Решение по дело №2797/2019 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2508
Дата: 4 декември 2019 г. (в сила от 4 декември 2019 г.)
Съдия: Явор Иванов Колев
Дело: 20197180702797
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 10 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер   2508     Година  2019, 04.12.            Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІІ състав

 

   на 13.11.2019 година

 

 в закрито заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

 

 

при секретаря СЪБИНА СТОЙКОВА, като разгледа доклад­ва­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело но­мер 2797 по описа за 2019 годи­на и като обсъди :

 

                           Производство пред първа инстанция.

Постъпила е жалба от П.С.Ш. *** срещу  решение №3/16.08.2019г. на Кмета на Община – Раковски, с което е отказано на Ш. предоставяне на достъп до обществена информация по нейно заяв­ление  вх.№94С-2769-1 от 16.07.2019г. по отношение достъп до жалба и при­ло­жения на С.Д.Д..

Недоволен от така постановения административен акт, жалбоподателят навежда конкретни твърдения за неговата незаконосъобразност и настояват за отмяната му. Претендира разноски.

Ответникът Кмет на Община – Раковски не взема становище по така де­позираната жалба.

Пловдивският Административен Съд – Второ отделение, седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото произ­водст­­во доказателства, намира за установено следното.

С оспореното административно решение ответният Кмет на Община е отказал предоставянето на обществена информация на зая­вителя Ш. в посочената част, като единствено основание на неблагоприятния акт е обс­тоя­телството, че исканата информация касае разпоредени проверки, поради което на този етап не следвало да се осигурява достъп до нея.

От сочената от ответника за пълна административна преписка се устано­вя­ва, че решението на ответния Кмет е по нейно заявление  вх.№94П-1856-10 от 09.08.2019г. с искане в него за достъп до жалба и приложения към нея на С. Д.

Преди всичко останало следва да се посочи, че обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация, са уредени в Закона за достъп до обществена информация/ЗДОИ/.

“Обществена информация” по смисъла на този закон е всяка информа­ция, свързана с обществения живот в Република България и даваща възмож­ност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на за­дъл­жените по закона субекти – чл.2 ал.1 ЗДОИ.

Задължените да предоставят информация по ЗДОИ субекти са посочени в чл.3 ал.1 и ал.2 на закона. Съобразно законовата дефиниция, безспорно ответ­ният Ръководител е задължен субект по смисъла на чл.3 ал.1 ЗДОИ.

За последните е регламентирано задължението да предоставят информа­ция, която да е създадена в кръга на тяхната компетентност и да е налична.

Обществената информация, която отговаря на първото изискване е два ви­да – официална и служебна.

В разпоредбата на чл.10 ЗДОИ е посочено, че официална е информация­та, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местно­то самоуправление при осъществяване на техните правомощия. Правните акто­ве на държавните органи, в които по дефиниция следва да се приеме, че се съдър­жа официална информация са нормативни, общи и индивидуални. За първите от тях достъпът е осигурен чрез обнародването им Държавен вестник. За останалите достъпът се осъществява по реда на ЗДОИ, освен ако изрично не е предвиден друг начин.

От друга страна разпоредбата на чл.11 ЗДОИ сочи, че служебна е инфор­мацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната инфор­мация, както и по повод дейността на органите и на техните админист­рации.

Следователно търсената информация, предмет на спора, притежава ха­рак­теристиката на служебна такава, тъй като представлява жалба и приложе­ния към нея на частноправен субект, входирани в Общината.

По начало достъпът информацията, която събира и съхранява ответника също е свободна/чл.13 ал.1 ЗДОИ/, но това правило търпи и определени огра­ни­че­ния/така чл.13 ал.2 или чл.31 ал.1 ЗДОИ/.

Както бе посочено по-горе в казуса ответникът е мотивирал отказа си с обстоятелството, че в ход била проверка по жалбата на третото лице Дечев, но такава опция за отказ не е мотивирана със законова разпоредба, респ. и нас­тоя­щият състав не констатира такава възможност.

Доколкото и безспорно търсените за достъп жалба, пълномощно и при­ложения са все документи изходящи от частноправен субект, то те съдържат информация, която го засяга пряко/вкл. и множество лични данни/,поради което в случая е било необходимо да са поиска неговото съгласие за предоставяне на достъп до посочените документи.

Или за да бъде законосъобразен отказът в цитираната хипотеза е необ­ходи­мо исканата информация да засяга интересите на трети лица и да няма тях­но изрично писмено съгласие за предоставяне, освен в случаите на надде­ля­ващ обществен интерес.

Процедурата по осъществяване на тази защита е уредена в чл.31 ЗДОИ, съгласно който съответният орган е длъжен да поиска изричното писмено съг­ласие на третото лице в 7-дневен срок от регистриране на заявле­нието. При неполучаване на съгласие в указания срок или при изричен отказ да се даде съгласие съответният орган предоставя исканата обществена инфор­ма­ция в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която се отнася до третото лице.

По делото е безспорно, че административният орган не е из­пълнил пред­видената в специалния закон процедура и само на това основание постанове­ният отказ е незаконосъобразен и  следва да бъде отменен.

В случая административният орган само е констатирал, че информация­та не може да бъде предоставена, поради други причини, които нямат законова опора, и не е развил необходимото производство, регламентирано в чл.31 ЗДОИ.

Предвид гореизложеното обжалвания отказ, като незаконосъобразен след­ва да бъде отменен, а делото на основание чл.173 ал.2 АПК, следва да бъде изпратено като преписка на ответния ръководител за ново произнасяне по заяв­лението на Ш., с което е поискан достъп до посочената в него обществена информация, след спазване на изискването по чл.31 ал.2 ЗДОИ.

На основание чл.143 ал.1 АПК с оглед изхода на делото Община – Ра­ковски следва да заплати направените от жалбоподателя разноски за това съ­деб­но производство в размер на общо 12 лева.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –  ІІ отд., VІІ състав :

 

Р      Е      Ш      И

 

ОТМЕНЯ Решение №3/16.08.2019г. на Кмета на Община – Раковски, с което е отказано на П.С.Ш. *** предоставяне на достъп до обществена информация по нейно заявление  вх.№94П-1856-10 от 09.08.2019г. по отношение достъп до жалба и приложения на С. Д. Д., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :

ИЗПРАЩА преписката по заявление заявление  вх.№94П-1856-10 от 09.08.2019г. на П.С.Ш. *** – на Кмета на Община – Раковски за ново произнасяне по същество на направеното с нея искане, при съоб­ра­зяване задължителните указания по прилагане на закона, дадени с нас­тоя­щото съдебно решение.

ОСЪЖДА Община – Раковски с адрес гр.Раковски, пл.„България“№1 да зап­ла­ти на П.С.Ш. *** сумата от общо 12/двана­десет/лева разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

 

 

                                     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :