№ 2
гр. Смолян, 05.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Любен Д. Хаджииванов
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Любен Д. Хаджииванов Търговско дело №
20215400900006 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. чл. 498, ал. 3 във вр. чл.
86 ЗЗД.
Образувано е по искова молба на А.Ю., Л.Ю. и Р.Ю., всички от с. Г.,
чрез адв. В. Р., в която се твърди, че вследствие на пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 15.06.19г., около 11.30ч., на около 3 км. от с. Г.,
м. В.к., била причинена смъртта на Д. Р. Ю..
Като причини за възникване на произшествието се сочи в молбата, че в
същия ден М. Р. У. от с.Г., шофирал лек автомобил Мицубиши L200, peг.. №
СМ **** АТ към местността В.к., в близост до с. Г.. В автомобила пътували
няколко на лица, сред които бил и непълнолетният Д. Р. Ю.. На около 3км. от
с. Г., водачът на лекия автомобил загубил контрол над управлението му,
напуснал пътното платно от лявата му страна и автомобилът се преобърнал
няколко пъти по наклона отстрани на пътя. При произшествието пострадал Д.
Ю.. Ю. бил затиснат при преобръщането на автомобила, вследствие на което
получил множество тежки травматични наранявания в областта на торса.
Непосредствено след инцидента пострадалият бил транспортиран в УМБАЛ -
гр. Смолян, където били установени наранявания на вътрешните органи,
фрактури и кръвоизливи /хемоперитонеум, руптура на слезката и
1
многобройни счупвания на ребрата/. Тежкото състояние на Ю. наложило той
да бъде транспортиран на 20.06.2019г. в КАИЛ на УМБАЛ Св. Георги - гр.
Пловдив, където било извършено стабилизиращо лечение на тежкото общо
състояние и операция - релапаротомия на ретроперитонеален абсцес в
коремната кухина. На 03.07.2019г. състоянието на пострадалия отново се
влошило. Извършени били поредица от хирургични операции. Първата от тях
била релапаротомия с отстраняване на голям ретроперитонеален хематом и
гастроентеро анастомоза с Браунова анастомоза. На 16.07.2019г. била
извършена релапаротомия и надшиване на дванадесетопръстника. На
17.07.2019г. била извършена релапаротомия, в която бил установен
хемоперитонеум и се тампонирал ретроперитонеума. На 19.07.2019г. била
извършена пластика на коремната стена. Въпреки интензивното лечение, на
20.07.2019г. пострадалото дете изпаднало в хеморагичен шок. Установени
били усложения - ретроперитонеален абсцес и хемоперитонеум. Назначена
била повторна операция - горна срединна лапаротомия с ревизия на
коремната кухина. Извършени били отстраняване на множество сраствания в
областта на дуодендума, жлъчния мехур и черния дроб, ФГС, гастродуодено
анастомоза с Браунова анастомоза и били поставени два дрена в
ретроперитонеума, един дрен в малкия таз, както и две сонди в стомаха.
Поради продължило влошаване на състоянието на Ю. на 21.07.19г. бил
транспортиран в крайно тежко общо състояние в УМБАЛСМ Н.И.Пирогов за
продължаване на животоспасяващото лечение, където били извършени
множество допълнителни хирургични операции. На 22.07.2019г. била
извършена много тежка коремна операция след като били установени данни
за тежък билиарен перитонит и изтичане на обилно жлъчно съдържимо и
панкреасно съдържимо от десните коремни дренове. По време на операцията
били установени многобройни поражения на коремните органи и крайно
тежки възпалителни промени в коремната кухина. На 24.07.2019г. била
извършена ксифопубична релапаротомия, като при ревизията на коремната
кухина било установено, че има перфорация с дължина по предна стена на
стомаха непосредствено до гастроентеро анастомозата. Позиционирани били
три тръбни дрена около шева на дуоденума. В областта на пилора била
наложена копринена лигатура. На 31.07.2019г., поради данни за ново
изтичане на стомашно съдържимо през поставените дренове и билиарна
контаминация на коремната кухина, детето било релапаротомирано отново.
2
При огледа било установено обилно изтичане на жлъчно и стомашно
съдържимо през полипропиленовия меш. Същият бил премахнат и бил
направен щателен лаваж и санация на коремната кухина. Опреснени били
ръбовете на предна коремна стена, поставени били два гофрирани дрена -
един в лява коремна половина достигащ до лезията на стомаха и втори в
дясна коремна половина изведен под лапаротомния разрез. На 05.08.2019г. и
на 09.08.2019г. детето било оперирано - релапаротомирано за десети и
съответно за единадесети път по повод възникнали нови перфорации на
стомаха. Независимо от операциите общото състояние на Ю. прогресивно се
влошавало с невъзможност възникналите тежки усложнения да бъдат
излекувани. Наложило се включването на парентерално хранене и ентерално
хранене. Постепенно се развила полиорганна недостатъчност, съпътствана от
тежко септично състояние. Наложило се включването на апаратна
вентилация, катехоламини и извършването на пълен обем на реанимационни
животоподдържащи мероприятия. Въпреки продължилото няколко месеца
животоспасяващо лечение, многобройните хирургични операции и
медицински процедури Д. Ю. не могъл да преодолее последствията от
претърпените наранявания и починал на 22.08.19г. в интензивното отделение
на УМБАЛСМ Н.И. Пирогов.
Пряката и непосредствена причина за смъртта на Д. Ю. били тежките
увреждания на органите в коремната кухина, получени при настъпилото
произшествие.
По повод настъпилото ПТП била ангажирана наказателната
отговорност на водача на лек автомобил Мицубиши L200, М. Р. У.. В
проведеното разследване органите на досъдебното производство установили,
че от техническа гледна точка, основната причина за настъпилото
пътнотранспортно произшествие била несъобразената с пътните условия
скорост на шофиране на водача на лекия автомобил. Срещу У. било
образувано досъдебно производство № 129/15.06.2019г. на РУП - Д. за
причиняване по непредпазливост на смъртта на пътника в автомобила Д. Р.
Ю., престъпление по чл. 343, ал. 1,б.„в” вр. с чл. 342, ал. 1 НК.
Относно причинените неимуществени вреди на А.Ю., майка на
пострадалия, се твърди в молбата, че от момента на възникването на ПТП до
смъртта на пострадалия Ю., ищцата била неотлъчно до него. Била
3
непосредствен свидетел на болките и страданията на сина си. За да бъде близо
до него наемала квартири в гр.Пловдив и в гр.София и доколкото й било
позволено от болничните заведения се грижила и помагала за
възстановяването му. През всички тези месеци, виждайки неговото състояние,
ежечасно и ежедневно съприживявала болките и страданията му от
претърпените множество медицински операции. Нямало по-страшно за една
майка да вижда страданията и болките на детето си и да не е в състояние да
му помогне. Не можело да се опише с думи преживяното от ищцата. През
цялото това време тя била в един непрекъснат стрес и ужас, че не може да му
спести болките и страданията, и че може да си замине от този свят. Това било
така, тъй като между Д. и ищцата отношенията били много близки и топли,
основани на привързаност и взаимна обич. Тези обстоятелства можели да се
обосноват и с факта, че само няколко месеца преди това съпруга на Ю. и баща
на Д. починал. Ищцата била и майка и баща за детето си. Липсата на баща
още повече задълбочила връзката между майка и син. Въпреки, че от смъртта
на Д. били изминали повече от пет месеца мъката и болката от загубата на
любимия син не стихвала, напротив, с времето се задълбочила. При Ю. се
наблюдавало прогресивно влошаване на физическото и психическо
състояние, изразяващо се в притеснение, тревожност, затруднено
преглъщане, безсъние, повръщане, отслабване на килограми, страх, че умира,
липса на сили и желание за живот. Единственият факт, който все още я
държал била грижата за другия й син. Всичко това наложило ищцата да
потърси специализирана медицинска помощ с консултации при съответните
специалисти -психиатри, за което били издадени и съответните медицински
документи, които удостоверявали изложеното по-горе. В заключението в
медицинската документация било посочено, че А.Ю. страда от тежка
депресия.
По отношение на неимуществените вреди, причинени на Л. Ю. /брат на
пострадалия/ и Р.Ю. /дядо/, се твърди в молбата, че на двамата ищци също
били нанесени непоправими вреди. Ищците живеели в един дом и
домакинство и тъй като пострадалият бил най-малък, същите непрекъснато се
грижили за него. Помагали му в училище и в живота, съветвали го и го
напътствали, за да не чувства липсата на баща. Това обстоятелство
задълбочило още повече емоционалната и душевна връзка помежду им. И
двамата ищци при съобщението за настъпилото произшествие изпаднали в
4
шок. Ищецът Л.Ю. непрекъснато посещавал брат си в болничните заведения,
в които бил лекуван. Станал свидетел на болките и страданията му и ги
съпреживявал. Опитвал се е да се държи като възрастен, но безуспешно.
Липсата на брат му, с когото били повече от близки и приятели, го
превърнала преждевременно в един възрастен човек. Непрекъснато си
спомнял за него, как са живеели и радвали на живота, как заедно посрещали
радости и несгоди. Чувствал се изнервен, тревожен, затворен в себе си,
изпаднал в депресия. Налагало се да приема успокоителни средства.
