О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 142 Година, 2017
Град Бургас
Бургаският окръжен
съд…..……....……… граждански състав …………………………..
на трети февруари …….…………..….….……..
Година две хиляди и седемнадесета
в закрито заседание в
следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове: …………………………………
Съдебни заседатели: ……………………..…………
Секретар
………………………………………………………………………………….………
Прокурор
…………………………………………………………………………….……………
като разгледа
докладваното от …….....…… Р. Калиманова …………………………….
търговско дело № ………..
393 ....…. по описа за ………. 2016…………. година.
Производството
по делото е образувано по повод исковите претенции на С.Ю.Д.,
гражданин на Руската Федерация, с адрес в Русия: Руска Федерация, град Москва,
ул.„Тверская“, дом 28, корпус 2, квартира 41 и адрес в България: град
Черноморец, местност „Аклади“, в.с.“Свети Никола“, апартамент СЗ-68 със съдебен
адрес *** чрез процесуалния и пълномощник против А.И.П. *** за приемане за
установено, че последната дължи на ищцата сумата от 72250 евро по запис на
заповед, издаден на 01.08.2012 година в град Бургас и за която сума е била
издадена в полза на същата заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на депозиране на заявлението за издаване
на посочената по-горе заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК в деловодството на Бургаския районен съд - 01.08.2016
година до нейното окончателно изплащане. Претендира се от ищцовата страна и
присъждането на направените от нея в настоящото, както и тези в заповедното
производство съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправените искания
представя и ангажира доказателства.
Твърди се
от ищцовата страна в исковата молба, по повод на която е образувано настоящото
производство, че същата се е снабдила със заповед № 2424 от 05.08.2016 година
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК,
издадена по частно гражд. дело № 4411/2016 година по описа на Районен съд-Бургас
против ответницата за сумата от 72250 евро, дължима по запис на заповед,
издаден на 01.08.2012 година в град Бургас, законната лихва върху същата от
датата на депозиране на заявлението до окончателно и изплащане, както и
съдебно-деловодни разноски. В нейна полза е бил издаден и изпълнителен лист.
Ответницата е депозирала писмено възражение против посочената по-горе заповед,
което именно обстоятелство обуславя и правния интерес на ищцата от предявяване
на настоящите искови претенции.
Сочи се
от ищцата, че записът на заповед е самостоятелна правна сделка от категорията
на абстрактните, при която основанието е извън съдържанието на документа.
Именно в качеството му на абстрактна правна сделка редовният от външна страна
запис на заповед доказва вземането на поемателя за обещаната от издателя
парична сума, което вземане е предмет на делото в производството по чл.422 ал.1
от ГПК. Представеният от нея такъв, от който именно произтича вземането и, е
редовен от външна страна, тъй като съдържанието му съответства на изискването
на чл.535 от Търговския закон и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Освен
това, в него е определен и падеж на задължението, а именно датата 01.08.2015
година. На падежа, както и към настоящия момент, не са извършени никакви плащания
в ней полза.
Ответницата,
на която съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея, в
указания от закона и съда срок е депозирала писмен отговор. В същия е посочено,
че предявените против нея искови претенции са недопустими, което обстоятелство
обуславя и прекратяване на производството по делото. Така твърдяната
недопустимост е изведена от факта, че е налице различие досежно валутата, в
която се претендира процесната сума от ищцата и по-специално в настоящия процес
същата е заявена в евро, а в изпълнителното производство в български лева. Счита,
че както в заповедното производство по чл.417 т.9 от ГПК, така и в образуваното
изпълнително производство и настоящото, образувано във връзка с направеното от
нея оспорване е недопустимо във всяко едно от тях претенциите да бъдат
предявявани в различна по вид валута, поради което именно отправя искане
последното да бъде прекратено.
При
условията на евентуалност са въведени от нея
и доводи досежно основателността на предявените искови претенции. Същите
са оспорени по основание и размер. Твърди, че записът на заповед служи като
обезпечение на изпълнението на поети от нея задължения в качеството и на
пълномощник на съпруга на ищцата Кирил Юрьевич Демин, както и на самата нея във
връзка с предоставени и пълномощия и възложено изпълнение за разпореждане с
техни средства по банкови сметки в „Райфайзенбанк България“АД и закупуване на
недвижими имоти в Република България. Твърди, че във връзка с предоставените и
пълномощия, тя е извършила всички възложени и действия като пълномощник и
разпореждането със средствата на доверителя и /ищцата/ е направено изцяло в
защита на неговите интереси и по негово възлагане.
