РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. Бургас , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четиринадесети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20212000500247 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 39/07.01.2021 год. по т.д.№ 114/2019 год. по описа на
Ямболския окръжен съд е осъдено „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Оборище“, бул. Княз Александър Дондуков № 68 на основание чл.432, ал.1
от КЗ да заплати на С. М. С., ЕГН: ********** от с.В., обл.В. сумата 50 000
лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на М. С. Д., б.ж. на с.В., настъпила
вследствие ПТП на 6.06.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 12.09.2019 г. до окончателното й изплащане, като искът за
разликата над 50 000 лева до размера на 150 000 лева, предявен частично
от 200 000 лв., е отхвърлен. Осъдено е „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Оборище“, бул. Княз Александър Дондуков № 68 на основание чл.432 ал.1
от КЗ да заплати на Й. М. С., ЕГН: ********** от с.В., обл.В. сумата 50 000
1
лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на М. С. Д., б.ж. на с.В., настъпила
вследствие ПТП на 6.06.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 12.09.2019 г. до окончателното й изплащане, като искът за
разликата над 50 000 лева до размера на 150 000 лева, предявен частично
от 200 000 лв., е отхвърлен. Осъдено е „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Оборище“, бул. Княз Александър Дондуков № 68 на основание чл.432 ал.1
от КЗ да заплати на ИВ. М. С., ЕГН: ********** от с.В., обл.В. сумата 50 000
лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на М. С. Д., б.ж. на с.В., настъпила
вследствие ПТП на 6.06.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 12.09.2019 г. до окончателното й изплащане, като искът в
разликата над 50 000 лева до размера на 150 000 лева, предявен частично
от 200 000 лв., е отхвърлен. Осъдено е „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“
АД гр. София на основание чл.78 ал.1 от ГПК да заплати на С. М. С., Й. М. С.
и ИВ. М. С. разноски в размер 218,33 лв. съразмерно с уважената част от
исковете. Осъдено е „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД гр. София на
основание чл.38, ал.2 от ЗА да заплати на адв.П.К. от САК адвокатско
възнаграждение по 2030 лева за представляваните от нея С. М. С., Й. М. С. и
ИВ. М. С.. Осъдени са С. М. С., Й. М. С. и ИВ. М. С. на основание чл.78, ал.3
от ГПК да заплатят на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД направените по
делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 620 лева.
Осъдено е „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД да доплати държавна такса
от 5350 лева върху уважения размер на исковете, както и по сметката на ЯОС
сумата 200 лева-възнаграждение за вещо лице.
Постъпила е въззивна жалба подадена от ищците С. М. С., Й. М. С. и
ИВ. М. С., чрез процесуален представител адв.П.К.-САК, срещу решението в
частите, с които исковете на всеки един от тримата ищци са отхвърлени за
сумите над 50 000 лв. до претендираните 150 000 лв., като частични
искове от общо 200 000 лв. за всеки от тях – т.е. за сумите от по 100 000
лв. за всеки от ищците, ведно със законната лихва считано от 11.06.2019 год.
до окончателното изплащане на сумите и те са осъдени за разноски.
В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност на
2
решението в обжалваните части, направено е искане за отмяната на
решението в тези части и за решаване на спора по същество с уважаване на
предявените частични искове до претендирания частичен размер от по
150 000 лв. за всеки от ищците, ведно със законната лихва. Твърди се, че
присъдените обезщетения от по 50 000 лв. са в занижен размер, който не
отговаря на изискванията за справедливо обезвъзмездяване на претърпените
неимуществени вреди. Твърди се липса на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на бащата на ищците, чиято смърт е причинена при ПТП.
Твърди се, че съдът не е извършил задълбочен анализ на механизма на ПТП и
на обстоятелствата от значение за определяне на справедливо обезщетение.
Твърди се, че изводите на окръжния съд за размера на обезщетението са в
противоречие с установените обстоятелства относно личността на починалия
и неговата роля в семейството, с установения лимит на застрахователи
обезщетения към момента на ПТП от 10 000 000 лв., както и с вида и
характера на претърпените от ищците трайни, дълбоки болки и страдания от
загубата на техния баща. Цитирана е съдебна практика, при която в
аналогични хипотези са определени обезщетения в по-високи размери.
Изложени са възражения относно неправилно присъждане на лихвата считано
от 12.09.2019 год., а не от момента на предявяване на застрахователната
претенция от ищците на 11.06.2019 год. Направено е искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение в полза на адв.К. на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
Приложено е заверено копие от новооткрито доказателството - влязла в
сила на 31.12.2020 год. присъда по НОХД №346/2020 год. по описа на
Ямболския окръжен съд. Поискано е приемането на присъдата като
доказателство по делото.
В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника
по предявените искове „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД гр. София,
чрез процесуален представител юрисконсулт Г.Р.. Изложени са подробни
съображения за неоснователност на жалбата. Анализирани са обстоятелствата
относно механизма на ПТП с твърдение, че изводите на окръжния съд за
наличието на съпричиняване и неговия процент са обосновани. Посочено е,
че определените от съда размери на обезщетения са справедливи като
съответстващи на социално-икономическите условия в страната и реално
доказаните по делото претърпени вреди. Направено е искане за
3
потвърждаване на решението в обжалваните части и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
С решението в обжалваните части Ямболският окръжен съд се е
произнесъл по субективно съединени искове по чл.432 от КЗ.
