Решение по дело №1976/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2290
Дата: 24 ноември 2021 г. (в сила от 24 ноември 2021 г.)
Съдия: Явор Иванов Колев
Дело: 20217180701976
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 юли 2021 г.

Съдържание на акта

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер 2290/24.11.2021г.            Година  2021, 24.11.        Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав

 

   на 27.10.2021 година

 

 в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

     ЧЛЕНОВЕ:     ЯНКО АНГЕЛОВ

                               ЙОРДАН РУСЕВ

 

при секретаря Т.К. и при участието на прокурора ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ, като разгледа доклад­ва­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. де­ло но­­­мер 1976 по описа за 2021 годи­на и като обсъди:

            

             Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от ТД на НАП – Пловдив, чрез юриск. П. срещу Решение №682/26.05.2021г., постановено по АНД №2619/21г. по описа на Районен съд – Пловдив, VI н.с., с което е отменено нака­зател­но поста­новление/НП/ №563097-F585531/25.02.2021г., издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – Пловдив, с което на ЕТ „***“ е наложено адми­нистративно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл.179 ал.1 за нарушение на чл.125 ал.5 във вр. с ал.3 от ЗДДС.

В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необос­новано и се настоява за отмяната му и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – ЕТ „***“, чрез пълно­мощ­ник адв. С., излага подробни съображения за неоснователност на каса­­ционната жалба в депозирания по делото отговор.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за основателност на така подадената касационна жалба.

Пловдивският административен съд – Двадесет и първи състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни осно­вания, намира за установено следното.

Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от Р.С.Т., в качеството му на едноличен търговец с фирма „***“, против НП №563097-F585531/25.02.2021г., на Директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр. Пловдив.

Обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН № F585531 от 12.01. 2021 г., съставен от С.К. – гл. инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното.

При извършена служебна проверка на 15.12.2020 г. в ТД на НАП Плов­див, е установено, че Р.С.Т., в качеството му на едноличен тър­го­вец с фирма „***“, като регистрирано по ЗДДС лице не е спазило установения в закона срок за подаване на отчетните регистри по см. на чл.124 ЗДДС в ТД на НАП – Пловдив за данъчен период 01.11.2020г. – 30.11. 2020 г. до 14.12.2020 г. включително.

В АУАН е посочено още, че отчетните регистри по смисъла на чл.124 от ЗДДС са подадена по електронен път в ТД на НАП Пловдив на 03.01.2021г. и е заведена с вх. № 16004524673/03.01.2021 г., с което е нарушен състава на чл. 125 ал. 5 във връзка с ал. 3 от ЗДДС.

За да отмени наказателното постановление,Районният съд е приел, че са налице обстоятелства, които обуславят маловажност на случая, поради което наказващият орган е следвало да приложи разпоредбите на чл. 28 б. „а“ ЗАНН.

Настоящия състав намира така постановеното съдебно решение за пра­вилно.

От данните по делото по несъмнен начин се налага извода, че деянието следва да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.28 б.“а” от ЗАНН. Действително отчетните ригистри за данъчен период м.11.2020 г. не е подадена до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния пе­риод, за който се отнася, а именно до 14.12.2020г. Същите обаче са подадени на 03.01.2021г., т.е. с двадесет дни закъснение. На практика, с подаване на обсъж­данаите отчетни регистри макар и със закъснение, задълженото лице не е препятствало по никакъв начин разчитането си с бюджета(подадена е нулева СД – обстоятелство, което не се оспорва от страна на ответника). Тези обстоя­телст­ва, преценени в своята съвкупност, и с оглед обстоятелството, че наруше­нието е извършено за първи път, че АУАН е съставен след подаване на ОР, както и с оглед липсата на данни за извършени от търговеца други нарушения на фискалната дисциплина, обосновават извод, че в случая е налице малова­жен случай на административно нарушение по чл.125 ал.5 във вр. с ал.3 от ЗДДС.

В тази връзка следва да се посочи, че понятието "маловажен случай" се съдържа в чл.93 т.9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл.11 от ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Спо­ред чл.93 т.9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.

По отношение наличието на маловажен случай настоящият състав нами­ра, че този му извод следва от действителното фактическо положение на неща­­та, след направена от съда преценка на конкретната тежест на наруше­нието и обстоятелството, че се касае за първо такова нарушение с незначи­телни об­щест­ве­ноопасни последици.

Настоящият случай е именно такъв, като макар и формално да е осъ­щест­вен състава на административно нарушение, с оглед посочените по-горе смекчаващи обстоятелства, деянието разкрива по–ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. При това положение налагането на имуществена санкция, макар и в минималния пред­­виден размер, се явява несъразмерно тежка спрямо степента на общест­ве­ната опасност на деянието и дееца.

В казуса административнонаказващият орган не е извършил правилно дъл­жимата индивидуална преценка на конкретното деяние и на конкретния нару­шител и като не го е квалифицирал като „маловажно“ е приложил непра­вилно материалния закон, тъй като са били налице всички предпоставки за при­лагането на интитута на чл. 28 от ЗАНН.

 

 

С оглед изложеното и на основание чл.221 ал.2 предл.първо от АПК във връзка с чл.63 ал.1 изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХI състав :

 

Р      Е      Ш      И

                       

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №682 от 26.05.2021г., постановено по АНД №2619/2021г. по описа на Райо­нен съд – Пловдив, VI-ти н.с.

 

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                                                                                                                                                                                             2.