Ищецът Р. Ю. от узнаването за настъпилото ПТП бил в един
непрекъснат шок и стрес, което задълбочило неговите страдания и стари
заболявания. От загубата на любим внук живота му се преобърнал.
Превърнал се в затворен, мрачен, изнервен и страдащ човек. Изпаднал в
депресия, не можел да спи и да се храни, не излизал извън дома си, не се
срещал с други хора и изобщо не можел да води нормален начин на живот.
Постоянно приемал успокоителни лекарствени средства.
Твърди се в молбата, че от деня на произшествието и впоследствие
смъртта на Д., животът на ищците бил белязан от нестихващи душевни болки
и страдания. Неизменни техни спътници били мъка, тъга и усещане за
празнота. Починалият бил дете на четиринадесет години, едва в началото на
житейския си път. Към близките си Д. изпитвал по детски чиста и искрена
обич, която им показвал всеки ден. За ищците нямало по-голямо щастие,
когато се радвали на игрите на Д. и когато семейният дом бил огласян от
веселия му смях. В семейството на ищците царели любов и радост, когато
виждали как Д. расте здрав и щастлив.
Твърди се още, че отношенията между починалия и ищците били
основани на много силна обич и привързаност. След смъртта на Д. болката от
загубата му не стихвала, а се засилвала при всеки спомен и досег с негова
вещ. Ищците завинаги щели да бъдат лишени от радостта да виждат
любимото дете, никога повече нямало да споделят с него малките си
ежедневни радости. Нямало да бъдат заедно в най-значимите моменти в
живота, нито щели да изпитат щастието да видят порастването на най-малкия
член на семейството. Занапред всеки ден от живота на ищците щял да бъде
белязан от загубата на Д.. За тях оставал само чистия и светъл спомен за
любимото дете, брат и внук.
5
Ищците поддържат, че с нарушенията на правилата за движение и по-
конкретно чл. 20, ал. 2 ЗДвП, виновният водач на лек автомобил Мицубищи
L200, М.У., причинил смъртта на Д. Ю., поради което били налице
елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД.
Към момента на настъпване на произшествието – 15.06.2019г. за лек
автомобил Мицубищи L200, рег. № СМ****АТ била налице застраховка
гражданска отговорност по застрахователна полица № *******, със срок на
покритие от 14.09.2018г. до 14.09.2019г. при застрахователя-ответник, според
която дружеството се задължавало да обезпечи гражданската отговорност на
водача на автомобила за причинените от него вреди на трети лица при
управление на същия.
Ищците твърдят, че при спазване изискванията на чл. 380 КЗ, заявили
пред ответното дружество претенцията си с молба от 10.11.2019г. за
изплащане на обезщетение за понесените от тях неимуществени вреди. Към
молбата били приложени и доказателства, установяващи настъпването на
произшествието и претърпените неимуществени вреди. В отговор на
заведената претенция с писмо изх. № 11026/27.12.2019г. застрахователят
отказал да изплати обезщетение по заведената щета. Въпреки представените
доказателства за настъпилото застрахователно събитие и дългия период от
време, в който ищците очаквали изплащане на дължимото застрахователно
обезщетение и към момента ответникът все още не бил изпълнил
задълженията си. За ищците бил налице правен интерес да претендират по
съдебен ред изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени от тях
неимуществени вреди пряко от застрахователя на виновния водач.
Молят съда да осъди ответното застрахователно дружество, което се
явявало отговорно спрямо застрахования водач на лек автомобил Мицубищи
L 200, рег. № СМ**** АТ по застрахователна полица № *******, със срок на
покритие от 14.09.19г. до 14.09.2019г. да заплати на: А.Ю. сумата от
200 000лв., застрахователно обезщетение за претърпени от възникналото
застрахователно събитие неимуществени вреди, изразяващи се в душевни
болки и страдания, в резултат на загубата на нейния син Д. Ю., ведно със
законните лихви, считано от датата на произнасяне на отказ от ответника за
изплащане на заведената претенция – 27.01.2019г., ведно със законните лихви
от датата на завеждането на делото до окончателното изплащане на сумата;
Л.Ю. сумата от 120 000лв. застрахователно обезщетение за претърпени от
6
възникналото застрахователно събитие неимуществени вреди, изразяващи се
в душевни болки и страдания, в резултат на загубата на неговия брат Д. Ю.,
ведно със законните лихви, считано от датата на произнасяне на отказ от
ответника за изплащане на заведената претенция – 27.01.2019г., ведно със
законните лихви от датата на завеждането на делото до окончателното
изплащане на сумата; Р.Ю. сумата от 70 000лв. застрахователно обезщетение
за претърпени от възникналото застрахователно събитие неимуществени
вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, в резултат на загубата на
неговия внук Д. Ю., ведно със законните лихви, считано от датата на
произнасяне на отказ от ответника за изплащане на заведената претенция –
27.01.2019г., ведно със законните лихви от датата на завеждането на делото
до окончателното изплащане на сумата. Ищците претендират и разноски по
делото.
В срок е постъпил отговор от ЗК Лев Инс АД.
На първо, място ответникът моли да бъде оставена без движение
исковата молба, тъй като същата не отговаряла на изискването на чл. 127, ал.
4 ГПК.
Застрахователното дружество не оспорва по основание предявения от
А. Ю. иск за неимуществени вреди за сумата до 100 000лв., оспорва
основателността на претенцията в частта над тази сума. По повод
настъпилото произшествие на 18.11.19г. при застрахователя постъпила
претенция вх. № 15248/18.11.19г. от А.Ю., Л.Ю. и Р.Ю. за изплащане на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния
син, брат и внук. По претенцията била образувана преписка по щета № 000-
1000-01-19-7842. С писмо от 08.04.20г. ищцата Ю. била уведомена, че
дружеството определило застрахователно обезщетение в размер на
100 000лв. Ответникът оспорва твърдението в исковата молба, че
констатираният през декември при ищцата Ю. умерено тежък депресивен
епизод бил в причинна връзка с процесното произшествие, както и със
смъртта на сина й, настъпила на 22.08.2019г.
На следващо място, ответникът оспорва активната материалноправна
легитимация на ищците Л.Ю. и Р.Ю.. Оспорва качеството им на трети
увредени лица с право на обезвреда. Във връзка с предявените от тях
претенции на 18.11.19г. застрахователят образувал преписка по щета № 0000-
7
1000-01-19-7842, а с писмо от 27.12.19г. им било отказано изплащане на
застрахователни обезщетения. От твърденията в исковата молба, че
доколкото двамата ищци били съответно брат и дядо на починалия Ю.,
следвало да им бъдат присъдени парични суми за репариране на
неимуществените вреди, не се установявало, че следва да получат
обезщетения вместо най-близките му роднини, доколкото не се твърдяло
пострадалият да е бил в обтегнати отношения с майка си. Не се установявало,
че следва да получат суми за обезвреда на неимуществени вреди, поради
възникнала особена близост с починалия, оправдаваща получаване на
обезщетение наред с най-близките му. Видно било от исковата молба, че
починалият имал майка, а и не се твърдяло същият да е имал отношения на
особена близост, които да обосновават житейска връзка, различна от
обичайната между братя и между дядо и внук. Двамата ищци не били и
наследници на пострадалия по права линия, доколкото последният е оставил
наследник от първи ред, легитимиран като лице с право на претенция.
Ищците не били сред най-близкия кръг на пострадалия, като не били налице и
конкретни житейски обстоятелства, поради които привързаността им да е
била толкова силна, че смъртта на пострадалия да е довела до значителни
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за такива родствени връзки. Както било посочено и в ТР
1/2016г. на ОСНГТК на ВКС материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък
били лицата, посочени в Постановление № 4/25.05.91г. и постановление №
5/24.11.69г. на Пленума на ВС. По изключение, каквото не се твърдяло и не се
установявало от доказателствата, друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания.
Ответникът оспорва твърдението, че всички претендирани с исковата
молба вреди били в причинно-следствена връзка с настъпилото
произшествие.
Оспорва твърдението за изключителна вина на водача на лекия
автомобил, М.У., за настъпване на вредоносния резултат.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия Ю., който не изпълнил установеното му в чл. 137а, ал.
8
1 ЗДвП задължение при пътуване да използва обезопасителните колани, с
които бил оборудван автомоилът.
Ответникът оспорва и твърдението, че в резултат на процесното ПТП
за ищците възникнали всички описани в исковата молба като вид и характер
вреди. Оспорва и размера на исковите претенции като прекомерен и
некореспондиращ с твърденията в исковата молба, както и с приложените
доказателства.
На следващо място, ответникът оспорва по основание и размер
предявените акцесорни искове за присъждане на лихви за забава, както и
началната дата, от които същите се претендират. На 18.12.19г. в ЗК Лев Инс
била постъпила молба от А.Ю., Л.Ю. и Р.Ю. за изплащане на застрахователни
обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на Д. Ю. и била образувана
преписка по щетата. С писмо от 08.04.20г. ищцата А.Ю. била уведомена, че й
било определено застрахователно обезщетение в размер на 100 000лв., като до
момента обезщетението не било изплатено. С писмо от 27.12.2019г. двамата
ищци били уведомени за отказа на дружеството да им изплати
застрахователни обезщетения.