С определение №56/12.04.2021 год. по в.гр.д.№168/2021 год. по описа
на Бургаския апелативен съд е прекратено производството по делото и
същото е върнато на Ямболския окръжен съд с указания за извършване на
действия по администрирането на жалбата.
След връщане на делото в ЯОС е постановено определение №
260108/20.04.2021 год. по т.д.№114/2019 год., с което на осн. чл.248, ал.1 от
ГПК е допълнено решение № 39/07.01.2021 год. по т.д.№ 114/2019 год. по
описа на Ямболския окръжен съд в частта за разноските, като на осн. чл.38,
ал.2 от ЗА застрахователят е осъден да заплати на адв.П.К. сумата от 406 лв.
представляваща ДДС върху присъденото с решението адвокатско
възнаграждение за всеки един от представляваните от нея ищци.
Определението не е обжалвано и е влязло в сила.
След изпълнение на дадените указания по администрирането на
въззивната жалба делото е върнато в БАС за предприемане на последващи
процесуални действия.
С оглед приложеното от администриращия съд доказателство, което
установява подаването на въззивната жалба по пощата в срока за обжалване,
както и като взе предвид, че въззивната жалба е подадена от легитимирано
лице - надлежно упълномощен процесуален представител, срещу акт на съда,
който подлежи на въззивно обжалване, настоящият съд я намира за
ДОПУСТИМА.
В открито съдебно заседание, на осн. чл.266, ал.2, т.1 от ГПК
въззивният съд е приел като доказателство заверено копие от влязла в сила на
31.12.2020 год. присъда по НОХД №346/2020 год. по описа на Ямболския
окръжен съд. Съдът цени присъдата, ведно с всички други доказателства по
делото.
В открито съдебно заседание на 14.07.2021 год. въззивният съд, на осн.
4
чл.266, ал.1, т.2 от ГПК, е приел представения препис от протокол от открито
съдебно заседание проведено на 14.05.2021 год. по т.д.№547/2020 год. на ОС-
Варна, като е оставил без уважение искането на въззиваемия за събиране на
други доказателства чрез разпит на свидетели при призоваване. С отговора на
исковата молба ответникът не е направил възражение за влошени и
прекъснати нормални отношения между ищците и техния баща, поради което
ангажирането на доказателства пред настоящия съд в този смисъл се явява
преклудирано.
Приетият препис от протокол от открито съдебно заседание проведено
на 14.05.2021 год. по т.д.№547/2020 год. на ОС-Варна съдът цени единствено
относно установяване на твърдените обстоятелства, че освен ищците и други
лица – внуци на починалото лице, деца съответно на настоящите ищци Й. и
Ив., са заявили претенции за обезщетение на неимуществени вреди от
смъртта на починалия при процесното ПТП М. С. Д..
С писмени изявления депозирани пред въззивния съд страните
поддържат изразените становища по спора и претенциите си за присъждане
на съдебни разноски.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частите, с които
претенциите са уважени за неимуществени вреди за размерите от по 50 000
лв. за всеки от ищците, ведно с присъдените законни лихви.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
При проверка по чл.269 от ГПК се установи, че решението е
постановено от законен съдебен първоинстанционен състав, в съответната
форма, при наличие на задължителните реквизити и е валидно.
Решението в обжалваните части е постановено по допустими искове и е
допустимо. Преди предявяване на исковете, на 11.06.2019 год., ищците са
заявили претенциите си за обезщетения за неимуществени вреди пред
застрахователя, но последният не им е определил и изплатил такива.
При проверка за правилност на решението в обжалваните части,
5
въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба.
Окръжният съд е бил сезиран с искове предявени от С. М. С., ЕГН
**********, Й. М. С., ЕГН ********** и ИВ. М. С., ЕГН **********, тримата
от с.В., обл. В., чрез процесуален представител адв.П.К.-САК, срещу
ответника - застраховател „Дженерали застраховане“ АД гр.София на
виновно за ПТП лице, настъпило на 06.06.2019 год., при което е причинена
смъртта на бащата на ищците - М. С. Д., род. на 25.12.1962 год. След
изменение на исковите претенции е претендирано осъждане на застрахователя
да заплати на всеки от ищците обезщетение за претърпените неимуществени
вреди - душевни болки и страдания от смъртта на техния баща, частично по
150 000 лв. като част от претенции за всеки от ищците от по 200 000 лв.,
ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на
уведомяване на застрахователя – 11.06.2019 год. до датата на
окончателното изплащане. Иска се присъждане на разноските по делото и
на адвокатско възнаграждение в полза на адвоката на ищците, на осн. чл.38,
ал.2 от ЗА.
Ищците твърдят, че баща им бил деен, активен, работещ мъж,
изключително грижовен и отговорен, създал добри условия за живот на
семейството си, отделял голямо внимание на децата си. Твърди се, че връзката
на бащата с децата му била изключително силна, а те приели изключително
тежко неговата смърт. Твърди се, че М. поддържал близки и топли отношения
с всяко от децата си, разбирали се и взаимно си помагали. Твърди се, че С. и
Й. живели съвместно с родителите си, а Ив. била наблизо и поддържала
постоянни контакти с родителите си. Тъй като всички разчитали на моралната
и финансова подкрепа на баща си и на неговите грижи, с неговата смърт
загубили завинаги тази опора в живота си, а болката от загубата се отразила
негативно на здравословното им състояние и ще ги съпътства през целия им
живот.
