Р Е Ш
Е Н И Е
№……
гр. Ловеч,01.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на тридесети май две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета Александрова, като разгледа
докладваното от съдия Вълков адм.дело №
502/2020 г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 118 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО) във връзка с чл. 145 и сл. от Административно
процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от К.А.И. ЕГН **********
***, чрез адв. И.Н. ***, офис 9 срещу
Решение № Ц 1040-22-13 от 26.10.2020 г. на Директора на ТП на НОИ София -
област, с което е оставено в сила Разпореждане № РВ-3-22-00811760/16.09.2020 г.
на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – София - област, с
което е разпоредено И. да възстанови недобросъвестното получено парично
обезщетение за отглеждане на малко дете за периода 05.01.2020 г. до 12.09.2020
г. в размер на 3257,46 лв., от които 3157,45 лв. главница и 100,01 лв. дължима
лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на
разпореждането.
Първоначално жалбата е подадена до
Административен съд София – област, който с Определение № 1279/03.12.2020 г.
постановено по адм. дело № 1206/2020 г. е прекратил образуваното пред него
съдебно производство и е постановил изпращане на делото по подсъдност на
Административен съд Ловеч.
В жалбата се твърди, че обжалваното
решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, поради което се иска
отмяната му. Претендира се присъждане на всички направени разноски.
Депозирано е писмено становище с вх. № 518/11.02.2021
г. от гл. юрисконсулт Р.Б. – процесуален представител на Директора на ТП на НОИ
– София – област, с което се иска отхвърляне на жалбата, като неоснователна и
се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателката чрез пълномощник
поддържа жалбата и претендира присъждане на направените разноски. Представени
са писмени бележки по същество на правния спор.
Ответникът по делото – Директорът на ТП
на НОИ София - област – не се явява и не се представлява.
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е
процесуално допустима, като подадена от надлежно легитимирана страна в законния
срок. Разгледана по същество е основателна.
Оспорва се Решение № Ц1040-22-13 от 26.10.2020 г. на
Директора на ТП на НОИ- София - област, с което е отхвърлена жалбата на К.А.И. против
Разпореждане №РВ-22-00811760/16.09.2020г. на Ръководител на "Контрола по
разходите на ДОО" при ТП на НОИ – София - област. Разпореждането е
издадено за възстановяване на недобросъвестно полученото от К.А.И. за периода от
05.01.2020 г. до 12.09.2020 г. парично обезщетение за отглеждане на малко дете
по чл.53, ал.2 от КСО, в размер на 3257,46 ( три хиляди двеста петдесет и седем
лв. и четиридесет и шест ст.), от които 3157,45лв. - главница и 100,01лв. -
дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на
разпореждането.
От представените по делото доказателства се
установява, че със Заповед №03/03.01.2020 г. (л.22), издадена от
„Граммер" АД на основание чл.164 от КТ и чл. 46, ал.1, т.2 от Наредбата за
работното време, почивките и отпуските във връзка със Заявление за ползване на
отпуск за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст на К.А.И. е било
разрешено ползване на платен отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст,
считано от 03.01.2020 г. до 12.09.2020 г. С декларация по чл.164, ал.1 и 3 от
Кодекса на труда (л.20), Р. И.И. и К.А.И. са заявили, че първата от тях като
майка е съгласна, а втората като баба приема да ползва допълнителния платен
отпуск за отглеждане на В.М.И., роден на *** г.
На 04.02.2020 г. К.А.И. подала в ТП на НОИ – София -
област заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение за отглеждане
на малко дете на основание чл.53 от КСО, считано от 03.01.2020 г. в качеството
ѝ на баба на детето В.М.И., родено на ***г., като в т.12 И. е
декларирала, че правоотношението/осигуряването на майката/осиновителя не е
прекратено (в заявлението-декларация е отбелязано, че се отнася за случаите,
когато баща, баба или дядо ползва отпуск за отглеждане на малко дете).
Декларирала е също, че в срок 3 работни дни от промяна в декларираните
обстоятелства се задължава да подаде декларация за промяната, както и че
съгласно чл.114, ал.1 от КСО, следва да възстанови неправомерно полученото по
нейна вина обезщетение заедно с дължимата лихва.
