплатена на 26.05.2016 г., без
правно основание сума по анулирана (сторнирана) с кредитно известие № ****/15.05.2018
г., фактура № **********/30.04.2018 г., за отчетен период 01.04.2016 г. до
30.04.2016 г., с която сума е прихваната без основание част от стойността на
новоиздадената фактура № ***/15.05.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда
– 20.03.2019 г. до окончателното й погасяване. В срока по чл. 414 ГПК ответникът е възразил срещу заповедта. В предоставения на ищеца от съда
едномесечен срок за това е подадена настоящата искова молба.
Установителният иск по реда на чл. 422 ГПК е допустим, тъй като е предявен
в срок, в резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в
заповедно производство, имащо за предмет същото вземане.
Относно неговата основателност, съдът приема следното:
На основание чл. 153, вр. с чл. 146,
ал.1, т. 3 и т.4 ГПК, с доклада по делото, като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са отделени обстоятелствата, че: между страните по делото е налице
валидна облигационна връзка за доставка и ползване на ел. енергия, както и, че
ищцовото дружество е потребител на услугите на ответника по доставка на ел.
енергия и мрежови услуги за обект с ИТН ***, със заявено предназначение – С. за
п. на с. м., находящ се в с. Г.Ч., като за ищцовото дружество бил открит
клиентски номер ***. /виж Определение № 8972/07.08.2019 г./
Между страните по делото, е отделено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване и обстоятелството, че ищецът е заплатил
на ответното дружество сумата от 5444.10 лева по процесната фактура, на
26.05.2016 г. /виж протоколно Определение от о.с.з., проведено на 05.11.2019
г./.
Страните по делото не спорят, а и от
приетите като писмени доказателства по делото– Кредитно известие № ***/15.05.2018
г. към фактура № **********/30.04.2016 г., издадена от ответника на ищеца
/л.6/, се установява, че ответникът е издал на ищеца фактура за сумата от
5444.10 лева - за доставка на ел. енергия и мрежови услуги, за обекта на ищеца
– с ИТН ***- С. за п. на с. м., находящ се в с. Г.Ч., за отчетен период от
01.04.2016 г. - 30.04.2016 г., която е
сторнирана и е издадена от ответника на ищеца фактура № ***/15.05.2018 г. /л.14/,
за сумата от 7153.03 лева - за доставка на ел. енергия и мрежови услуги, за
горепосочения обект на ищеца, за отчетен период от 01.04.2016 г. - 30.04.2016 г.
Няма спор между страните, а и от
изискано и приложено гр. дело № 8308/2018 г. по описа на ПРС, се установява, че
с Решение № 3404/12.10.2018 г., постановено по гр.д. № 8308/2018 г. по описа на
ПРС, потвърдено с Решение № 250/27.02.2019 г. по в.гр.д. № 2603/2018 г. описа
на ПОС, е признато за установено по отношение на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, че „Вилад груп“ ООД не му дължи сумата от 1708.93 лева,
представляваща допълнително начислена стойност за електроенергия, потребена в
периода 01.04.2016 г. – 30.04.2016 г., за обект на потребление с ИТН ***,
находящ се в с. Г.Ч., с. за п. на с. м. и издалия, кл. № ***, за заплащане на
която е съставена фактура № ***/15.05.2018 г.
Основният
спорен по делото въпрос е, с оглед релевираните възражения е дали ответното
дружество е доставил на ищеца в периода от 01.04.2016-30.04.2016 г. ел.енергия
и мрежови услуги, съответно в какво количество и съответно дали ищеца –
потребител дължи съответната цена за тези услуги и в какъв размер.
Съгласно трайната
съдебна практика на ВКС (решение № 124/18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г.
на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 150/26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г.
на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 144/12.03.2021 г. по гр. д. № 1251/2020 г.
на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 54/24.03.2021 г. по гр. д. № 1843/2020 г.
на ІV-то гр. отд. на ВКС и пр.), правоотношенията между електроснабдителните
дружества и крайните потребители на електрическа енергия възникват по силата на
договори за продажба (доставка) на електрическа енергия. Поради специфичния
предмет на тези договори, част от правата и задълженията на страните се
регламентират с разпоредби в ЗЕ, чиято цел е да бъдат защитени потребителите,
които могат да бъдат ощетени поради това, че електроснабдителните дружества са
по-силната страна в правоотношението. Договорът има специфичен предмет, но за
неуредени в ЗЕ случаи, следва да се прилагат общите правила за продажба – чл. 183 и сл.
