Решение по дело №761/2023 на Административен съд - Плевен

Като разгледа докладваното от съдия Б. Административно дело № 761/2023г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по жалба на К. П. И. от гр. Белене, чрез адв. М. от АК – София срещу Заповед № Л-2581/17.08.2023г. на Началника на Затвора Белене, с която на жалбоподателя, заемащ длъжност „командир на отделение“ в затворническо общежитие „Белене“ е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца на осн. чл. 200 ал.1 т.11 и чл. 194 ал.2 т.1 ЗМВР за нарушение на служебната дисциплина.

Жалбоподателят оспорва заповедта като незаконосъобразна и иска отмяната й, поради съществени нарушения на процесуалните правила, противоречие с материалния закон и целта му. Счита, че не е ясно описано извършеното нарушение, неправилна е правната му квалификация и не е доказано. Наказанието е несъответно тежко, предвид липсата на вредни последици, без да е извършена необходимата предварителна преценка от наказващия орган. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.

Ответникът – Началника на Затвора Белене, чрез юрк. Х., изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Като съобрази относимите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи вр. чл. 19 ал.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

Заповедта е връчена на 31.08.2023г. Жалбата е подадена на 14.09.2023г., подписана е от адв. М. с валиден КЕП, и следователно е депозирана в законния 14-дневен срок от активнолегитимирана страна и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Жалбоподателят К. П. И. заема длъжност „командир на отделение“ в затворническо общежитие „Белене“ към Затвора – Белене.

Със Заповед № Л-1801/13.06.2023г. Началника на Затвора Белене е разпоредил извършването на проверка на осн. чл. 15 ал.1 т.3 от ЗИНЗС и чл. 205 ал.2 ЗМВР по постъпилите предварителни данни в докладна записка Рег. № ИЗ-5407/06.06.2023г. от инсп. В. К. – началник сектор „Надзорно-охранителна дейност“ при З. Б. за извършени нарушения относно носене на постовата и конвойната служба от служителите на ЗООТ – Белене след проверка, анализ и оценка на записи от камерите за видеонаблюдение и цялостната информация от постъпилите докладни записки. Според събраните предварителни данни К. И. неправилно и некоректно е водил ежедневната ведомост и не е оказал контрол на подчинените си служители на 01.04.-02.04.2023г. и на 06.04.-07.04.2023г. в нарушение на задълженията си по длъжностна характеристика. Деянието представлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194 ал.2 т.2 от ЗМВР – неизпълнение на служебните задължения. Назначената комисия е в състав председател – гл. инспектор Х. С. – зам. началник „Режимна и надзорно-охранителна дейност“ в Затвора – Белене и членове: гл. инспектор А. М. - началник сектор ЗО „Белене“, инспектор П. М. – човешки ресурси в Затвора Белене. Задачата е да се извърши проверка за причините, поради които младши експерт К. И. не е оказал контрол на подчинените си в същото общежитие на 01.04.-02.04.2023г. и на 06.04.-07.04.2023г. и неправилно е водил служебните документи. Определен е срок за приключване на проверката – до 06.07.2023г.

Проверката е приключила с изготвяне на писмена справка Рег. № ИЗ6537/05.07.2023г. до Началника на затвора Белене, ведно с всички събрани материали. Служителят се е запознал срещу подпис със справката и доказателствата на 25.07.2023г.

В хода на проверката освен докладната записка от 06.06.2023г., изготвена от инспектор В. К. и докладните към нея, е приобщена длъжностната характеристика за длъжността „командир на отделение“ в ЗО, с която служителят е запознат на 27.03.2017г., Инструкция за особеностите на пост № 1 в ЗО „Белене“ Рег. № ИЗ-85/04.01.2023г., утвърдена със заповед на началника на затвора, ежедневната ведомост на наряда и постовата книга за 01.04.2023г. и 06.04.2023г., видеозаписи от охранителната камера на пост № 1 и дадените обяснения от служителя.