Според разпоредбата на чл. 497, ал. 1 КЗ, застрахователят не следвало
да дължи законна лихва за забава върху размера на застрахователното
обезщетение преди изтичането на срока от 15 работни дни от представянето
на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ.
Дружеството не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка гражданска отговорност към 15.06.2019г.
Постъпила е допълнителна искова молба от ищците, с която
поддържат исковата молба и изложените в нея аргументи.
По възражението за редовността на исковата молба, искането било
неоснователно, тъй като по делото били представени заверени копия на
банковите сметки на тримата ищци.
По предявения иск на А.Ю., възражението на ответника за завишеност
на исковата претенция било неоснователно. Размерът на обезщетенията за
неимуществени вреди се определял от съда по справедливост. Понятието
„справедливост“ не било абстрактно понятие, а се свързвало с преценка на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – възраст на
починалото лице, наличие или липса на семейство и низходящи, създадени
9
отношения между тях, съществуващите към момента социално-икономически
условия и други. Загубата на дете в една невръстна възраст не можела да
бъде измерима в пари, но пълното обезщетяване на неимуществените вреди
за неговите близки изисквало същото да бъде съизмеримо с претърпените
болки и страдания, вследствие настъпилата смърт.
Неоснователно ответникът оспорвал, че констатирания умерено тежък
депресивен пепиод при Ю. не бил в причинна връзка с процесното ПТП.
Приложени били съответните медицински документи, установяващи това
състояние, както и била поискана съдебно-психологична експертиза за
установяване на психичното състояние на ищцата към момента на възникване
на ПТП, при настъпилата впоследствие смърт и в настоящия моменти.
Относно активната легитимация на ищците Л.Ю. и Р.Ю., ищците
поддържат, че с ТР № 1/2016г. по т.д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВС бил
очертан кръга на правоимащите лица да получат обезщетения вследствие
смъртта на техен близък и била въведена задължителна практика, според
която материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди от причинена смърт на техен близък били и лицата посочени в
Постановление № 4/25.05.1961г. и постановление № 5/24.11.69г. на ВС, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай било справедливо да бъдат
обезщетения.
В случая особено болезнено и мъчително се приемала смъртта на брат,
предвид липсата и на баща. Особената близост и трайната емоционална
връзка между ищеца Л.Ю. и починалия му брат щели да бъдат доказани в
процеса.
Изложеното по-горе важало в пълна степен и за ищеца Р.Ю., дядо на
починалия. Р.Ю. загубил сина си /баща на починалия внук/, което
предопределяло и изключително силна емоционална връзка между дядото и
внука, тъй като Р.Ю. виждал в негово лице както бъдеща подкрепа в
старините си, така и радост от това да вида как негов любим внук расте,
живее и се развива.
Ищците и починалия Д. живели в едно домакинство, в един дом и тъй
като Д. бил най-малък, те непрекъснато се грижели за него, помагали му в
10
училище и в живота, който живеел предвид липсата на баща, което
обстоятелство още повече задълбочило емоционалната и душевна връзка
помежду им.
Според разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, вината при извършен деликт
се предполагала във всички случаи. Въпреки обстоятелството, че нямало
данни за изхода на образуваното досъдебно производство, то това не
оборвало презумпцията за вина. Направените в тази насока възражения от
ответника не били обосновани и не били посочени обстоятелства, които да ги
подкрепят.
Относно възражението на ответника за недължимост на лихви за
забава върху претендираните суми, същото било неоснователно. Правото на
увреденото лице да претендира обезщетение от застрахователя възниквало
едновременно с правото на деликтно обезщетение и било функционално
обусловено от него. Ищците считат, че законната лихва по чл. 86 ЗЗД била
дължима считано от датата на произнасяне на отказ от ответника за
изплащане на заведената претенция – 27.01.2019г. Представените медицински
протоколи на ЛКК по несъмнен начин доказвали претърпените психични
болки и страдания от ищцата Ю..
Производството е по чл. 432, ал. 1 КЗ във вр.чл. 498, ал. 3 във вр. чл. 86
ЗЗД - пряк иск на пострадалия срещу застрахователя на делинквента от
пътно-транспортно произшествие по застраховка гражданска отговорност, за
причинените вреди, при спазване на правилата на чл. 380 КЗ.
Безспорно е обстоятелството, че към датата на ПТП /15.06.2019г./ за
лек автомобил Мицубиши L200, рег. № СМ****АТ била налице застраховка
гражданска отговорност по застрахователна полица № *******, със срок на
покритие от 14.09.2018г. до 14.09.2019г.
Спорна е най-напред активната материалноправна легитимация на
ищците Л.Ю. и Р.Ю., като се твърди че същите не попадат в кръга лица,
легитимирани да искат обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техен близък, съгласно Постановление 4/25.5.1961г. и
Постановление № 5 /24.11.1969 на Пленума на ВС.
Спорни са обезщетенията по размер, като прекалено завишени.
В тежест на ищците е да установят целия фактически състав на чл. 45
ЗЗД – противоправно деяние, свързано с настъпилото ПТП, включително
11
неговия механизъм и причинно-следствената му връзка с настъпилото
увреждане, смъртта на пострадалия, както и връзката с претърпените от
ищците вреди.
ФАКТИ ПО ДЕЛОТО :
Безспорно е обстоятелството, че към датата на ПТП /15.06.2019г./ за
лек автомобил Мицубищи L200, рег. № СМ****АТ била налице застраховка
гражданска отговорност по застрахователна полица № *******, със срок на
покритие от 14.09.2018г. до 14.09.2019г.
Според справка от Гаранционен фонд /л.31/, към 15.06.2019г. МПС с
ДК №СМ****АТ имало активна застраховка Гражданска отговорност към ЗК
Лев Инс АД, с период на покритие от 14.09.2018г.-14.09.2019г.
Ответникът не оспорва по основание предявеният от А. Ю. иск за
неимуществени вреди за сумата до 100 000лв., оспорва основателността на
претенцията в частта над тази сума.
Спорна е активната материалноправна легитимация на ищците Л.Ю. и
Р.Ю., спорни са обезщетенията по размер, като прекалено завишени.
Ответникът оспорва твърдението, че всички претендирани с исковата
молба вреди били в причинно-следствена връзка с настъпилото
произшествие. Оспорва и твърдението за изключителна вина на водача на
лекия автомобил, М.У., за настъпване на вредоносния резултат, прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия Ю., свързано с неизползване на обезопасителен колан.
Ответникът оспорва и твърдението, че в резултат на процесното ПТП
за ищците възникнали всички описани в исковата молба като вид и характер
вреди. Спорни по основание и размер са и предявените акцесорни искове за
присъждане на лихви за забава, както и началната дата, от които същите се
претендират.
С протоколно определение от 18.06.2021г. е допуснато изменение на
петитума на исковата молба, относно началния момент на претенциите за
законни лихви, като за ищцата А.Ю. същият се считал от 08.04.20г. / датата
на изходящия номер на писмото, с което ищцата била уведомена, че било
определено обезщетение от 100 000лв. за причинени неимуществени вреди/, а
за ищците Л.Ю. и Р.Ю. от 27.12.2019г. /датата на изходящия номер на
писмото, с което на ищците било отказано изплащане на обезщетение/.
12
Според констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 15.06.19.
/л. 14/, на същата дата, около 11.30ч., на около 3км. от с. Г. към м. В.к.
възникнало ПТП с участник пътно превозно средство с рег. № СМ****АТ,
собственост на В.Ш. и управлявано от М.У.. ППС и пострадали лица Д. Ю.,
Б.Ш., Д.Ш. и А.Я.
Не е спорна родствената връзка на ищците с починалото лице, същата
се установява и от удостоверение за родствени връзки /л.30/.
Според представена молба вх. № 15248/18.11.19г. /л.64-68/, ищците
отправили до застрахователя-ответник претенция за заплащане на
обезщетение по задължителна застраховка Гражданска отговорност, за
ищцата А.Ю. /майка/ обезщетение за претърпени неимуществени в вреди в
размер на по 200 000лв., за ищеца Л.Ю. /брат/ 120 000лв., за ищеца Р.Ю.
/дядо/ 70 000лв.
С писмо изх. № 3567/08.04.20г. /л.69/ застрахователят уведомил
ищцата Ю., че определил обезщетение за причинени неимуществени вреди в
размер на 100 00лв., а с писмо изх. № 11026/27.12.19г. уведомил ищците Р.Ю.
и Р.Ю., че представените по заведената претенция доказателства не
установявали основание за определяне на застрахователно обезщетение.
С исковата молба са представени и епикриза от УМБАЛСМ
Н.И.Пирогов на Д. Ю. /л.15-27/, препис-извлечение от акт за смърт на Дж. Ю.
/л.28/ и удостоверение за наследници /л.29/.
Представени са и два медицински протокола на ЛКК за временна
нетрудоспособност с №№1598/18.01.21г. и 1562/18.12.20г. за А.Ю., с
посочена диагноза на заболяване – умерено тежък депресивен период.
