Определение по дело №430/2020 на Окръжен съд - Шумен

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  № 260152

 

Град Шумен, 20.11.2020 г.

 

  Шуменският окръжен съд, в закрито заседание на двадесети ноември,  две хиляди и двадесета година в състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Азадухи Карагьозян                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1. Теодора Димитрова

                                                                                     2. Соня Стефанова

 

като разгледа докладваното от съдия Азадухи Карагьозян в.ч.гр.д. № 430 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе в предвид следното:

Производство по реда на чл.413, ал.2 във  вр. с чл.274 и сл. от  ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД гр. С., ЕИК ..., действащо чрез пълномощника си гл. юриск. Р.И.И., срещу разпореждане № 260214/29.09.2020 г. по ч.гр.д. № 799/2020 г. на НПРС, в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу длъжника Р.Н.М., за сумите: 457,07лв. непогасено падежирало договорно възнаграждение за периода 17.05.2019 г. – 31.07.2019 г. и за 156,94лв. законна лихва за периода 31.07.2019 г. – 17.08.2020 г. /представляваща разликата над уважения размер на законната лихва от 133,70 лв. до претендирания от 290,64лв./. Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно. Излага, че договорът за потребителски кредит отговаря на всички законови императивни изисквания, съдържа всички параметри като основание и размер, и е на разбираем и достъпен език. Изготвен е погасителен план. Клаузата за лихва не е нищожна, с оглед разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, поради което не може да се приеме, че кредиторът е недобросъвестен, съответно договорната лихва да представлява неравноправна клауза /по арг. от чл.145, ал.2 ЗЗП/. Уговореното договорно възнаграждение не противоречи и на добрите нрави, уговорено е в съответствие с принципа на добросъвестност, еквивалентност между предоставения кредит /главница/ и неговата цена, в съответствие със законовите ограничения и изисквания. Предвид изложеното моли въззивният съд да отмени разпореждането в обжалваната част и постанови издаването на заповед за изпълнение срещу длъжника за посочените суми. Претендира и разноски за настоящото производство в размер на 15лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

  Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за частично основателна, поради следните съображения: 

Ч.гр.д. № 799/2020 г. на НПРС е образувано по депозирано от „Профи Кредит България” ЕООД гр. С., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Б..., представлявано от С.Н., Ц.С., Я.Я.Ч. и Я.Ч., с пълномощник по делото юрисконсулт Р.И.И., заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК, срещу длъжника Р.Н.М. с ЕГН:********** с настоящ адрес ***,  за заплащане на следните суми: 1 829,92лв. остатък от предсрочно изискуема главница; 457,07лв. непогасено падежирало договорно възнаграждение за периода 17.05.2019 г. – 31.07.2019 г.; 1693,22лв. непогасено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги; 290,64лв. законна лихва за периода 31.07.2019г. - 17.08.2020 г. /без периода от 13.03.2020 г. - 13.07.2020 г. на осн. чл.6 от ЗМДВИППП/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.08.2020 г. до окончателното плащане, както и направените по заповедното производство разноски в размер на 85лв. държавна такса и 150лв. юрисконсулско възнаграждение. Посочено е, че вземането произтича от договор за потребителски кредит № ********** от 27.06.2018 г.

С разпореждане № 260214/29.09.2020 г. по ч.гр.д.№ 799/2020 г., НПРС е отхвърлил частично заявлението за сумите: 1693,22 лв. непогасено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги; 457,07лв. неплатено падежирало договорно възнаграждение, дължимо за периода 17.05.2019 г. – 31.07.2019 г.;  156,94лв. законна лихва за периода 31.07.2019г. - 17.08.2020 г. /без периода от 13.03.2020г. до 13.07.2020 г. на осн. чл.6 от ЗМДВИППП/, представляваща разликата над уважения размер на законната лихва от 133,70 лв. до претендирания от 290,64лв., както и в частта за разноските за разликата над 50лв. до 150лв. юрисконсулско възнаграждение и за разликата над 39,77лв. до 85,42 лв. държавна такса. 

В останалата част заявлението е уважено, като е издадена № 260029 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.09.2020 г., за сумите: 1829,92лв. главница; 133,70 лв. законна лихва за периода 31.07.2019г. -  17.08.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.08.2020 г. до окончателното плащане, както и да направените в заповедното производство разноски в размер на 39,77 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. За да отхвърли заявлението относно претенцията за договорна лихва съдът е приел, че клаузата е неравноправна съгласно чл.143, ал.2 ЗЗП, освен това според съда такава уговорка липсва в договора. Досежно законната лихва съдът е приел по-нисък размер, въз основа на изчисление чрез електронен калкулатор на НАП върху посочената главница.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.1 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т.3, на чл.411, ал.2 /нова - ДВ бр.100/2019 г./ заповедният съд е задължен да следи и за наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е настоящият случай. С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на пар.13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл.24 ЗПК за договора за потребителски кредит се прилага и чл.143-148 от ЗЗП, като неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл.143, ал.2 ЗЗП са посочени 20 хипотези, при наличието на една от които би могло да се приеме, че е налице неравноправна клауза.

