№ 1335
гр. Пловдив, 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20235300501738 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Н. Н. С., ЕГН
**********, чрез назначения му особен представител по делото адв. С.
Л., против Решение №1956 от 04.05.2023г., постановено по гр.д.
№12900/2021г. по описа на Районен съд- Пловдив, 12-ти гр.с., с което
жалбоподателят е бил осъден да заплати на ЗД „Бул инс“ АД, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Джеймс Баучер“ №87,
ЕИК *********, сумата от 389,88 лв., представляваща регресно вземане за
платено обезщетение в размер на 364,88 лв. и ликвидационни разноски в
размер на 25 лв. по застраховка „Гражданска отговорност“ за причинени
вреди на лек автомобил „Шевролет“ с рег. № ***, в резултат на ПТП,
настъпило на 06.09.2018г. в гр. Пловдив, на кръстовището на ул. „***“
и ул. „***“, причинено от ответника при управление на лек автомобил
„Фолксваген“ с рег. №***Х, при което ответникът е бил неправоспособен
и е напуснал мястото на произшествието преди идването на органите за
контрол на движението по пътищата, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба- 21.06.2021г. до
1
окончателното й заплащане. В жалбата се излагат доводи за
неправилност на решението, като се иска отмяната му и постановяване
на ново решение за отхвърляне на предявения иск.
Ответната страна по жалбата- ЗД „Бул инс“ АД, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Джеймс Баучер“ №87, ЕИК
*********, не взема становище по нея.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и
е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че
същото е валидно и допустимо. Предвид горното и на основание чл.269,
изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението
съобразно посоченото в жалбата, както и при служебна проверка от
въззивната инстанция за допуснато при постановяването му нарушение
на императивни материалноправни норми, като въззивният съд, като
инстанция по същество, се произнесе по правния спор между страните.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание
чл.500, ал.1, т.3 и ал.2 от КЗ.
Ищцовата страна е изложила твърдения, че на 06.09.2018г. в гр.
Пловдив, на кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“, при управление на
лек автомобил „Фолксваген“ с рег. №***Х, за който е била сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ищцовото
дружество, ответникът Н. Н. С. е допуснал нарушения на правилата за
движение и е причинил ПТП, в резултат на което са настъпили
материални щети по лек автомобил „Шевролет“ с рег. № ***.
От представения по делото протокол за ПТП, съставен от служител
на Сектор „Пътна полиция“- Пловдив, се установява, че на 06.09.2018г.
2
в гр. Пловдив, на кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“, е настъпило
ПТП между лек автомобил „Фолксваген“ с рег. №***Х, управляван от
ответника Н. Н. С., и лек автомобил „Шевролет“ с рег. № ***,
управляван от И.А.Н.. В протокола, подписан без възражения от
двамата водачи, е прието, че виновен за произшествието е ответникът
Н. Н. С., който поради движение с несъобразена скорост не е спрял на
знак „Стоп“ и е отнел предимството на лекия автомобил „Шевролет“. В
протокола е отразено, че ответникът не притежава свидетелство за
управление на МПС. Така съставеният протокол представлява
официален документ по смисъла на чл.179 от ГПК, съставен от
длъжностно лице в кръга на службата му по установените форми и ред,
и същият се ползва с доказателствена стойност за изявленията пред него
и за извършените от него и пред него действия. Същият документ е
подписан и от двамата водачи на леките автомобили и обективира
съгласието им относно начина на настъпване на ПТП.
По делото е разпитан като свидетел водачът на лекия автомобил
„Шевролет“ И.А.Н., от чийто показания се установява, че се е движил по
път с предимство- ул. „***“, като ответникът, който се е движил по ул.
„***“ не е спрял на знак „Стоп“ и е отнел предимството му, в резултат на
което настъпило ПТП. След удара ответникът избягал от мястото на
произшествието, но там останала регистрационната табела на
управлявания от него автомобил. В резултат на инцидента били увредени
шенкел, амортисьор, накрайник, шарнир, врата и калник на
управлявания от свидетеля автомобил. Той завел щета и му било
платено обезщетение.
Не се спори по делото, а и от представената застрахователна
полица се установява, че за лекия автомобил „Фолксваген”, управляван
от ответника Н. Н. С., към датата на ПТП е бил сключен валиден
договор за застраховка „Гражданска отговорност” с ищцовото дружество.
От приложените писмени доказателства е видно и че по искане на
собственика на увредения при процесното ПТП автомобил „Шевролет“
И.А.Н. в ищцовото дружество е била образувана преписка по щетата.
След извършения оглед и оценка на щетите на св. Н. е било заплатено
застрахователно обезщетение в размер на 364,88 лв., който факт се
установява и от заключението на приетата съдебно- счетоводна експертиза
3
и от разпита на И.А.Н. като свидетел по делото.
