Решение по дело №7675/2010 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 847
Дата: 7 март 2011 г. (в сила от 1 април 2011 г.)
Съдия: Нела Кръстева Иванова
Дело: 20103110107675
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 май 2010 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 847/7.3.2011г., гр.Варна

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

                Варненски районен  съд, гражданско отделение, тридесет  и  трети  състав, в  публично  заседание, проведено на четвърти февруари две  хиляди  и  единадесета  година, в  състав:

 

                                                                     РАОЙНЕН  СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА

 

 

                при  участието  на  секретаря  А.  И., като  разгледа  докладваното  от  съдията  гр.д.№ 7675  по  описа  за  2010г.,              за да  се  произнесе  взе  предвид  следното:

 

 

                Предявен  е  иск  с  правно  основание  чл.132, ал.1, т.2  от  СК                     от  Я.Е.Д. ЕГН ********** срещу А.Н.А. ЕГН **********,  за  лишаване  на последния от  родителски  права  по  отношение на  детето *** А. ЕГН **********.

   В исковата молба се излага, че детето *** А. ЕГН ********** е родено от съвместно съжителство между страните на съпружески начала. Сочи се от ищеца, че ответника без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не участва в отглеждането и възпитанието му, не предоставя издръжка.

  Според изнесеното в исковата молба след раждането на детето през 2008г. ответника започнал свой собствен живот, в който нямало място за детето и неговата майка. Този  живот бил свързан с нови запознанства, нови жени, безсънни вечери и купони. Ответника не се прибирал при детето и ищцата по няколко дни, а понякога и по седмица-две. От края на май 2009г. ищцата и роденото от нея дете не са виждали ответника, като преди това последния заявил, че къса връзката си с тях. От съседи ищцата узнала, че ответника е бил извън страната и че се е връщал един-два пъти, но през това време той дори не се обадил на ищцата за да попита за детето си. Не е изпращал никакви подаръци или парични средства за детето си. Не осъществил никакъв контакт с детето. По молба на ищцата се явил в кантората на нотариус *** в гр.Варна, за да разпише документи , по силата на които ищцата да представлява детето пред всички административни и държавни органи, но дори и не попитал за детето.

  С оглед изложеното се настоява за лишаване на последния от родителски права по отношение на детето *** А., а на основание чл.134 СК за присъждане в полза на детето на месечна издръжка в размер на 200лв. месечно, считано една година назад от завеждане на иска и определяне режим на личен контакт между бащата и детето – всяка първа неделя от месеца, от 14ч. до 17ч. в присъствието и по местожителството на майката.                    

                 В съдебно заседание ищцата,  чрез процесуалния си представител поддържа исковата молба и по същество изразява становище същата да бъде уважена като основателна.

                 В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на назначения на ответника особен представител, с който се изразява становище, че иска е допустим. Оспорва се иска, като се сочи, че твърденията за това, че бащата не полага грижи и не дава издръжка на детето си не са подкрепени с доказателства. Излага се, че посоченото в исковата молба евентуално задържане на ответника във Франция е вероятно обективна пречка той да изпълнява родителските си задължения спрямо детето ***. Оспорва се с отговора размера на предявения иск за издръжка, доколкото няма доказателства за възможност на ответника за доставя този размер издръжка. Настоява се за определяне подходящ режим на свиждане между детето и бащата. В с.з. по същество се настоява за отхвърляне на иска.

                Контролираща страна Дирекция “Социално подпомагане” гр. Варна, чрез процесуалния си представител изразява становище, че молбата е основателна и следва да бъде уважена, като ответника бъде лишен от упражняване на родителските права

                 Контролираща страна Районна прокуратура гр.Варна, представлявана от прокурор ***, счита, че молбата е основателна и ответникът следва да бъде лишен от родителски права.

                 СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

                Видно от Удостоверение за раждане № 80257/13.03.3008г. е, че страните са родители на детето *** А. ЕГН **********.

                 По  делото  за доказване твърденията на ищеца са  ангажирани гласни  доказателства, чрез  свидетелските  показания  на св.*** ЕГН **********/без родствени връзки със страните/ и св.*** Д. *** ЕГН **********/майка на ищцата/. Същите съдът кредитира изцяло като достоверни и безпристрастно дадени. От показанията на  свидетелите се  установява, че страните  са  разделени, като раздялата датира от раждането на детето ***.  От тогава за детето се грижи неговата майка. Ответника няколко пъти бил във Франция. Понастоящем бащата-ответник живее в същия град, в който живее и детето ***, има създадено друго семейство,  не  вижда детето ***, нито е изявявал желание да го вижда. По никакъв начин не контактува с детето, дори и по телефона, не се интересува от детето ***. Ответника не е помагал с нещо за отглеждането на детето, не е плащал издръжка в негова полза.                

                При така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ намира следното от правна страна:

                 Съгласно разпоредбата на чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК, родителят може да бъде лишен от родителски права,  когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка. За да бъде уважен така предявеният иск следва да са налице и двете указани в цитираната норма предпоставки.

                 От  събраните в хода писмени и гласни доказателства безспорно, се установява, че ответникът  трайно не полага грижи за детето ***. От години се е дезинтересирал от него, като е преустановил всякакви контакти. Не е изпълнявал задължението си на родител във връзка с възпитанието и отглеждането на детето, като отглеждането на детето предполага не само грижи за физическото му развитие, за поддържане на неговия живот и здраве, чрез осигуряването на храна, дрехи, жилище и други консумативи. От събраните гласни доказателства се установи, че ответникът не е помагал с финансови средства за  отглеждането на детето. Не е изпращал никаква парична издръжка на детето, не му е правил подаръци, дори и по повод на негови празници. Не е търсил детето за осъществяване на личен контакт с него. Детето не се е срещало с баща си и не го познава. Доказан е факта, че от години за всички потребности на детето се грижи неговата майка.

