№ 10
гр. Сливен, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
гражданско дело № 20212200500559 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №100/25.06.2021г. по гр.д.
№829/2020г. на Новозагорски районен съд, с което е осъдено на основание чл.55, ал.1,
предл.3 от ЗЗД, вр. чл. 86 от ЗЗД, „Микро Метал 73“ ЕООД, *** да заплати на ИВ. Г.
ЮР. сумата от 6520,10лв., ведно със законната лихва, считано от 23.10.2020г. до
окончателното й изплащане и на страните са присъдени разноски по съразмерност.
С Решение №187 от 18.11.2021г. по гр.д.№829/2020г. на Новозагорски районен
съд е отстранена ОФГ в Решение №100/25.06.2021г. по гр.д.№829/2020г. на
Новозагорски районен съд, като в края на първи абзац от диспозитива, се допълва и да
се чете: „като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния претендиран размер от
11200.10лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН“ и в мотивите на решението на стр.12, ред 16
числото „11020.10“ да се чете „11200.10“, а числото „4500.00“ да се чете „4680.00“.
Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното
производство „Микро Метал 73“ ЕООД, *** и с нея се обжалва посоченото
първоинстанционно решение в неговата осъдителна за дружеството част .
По делото е подадена и частна жалба по реда на чл.248 от ГПК от ИВ. Г. ЮР.
против Определение №412/07.09.2021г. по гр.д.№829/2020г. на НЗРС, с което е
прекратено гр.д. №829/2020г. по описа на НЗРС в частта на молбата на адв. Т. с правно
1
основание чл.248 от ГПК, поради наличие на произнасяне.
Във въззивната си жалба „Микро Метал 73“ ЕООД, *** чрез пълномощника адв.
О.Д. от АК – Пловдив твърди, че първоинстанционното решение в осъдителната му
част е неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че извода на съда, че „договорът
между страните е прекратен така или иначе“ е неправилен. Договорът се прекратявал
само на договорни и законови основания, каквито в случая не били установени. Между
страните бил сключен валиден договор за изпълнение на СМР, по който има изпълнени
от ответника и приети от ищеца СМР, за които ищецът е платил на основание
сключения договор. Ищецът не доказал твърдението си за прекратяване на договора. За
да се прекрати писмения договор по взаимно съгласие е следвало да има изпращане на
писмено волеизявление до другата страна, която да го приеме. Поради това договорът
не е прекратен на това основание. Не следвало да се обсъжда твърдението, заявено от
ищеца в становището по същество, че договорът е прекратен, тъй като оградата била
завършена. Изчерпването на предмета на договора не водило да прекратяването му. Не
било установено прекратяване на каквото и да е основание. Освен това прекратяване
на договора по взаимно съгласие не водило до задължение на ответника за връщане на
полученото по договора на отпаднало основание. Поради това счита, че претенцията е
изцяло неоснователна и недоказана. Посочва, че платените по договора суми са
платени за реално извършена работа, те са получени на правно основание – сключения
договор за СМР от 18.08.2017г. Посочва и че освен изпълнената работа, посочена в
СТЕ по ч.гр.д. №15171/2019г. на РС – Пловдив, са изпълнени в повече и допълнителни
СМР, посочени в жалбата и оценени от в.л. в размер на 8600лв. С тази сума посочва, че
не иска прихващане, а твърди, че тази сума е платена за реално извършени СМР и
вложени материали. Въззивникът посочва, че по договора той няма задължение за
осигуряване на оборудване за разчистване на терена, каквото направил, а за
изпълнение на обекта – направата на ограда. Имайки предвид платената от ищеца
сума, тази, установена за извършени СМР по делото в РС - Пловдив и тази за
допълнително извършени работи, следвало извода, че няма надплатени от ищеца суми.
С оглед изложеното, въззивното дружество моли въззивния съд да отмени
първоинстанционното решение в обжалваната осъдителна част и да постанови ново, с
което отхвърли исковата претенция изцяло. Претендира присъждане на разноските
пред двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от другата
страна – ИВ. Г. ЮР., отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.
В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК няма подадена насрещна въззивна
жалба.
Няма подадена жалба против Решение №187 от 18.11.2021г. по гр.д.№829/2020г.
на Новозагорски районен съд за отстраняване на ОФГ в обжалваното Решение
2
№100/25.06.2021г. по гр.д.№829/2020г. на Новозагорски районен съд.
С отговора на въззивната жалба, насрещната по нея страна - ИВ. Г. ЮР. чрез
пълномощника адв. Т. от АК – Пловдив, оспорва изцяло изложените в жалбата
съображения. Посочва, че районният съд правилно приел, че договора между страните
е прекратен. Неправилно било прието, че договора е развален. Посочва, че
изпълнителят сам е прекратил работата на обекта, а СМР ищецът извършил с друг
изпълнител и към момента на подаване на исковата молба обекта бил довършен с
материали и средства на ищеца. Евентуално следвало да се приеме, че най-късния
момент на разваляне на договора бил с подаването на исковата молба в съда. Счита, че
назначената от районния съд СТЕ не следва да се цени от съда. Това искане било
излишно, тъй като нямало възражение за прихващане, нито предявен насрещен иск.
Ответникът следвало да докаже, че има право да задържи авансово платената му сума,
но такова твърдение не било въведено с отговора на исковата молба. Поради това,
въззиваемият намира въззивната жалба за неоснователна е моли съда да я остави без
уважение. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция
разноски. Възразява на приемането на представения от адв. Д. договор за правна
защита и съдействие, тъй като било видно, че подписа на клиент не е на управителя на
„Микро Метал 73“ ЕООД, съгласно образеца от подписа му.
С въззивната жалба и отговора не са направени искания за събиране на
доказателства пред въззивната инстанция.
С определението по чл.267 от ГПК въззивният съд е изискал от РС – Пловдив
ч.гр.д. №15171/2019г. по описа на ПРС, по което по реда на чл.207 от ГПК са
обезпечени доказателства чрез СТЕ, което дело е прието като доказателство по
настоящото дело с нарочно определение от проведеното открито съдебно заседание.
В с.з., дружеството въззивник „Микро Метал 73“ ЕООД, редовно призовано, не
се представлява. По делото е постъпило писмено становище от процесуален
представител по пълномощие адв. Д. от АК – Пловдив, който посочва, че поддържа
подадената въззивна жалба и моли за уважаването й по изложените в нея подробни
съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Оспорва
подадената от насрещната страна частна жалба и моли за оставянето й без уважение.
В с.з. въззиваемият ИВ. Г. ЮР., редовно призован, не се явява и не се
представлява. По делото е постъпила молба от процесуален представител по
пълномощие адв. Т., която посочва, че оспорва въззивната жалба като неоснователна,
поддържа изложените в отговора съображения и моли съда да потвърди
първоинстанционното решение в обжалваната му осъдителна част. Претендира
присъждане на направените по делото пред всички съдебни инстанции разноски.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от
3
процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата
на обжалването – и допустимо в обжалваната част.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че
първоинстанционното решение в обжалваната част е частично незаконосъобразно и
неправилно.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на
чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
По отношение на правните изводи:
Искът, с който първоинстанционния съд е бил сезиран е за връщане на сума в
размер на 11200,10лв., представляваща разликата между авансово заплатена сума по
договор за извършване на СМР от 18.08.2017г. и стойността на извършените СМР,
която изпълнителят няма правно основание да задържи.
СлОС намира, въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства и
направеното искане, че правната квалификация на предявения иск е по чл.55, ал.1,
предл. първо от ЗЗД – връщане на сума, платена на начална липса на основание, а не
по чл.55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД – връщане на сума, платена на отпаднало основание.