Не е спорно между страните по делото, че въз основа на
подаденото заявление - декларация, на К.А.И. е било изплатено парично
обезщетение по чл.53, ал.2 от КСО за периода от 05.01.2020 г. до 12.09.2020г.
по декларираната от нея лична банкова сметка.
***тър на трудовите договори в НОИ е установено, че
трудовото правоотношение на Р. И.И. (майка на детето) с „Граммер“ АД е
прекратено на 06.01.2020 г.
С разпореждане №РВ-3-22-00811760/16.09.2020 г. от
Ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТД на НОИ – София - област е
разпоредено възстановяване на недобросъвестно полученото от К.А.И. за периода
от 05.01.2020 г. до 12.09.2020 г. парично обезщетение за отглеждане на малко
дете по чл.53, ал.2 от КСО, в размер на 3257,46 ( три хиляди двеста петдесет и
седем лв. и четиридесет и шест ст.), от които 3157,45лв. - главница и 100,01лв.
- дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на
разпореждането. В мотивите на издаденото разпореждане е посочено, че в случая е
настъпила промяна на обстоятелства, свързани с осигурителните отношения на
майката Р. И.И., която от 06.01.2020 г. с оглед прекратено трудовото
правоотношение, се явява неосигурено лице, и нямала право на парично
обезщетение за гледане на малко дете. Сочи се, че с прекратяване на трудовото
правоотношение се прекратявало и правото ѝ на отпуск по чл.164, ал.1 от
Кодекса на труда, както и възможността този вид отпуск да се ползва от друго
лице. Прието е, че за периода от 05.01.2020 г. до 12.09.2020 г., на бабата К.А.И.
неоснователно са изплатени 3157,45 лева, представляващи парично обезщетение за
отглеждане на малко дете по чл.53, ал.2 от КСО, като средствата били
неправомерно изплатени по вина на И., тъй като не декларирала промяна в
обстоятелствата.
Жалбоподателката е обжалвала разпореждането по административен
ред пред Директора на ТП на НОИ София - област, който с оспореното Решение №
Ц1040-22-13 от 26.10.2020 г. е отхвърлил жалбата и е потвърдил обжалваното
разпореждане.
В мотивите на последното административният орган е
посочил, че И. не е изпълнила задължението си за деклариране в срок от три
работни дни на промяна в обстоятелството - прекратяване на
правоотношението/осигуряването на майката, водещо до прекратяване на
изплащаното обезщетение, в следствие, на което в нарушение на чл.53 от КСО, във
връзка с чл.5 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното
обществено осигуряване неоснователно били изплатени 3157, 45 лева,
представляващи парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от
05.01.2020 г. до 12.09.2020 г. включително. Изложени са доводи, че И. има вина
за недължимо полученото обезщетение, тъй като в неизпълнение на задължението си
за деклариране на промяна в обстоятелствата, водещи до прекратяване на
изплащането на парично обезщетение, неправомерно е получавала средствата за
посочения период, с което била нанесена щета на бюджета на ДОО. Сочи се наличие
на недобросъвестно поведение от страна на И., изразяващо се в неоснователно и
неправомерно получаване на средствата за визирания период.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Оспореното решение изхожда от
материално и териториално компетентен орган. Обективирано е в предвидената от
закона писмена форма като съдържа всички предвидени в чл.59, ал.2 от АПК, вр.
чл.117, ал.5 от КСО реквизити.
Независимо от горното настоящият съдебен състав намира
оспорения акт за издаден при допуснати съществени процесуални нарушения, в
противоречие с материалния закон и целта на същия.
Съгласно чл. 53, ал.1 от КСО, след изтичане срока на
обезщетението за бременност и раждане, през време на допълнителния платен
отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст, на
майката се изплаща месечно парично обезщетение в размер, определен със Закона
за бюджета на държавното обществено осигуряване /ЗБДОО/, а според ал.2, когато
допълнителният платен отпуск за отглеждането на детето вместо от майката
(осиновителката) се ползва от бащата (осиновителя) или от лицето, което е поело
отглеждането на детето, се изплаща месечно парично обезщетение в размер
определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
Разпоредбата на чл. 164, ал.1 от Кодекса на труда КТ/
предвижда, че след използване на отпуска поради бременност, раждане или
осиновяване, ако детето не е настанено в детско заведение, работничката или
служителката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на дете до
навършване на 2-годишната му възраст, а ал.3 постановява, че отпускът по ал.1
със съгласието на майката се разрешава на бащата или на един от техните
родители, когато работят по трудово правоотношение.
