№ 23
град Разград, 29.10.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно заседание
на 01.10.2018 г. в състав:
Председател: Лазар Мичев
Членове: Атанас Христов
Ангел Ташев
при секретаря ДГ, разгледа докладваното от съдия Атанас
Христов въззивно търговско дело № 81 по описа за 2018 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение /без номер/ от 11.06.2018г. по гр.д № 157/2018 по
описа на РС - Разград, съдът е постановил следното:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на „Профи Кредит България“ЕООД, ЕИК *********, че
договор за револвиращ заем №********** от 27.07.2011 г., сключен между „Профи
Кредит България“ЕООД, ЕИК ********* и Е.С.Я., ЕГН ********** е нищожен.
ОСЪЖДА
„Профи Кредит България“ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр.София, п.к. 1404,
район „Средец“, ж.к.“Мотописта“, бул.“България“, №49, бл.53Е, вх.В, ет.7, представлявано
от С.Н.Н.,Я.В. и Д.Х.ДА ЗАПЛАТИ на Е.С.Я., ЕГН ********** *** сумата 2 195
лв. /две хиляди сто деветдесет и пет лева/
недължимо платени по горепосочения договор, ведно със законната лихва от
18.01.2018 г. до окончателното изплащане на сумата и ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата
му част до първоначално предявения размер от 2 825 лв. като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА
„Профи Кредит България“ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр.София, п.к. 1404,
район „Средец“, ж.к.“Мотописта“, бул.“България“, №49, бл.53Е, вх.В, ет.7,
представлявано от С.Н.Н.,Я.В. и Д.Х.ДА ЗАПЛАТИ на Е.С.Я., ЕГН ********** ***
сумата 350 лв. /триста и петдесет лева/ за направените по делото разноски.
ОСЪЖДА
„Профи Кредит България“ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр.София, п.к. 1404,
район „Средец“, ж.к.“Мотописта“, бул.“България“, №49, мл.53Е, вх.В,
представлявано от С.Н.Н.,Я.В. и Д.Х.ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Разград сумата
534,70 лв. /петстотин тридесет и четири лева и седемдесет стотинки/ държавна
такса.
Недоволен от това решение В ЧАСТТА, в която договора е обявен за нищожен, както и
в частта, в която е осъден да заплати на насрещната страна сумата в размер на
2 195 лв., е останал жалбоподателя „Профи Кредит България“ЕООД, ЕИК
*********. Позовавайки се на неправилност и незаконосъобразност,
жалбоподателят, чрез пълномощника си юрисконсулт Ирена Пенева, моли за отмяна на решението в обжалваната
част и отхвърляне на исковите претенции.
Излага подробни съображения. Претендира разноски и пред двете инстанции.
Прави възражение по чл. 78, ал.5 ГПК.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна,
чрез пълномощника си адвокат Десислава Филипова от САК депозира отговор на
жалбата. Намира жалбата за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде
потвърдено. Излага подробни съображения. Пълномощникът претендира адвокатско
възнаграждение на осн. чл. 38, ал.2 ЗА.
В проведеното открито съдебно заседание
въззивникът "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД не се представлява. Чрез
пълномощникът си юрисконсулт Ирена Пенева, депозира писмена молба, с която моли делото да се разгледа в негово
отсъствие. Поддържа въззивната жалба и излага подробни съображения.
В съдебно заседание въззиваемата страна Е.С.Я.
се явява лично. Поддържа отговора на жалбата и моли обжалваното решение да бъде
потвърдено. На осн. чл. 149, ал.3 ГПК, пълномощника й адв. Десислава Филипова от САК депозира подробна
писмена защита.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази
следното:
Ищцата Е.С.Я., е депозирала искова молба, с
която при условията на обективно съединяване на искове са предявени такива
срещу ответника „Профи Кредит България“ ЕООД, за прогласяване нищожността на
договор за револвиращ заем №********** от 27.07.2011 г., сключен между страните
по делото, както и за заплащане на
сумата 2 825 лв., представляваща сумата, която ответницата е платила по
кредита над сумата 4 200 лв., за която е сключен договора за заем. Като
основания за нищожност на договора сочи нарушения на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1 т. 7,
9,10, 11,12 и 20 ЗПК, както и
противоречие на договора с добрите нрави. Акцентира, че е уговорен лихвен
процент в такъв размер, който е в противоречие с принципа за добросъвестност и
справедливост в гражданските и търговските взаимоотношения, което е довело до
значителна нееквивалентност на насрещните престации. Твърди и неравноправност
на договорната клауза, с която е определен размера на възнаградителната лихва.
Сочи, че на осн. чл. 23 ЗПК дължи на ищеца само чистата стойност на кредита
Ответникът в своя писмен отговор,
депозиран в законоустановения срок твърди, че така предявените искове са
неоснователни, като излага подробни съображения. В условията на евентуалност,
ако съдът уважи първоначалния иск, прави възражение за изтекла погасителна
давност по иска за връщане на сумата.
Съдът, след преценка на събраните
доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на
закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата,
приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 ГПК от лице, имащо право на жалба, постъпила
е в предвидения от закона срок за обжалване и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Установената съдебна практика по чл.290 ГПК /Решение № 23 от 7.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о. и
др./ приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския
договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните
са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да
се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС.
Установява се от събраните по делото доказателства,
че между страните „Профи Кредит България" ЕООД в качеството на
кредитодател и ищеца в качеството му на потребител по смисъла на §13,т.1 от ДР
на ЗЗП, е сключен договор за револвиращ заем № **********. Параметрите на искания
револвиращ кредит са индивидуализирани от потребителя Е.Я. в раздел V /пети/ на договора както следва: сума на заема-5000лв; срок на заема
48месеца; размер на месечна вноска-337 лв.; ГПР-109.92% и дата на погасяване - на
05 ден от месеца. Договорът е бланков и това са единствените параметри, които
кредитодателят допуска да бъдат индивидуализирани от искащия заема. Липсва
графа в раздел V-ти от
договора в които потребителят да посочи
с какъв размер на годишен лихвен процент е съгласен да плаща за следващото се
договорно възнаграждение на кредитодателя за предоставения заем. Липсва графа в
която потребителят да посочи какъв е дневния лихвен процент на договорното
възнаграждение което е готов да плаща. Липсва графа в същия раздел, какво
възнаграждение е готов да заплати при револвинга, както какъв би бил общо
дължимия револвинг, както и общия размер на задължението които в същност
представляват основните и най-важни параметри относно това каква реално печалба
ще реализира кредитора при предоставянето на този заем, както и какво е общото
по размер задължение по заема,
което следва да заплати
потребителя.
В раздел VI –ти от договора е посочено „Параметри на одобрения раволвиращ заем“ – 4200 сума на заема, 48 срок на заема, 283 размер
на вноска, общо задължение 13 672,53 лв., ГПР 107,43. Върху бланката са
положени подписите на двете страни по договора, както и подписи на Василка
Станойкова Иванова и Николета Спасова Николова
– солидарни длъжници. В договора е записана дата 27.07.2011 г., а под
нея е записано следното обяснение: „датата
се попълва от кр. при одобрение на заема“.
Договорът е сключен при общи условия
версия 12.05.2010 г. (приложени на л. 47-48 по делото на РС). С договора са
представени и: декларация за съгласие за обработка на лични данни.
На 29.11.2012г. страните сключили Анекс №1
към договор за револвиращ заем №**********. Страните се споразумели за промяна
на вноските изразяваща се в отлагане на вноски № 14 и 15, които длъжникът се
задължил да заплати като т.нар. отложени вноски № 49, 50,51, 52 /в това число и
възнаграждение за отлагане на вноски/ по нов план, който представлява
неразделна част от този анекс. Длъжникът се задължил да плати на кредитора
възнаграждение за извършеното отлагане в размер на 566 лв. Годишния процент на
разходите по заема , след сключването на анекса е равен на 100.45 % /л. 69 дело
РС/.
Погасителен план обаче по делото не е
представен – нито относно първоначалния договор, нито относно Анекса.
Със заповед № 675 от 08.08.2013 г., издадена от
Председателя на Комисията за защита на потребителите на осн чл. 68л, ал.1 във вр. с чл. 68в, чл. 68г, ал.4 и чл. 68е, ал.2, предл.3-то от Закона за защита на
потребителите, е
забранено на ответника да прилага
заблуждаваща нелоялна търговска практика, изразяваща се в непредоставяне
своевременно на информация за крайната цена на кредитния продукт /общото
задължение се съобщава в последствие, годишния процент на разходите и на
различна стойност от първоначално отбелязване в договора за револвиращ заем,
погасителния план заедно с Общите условия се предоставени също впоследствие/, и
освен това непредставяне на информация, необходима на потребителя за сравняване
на различни предложения за потребителски кредити и вземания на информирано
решение за сключване на договор за кредит /л. 25-27 дело РС/.
С окончателното Решение № 5365 от
13.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6571/2014 г., VII о., е оставено в решение № 1989 от 27.03.2014 г. по адм. дело №
9251/2013 г. на
Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на ответника срещу
горецитираната Заповед.
http://www.sac.government.bg/court22.nsf/d038edcf49190344c2256b7600367606/65363efb3837088ac2257e430039223f?OpenDocument
Между страните е безспорно, установява се
и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза пред РС, което съдът прима като пълно и
компетентно изготвено че: Предоставеният заем от ответника на ищеца е за
4 200 лв. със срок за връщане от 48 месеца. Размерът на месечната
погасителна вноска е 283 лв., при което общото задължение е 13 672,53 лв.
Така годишния процент на разходите е 107,43
%, годишния лихвен процент 76,93 %, а дневния лихвен процент – 0,21 %.
Съответно размера на револвинга е 3 260 лв., размера на вноската след
извършване на раволвинга е 283 лв., а договорното задължение за отпускане на
всеки револвинг – 6 928 лв. Сумата 4200 лв. е преведе*** от ответника на
ищцата на 28.07.2011 г. по банкова сметка на „УниКредит Булбанк“АД. Ищцата не е
ползвала револвинг. С анекс към договора две от вноските по кредита са отложени като 49-52 ра и ищцата
се е задължила да заплати за това 566 лв., като последна вноска. След
сключването на Анекса ГПР е намален на 100,45 %. В този ГПР не са включени такси и разходи. Ищцата е заплатила по
кредита сумата 6 395,00 лв. на 34 вноски, от които първата на 08.09.2011
г., а последната – на 30.09.2013 г.
609,40 лв. от тази сума са осчетоводени като погасена главница, а
5622,63 лв. – като платена лихва.
Плащанията, извършени от ищцата са направени в периода от 08.09.2011 г. до
30.09.2013 г. За периода 27.07.2011 г. – 18.01.2018 г. законната лихва върху
сумата 4200 лв. е 2 777,76 лв. /л. 76-84 дело РС/. За периода 27.07.2011г.-18.01.2018г.
размера на законната лихва варира от 10.01 % до 10.22 % /л. 98-99 дело РС/.
Съгласно чл.11 от ЗПК задължителен реквизит от всеки договор за потребителски кредит е
ГПР и ГЛП. По процесния договор първоначално ГПР е в размер на
107,43%, а след сключването на Анекса – 100.45 %, а ГЛП в размер на 76.93 %. При
преценка действителността на тези клаузи не могат да бъдат приложени критериите
на чл.19, ал.4 от ЗПК,тъй като те са въведени след сключване на
процесния договор. Към датата на сключването му следва да се
съобрази разпоредбата на чл.9 от ЗЗД, съгласно която страните могат
свободно да определят съдържанието на договора, ако то не противоречи на
добрите нрави. Санкцията при несъобразяване е в чл. 26, ал.1 от ЗЗД,
според който са нищожни договорите, които накърняват добрите нрави. Съгласно
установената съдебна практика "добри нрави" по смисъл на чл. 26, ал. 1 пр. 3 ЗЗД, е обща
правна категория, приложима към конкретни правоотношения, изведена от
юридическите факти, обуславящи тези правоотношения и при конкретна преценка на
обстоятелствата. Във всеки отделен случай, въз основа на доводите на страните и
събраните доказателства по конкретното дело, съдът може да прецени дали
поведението на конкретния правен субект съставлява действие, което накърнява
"добрите нрави", злепоставя чужди интереси с цел извличане на
собствена изгода. С оглед тази конкретна преценка, съдът прави извод
дали договора е нищожен поради накърняване на добрите нрави. Такива
могат да бъдат сделки, с които неравноправно се третират
икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални
средства на един субект за облагодетелствуване на друг. Ако уговорените
престации са за предоставена услуга и уговорената за това цена, ще бъде нарушен
принципът на добросъвестност, ако е налице явна нееквивалентност между
двете престации.
В случая по процесния договор за
потребителски кредит на ищцата е предоставена в заем сума от 4 200 лв.,
при уговорен ГЛП в размер на 76.93 и ГПР в размер на
109,43%, в последствие 100.45 %. Лихвата по договора е възнаградителна – за
ползване на дадената парична сума. Към датата на сключване на процесния
договор обективен критерии за преценка дали с клаузата за
уговорената лихва е нарушен принципът на справедливост и са
създадени условия за неоснователно обогатяване на ответника, следва да се
съобрази размера на законната лихва към този момент, без обаче тя да се
приеме като максимален размер и за възнаградителната лихва, като
съгласно установената съдебна практика по сходни казуси за
договори, сключени преди изменението на ЗПК от 2014 г. се приема, че
максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва е
действително, ако тя не надвишава с повече от три пъти законната такава дори
при необезпечени кредити (в този смисъл решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС
по гр. д. № 315/2005 г., II г. о. и др). В случая това съотношение не е налице.
Договорената между страните годишна лихва в размер 76.93
% надхвърля значително размерa на законната такава
за периода /максимална 10,22% л. 98-99 дело РРС/, поради което уговорката
противоречи на добрите нрави и е нищожна. Съотнесени тези
критерии и към клаузата с уговорения ГПР от
над 100 %, също обосновават нейната нищожност. Посочените клаузи от
процесния договор нарушават принципа на справедливост и създават
условия за неоснователно обогатяване на ответника. Ответникът не е съблюдавал
принципите на добросъвестност и справедливост по чл.9 от ЗЗД и чл.143 и сл. от
ЗЗП, при определяне на лихвен процент на възнаградителната лихва и ГПР в
размер, който да налага връщане на повече от пъти по-голяма сума от
отпуснатия кредит – при заем от 4 200 лв., е
договорено в края на срока на договора от 4г. ищцата да върне сумата
от 13 672.53 лв. Налице е явна нееквивалентност между двете
престации, като данните по делото не установяват обстоятелства, които
да обосновават определянето на ГЛП и на ГПР по процесния договор в такъв висок
размер, довел до нееквивалентност на насрещните престации при установената
стойност на заема и недоказаността на значителни разходи или риск, поет от
заемодателя за срока на договора, които да оправдават договарянето на
такива високи проценти.
Съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на
отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право
от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че
сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не е налице
нито една от тези две хипотези – нищожните клаузи на процесния договор относно
определянето на процента възнаградителна лихва и ГПР да бъдат заместени по
право от повелителни норми на закона или че договорът за потребителски кредит
би бил сключен и ако в него не са включени двете клаузи, като
се изходи и от характера на този договор, който е възмезден и включването
на клаузи за договаряне на лихвен процент по кредита и ГПР по него е въведено
като изрично изискване в чл.11, ал.1, т.9 и 10 от ЗПК. Предвид
на това в случая не е приложима нормата на чл.26, ал.4 ЗЗД и нищожността
на посочените по-горе клаузи на процесния договор обуславя
недействителността на целия договор. В случая следва да бъде взета предвид и
разпоредбата на чл.22 ЗПК, която е приложима за процесното договорно
правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени
изискванята на конкретни разпоредби от закона, то договорът за
потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно
изброените са и тези по чл.11,ал.1,т.9 и т.10 от ЗПК – за определяне на
възнаградителна лихва и на ГПР. Предвид на това и след като калузите в
процесния договор,като нищожни не пораждат правно
действие, то договора на основание чл.22 ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.9
и т.10 във вр. с чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД се явява недействителен.
Съгласно чл. 23 ЗПК: „Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита.“
С оглед нищожността на договора, платените от ищцата
суми на ответника са платени при начална липса на основание. Следователно на
осн. чл.55, ал.1 предл.1 ЗЗД ответникът дължи връщане на това, което ищцата му
е престирала при такава начална липса на основание.
В исковата си молба ищцата е поискала връщане на
сумата, която представлява разлика между
7025 лв., колкото твърди, че е заплатила на ответника и 4200 лв.,
каквато сума дължи да върне на ответника като получена без основание. В случая
според заключението тя е заплатила не 7025 лв., а 6 395,00 лв. Така
разликата между платеното от ищцата и това, което същата трябва да върне на
ответника /6 395 лв. – 4200 лв./ е 2 195 лв.
С оглед направеното от ответника възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на задължението за връщане на сумата, съдът
следва да има предвид разпоредбата на т.7 от ППВС №1/28.05.1979 г., в която е
посочено, че погасителната давност в хипотезата на начална липса на
основание започва да тече от
получаването на престацията. Към 18.01.2018 г., на която дата е подадена
исковата молба погасителната давност е изтекла досежно сумите, платени от
ищцата преди 18.01.2013 г. В случая не се прилага кратката погасителна давност,
регламентирана в чл.111 от ЗЗД, тъй като задължението за връщане на сума,
получена без основание не е периодично задължение, дори и в случаите, в които
престацията по нищожния договор е извършена на части.
Така видно от справката на л.81 от дело РС след 18.01.2018 г. ищцата е платила на
ответника сумата 2 553,03 лв. /в колона Дата на плащане на втората
таблица/.
Следователно след датата 18.01.2013 г. ищцата е
продължила да плаща част от главницата, а цялата сума от 2 195 лв., която следва
да бъде върната от ответника е платена след 18.01.2013 г., поради което
възражението на ответника за погасяване по давност на задължението за връщане
на сумата е неоснователно и недоказано.
Сумата следва да бъде присъдена ведно със законната
лихва от датата на предявяване на исковата молба, така, както е поискала
ищцата, тъй като вземането за неоснователно обогатяване става изискуемо от
датата на поканата.
По възражението на жалбоподотеля, че изискуемостта на вземането на ищцата е
настъпила с извършеното плащане на 28.07.2011г. и правото да изисква връщане на
сумата от 4 200 лв. е погасено по давност на 28.07.2016г.
Възражението е неоснователно, тъй като
ищцата не претендира връщане на главницата от 4 200 лв., а само платените
лихви и разходи, на съгл. чл. 23 ЗПК.
По възражението на жалбоподотеля, че
е налице съдебна практика по идентичен казус, като е прието че липсват
пороци при сключване на договора, както и че клауза за лихвения процент в
размер близък да процесния, не противоречи на добрите нрави – Решение № 132089
от 30.05.2017г. по гр.д. № 24929/2016г. по описа на СРС, I г.о., 28 състав.
Сочената съдебна практика не е
задължителна. Следва да се изтъкне, че е налице
многобройна практика на Окръжните съдилища, по аналогични казуси, в
обратен на сочения от жалбоподателя смисъл.
Поради съвпадане
между крайните правни изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното решение се
явява правилно и като такова следва да бъде потвърдено, на основание чл. 272 ГПК.
По
разноските:
По искането по
чл. 38, ал.2 ЗА.
Съгласно формираната с определение № 163/13.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2266/2016 г. на I ГО на ВКС практика
по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, която се споделя от настоящия състав, преценката за
наличие на материална затрудненост при произнасяне по искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА следва да бъде направена с оглед конкретните данни по
делото. При липса на спор между страните достатъчно доказателство за
осъществяването на основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗА за безплатна правна помощ представляват съвпадащите
волеизявления на страните по договора за правна помощ, респ. изявлението на
представляваната страна или нейният процесуален представител, ако такъв договор
не е представен. Противната страна в производството, която по правилата на чл. 78 ГПК следва да заплати направените по делото разноски,
разполага с процесуалната възможност да оспори твърденията за осъществяване на
безплатна правна помощ, като носи тежестта да установи, че предпоставките за
представяне на безплатна адвокатска помощ не са налице. Така и Определение № 295 от 16.06.2017 г.
на ВКС по ч. т. д. № 1962/2016 г., I т. о., ТК Определение № 632 от 2.12.2016 г. на ВКС по ч. т. д. №
2136/2016 г., II т. о., ТК.
