№ 352
гр. Варна , 18.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на девети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно гражданско
дело № 20203100503680 по описа за 2020 година
Производството е образувано възоснова на въззивна жалба, подадена от
на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при
МВР срещу решение № 260213 от 02.09.2020 г., постановено по гр. д. №
11821 по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, с което е осъдена да
заплати на Д. Д. И., сумата от 1447.16 лева, представляващи допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.06.2016 г.-
31.03.2018 г. , ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
депозиране на исковата молба 25.07.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 187, ал. 5, т. 2
от ЗМВР и сумата от 480 лева, присъдена като дължими разноски за
адвокатско възнаграждение. Въззивниятжалбоподател претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на
решението. Излага се, че съгласно чл. 141 , ал.1 т.1 от ЗМВР, ищецът е
държавен служител и съобразно нормата на ал. 2 от същата норма
служебното правоотношение се регламентира само от този закон.
Препращането към КТ е изрично и затова, нормите на КТ не се прилагат
1
субсидирано извън лимитативно изброените случаи. Според жалбоподателя,
отчитането на извънредния труд при работа на смени въвежда специален ред,
което прави недопустима аналогията с другите държавни служители в
гражданските ведомства. Счита, че Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата, приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г. в сила от 01.07.2007
г. е неприложима са служебното правоотношение с този ищец. Като служител
на МВР, брутното му трудово възнаграждение следва да се формира от
месечното и допълнителните възнаграждения, а според разпоредбата на чл.
178 от ЗМВР допълнителни възнаграждения се дължат за изпълнение на
специфични служебни дейности за извънреден труд. Според жалбоподателя
правната уредба на извънредния труд се съдържа в Наредба № 8121 з –
776/29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните работи. Следва анализ за
съответствие между приложения закон и Директива № 2003/88/ЕО на ЕП и
СЕ от 04.11.2003 г. допълнителни възнаграждения се дължат по силата на
разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР. Изброява редица привилегии на
служителите на МВР, предвидени в ЗМВР, различни от предвидените в КТ за
всички останали служители и по аргумент за противното счита, че КТ е
неприложим. С горепосочените доводи жалбоподателят мотивира възражение
за неправилност на обжалваното решение поради неправилно приложение на
материалния закон. Решението се оспорва и по възражения за
необоснованост- неправилно подвеждане на фактите към материално
правните норми, като се твърди, че извънреден труд би бил налице, ако
служителите работят извън нормативно определеното време. Жалбоподателят
счита, че установената по-голяма продължителност на работното време на
държавните служители в МВР се явява по-голяма от общата нормална
продължителност на работното време, но това различие е нормативно
обусловено с разпоредбата на чл.2, ал.2 ЗМВР функции на служителите от
МВР. Навеждат се и доводи, че първоинстанционният съд не е отчел, че в
ЗМВР са предвидени редица компенсаторни механизми – допълнително
възнаграждение за прослужено време, размер на основния платен годишен
отпуск, по-благоприятен режим на заплащане на извънредния труд,
множество обезщетения. Сочи се, че от една страна съдът потвърждава
заплащането на положеният нощен труд от служителя в размер на дължимото
и потвърдено от събраните доказателства, а от друга – приема превръщането
на часовете нощен труд в извънреден такъв и се допуска заплащане на
2
извънреден труд в неговата по-висока стойност, който реално не е положен,
при положение, че е безспорно доказано посредством заключението на
вещото лице, че нощният труд на ищеца е напълно заплатен от ответника.
Според жалбоподателя, съдът не е изследвал въпроса дали изплатеният
труд е извънреден, защото е над нормата за съответното тримесечие. Счита,
че дори и при прилагането на общите трудови норми, на чието съдържание
ищецът се позовава, за да обоснове претенцията си, е незаконосъобразно
преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143. Отправено е
искане за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск.
В отговор, въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна,
Отправя искане за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на
разноски.