Изтъква
на следващо място, че е налице непълнота на съдържанието на процесната ценна
книга и по-специално, че обещанието да се плати сумата по него не е безусловно
по смисъла на чл.535 т.2 от Търговския закон. Плащането по процесния запис на
заповед няма безусловен характер по смисъла на цитираната норма, а е условно
обвързано с изпълнението на задължение по предоставено договорно
представителство, каквото е самото упълномощаване. Това налага извода, че е нарушен
абстрактният характер на записа на заповед. От твърдяната непълнота на съдържанието
на процесния запис на заповед е изведена и неговата недействителност - чл.536
ал.1
във връзка с чл.535 т.7 от Търговския закон. На последно място се твърди от
ответната страна, че подписът на издателя на записа на заповед подпис, както и
този срещу датата на предявяване не е положен от нея.
Ищцовата
по делото страна, на която съдът е изпратил препис от отговора и
доказателствата към него, в указания и срок е депозирала допълнителна искова
молба, представила е писмени доказателства, направила е доказателствени искания.
Сочи се в нея, че твърдението за недопустимост на исковата претенция е
неоснователно. Изтъква се в тази връзка, че в развилото се пред Бургаския
районен съд производство претендираното парично вземане е в размер на 72250
евро; за тази сума е и издадения изпълнителен лист. Тъй като производството по
чл.422 от ГПК е продължение на заповедното, цената на иска по чл.422 от ГПК е именно
сума в размер на 72250 евро. Следователно, няма несъответствие по отношение на
предявената претенция. Това, че в поканата за доброволно изпълнение частният
съдебен изпълнител е конвертирал посочената в изпълнителния лист в размер на
72250 евро сума в левовата й равностойност по фиксинга на БНБ към 11.08.2016 година,
когато е била изготвена поканата за доброволно изпълнение и е посочил размер на
главницата от 141308.71 лева, не сочи и не обосновава извода за недопустимост
на производството и прави неоснователно корелативно свързаното с него искане за
прекратяване му.
Сочи се
на следващо място, че ответницата не е навела доводи за конкретно каузално
правоотношение между страните по делото, от което да черпи възражения, относими
към погасяването на вземането по записа на заповед дори и частично. В конкретния
случай, страните по менителничното правоотношение и тези по твърдяното и
неконкретизирано от същата каузално правоотношение не съвпадат. За това
свидетелстват представените с отговора
доказателства, касаещи трето външно на менителничното правоотношение
лице и по-специално Кирил Демин, които освен това касаят период доста преди
датата на издаване на процесния запис на заповед.
Наред с
това се изтъква, че недостатъчната конкретност на въведеното от ответницата възражение
за наличие на каузално правоотношение между страните по делото, обезпечено с
издаването на записа на заповед от 01.08.2012 година следва да се приравни на
липса на такова по горните доводи, а именно липса на тъждество между страните
по менителничното правоотношение, които са: кредитор - ищцата и издател на
записа на заповед - ответника, страни и по настоящето дело със страните по соченото
от нея каузално правоотношение. Дори и да не се приеме тази защитна теза на
ищцата, при условията на евентуалност същата изтъква това, че процесуалната
позиция на ответната страна следва да се квалифицира като общо оспорване на
вземането по записа на заповед, поради което и не създава задължение за нея да
сочи и да доказва каузално правоотношение като основание за възникване на
вземането; напълно достатъчно е да се установи формалната редовност на ценната
книга.
При
условията на евентуалност и в случай, че не бъде възприето поддържаното от нея
и се приеме, че ответницата е навела конкретни възражения за наличие на
каузално правоотношение между страните се изтъква и следното, а именно:
Представения
договор за банков кредит от 07.03.2007 година е сключен между Кирил Демин,
действащ чрез ответницата като пълномощник и „Българо-американска кредитна
банка“АД за сумата от 105602 евро. Кредитът е бил обезпечен с договорна
ипотека, учредена в полза на банката върху недвижим имот, находящ се град
Черноморец, местността „Аклади“, в.с. „Свети Никола“, който имот е бил закупен
от Кирил Демин чрез ответницата като негов пълномощник на 08.03.2008 година за
сумата от 56755 евро. Кирил Демин е бил заемател по кредита и ипотекарен
длъжник, а С.Д. е била трето задължено лице, ипотекарен длъжник. Кредитът е бил
погасен на 28.02.2008 година от Кирил Демин, като сумите са били превеждани по
банков път от град Москва. Няма тъждество на сумите по договора за кредит,
договора за покупко-продажба на имота, находящ се в град Черноморец със сумата
по процесния запис на заповед. В този смисъл твърди, че ако към 07.03.2007 година
е имало каузално правоотношение между ответницата и Кирил Демин за закупуване
на имота в град Черноморец с предоставените от кредита средства, то това
правоотношение е приключило с погасяване на кредита и покупко-продажбата на
имота в град Черноморец, като няма тъждество между него и последващото
упълномощаване на ответницата от Кирил Демин от 18.08.2008 година.
