Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 261621
02.06.2021
година, град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, в публично заседание на първи март две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1562 по описа на съда
за 2020г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове по чл. 79, ал.
1, ЗЗД във вр. с чл. 82 ЗЗД от Етажната
собственост на сграда с административен адрес *******, представлявана от И. К.,
срещу „Джей си деко България“ ЕООД за заплащането на сумата от 20172.24 лева,
представляваща обезщетение за нанесени щети по южен скат на покрива на
сградата.
Ищецът твърди, че е
сключил с ответника договор за наем от 28.10.2011г. за част от покривното
пространство с площ от 75 кв.м., върху което да се изгради масивна метална
конструкция за поставянето на реклама. Договорът бил продължен до 2021г. с
анекс. Съгласно чл. 5 от договора ответникът следвало да заплаща разходите за
отстраняване на повреди в резултат на монтажа, демонтажа и експлоатацията на
рекламното съоръжение. Към момента дружеството ползвало конструкцията, но
вследствие на употребата се появили пукнатини и течове. Етажната собственост
извършила ремонт на покрива и заплатила разходите за това в размер на
20 172 лева. Ответникът не възстановил сумата, поради което се иска да
бъде осъден да я плати, ведно със законната лихва и разноските.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава
отговор, с който взема становище за неоснователност
на претенцията. Оспорва наличието на причинна връзка между ползването на
съоръжението и вредите. Отбелязва, че ремонтираната площ е значително по-голяма
от използваната от дружеството. Прави възражение за обема, количеството и
качеството на ремонта. Иска се отхвърляне на иска и присъждането на разноски.
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните,
съдът установява от фактическа и правна страна следното:
От
представения договор се установява, че между страните (ответникът с променено
наименование) е възникнало валидно облигационно отношение за наем на обща част,
представляваща част от покривното пространство на сграда с адрес ***** с площ
от 75 кв.м., върху която е изградена и се поддържа от ответника масивна метална
конструкция, използвана за реклама. В чл. 5, ал. 3 от договора страните са се
споразумели, че наемателят се задължава да заплаща са своя сметка разходите по
отстраняване на повреди в резултат на монтаж, демонтаж и експлоатация на
рекламното съоръжение. Страните изрично са договорили отговорността на
наемателя за нанесените на покрива на сградата щети от експлоатацията на
съоръжението, поради което за основателността на претенция е необходимо да се
докаже причинната връзка между неговото поведение и причинените вреди.
Между
страните не е спорно, че наетата вещ е била предадена при подписването на договора,
както и че от тогава същата се използва от ответника по предназначение. Няма
възражения за неизпълнение на насрещните задължения на страните в тази част,
поради което следва да се приеме, че служителите на ответника са имали достъп
до покрива на сградата от 2011г., както е уговорено в чл. 5, ал. 11 от
договора.
Съгласно разпоредбата на чл. 233, ал.
1, т. изр. 4 /последно/ ЗЗД до доказване на противното се
предполага, че вещта е била приета в добро състояние. Посочената правна норма
предвижда оборима презумпция по отношение доказване на състоянието на вещта при
предаването й от наемодателя на наемателя по договора за наем. Ако страните по
наемното правоотношение не са подписали двустранно приемо-предавателен
протокол, установяващ състоянието, приложение намира оборимата презумпция
на чл. 233, ал. 1, изр. 4 ЗЗД, съгласно която се счита, че вещта
е получена от наемателя в добро състояние.
По
делото се представя протокол за предаването на наетата вещ, в който е отразено,
че се наблюдават счупени и разместени керемиди, съгласно снимков материал.
Последният не е представен по делото, но са приложени доказателства за
извършването на частичен ремонт- доставка и пренареждане на керемиди от
началото на 2013г. Предвид липсата на конкретни данни за счупените и разместени
керемиди и доказателства за извършения ремонт, следва да се приеме, че покривът
е бил в добро състояние.
В представения
по делото констативен протокол от 06.07.2019г., съставен в присъствието на
представители на етажната собственост и трети лица, е записано, че при извършен
оглед са установени вреди върху покрива, изразяващи се в множество счупени и
разместени керемиди, скъсана хидроизолация, течове в таванските помещения,
нарушения на дървената конструкция, денивилация на покривната конструкция и
рушащи се части от стреха. Авторството на същия е оспорено, но всички участвали
в съставянето му лица са разпитани, съответно са дали обяснения по делото и
изрично са потвърдили подписите си. Според Решение № 235 от 04.06.2010 г. по
гр.д. № 176/2010 г. на ВКС, ІІ г.о. частните документи се ползват с
доказателствена сила само по отношение на авторството им. Такъв документ не
доказва нито фактите, които са предмет на направеното изявление, нито
датата и мястото на съставянето на документа (Решение № 748 от 17.02.2011 г. по
гр.д.№ 801/2009 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 197 от 23.12.2014 г. по гр.д.№
7364/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о.). Тъй като частните документи не се ползват с
обвързваща материална доказателствена сила, последните подлежат на доказване по
общите правила на ГПК (решение № 50 от 21.07.2017 г. по гр.д.№ 4880/2014 г.
на ВКС, ІV г.о., решение № 270 от 19.02.2015 г. по гр.д.№ 7175/2014 г. на ВКС,
ІV г.о.).
В тази
връзка по делото бяха събрани гласни доказателствени средства и бе допусната
СТЕ. От показанията на свидетеля Ж. (подписал протокола) се установява, че след
извършен оглед през лятото на 2019г., били констатирани сериозни увреждания по
покрива на сградата. Имало много изпочупени керемиди около рекламата и в страни
от входа, откъдето се излизало на самия покрив. Констатирали се повреди и по
дървената конструкция вследствие проникването на вода, като течовете стигнали
до таванските помещения. По останалата част от покрива нямало такива
увреждания, нямало и изпочупени керемиди. Показанията на свидетеля да конкретни,
последователни и непротиворечиви, поради което следва да бъдат кредитирани.