Според чл. 46, ал.1 от НРВПО, отпускът за отглеждане
на дете до две годишна възраст по чл. 164, ал.1 от КТ се ползва въз основа на
писмено заявление на майката или на лицата, посочени в чл. 164, ал.3 от КТ.
Предприятието е длъжно да разреши отпуска от деня, посочен в заявлението. Ако
лицето няма право на този отпуск, предприятието е длъжно да го уведоми за това
незабавно като мотивира отказа си.
Съгласно чл.114, ал.1 от КСО недобросъвестно получени
суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили,
заедно с лихвата по чл.113. Според разпоредбата на чл.114, ал.5 от КСО
дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по
ал.3, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл.110, ал.5, т.1 от този
кодекс или по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, освен в
случаите, когато могат да бъдат прихванати от изискуеми вземания на осигурения
от държавното обществено осигуряване, а съгласно ал. 6 от чл. 114 от КСО
"споровете за добросъвестност се решават по реда на глава осма с решение
на ръководителя на териториалното поделение на НОИ.", като именно в такова
производство е произнесено и процесното решение.
С оспорения акт административният орган е приел
наличие на недобросъвестност от страна на жалбоподателката предвид което е
отхвърлил жалбата й срещу Разпореждане № РВ-3-22-00811760/16.09.2020 г. на
Ръководител на "Контрола по разходите на ДОО" при ТП на НОИ – София -
област, с което на основание чл. 114, ал.1 и ал. 3 от КСО е разпоредено
възстановяване на недобросъвестно получено парично обезщетение.
Видно от редакцията на цитираната норма, за да е
законосъобразно разпореденото по реда на чл. 114, ал. 3 от КСО възстановяване
на получени суми за осигурителни плащания следва да е налице недължимо получено
осигурително плащане, като получателя следва да е недобросъвестен.
Установяването на недобросъвестността е от особено значение, с оглед нормата на
чл. 114, ал. 2 от КСО предвиждаща добросъвестно получените суми за осигурителни
плащания да не подлежат на връщане от осигурените лица с изключение на случаите
по чл. 40, ал. 7, чл. 54е и чл. 54м, ал. 2, т. 2 от КСО; когато
след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат
значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане; на изменение
или прекратяване на обезщетение или пенсия в резултат на получени доказателства
при прилагане разпоредбите на международен договор, по който Република България
е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за
социална сигурност, в които случаи възстановяването им е без лихва до
изтичането на срока за доброволно изпълнение.
Следва да се отбележи, че добросъвестността на лицата
се презюмира, освен ако не се докаже, че са действали недобросъвестно. Предвид
последното, доказателствената активност по отношение наличието на
недобросъвестно поведение от страна на лицето получило плащане от ДОО, тежи
върху административният орган. Последният следва да мотивира тези свои
твърдения, а не само декларативно да маркира тяхното наличие, а в конкретната
хипотеза да ги предполага, с оглед липсата на установени от него обстоятелства
водещи до преценката му за наличие предпоставките на чл. 114, ал.2 от КСО. /В
този смисъл са Решение № 14880 от 10.12.2015г. по АД № 8379/14г. на ВАС,
Решение №1410/10.02.2015г. по АД 12014/14г. на ВАС и др./
Макар да липсва легално определение за понятието
"недобросъвестност" при получаване на осигурителни плащания, то в
практиката е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на
осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и
обстоятелства, които представляват пречка за получаването на това обезщетение,
както и невярното деклариране на релевантни факти и обстоятелства. В този
смисъл Решение № 9430 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3378/2014 г., VI о.
От събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че на К.А.И., като баба на В.М.И., роден на *** г., е разрешен
отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишна възраст на основание
чл.164 ал.3 вр. ал.1 от КТ. Не се спори между страните, че във връзка с този
отпуск по повод подадено от жалбоподателката заявление от 04.02.2020г., на
същата е изплащано парично обезщетение за отглеждане на малко дете на основание
чл.53 ал.2 от КСО за периода 03.01.2020 г. - 12.09.2020 г. В производството
също така се установява, че жалбоподателката работи по трудов договор, който не
е прекратен, като за същата са внасяни дължимите осигурителни вноски.