Прието по делото е и досъдебно производство № 129/2019г. на РУ-Д.,
пр.пр № 172/2019г. на ОП-Смолян.
Според приетата и неоспорена от страните комплекса техническа и
медицинска експертиза /л.169-206/, произшествието възникнало на 15.06.19г.,
около 11,30ч., на горски път, свързващ с. Г. с м. В.к.. Водачът М.У.,
управлявайки товарен автомобил Мицубиши Л200, рег. № СМ**** АТ/с
десен волан/, собственост на В. Ш., потеглил от с. Г. към м. В.к.. До водача
на лявата предна седалка като пътник пътувал Д. Ю., а в каросерията на
автомобила били А.Я. Е.Я., Д.Ш. и Б.Ш.. На около 3км. след селото, на прав
13
участък от горския път, товарният автомобил закачил камък, който се
намирал от ляво по посока на движение на автомобила. След като заседнал на
камъка, водача на автомобила У., без да свали пасажерите от каросерията,
включил на задна предавка и тръгнал назад в посока склона. Вследствие на
маневрата автомобилът се наклонил на лявата си страна и започнал да се
преобръща по склона. Пътниците от каросерията започнали да падат, първо
Е.Я., след това Я.Я. Б. Ш. и последно Д.Ш.. Автомобилът продължил
движението си надолу по склона, като впоследствие от него изпаднал и Д. Ю..
При възникване на произшествието, времето било сухо, слънчево,
настилката била суха пръст на горски път, добра видимост. Пътната настилка
била от пръст /черен път/. Пътят бил равен с ширина от 3,10м., на пътя от
ляво и дясно имало два успоредни коловоза, които били по продължението
му. От лявата страна, в посока В.к., по ръба на пътя имало големи камъни, а
от дясната страна затревен банкет с варираща ширина от 40см. до 20см. Под
пътя се намирал скат с наклон от 70 % /стръмен/ надолу.
Според вещото лице, от техническа гледна точка, причината за
произшествието била, че водачът насочил автомобила наляво при движение
на заден ход, което довело до напускане на пътя и пропадайки се преобръщал
по склона до достигане на координатите, установени в протокола за оглед от
15.06.19г., или причината била неправилно предприета маневра назад и
каране прекалено вляво.
Посочва се в заключението, че от техническа гледна точка, водачът
имал техническа възможност да заобиколи камъка от дясно, и предвид
широчината на пътя, позволяваща безопасно преминаване вдясно и далеч от
стръмния наклон, да избегне преобръщането на автомобила.
На л. 201, фиг. 2 се посочва, камъка, на който бил заседнал автомобила
и мястото, от което започнало пропадането му, а на фиг. 3 е представена
мащабна скица на произшествието и траекторията на движение.
Според заключението товарен автомобил Мицубиши Л200 бил
оборудван с триточкови колани.
Относно траекторията на движение на тялото на пътника Ю. при
настъпване на произшествието се посочва, че първоначално тялото на
пострадалия се движело назад, по посока на движение на автомобила, след
което при започналото странично преобръщане тялото на пострадалия се
14
движело свободно в купето на автомобила и в даден момент изхвръкнало от
него през левият страничен прозорец.
Според експертите, при поставен предпазен колан тялото на
пострадалия щяло да е фиксирано към седалката и да се движи в посоката на
движение на автомобила, а не свободно в купето и да изхвръкне през левият
страничен прозорец. Заключението е, че към момента на настъпване на ПТП
пострадалият не е бил с поставен предпазен колан, а в случай, че е бил с
такъв, то най-вероятно нямало да получи такива тежки гръдни и коремни
травми, но предвид механизма на произшествието и деформациите по
автомобила, то пострадалият най-вероятно щял да има тежка черепно-
мозъчна и шийна травма.
В заседание авто-експертът посочва, че водачът след като забелязал
опасността първи напуснал автомобила без да предупреди никой от
пътниците. При започналото преобръщане и след като видял, че шофьорът
излязъл от автомобила, пострадалият Ю. най-вероятно направил опит да
отвори вратата от неговата страна, но тъй като преобръщането на автомобила
било надясно, то от центробежната сила бил изхвърлен през прозореца на
лявата врата, той като вече бил без колан. Не се ангажира със становище дали
преди произшествието е бил с поставен колан.
По отношение получените телесни увреждания и причинно-
следствената връзка между произшествието и настъпилата смърт на Д.Ю., се
посочва в заключението, че при произшествието на Д. Ю. били причинени:
контузия на гръден кош; контузия на ляв бял дроб – втори и трети сегмент;
пневмоторакс в ляво; торакоцентеза в ляво ; фрактури на ребра – първо ребро
в ляво парастернално, четвърто-пето-шесто и дванадесето по задна акселарна
линия в ляво, 6, 7,8, 9, 10 вляво по мамиларна линия; 7, 8,9 в дясно по средна
аксиларна линия; фрактури на телата на ТХ9 и ТХ 10; контузия на корем;
руптура на слезка; хемоперитонеум; фрактура на дясна маса латералия на
сакрум и горно рамо на лява пубисна кост.
Разкъсването на слезката, наложило нейното оперативно отстраняване.
Контузията на ляв бял дроб /втори и трети сегмент само по себе си довело до
разстройство на здравето, временно опасно за живота. Пневмоторакс /наличие
на въздух/ в ляво наложило извършването на торакоцентеза в ляво, довело до
разстройство на здравето, временно опасно за живота. Счупването на ребра
15
/първо ребро в ляво парастернално, четвърто-пето-шесто и дванадесето по
задна акселарна линия в ляво, шесто, седмо, осмо, девето, десето в ляво по
мамирална линия, седмо, осмо, девето в дясно по средна аксиларна линия,
довело до трайно затрудняване на движенията на снагата. Хемоперитонеум /
наличие на кръв в коремната кухина/, наложило нейното оперативно
отстраняване и само по себе си довело до разстройство на здравето, временно
опасно за живота. Счупването на дясната маса латералия на сакрум и горно
рамо на лява пубисна кост, довело до трайно затрудняване движението на
долните крайници. Контузията на гръден кош и контузията на корем, довели
до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК.
По тялото на Ю. не се установявали специфични увреждания от
поставен предпазен колан, такива не били отразени в медицинската
документация, но и при наличие на следи, в периода на лечението и до
смъртта можело да изчезнат.
Според експертизата, непосредствено след инцидента, по време на
лечебният процес и до смъртта си, починалият Ю. търпял болки и страдания,
които били значителни по сила и интензитет.
В заседание вещото лице подробно описва причинените травми и
предприетите медицински дейности в МБАЛ Смолян, УМБАЛ Пловдив и в
УМБАЛСМ Н.И.Пирогов – София за лечението на Д. Ю., като отново се
посочва, че цялото лечение било свързано с много болки, а операциите на
корема били толкова много / общо 11/, че се налагало пластики на коремната
кухина, за да бъде възстановена, не била останала тъкан, която да се свързва и
всичко това било във връзка с катастрофата. Усложненията настъпвали едно
след друго, медиците правили и невъзможното, включая и финансовото
изражение на лечението.
Експертът-медик дава заключение, че е налице пряка причинно-
следствена връзка между процесното произшествие, получените телесни
увреждания и настъпилата на по-късен етап от време смърт.
Според вещото лице-медик, при поставен обезопасителен колан и
предвид скоростта с която се е движил автомобила, пострадалият щял да
остане в купето, но не може да каже какво щяло да се случи с него вътре в
купето при превъртането на автомобила и дали нямало да получи други
травми, които да доведат до смъртта му. Автомобилът се преобърнал няколко
16
пъти през таван, при които се удрял и деформирал и нямало гаранция, че
някаква деформация нямала да причини друга травма.
Вещото лице дава хипотетичен отговор на въпроса, дали при ползван
колан и оставане на тялото на седалката биха се получили увреждания.
Според него крайниците оставали свободни, главата също можела да се удари
странично, а от деформациите на автомобила дори и по-голяма травма
можело да се получи.
За установяване механизма на произшествието и възражението за
съпричиняване е бил допуснат до разпит водачът на автомобила М.У., който
отказва да дава показания и в тази връзка до разпит е бил допуснат свид. Ш. -
пасажер в каросерията на въпросния автомобил.
Свид. Ш. установява, че в деня на ПТП пътувал като пътник в
автомобила, в каросерията на автомобила били той, съпругата му и
приятелско семейство, пътували седнали на две пейки /една срещу друга/. В
каросерята липсвали предпазни колани. Водачът спрял в селото и взел и негов
приятел. Момчето се возело от лявата страна, а прозорецът бил отворен.
Джипът заседнал в камък и спрял. При спирането пасажерите в каросерията
станали прави. Джипът тръгнал леко назад, наклонил се и спрял /“на кантар“/,
след което отново тръгнал назад и започнал да се обръща. При започването на
преобръщането, свидетелят скочил, а след него изпадали и останалите.
Последният път в който забелязал джипа, последният падал върху него, но
свид. отскочил надясно. Автомобилът се превъртял и паднал на колела, след
което заминал надолу. След преобръщането на джипа свидетелят видял
момчето извън автомобила. Не си спомня да са срязвани колани, не е видял
дали водача и пътника в кабината били с колани.