От
приетата СТЕ се установява, че видимо от местоположението на рекламното
съоръжение за неговото обслужване е необходимо да се преминава по покривната
повърхност на южния скат на сградата- от отвора на покрива, до металните
пътеки, а в определение случаи- пред и зад него. Вещото лице дава заключение,
че описаните в документите по делото материали и дейности са в действително
изпълнени на място, но не всички извършени СМР са свързани с повреди от
ползването на рекламното съоръжение. В тази насока на страница 12 от
заключението посочва повредените от ползването на рекламното съоръжение
елементи на покрива, като дава оценка за възстановяването им със същия вид
материали. Заключението е компетентно и обосновано, поради което следва да бъде
кредитирано.
Предвид
така събраните доказателства, съдът намира, че с категоричност се установява
нанасянето на щети по покрива на сградата вследствие на осъществяваното от
ответника ползване на покривната конструкция. Презумпцията на чл. 233, ал.
1, изр. 4 ЗЗД не е оборена от ответника, поради което се налага
извод, че покривът е предаден от ищеца на ответника в добро състояние.
Ползването на покрива е продължавало от 8 години към 2019г., като за
експлоатацията на съоръжението с категоричност са били необходими периодични
качвания и слизания от служители на ответника. От показанията на свидетеля Ж.се
установява, че е имало множеството
увреждания около самата метална конструкция, като такива са липсвали по
останалите части на покрива. Вредите са били описани в съставения на 06.07.2019г.
протокол, който като частен свидетелстващ документ се обсъжда във връзка с
останалите събрани относими и допустими доказателства. При положение, че вещта
е предадена от ищеца на ответника в добро състояние, но през периода на
ползването са констатирани множество повреди, каквито липсват по останалата
част на покрива, се налага логичният извод, че вредите са причинени след
получаването на вещта. Не са събрани доказателства през този период покривът на
сградата да е бил използван от други лица, освен ответното дружество и не се
установява вредите да са настъпили вследствие обичайното износване, поради
което може да се направи обосновано заключение, че са нанесени именно от
експлоатацията на съоръжението от служителите на ответника. Ето защо
дружеството отговаря за тяхното отстраняване, както върху наетата площ, така и
върху останалата част от покрива, която е била необходима за обслужването на
рекламното съоръжение.
Предвид уговорката на чл. 5, ал. 3,
изр. второ от договора, наемателят дължи плащането на разходите по отстраняване
на повредите, т.е отговорността му е до размера на сумата необходима за
възстановяването на вещта в предишното й състояние. Поради това за определянето
на размера на дължимата сума следва да бъде взета предвид втората направена от
вещото лице оценка в размер на 12087.57 лева. Същата е изготвена на база
данните за предишното състояние на покрива и отразява разходите необходими за
възстановяването му в същия вид. Ищците са извършили ремонта с различни
материали, което е довело до оскъпяването на ремонта до общо 20172.24 лева. Решението
как да се извърши ремонтът е в правомощията на етажните собственици, но
отговорността на ответника е единствено до размера на разходите за отстраняване
на повредите нанесени от експлоатацията.
Ето защо претенцията е частично
основателна и следва да бъде уважена за сумата от 12087.57 лева и отхвърлена за
разликата до 20172.24 лева.
Относно разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 1484.19 лева
разноски за д.т., СТЕ и адв. възнаграждение, съразмерно на уважената част от
иска. Предвид разясненията дадени в т. 5 ТР
от ТР №6/2012 на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство съдът се
произнася и за разноските направени за обезпечаването на предявените искове. В
настоящия случай, такива не следва да бъдат присъждани, защото представените документи
не удостоверяват извършването им. Платежното нареждане удостоверява плащане към
бюджета, но не и във връзка с производство между кои страни, нито какво е било
произнасянето на съда. Разписките са подписани само от процесуалния
представител и не удостоверяват уговарянето на възнаграждението.
Възнаграждението за преговори с ответника не представлява разноски по
настоящото дело, а допълнителни разходи, за които ответникът не отговаря по
реда на чл. 78, ал. 1 ГПК.
На основание чл.
78, ал. 3 ГПК в ползва на ответника следва да бъде присъдена сумата от 617.20
лева разноски за СТЕ и адв. възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от
иска. За адв. възнаграждение бяха взети предвид стойностите посочени с
договора, защото по делото няма доказателства за регистрация на адвокатското
дружеството по ЗДДС.
По изложените
съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
„Джей Си Деко България“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Етажните собственици на сграда с адрес: *****,
представлявани от управителя И. Г. К., ЕГН **********, сумата от 12087.57 лева, представляваща разходи за
отстраняване на повреди по южен скат на покрив на сграда с адрес ****,
нанесени вследствие експлоатацията на рекламно съоръжение по договор за наем от
28.10.2011г., изменен с анекс, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба-
31.01.2020г. до изплащането на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата НАД
12087.57 лева ДО 20172.24 лева.
ОСЪЖДА „Джей Си
Деко България“ ЕООД, ЕИК *********, да
заплати на Етажните собственици на сграда с адрес: *****, представлявани от
управителя И. Г. К., ЕГН **********, сумата
от 1484.19 лева- разноски по делото по съразмерност.
ОСЪЖДА Етажните
собственици на сграда с адрес: *******, представлявани от управителя И. Г. К.,
ЕГН **********, да заплатят на „Джей
Си Деко България“ ЕООД, ЕИК *********, сумата
от 617.20 лева- разноски по делото по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/
/Тоско Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.