Между страните не е спорно също така и
обстоятелството, че трудовото правоотношение на Р. И.И. - майка на детето В.М.И.
е прекратено от 06.01.2020 г., обстоятелство видно и от официална справка на
НАП.
От съществено значение в конкретния случай, с оглед
преценка законосъобразността на оспорения акт, е да се установи дали след дата
05.01.2020 г. жалбоподателката е имала право да получи обезщетение по чл. 53,
ал.2 от КСО и дали ако е нямала такова право е получила същото недобросъвестно,
предвид изискуемостта кумулативно и на двете предпоставки за издаване на акт по
чл. 114, ал.3 от КСО - липса на основание за получаване на суми за осигурителни
плащания и недобросъвестност при получаването им. Доколкото оспорения акт е
мотивиран с наличието на предпоставките по чл. 114, ал.1 и ал.3 от КСО,
недобросъвестността на жалбоподателката при получаване на процесните суми
следва да бъде установена от страна на административния орган, като в негова
тежест е да докаже горното обстоятелство, както в хода на административното
производство, така и в хода на съдебното такова.
Според настоящият състав това задължение на
административния орган не е било изпълнено нито в хода на развилото се пред
него административно производство, нито в хода на проведеното съдебно оспорване
на издадения от него административен акт.
В хода на съдебното дирене, с оглед представено копие
от Договор за сезонна работа /срочен трудов договор/ от 06.01.2020 г. между
„ЖЕД АГРИ АМПЛОА РЮРАЛ 71“ и Р. И. на френски език с превод на български език
л.10-16 от делото, писмо с вх. № 2003/30.05.2022 г. от Началник отдел КОД към
Дирекция „Европейски регламенти и международни договори“ към НОИ л.88 и
приложен структуриран електронен документ (СЕД) л. 89 – 93, съда намира за
установено, че Р. И.И. е била трудова
заета във Франция за следните удостоверени периоди: от 06.01.2020 г. до
17.03.2020 г., от 18.03.2020 г. до 30.11.2020 г. и от 30.11.2020 г. до
24.02.2021 г.
С оглед събраните в хода на производството
доказателства за наличие на трудовоправни отношения на Р. И.И. с работодатели
извън България, но в рамките на Европейския съюз, следва извода за произнасяне
на административния орган при непълно установена фактическа обстановка,
обосноваваща наличието на допуснато съществено процесуално нарушение в хода на
административното производство. Това е така защото, ако в хода на
административното производство органа беше установил тези факти, можеше да
постанови акт с различно съдържание.
Разпоредбата
на чл. 35 от АПК задължава административният орган да издаде индивидуален
административен акт, след като изясни фактите и обстоятелствата от значение за
случая и обсъди обясненията и възраженията на заинтересованите страни. Съгласно
чл. 36 от АПК, доказателствата се събират служебно от административния орган.
В оспореното разпореждане и потвърждаващото го
решение, административният орган е приел, че трудовият договор на майката на
детето е прекратен от 06.01.2020г. Това е установено при извършена проверка в
информационните масиви на НОИ. Не се спори между страните, обаче и
обстоятелството, че Р. И. е започнала работа по трудов договор при друг
работодател на 06.01.2020 г. По делото са приобщени доказателства за наличие на
трудовоправни отношения на майката за периодите от 06.01.2020 г. до 17.03.2020
г., от 18.03.2020 г. до 30.11.2020 г. и от 30.11.2020 г. до 24.02.2021 г.
Предвид събраната доказателствена съвкупност, следва извода за наличие на право
на майката за ползване на отпуск по чл. 164, ал.1 от КТ, за периода от 06.01.2020
г. до 12.09.2020 г., в който същата е била осигурено лице по см. на § 1 т. 3 от
ДР на КСО. За същия този период, последната е имала право и на обезщетение по
чл. 53, ал.1 от КСО, а доколкото правата на жалбоподателката са производни от
тези на майката, следва извода за наличие на право на обезщетение по чл. 53,
ал.2 от КСО и за жалбоподателката в посочения период, доколкото същата вече е
имала разрешение от работодателя си за използване на отпуск по реда на чл. 164,
ал.3 от КТ. Ето защо за този период полученото от К.И. парично обезщетение по
чл. 53, ал.2 от КСО не се явява неправомерно получено, до какъвто погрешен
извод е стигнал административния орган.