Според свидетеля, джипът се преобърнал три пъти след него и
последния път паднал на колела и продължил да се движи надолу в права
посока, не бил сигурен дали надолу завил леко и спрял. Не бил видял
автомобила да е затиснал момчето. Не видял водачът да излиза от автомобила
по време на движение. Между търкалянето на джипа и тръгването му назад
имало промеждутък от време от няколко секунди. Когато видял шофьора,
последният бил по-близо до падналото момче, отколкото до пътя.
Автомобилът не бил боксувал, не се била навдигала задната част на
колата. Джипът спрял, водачът слязъл, качил се отново, джипът тръгнал назад
17
и започнали да се преобръщат, вместо напред тръгнал назад.
За установяване на търпените болки и страдания от ищците и
близостта с починалия е била допусната съдебно-психологическа експертиза,
изслушани са били и свидетели.
Съдебно-психологическата експертиза /л.105-117/ посочва
отражението на смъртта на Д. Ю. върху ищците – майка, брат и дядо. Според
заключението, изследваните от експерта лица, претърпели значима
необратима загуба в лицето на техния син, брат и внук, отразила се по
различен начин върху емоционалното им състояние, социален и трудов
живот. И при тримата изживели остра стресова реакция, свързана с
въпросното произшествие с Д. Ю., която протекла различно и се
трансформирала в различни поведенчески и когнитивни особености.
Ищцата А.Ю. – майка на пострадалия, преживяла ежедневни силно
афективни емоции на страх, скръб, тъга, изразявани в мисли за
безпомощност, безпереспективност, злощастно бъдеще – собствено и на
семейството, вследствие на преживените събития с Д.. Невъзможността пряко
да участва във възстановяването на детето си или пряко да следи неговото
състояние бил допълнителен факт, който можело да бъде разгледан като
повишаващ тревожността от неизвестното. По време на престоя на Д. в
болничните заведения, а и след това, в продължение на една година ищцата
загубила трудовата си и социална активност. Ежедневната социална
комуникация и дейности като хобита, били заместени от дълбока и
необратима скръб, както нежелание за живот.
Вещото лице посочва, че една година след смъртта на сина си ищцата
не работела, настъпили промени и в нейното здравословно състояние, поради
което потърсила и психиатрична помощ, за която били приложени
медицински документи.
Ищецът Л.Ю. – брат на починалия, бил въведен в ситуация, в която
изпитвал продължителен ежедневен страх за живота на брат си, който бил
преработван с различна успешност, и в зависимост от прилаганите стратегии
за справяне в стресова ситуация. Последният се намирал в рискова ситуация
да загуби желание и възможност за продължаващо образование. Животът на
този млад човек бил с фокус не върху ежедневни активности и забавления,
носещи удоволствия, а в грижите за брат си, който бил с опасност за живота.
18
Това довело до загуба на етап от живота му като млад, натоварило го с
преживявания и отговорности недокрай съответни на възрастта и социалните
роли в семейството.
В психологичното интервю, проведено от експерта, била видна
неоспоримо близката връзка между братята, довела до изявената удължена
траурна реакция, вследствие смъртта на Д.. Левент като по-голям брат се
грижел за по-малкия, чувствал се отговорен към него, особено след смъртта
на баща им. Приел друга роля в живота си, тази на заместващия баща.
Съпреживявал болките и страданията на брат си, опитвал се да му повдига
духа и желанието за живот, като често му пращал записи от футболен мач
или пък одобренията в селото.
Ищецът Р.Ю. – дядо на починалия, след инцидента и последващата
смърт на внука си, бил залян от поредната вълна чувства на страк, скръб,
безпомощност, безперспективност, гняв към несправедливостите на живота.
Това въздействало и върху физическото му състояние, в значителна степен
влошило здравето му. Чрез загубата на най-приближеното си внуче, ищецът
изгубил приятел, подкрепа, специална грижа и искрена обич, мотивация за
активност, водачество, живот. Ежедневието му било свързано с молитви,
скръб и всевластващ траур. Д. бил детето, което все още не било
самостоятелно, нуждаело се от грижа и надзор, от учене и морално водене.
При дългото отсъствие на баща му, а по-късно и след смъртта му, дядото бил
този, който прародителствал над Д.. На много места в проведеното
психологично интервю било видно преживяването на дълбока скръб,
повтарящи се мисли за загубата, дълбоко чувство на самота, чувство на
необратимост и за безпереспективност. По данни на значими близки, имащи
преки впечатления от живота на семейството, експертът посочва, че ставало
ясно, че в живота и емоционалното състояние на този ищец настъпили
промени от енергичност, шеговитост, висока комуникативност към
затвореност, раздразнителност, плачливост нарушено физическо здраве.
Независимо от вътрешното си отчаяние се опитвал да върши всички неща,
сякаш се опитвал да „потъва в работата“. „Голяма разруха и скръб настанала в
това семейство след смъртта на Д.. Преди като че ли се държаха, но след
неговата смърт голяма драма стана!„ /л.114/.
Описаните по-горе емоционални преживявания се приемали за силно
19
стресогенни и с висок интензитет. С най-голяма степен на стрес в скала за
реакции на отделните събития, загубата на дете и съпруг/а били с най-
високите точки. Според редица автори загубата на дете била несъизмерима с
нищо друго и приемана като противоестествен акт.
Към момента на проведеното от вещото лице изследване, ставало ясно,
че при всеки член на семейството преживяването на траурната реакция било
усложнено. Все още членовете на семейството имали гневна
раздразнителност към човешката грешка
В психологичното интервю с А.Ю. се откривали данни за движение
във фазите на скърбене и опит да се напредне в преодоляване на усложнената
скръб. От м. февруари 2021г. ищцата се върнала към социалната си и трудова
активност. Направен бил относително успешен опит за възобновяване на
хобита и интереси. Незавършен обаче и до момента оставал процесът на
траура, поради чувство за несправедливост към загубата.
По отношение на ищеца Л.Ю., експертът посочва, че благодарение на
ефективните стратегии за справяне в критични ситуации, последният успял
да не навреди значително на социалното, трудово и кариерно развитие. Не
бил прекъснал обучението си, продължавал да играе футбол и същевременно
поемал всички отговорности в семейството, свързани с мъжката роля при
отсъстващ баща. Едновременно с това обаче загубил предишната си веселост,
активност, лекият начин по който гледал на живота, пълнотата и силата на
изживяване на позитивните емоции.
Относно ищеца Р.Ю., вещото лице сочи, че независимо от вътрешното
си отчаяние се опитвал да извършва всички свои задължения и да потъва в
работа, на често спомените го връхлитали, разплаквали и дестабилизирали.
Предвид възрастта и мисловната перспектива за живот при ищеца, както и
личностовите му особености и стратегии за справяне в критични ситуации,
неприключилата скръб била по-видима и интензивна.
В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението /л.139-141/.
Специфичното в случая било, че починалото момче било на малка /млада/
възраст. Освен това, семейството се намирало в ситуация, в която не бил
изживян траура от предходно събитие – смъртта на съпруга на ищцата Ю.,
баща на втория ищец и син на третия, или било налице наслагване на двойна
травмена реакция, което било утежняващо в случая. Възможностите за
20
самосправяне /копинг стратегиите/ били много условни и касаели ресурса на
всяка личност в зависимост от опита и уменията, придобити в живота.
При ищеца Р. Ю. стратегиите за справяне не били толкова
конструктивни и състоянието било доста тежко, и докато първите двама ищци
правели някакви опити за справяне /включване в обучение и социални
активности/, то при Р.Ю. не било така. Последният бил вдовец, живеел в едно
домакинство с първите двама ищци, преживявал загубата на съпругата си, на
сина си, а впоследствие и на внука си, или наблюдавали се множество
утежняващи негативни преживявания. Според експерта, различна била и
ролевата позиция на ищеца Р.Ю., предвид това, че синът му и баща на
починалото момче, работел извън населеното място, то той, като най-
възрастен поел ролята на глава на семейство и прародителствал върху всички
останали членове, от което произтичала голямата отговорност, дълбоката
свързаност и зависимост на ищеца от починалото момче.
След събеседването с ищците, вещото лице открило дълбока и
категорична връзка между тримата ищци и починалият Д. Ю., като тази
връзка била задълбочена особено след смъртта на Р. Р. Ю. / съпруг на първата
ищца, баща на втория ищец и син на третия ищец/. От гледна точка на всички
траурни събития, случили се в семейството, настъпвало едно
преструктуриране, което пренареждало и привързаността.
Свид. Чанта – брат на ищцата, споделя, че ищците живеели в една
къща и преди инцидента били сплотено семейство, разбирали се добре,
децата учели, Д. споделял много с майка си. Всички трудно приели загубата
на момчето.
Двамата братя били като близнаци, били постоянно заедно и в игра и в
работа, а след смъртта на Д., брат му станал друг. Според свидетеля, смъртта
на бащата на Д. сплотило още повече семейството. На връщане от гробищата
Д. прегърнал брат си и казал „брат ми останахме двамата, двамата трябва да
сме заедно“. Двамата братя учели в Д. и пътували заедно за училище, а година
преди това били заедно на пансион в Д..