С пълномощното
с нотариална заверка на подписа от 18.08.2008 година Кирил Демин е упълномощил
ответницата да го представлява пред „Райфайзенбанк“АД - клон България, като са
и били предоставени права на разпореждане с наличните в съответните банкови
сметки на упълномощителя средства. По повод горното пълномощно, ответницата на
08.10.2008 годна е изтеглила сумата от 64100 евро. Ответницата твърди, че се е
разпореждала със средствата на доверителя и, който съгласно горепосоченото
пълномощно е Кирил Демин, а не ищцата в негов интерес и по негово възлагане, но
без да представя договор за възлагане и да навежда твърдения за погасяване на
вземането. В тази връзка се изтъква, че всички такси за управление и
поддържане, включително разходи за ток и вода на собствения на Кирил Демин имот
в град Черноморец са били плащани от него по банков път от град Москва на
„Аклади“ООД - дружеството, което поддържа и управлява същия. Кирил Демин не притежава
друг недвижим имот, освен този, купен от него чрез ответницата като пълномощник
през 2007 година. Самата ищца е единствено трето задължено лице, ипотекарен
длъжник и не е придобила собственост в недвижими имоти, от което може да се
заключи, че е налице разпореждане със средствата по горепосочената банкова
сметка ***ля от страна на неговия пълномощник.
На
ответницата е бил изпратен препис от допълнителната искова молба и приложенията
към нея, като същевременно и е било указано, че в срока по чл.373 ал.1 от ГПК
може да предприеме действията, посочени в същата. Същата е депозирала
допълнителен отговор, в който е заявено становище за признание от страна на
ищцата на твърдението по отговора за наличие на договорни отношения между нея и
Кирил Демин, свързани с договорно представителство при покупката на недвижимият
имот в Република България, както и упълномощаването за разпореждане с банковите
сметки на същия. Това лице е било неин съпруг към както към момента на упълномощаването
и момента на покупката и ипотекирането на имота, така и към момента на
завеждане на исковата молба. Поради това в акта за учредяване на договорна
ипотека ищцата е била посочена като солидарен и ипотекарен длъжник. Тя също е упълномощила
ответницата лично за учредяване на ипотеката, а също и с правото да се
разпорежда с банковата сметка. Всички средства по сметките на нейния съпруг
Кирил Демин, както и недвижимите имоти придобити по време на брака са семейна
имуществена общност и са ползвани за изплащане на задълженията им в Република България
и за поддръжката на собствения им имот. Изтеглената от сметката на Кирил Демин
от нея в качеството и на негов пълномощник сума е обща собственост на него и
съпругата му С.Д. - ищца в настоящото производство.
Твърди,
че издадените фактури за такса поддръжка на недвижимия имот в град Черноморец,
съсобствен между ищцата и съпруга и Кирил Демин са в размер на 33993.39 лева, а
същевременно последният е заплатил по банков път само сумата от 9415 евро или
налице е разлика с над 15000 лева повече от платените по банков път такси.
Именно тази разлика е част от платените от нея такси в полза на ищцата по
отношение на собствения й недвижим имот.