В настоящия случай насрещната страна не оспори
твърденията за осъществяване на безплатна правна помощ. Прави възражение само
за прекомерност по чл. 78, ал.5 ГПК.
Процесуалния представител на ищеца е заявил искане да
му се определи възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 във вр. с ал. 1, т.2 ЗА в размер на 2 000 лв. В представените по делото договор за правна помощ и
съдействие пред настоящата инстанция е отбелязано, че процесуалното
представителство е на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗА – указана правна помощ на
материално затруднено лице /л.33 дело РОС/.
С оглед уважените размери на исковете и при съблюдаване Наредба 1/2004 г.
минималното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца
възлиза на сума в размер на 940.18 лв. по иска за прогласяване на нищожност и
383.65лв. по осъдителния иск за връщане на недължимо платеното – общо 1323.83 лв. Сумата следва да се присъди
на адвокат Десислава Любенова Филипова,
вписана в Софийска адвокатска колегия, с личен № **********, с адрес на
кантора: гр. София, ул. Петър Парчевич“ № 26, ет.4, ап. 11. За разликата до
претендирания размер от 2 000 лв. искането за възнаграждение следва да се
отхвърли като неоснователно.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 ГПК, съдът,
РЕШИ
ПОТВЪРЖДАВА Решение /без номер/ от 11.06.2018г. по гр.д № 157/2018 по
опис на Районен съд – Разград, в ЧАСТТА, с която съдът е постановил следното:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на „Профи Кредит България“ЕООД, ЕИК *********, че
договор за револвиращ заем №********** от 27.07.2011 г., сключен между „Профи
Кредит България“ЕООД, ЕИК ********* и Е.С.Я., ЕГН ********** е нищожен.
ОСЪЖДА
„Профи Кредит България“ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр.София, п.к. 1404,
район „Средец“, ж.к.“Мотописта“, бул.“България“, №49, бл.53Е, вх.В, ет.7,
представлявано от С.Н.Н.,Я.В. и Д.Х.ДА ЗАПЛАТИ на Е.С.Я., ЕГН ********** ***
сумата 2 195 лв. /две хиляди сто деветдесет и пет лева/ недължимо платени по горепосочения договор,
ведно със законната лихва от 18.01.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА
„Профи Кредит България“ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр.София, п.к. 1404,
район „Средец“, ж.к.“Мотописта“, бул.“България“, №49, бл.53Е, вх.В, ет.7,
представлявано от С.Н.Н.,Я.В. и Д.Х.ДА ЗАПЛАТИ на Е.С.Я., ЕГН ********** ***
сумата 350 лв. /триста и петдесет лева/ за направените по делото разноски.
ОСЪЖДА
„Профи Кредит България“ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр.София, п.к. 1404,
район „Средец“, ж.к.“Мотописта“, бул.“България“, №49, бл.53Е, вх.В,ет.7,
представлявано от С.Н.Н.,Я.В. и Д.Х.ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Разград сумата
534,70 лв. /петстотин тридесет и четири лева и седемдесет стотинки/ държавна
такса.
В останалата му част Решение /без номер/
от 11.06.2018г. по гр.д № 157/2018 по описа на Районен съд – Разград, е влязло
в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище гр.София, п.к. 1404, район „Средец“, ж.к.“Мотописта“,
бул. “България“, № 49, бл.53 Е, вх.В, ет.7, представлявано от, представлявано
от управителите Светослав Николаев Николов, Ирина Харалампиева Георгиева, Ондрей
Локвенц и Ярослав Ян Чечински, начин на представляване - винаги двама
управители заедно ДА ЗАПЛАТИ в полза на адвокат Десислава Любенова Филипова,
вписана в Софийска адвокатска колегия, с личен № **********, с адрес на
кантора: гр. София, ул. Петър Парчевич“ № 26, ет.4, ап. 11, сумата от 1323.83 лв. /хиляда триста двадесет и три лева и осемдесет и три стотинки/
представляващо адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция на осн. чл. 38, ал.2 във вр. с ал. 1, т.2 ЗА, като отхвърля искането за
разликата до претендирания размер от 2 000 лв., като неоснователно.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал.3, т.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
ДГ