Пред настоящия съд от въведените пред първоинстанционния съд
възражения, ответникът по предявените искове поддържа само тези за
прекомерност на размерите на обезщетенията над присъдените с влязлата в
сила част от решението - над 50 000 лв. за всеки от ищците до претендираните
по 150 000 лв. частично от по 200 000 лв., с твърдение, че е налице
6
съществено съпричиняване от страна на пострадалото лице - пострадалият се
е движил с двойно над разрешената скорост и не е могъл да реагира на
възникналата опасност, като окръжният съд правилно е преценил неговото
съотношение от 50%, поради което се твърди, че присъждане на обезщетения
над тези размери би било необосновано и несправедливо.
Твърдените от ищците обстоятелства относно извършеното
противоправно деяние от причинителя на ПТП и виновността на Ив. Ат. Ив.
не се оспорват пред въззивния съд. Съгласно чл.300 от ГПК, извършването на
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца се установят от
приетата от въззивния съд влязла в сила присъда по НОХД № 346/2020 год.
на ЯОС, с която водачът Ив. Ат. Ив. - застрахован към момента на
процесното ПТП при ответника по делото по валидна застраховка „ГО“, е
признат за виновен в това, че на 06.06.2019 год. около 12,40 часа на
кръстовище на главен път I-7 и път III-7072, в посока от гр. Я. към село Ч.,
обл. Я., при управление на МПС-лек автомобил "М. П." с рег. № РК *******,
е нарушил правилата за движение по пътищата по чл.50, ал.1 от ЗДвП и чл.46,
ал.2, вр. ал.1 от ППЗДвП, в резултат на което е предизвикал ПТП с лек
автомобил "С. АХ" с рег. № ***** и по непредпазливост е причинил смъртта
на М. С. Д. с ЕГН ********** от с.В., обл.В. - престъпление по чл.343, ал.1,
б.“в“, вр. чл.342, ал.1, вр. чл.54, вр. чл.58а, ал.1 от НК.
Ищците са пълнолетни деца на починалото при ПТП лице. Пред
въззивния съд не се оспорва наличието на предпоставките за ангажиране на
отговорността на застрахователя на виновния за ПТП водач за обезщетение
на неимуществените вреди претърпени от всеки от тях. Като най-близки
роднини на починалия, ищците попадат в кръга от лицата посочени в
Постановление № 4/25.05.1961 год. т. III.2, които имат право на обезщетение
за неимуществени вреди претърпени от смъртта на техния наследодател. Пред
въззивния съд не се оспорва материалната им легитимация за получаване на
обезщетение от причинената смърт. Предявените искове по чл.432, ал.1 от
КЗ следва да бъдат приети за доказани по основание за всеки от ищците.
Предвид обстоятелствата които не са спорни при въззивното разглеждане на
делото, съдът не следва да обсъжда събраните пред окръжния съд
доказателства във връзка с установяването им.
7
По спорните въпроси за размерите на дължимите обезщетения, за
наличието на съпричиняване на вредоносния резултат и неговия размер,
по делото са събрани следните доказателства:
Свидетелят Г. С., който е брат на загиналия при ПТП М. С. Д., сочи, че
М. е бил много отдаден на семейството си, любвеобилен, само за тях се
грижил цял живот. М. много се притеснявал за децата си. Й. се родила с
проблем /свидетелят не уточнява какъв е този проблем, доказателства за това
не са ангажирани по делото/ и той цял живот й помагал. Грижил се и за
внуците си. Свидетелят сочи, че преди ПТП брат му работел в строителна
фирма, тръгнал да се прибира за да заведе внука си, който има гръбначно
заболяване на лекар във В. и по пътя станал инцидента. Свидетелят сочи, че
жената на М. е от с.В. и децата „са там“. Й. била омъжена, но когато мъжът и
разбрал, че има заболяване, „я оставил“ и тя заедно с детето се върнала при
баща си. Грижил се също за Ив. след като мъжът и починал. С. бил най-
малкото дете и М. много разчитал на него, грижил се за него, имали силна
връзка. Семейството много тежко приело смъртта на М.. Свидетелят отишъл
в къщата на брат си в Я. вечерта след като разбрал за катастрофата. Жена му
К. не била на себе си. Й. много тежко приела смъртта на баща си,
заболяването й се влошило и се наложило да влезе в болница. Ив. много
страдала за баща си. Година след смъртта на М. децата му продължавали да
страдат. Поставили паметник на гроба на баща си, правели му помени,
справяли се „много добре с парите“.
Свидетелят Н. Н. е племенник на К. - съпругата на М., а ищците
определя като свои братовчеди. Освен това е техен съсед. Сочи, че от дете
познава М.. Той бил много хубав и добър човек, който полагал грижи за
децата и внуците си, работел и успявал да издържа семейството си. Цялото
семейство разчитало на него. Свидетелят знае, че в деня на инцидента М. бил
на работа близо до Я., но тръгнал за В. заради внука си М. /син на Й./, за да го
закара в болницата на преглед. Свидетелят сочи, че и двете дъщери на М.
