Решение по дело №319/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от О. Г. Ж., [ЕГН], с адрес: [населено място], общ.Вълчи дол, против решение №20 от 13.12.2024г., постановено по НАХД № 99/2024г. по описа на Районен съд – Малко Търново, с което е потвърдено наказателно постановление № BG 2024/1000-1373 от 26.07.2024г., издадено от началник отдел „Митническо разузнаване и разследване“ при ТД Митница-Бургас, с което на жалбоподателя, за нарушение по чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците /ЗМ/ е наложено наказание „Глоба“ в размер на 15 500 лева, а на основание чл. 233, ал. 6, вр. с ал. 1 ЗМ е отнет в полза на държавата предметът на нарушението с митническа стойност 15 500лв.

В касационната жалба се иска отмяна на оспорвания съдебен акт и отмяна на наказателното постановление. Излагат се съображения, според които в производството са направени доказателствени искания, които не са допуснати и не са разгледани. Позовават се на съединени дела С-717/2022 и С-372/2023г като твърдят непропорционалност на наложената санкция, включваща глоба и отнемане в полза на Държавата на предмета на нарушението. Оспорва приетата оценка на стоките от административно-наказателния орган, както и методите по които е изготвена. В заключение посочва, че обжалваното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка, което е довело до неправилни правни изводи. Не се сочи доказателства. Претендира разноски.

В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява, представлява се от адв.Ж., която счита решението за незаконосъобразно, позовава се на практиката на СЕС, касаеща непропорционалност на определената санкция. Представя списък на разноските и претендира присъждането им.

Ответникът по касация – началник отдел „Митническо разузнаване и разследване“ при ТД Митница-Бургас, представляван от юк Русиновасчита че въззивното решение правилно, а касационната жалба е неоснователна. В депозирания отговор на касационната жалба посочва, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, наказателното постановление и акта за нарушение са съставени от компетентни органи. Посочва подробно причините, поради които внесените стоки са с търговски характер, както и разглежда методите за определяне на митническата стойност. Счита, че правилно са използвани методите по чл.70 и чл.74 §2, б. от а) до г) от Регламент №952/2013. Не споделя твърденията по отношение на несъразмерността на наложената санкция и неоснователното неуважаване на доказателствените искания на жалбоподателя. Претендира юрисконсултстко възнаграждение.

Прокурорът счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение Районен съд – Малко Търново е потвърдил наказателно постановление №BG 2024/1000-1373 от 26.07.2024г., издадено от началник отдел „Митническо разузнаване и разследване“ при ТД Митница-Бургас, с което на жалбоподателя, за нарушение по чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците /ЗМ/ е наложено наказание „Глоба“ в размер на 15 500 лева, а на основание чл. 233, ал. 6, вр. с ал. 1 ЗМ е отнет в полза на държавата предметът на нарушението с митническа стойност 15 500лв.

За да постанови решението, въз основа на доказателствата по делото, съдът е приел, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, не са допуснати съществени нарушения. Приел нарушението за доказано, при правилно определена нарушена норма и правилно определено наказание.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

В обстоятелствената част на наказателното постановление е посочено, че на 12.05.2024г. около 23:30часа, жалбоподателят пътувал с автобус от Република Турция за Република България. На МП-М. Т. при пристигане на автобуса в зоната митнически контрол и след покана за деклариране е извършена проверка на жалбоподателя. При проверката са установени в личния багаж на жалбоподателя: адаптер за флакон за спрей-5бр., рамка с клещи за пробиване на гумени планки-1бр., комплект за ремонт на счупени инструменти-6бр., зъболекарски наконечник-2бр., апарат за промиване на коренов канал-1бр., сонда за диагностика-2бр., скенер за плаки-1бр., държачи за зъбни снимки-4бр., пясъкоструен апарат /Air prophy system B2/-8бр., пясъкоструен апарат /Air prophy system B/-3бр, пясъкоструен апарат /Air abrasion master/-3бр. Жалбоподателят заявил, че това са негови вещи.

Наказващият орган е направил извод, от описаната фактическа обстановка, че на посочената дата и място именно жалбоподателят е пренесъл през държавната граница на РБългария, без знанието и разрешението на митническите органи, гореописаните стоки, с което е осъществил състава на административно нарушение по чл.233, ал.1 от ЗМ.