Заявителят претендира заплащане на сумата от 457,07лв. неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода 17.05.2019 г. – 31.07.2019 г. Настоящата инстанция счита, че заявлението в тази част е основателно и следва да бъде уважено. Видно от представения договор за потребителски кредит е уговорен годишен лихвен процент 41.17 % и ГПР 49.89 %. В разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК /нова – ДВ бр.35/2014 г., в сила от 23.07.2014 г./ е предвидено, че: "Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България".

Цитираният законов текст е насочен към избягване на възлагането на несъразмерни тежести върху икономически по-слабата страна, а именно потребителят, от страна на търговеца, който има възможност да се възползва от по-неблагоприятното положение на кредитополучателя. За да възприеме като законов критерий ГПР, законодателят е отчел, че размерът на договорената възнаградителна лихва за предоставяне на средства на потребителя, не винаги е меродавен, защото към него може да се насложат допълнителни разходи като такси, комисиони, други разноски и те на практика да увеличат кредитната тежест за кредитополучателя. Ето защо, за да бъде избегната подобна злоупотреба, законодателят е предвидил като критерий максимален размер на ГПР, до който може да се зачете като непротиворечащо на морала и добрите нрави общото оскъпяване на кредита.

Законната лихва по реда на чл.86, ал.2 от ЗЗД се определя по следния начин: основния лихвен процент на БНБ, плюс 10 пункта надбавка. Основният лихвен процент /ОЛП/ на БНБ от 01.08.2015 г. до 01.01.2016 г. е бил – 0, 01%, след което и понастоящем е -0,00%. С оглед нормата на чл.19, ал.4 ЗПК, съобразена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения и размера на ОЛП на БНБ към датата на сключване на договора, се налага заключение, че договореният ГПР /49.89%/ не надвишава 50%, ето защо е в рамките на допустимата граница. Затова уговорената клауза за възнаградителна лихва не е нищожна, предвидена е в договора и искането за издаване за заповед за същата следва да бъде уважено.

Предвид изложеното жалбата в тази част се явява основателна. Разпореждането, с което е отхвърлено заявлението за заплащане на сумата от 457,07лв. неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода 17.05.2019 г. – 31.07.2019 г. следва да бъде отменено, като бъде издадена заповед за посочената сума.

Що се отнася до жалбата против разпореждането в частта, с която е отхвърлено заявлението за законна лихва над сумата от 133,70 лв. до претендираните 290,64 лв. /или за сумата от 156,94лв./, то същата се явява неоснователна в тази й част. Правилно заповедния съд е определил размера на законната лихва върху главницата от 1829,92лв., за периода 31.07.2019г. - 17.08.2020 г. /без периода от 13.03. до 13.07.2020 г., на осн. чл.6 от ЗМДВИППП/.  Ето защо в тази част разпореждането е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед уважаване на заявлението допълнително за сумата от 457,07лв.,  разпореждането следва да бъде коригирано и в частта за разноските, като на заявителя се присъдят допълнително разноски за заповедното производство в размер на 9,14лв., представляващи държавна такса. 

На осн.чл.78, ал.1 ГПК на жалбоподателя следва да се присъдят и деловодни разноски за настоящата въззивна инстанция съразмерно с уважената част от жалбата, а именно за сумата от 48,39лв.

Водим от горното, съдът 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ Разпореждане № 260214/29.09.2020 г. по ч.гр.д. № 799/2020 г. на НПРС, в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на „Профи кредит България” ЕООД гр. С., срещу длъжника Р.Н.М., за заплащане на сумата от 457,07лв. неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода 17.05.2019 г. – 31.07.2019 г., както и за разноските за държавна такса в заповедното производство за  сумата от 9,14 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „Профи Кредит България” ЕООД гр. С., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Б..., представлявано от С.Н., Ц.С., Я.Я.Ч. и Я.Ч., заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу длъжника Р.Н.М. с ЕГН:********** с настоящ адрес ***,  за заплащане на сумата от 457,07лв. неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода 17.05.2019 г. – 31.07.2019 г., както и допълнително за сумата от 9,14 лв. деловодни разноски за заповедното производство, представляващи държавна такса.  

ПОТВЪРЖДАВА разпореждането в останалата обжалвана част.

ВРЪЩА делото на НПРС за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК съобразно настоящото определение.

ОСЪЖДА Р.Н.М. с ЕГН:********** с настоящ адрес ***,  да заплати на „Профи Кредит България” ЕООД гр. С., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Б..., представлявано от С.Н., Ц.С., Я.Я.Ч. и Я.Ч., сумата от 48,39 лв., представляваща деловодни разноски за въззивното производство, съразмерно с уважената част на жалбата.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.