от ЗЗД. Така, купувачът дължи заплащане на действително доставената
и потребена от него електроенергия, на основание чл. 200 ЗЗД.
От това следва, че когато е допусната грешка и е отчетена доставка в по-малък
размер и, съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът
дължи доплащане на реално доставената му електроенергия (в този смисъл и
Решение № 107/26.11.2020 г. по гр. д. № 1096/2020 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС,
Решение № 75 от 13.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2206/2020 г., IV г. о., ГК).
Дори да липсва специална уредба, този извод следва от общото правило, че
купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока и от принципа за
недопускане на неоснователно обогатяване. Без значение е дали има виновно
поведение у потребителя за неточното отчитане на действително доставената
електрическа енергия, важното е какво количество действително е потребил, като
дължи цена за цялото. Доставчикът има право да търси доплащане на основание чл. 200 от ЗЗД, а потребителят, съответното– задължение да плати цялата
потребена елекроенергия. (Решение № 53 от 12.05.2021 г. на ВКС по гр. д. №
1728/2020 г., IV г. о., ГК; Решение № 67 от 12.05.2021 г. на ВКС по гр. д. №
1939/2020 г., IV г. о., ГК; Решение № 50 от 12.05.2021 г. на ВКС по гр. д. №
1737/2020 г., IV г. о., ГК).
В настоящия
случай, от заключението на вещото лице по допуснатата и приета от съда СТЕ, като обективно
и компетентно дадено се установява, че начислената ел.
енергия за сумата от 5444.10 лева - за доставка на ел. енергия и мрежови
услуги, за обекта на ищеца, е реално потребена от ищеца. Същата е измерена от
електромер, монтиран на обекта на ищеца, на 02.03.2016 г. до 14.06.2016 г.,
когато е демонтиран, който е съответствал на изискванията в Закона за
измерванията и Наредба за средствата за измерване, относно средствата за
измерване, подлежащи на метрологичен контрол и е преминал периодична проверка в
срока, регламентиран със Заповед № *** на председателя на ДАМТН от 29.05.2014
г. Според вещото лице, въпреки констатираната с Протокол на БИМ № ***/08.01.2018
г. софтуерна промяна на тарифната таблица по часове, процесният електромер е
отчел правилно общото количество доставена енергия до обекта на ищеца с ИТН ***.
Посочил е също, че съпоставката на показанията на електромера по тарифни зони в
изготвената фактура № **********/30.04.2019 г. с показанията в регистъра с
отчети на електромера показва, че с фактурата е направено остойностяване на
реално доставена в имота на ищеца електроенергия. Вещото лице е посочило, че
посоченото в Констативния протокол
несъответствие – променена тарифна таблица по часови зони няма отношение
към правилното количествено измерване на ел. енергия като цяло, а към нейното
разделно регистриране по часови тарифни зони за целите на фактурирането. Вещото
лице е категорично, че въпреки, че тарифната таблица на електромера е била
манипулирана (променена), същият е измерил правилно общото количество потребена
в обекта на ищеца електрическа енергия. Вещото лице посочва също, че
електромерите, като процесния регистрират количествата на измерената ел.
енергия във всеки 15-минутен интервал в енергонезависима памет, което дава
възможност за сборуване на количествата по регламентираните часови тарифни зони
във всяко денонощие от месец. Така, тъй като през месец април е в действие
лятното часово време, тогава часовете на нощната тарифа в денонощието са: от 0
до 7 ч. и от 23 до 24 ч., а на дневната тарифа: от 7 ч. до 23 ч., т.е. 8 часа –
нощна зона и 16 часа – дневна зона.
Вещото лице е
отразило снетите от паметта на електромера реално отчетени количества ел.
енергия през м.април 2016 г. по дни, по регламентираните часови тарифни зони,
отчело е от електромера по нощна и дневна тарифа, ел. енергия за процесния
период 01.04.2016 г. – 30.04.2016 г., прилагайки правилните часови тарифни зони
и е сборувало реално потребените количества ел. енергия по регламентираните
часови тарифни зони на денонощието и е достигнало до извода, че точно
потребеното количество ел. енергия по дневна и нощна тарифа в процесния период:
01.04.2016 г. – 30.04.2016 г., е по дневна тарифа: 23001,95 квтч. и по нощна
тарифа: 11134.48 квтч. Следователно, видно от експертизата, стойността на
потребеното количество ел. енергия по дневна тарифа е в размер на 3898.60 лева
(23001.95 квтч. * 0.16949 лв./квтвч.), а стойността на потребеното количество
ел. енергия по нощна тарифа е в размер на 791.99 лева (11134.48 квтч. * 0.07113
лв./квтвч.). Към тази стойност, следва да се прибави стойността на дължимите
мрежови такси в размер на 1448.56 лева и така общата дължима стойност на
потребеното количество ел. енергия и мрежови такси, е в общ размер на 6139.15
лева без ДДС, или 7366.98 лева с ДДС.
Съдът, като взе
предвид, издадената последваща фактура № ***/15.05.2018 г., включваща освен
дължимата стойност за реално потребеното количество ел. енергия за периода
01.04.2016 г. – 30.04.2016 г. и допълнително начислената стойност за електроенергия,
както и влязло в законна сила Решение, постановено по гр. д. № 8308/2018 г. по
описа на ПРС, с което е признато, че не дължи сумата в размер на 1 708.93
лева, представляваща допълнително начислена стойност на електроенергия, се
установява, че общата дължима стойност на потребеното количество ел. енергия и
мрежови такси за периода 01.04.2016 г. – 30.04.2016 г., е 5 658.05 лева с
ДДС (7366.98лв. - 1708.93 лв.), която сума надхвърля платената 5 444.10
лева.
Възраженията на
ищеца, че е недължима процесната сума от 5444.10 лева, тъй като ответното
дружество е нарушило данъчното законодателство, доколкото е издавало и
сторнирало фактурите, съобразно постановените решения на ПРС и ПОС, по гр.д. №
8308/2018 г., съдът намира за неоснователни.
Спорът е дали
ищецът е потребил количество ел. енергия и мрежови услуги, за процесния период
– 01.04.2016 г. – 30.04.2016 г., съответно дали е дължимо вземането в размер на
5 444.10 лева, а не по кой номер фактура се дължи същата, която за
счетоводни цели ответникът е сторнирал. Основанието за плащане е дали за
процесния период 01.04.2016 г. – 30.04.2016 г. ищецът е потребил ел. енергия и
мрежови услуги за обекта си на потребление. Както се посочи и по-горе, от
приетата по делото СТЕ, безспорно се установи, че измерените количества са
реално потребени от ищеца, поради което и последният дължи плащане на тяхната
цена.
Предвид изложеното, съдът намира, че е налице основание за плащане на
сумата от 5441.10 лева с ДДС, представляваща доставена ел.енергия и мрежови
услуги, в периода от 01.04.2016 г. – 30.04.2016 г., на обекта на ищеца, с ИТН ***, находящ се в с. Г.Ч., С. за п. на с. м. и изделия, с кл. № ***.
Ето защо, предявеният иск е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноските в
настоящото производство, доколкото такива се претендират и са налице доказателства,
че те са действително направени - внесени депозити за СТЕ и ССЕ в размер на 180
лева и дължимо юрисконсултско възнаграждение на пълномощника на ответника,
което с оглед на фактическата и правна сложност на делото, следва да бъде
определено в размер от 150 лева, съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, вр. чл. 78 ал. 8 ГПК.
Поради изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Вилад Груп“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Съединение, общ. Съединение, обл. Пловдив,
ул. „Георги Бенковски“ № 9, представлявано от А.Н.К. против „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, район Централен, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, установителен иск с
правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 55,
ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 5444.10 лева -
главница, представляваща стойност на заплатена на 26.05.2016 г., без правно
основание сума по анулирана (сторнирана) с кредитно известие № ***/15.05.2018
г., фактура № **********/30.04.2016 г., за отчетен период 01.04.2016 г. до
30.04.2016 г., с която сума е прихваната без основание част от стойността на
новоиздадената фактура № ***/15.05.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда
– 20.03.2019 г. до окончателното й погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 2440/21.03.2019 г. по ч.гр.д. № 4404/2019 г. по описа на РС–
Пловдив, ХІІ гр.с..
ОСЪЖДА „Вилад Груп“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Съединение, общ. Съединение, обл. Пловдив, ул. „Георги
Бенковски“ № 9, представлявано от А.Н.К. да
заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район Централен, ул. „Христо Г.
Данов“ № 37, сумата от 430 лева (четиристотин
и тридесет лева), представляващи направени съдебно – деловодни разноски по настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Кристина Табакова
Вярно с оригинала!
РЦ