Ищцата Ю. била в депресия и в момента, а свидетелят изпращал
собствените си деца, за да стоят при нея и да я разсейват. След инцидента и
тримата ищци се променили, започнали да избягват хората, не били
контактни. Ю. отказвала да излиза с мотив, че я боли глава или има работа.
21
Свидетелят описва и изживяванията на сестра си и племенника си при
престоя им в гр. Пловдив и гр. София по повод лечението на Д.. Ищцата Ю.
дори споделила с брат си, че може да си посегне на живота.
Дядото трудно преживявал смъртта на Д.. Според свидетеля, бил
„съкрушен отвсякъде“, станело ли дума за него и сълзите му потичали.
Двамата били близки, спели в една стая с починалото момче. Ищецът Р.Ю.
отглеждал мурсалски чай и децата постоянно били с него, носели тор,
чистели, плевели, първо помагали на дядо си, след това отивали да играят.
Свид. Дал /зет на ищцата/ разбрал за инцидента на 15.06.19г.
Пострадалият бил в болница в Смолян 4-5 дни, след което в Пловдив, а след
това и в София и предвид това, че свидетелят имал жилище в София ищците
се настанили при него. Болката им била огромна, неописуема, виждали, че
положението е трагично. Свидетеля разказва как виждал човек над 70 години
да плаче. Ходили с ищцата всеки ден в болницата. Тя понасяла много тежко
всичко, с много безсънни нощи. Едно било да загубиш съпруг преди два
месеца и друго да загубиш син. Пиела успокоителни. Положението на ищците
било такова, че „няма смисъл да живеят“. След смъртта на Д. дядо му
пропаднал. Племенникът му се променил също, бил без настроение. След
трагичната загуба на баща си, той поел отговорността върху Д., а дядото пък
и върху двете деца. Големият брат трябвало да се грижи за малкия, а дядото и
за двамата, предвид възрастта им. Свидетелят посочва, че двете деца били
близки, живеели в една къща. Преди инцидента били щастливо семейство,
след това всичко се променило, рухнало. Вече нямало музика и смях както
преди, а само тъга и болка.
ПРАВНИ ИЗВОДИ :
Според чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият
е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка Гражданска отговорност при спазване на изискванията на чл. 380.
В чл. 380 КЗ е предвидено, че лицето, което желае да получи
застрахователно обезщетение е длъжно да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция. Срокът за окончателното произнасяне по
претенция по задължителна застраховка Гражданска отговорност не може да
бъде по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 КЗ
22
пред застрахователя, сключил застраховката, или пред неговия представител
за уреждане на претенции, според чл. 496, ал. 1 КЗ.
Разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързва допустимостта на прекия
иск от наличието на започната процедура по уреждане на отношенията между
увреденото лице и застрахователя и изтичането на срока по чл. 496, ако
застрахователя откаже да плати обезщетението или ако увреденото лице не е
съгласно с определеното или изплатеното обезщетение.
От представените по делото доказателства се установява, че е била
изпълнена процедурата по чл. 380 КЗ, доколкото ищците са насочили
писмена претенция за застрахователно обезщетение за претърпени
имуществени вреди с вх. № при ответника 15248/18.11.19г. /л.64-68/.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ
е необходимо доказване наличието на всички кумулативни изисквания на
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД /деяние, противоправност, вина, вреди,
причинно-следствена връзка между деянието и вредите/, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител на вредата, както и
съществуването на валидно застрахователно правоотношение между
последния и застрахователя към момента на увреждането.
Безспорно е наличието на застрахователно правоотношение по
застрахователна полица № *******, със срок на покритие от 14.09.2018г. до
14.09.2019г. за лек автомобил Мицубищи L200, рег. № СМ****АТ.
Според чл. 477, ал. 3 КЗ обект на застраховане по задължителна
застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените
от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на МПС, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на
държавата, в която е настъпила вредата.
Застрахователят по задължителна застраховка ГО покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число
пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата,
вреди вследствие на притежаването или използването на МПС по време на
движение или престой, според чл. 493, ал. 1 КЗ. В т. 1 на чл. 493 КЗ сред
подлежащите на покриване вреди са посочени неимуществените и
23
имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт.
Според чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму, а според чл. 51 ЗЗД обезщетение се дължи за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
От събраните по делото доказателства се установява и осъществяването на
елементите на фактическия състав на чл. 45 ЗЗД – настъпило увреждане,
причинено от виновно и противоправно деяние, от страна на застрахования;
причинна връзка между деянието и вредоносния резултат; вида и размера на
претърпените вреди.
Така, от приетата комплексна авто-техническа и съдебно-медицинска
експертиза се установява механизма на произшествието, получените
травматични увреждания и пряка причинно-следствена връзка на травмите с
настъпилата смърт.
Според експертизата, основната причина от техническа гледна точна,
довела до настъпване на произшествието била неправилно предприета
маневра назад и каране прекалено вляво.
Според експертизата, произшествието настъпило на 15.06.19г., около
11,30ч., на горски път, свързващ с. Г. с м. В.к.. Водачът М.У., управлявайки
товарен автомобил Мицубиши Л200, рег. № СМ**** АТ/с десен волан/,
собственост на В. Ш., потеглил от с. Г. към м. В.к.. До водача на лявата
предна седалка като пътник пътувал Д. Ю., а в каросерията на автомобила
били А.Я. Е.Я., Д.Ш. и Б.Ш.. На около 3км. след селото, на прав участък от
горския път, товарният автомобил закачил камък, който се намирал от ляво по
посока на движение на автомобила. След като заседнал на камъка, водача на
автомобила У., без да свали пасажерите от каросерията, включил на задна
предавка и тръгнал назад в посока склона. Вследствие на маневрата
автомобилът се наклонил на лявата си страна и започнал да се преобръща по
склона. Пътниците от каросерията започнали да падат, първо Е.Я., след това
Я.Я. Б. Ш. и последно Д.Ш.. Автомобилът продължил движението си надолу
по склона, като впоследствие от него изпаднал и Д. Ю..
Предвид изяснения механизъм на ПТП, следва да се приеме, че
произшествието е настъпило поради виновното и противоправно поведение
на водача на автомобила Мицубиши Л200, рег. № СМ**** АТ, управляван от
М.У., вследствие от което настъпило ПТП, довело до смъртта на Д. Ю., син
24
на първата ищца, брат на втория ищец и внук на третия ищец.
Установява се по категоричен начин от комплексната експертиза, че
е налице пряка причинно-следствена връзка между процесното произшествие,
получените телесни увреждания и настъпилата на по-късен етап от време
смърт на Д. Ю..
С оглед установените обстоятелства и доколкото е безспорно
съществуването на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
ГО досежно автомобила, с който е причинено процесното ПТП, то се налага
извод, че са налице предпоставките, обуславящи отговорността на ответника
за обезщетяване по реда на чл. 432, ал. 1 КЗ на причинените на ищците
вследствие увреждането вреди.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът следва да
се съобрази с критериите за справедливост, визирани в чл. 52 ЗЗД, както и да
отчете конкретните факти за случая, характера на увреждането, начина по
който се е отразило на ищците и икономическата обстановка в страната.
Преценката за начина на отразяване върху психичното състояние на
увредения в случаите на смърт на близък родственик следва да се извърши
като се вземе предвид и възрастта на починалия, действителните отношения
между родственика и починалия, степента им на близост и привързаност.
Ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия Ю., свързано с неизползване на
обезопасителен колан.
По възражението за съпричиняване.
В нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване
на обезщетението за вреди от деликт, като намаляването е обусловено от
наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и
произлезлите вреди. При определяне степента на съпричиняването подлежи
на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увреденото
лице, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е
допринесъл за настъпването на вредоносния резултат.
Неоснователно и недоказано се явява възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от Д. Ю., поради непоставяне на
обезопасителен колан в нарушение на чл. 137а ЗДвП.
25
В случая не може да се говори за съпричиняване от страна на
пострадалия, тъй като споредв тази насока съдът се позовава от една страна
на изводите на комплексната експертиза, основната причина за настъпване на
произшествието била движение на заден ход, в крайната лява част на пътя,
което довело до напускане на пътя, пропадане на автомобила и
преобръщането му по склона до достигане на координатите, установени в
протокола за оглед от 15.06.19г.
От друга страна, за да е налице съпричиняване по смисъла на закона,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал виновно.
От заключението на комплексната съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза става ясно, че товарен автомобил Мицубиши Л200
е бил оборудван с триточкови колани, и че към момента на настъпване на
ПТП пострадалият не е бил с поставен предпазен колан. Експертите не се
ангажират с категорично становище дали пострадалият е бил с предпазен
колан преди произшествието. Според тях, действително в том І от
досъдебното производство, на снимка 20 се виждал заметнат колан на
пътническата седалка, който не бил включен. След като обаче джипът тръгнал
назад и спрял, водачът на автомобила скочил без да предупреди пасажерите
да слязат от автомобила. Поради чувството за самосъхранение, заложено при
всеки индивид, безусловен рефлекс и нормална реакция било когато видиш,
че някой бяга ти също да бягаш, или не ставало ясно дали пострадалият не е
откопчал предпазния колан по време на превъртането на автомобила по
склона.