От заключението на приетата по делото авто- техническа експертиза
се установява, че при настъпване на ПТП по механизма, посочен в
протокола за ПТП, е възможно да бъдат увредени в съответната степен
детайлите от автомобила, описани като такива в застрахователната
преписка, за които е било заплатено застрахователно обезщетение.
Средната пазарна стойност на частите, материалите и труда за
възстановяване на автомобила възлиза на 1711,25 лв. с ДДС, а
стойността на ликвидационните разноски в застрахователните компании
през 2018г. е от 10 лв. до 30 лв. на щета.
Съгласно разпоредбите на чл.500, ал.1, т.3 и ал.2 от КЗ
застрахователят има право да получи платеното обезщетение, когато
виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътно-
транспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
движението по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието
от тях е задължително по закон, както и от лицето, управлявало
моторното превозно средство, когато не притежава правоспособност за
управление на съответната категория моторно превозно средство. По
настоящото дело от представените по делото писмени доказателства
безспорно се установява, че ответникът Н. Н. С. при управление на
МПС, за което е била сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” с ищцовото дружество, е нарушил правилата за движение
по ЗДвП и виновно е причинил имуществени вреди на трето лице.
Установява се и че ищцовото дружество, в качеството си на
застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, е
обезщетило увреденото лице за причинените по автомобила му повреди
от ответника. Видно от съставения протокол за ПТП, към датата на
произшествието ответникът не е притежавал правоспособност за
управление на МПС, който факт се установява и от представената по
делото справка от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Пловдив.
При така установените по делото обстоятелства съдът намира, че са
налице предпоставките на чл.500, ал.2 от КЗ за ангажиране на
регресната отговорност на ответника спрямо ищцовото дружество за
заплатените от последното застрахователни обезщетения, тъй като
4
ответникът е управлявал МПС, без да притежава правоспособност за
това. Посочената претенция е основателна и съгласно чл.500, ал.1, т.3
от КЗ. От показанията на св. Иван Н. се установява, че след ПТП
ответникът е напуснал мястото на произшествието, като там е паднала и
останала регистрационната табела на автомобила му. Доколкото
ответникът е бил неправоспособен, то в случая посещаването на
произшествието от органите за контрол на движението по пътищата е
било задължително съгласно разпоредбата на чл.125, т.5 от ЗДвП. Ето
защо съдът намира, че регресният иск на застрахователя е основателен и
следва да бъде уважен, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на предявяване на иска- 21.06.2021г. до окончателното й
заплащане.
Не могат да бъдат споделени изложените във въззивната жалба
доводи на назначения особен представител на ответника, че представените
с исковата молба писмени доказателства следвало да бъдат изключени от
доказателствата по делото на основание чл.183, ал.1, изр.2 от ГПК поради
непредставянето им в оригинал. Съгласно чл.183, ал.1 от ГПК когато по
делото се прилага документ, той може да бъде представен и в заверен от
страната препис, но в такъв случай при поискване тя е длъжна да представи
оригинала на документа или официално заверен препис от него. С
определение на първоинстанционния съд ищецът е бил задължен
съгласно чл.183, ал.1, изр.1 от ГПК да представи в оригинал писмените
доказателства, като същият е изпълнил задължението си, представяйки
ги в заверени от адвокат преписи, които съгласно чл.32, изр.2 от Закона
за адвокатурата пред съда имат силата официално заверени преписи.
Доколкото по делото не е оспорвано съществуването на документите, то
следва да се приеме, че с представянето на официално заверени
преписи от тях ищецът е изпълнил процесуалното си задължение по
чл.183, ал.1 от ГПК. Отделно от това даже и да бъде приложена
разпоредбата на чл.183, ал.1, изр.2 от ГПК и посочените документи да
бъдат изключени от доказателствата по делото, то това не би довело до
отхвърляне на предявения иск, доколкото основателността му се
установява от останалите събрани по делото доказателства- показанията
на св. Н., заключенията на приетите експертизи и постъпилата справка от
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Пловдив. Неоснователни са и
5
доводите във въззивната жалба, че по делото не било доказано, че
ищцовото дружество било заплатило на пострадалия претендираното
застрахователно обезщетение. Фактът на извършеното плащане на сумата
от 364,88 лв. се установява както от представеното платежно нареждане и
заключението на приетата съдебно- счетоводна експертиза, така и от
показанията на самия пострадал, който изрично заявява, че му е било
платено обезщетение.
По така изложените съображения обжалваното решение следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза
на ищцовото дружество следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски за въззивната инстанция в размер на 780 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1956 от 04.05.2023г., постановено по
гр.д. №12900/2021г. по описа на Районен съд- Пловдив, 12-ти гр.с..
ОСЪЖДА Н. Н. С., ЕГН **********, да заплати на ЗД „Бул инс“
АД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Джеймс Баучер“
№87, ЕИК *********, сумата от 780 лв.- разноски по делото.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на адв. С. Л.- особен представител на ответника
Н. Н. С., разходен касов ордер за сумата от 300 лв.- адвокатско
възнаграждение за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6