№ 1174
гр. Бургас, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:КА.на Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20232100501413 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от адвокат
Сава Каров от БАК, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Пиротска“ №26,
партер, офис 2, като процесуален представител на И. С. И., ЕГН **********,
от с. П., ул. „Х. Б.“ № **, против Решение №116 от 23.06.2023г., постановено
по гр.дело №1060/2022 г. по описа на Районен съд – Айтос, с което съдът е
осъдил Агенция „Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Македония“ № 3,
представлявана от Председателя на Управителния съвет – инж. Иво Иванов и
адрес за призоваване: гр. Бургас, ул. „Цариградска“ № 30, Областно пътно
управление – Бургас, да заплати на И. С. И., ЕГН: **********, на основание
чл.49 от ЗЗД сумата от 1109 лв. – обезщетение за причинени имуществени
вреди в резултат на самостоятелно ПТП с паднало дърво на път ІІІ – 2085 /с.
Дъскотна – гр. Айтос – с. Руен – с. Преображенци – с. Просеник – с. Горица –
с. Дюлино – Оризаре/, в участъка между с. Руен и с. Преображенци на
30.12.2021 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 14.11.2022 г., до окончателното
погасяване на вземането, като е отхвърлил иска за сумата над уважените 1109
1
лв. до претендираната стойност от 5001 лв. съдът е осъдил въззивника да
заплати разноски в размер на 560 лв.
Недоволство от така постановеното съдебно решение в частта, с която
съдът е отхвърлил претенцията над присъдената сума до претендираните с
исковата молба 5001 лв., като счита постановеното решение в тази му част за
незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Моли съда за отмяна на
решението в обжалваната му част и присъждане допълнително на сумата от
3892 лв. – обезщетение, както и направените разноски в пълен размер пред
двете инстанции. Излага съображения. Счита, че е спорно дали отговорността
на учреждението е по реда на чл.49 от ЗЗД. Намира, че допуснатата по делото
оценъчна експертиза не отговаря на реално претърпените вреди от
въззивника, тъй като вещото лице не е оценило всички увредени части и
посочената стойност в експертизата в сравнение със стойностите по
фактурата се различават драстично. Счита, че посочената ставка за труд от 20
лева не е реална и не отговаря на действителността. Моли съда на основание
чл.266 ал.3 от ГПК да допусне до разпит в качеството му на свидетел
управителя на сервиз „Мелиса Кар“ ЕООД – Ахмед Неджип Рашит, находящ
се в с. Сини рид, община Руен, който е извършил ремонт на процесния
автомобил, както и един свидетел при довеждане – М. К. Г. от с. П. – водач на
автомобила, с който е изтеглен от местопроизшествието увреденият
автомобил, който лично е възприел вида и начина на уврежданията по
автомобила.
В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
Агенция „Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ: *********, с който оспорва
подадената въззивна жалба. Счита, че постановеното решение е правилно и
законосъобразно и моли съда да го потвърди. Претендира разноски по делото.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от легитимирано
лице и е допустима.
Районен съд - Айтос е разгледал иск с правно основание чл.49 от ЗЗД.
При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира
постановения съдебен акт за вА.ден и допустим.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
От представените по делото писмени доказателства, както и от
2
събраните гласни доказателства, се установява, че на 30.12.2021 г. около 6,45
часа при движение по път ІІІ-2085 - с. Дъскотна – гр. Айтос – с. Руен – с.
Преображенци – с. Просеник – с. Горица – с. Дюлино – Оризаре, в участъка
между с. Руен и с. Преображенци въззивникът в качеството си на водач на лек
автомобил „Опел“, модел „Сигнум“, с регистрационен № А 5556 ММ е
преминал през короната на паднало на пътното платно дърво, в следствие на
което на МПС-то са причинени материални щети, изразяващи се в строшено
предно стъкло и чистачки, смачкан преден капак и намиращи се под него
воден радиатор, радиатор на климатика и интеркулера, предни фарове на
автомобила, решетката, предната броня, дясното огледало, колонката на
предна дясна врата, както и надраскана предна дясна врата. Не се спори, че
след самостоятелното ПТП ищецът по делото, чрез своята спътница в
автомобила, е уведомил на телефон 112 за инцидента. Разпитаният по делото
свидетел К. Д. – служител на РУ – Руен, по случайност се е указал в близост
до настъпилото ПТП.
Пред първоинстанционният съд са разпитани свидетелите Я. Р. С., С.
Х. Р. и К. Д., извършени са съдебно-автотехническа и съдебно-
лесотехническа експертизи, представени са писмени доказателства и от двете
страни, в т.ч. и заповед №РД-11-80/28.05.2019 г., протокол от 05.02.2015 г.,
разрешително № 17/10.02.2021 г., протокол от 09.02.2021 г., разрешително №
20/01.04.2021 г., протокол № 20/01.04.2021 г., изходящи от въззиваемата
страна. Съдът е изяснил делото от правна и фактическа страна и е достигнал
до изводи, които се споделят от настоящата съдебна инстанция, която от своя
страна на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първата
инстанция.
От разпита на свидетелката Я. С. се установява, че на 30.12.2021 г.
свидетелката заедно с ищеца е пътувала за Република Турция и минавайки
през гр. Айтос, на метри преди с. Преображенци, орехово дърво с прогнил
дънер е паднало върху колата. Свидетелката посочва и нанесените щети
върху автомобила, както и, че тя лично се е обадила на телефон 112.
Свидетелят К. Д. е пристигнал на място, тъй като по стечение на
обстоятелствата е отивал на работа по този път и след пристигането си
започнал да регулира движението, тъй като са минавА. и други автомобили.
Полицаят е останал, а въззивникът заедно със свидетелката са си тръгнали, а в
последствие са откарали автомобила в автосервиз. До 8.20 часа дървото било
3
нарязано, а клоните отстранени от платното за движение.
Свидетелят К. Д. сочи, че при огледа на автомобила е установил, че
той е преминал през дървото, а щетите са включвали предна броня, преден
калник, преден капак, пукнато стъкло и други деформации. Според свидетеля
дървото е било цяло и е заемало почти двете пътни платна за движение.
Имало е счупен фар, мигач и огледало. Когато свидетелят е бил на място е
минал бял микробус, в който са се возили работници и същите са имА.
резачки. НарязА. са дървото и са го отстранили от пътя. Докато свидетелят е
бил на произшествието автомобилът на въззивника е напуснал мястото и тъй
като потърпевшият е заявил, че не желае намеса за обслужване на ПТП-то,
свидетелят е напуснал произшествието.
Свидетелката С. Р. посочва, че на 30.12.2021 г., в 6,30 часа сутринта й
се е обадил дежурен, че има паднало дърво между с. Ръжица и с.
Преображенци. В 7.00 часа е отишла там със свой колега, но на
произшествието е нямало никой, видяла е само паднало дърво, нямало хора,
нямало полиция. На пътя е имало само малки клони. В 8.20 часа е нямА. нищо
на пътя и клоните са били отстранени от пътя, твърди свидетелката.
От заключението на приетата съдебно-лесотехническа експертиза се
установява, че падналото дърво е част от засадена орехова култура,
представляваща сервитутна ивица между селата Руен и Просеник, садена
преди 50 години. Според вещото лице изследваното дърво е със силно
влошени технически качества, с лошо фитосанитарно състояние, със
заболеваемост от вътрешно кореново гниене, причинено от паразитна гъба,
поради което дървото е било лесно податливо на външни атмосферни
влияния и метеорологични фактори.
По делото са представени две фактури – фактура №**********
издадена на 30.12.2021 г. за сумата от 413 лева от „Дани Глас“ ООД и фактура
№********** издадена на 17.10.2022 г. за сумата от 4080 лева с издател
„Мелиса Кар“ ЕООД.
От заключението на вещото лице Евгени Пашов – автоексперт се
установява, че състоянието на МПС-то е определено от данните по делото,
извършения оглед и приложения снимков материал, включвалисчупена
предна броня, счупена декоративна решетка, счупен радиатор на климатик,
повредена боя на предна дясна врата, счупено дясно огледало, изкривена
4
предна лява колона, счупено дясно странично огледало. Според вещото лице
общата стойност на извършения ремонт ведно с положения труд възлиза на
сумата от 1109 лева. Вещото лице счита, че ударът между лекия автомобил и
дървото не е могъл да бъде избегнат, въпреки, че въззивникът е управлявал
автомобила с позволена скорост.