Ищецът сочи, че претендираната от него сума е разликата между авансово
платената от него сума по договора за извършени СМР и стойността на действително
извършените от ответника в изпълнение на същия договор строително-монтажни
работи /позовава се на неточно изпълнение в количествено и качествено отношение/,
т.е. платеното е при начална липса на основание. Фактическият състав на чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на
основание, т.е., когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на
блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго /т. 1 от Постановление № 1
от 28.05.1979 г. по гр.дело № 1/1979 г., Пленум на ВС/. Освен това основанието трябва
да липсва не само при получаване на имуществената ценност, но и при предявяване на
претенцията за реституция на даденото. Разглежданата хипотеза е налице и при
недължимо платено и получено, като например: изпълнение на съществуващо
задължение, но с превишаване на действителния му размер, неправилно изпълнение на
съществуващи задължения или до изпълнение на несъществуващо задължение,
платена цена за услуги, които в действителност не са били осъществени,
4
несъответствие между изискванията на правно-релевантния факт /договора/ относно
количеството на предметната престация /с оглед на която е извършено плащането/ и
действително полученото количество стока или услуга и пр. Погрешната правна
квалификация не води до недопустимост на решението, тъй като основанието на един
иск не е правната му квалификация, а фактите на които се основава и които в случая
правилно са били прецени от първоинстанционния съд /т.е. липсва нарушение на
диспозитивното начало в гражданския процес/. В случая е налице хипотеза на
недължимо платено, когато се изпълнява съществуващо задължение, но се надвишава
действителния му размер.
Следва да се посочи, че видно от изложените в исковата молба факти, исковата
сума не е претендирана като такава, дължима на отпаднало основание – на база
обратното действие на прекратяването на договора, каквото би имало единствено и
само неговото разваляне. Ищецът не е твърдял, нито с исковата молба, нито в хода на
първоинстанционното производство, че се е възползвал от предвидената в чл.29.2 от
договора възможност за развалянето му, поради виновно неизпълнение на
задълженията от страна на изпълнителя. Такова изявление не е направено с исковата
молба и изрично с отговора на въззивната жалба е посочено, че извода на районния съд
за разваляне на договора е погрешен. Твърдението на ищеца е единствено за
прекратяване действието на договора по взаимно съгласие през м.май 2019г., което
твърдение обаче по делото не се доказа. Обратно действие, съгласно чл.88, ал.1 от ЗЗД,
има само развалянето на договора, каквото в случая не е налице и не е и твърдяно от
ищеца с исковата молба. Поради това и предявеният иск не може да се квалифицира
като такъв по чл.55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД. Изрично ищецът е посочил, че иска връщане
на разликата между платените предварително и извършени по договора СМР, което е
всъщност връщане на сума, дадена при начална липса на основание, както бе посочено
по-горе.
Въпреки погрешната правна квалификация, районният съд е разпределил
правилно доказателствената тежест между страните и е указал правилно
обстоятелствата, подлежащи на установяване от всяка една от тях.
Съгласно правилото на чл. 55, ал.1 от ЗЗД и трайно установената съдебна
практика, изразена в ППВС №1/1979г., в тежест на ищеца по иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД
и в трите й хипотези е да докаже факта на плащането, а в тежест на ответника да
установи наличието на основание за получаване, респ. за задържане на това плащане.
Подлежащите на установяване обстоятелства са следните: наличието на
имуществено разместване между ищеца и ответника – фактическото предаване от
страна на ищеца, респ. получаване от ответника на някаква имотна облага;
неоснователността на това имуществено разместване - в случая начална липса на
правно основание и липса на връщане на полученото от страна на ответника.
5
Доказателствената тежест по отношение на първата предпоставка – имущественото
разместване, се носи от ищеца, който следва да докаже наличието на такова и неговия
размер. Тъй като в случая твърдението на ищеца е плащане без основание, т.е. начална
липса на основание за имущественото разместване, то ответникът е този, който ако
твърди наличие на основание за извършеното плащане, следва да го докаже. Ответника
носи доказателствената тежест и за установяване съответното връщане на
неоснователно полученото или че е имал право да получи, задържи даденото.
По делото е установено по несъмнен начин, че между страните е бил сключен
процесния договор от 18.08.2017 г. за изпълнение на СМР за обект: направа на плътна
ограда за УПИ 59.24 по КК на с. Войводиново, общ. Марица. Въз основа на преценката
на доказателствата, съдът приема за установено, че страните са сключили валидно
договора и са обвързани от уговорките по него. За ответника е възникнало
задължението да извърши посочените в договора СМР.
Спорен между страните в първоинстанционното производство бил въпроса за
размера на платената авансово сума от възложителя на изпълнителя. Въззивният съд
споделя изцяло извода на първоинстанционния съд, че по делото е доказано
авансовото плащане по уговорения банков път на общата сума от 23500лв. от страна на
възложителя И.Ю.. По отношение на сумата от 4500лв., съдът приема, че носещият по
отношение на това обстоятелство /плащането/ доказателствената тежест ищец –
възложител не е изпълнил процесуалното си задължение да установи с годни
доказателства по пътя на пълното и пряко доказване факта на заплащането й.
Представените в първото по делото пред НЗРС съдебно заседание фактури и разписки
са за закупени от Ю. строителни материали /тухли, бетон/ и сумите са платени на трети
лица – доставчици на тези материали, а не са платени на изпълнителя за извършване на
СМР. Отношенията между страните по повод тези разходи, направени от възложителя
не са предмет на настоящото производство и следва да се уредят между тях в
евентуално друго такова, на плоскостта на уговорките в договора за чия сметка следва
да са материалите за изпълнение на договора.
Освен това, следва да се посочи, че в тази част – отхвърляща исковата претенция
над размера от 6520,10лв., включваща въпросната сума от 4500лв.,
първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
Следователно, съдът приема, че по процесния договор възложителят Ю. е
платил авансово на изпълнителя сума в общ размер от 23500лв.
Както бе посочено, по правилата на доказателствената тежест, в тежест на
ответника „Микро Метал 73“ ЕООД е да докаже основанието да задържи платената му
сума, т.е. стойността на изпълнените от него СМР, извършването от негова страна на
СМР в пълен обем съответстващ на авансово платеното му възнаграждение като
основание да задържи и последното в пълен размер.
6
Стойността на действително извършените от ответното дружество СМР се
установява от заключението на назначената по реда на чл.207 от ГПК в проведено
нарочно производство, съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира, като
обосновано, неоспорено от страните, изготвено от вещо лице, в чиято компетентност
съдът няма основания да се съмнява. Съгласно посоченото заключение след
приспадане стойността на констатираните от вещото лице некачествено извършени
СМР, стойността на извършените такива за изграждане на оградни стени по процесния
договор от 18.08.2017г., възлиза на сумата от 16797,90лв.
С отговора на исковата молба ответникът е въвел и възражение за извършени
допълнителни СМР по договора, извън оценените в експертизата по чл.207 от ГПК,
които подлежат на заплащане от възложителя и следва да се включат в авансово
платената сума. Това възражение е частично основателно. Следва само да се посочи,
че това не е насрещна претенция за заплащане на тези допълнителни работи, нито за
прихващане със стойността им, а е твърдение за извършени допълнителни СМР по
договора, подлежащи на плащане и респ. покрити /частично/ с извършеното авансово
плащане.
От събраните по делото гласни доказателства – показанията на свид. Марин
Дураков, които съдът цени във връзка с останалия събран по делото доказателствен
материал и намира за непротиворечиви и дадени от лице, незаинтересовано от изхода
на делото, е установено, че терена, на който следвало да се изгради процесната ограда,
бил обрасъл с много дървета и храсталаци, бил като „гора“ и трябвало първо да се
изчисти, да се направи просека и едва тогава да се започнат основите на оградата. От
показанията на свидетеля се установява, че за целта изпълнителят е наел и докарал
голям багер с кофа и гребло. Наложило се събаряне и разчистване и на находяща се на
терена постройка. Следващите два, по-малки багера били използвани за изкопаване на
основите на оградата и за оформяне на терена.
Съдът намира, че от описаните от свидетеля работи по първоначалното
разчистване на терена от дървета и храсти, извършени с голям багер, са допълнителни
работи по смисъла на чл.22 от договора, тъй като не са свързани непосредствено с
извършване на договорените в чл.1 и чл.3 от договора СМР и стойността им не влиза в
договорената окончателна цена от 120лв. на линеен метър с включени материали. Тези
работи са извън посочените в чл.3 от договора и подлежат на заплащане от
възложителя. В тази насока възражението на ответника е основателно. Стойността на
тези допълнителни работи по изчистване на терена е определена с помощта на вещо
лице по назначената от НЗРС СТЕ, кредитирана от съда и възлиза на сумата от 1480лв.
/т.1 от констативно-съобразителната част/. Тази сума следва да се включи към
дължимата от възложителя сума за извършените действително СМР.
Работите по събаряне на находяща се на терена постройка настоящият състав
7
също намира за допълнителни по смисъла на чл.22 от договора, но стойността им не е
установена от ответника /не са оценени и от вещото лице по липса на достатъчно
данни/, поради това не следва да се включат в общата стойност на извършените от него
по договора и подлежащи на заплащане работи.
По отношение на останалите, посочени в отговора на исковата молба и във
въззивната жалба работи, оценени от вещото лице, следва да се посочи, че те са
свързани и са част от СМР, уговорени в чл.1 от договора, тъй като касаят изкопаване на
основите на оградата, подравняване на терена, изработка на кофраж, полагане на
армировка, доставка и полагане на бетон, набавяне на съответни технически
съоръжения, оборудване и материали за извършване на работите. Всички тези работи и
материали, съгласно разпоредбите на чл.15, вр. с чл.3 от договора са за сметка на
изпълнителя, респ. са включени в уговорената в чл.2 от договора цена. Поради това,
извън стойността на горепосочените работи по изчистване на терена от дървета и
храсти, съдът намира, че сочените от ответника – въззивник работи не са
допълнителни по смисъла на чл.22 от договора и не следва стойността им да се
заплаща допълнително от възложителя. Следователно, тяхната стойност не следва да
се включи в стойността на извършените по договора СМР.
С оглед изложеното, съдът приема, че извършените от ответното дружество –
въззивник, в качеството му на изпълнител по договора за СМР от 18.08.2017г. СМР, в
т.ч. допълнителни такива, подлежащи на заплащане от възложителя, възлизат на
общата сума от 18277,90лв., от които 16797,90лв. СМР по изработка на оградата след
приспадане на некачествените работи и 1480лв. – стойността на допълнителните
работи по първоначалното разчистване на терена от дървета и храсти.
Тъй като възложителят – ищец е заплатил авансово на изпълнителя сумата от
23500лв., а стойността на действително извършените по договора СМР възлиза на
сумата от 18277,90лв., то разликата от 5222,10лв. се явява платена от ищеца Ю. без
основание, при начална липса на такова, като ответното дружество не доказа наличие
на основание за задържането й, т.е. извършване на СМР на такава стойност. Поради
това исковата претенция по чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД е основателна и доказана в
размер на 5222,10лв., до който размер следва да се уважи, а в останалата част до
пълния претендиран размер – да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
Върху главницата, на основание чл.86 от ЗЗД, следва да се присъди законната
лихва за забава, считано от дата на подаване на исковата молба – 23.10.2020г., която се
явява покана по смисъла на чл.84, ал.2 от ЗЗД, а не така, както е поискано - от
01.06.2019г. При връщане на дадено при начална липса на основание в хипотезата на
чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение за забава от поканата да
изпълни, съгласно ТР №5/2017г. по тълк.д. №5/2017г. на ОСГТК на ВКС. Тъй като в
случая не е налице определен ден за изпълнение на задължението, то длъжникът
8
изпада в забава от поканата, а ищецът не е доказал да е отправял такава преди подаване
на исковата молба. Следва да се посочи, че решението на районния съд в тази насока –
присъждане на законната лихва за забава от исковата молба, а не от по-ранния, посочен
в исковата молба момент, не е обжалвано.
Тъй като районният съд е уважил частично исковата претенция на друго
основание – чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, вместо установеното като приложимо от
въззивния съд такова по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, то първоинстанционното решение
в неговата обжалвана осъдителна част следва да се отмени и вместо нея се постанови
ново, с което иска се уважи на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД в размер на сумата
от 5222,10лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, а в останалата
част до размера от 6520,10лв. – се отхвърли като неоснователна.
Първоинстанционното решение в неговата отхвърлителна част – над размера от
6520,10лв. до пълния претендиран размер от 11200,10лв., е влязло в сила като
необжалвано.
По отношение на разноските, направени в първоинстанционното
производство:
С оглед изхода на спора, на страните се дължат разноски по съразмерност.
На ищеца в първоинстанционното производство се дължат разноски на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, съразмерно с уважената част от иска. Той е направил и
претенция за заплащане на разноските направени в производството по ч.гр.д.