Освен посоченото, според заключението, в случай, че е бил с
предпазен колан, то пострадалият най-вероятно нямало да получи такива
тежки гръдни и коремни травми, но предвид механизма на произшествието и
деформациите по автомобила, то най-вероятно щял да има тежка черепно-
мозъчна и шийна травма.
Експертите не дават категорично становище относно това, дали част
от травмите са получени вътре в автомобила или при изпадането на тялото на
неравната настилка. Според вещото лице-медик, триточковият колан щял да
задържи тялото вътре в купето, но не се ангажира с мнение относно това,
26
какво щяло да се случи с тялото при превъртането на автомобила.
Разпитаният свидетел също не дава отговор на въпроса дали водачът
на автомобила и пътникът са били с поставени обезопасителни колани. Не си
спомня да са срязвани колани. Или при създалата се екстремна ситуация на
поставяне в опасност на живота на пътуващия на предната седалка Д. Ю. и
при напускане на автомобила от водача му М.У., не би могло да се очаква, че
при започналото движение назад и наклон наляво, Д.Ю. би останал на
мястото си с поставен колан. Затова и не може да се приеме, че същият с
действията си е допринесъл или съпричинил крайния неблагоприятен
резултат – понесените увреждания, вследствие на които е настъпила смъртта
му.
Изводите за съпричиняване не могат да почиват на предположения
или вероятности, а е необходимо да бъде проведено пълно и главно доказване
от страна на застрахователя на въведеното от него възражение, или от всичко
посочено не следва категоричен извод за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на Д. Ю..
По претенцията на ищцата А.Ю..
Ответникът не оспорва по основание предявеният от А. Ю. иск за
неимуществени вреди за сумата до 100 000лв., оспорва основателността на
претенцията в частта над тази сума.
Ищцата А.Ю. претендира обезщетение за загуба на дете. Човешкият
живот е най-висше благо, чиято стойност е неоценима, а и общоизвестен факт
е, че между лицата с роднинска връзка, най-силна е връзката между родител -
дете, независимо от възрастта на родствениците. Общоизвестен факт е, че
загубата на дете е смятана за противоестествена, за обръщане в
противоположна посока на нормалния биологичен цикъл и поради това за
неприемлива от рационална и емоционална гледна точка, а и според
психологията пълно възстановяване на тази загуба се постигало трудно.
Майката е тази, която ражда отглежда и възпитава детето, поради което
изключително силна е болката, когато се нарушава естествения ред на нещата
и смъртта на детето предхожда тази на майката. В конкретния случай
починалото дете е едва на 14 години. Според психологическата експертиза,
ищцата преживяла ежедневни силно афективни емоции на страх, скръб, тъга,
изразявани в мисли за безпомощност, безпереспективност, злощастно бъдеще
27
– собствено и на семейството, вследствие на преживените събития с Д..
Невъзможността пряко да участва във възстановяването на детето си или
пряко да следи неговото състояние бил допълнителен факт, който можело да
бъде разгледан като повишаващ тревожността от неизвестното. По време на
престоя на Д. в болничните заведения, а и след това, в продължение на една
година ищцата загубила трудовата си и социална активност. Ежедневната
социална комуникация и дейности като хобита, били заместени от дълбока и
необратима скръб, както и нежелание за живот. Настъпили промени и в
нейното здравословно състояние, поради което потърсила и психиатрична
помощ. Включително в свидетелските показания се съдържат данни за това,
че при ищцата били налице суицидни мисли /споделила с брат си, че може да
си посегне на живота/.
Важно обстоятелство е също, че от датата на произшествието
15.06.2019г. до датата на леталния изход 22.08.19г. детето пролежало в три
болнични заведения, в които били извършени общо единадесет коремни
операции, като в последната седмица ищцата не била допускана да го вижда,
поради тежкото състояние, което трябва да се приеме, че е изключително
мъчително за една майка.
Следва да се отчете и фактът, че смъртта поставя край на живота
като най-ценно човешко благо, поради което за това житейско събитие следва
да се определи по справедливост по-висок размер на обезщетение, спрямо
този, за претърпени неимуществени вреди от телесни повреди. Вярно е, че
психическите болки и страдания от загубата на дете, независимо от възрастта
на детето, и тази на претендиращите обезщетение родители са неизмерими в
парично изражение. Затова, и преценявайки конкретните обстоятелства по
делото, младата възраст на починалото момче, конкретната семейна среда и
дълбоката емоционална връзка между родителя и детето, продължителността
на понесените психически болки и страдания и обществено-икономическите
условия в страната, съдът счита, че претенцията за обезщетение от 200
хил.лв., се явява доказана и основателна по размер.
Оспорва се материално-правната легитимация на ищците Л.Ю. и Р.Ю.
да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинената смърт на
техния брат, съответно внук.
С Тълкувателно решение № 1/2016г. от 21.06.2018г. се приема, че
28
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди
от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №
4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на
Върховния съд и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени.
Прието е още, че обезщетение се присъжда при доказани особено близка
връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В
мотивите на така постановеното тълкувателно решение е разяснено, че
особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови
братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското
общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците
и внуците са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду
им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик.
По претенцията на Л.Ю..
В конкретния казус претенцията за обезщетение е отправена от брата
на починалото лице. Действително, с оглед традициите в обществото
връзката между братя е обичайно да е изгради отношения на обич,
привързаност, топлота, взаимопомощ. Наличието на кръвна връзка и
създалите се обичайни отношения, според приетото в ТР 1/2018г. на ОСНГТК
на ВКС, не са достатъчни, за да се направи извод, че преживелия родственик
има право на обезщетение за неимуществени вреди. Такова ще е налице при
установяване на привързаност по-силна от обичайната, която може да се
приравни по сила с тази между прекия кръг лица, подлежащи на
обезщетявание.
На първо място, следва да се отчете, че починалият Д. Ю. бил едва
четиринадесет годишен, а ищецът с четири години по-голям от него.
Разпитаните свидетели, ангажирани от ищците категорично
29
установяват, че двамата брата са били силно привързани един към друг, били
непрекъснато заедно и в игра и в работа, живеели заедно, пътували заедно за
училище „били като близнаци“. Смъртта на баща им направила връзката
между тях още по-силна /на връщане от гробищата Д. прегърнал брат си и
казал „брат ми, останахме двамата, двамата трябва да сме заедно“/. Свид.
Чанта установява, че след трагичната загуба на баща си, ищецът поел
отговорността за Д..
Показанията на свидетелите се подкрепят и от обясненията на
експерта-психолог, който след събеседване с ищците, открива дълбока и
силна връзка между тримата ищци и починалият Д. Ю., като тази връзка била
задълбочена особено след смъртта на Р. Р. Ю. / съпруг на първата ищца, баща
на втория ищец и син на третия ищец/. От гледна точка на всички траурни
събития, случили се в семейството, настъпвало едно преструктуриране, което
пренареждало и привързаността в посока усилване на връзката между
преживелите.
Въз основа на категоричните показания на свидетелите, които имат
непосредствени впечатления и заключението на експерта-психолог, съдът
приема, че ищецът е имал много силна, както физическа, така и духовна
връзка с по-малкия си брат и тази връзка далеч надхвърля обичайната такава.
Вследствие смъртта на брат си ищецът действително изпитал силни душевни
болки и страдания, още повече, че бил свидетел и на болките и страданията на
брат си в периода от произшествието до смъртта му.
Според експерта, животът на този млад човек бил с фокус не върху
ежедневни активности и забавления, носещи удоволствия, а в грижите за брат
му, който бил с опасност за живота, което довело до загуба на етап от живота
му като млад човек, натоварило го с преживявания и отговорности недокрай
съответни на възрастта и социалните роли в семейството.
От гледна точка на приетото в тълкувателното решение, съдът
намира, че ангажираните от този ищец доказателства покриват обективните
критерии за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Намира
още, че между ищеца и неговият брат е съществувала особено близка, трайна
и дълбока емоционална и духовна връзка, довела до изявената удължена
траурна реакция, вследствие смъртта на Д.. Левент, като по-голям брат се
грижел за по-малкия, чувствал се отговорен към него, особено след смъртта
30
на баща им. Приел друга роля в живота си, тази на заместващия баща. Фактът
на смъртта на бащата, възрастта на ищеца и починалия му брат са именно
конкретните житейски обстоятелства, поради които привързаността между
двамата е станала толкова силна, че смъртта на единия от тях е причинила на
другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за тази родствена връзка.
Предвид обстоятелството, че благодарение на ефективните стратегии
за справяне в критични ситуации, ищецът Л. Ю. успял да не навреди
значително на социалното си, трудово и кариерно развитие. Не бил прекъснал
обучението си, но същевременно поемал всички отговорности в семейството,
свързани с мъжката роля при отсъстващ баща. Едновременно с това обаче
загубил предишната си веселост, активност, лекият начин по който гледал на
живота пълнотата и силата на изживяване на позитивните емоции,
преценявайки и конкретните обстоятелства по делото, съобразявайки и
икономическата обстановка в страната, възрастта на починалия и преживелия
родственик, съдът счита, че претенцията за обезщетение от 120 000лв., се
явява доказана и основателна до размер от 50 000лв.
По претенцията на Р.Ю..