Във въззивната жалба се излагат твърдения, че отговорността на
ответното учреждение – АПИ - София, за която първоинстанционният съд е
приел правно основание по чл.49 от ЗЗД, би могла да бъде и по чл.50 от
същия закон и да става дума за вреди от вещи, до колкото падналото на пътя
дърво в резултат на силния вятър и поради несвоевременното му открИ.е и
отстраняване допринасяйки за настъпването на ПТП-то, сочело на
отговорност за вреди от вещи. Настоящата инстанция намира, че посоченото
от първоинстанционния съд правно основание е коректно. Отговорността по
чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД касае случаи, в които е възложена на друго лице
някаква работа и този който е възложил работата отговаря за вредите
причинени от работата или по повод изпълнението й. В случая се касае за
уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди,
причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не
произтича от вината на възложителя на работата, а от нейния изпълнител. За
да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл.49 от ЗЗД е
необходимо нА.чието на следните предпоставки: 1. осъществен фактически
състав по чл.45 от ЗЗД от физическо лице – пряк изпълнител на работата, с
необходимите елементи – деяния, вреда – имуществена и/или неимуществена,
причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина. Не е
необходимо да се установяват конкретните лица осъществили деянието /т.7
от ППВС № 7/1959 г./, а само качеството им на изпълнители на възложената
работа. 2. Вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод
извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко
съставляват извършването на работата, чрез бездействия да се изпълнят
задължения, които противоречат на закона, техническите и др. правила или
характера на работата, или чрез действия които не съставляват изпълнение на
самата работа, но са пряко свързани с нея /ППВС №9/1966 г./. Когато
вредоносните последици настъпят от действия или бездействия на лице, на
което е възложено да извършва определена работа, то правният субект, който
е възложил тази работа следва да носи уредената в чл.49 във вр. чл.45 от ЗЗД
5
гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното деяние /действие или
бездействие/ на лицата, на които е възложена работата по допуснатото
нарушение на предписани или др.общо приети правила, отговорността е по
чл.45, съответно чл.49 от ЗЗД. В този смисъл са разясненията дадени в т.3 на
ППВС № 4/1975 г. и т.2 от ППВС №17/1963 г.
Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването
на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод тази работа, е за
чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност
има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на
натоварените с извършването на работата лица. Съгласно задължителните за
съда тълкувателни разяснения в ППВС № 7/1959 г. юридическите лица
отговарят по чл.49 ЗЗД за вредите, причинени от техните работници и
служители при или по повод на възложената им работа, дори когато не е
установено кой конкретно е причинил вредата.
В този смисъл съдът намира изложеното от първоинстанционният съд
за правилно и законосъобразно. В приетата съдебно-автотехническа
експертиза е посочено, че изброените щети в исковата молба биха могли да
възникнат по начина по който са описани с оглед настъпилото ПТП. Спорът
възникнал по отношение на дължимата сума за репариране на щетите и
възприетото от първоинстанционният съд, че сумата възлиза на 1109 лв.,
отговаря на действителното положение, тъй като вещото лице е взело средно-
аритметични стойности за авточасти и труд, съобразил е възрастта на
автомобила и обстоятелството, че на практика в по-старите автомобили не се
влагат най-скъпите оригинални части. При това положение
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено, а на Агенция „Пътна инфраструктура“ следва да се
присъдят разноски в размер на 300 лева за явяването на юрисконсулт в
съдебно заседание.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №116 от 23.06.2023 г., постановено по
гр.дело №1060/2022 г. по описа на Районен съд – Айтос.
ОСЪЖДА И. С. И., ЕГН **********, от с. П., ул. „Х. Б.“ № **, да
6
заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Македония“ № 3,
представлявана от Председателя на Управителния съвет – инж. Иво Иванов и
адрес за призоваване: гр. Бургас, ул. „Цариградска“ № 30, Областно пътно
управление – Бургас, сумата от 300 лева – юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в месечен срок от
връчване препис от решението на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7