след като се разделили с мъжете си, се върнали при баща си и живеели при
него. Всички уважавали М. и се държали добре с него, а синът му С. работел
с баща си. Всички „доста зле“ приели загубата на баща си, постоянно плачели
и не можели да преживеят, че е починал. Семейството сложило паметник на
гроба и на мястото, на което е загинал М..
8
По делото е прието заключение на съдебно-автотехническа експертиза
на вещо лице П.. Вещото лице сочи, че по време на ПТП видимостта е била
отлична и за двамата водачи на МПС участници в него – т.е. не са били
налице пречки всеки от тях да може да възприеме другия. ПТП е настъпило в
извънградски условия, но движението и скоростта на всеки от автомобилите
са били ограничени от пътни знаци. За л.а. „С.“ поставените пътни знаци са
били за забрана за изпреварване, за ограничаване на скоростта до 50 км/ч. и за
предупреждение за пресичане на път без предимство. За л.а. „М. П.“ е бил
поставен знак за забрана за изпреварване, ограничаване на скоростта до 60
км/ч. и втори – до 50 км/ч., за пропускане на движещите се по пътя с
предимство и знак „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство.“
Вещото лице сочи, че скоростта на автомобила "М." в момента на удара и
преди него е била около 41 км/ч., а след удара около 20 км./ч., а скоростта на
автомобила „С.“ е била около 98 км./ч., към момента на удара около 87 км./ч.,
а след него – около 37 км./ч. Вещото лице сочи, че опасната зона за л.а. „С.“
при скоростта му на движение – 98 км/ч. е около 80 метра, а при движение с
разрешената скорост от 50 км/ч. е около 29 метра. Автомобилът „С.“ се е
намирал на около 39,5 м. от мястото на удара, в момента, когато автомобилът
„М.“ пресича стоп линията и реално вече е опасност пред посоката за
движение на „С.“. Водачът на л.а. „С.“ е предприел своевременно аварийно
спиране след като се е убедил, че л.а.“М.“ няма да спре, а ще продължи
движението си пресичайки пътното платно, но при скоростта си на движение
от 98 км/ч. е нямал техническа възможност да предотврати ПТП. Ако водачът
на л.а. „С.“ се е движел с разрешената скорост до 50 км/ч. спирачният му път
би бил около 29 метра, което е по-малко от разстоянието на което е бил
л.а.“М.“ - около 39,5 м., поради което при движение с разрешената скорост
водачът на л.а. „С.“ е имал техническата възможност да предотврати
настъпване на ПТП, като пропусне л.а. „М.“ пред себе си. Вещото лице сочи,
че водачът на л.а. „М.“ е имал възможност да предотврати ПТП като спре на
стоп-линията след знака „Стоп“ и да пропусне движещия се по път с
предимство л.а. „С.“, което той не е направил.
Вещото лице сочи, че водачът на л.а.“С.“ е бил без поставен
обезопасителен колан към момента на ПТП. Реализираният удар е от л.а.
„М.“ върху л.а.“С.“ в страничната лява част в областта на водача, поради
9
което от техническа гледна точка леталният изход за водача на л.а.“С.“ е бил
неизбежен дори при поставен обезопасителен колан. Вещото лице обобщава,
че основната техническа причина довела до възникване на процесното ПТП е
нарушението на правилата за движение по пътищата от страна на водача на
л.а.“М.“ с предприетото навлизане в кръстовище без да спре на стоп-линията.
Техническа причина за възникване на ПТП се явява още и движението на л.а.
„С.“ с несъобразена скорост, която е извън максимално разрешената за пътния
участък.
Вещото лице Т. Ч. по приетата от окръжния съд съдебно-медицинска
експертиза сочи, че причината за смъртта на М. Д. е съчетана травма.
Смъртта е била неизбежна и неминуема и е щяла да настъпи дори при
поставен обезопасителен колан.
Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Както е посочено в Постановление № 4 от 23.XII.1968
г., Пленум на ВС, т.1, на обезщетение подлежат всички вреди, които са
настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица от
непозволеното увреждане. В раздел 2-ри от същото постановление е
разяснено, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е
абстрактно понятие, то е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при причиняването на смърт са момента на нейното
настъпване, възрастта на увредения, общественото му положение,
отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които
съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв
размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди.
Съгласно трайно установената практика на ВКС ориентировъчно значение
при определяне на размера на обезщетението имат икономическите
условия, както и нивата на застрахователно покритие, но последните две
не са определящи.
В горния смисъл съдът съобрази че лимитът на застрахователна
отговорност към момента на ПТП е 10 000 0000 лв. Показател за
10
икономическите условия с страната е размерът на минималната работна
заплата, която към момента на ПТП е била 560 лв., а към настоящия момент е
увеличена на 650 лв.
Въпреки роднинската връзка с ищците, съдът кредитира показанията на
разпитаните по делото свидетели С. и Н. в частите, в които те се покриват и
допълват, а в останалата част ги преценя ведно с всички останали събрани по
делото доказателства.
Към момента на ПТП пострадалото лице М. С. Д. е бил на 56 години.
Дъщеря му И.С. е била на 37 години, дъщеря му Й.С. е била на 35 години, а
синът му С.С. е бил на 23 години.
По делото няма официални данни за трудова ангажираност на
пострадалия М. Д., но от свидетелските показания на свидетелите С. и Н.
съдът приема, че същият е полагал труд срещу възнаграждение, като
свидетелите сочат, че със спечеленото е издържал семейството си, помагал да
децата и на внуците си.
По отношение на това как е бил организиран бита на фамилията преди
смъртта на М., по делото се събраха непълни и за определени обстоятелства-
противоречиви данни. Установи се по делото, че М. и съпругата му К. са
живели в с.В.. За дъщерите им Й. и Ив. за разлика от твърденията в исковата
молба, свидетелите сочат, че за определени периоди са имали брачни връзки,
от които са родили деца, поради което в тези периоди от време същите явно
са напуснали дома на родителите си. Свидетелите сочат, че поради
заболяване на Й., за което не са представени доказателства по делото, “мъжът
и я оставил“, а Ив. „се разделила с мъжа си“, след което и двете отново се
върнали при баща си, като изцяло разчитали на него. В противоречие с това
твърдение на свидетелите е декларираното от ищцата Й.С. по делото /л.31/
относно това, че е работела сезонна работа за пет месеца и е получавала
възнаграждение за труда си.
За ищецът С. се твърди, че докато е бил жив баща му, не е напускал
родния си дом, като в този смисъл не са налице противоречиви доказателства.
Независимо от непълните и противоречивите данни относно начина на
живот на фамилията, обстоятелството дали ищците и техния баща винаги са
11
живели или не в общ дом, в случая не е съществено, тъй като емоционалната
връзка между родителите и пълнолетните деца при нормално протичащи
отношения не се прекъсва от това, че последните напускат дома на
родителите си и устройват свой, самостоятелен живот. Събраните
доказателства сочат, че между ищците и техния баща е била изградена
типичната емоционална връзка между баща и деца. М. е бил отговорен и
грижовен към семейството си, обичал всички и им помагал с каквото може,
грижил се както за децата си, така и за внуците. Те също го обичали и били
привързани към него. След неговата смърт ищците били много натъжени,
често плачели. Мъката им продължавала година след смъртта на М.. Почитта
към баща си след неговата смърт ищците засвидетелствали като направили
паметник на гроба му и на мястото на ПТП.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира, че
всеки от ищците действително е претърпял нематериални вреди от смъртта на
починалото при ПТП лице, под формата на душевни болки и страдания. Дори
да няма конкретни доказателства, нормално е да се предположи, че при
типично изградена приживе емоционална връзка, след смъртта на баща си
всеки от ищците е претърпял обичайните душевни болки и страдания от
загубата на близкия човек. Всичко установено по делото за отношенията
между М. и неговите деца сочи нормална житейска привързаност, характерна
за лица от такива степени на родство.
Не се установиха до делото твърденията на ищците за изключителност
както на отношенията им приживе с техния баща, така и на преживените от
тях болки и страдания след неговата смърт.
Взаимните обич, уважение и подкрепа не са изключение в отношенията
между баща и деца през целия им житейски път. Всеки от ищците към
момента на смъртта на М. е бил пълнолетен и поради неустановяване на
противното - работоспособен, поради което е бил в състояние да се грижи за
себе си и да се издържа самостоятелно. Дъщерите на М. са имали свои
семейства, те са родили свои деца, а за определени периоди са имали и
изградени брачни връзки. Отношенията между М. и неговите деца са били
хармонични, почивали са на взаимна обич и уважение, но това не сочи
изключителност. Финансовата помощ която М. е оказвал на децата и на
12
внуците си също не е нещо изключително. Тя е характерна за българския бит.
Създадената финансова зависимост на децата от техния баща не е обусловена
от обективна невъзможност те да се издържат сами, поради което лишаването
от тази помощ след смъртта на бащата не се свързва пряко с преживените от
тях душевни болки и страдания от загубата на личността на починалия.
Установеното по делото отношение на М. към неговите внуци също не е нещо
извънредно и необичайно, но е показателно за това, че починалият е бил
грижовен и отговорен към семейството си човек.
След смъртта на М. всеки от ищците е изпитал дълбока скръб свързана
с чест плач, усещал е липсата на морална опора и подкрепа в лицето на
грижовния баща, но по делото по никакъв начин не се установи трайно,
необратимо увреждане на психиката на ищците в резултат на смъртта и
изключителност на душевните им болки и страдания. По делото не са
ангажирани доказателства за извънредна траурната реакция при ищците.
Същата е нормално протичаща, с характерните по-интензивни болки и
страдания в рамките на година след смъртта на бащата. Липсват
доказателства по делото за последващо влошаване на физическото или
психическото състояние на ищците, в пряка връзка от смъртта на техния
баща. Соченото от свидетелите влошаване на здравето на ищцата Й.С. е
оценъчно, без излагане на конкретни факти и обстоятелства и не е подкрепено
с достоверни доказателства за вида и характера на заболяването и причинната
връзка с ПТП, поради което в тази част свидетелските показания не се вземат
предвид от съда.
Съдът отчита обстоятелството, че загубата за ищците е необратима, но
отчита и това, че благоприятни фактори за възможността за по-бързото
преодоляване на негативните последици от смъртта на М. са, че след неговата
смърт те са продължили да бъдат сплотено, взаимно подкрепящо се
семейство. Други благоприятни фактори са младата възраст на ищците,
наличието на собствени семейства за дъщерите и перспективата за създаване
на такова за сина, липсата на предхождащи сериозни здравословни проблеми,
както и на последващи такива, като доказана последица от смъртта на бащата.
По съображенията изложени по-горе, съдът при съблюдаване на
конкретно установените обстоятелства, намира, че справедлив размер на
13
обезщетение за претърпените нематериални вреди за всяко от децата на
починалия е сумата от по 100 000 лв. Този размер на обезщетенията съдът
намира за обоснован и съобразен със съдебната практика.
Разпоредбата на чл.52, ал.2 от Закона за задълженията и договорите
сочи, че ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите
обезщетението може да се намали. Законът не сочи граница, до която може да
стане намаляването, а това също се определя от конкретните факти и
обстоятелства за всеки отделен случай. Съгласно т.7 от Постановление № 17
от 18.XI.1963 г., Пленум на ВС, обезщетението за вреди от непозволено
увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното
настъпване. В случая е от значение наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и на
вина. С Решение № 350 от 17.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1382/2010 г., IV г.
о., ГК, е прието, че винаги когато пострадалият създава реална възможност за
настъпване на вредата, той съпричинява същата. От друга страна съдебната
практика последователно приема, че не всяко нарушение на установените в
ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата е основание да се приеме
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до
намаляване на дължимото се за същия обезщетение. За да е налице принос на
увредения към щетата, е необходимо не само извършваните от последния
действия да нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за
поведение, но и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие. В този смисъл са
изискванията на ППВС 17/1963 год., ППВС 4/1975 год., както и Решение №
206 от 12.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 35/2009 г., II т. о., ТК, Решение № 98 от
24.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 596/2012 г., II т. о., ТК, Решение № 54 от
22.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 316/2011 г., II т. о., ТК, Решение № 66 от
1.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 650/2016 г., I т. о., ТК и др.
При анализ на събраните по делото доказателства и съблюдаване на
съдебната практика цитирана по-горе съдът приема за доказано възражението
на ответника за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалото лице, като не споделя възраженията по въззивната жалба, че
влязлата в сила присъда по НОХД № 346/2020 год. на ЯОС, с която е прието,
че смъртта на М. Д. е причинена от извършеното от И. И. престъпление,
14
изключва възможността в настоящия процес да бъде установено
съпричиняване на вредоносния резултат.
По въпроса за съпричиняването съдът кредитира заключенията на
вещите лица П. и Ч.. По делото се установи, че непоставянето на предпазен
колан от страна на пострадалия не е допринесло и няма отношение към
настъпилата смърт, тъй като тя би настъпила и при поставен обезопасителен
колан. В този смисъл не е налице съпричиняване на вредоносния резултат.
Установено е по делото, че основната техническа причина довела до
възникване на процесното ПТП е нарушението на правилата за движение по
пътищата от страна на водача на л.а.“М.“ И. И., с предприетото навлизане в
кръстовище от път без предимство на път с предимство, без да спази пътните
знаци и да спре на стоп-линията. Тъй като причина за възникване на ПТП се
явява още и движението на л.а. „С.“ с несъобразена скорост, която е извън
максимално разрешената за пътния участък, като е установено по делото, че
ако се беше движил с разрешената скорост пострадалият водач е можел да
предотврати настъпването на ПТП, съдът приема, че с движението си с
несъобразена скорост пострадалият пряко е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат, но неговото нарушение макар и съществено, не може
да бъде приравнено по тежест с това на виновното за ПТП лице И. И.. За
разлика от пострадалия, И. И. е извършил няколко нарушения на ЗДвП, които
се явяват основна причина за ПТП. Произшествието въобще нямаше да
настъпи ако управлявалия л.а.“М.“ беше спазил правилата за движение по
пътищата и беше спрял на стоп-линията, а също, ако беше пропуснал
движещия се по път с предимство л.а. „С.“ управляван от пострадалия. При
комплексна оценка на изложеното по-горе съдът определя степента на
съпричиняване от страна на пострадалия в размер на 30%. Установеното
съпричиняване е основание за намаляване размера на отговорността на
застрахователя съгласно чл. 51, ал.2 ЗЗД, от по 100 000 лв. на по 70 000 лв.
за всеки от ищците, до които размери съдът намира предявените искове за
основателни и доказани.
По правилата на 429, ал.3 от КЗ и ангажираните по делото
доказателства, законната лихва е дължима от застрахователя, считано от
датата на предявяване на застрахователните претенции - 11.06.2019 год. до
15
окончателното изплащане на сумите. /В този смисъл е Решение
№128/04.02.2020 г. по т.д.№2466/2018 год. на ВКС,1 т.о.- застрахователят
отговаря не само за собствената си забава, но по общите правила по КЗ - и за
забавата на делинквента, считано от момента на уведомяването/
Настоящият съд констатира, че по въведения с исковата молба спорен
предмет досежно претенцията за законни лихви върху претендираните
обезщетения считано от 11.06.2019 год., първоинстанционният съд е приел,
че законните лихви са дължими от по-късен момент- считано от 12.09.2019
год., но в обжалваното решение липсва произнасяне с отхвърлителен
диспозитив по претенциите за законни лихви за всяко от приетите за
дължими обезщетения от по 50 000 лв. за периодите от 11.06.2019 год. до
11.09.2019 год., а също и за отхвърлените части от главниците, над този
размер до предявения частичен размер от по 150 000 лв. за всеки от ищците.
Тъй като в срока по чл.250 от ГПК никоя от страните не е поискала допълване
на решението на окръжния съд за липсващото произнасяне за законни лихви,
претенциите на въззивниците в тази част се явяват извън възможния предмет
за въззивно обжалване. Въззивният съд не би могъл да се произнесе извън
произнасянето на окръжния съд по обжалваното решение, поради което и
поради липсата на отхвърлителен диспозитив на първоинстанционния съд,
който да бъде отменен от въззивния съд, извън правомощията на настоящия
съд е да се произнесе за дължимост на законните лихви за периода от
11.06.2019 год. до 11.09.2019 год. върху присъдените обезщетения и по
претенциите за законни лихви за сумите над присъдените от окръжния съд до
сочените по-горе размери на главниците, приети за дължими от въззивния
съд. В противен случай би се стигнало до постановяване на недопустимо
въззивно решение в тези части. В този смисъл са Решение № 285 от 5.12.2017
г. на ВКС по т. д. № 2367/2015 г., I т. о., ТК, Решение № 279 от 3.10.2013 г. на
ВКС по т. д. № 944/2012 г., I т. о., ТК и др./
С оглед изложеното по-горе, в частта от обжалваната от решението
част, с която окръжният съд е стигнал до различни правни изводи, решението
като неправилно-постановено при неправилна преценка за размера на
съпричиняването, следва да бъде отменено, като спорът бъде решен по
същество от настоящия съд с допълнително присъждане на сумата от още
по 20 000 лв. за всеки от ищците. По изложените по-горе съображения,
16
поради липсата на отхвърлителен диспозитив, който да бъде отменен за
отхвърлената част от претенциите от по 20 000 лв. относно законната лихва,
въззивният съд не би могъл да присъди за първи път законна лихва върху
сумите от по 20 000 лв.
В останалите обжалвани части, по същество на спора решението е
правилно и следва да бъде потвърдено.
По въпроса за съдебните разноски:
Разноски пред първоинстанционния съд:
Съобразно уважената част от исковете ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищците съответната част от направените разноски от
общо 655, а именно-дължима е сумата от 305,70 лв., от която окръжният съд е
присъдил 218,33 лв., поради което следва да се присъди разликата от 87,37
лв.
При горния изход на делото, съобразно уважената част от исковете,
минимално дължимото в полза на адв.П.К. възнаграждение чл. 38, ал.1, т.2 от
ЗА, вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 за МРАВ за първоинстанционното
разглеждане, за защита на всеки от ищците е сумата от по 2536,80 лв./с ДДС/
– т.е. общо сумата от 7610,40 лв./с ДДС/. Окръжният съд е присъдил сумата
от общо 7308 лв./с ДДС/, поради което следва да се присъди сумата от още
302,40 лв. / с ДДС/.
При общ размер на направените от ответника разноски пред
първоинстанционния съд от 930 лв., съобразно отхвърлените части от
исковете в полза на ответника са дължими разноски в размер на 496 лв.,
поради което решението следва да бъде отменено в частта, с която за
първоинстанционното разглеждане на делото в полза на ответника са
присъдени разноски над 496 лв. до 620 лв.
В тежест на ответника и в полза на съда е дължима след приспадане на
вече внесена частично такса от ищците, държавна такса от общо 7750 лв. /от
която присъдена с решението е 5350 лв./Следва да се присъди
допълнително държавна такса в размер на още 2 400 лв.
17
Разноски пред въззивния съд:
Съобразно изхода на делото от въззивното обжалване в полза на адв.
П.К. следва да се присъди възнаграждение чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба №1 за МРАВ в редакцията към момента на сключване на
ДПЗС върху увеличените размери от по 20 000 лв. за всеки от ищците – т.е.
сумата от по 1356 с ДДС за всеки от ищците – общо 4068 лв. / с ДДС/.
Съобразно изхода на делото от въззивното обжалване в полза на
ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
на 240 лв.
Върху увеличения размер на обезщетенията следва да бъде присъдена
допълнителна държавна такса от 1200 лв., платима по сметка на въззивния
съд от ответника по предявените искове.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 39/07.01.2021 год. по т.д.№ 114/2019 год. по
описа на Ямболския окръжен съд, към което неразделна част е определение
№ 260108/20.04.2021 год. по т.д.№114/2019 год. по описа на Ямболския
окръжен съд, В ЧАСТИТЕ ОТ ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ, с които:
Е ОТХВЪРЛЕН иска на С. М. С., ЕГН: ********** от с.В., обл.В.,
предявен срещу „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище“, бул. Княз
Александър Дондуков № 68, за осъждане на ответника да заплати на ищеца на
основание чл.432, ал.1 КЗ, по частичната претенция заявена за размера от 150
000 лв., сумата над 50 000 лв. до 70 000 лв. , представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
смъртта на М. С. Д., б.ж. на с.В., настъпила вследствие ПТП на 6.06.2019 г.
Е ОТХВЪРЛЕН иска на Й. М. С., ЕГН: ********** от с.В., обл.В.,
предявен срещу „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище“, бул. Княз
Александър Дондуков № 68, за осъждане на ответника да заплати на ищцата
18
на основание чл.432, ал.1 КЗ, по частичната претенция заявена за размера от
150 000 лв., сумата над 50 000 лв. до 70 000 лв. , представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
смъртта на М. С. Д., б.ж. на с.В., настъпила вследствие ПТП на 6.06.2019 г.
Е ОТХВЪРЛЕН иска на ИВ. М. С., ЕГН: ********** от с.В., обл.В.
предявен срещу „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище“, бул. Княз
Александър Дондуков № 68, за осъждане на ответника да заплати на ищцата
на основание чл.432, ал.1 КЗ, по частичната претенция заявена за размера от
150 000 лв., сумата над 50 000 лв. до 70 000 лв. , представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
смъртта на М. С. Д., б.ж. на с.В., настъпила вследствие ПТП на 6.06.2019 г.
СА ОСЪДЕНИ С. М. С., Й. М. С. и ИВ. М. С. на основание чл.78, ал.3
от ГПК да заплатят на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД направените
по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, за размера над
496 лв. до 620 лева.
КАТО ВМЕСТО РЕШЕНИЕТО В ОТМЕНЕНИТЕ ЧАСТИ
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище“, бул. Княз
Александър Дондуков № 68 на основание чл.432 ал.1 от КЗ да заплати на С.
М. С., ЕГН: ********** от с.В., обл.В. сумата над 50 000 лева до 70 000 лв.
– т.е. сумата от още 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта
на М. С. Д., б.ж. на с.В., настъпила вследствие ПТП на 6.06.2019 г.,
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище“, бул. Княз
Александър Дондуков № 68 на основание чл.432 ал.1 от КЗ да заплати на Й.
М. С., ЕГН: ********** от с.В., обл.В. сумата над 50 000 лева до 70 000 лв.
– т.е. сумата от още 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта
на М. С. Д., б.ж. на с.В., настъпила вследствие ПТП на 6.06.2019 г.
19
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище“, бул. Княз
Александър Дондуков № 68 на основание чл.432 ал.1 от КЗ да заплати на ИВ.
М. С., ЕГН: ********** от с.В., обл.В. сумата над 50 000 лева до 70 000 лв.
– т.е. сумата от още 20 000 лв./ двадесет хиляди лева/, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта
на М. С. Д., б.ж. на с.В., настъпила вследствие ПТП на 6.06.2019 г.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище“, бул. Княз
Александър Дондуков № 68 да заплати на С. М. С., ЕГН: **********, Й. М.
С., ЕГН: ********** и ИВ. М. С., ЕГН: ********** разликата в направените
пред първата инстанция съдебни разноски съобразно уважената част от
исковете от общо 87,37 лв./осемдесет и седем лева и тридесет и седем
стотинки/.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище“, бул. Княз
Александър Дондуков № 68 на основание чл.38, ал.2 от ЗА да заплати на
адв.П.К. от САК разликата в дължимото адвокатско възнаграждение за
представителство пред окръжния съд на С. М. С., Й. М. С. и ИВ. М. С. в
размер на 302,40 лв. /триста и два лева и четиридесет стотинки/, с ДДС.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище“, бул. Княз
Александър Дондуков № 68 да заплати по сметка на Бургаския апелативен
съд разликата в дължимата държавна такса за първоинстанционно
разглеждане на делото в размер на 2400 лв. /две хиляди и четиристотин лева/.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 39/07.01.2021 год. по т.д.№ 114/2019 год.
по описа на Ямболския окръжен съд, към което неразделна част е
определение № 260108/20.04.2021 год. по т.д.№ 114/2019 год. по описа на
Ямболския окръжен съд, В ОСТАНАЛИТЕ ОБЖАЛВАНИ ЧАСТИ.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище“, бул. Княз
Александър Дондуков № 68 на основание чл.38, ал.2 от ЗА да заплати на
20
адв.П.К. от САК дължимо адвокатско възнаграждение за защита и
представителство пред въззивния съд на С. М. С., Й. М. С. и ИВ. М. С. в
размер на общо 4068 лв. / четири хиляди и шестдесет и осем лева/, с ДДС.
ОСЪЖДА С. М. С., ЕГН: **********, Й. М. С., ЕГН: ********** и ИВ.
М. С., ЕГН: ********** да заплатят на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Оборище“, бул. Княз Александър Дондуков № 68, юрисконсултско
възнаграждение за защита пред въззивния съд в размер на 240 лв. /двеста и
четиридесети лева/.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище“, бул. Княз
Александър Дондуков № 68 да заплати да по сметка на Бургаския апелативен
съд дължима държавна такса за въззивно разглеждане на делото в размер на
1200 лв. /хиляда и двеста лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с
касационна жалба, в едномесечен срок от връчването на препис от него на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21