Съдът намира, че така предявените искови претенции, по повод на които е образувано настоящото производство с правно основание чл.415 ал.1 във връзка с чл.422 от ГПК са допустими, поради което и не съществува пречка да бъдат разгледани по същество. В тази връзка следва да се отбележи, че са налице изискуемите от закона процесуални предпоставки и в частност издадена е била по искане на ищцата заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, в полза на същата е бил издаден изпълнителен лист, било е образувано изпълнително производство. В срока, указан от закона ответницата е направила възражения против така издадената заповед, във връзка с което на ищцата е било указано от районния съд, че може да предяви иск в посочения в разпореждането срок, както и последиците от евентуално неизпълнение. В този едномесечен срок ищцата е предявила установителната претенция, предмет на настоящото търговско дело. Следва да се посочи и това, че
предявените от ищцата
и поддържани от нея претенции са ясни, както и ясно е формулирано отправеното
към съда искане и са изложени ясни и конкретни факти, с които същото е
обосновано. Това именно е мотивирало съда да квалифицира същите като такива с
посоченото по-горе правно основание и посочи на страните, че е сезиран с иск
именно с това правно основание. Ясното изложение на фактите, както бе посочено
по-горе, дадената от съда правна квалификация очертават спорните по делото
факти. Всичко така казано мотивира съда да приеме, че исковете са допустими. В
тази връзка следва да отбележи, че въведените от ответницата с отговора на
исковата молба твърдения за недопустимост на исковете не могат да бъдат
споделени. Налице е пълно съвпадение между предмета на заповедното и настоящото
исково производство, което именно обстоятелство е от значение с оглед характера
и вида на последното.
С
исковата молба, а също и с допълнителната искова молба, както и с отговора на
исковата молба са представени от ищцата, съответно от ответницата писмени
доказателства, които са допустими и относими към правния спор, поради което и
като такива същите следва да бъдат приети от съда с настоящия му съдебен акт.
Последният е родово и местно подсъден на настоящия съд в съответствие с чл.365
от ГПК. Като доказателство следва да бъде прието и изисканото и постъпило по
делото частно гражданско дело №4411/2016 година по описа на Бургаския районен съд.
С отговора на исковата молба е направено от ответната страна искане за
допускане на съдебно-графическа експертиза, вещото лице по която да даде
отговор на поставените със същия въпроси, което искане с оглед направените от нея
възражения и оспорвания съдът намира основателно, поради което и като такова
същото следва да бъде уважено. При изготвяне на заключението вещото лице следва
да вземе предвид и изследва и посочените от ищцата и неоспорени от ответницата
като неносещи нейния подпис документи, посочени в допълнителната искова молба. Също
основателно съдът намира искането по точка 2-ра от отговора, което го мотивира
да уважи същото. На ответницата, предвид това, следва да бъде издадено
поисканото от нея съдебно удостоверение, въз основа на което да се снабди от
„Райфайзенбанк България“АД с извлечения от банковите сметки на съпруга на
ищцата - лицето Кирил Демин, а именно: BG68RZBB91551056081013 и
BG12RZBB91551456081018 за периода от 18.08.2008 година до 01.08.2012 година с
допълнението, че същите тези извлечения следва да касаят и да са свързани с
разпоредителни действия, осъществени през посочения период от ответницата по
делото като пълномощник на посоченото лице след внасяне на държавна такса в
размер на 5 лева по сметка на Бургаския окръжен съд и представяне на документа
за това по делото. Искането по точка 3-та, а именно да бъде задължена на основание
чл.176 от ГПК ищцата да се яви лично пред съда, за да даде отговор на там
посочените въпроси е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.
Това е така, тъй като въпросите, на които иска да даде отговор ищцата на
практика съставляват нейни твърдения по спорните между страните въпроси, по
които същата е изразила изрично своето становище с исковата, съответно
допълнителната искова молба. С допълнителния
отговор на допълнителната искова молба е направено от ответната страна и още
едно доказателствено искане, свързано с издаването на още едно съдебно
удостоверение, по което съдът ще се произнесе в рамките на откритото съдебно
заседание след изслушване и на ищцата, на която в тази връзка и насока следва
да бъде дадена възможност за изрази становище.
Съдът
намира, че следва да укаже на страните, че на основание чл.154 от ГПК всяка от
тях носи доказателствена тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за
себе си правни последици. Разпределението на доказателствената тежест следва
непосредствено от приложимата правна норма, както и от изразените от страните
защитни тези в настоящото производство. При предявени искове с посочените
по-горе правни основания ищцата е тази, която следва да установи съществуването
на редовен от външна страна запис на заповед,
подлежащ на изпълнение, включително формалната му редовност от гледна точка на
изискванията на чл.535 от Търговския закон. Същото следва да бъде направено при
условията на пълно и главно доказване. Ответната по делото страна е тази, която
при условията на пълно главно доказване следва да установи твърденията си за неавтентичност
на процесния запис на заповед, а също така и наличието на каузално
правоотношение - договор за поръчка, свързан с ищцата, обезпечено с процесния
запис на заповед и в този смисъл връзката между менителничния ефект и
каузалната сделка, сочените условия на същата, нейните конкретни клаузи, както
и пълно изпълнение на задълженията по нея по посочения в депозираните по делото
отговори начин, включително и съгласието на ищцата за изпълнение по този начин.