№15171/2019г. по описа на РС-Пловдив, проведено на основание чл.207 от ГПК за
обезпечаване на доказателства. Съгласно установената съдебна практика, тези
разноски се присъждат в исковото производство, съобразно изхода на спора по
същество. Следователно, ищецът има право на съразмерна част от направените в
обезпечителното производство разноски.
Районният съд не е присъдил такива с решението си, като е приел, че няма
ангажирани доказателства относно тези разноски.
Във връзка с тези разноски е налице подадена частна жалба по реда на чл.248
от ГПК, приета за разглеждане в настоящото въззивно производство, ведно с
въззивната жалба, съгласно правилата на чл.80, ал.4 от ПАС.
Частната жалба е подадена от ИВ. Г. ЮР. чрез адв. Т. против Определение
№412/07.09.2021г. по гр.д.№829/2020г. на НЗРС, с което е прекратено гр.д.
№829/2020г. по описа на НЗРС в частта на молбата на адв. Т. с правно основание
чл.248 от ГПК, поради наличие на произнасяне.
В частната жалба, жалбоподателят ИВ. Г. ЮР. чрез адв. Т. посочва, че
определението е неправилно и незаконосъобразно моли съда да го отмени, като се
присъдят и разноските, направени в производството по ч.гр.д.№15171/2019г. по описа
9
на РС – Пловдив в размер на 740лв. Посочва, че извода на съда за неприлагане на
доказателства за извършването им е неправилен, тъй като доказателствата са
приложени към представения по делото списък по чл.80 от ГПК, в който са и изрично
посочени. Посочва, че мотивът, с който съда прекратява производството не е в
съответствие с процесуалните разпоредби. Подадена е молба за изменение на
решението в частта относно разноските, по която съдът следва да се произнесе.
Претендираните разноски били посочени в списъка по чл.80 от ГПК, поради което е
налице основание да се иска изменение на решението в тази му част. Поради това
частният жалбоподател моли съда отмени обжалваното определение и да уважи
молбата му по чл.248 от ГПК.
Препис от частната жалба е връчен редовно на другата страна, но в
законоустановения срок не е подаден отговор.
Съдът намира частната жалба за редовна и допустима, като подадена от
надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, в законово определения срок
и отговаряща на законовите изисквания.
Разгледана по същество, съдът я намира за основателна.
На практика, с обжалваното определение е налице оставяне без разглеждане на
искането за изменение на постановеното по делото решение в частта относно
разноските с мотиви, че съдът се е произнесъл по искането в самото решение.
Процедирането на районния съд – прекратяване на производството по молбата
по чл.248 от ГПК по съображения за произнасяне с решението, е неправилно, според
въззивния състав. Тъй като молбата по чл.248 от ГПК е подадена в срок – срока за
обжалване на решението и след като по делото страната е представила списък на
разноските по чл.80 от ГПК, то искането за изменение на решението в тази му част е
допустимо.
Неправилно и незаконосъобразно районният съд е прекратил производството по
искането. Обжалваното определение следва да се отмени от настоящата инстанция и да
се реши въпроса по жалбата, т.е. по искането по чл.248 от ГПК.
Въззивният състав констатира, че пълномощникът на ищеца – адв. Т. е
представила в проведеното на 28.05.2021г. открито съдебно заседание списък с
разноски, в т.ч. описани и тези по ч.гр.д. №15171/2019г. по описа на РС – Пловдив,
като са представени и надлежни доказателства за извършването им – договор за правна
защита и съдействие №4317/14.08.2019г., с договорено възнаграждение 600лв., платено
в брой; платежно нареждане от 11.11.2019г. за платен депозит за вещо лице по ч.гр.д.
№15171/2019г. по описа на РС – Пловдив в размер на 120лв. и касова бележка от
25.09.2019г. за платена държавна такса за образуване на гр. дело по сметка на РС –
Пловдив в размер на 20лв. /л.64 - л.67 от гр.д. №829/2020г. на НЗРС/. Общия размер на
разноските, направени в производството по обезпечаване на доказателства по ч.гр.д.
10
№15171/2019г. на РС-Пловдив възлиза на сумата от 740лв. Безспорно доказателства за
извършването им са представени по делото. Извода на районния съд в тази насока е
неправилен.
С оглед факта, че в първоинстанционното производство е доказано
извършването на разноски от страна на ИВ. Г. ЮР. в производството по чл.207 от ГПК
в общ размер от 740лв., то тези разноски също следва да му се присъдят по
съразмерност, наред с разноските, сторени в производството пред НЗРС, които са в
размер на 1509лв.
С оглед изложеното, на ищеца Ю. следва да се присъдят разноски за
първоинстанционното производство, съразмерно с уважената част от иска, в общ
размер от 1049лв., определен на база разноските в обезпечителното и исковото
производство /общо 2249лв./. Тъй като районният съд е присъдил на ищеца разноски в
размер на 892,80лв., то на Ю. следва да му се присъдят допълнително такива в размер
на 156,20лв.
На ответното дружество следва да се присъдят разноски, съразмерно с
отхвърлената част от иска, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, в размер на 1014лв., при
присъдени такива в размер на 775,86лв., поради което следва да му се присъдят
допълнителни такива в размер на 238,14лв.
Разноските във въззивното производство:
С оглед изхода на спора по въззивната жалба – нейната частична основателност,
то на въззивното дружество следва да се присъдят по съразмерност разноски в размер
на 155,36лв., а на въззиваемия разноски по съразмерност в размер на 520,60лв.
Съдът намира за неоснователно и недоказано възражението на адв. Т., че
подписът за доверител в договора за правна помощ, сключен с адв. Д., не е положен от
представителя по закон на дружеството въззивник – Управителя И.И.. Доказателства в
подкрепа на това оспорване не са ангажирани от оспорващата страна, поради което
съдът приема, че договорът за правна защита и съдействие е валидно сключен между
страните. Освен това по делото е представена декларация с нотариално заверен подпис
на управителя И., с която декларира, че подписът, положен за възложител в договора за
правна помощ от 21.07.2021г., представен с въззивната жалба, е положен от него в
качеството му на управител на „Микро метал 73“ ЕООД.
С оглед цената на иска и съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1, предл. второ
от ГПК /търговско дело, с оглед качеството търговец на ответника – въззивник/,
решението не подлежи на касационно обжалване.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
11
ОТМЕНЯ първоинстанционно Решение №100/25.06.2021г., постановено по гр.д.
№829/2020г. по описа на Новозагорски районен съд, в частта, с която „Микро Метал
73“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** е осъдено да заплати на
ИВ. Г. ЮР. с ЕГН **********, на основание чл.55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД сумата от
6520,10лв., ведно със законната лихва, считано от 23.10.2020г., като НЕПРАВИЛНО
и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „МИКРО МЕТАЛ 73“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: *** да заплати на ИВ. Г. ЮР. с ЕГН ********** от ***, на основание
чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД сумата от 5222,10лв. /пет хиляди двеста двадесет и два
лева и десет ст./, получена без основание, ведно със законната лихва за забава, считано
от подаване на исковата молба – 23.10.2020г. до окончателното й плащане.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от ИВ. Г. ЮР. с ЕГН ********** против „Микро
Метал 73“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** по чл.55, ал.1,
предл.1 от ЗЗД за връщане на получена без основание сума за СМР над размера от
5222,10лв. до размера от 6520,10лв., като неоснователен и недоказан.
ОТМЕНЯ Определение №412/07.09.2021г. по гр.д.№829/2020г. на НЗРС, като
НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „МИКРО МЕТАЛ 73“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: *** да заплати на ИВ. Г. ЮР. с ЕГН ********** от *** допълнително
сумата от 156,20лв., представляваща направени по делото в първоинстанционното
производство, в т.ч. и обезпечителното производство, разноски, съразмерно с
уважената част от иска, както и сумата от 520,60лв., представляваща разноски по
съразмерност, направени пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА ИВ. Г. ЮР. с ЕГН ********** от *** да заплати на „МИКРО
МЕТАЛ 73“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** допълнително
сумата от 238,14лв., представляваща направени по делото в първоинстанционното
производство разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, както и сумата от
155,36лв., представляваща разноски по съразмерност, направени пред въззивната
инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, с оглед
12
нормата на чл.280, ал.3, т.1, предл. второ от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13