                 По изложените съображения съдът намира, че са налице предпоставките на нормата на чл.132, ал.1, т.2 от СК и за доказано приема, че ответникът трайно не полага грижи за детето *** и не плаща издръжка. В тази връзка същият следва да бъде лишен от родителски права, поради което и предявеният иск следва да бъде уважен като основателен.

                 Съобразно нормата на чл.134, т.2 от СК, следва да бъдат определени мерки относно личните отношения между бащата и детето, като съдът изхождайки от грижа за детето и необходимостта му да контактува с двамата си родители, намира, че следва да се даде възможност на ответника да вижда детето ***,  като го взема  всяка първа и трета неделя от месеца от 10.00 часа до 17.00 часа.

    По иска за присъждане на издръжка, съобразно чл.134, т.1 от СК съдът намира следното:

    Според чл. 143, ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

    Доколкото от доказателствата по делото се установи, че ответника е баща на детето *** намира, че така предявения иск е доказан по основание.

                  Досежно размера на предявения иск съдът намира следното:

                  На първо място критерият за определяне размера на издръжката е посочен в нормата на чл.142 от СК, съобразно която размерът се определя от нуждите на децата и от възможностите на родителят, като минималната издръжка на едно дете е в размер на една четвърт от минималната работна заплата. За определяне нуждите на детето следва да се вземе предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая. Възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация.

       От доказателствата по делото се установява, че детето е на                   3-годишна възраст и се нуждае от средства за задоволяване на текущите нужди, съобразно тази възраст.

  По отношение на критерия за доходите на двамата родители, в хода на настоящото производство не са представени доказателства досежно размера на доходите на родителите на детето, като в тази връзка предвид факта, че доколкото същите са трудоспособни/доказателства в противния смисъл няма/, съдът приема, че могат да реализират доходи около средните за страната, според официалните данни на Националния статистически институт.

По делото не са ангажирани безспорни доказателства ответникът да има   задължения за полагане на грижи и даване на издръжка към други лица.

     Съобразно изложените мотиви, съдът след преценка нуждите на детето, доходите на страните и останалите относими обстоятелства, както и социално икономическите условия в страната намира, че общата месечна издръжка на детето *** следва да е в размер на 200,00 лв., като родителите на детето следва да участват по равно в заплащането на същата.

               По иска с правно основание чл.149 от СК съдът намира, че издръжката следва да се дължи една година назад от датата на предявяване на иска на 21.05.2010г. с падеж първо число на месеца, за който се дължи, доколкото няма представени доказателства бащата да е заплащал издръжка за посочения период от време.

               На основание чл.242, ал.1 от ГПК, решението подлежи на предварително изпълнение.

               На основание чл.78, ал.6 от ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ДВ бр.22/28.02.2008г., в сила от 01.03.2008г., ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС  държавна такса по иска за издръжка в размер на 144,00 лева, както и 5,00лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.  

                Не е отправеното искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски, поради което и не следва произнасяне в тази насока.

                Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

 

                                                            Р Е Ш И :

 

                  ЛИШАВА А.Н.А. ЕГН **********,*** и настоящ адрес: гр.Варна, ул.”***” № 15а                      от родителски права по отношение на детето *** А. ЕГН **********, на основание чл. 132, ал. 1,  т. 2 от СК.

 

                ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата   А.Н.А. ЕГН **********  с детето  *** А. ЕГН **********, като му дава възможност да го вижда и взема всяка първа и трета неделя от месеца от  10.00 часа до 17.00 часа.

 

                ОСЪЖДА А.Н.А. ЕГН **********,*** и настоящ адрес: гр.Варна, ул.”***” № 15а                    ДА ЗАПЛАЩА в полза на детето  *** А. ЕГН **********, действащо чрез неговата майка и законен представител Я.Е.Д. ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 100,00лв./сто лева/, считано от датата на предявяване на иска - 21.05.2010г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж първо число на месеца, за който се дължи издръжката до настъпване на законовото основание за нейното изменение или прекратяване, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата до пълния предявен размер на издръжка от 200лв., на основание чл.143, ал.2 от СК.

 

          ОСЪЖДА  А.Н.А. ЕГН **********,*** и настоящ адрес: гр.Варна, ул.”***” № 15а                       ДА ЗАПЛАТИ в полза на  детето  *** А. ЕГН **********, действащо чрез неговата майка и законен представител Я.Е.Д. ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 100,00лв./сто лева/ за минало време, за периода 21.05.2009г. до 21.05.2010г. включително в общ размер от 1 200лв./хиляда и двеста лева/, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата до пълния предявен размер на издръжка от 200лв.,  на основание чл.149, вр. с чл.143, ал.2 от СК.

 

               ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението на основание чл.242, ал. 1 от ГПК.

 

           ОСЪЖДА А.Н.А. ЕГН **********,*** и настоящ адрес: гр.Варна, ул.”***” № 15а                   ДА ЗАПЛАТИ държавна такса за сметка на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС в размер на 144,00/сто четиридесет и четири лева/, както и 5,00 лв. /пет лева/ държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

 

                 РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд,            в двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните.

 

                     След влизане на настоящото решение в сила, препис от него следва ДА СЕ ИЗПРАТИ на ВРП, ДСП гр.Варна и Община Варна, за съответното вписване на лишаването от родителски права, на основание                 чл. 136 от СК.

 

 

 

                                                      РАЙОНЕН  СЪДИЯ:

 

/НЕЛА КРЪСТЕВА/