Съдът, намира обжалваният съдебен акт за валиден и допустим, а по
неговата правилност, излага следните съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен
от Д. Д. И. срещу ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ при
МВР, със седалище гр. София, ул. „Пиротска“ № 171 а, съединени осъдителни
искове, както следва:
Иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР за
осъждане ответника да запрати на ищеца сумата от 1447.16 лева.,
претендирана като допълнително възнаграждение за положен извънреден
(нощен) труд – 224.22 часа, получен след преизчисляване на общо
положения труд за периода 01.06.2016 г. – 31.03.2019 г. с коефициент от
1.143 по правилата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, ведно със законната лихва върху
вземането, от депозиране на исковата молба – 25.07.2019 до пълното
изплащане, на основание чл. 86 от ЗЗД както и направети по делото разноски,
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Изрично заявява, че не претендира мораторна лихва. В исковата молба е
напарен правен анализ на материалноправни норми отнасящи се до
основателност на осъдителните претенции, които според ищеца следва да
бъдат приложени по аналогия.
3
В писмен отговор, ответникът не е оспорил съществуването на
служебно правоотношение, но е оспорвал претенцията по основание, като е
навел правоизключващо възражение – липсата на нормативно установено
задължение, наличието на специални разпоредби, които изключват общите.
Изложените в отговора съображения се припокриват с доводите изложени
във възивната жалба.
От събраните в първоинстанционното производство доказателства се
установява, че в претендирания период, страните са били в служебно
правоотношение. Не е спорно, ищецът е бил със статут на държавен
служител. Не е бил спорен и факта, че ищецът е положил 1568 часа нощен
труд, който преизчислен с коефициент 1-143 възлица на 179.22 часа. Спорен е
бил въпроса, дали разликата от 224.22 часа е следвало да бъде заплатена като
извънреден труд. И какъв е неговия размер. Според твърденията на ищеца,
това е сумата от 1447.16 лева.
От заключенията по приетите ССч.Е, основно /регистрирано с вх. Рег.
№ 20823 от 04.05.20220 и № 25 843 от 05.05.2020 г. /непришито към
първиинстанционното дело, но изслушано в съдебно заседание проведено на
07.07.2020 г./ и допълнително – коригиращо с вх . рег. № 260918 от
17.08.2020 г., се установява, че часовете нощен труд положени от ищеца в
претендирания период са 1576, преобразувани в нощен труд са 1804 часа и
разликата е 228 часа. След извършеното приравняване, вещото лице е
установило, че е останала неизплатена сумата от 1529.38 лева.
Видно от приетата за разглеждане претенция на ищеца, тя е в размер на
1447.16 лева и няма извършено изменение на иска по размер, чрез увеличение
до размера на установената неплатена дума от 1529.38 лева.
Първоинстанционният съд е приел, че искът е основателен до размера на
претендираната сума от 1447.16 лева, вкл. и акцесорната претенция за
законна лихва от датата на предявяване на иска – 25.07.2019 г. , до
окончателното заплащане на главницата,, както и разноски в полза на ищеца в
размер на 480 лева, представляващи заплатеното от него адвокатско
възнаграждение.
Спорът пред въззивният съд е изцяло правен и се свежда до преценката,
правилно ли в обжалваното съдебно решение е приложен материалния закон.
4
Съгласно чл.176 ЗМВР Брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни
такива. Сред предвидените в ЗМВР допълнителни възнаграждения е и
месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3. Според
нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
В процесния период 01.06.2016 г. – 31.03.2016 г. е действала Наредба
№8121з-776/29.07.2016г. на министъра на вътрешните работи, уреждаща реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Текстът на чл.3, ал.3 от Наредбата
гласи, че „При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно
8 часа за всеки 24-часов период“. Налице е празнота, за преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен. При наличие
на такава непълнота в специалната уредба, субсидиарно следва да се приложи
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от
26.01.2007г.), в чл.9, ал.2 от която е предвидено при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент
1.143. равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на
работното време за съответното работно място.
Първоинстанционният съд обосновано е разрешил спора, като е констатирал
празнота в закона и е приложил по аналогия съществуващ нормативен акт.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖАВА решение № 260213 от 02.09.2020 г. постановено по
гр. д. № 11821 по опис на ВРС за 2019 г.
5
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6