При условията на непълно доказване ответната страна е тази, която следва да
установи наведените от нея доводи и възражения, свързани със собствената и
изправност като страна по сочената каузална сделка.
Ето защо и по
изложените съображения и на основание чл.374 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р
Е Д Е
Л И :
ПРИЕМА
за разглеждане предявените от С.Ю.Д., гражданин на Руската Федерация, с адрес в
Русия: Руска Федерация, град Москва, ул. „Тверская“, дом 28, корпус 2, квартира
41 и адрес в България: град Черноморец, местност „Аклади“, в.с.“Свети Никола“,
апартамент СЗ-68 със съдебен адрес *** чрез процесуалния и пълномощник против А.И.П.
*** искови претенции за приемане за установено, че последната дължи на ищцата
сумата от 72250 евро по запис на заповед, издаден на 01.08.2012 година в град
Бургас и за която сума е била издадена в полза на същата заповед за изпълнение
по чл.417 от ГПК, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
депозиране на заявлението за издаване на посочената по-горе заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК в
деловодството на Бургаския районен съд - 01.08.2016 година до нейното
окончателно изплащане, а също и за присъждането на направените от нея в
настоящото, както и тези в заповедното производство съдебно-деловодни разноски.
ПРИЕМА
приложените към исковата молба, по повод на която е образувано настоящото
производство, отговора на същата, както и към допълнителната искова молба
писмени доказателства.
ПРИЕМА
като доказателство частно гражданско дело №4411/2016 година по описа на Бургаския районен съд.
ОСТАВЯ
без уважение искането на ответната по делото страна да бъде прекратено
производството по настоящото дело.
ДОПУСКА
извършването на съдебно-графическа експертиза, вещото лице по която да даде
отговор на поставените от ответницата с отговора на исковата молба въпроси след
депозит от 150 лева, вносим от ответницата в едноседмичен срок от получаване на
съобщението за това чрез препис от настоящия съдебен акт и представяне на
документа за това по делото.
ПОСТАНОВЯВА
при изготвяне на заключението вещото лице да вземе предвид и изследва и
посочените от ищцата и неоспорени от ответницата като неносещи нейния подпис
документи, посочени в допълнителната искова молба.
НАЗНАЧАВА
за вещо лице по допуснатата съдебно-графическа експертиза Здравко Стоянов Стоянов,
на когото да бъде съобщено за възложената му задача, както и за датата и часа
на съдебното заседание.
ДА СЕ
ИЗДАДЕ на ответницата поисканото от нея съдебно удостоверение, въз основа на
което да се снабди от „Райфайзенбанк България“АД с извлечения от банковите
сметки на съпруга на ищцата - лицето Кирил Демин, а именно:
BG68RZBB91551056081013 и BG12RZBB91551456081018 за периода от 18.08.2008 година
до 01.08.2012 година, които извлечения касаят и са свързани с разпоредителни
действия, осъществени през посочения период от ответницата по делото като
пълномощник на посоченото лице след внасяне на държавна такса в размер на 5 лева
по сметка на Бургаския окръжен съд и представяне на документа за това по
делото.
ОСТАВЯ
без уважение на ответницата да бъде задължена на основание чл.176 от ГПК ищцата
да се яви лично пред съда, за да даде отговор на посочените от нея в отговора
на исковата молба въпроси.
ОБЯВЯВА, че по направеното от ответницата
с допълнителния отговор на допълнителната искова молба доказателствено искане,
свързано с издаването на още едно съдебно удостоверение съдът ще се произнесе в
рамките на откритото съдебно заседание.
НАСРОЧВА
делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.03.2017 година - 14.10 часа, за която дата и час да
се призоват страните.
Настоящото
определение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис
от настоящото определение да се връчи на страните по делото чрез процесуалния и
представител на посочения от нея съдебен адрес за ищцата, съответно на адреса
по искова молба за ответницата, а препис от допълнителния отговор на
допълнителната искова молба да се връчи на ищцата по посочения по-горе начин.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: