Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Ловеч, 29.01.2021 година
в ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав
в публично заседание на
дванадесети януари през две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:1.ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
2.ПЛАМЕН ПЕНОВ
при секретаря ГАЛИНА АВРАМОВА
като разгледа докладваното от съдия
ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА в.гр. д. № 674
по описа за 2020 година и за да се произнесе
съобрази:
Производството е по чл.258 и сл.
от ГПК.
Постановено е съдебно решение №260031/12.08.20
г. по гр.д.№7293/19 г. от РС-Плевен, с което е отхвърлен предявеният
от И.К.К. *** против
ЗАД»Армеец»-София иск с правно основание чл.229 от КЗ/отм./ за заплащане на
сумата от 8000 лв по договор за професионална застраховка на ЧСИ, причинени от
ищеца по изпъл.д.№23/10 г-. на Беренг България ЕООД главница, представляваща
разликата над уважения иск по в.гр.д.№167/2019 г. на ОС-В.Търново до размер от
2000 лв. като неоснователен и недоказан, а за разликата от 2000 лв до 8000 лв.
като погасен по давност, като е осъден ищеца да заплати на ответника
сумата от 100 лева - разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждене.
Постъпила е въззивна жалба с
вх.№261489/8.09.20 г. от И.К.К.
със съд.адрес *** против решение по
гр.д. № 7293/2019 г. по описа на PC
гр.Плевен.Твърди, че съдът е изложил е една също нелогична и неправилна фикция относно тълкуване разпоредбите на
чл.223 ал.2 и 4 КЗ чл.268 от същият, касаещо елементите на застрахователното
събитие включващо лихви и разноски. Излага, че с оглед тълкуване обаче на
Разпоредбите на чл.229 КЗ /отм./застрахованият има право да получи
застрахователното обещетение ако е удовлетворил увреденото лице. Твърди, че в
тази насока съда нито е дал указания нито е събрал доказателства,ето защо
представям кс.копия на бордера по силата на които е изплатил на увреденото лице
съответното обезщетение. Моли същите да бъдат приети от и съответно кредитирани
във връзка с доказване на претенцията му. Сочи, че видно от доказателствата по
делото, е че е поискан отвод от страна на председателя на състава с оглед
съмнения в неговата безпристрастност и явна ангажираност с другата страна по
делото и това се потвърждава и от необоснованото и немотивирано решение, което
е издал съдебния състав. Твърди, че има някакво противоречие между прилагане на
ГПК,ЗЗД и КЗ при условие,че по горния съд в лицето на Окръжен съд гр.В.Търново
е разгледал вече правния казус и с мотивирано и влязло в сила съдебно решение
се е произнесъл.
Счита, че е налице безспорно потвърдена
както от ищцовата страна така и от ответната възникнала договореност отностно
професионална застраховка. Сочи, че ищеца е заплатил дължимата сума на лицето,
което го е осъдило за действията му като ЧСИ. Сочи, че съгласно посочените
доказателства и правна аргументация, първоначално PC гр.Плевен със същите
мотиви изложени в Решението на настоящото дело е отхвърлил иска, като със
Решение на Окръжен съд гр.В.Търново същото е отменено и е уважен предявения от ищеца
частичен иск, който е влязъл в сила и не е отменен. Излага, че в съдебния акт
правилно са изложени и мотивирани съображенията на съдебната инстанция.Сочи, че
началния момент относно погасителната давност тече не oт датата на гр.деликт, а
от дата на плащане на сумата от осъдения застрахователен субект,което е и
мнението на съдилищата.
Посочвайки гореизложеното, моли съда да
разгледа подадената от него жалба с оглед изложените в нея факти и
обстоятелства, както и да приеме представените от него доказателства..Счита
също, че съдебното Решение по гражд.дело.№7293/2019г. е неправилно, необективно
и незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните разпоредби и
материалния закон. Сочи, че е налице безспорно незачитане на нормите на ГПК,ЗЗД
и КЗ.,което е довело до един порочен съдебен акт.Предвид гореизложеното моли
съда да отмени съдебно Решение по гр.д.№7293/2019 г. като неправилно и
незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните правила и
разпоредбите на материалния закон,като уважи предявения от мен иск.
В срок е постъпил отговор на въззивна жалба
от "Ззастрахователно акционерно дружество "Армеец" АД, вписано в
търговския регистър при АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Средец, ул. "Стефан Караджа" № 2, представлявано
съвместно от изпълнителните директори М.И.и В.К-М.чрез юрисконсулт Р.Л., с
който оспорва изцяло въззивната жалба, като счита същата за допустима, но
неоснователна.