За да подлежи на връщане, с оглед разпоредбата на чл.
114 от КСО, полученото обезщетение следва да е било получено не само
неправомерно, но и недобросъвестно. Доколкото добросъвестността на лицето се
предполага до доказване на противното, следва да се обсъдят наличните доказателства
по отношение дължимото от жалбоподателката поведение. Безспорно същата е имала
задължение в 3 дневен срок да декларира промяна в декларираните от нея вече
обстоятелства, неизпълнението на което задължение е скрепено с административно
наказателна санкция, но не и с възстановяване на получените добросъвестно
осигурителни плащания. Анализа на събраните доказателства, сочи на липсата на
безспорна установеност недобросъвестно поведение от страна на жалбоподателката
при получаване на процесното обезщетение. Същата не е с прекратени осигурителни
права, имала е разрешение от своя работодател да използва отпуск по чл. 164,
ал.3 от КТ, обективно жалбоподателката се е грижела за своето внуче, докато
майка му е работела по трудово правоотношение в страна в рамките на Европейския
съюз. Така установените факти предопределят липсата на недобросъвестност в
поведението на жалбоподателката при получаване на процесните суми.
Гореизложеното води на извода за издаване на процесния
акт, при липса на безспорна установеност недобросъвестното поведение на
жалбоподателката, каквото е изискването на разпоредбата на чл. 114 от КСО.
Допуснатите от органа процесуални нарушения са довели
до нарушение на основни принципи на административния процес: за съразмерност -
съгласно чл. 6, ал.1 от АПК, административните органи упражняват правомощията
си по разумен начин, добросъвестно и справедливо; за истинност -
административните актове се основават на действителните факти от значение за
случая; за служебното начало - съгласно чл. 9, ал.2 от АПК, административният
орган събира всички необходими доказателства и когато няма искане от
заинтересованите лица.
Изложеното, води и до извод за издаване на оспорения
административен акт не само при допуснати процесуални нарушения и в нарушение
на материалния закон, но и в разрез с целта на закона. Обезщетението по чл. 53,
ал.1 и ал. 2 от КСО има за цел да обезвъзмезди посочените в КСО осигурени лица,
за периода за който същите са се лишили от трудови доходи, с оглед използван
отпуск по чл. 164 от КТ за отглеждане на дете до 2 годишна възраст. Лишаването
на лицето от това обезщетение, за целия процесен период, с аргумент за
недобросъвестното му получаване, предвид липса на подадена декларация за
промяна в обстоятелства, които обстоятелства не водят до загубване на това
право, може да бъде определено като акт, излизащ от кръга на социалните
дейности, регулирани с разпоредбите на КСО.
Ето защо, настоящият състав намира жалбата за
основателна и като такава следва да бъде уважена, а Решението, оспорено пред
настоящата съдебна инстанция и потвърденото с него разпореждане следва да бъдат
отменени, а преписката, на основание чл.173, ал.2, АПК да бъде върната на
административния орган за ново произнасяне по същество при съобразяване на
дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на материалния закон.
При този изход на производството следва да бъде осъден
ответника да заплати на жалбоподателя направените разноски по делото.
По изложените съображения и на основание чл. 173, ал.2
и чл. 143, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № Ц 1040-22-13 от 26.10.2020 г. на
Директора на ТП на НОИ София - област и Разпореждане №
РВ-3-22-00811760/16.09.2020 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО
в ТП на НОИ – София - област.
ИЗПРАЩА делото
като преписка на Директора на ТП на НОИ София – област за ново произнасяне по
същество на правния спор при съобразяване с указанията по тълкуване и прилагане
на закона.
ОСЪЖДА ТП
на НОИ София - област да заплати на К.А.И. ЕГН ********** *** сумата от общо 415
(четиристотин и петнадесет) лева, от които
10 (десет) лева държавна
такса за образуване на административно дело, 5 (пет) лева държавна такса за
издаване на съдебно удостоверение и 400 (четиристотин) лева
адвокатско възнаграждение съгласно представения Договор за правна защита и
съдействие № 62 от 12.11.2020 г.
Решението може да бъде оспорено с касационна жалба в
14-дневен срок от съобщаването му чрез Административен съд Ловеч пред Върховния
административен съд.
Препис от него да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: