О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№_______________
гр. Варна, 18 август 2022
Варненският административен съд, VІІ състав, в закрито заседание на осемнадесети август, две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВА СТОЕВА
като разгледа докладваното адм. дело № 1875 по описа за 2022 год. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 166 ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на В.Б.Й., ЕГН ********** *** срещу Заповед № ЧР-2-3-363/28.07.2022 г. на Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ /ДАНС/, с която е разпоредено назначаването на жалбоподателя на същата длъжност и ранг в друго населено място – гр. Силистра.
С жалбата е направено искане за спиране изпълнението на оспорената заповед, доколкото жалбата, съгласно чл. 124 ал. 2 от Закона за държавния служител, не спира нейното изпълнение. Съдът счита, че това е редът, приложим в настоящия случай, предвид липсата на изричен ред за оспорване на актовете по Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ /ЗДАНС/, доколкото служителите на ДАНС са държавни служители – чл. 43 от ЗДАНС.
Допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт, може да бъде спряно по реда на чл. 166 ал. 4 от АПК по искане на оспорващия при наличие на условията на чл. 166 ал. 2 от АПК, съгласно които норми, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, т. е. съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Анализът на така цитираните правни норми обосновава извода за наличието на две кумулативно изискуеми предпоставки, въз основа на които, съдът може да постанови спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на административния акт – възможност за причиняване на оспорващия значителна или трудно поправима вреда и възникнали след постановяване на акта нови обстоятелства.
С оглед цитираната по-горе разпоредба на чл. 166 ал. 4, вр. ал. 2 от АПК, в този вид производства, в тежест на оспорващия е да докаже наличието на опасност от настъпване на вредоносни за него последици в резултат на предварителното изпълнение на административния акт, т. е. тежестта за доказване се носи от оспорващия, защото доказването е насрещно и адресатът следва да представи доказателства, че то би могло да причини значителна или трудно поправима вреда. Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искането за спиране по чл. 166 ал. 2 АПК, преценява дали незабавното му изпълнение може да причини такава вреда на адресата, която да бъде противопоставима на предпоставките по чл. 60 ал. 1 АПК. В този смисъл, за да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни или трудно поправими, съставляващи основание за спирането на оспорения административен акт.
В конкретния случай съдът изрично е указал на жалбоподателя, че следва да посочи обстоятелства и факти, които да обосноват основателност на искането му за спиране на заповедта. С молба с.д. № 12554/18.08.2022г. отново се изтъкват основания за незаконосъобразност на заповедта, като твърдените вреди за молителя са в това, че съпругата му работи на безсрочен трудов договор като главен асистент във ВСУ „Черноризец Храбър“ и че дъщеря му е ученичка в 6-ти клас на НУИ „Добри Христов“, гр. Варна, което ще направи контактите му със семейството непълноценни. Твърди, че от преместването за него ще настъпи пряка материална вреда – паричен разход за квартира или покупка на жилище, транспорт. Твърди, че от преместването ще се наруши правото му на почивка, тъй като в почивните дни ще трябва да пътува, за да се вижда със семейството си. Освен това се нарушавало и правото му на свободен избор на местожителство, на семейния интегритет, доколкото семейството било под закрила на държавата и обществото по смисъла на чл. 14 от Конституцията на РБългария.
Съдът, като взе предвид твърденията на жалбоподателя, намира, че искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорената Заповед № ЧР-2-3-363/28.07.2022 г. на Председателя на ДАНС, с която е разпоредено назначаването му на същата длъжност и ранг в друго населено място – гр. Силистра, е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
Независимо от изложените в уточняващата молба доводи съдът счита, че същите не могат да обосноват необходимост от спиране на оспорения административен акт. Жалбоподателят, като служител на Държавна агенция „Национална сигурност“ изпълнява специфични и с изключителна важност за сигурността на държавата функции. С постъпването си като служител на агенцията, всяко лице приема не само привилегиите на това да бъде държавен служител, но и задълженията, които както бе посочено, по силата на специалния закон, са в изпълнение на политиката за защита на националната сигурност, които не изключват възможността всеки един служител да бъде назначаван при служебна необходимост на длъжност в рамките на притежавания ранг и без неговото съгласие.
Въпросите дали е налице основание за издаването на заповедта и дали са нарушени разпоредбите на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ и Правилника за неговото приложение, са въпроси по съществото на спора и не могат да обосноват основателност на искането за спиране на оспорената заповед.
Следователно по изложените в жалбата и допълнителната молба мотиви за спиране на предварителното изпълнение, не може да бъде направен извод, че изпълнението би могло да причини на оспорващия значителни или труднопоправими вреди, поради което не са налице предпоставките по чл. 166 ал. 2 от АПК и искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед следва да бъде оставено без уважение. Така мотивиран и на основание чл. 166 ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането на В.Б.Й., ЕГН ********** *** за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед № ЧР-2-3-363/28.07.2022 г. на Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: