№ 106
гр. София, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка Н. Нинова
Членове:Анелия М. Игнатова
Светослав Н. Н.
при участието на секретаря Христина Ив. Боровинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Н. Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20221800600419 по описа за 2022 година
Производството е по глава XXI НПК.
С присъда №6 от 17.05.2022 г., постановена по н.о.х.д. №50/2022 г. по
описа на Районен съд- гр. И., подсъдимият- С. П. Н. е признат за виновен в
това, че от неустановена дата през месец април 2020 г., в гр. И., ул. „Рила“
№28, като пълнолетно лице, без да е сключил граждански брак, заживял на
съпружески начала с лице от женски пол, ненавършило 14-годишна възраст-
В. Р. М., ЕГН**********- престъпление по чл. 191, ал. 3, вр. ал. 1 НК.
Подсъдимият е осъден на три месеца лишаване от свобода,
изпълнението на което е отложено с три годишен изпитателен срок.
Недоволен от първоинстанционния акт е останал подсъдимият, който
чрез своя служебен защитник- адв. Б. П., е подал въззивна жалба и
допълнение към нея. С тях прави оплаквания, че обжалваната присъда е
неправилна, необоснована и постановена при нарушение на процесуалните
правила.
Сочи се, че фактическата обстановка приета от страна на
първоинстнационния съд е била неправилна, тъй като със свидетелските
показания на свид. П. Н., Д. Н.а, В. М., В. К., В. С. и С. К. се установило по
един категоричен начин, че подсъдимият е бил заживял на семейна начала с
В. М. по- късно през 2020 г., а не през месец април същата година.
На следващо място се прави оплакване, че е неправилен изводът на
първоинстанционния съд, че не е приложим чл. 9, ал. 2 НК, тъй като от
1
данните по делото се установило противното.
Въз основа на горното е отправено искане за отмяна на обжалваната
присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият Н. да бъде признат за
невинен по така повдигнатото му обвинение.
В срока по чл. 322 НПК от държавното обвинение не са представени
възражения на въззивната жалба.
Пред въззивния съд защитникът на подсъдимия - адв. П. -поддържа
подадената жалба с изложените в нея доводи.
Пред въззивния съд подсъдимият се присъединява към становището на
защитника си. В последната си дума отправя искане за постановяване на
оправдателна присъда.
В съдебно заседание пред Софийски окръжен съд, прокурор от
Софийска окръжна прокуратура оспорва подадената жалба, като прави искане
да бъде потвърдена постановената присъда от първоинстанционния съд като
правилна и законосъобразна.
Софийският окръжен съд, след като прецени доводите на страните,
материалите по делото и съдопроизводствените действия на
първоинстационния съд и като служебно провери изцяло правилността на
атакувания съдебен акт, намери за установено следното:
Подсъдимият- С. П. Н. е роден на 24.06.2001 г., в гр. И., българин,
български гражданин, с постоянен и настоящ адрес гр. И., ул. „Рила“ №28
неженен, средно образование, безработен, ЕГН **********.
Срещу него е повдигнато обвинение за това, че от неустановена дата
през месец април 2020 г., в гр. И., ул. „Рила“ №28, като пълнолетно лице, без
да е сключил граждански брак, заживял на съпружески начала с лице от
женски пол, ненавършило 14-годишна възраст- В. Р. М., ЕГН**********-
престъпление по чл. 191, ал. 3, вр. ал. 1 НК.
По делото се установява следната фактическа обстановка:
На неустановена дата подсъдимият и свидетелката В. М., която към
онзи момент била малолетна станали гаджета. Двамата решили да заживеят
заедно на съпружески начала, без да сключват брак. За взетото решение
уведомили своите близки, след разрешението на които на неустановена дата
през месец април 2020 г., заживели в дома на родителите на С. Н., находящ се
в гр. И., ул. „Рила“ №28. Свидетелката М. към този момент била на 13 години,
докато подсъдимият бил пълнолетен. По време на съвместното им
съжителство, свидетелката В. М. забременяла и на 08.07.21 г. родила момиче-
М. В. М..
Изложената фактическа обстановка правилно е била възприета от
районния съд, като същата се установява от обясненията на подсъдимия, така
2
и от показанията на свидетелите П. Н., Д. Н.а, В. К., В. С. и С. К., така и от
препис извлечение за акт за раждане на М. В. М. и свидетелство за съдимост.
При изготвяне на мотивите към обжалвания съдебен акт,
първоинстанционният съд, воден от разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 114
НПК е подложил всяко относимо към предмета на разследване доказателство
на задълбочен анализ. Доказателствата са разгледани поотделно, а така също
и във връзка с всички останали събрани по делото доказателства. Съобразно
изискването на чл. 305, ал. 3 НПК съдът е посочил кои факти приема за
установени и доказани и въз основа на какви доказателства е изградил своето
вътрешно убеждение. Свидетелските показания на разпитаните свидетели в
хода на съдебното следствие и обясненията на подсъдимия Н. са разгледани
поотделно за проверка на противоречия в самите показания, след което са
съпоставени с останалите по делото доказателства. Първоинстанционният съд
е посочил защо ги кредитира и какви точно обстоятелства се разкриват със
свидетелските им показания. В мотивите си съдът внимателно и изчерпателно
е обсъдил и събраните в хода на делото писмени доказателства, посочил е
защо ги кредитира след разглеждането им поотделно и в съвкупност с целия
доказателствен материал, събран в хода на делото. Ето защо настоящият
съдебен състав споделя изводите на РС - гр. И. относно конкретната
фактическа обстановка, при която е извършено деянието, както и относно
доказателствата, които я подкрепят.
Наличието на противоречия у гласните доказателствени средства-
показанията на свидетелите П. Н., Д. Н.а и С. К. дадени в хода на досъдебното
производство и тези дадени непосредствено пред съдебния състав на
районния съд са били правилно анализирани с останалата част от
доказателствените източници по делото, като първоинстанционния съд
правилно е кредитирал дадените от тях показния в подготвителната фаза на
процеса.
По отношение на показанията на свидетелите М. и К. правилно е
констатирано от районния съд, че същите са не само вътрешно
противоречиви, но и в противоречие с останалите доказателства по делото,
сред които са показанията на свидетелите П. Н., Д. Н.а и С. К.. Показанията на
двамата свидетели са вътрешно противоречиви в частите, в които свидетелите
сочат кога са заживели съвместно подсъдимият и свид. М., така и кога е била
забременяла последната, поради което правилно не са били кредитирани от
районния съд. В останалата им част показанията като относими, логични и
непротиворечиви с останалите доказателства по делото, правилно са били
кредитирани.
Показанията на свидетеля В. С., макар и от тях да не се установява кога
точно са заживели съвместно подсъдимият и свидетелката М., като относими
3
към предмета на делото следва да се кредитират като логични и достоверни.
Обясненията на подсъдимия Н. не следва да се кредитират в частта, с
която сочи, кой е бил началния момент, от който са били заживели на
семейни начала със свидетелката М., така и в частта, с която е заявил, че не е
знаел каква е реалната възраст на свидетелката. В тази им част, същите
противоречат на останалите доказателства по делото, които са приети за
достоверни. В останалата им част обясненията на подсъдимия като
достоверни и логични, следва да се кредитират.
Съвкупният анализ на събраните доказателства налага несъмнено
извода, че при описаните по- горе време и място подсъдимият е заживял на
съпружески начала със свидетелката М., която е била малолетна към онзи
момент, без двамата да са сключили брак. По делото е установено, че
подсъдимият е съзнавал възрастта на свидетелката М., факт от който може да
се направи извод, че деянието е било извършено умишлено, а подс. Н. е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите
общественоопасни последици, както и това, че е искал тяхното настъпване.
За извършеното от подсъдимия Н. престъпление му е наложено
наказание при условията на чл. 55, ал.1, т.1 НК, като първоинстанционният
съд е приел, че липсват отегчаващи обстоятелства, а за смекчаващи
обстоятелства са взети предвид: младата възраст на подсъдимия, наличието
на съгласие у свидетелката М., както и факта, че деянието е извършено по-
малко от година след като подсъдимият е навършил пълнолетие. Въз основа
на приетото е определил подсъдимия като личност с ниска степен на
обществена опасност, като е приел, че деянието му е съизмеримо с леки
прояви от този вид. Изложеното налага извод за определяне наказание под
най- ниския предел, в най- ниския възможен размер на наказанието
„лишаване от свобода“, а именно за срок от 3 месеца.
Настоящият състав споделя тези изводите на първия съд за наличие на
многобройни смекчаващи обстоятелства, които да обосноват приложението
на чл. 55, ал.1, т.1 НК.
Правилна е била преценката на първоинстанционния съд и по
отношение на това, че не са налице материалноправните предпоставки за
приложението на чл. 78а НК спрямо подсъдимия.
Въззивният съд напълно споделя и доводите на първия съд за липсата
на основания за приложението на чл. 9, ал. 2 НК в конкретния случай, а
доводите на защитника в обратния смисъл, не намират фактическа и правна
подкрепа. Съгласно трайната съдебна практика, малозначителността на
деянието представлява конкретно негово обществено качество, което изисква
внимателен анализ на обстоятелствата дали то обективно може да окаже
4
отрицателно въздействие върху обществените отношения или неговото
въздействие е толкова минимално, че не застрашава реално тези отношения.
До извод за малозначителност на деянието може да се стигне само и
единствено след внимателна и точна преценка на всички обстоятелства,
характеризиращи степента на засягане на защитените от съответния състав на
престъпление в Особената част на НК обществени отношения, каквито
фактори са: времето, мястото и начинът на извършване деянието, както и
характеристиките на личността на дееца. В конкретния случай, при
преценката на степента на обществена опасност на деянието следва да бъде
отчетено обстоятелството, че със същото са засегнати обществените
отношения, свързани с правилното физическо, умствено и нравствено
развитие на подрастващите. По този начин е въздействано върху физическото
и социалното развитие на свидетелката М., което е било твърде недостатъчно
към онзи момент. Именно възрастта на М., която не е била навършила 14
години не е била съобразена с изискванията на семейния кодекс, където са
уредени условията, на които трябва да отговарят лицата, за да сключат
граждански брак. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 и, ал. 2 СК брак може
да сключи лице, навършило осемнадесет години, като от това правило е
налице изключение, което позволява да бъде сключен граждански брак и с
лице, ненавършило 16-годишна възраст, ако важни причини налагат това с
разрешение на районния съдия по постоянния адрес на лицето. Ето защо
следва да се приеме, че чрез деянието на подсъдимия е упражнено
въздействие на едно малолетно лице от женски пол, което макар и
доброволно да е приело да заживее на съпружески начала с него, не е могло
реално да упражни своето право на избор. Въпреки, че в състава на чл.191,
ал.3, вр. ал. 1 НК да не е предвидено наличието на съставомерни последни,
които да са в причинно следствена връзка с него, то следва да се вземе
предвид, че такива реално са настъпили и същите по своят характер не са
малозначителни.
При цялостната проверка на атакуваната присъда не се установиха
нарушения на материалния или процесуалния закон, обуславящи изменение
или отмяна на съдебния акт на първата инстанция. Мотивите на съда
съдържат цялостен анализ на събраните доказателства, въз основа на които са
направени подробни и законосъобразни правни изводи. В тях са посочени
установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали е
направил съдът изводите си и какви са правните съображения за присъдата.
По изложените съображения и на основание чл. 338 НПК, Софийски
окръжен съд,
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА присъда №6 от 17.05.2022 г., постановена по н.о.х.д.
№50/2022 г. по описа на Районен съд- гр. И..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6