Ответникът оспорва легитимацията и на този ищец.
В случая е предявен иск от дядо на починалия Д. Ю., по отношение на
който съдът приема, че е установено наличието на трайна и дълбока
емоционална връзка, отличаваща се от обичайната връзка дядо – внук, по
следните съображения:
Вярно е, че в традиционните за обществото ни семейни отношения
братята и сестрите, баби/дядовци и внуци, са част от най-близкия родствен и
семеен кръг и връзките помежду им се характеризират с взаимна обич,
морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато обаче, поради
конкретни житейски обстоятелства, привързаността е станала толкова силна,
че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки
и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите
за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик.
От събраните гласни доказателства и приетата съдебно-
психологическа експертиза категорично може да се направи извод за особена
31
връзка между прародителя и неговият внук, която следва да се определи като
типична за връзка между баща и син. На първо място, починалият едва на 14
години и Р.Ю. живели в едно домакинство и ищеца полагал непосредствени
грижи по отглеждането на внуците си. Ищецът бил вдовец от седем години,
живеел със снаха си и внуците в едно домакинство, бил като родител на Д.,
тъй като баща му /син на ищеца/ работел като строителен работник в други
градове, а през м. февруари 2019г. починал. В този смисъл конкретното
житейско обстоятелство довело до създаването на още по-силна връзка и
емоционална близост е именно смъртта на бащата на починалото момче,
който е син на ищеца. Р.Ю. бил като родител не само за внуците си, но и за
снаха си, загубила от своя страна съпруг и родители. Както посочва и вещото
лице, от гледна точка на всички траурни събития, случили се в семейството,
настъпвало едно преструктуриране, което пренареждало и привързаността. С
починалото момче ищецът не само живеел в едно домакинство, но спял в една
стая, били изключително близки, детето помагало на дядо си в земеделската
работа, търсело съвети и познания, пеели и танцували заедно.
Изложеното до тук води до безпротиворечивия извод, че отношенията
между Р.Ю. и починалият негов внук Д. Ю., разкриват белезите на отношения
ищец – баща и внук - син, и съответно покриват изискването за
изключителност по смисъла обоснован в ТР № 1/2016г..
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът следва да се
съобрази с критериите за справедливост, визирани в чл. 52 ЗЗД, както и да
отчете конкретните факти за случая, характера на увреждането, начина по
който се е отразило на ищеца и икономическата обстановка в страната.
Преценката за начина на отразяване върху психичното състояние на
увредения в случаите на смърт на близък родственик следва да се извърши
като се вземе предвид и възрастта на починалия, възрастта на ищеца
действителните отношения между родственика и починалия, начина по който
са контактували помежду си.
Имайки предвид посоченото по-горе, младата възраст на починалия,
трагичността на събитието, продължителното и тежко лечение на
пострадалото момче, възрастта на ищеца, здравословното му състояние и
отражението на преживените болки и страдания, както от смъртта така и по
време на лечението, чувството на страх, скръб, безпомощност и
32
безперспективност, както и икономическата обстановка в страната, съдът
намира, че претенцията за обезщетение от 70 000лв. е основателна и доказана.
Ищците претендират и лихви върху обезщетенията, считано от
08.04.20г. за А.Ю. /датата на изходящия номер на писмото от застрахователя,
с което на А.Ю. е признато правото на обезщетение/ и считано от 27.12.2019г.
за Левент и Р.Ю.и / датата на изходящия номер на писмото от застрахователя,
с което не е признато правото на обезщетение.
Според чл. 492, ал. 2, т.2 КЗ в застрахователното обезщетение се
включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице. Посочено е още, че същите се дължат при
условията, посочени в ал. 3 на чл. 429 КЗ, в който пък е предвидено, че те се
плащат от застрахователя в рамките на лимита на отговорност и считано от
по-ранната дата измежду датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователно събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или
тази на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице. При отговорността по чл. 45 ЗЗД делинквентът дължи
законна лихва от момента на увреждането. Или тази законна лихва се дължи и
от застрахователя, считано от посочения в чл. 429, ал. 3 КЗ начален момент.
В случая се претендират лихви съответно от 08.04.20г. за първата
ищца и от 27.12.2019г. за втори и трети ищец, които дати са по-късни от
датата на предявяване на застрахователната претенция от увредените лица
/18.11.19г./, с оглед на което определените обезщетения за неимуществени
вреди следва да се присъдят ведно със законната лихва, считано от 08.04.20г.
за А.Ю. и от 27.12.2019г. за Л.Ю. и Р.Ю..
По разноските:
Предвид обстоятелството, че ищците са освободени от внасянето на
такси и разноски, то същите и не са направили такива. Предоставена им е
безплатна адвокатска помощ и се претендира адвокатско възнаграждение при
условията на чл. 38, ал. 2 ЗА.
Така на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, дължимото адвокатско
възнаграждение по иска на А.Ю. е в размер на 5 300лв., по иска на Л. Ю. е 2
030лв., а по иска на на Р.Ю. е 2 630лв., или общо 9 960лв., която сума следва
да се присъди в полза на адв. В.Р..
Според чл. 78, ал. 6 ГПК, когато делото е решено в полза на лице,
33
освободено от държавна такса, осъденото лице е длъжно да заплати всички
дължащи се такси в полза на съда. Поради това ответното застрахователното
дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ОС-Смолян сумата от 12 800лв. държавна
такса, дължима върху уважената част от исковете. То следва да се осъди да
заплати и разноските по делото, изплатени от бюджета на съда,
пропорционално на уважената част от исковете. Разноските от бюджета на
съда са 750лв. депозити за вещи лица по допуснати експертизи, от тях върху
ответника следва да се възложат 134.62лв.
Ответникът също претендира разноски, 450лв. юрисконсултско
възнаграждение и 450лв. депозити за експертизи, като съобразно
отхвърлената част от иска на Л.Ю., последният следва да заплати на
ответника 375лв. разноски.
Предвид изложеното и на посоченото основание, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователна компания Лев Инс Ад – София, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Симеоновско
шосе, № 67А, представлявано от изпълнителните директори М.М.-Г., П.Д.,
Г.Г. и С.А., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. чл. 380 КЗ във вр. чл. 86
ЗЗД да заплати на АЙШ. ИСМ. ЮР., ЕГН **********, от с. Г., общ. Д. чрез
В.Р., сумата от 200 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от смъртта на Д. Ю. – син, настъпила на 22.08.2019г.
вследствие на ПТП на 15.06.2019г., по вина на водача на автомобил
Мицубищи L200, рег. № СМ****АТ със сключена застраховка гражданска
отговорност по застрахователна полица № *******, със срок на покритие от
14.09.2018г. до 14.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 08.04.2020г. до окончателното и плащане.
ОСЪЖДА Застрахователна компания Лев Инс Ад – София, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Симеоновско
шосе, № 67А, представлявано от изпълнителните директори М.М.-Г., П.Д.,
Г.Г. и С.А., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. чл. 380 КЗ във вр. чл. 86
ЗЗД да заплати на Л. Р. ЮР., ЕГН **********, от с. Г., общ. Д. чрез В.Р.,
сумата от 50 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
34
причинени от смъртта на Д. Ю. – брат, настъпила на 22.08.2019г. вследствие
на ПТП на 15.06.2019г., по вина на водача на автомобил Мицубищи L200, рег.
№ СМ****АТ със сключена застраховка гражданска отговорност по
застрахователна полица № *******, със срок на покритие от 14.09.2018г. до
14.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
27.12.2019г. до окончателното и плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 50 000лв. до 120 000лв.
ОСЪЖДА Застрахователна компания Лев Инс Ад – София, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Симеоновско
шосе, № 67А, представлявано от изпълнителните директори М.М.-Г., П.Д.,
Г.Г. и С.А., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. чл. 380 КЗ във вр. чл. 86
ЗЗД да заплати на Р. А. Ю., от с. Г., общ. Д. чрез В.Р., сумата от 70 000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта
на Д. Ю. – внук, настъпила на 22.08.2019г. вследствие на ПТП на 15.06.2019г.,
по вина на водача на автомобил Мицубищи L200, рег. № СМ****АТ със
сключена застраховка гражданска отговорност по застрахователна полица №
*******, със срок на покритие от 14.09.2018г. до 14.09.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 27.12.2019г. до окончателното
и плащане.
ОСЪЖДА Застрахователна компания Лев Инс Ад – София, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Симеоновско
шосе, № 67А да заплати на адв. В. Р. адвокатско възнаграждение в размер на
9 960лв.
ОСЪЖДА Застрахователна компания Лев Инс Ад – София, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Симеоновско
шосе, № 67А да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
ОС - Смолян, дължимата за производството държавна такса в размер на 12
800лв. и сумата от 134,62лв., депозит за вещи лица, изплатен от бюджета на
съда.
ОСЪЖДА Л. Р. ЮР., ЕГН **********, от с. Г., общ. Д. да заплати на
Застрахователна компания Лев Инс Ад – София, ЕИК *****, съразмерно на
отхвърлената част от иска 375лв. разноски.
35
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Апелативен съд – Пловдив.
Съдия при Окръжен съд – Смолян: _______________________
36