Твърди, че първоинстанционното решение е
правилно, обосновано, постановено е при съблюдаване на процесуалните правила и
следва да бъде потвърдено. Счита оплакванията във въззивната жалба за
неоснователни. Сочи, че доказателствената тежест е разпределена от съда
своевременно, съобразно правилото на чл. 146, ал. 1 ГПК, както и при
съблюдаване на нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК и така тежестта за доказване на
правопораждащите факти е била на въззивника-ищец. Твърди, че мотивирано и
законосъобразно решаващият съд е приел, че въведено възражение за изтекла
погасителна давност на исковата претенция е основателно. Сочи, че съгласно
нормата на чл. 197 КЗ (отм.) съгласно който правата по застрахователния договор
по застраховки "Гражданска отговорност" се погасяват с петгодишна
давност от датата на настъпване на събитието прави възражение за изтекла
погасителна давност. Сочи, че видно съдебно решение № 96, постановено на
25.05.2016 г. по гр. д. № 486 по описа на Районен съд - Павликени за 2015 п,
както и съдебно решение № 465, постановено на 11.11.2016 г. по гр. д. № 686 по
описа на Окръжен съд -Велико Търново за 2016 г., ищецът в качеството му на ЧСИ
е осъществил противоправно бездействие, както и е нарушил професионалните си
задължения, съгласно чл. 29 от ЕКЧСИ, като, преди извършването на публичната
продан по изп. д. № 23/2010 г. по описа на ЧСИ К., същият е изпратил призовка
за доброволно изпълнение до длъжника по делото; не е наложил възбрана върху
имот, а е посочил дата за извършване опис на имущество и след посочване от
страна на взискателя на имот, ЧСИ е назначил оценка на имота и е пристъпил към
публичната му продан.
Твърди, че съгласно TP № 2/213 г. от
26.06.2015 г. на ОСГТК, кредиторите с наложени запори се считат за присъединени
взискатели по право. Счита, че ищецът К. е извършил противоправно бездействие,
като е бил длъжен или да присъедини своето изпълнително дело (по изп. д. №
23/2010 г. по описа на ЧСИ К.) към изпълнително дело (преди това образувано) №
964/2009г. по описа на ЧСИ Татяна Кирилова, per. № 815 от КЧСИ, или да уведоми
взискателя по изп. д. № 964/2009г. по описа на ЧСИ Татяна Кирилова за
насрочването на описа, публичната продан или разпределението и така дата, на
която е възникнало събитието, е най-късно 12.04.2010 г. - датата на
постановлението за възлагане на имота на купувача. Сочи, че видно от датата, на
която е депозирана исковата молба по настоящето дело в съда, а именно -
05,04,2018 г, погасителната давност е изтекла, тъй като същата е 5-годишна и
тече от датата на събитието - най-късно на 12.04.2010 г., арг. от чл. 197 КЗ
(отм.). Сочи, че към исковата молба не са приложени доказателства в този период
- между датата на извършване на противоправното действие - 12.04.2010 г. и
датата на завеждането на исковата молба срещу ищеца в настоящето производство -
05.04.2018 г, давността да е прекъсвана и/или спирана. Счита, че на следващо
място, неоснователно се сочи, че давността по отношение на вземането на
застрахования по иска по чл. 229 КЗ (отм.) започва да тече от датата, на която
застрахованият е платил на увредения, тъй като специалната норма на чл. 197 КЗ
(отм.) предвижда, че давността тече от датата на настъпване на събитието и по
правилото Lex specialis derogate lex generali, нормата на чл. чл. 197 КЗ (отм.)
следва да намери приложение.
Възразява срещу приемането на представените
с въззивната жалба писмени доказателства, тъй като не са налице предпоставките
на чл. 266 ГПК. Сочи, че представянето им е несвоевременно, а искането за
допускането им – преклудирано и евентуално, същите са вече представени.
Поддържа направените в отговора на исковата
молба възражения и оспорвания.
Предвид гореизложеното моли съда да остави
въззивната жалба без уважение и да потвърди решението на първоинстанционния
съд. Моли да му се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за
втората инстанция.
В съдебно заседание за въззивника се
явява адв.Ушев, който поддържа въззивната жалба на изложените в нея основания,
като моли искът бъде уважен изцяло и му се присъдят разноските по делото, като
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за противната
страна.
Въззиваемият не изпраща представител
в съдебно заседание, но с писмена молба изразява становище, че поддържа
отговора си и претендира разноски
съгласно на онование чл.78 ал.8 от ГПК в размер на сумата от 200 лв.
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на противната страна.
От събраните по гр.д.№7293/19 г. на ПлРС
доказателства, ршение 0205/30.04.19 г. постановено по в.гр.д.№167/19 г. на
ВТОС, писмо от ЗАД Армеец АД до И.К. с изх.№100-1268/21.03.2018 г пл.нареждане
от 21.06.2018 г, пл.нареждане от 30.07.2018, пл.нареждане от 15.10.2008 г,
пл.нареждане от 25.04.2018 г, пл.нареждне от 9.03.2018 г, ОУ за застраховане на
проф.отговорност на ЧСИ на ЗАД Армеец АД и Алианц България, история на
транзакциите от дата 1.01.2018 г. до 15.01.2021 г. на клиента на Юробанк
България И.К., от обясненията на страните в съдебно заседание от всички тези
доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Решението
на съда е съобщено на въззивника на 24.08.20 г., а въззивната жалба е подадена
на 5.09.20 г./п.кл./ т.е. в законоустановения срок и от лице с правен интерес,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
От представеният по делото договор за
застраховка „Професионална отговорност“ полица №102501321000082958/ 20.01.2010
г. съдът установява, че той е сключен между ЗАД Армеец АД в качеството му
на застраховател и ЧСИ И.К.К. в качеството му на застрахован, със срок на
валидност 21.01.2010 г.-20.01.2011 г. с лимит на обезщетение 90 000
лв./л.27 от в.гр.д.№167/19 г. на ВТОС./ В предмет на застраховката е посочено,
че тя покрива отговорността за имуществени и неимуществени вреди на
застрахования, причинени на страните, другите участници в изпълнителното
производство и на трети лица, вследствие на виновно неизпълнение на
професионалните му задължения като ЧСИ. В полето „застрахователно покритие“ е
отбелязано, че съгласно приложимата уредба и ОУ на застрахователя и в рамките
на посочения лимит на обезщетение застраховката покрива всички суми по
имуществени и неимуществени щети и всички разходи по уреждането на претенции,
като изрично по-долу е отбелязано, че обезщетението се изплаща в 14 дневен срок
след доказване на основането и размера на дължимата сума и съобразно
предвиденото в ОУ.
В срока на действие на договора от страна
на ЧСИ И.К. са настъпили имуществени вреди от неправомерни действия от негова
страна по изпъл.д.№23/10, поради което увреденото лице „Брентаг България“ ЕООД
София е предявило иск пред РС-Павликени.
Съгласно влязло в сила съдебно решение
№96/25.05.16 г. по гр.д.№486/15 г. РС-Павликени е осъдил ЧСИ И.К.К. с рег.№1816
на КЧСИ на Р.България с район на действие ОС-Плевен със седалище гр.Плевен,
ул.“Шипка“ №26 вх.А ет.2 ап.6 и адрес за кореспонденция гр.Плевен ул.“Дойран“
№154 ет.2 да заплати на „Брентаг България“ ЕООД ЕИК130948282 със седалище и
адрес гр.София, общ.Столична район Искър ж.к.“Дружба 2 ул.“Обиколна“ 021
представлявно от управителите Ирина Юриева Толумска и Илия Илиев Гергинов чрез
адв.Сирма Томова от САК със съдебен адрес гр.София пл.“Св.Неделя“ №4 ет.4 по предявен
иск по чл.45 от ЗЗД вр. с чл.441 ГПК вр. с чл.74 ал.1 от ЗЧСИ сумата от
16 989,35 лв. имуществени вреди от неправомерни действия по изпъл.д. №23/2010
г. ведно със законната лихва от датата на увреждането 12.04.2010 г. до
окончателното изплащане, както и направените разноски от 1519,18 лв пред
РС-Плевен, 69 лв. пред ВТОС и 1010 лв. адвокатско възнаграждение. Издаден е
изпълнителен лист по влязлото в законна сила съдебно решение №232/11.05.2017 г.
Образувано е изпъл.дело №10179050400560 при ЧСИ П.Петков от гр.Плевен с
взискател „Брентаг България“ЕООД въз основа на така издадения изпълнителен лист
по гр.д.№486/2015 г. срещу длъжника ЧСИ И.К..
ЧСИ И.К. е изпратил уведомително
писмо с вх.№100-800/1.03.2018 г. до ЗАД Армеец АД-София /л.42 от
делото/ с което е описал горните обстоятелства и е поискал изпълнение по
застрахователния договор от страна на застрахователя по образуваната щета
№2501413210001.
В отговор на тази покана ЗАД Армеец АД-София е
уведомил И.К., с писмо с изх.№100-1268/21.03.2018 г., че представените от него
документи са били приложени към ликвидационна преписка по щета
№2501413210001/29.10.2014 г., като към момента на получаване на документите тя
е била прекратена, а преписката архивирана, предвид изтеклата погасителна
давност съгласно чл.197 от КЗ/отм./ Уведомяват го също, че предвид факта, че
дружеството не е участвало в процеса като трето лице-помагач и претенцията е била
оттеглена от страна на ищеца по гр.д.№486/15 г. по описа на РС-Павликени,
считат, че няма основание за ангажирне на отговорността на дружеството.
От представените по делото платежно
нареждане
от
21.06.2018 г, пл.нареждане от 30.07.2018, пл.нареждане от 15.10.2008 г,
пл.нареждане от 25.04.2018 г, пл.нареждне от 9.03.2018 г,/л.25-29 от
делото/ съдът установява, че И.К.К. е заплатил по изпъл.дело №560/17 г. на ЧСИ
П.Петров следните суми, както следва: на 9.03.2018 г. сумата 6000 лв, на
25.04.18 г. сумата 2000 лв, на 21.06.18 г. сумата 2000 лв, на 30.07.2018 г.
сумата 2000 лв. и на 27.12.2018 г. сумата 2000 лв. Тези преводи на процесните
суми се потвърждават и от представената пред въззивната инстанция история на
транзакциите издадена от „Юробанк България“ЕАД, където са отразени по дати същите
суми и като основание е посочено, че те се превеждат за „Брентаг България“.
Общо преведените по тази начин суми възлизат на 14 000 лв./6000 лв.
+4.2000 лв.=14000 лв./
След като е заплатил тези суми ЧСИ К.
е предявил против ЗАД Армеец АД-София частичен иск за заплащне на
сумата 8 000 лв, като с влязло в сила съдебно решение №205/30.04.2019 г.
по в.гр.д.№167/19 г. на ВТОС дружеството е осъдено да заплати на И.К.К. сумата
от 8000 лв. представляваща частичен иск по чл.229 КТ/отм./ произтичащ от
неизпълнение на ответното дружество на задължение по договор за професионална
застраховка на ЧСИ, заедно с лихва за забавата върху тази сума, считано от
1.03.2018 г. до окончателното заплащане на сумата, както и да заплати сумата
986 лв. разноски за двете инстанции.
С оглед гореизложеното настоящата
инстанция приема, че е предявен осъдителен иск с правно основание чл.229 от КЗ/отм./ от ЧСИ И.К. против ЗАД Армеец АД-София за останалата част от
дължимото застрахователно обезщетение в размер на 8000 лв. Съгласно този текст
от закона, застрахованият има право да получи застрахователното обезщетение,
ако е удовлетворил увреденото лице. След като се касе за уважен преди това
частичен иск за сумата 8000 лв., то съгласно ТР №3/22.04.2019 г. на ВКС по
т.д.№3/16 г. на ОСГТК т.2 решението по уважения преди това частичен иск за
паричното вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите
факти на спорното субективно материално право при предявения в настоящия исков
процес иск за защита за вземането за разликата до пълния размер на паричното
вземане, произтичащо от същото право. Следователно настоящата инстанция приема,
че е са налице предпоставките на чл.229 от КЗ/отм./, а именно:наличие на валиден
договор за задължителна професионална отговорност между страните, настъпване на
застрахователно събитие, заплащане от страна на ищеца на сумата от 14 000
лв. за репариране на вредите и предвид предявяване на частичен иск-присъждане
на част от заплатената сума, а именно в размер на 8 000 лв. по влязлото в
сила решение на ВТОС.
Според настоящата инстанция
предявеният в настоящето производство частичен иск е основателен и доказан само
до размер на 6 000 лв, тъй като ищецът е представил писмени доказателства
за заплащане на общо сумата от 14 000 лв. по сметка на увреденото лице.
Пред настоящата инстанция той е представил история на транзакциите за периода
от 1.01.2008 г. до 15.01.2021 г. от „Юробанк България“ АД, но от това писмено
доказателство отново се установява, че по банковата сметка на „Брентаг
България“ на съответните дати, които са идентични с представените платежни
нареждания е преведена сумата общо 14 000 лв. Ищецът е колорирал в жълт
цвят съответните транзакции, но последната от тях с дата 27.12.2018 г. и сума
2000 лв. не касае превод, а вноска на каса, а освен това не е посочено, че
сумата е превод за „Брентаг България“. По
тези събражения настоящата инстанция счита, че тази сума от 2000 лв. не е с
получател „Брентаг България“.
От страна на въззиваемия е направено
възражение за изтекла давност на основание чл.197 от КЗ/отм./, тъй като според
него момента на настъпване на застрахователното събитие е датата 12.04.2010 г.,
когато И.К. в качеството му на ЧСИ с Постановление за възлагане е възложил върху
„Комерс 2000“ ООД описания в постановлението поземлен имот. Тази теза е
въприета и от РС-Плевен. Настоящата инстанция обаче счита, че в случая следва
да бъде съобразено възприетото в т.4 от ТР №1/23.12.2015 г. на ВКС по т.д.№1/14
г. на ОСТК становище, че в редица случаи, включ. при упражняване на някои
правно регламентирани професии /каквато е и тази на ЧСИ/, поради особености в
увреждащия механизъм, може деянието да е извършено в определен момент, а
проявлението на вредите да настъпи значително по-късно. Приема се, че в тази
хипотеза непозволеното увреждане всъщност се явява едно разтеглено във времево
отношение събитие, но отговорността и за него възниква една с проявление на
всички елементи от фактичския състав, който го поражда. В този смисъл за момент
на настъпване на застрахователното събитие може да се приеме само този, в който
са реализирани всички елементи на фактическия състав за пораждане на
гражданската отговорност. Такива са и мотивите, отразени в решение
№205/30.04.2019 г. постановено по в.гр.д.№167/19 г. на ВТОС, а именно, че
решенето, с което са определени по размер вредите за третото лице е влязло в
законна сила на 17.1.2017 г., от който момент е налице възможност К. да заплати
на „Брентаг България“ЕООД обезщетението за настъпилите вреди. Както вече се
посочи по-горе те са заплатени в периода от 9.03.2018 г. до 15.10.2018 г. ,
следователно към датата на предявяване на настоящия иск-11.11.2019 г.
погасителната давност не е изтекла. В този смисъл съдът съобразява и вече
влязлото в законна сила решение на ВТОС по в.гр.д.№167/19 г, което с оглед
постановките на ТР№3/22.04.2019 г. по т.д.№3/16 г. на ОСГТК следва да се
съобрази задължително от този съд, който гледа претенцията за разликата до
пълния размер на вземането.
С оглед на
гореизложеното предявеният от И.К.К. *** против ЗАД»Армеец»-София иск с правно
основание чл.229 от КЗ/отм./ за заплащане на сумата от 8000 лв по договор за
професионална застраховка на ЧСИ, причинени от ищеца по изпъл.д.№23/10 г-. на
Беренг България ЕООД главница, представляваща разликата над уважения иск по
в.гр.д.№167/2019 г. на ОС-В.Търново следва да бъде уважен са сумата от 6000
лв., а за разликата до пълния претендиран размер на сумата 8000 лв. Искът се
явява неоснователен и недоказан.
Претенцията за акцесорното
вземане-законна лихва се явява основателна, но не от датата 11.05.2017 г., а от
датата 1.03.2018 г., когато ищецът е уведомил застрахователя за претенцията си,
той като от тази дата застрахователят е изпаднал в забава. В този смисъл се е
произнесъл и ВТОС в решение №205/30.04.2019 г. постановено по
в.гр.д.№167/19 г, по предявения частичен иск и с оглед гореизложените съображения
на ТР №3/19 г. на ВКС по т.д.№3/16 г. на ОСГТК следва да се възприеме и от
настоящата инстанция, а претенцията от датата 11.05.2017 г. до 1.03.2018 г.
следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Поради несъвпадение на правните
изводи на Ловешки окръжен съд с тази, изложени в атакуваното решение №260031/12.08.20
г. постановено по гр.д.№7293/19 г. на РС-Плевен, същото следва да бъде отменено
в частта, с която е отхвърлен предявеният от И.К.К. *** против ЗАД»Армеец»-София
иск с правно основание чл.229 от КЗ/отм./ за заплащане на сумата от 6000 лв по
договор за професионална застраховка на ЧСИ, за вреди, причинени от ищеца по
изпъл.д.№23/10 г. на Беренг България ЕООД главница, представляваща разликата
над уважения иск по в.гр.д.№167/2019 г. на ОС-В.Търново като погасен по
давност, както и в частта за разноските, като бъде постановено друго, с което
да бъде осъден ЗАД»Армеец»-София ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, район Средец ул.»Стефан Караджа» №2 да заплати на И.К.К. *** на основание чл.229 от КЗ/отм./ сумата 6000
лв./шест хиляди лева/ произтичаща от
неизпълнение на ответното дружество на задължение по договор за професионална
застраховка на ЧСИ, за вреди, причинени от ищеца по изпъл.д.№23/10 г. на „Брентаг
България“ЕООД, заедно с лихва за забавата върху тази сума, считано от 1.03.2018
г. до окончателното заплащане на сумата. В останалата част, с която е отхвърлен
като неоснователен и недоказан иска за главница, представляваща
разликата над уважения иск по в.гр.д.№167/2019 г. на ОС-В.Търново до размер от 8000
лв. следва да бъде потвърдено като правилно.
При
този изход на делото съдът следва да се произнесе и по претенциите на двете страни за разноски.
Ищецът-въззивник е сторил общо 1780 лв. разноски по делото за двете инстанции/
пред първата 320 лв. ДТ и 500 лв. адвокатско възнаграждение, а пред втората 160
лв. ДТ и 800 лв. адвокатско възнаграждение. Противната страна е направила
възражение за прекомерност на претенцията за адвокатско възнаграждение на основание
чл.78 ал.5 от ГПК. Съдът като съобрази, че интереса възлиза на 8000 лв, то
събразно Наредба №1/04 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
чл.7 ал.2 т.3. размерът на адвокатското
възнаграждение следва да бъде намален до минимално определения 730 лв, тъй като
делото не се характеризира с висока правна и фактическа сложност. Следователно
с оглед уважената част на иска дължимите на ищеца разноски са в размер на
сумата 1290 лв. Размерът на дължимото адвокатско възнаграждение на ответника
също следва да се определи съобразно отхвърлената част на иска, като при
положение, че разноските за двете инстнции са по 100 лв или общо 200 лв., то съобразно
отхвърлената част на иска следва да бъдат присъдени 50 лв. разноски по делото.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ като неправилно решение №260031/12.08.20 г.
постановено по гр.д.№7293/19 г. на РС-Плевен в частта, с която е отхвърлен предявеният от И.К.К. *** против ЗАД»Армеец»-София иск с правно основание чл.229
от КЗ/отм./ за заплащане на сумата от 6000 лв по договор за професионална
застраховка на ЧСИ, за вреди, причинени от ищеца по изпъл.д.№23/10 г. на Беренг
България ЕООД главница, представляваща разликата над уважения иск по
в.гр.д.№167/2019 г. на ОС-В.Търново като погасен по давност, както и в частта
за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
ЗАД»Армеец»-София ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, район Средец ул.»Стефан Караджа» №2 да заплати на И.К.К. *** на основание чл.229 от КЗ/отм./ сумата 6000
лв./шест хиляди лева/, представляваща разликата над уважения иск по
в.гр.д.№167/2019 г. на ОС-В.Търново, произтичаща от неизпълнение на ответното
дружество на задължение по договор за професионална застраховка на ЧСИ, причинени
от ищеца по изпъл.д.№23/10 г. на „Брентаг България“ЕООД, заедно с лихва за
забавата върху тази сума, считано от 1.03.2018 г. до окончателното заплащане на
сумата.
ПОТВЪРЖДАВА като правилно съдебно решение решение №260031/12.08.20
г. постановено по гр.д.№7293/19 г. на РС-Плевен в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗАД»Армеец»-София ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, район Средец ул.»Стефан
Караджа» №2 да заплати на И.К.К. *** разноски по делото в размер на сумата 1290
лв./ хиляда двеста и деветдесет лева/ съобразно уважената част на иска.
ОСЪЖДА И.К.К. *** да заплати на ЗАД»Армеец»-София ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.София, район Средец ул.»Стефан Караджа»
№2 50 лв. разноски за юрисконсултско
възнаграждение съобразно отхвърлената част на иска.
Решението е
окончателно на основание чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.