Касационният жалбоподател не оспорва фактите установени по делото, а именно, че пренасял описаната, недекларирана стока. Според посочената като нарушена норма на чл.233, ал.1 от Закона за митниците за този вид нарушения извършителят се наказва с глоба, която е от 100 до 200 % върху митническата стойност на стоките.

Спорно е подлежи ли на деклариране стоките, с оглед характера им-търговски или нетърговски, спазен ли е реда за определяне на митническата стойност и подлежат ли на отнемане стоките-предмет на нарушението.

В наказателното постановление е прието, че стоките предмет на нарушението подлежат на деклариране, тъй като са „стоки с търговски характер“. Този извод е направен като декларативно е посочено, че недекларираната стока не попада в обхвата на дефиницията „стоки с нетърговски характер“, посочена в чл. 1, т. 21, буква „б“ от Д. Р. на Комисията /ЕС/ 2015/2446 от 28.07.2015 г. за допълнение на Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. на Е. П. и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на МКС. Посочената разпоредба е със следния текст: „ стоки, съдържащи се в личния багаж на пътници, когато:

i) имат случаен характер; и

ii) се състоят от стоки изключително за лично ползване от пътниците или техните семейства или стоки, предназначени за подаръци; естеството и количеството на тези стоки трябва да е такова, че да показва, че те не се внасят или изнасят с търговска цел.“ Както е посочено по-горе в наказателното постановление липсват обстоятелства и изводи на административно-наказващият орган, които да мотивират извода, че внесените стоки са „стоки с търговски характер“. Наличието на тази характеристика е от съществено значение, тъй като предпоставя задължението на жалбоподателя да декларира стока и съответно последиците от неизпълнение на това задължение. При липса на такива изводи не може да се направи проверка по отношение на този елемент от вмененото нарушение, а това от своя страна води до нарушаване на процесуалните правила, което е съществено, тъй като препятства правото на защита на жалбоподателя. В отговора на касационната жалба се съдържат допълнителни обстоятелства, аргументиращи направения извод, но по този начин е недопустимо да се допълва изискуемото съдържание на наказателното постановление по отношение на съществени елементи на състава на нарушението.

Отделно от изложеното, в хода на административнонаказателното производство е изпратено писмо до комисия, назначена със Заповед ЗТД-1000-909/05.12.2023г. за определяне митническата стойност на стоките, предмет на нарушението. В писмено становище на комисията е посочено, че митническата стойност не може да бъде определена с методите по чл.70 и чл.74, §2, б. от а) до г) от Регламент (ЕС) №952/2013г. Посочват, че е извършена справка за последните 90 дни в системата МИС ІІІ-А, но не са открити резултати за допуснати за допуснати за свободно обращение стоки със сходно описание, поради което е направен извод, че за определяне на митническата стойност на стоките-предмет на нарушение, следва да се използва експертна оценка, извършена от лице, притежаващо съответното валидно свидетелство.

Митническата стойност е определената за митнически цели стойност на стоките, която в административно-наказателното производство е от значение за определяне на глобата по чл.233, ал.1 от ЗМ.

Определянето на митническата стойност е регламентирано в Регламент (ЕС) № 952/2013. В разпоредбата на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е установен общия принцип за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност, т. е. въз основа на действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза.

Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от регламента при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Редът на прилагане на букви в) и г) от параграф 2 се обръща, ако деклараторът поиска това. Митническата стойност, определена в резултат на прилагането на § 1, е: а) договорната стойност на идентични стоки, продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване; б) договорната стойност на сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване; в) стойността, основаваща се на единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от внесени идентични или сходни стоки на лица, които не са свързани с продавачите; или г) изчислената стойност, която се състои от сбора на: i) разходите или стойността за материалите и за производствените или другите операции, използвани при производството на внасяните стоки; ii) сума за печалба и за общи разходи, равна по размер на тази, която обичайно се начислява при продажбите на стоки от същия клас или вид като стоките, подлежащи на остойностяване, които са произведени от производители в страната на износа за износ в Съюза; iii) разходите или стойността на елементите, посочени в член 71, параграф 1, буква д).

Съгласно чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, когато митническата стойност не може да се определи съгласно § 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, Член VII от Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял II на регламента.

Цитираните критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност, както по отношение на метода, посочен в чл. 70 от Кодекса, така и помежду си, и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи систематично следващото правило в установената поредност.

Едва след като докаже, че тези методи са неприложими за конкретния случай, органът може да определи митническата стойност по реда на чл. 74, § 3 от МКС, т. е. с използване на разумни способи въз основа на наличните данни на митническата територия на ЕС. В тежест на административно-наказващият орган е било да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в обжалваното наказателно постановление. В проведеното съдебно производство наказващият орган не установява, че митническата стойност при вноса е проверена (сравнена) с информация, касаеща последователно всеки от способите на чл.74, параграф 2 от МКС.

В конкретния случай липсват конкретни аргументи в обжалваното наказателно постановление, така и в становището на комисията, че изложената последователност на действията е спазена. От представените по делото доказателства също не се установява какви действия е извършил органа, с оглед спазване на процедурата за прилагане на методите, а още повече в указаната поредност. Не са ангажирани доказателства установяващи, че не са констатирани съвпадения по зададените критерии за търсене, в съответствие с декларираното, че не може да се установят други стоки с еднакви или подобни характеристики, който да е бил внесен на митническата територия на ЕС.

Формалното отхвърляне от страна на органа на възможността за прилагане на първия от способите, предвидени в разпоредбата на чл.74, §2 МКС е пречка за преминаване към втория и опорочава преминаването през цялата последваща верига от методи, както и за преминаване към способа, регламентиран в разпоредбата на чл. 74, § 3 от МКС, на която се е позовал ответника в оспореното решение. В този смисъл неспазването на описаната процедура за достигане до метода по чл. 74, § 3 от МКС, опорочава прилагането му, в случая с изготвяне на заключение на вещо лице.

Настоящият съдебен състав, счита за относимо Решение на СЕС С-372/23, където в т.51 и т.52 се посочва, че „глобата, предвидена в член 233, алинея 1 от Закона за митниците досежно нарушението митническа контрабанда, е от 100 % до 200 % върху митническата стойност на стоките, предмет на това нарушение, така че митническият орган може да съобрази размера на тази глоба, като отчете всички факти и обстоятелства по случая, включително дали нарушението е извършено при форма на вина умисъл или непредпазливост.“ И „ …предвидената от националното право глоба в размер от 100% до 200 % върху митническата стойност на стоките обаче не се явява в съответствие с тежестта на всички санкционирани с нея нарушения, по-специално в случай на неизпълнение на свързаните с митническите декларации задължения в контекста на митническия режим на външен транзит.“ Направен е извод за несъразмерност на митническата санкция спрямо митническото задължение. В този смисъл е необходимо налаганата санкция да се аргументира, като се съобрази с конкретните обстоятелства, относими към случая.

Съгласно разпоредба на чл. 233, ал. 6 от ЗМ "стоките - предмет на митническа контрабанда, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са, а ако липсват или са отчуждени, присъжда се тяхната равностойност, представляваща митническата им стойност или при износ - стойността на стоките". Отнемането на стоките се осъществява въз основа на обжалваното наказателно постановление, за което, както се установи по-горе, са налице предпоставки за отмяната му, поради което и не се следват санкционните последици по чл. 233, ал. 6 от ЗМ. При липса на доказано административно нарушение незаконосъобразно е и наказателното постановление в неговия пункт ІІ относно отнемането на стоките.

Предвид изложените мотиви, съдът намира, че следва да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови ново по съществото на правния спор, с което да отмени процесното наказателно постановление.

При този изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, разноски се дължат на касационния жалбоподател. Искане е направено от процесуалния представител за сумата [рег. номер]., представляваща адвокатско възнаграждение за първата инстанция. Съдът констатира, че по делото е представено само пълномощно, но не са представени доказателства, както за договорено възнаграждение, така и заплащането му, поради което следва искането за присъждане на разноски да бъде оставено без уважение.

Мотивиран от горното, Административен съд гр. Бургас, ХХVІ-ти състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №20 от 13.12.2024г., постановено по НАХД № 99/2024г. по описа на Районен съд – Малко Търново и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № BG 2024/1000-1373 от 26.07.2024г., издадено от началник отдел „Митническо разузнаване и разследване“ при ТД Митница-Бургас.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Ж. за присъждане на разноски в размер [рег. номер]., представляваща адвокатско възнаграждение за първата инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.