От събраните материали е установено, че на 01.04.2023г. от 20,00ч. до 08,00ч. на 02.04.2023г. в наряд са мл. експерт К. И. – командир на отделение и мл. инсп. М. Д. - надзирател. От прегледаните записи става ясно, че в 00,08ч. мл. инсп. Д. влиза в банята и излиза в 02,07ч. /1 час и 59 мин./ В ежедневната ведомост и в постовата книга е отразено, че почивката на Д. е от 01,00ч. до 02,00ч., което не отговаря на действителните часове. На 06.04.2023г. от 20,00ч. до 08,00ч. на 07.04.2023г. мл. експерт К. И. е дежурен в наряд с мл. инсп. Р. П.. От видеозаписите се установява, че Р. П. ползва почивка от 23,51ч. до 01,31ч. В ежедневната ведомост и в постовата книга е отразена почивка от 00,30ч. до 01,30ч., не е имало сдаване на поста в постовата стая. Комисията е стигнала до заключението, че посочените в ежедневната ведомост и постовата книга на 01.-02.04.2023г. и на 06.–07.04.2023г. часове на физиологични почивки на мл. инсп. Д. и мл.инсп. П. не отговарят на действително ползваните, извън регламентирания график са и с по-голяма продължителност, в нарушение на т.6.7. от Инструкция за особеностите на пост № 1 – първа физиологична почивка от 22,00ч. до 22,30ч., почивка за хранене – от 00,00ч. до 00, 30ч. и втора физиологична почивка – от 05,00ч. до 05,30ч. Според комисията неспазването на часовете и продължителността на физиологичните почивки на постовия надзирател на посочените дати и посочването на невярна информация в ежедневната ведомост и постовата книга, представлява неизпълнение на преките задължения на командира на отделение в затворническо общежитие, посочени в длъжностната характеристика за длъжността като са изброени общо пет задължения: Да познава нормативните документи, регламентиращи дейността по изпълнение наказанието лишаване от свобода, заповедите на началника, утвърдените планове и графици; Да подготвя надзирателите за носене на служба и да изисква от тях добре да знаят служебните си задължения; Да обучава надзирателите от отделението към висок професионализъм и търси строга отговорност от постовите за точното изпълнение на служебните задължения и отдадените разпореждания; Отговаря за своевременната подготовка и смяна на наряда и непосредствено ръководи и контролира службата му; Изготвя ежедневната ведомост на наряда съгласно изготвения и утвърден график.

В дадените писмени обяснения К. И. е възразил срещу обвинението за неоказан контрол над подчинените служители, защото той лично е разпоредил на М. Д. и на Р. П. да почиват по два часа като компенсация от предходен наряд, защото на дневните смени е натоварено и не могат да си ползват целите почивки, които са отразени в ежедневната ведомост. А в инструкцията на поста е записано, че командира на отделение може да променя времето за физиологичен режим на труд и почивка, съгласно оперативната обстановка в ЗООТ. От там идва разминаването в ежедневната ведомост, тъй като компенсацията от предходния наряд няма как да се отрази в ежедневната ведомост.

Това възражение е отхвърлено от проверяващата комисия, тъй като никъде не е регламентирано, че може да се компенсират неползвани почивки от предходен наряд, а и неползваните почивки не са отразени в служебната документация – в ежедневната ведомост е записано, че почивките са ползвани, от където може да се заключи, че отново в служебната документация е посочена невярна информация.

Неосъщественият контрол над подчинени и посочването на невярна информация в ежедневната ведомост и постовата книга, с което е прикрил неспазването на инструкцията, са квалифицирани като нарушение на чл. 194 ал.2 т.1 ЗМВР –„ неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове и разпорежданията на преките ръководители“ – в случая инструкцията за особеностите на пост № 1 и длъжностната характеристика, за което се предлага наказание по чл. 200 ал.1 т.11 ЗМВР –„порицание“ за срок от 6 месеца за минималния предвиден в закона срок, предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Посочено е, че е назначен на длъжност „надзирател“ в З. Б. през януари 2000г., наказван е два пъти – с „мъмрене“ за срок от три месеца със Заповед № 465/23.04.2004г. на началника на затвора и с „мъмрене“ за срок от 1 месец със Заповед № Л-1108/01.04.2023г. на началника на затвора /погрешно е посочена годината – заповедта е от 2022г. и е приложена по делото/, награждаван е многократно с писмени похвали и парични награди.

След запознаване със справката и връчена покана за даване на писмени обяснения, служителят не е депозирал допълнителни обяснения в предоставения му 3-дневен срок.

С процесната Заповед № Л-2581/17.08.2023г. на Началника на З. Б. на жалбоподателя, заемащ длъжност „командир на отделение“ в Затворническо общежитие „Белене“ е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца на осн. чл. 200 ал.1 т.11 и чл. 194 ал.2 т.1 ЗМВР за нарушение на служебната дисциплина за описаните в справката нарушения, затова че не е контролирал продължителността на ползваните от постовите надзиратели физиологични почивки и е прикрил неспазването на т. 6.7 от Инструкцията за особеностите на пост №1 с Рег. № ИЗ-85/04.01.2023г., утвърдена от Началника на Затвора – Белене, като е посочил невярна информация в служебната документация, с което виновно е нарушил изискванията на т.V от длъжностната характеристика.

Длъжността „командир на отделение“ е младши изпълнителска и е йерархично подчинена на Началника на затвора, Зам. началника по Ръководство на надзорно-охранителната дейност, Началник сектор „Затворническо общежитие“, Началник група „Надзорно-охранителна дейност“ и Г. надзирател. Надзирателите са пряко подчинени на Командира на отделение. Той осъществява организация, подготовка и носене на службата по време на дежурство от надзорно-охранителния състав на затвора според длъжностната характеристика.

Заповедта е издадена от Началника на Затвора Белене. Съгласно чл. 15 ал.1 т.3 ЗИНЗС той има правомощия да налага дисциплинарните наказания по чл. 197 ал.1 т.1-3 от ЗМВР – мъмрене, писмено предупреждение и порицание на подчинените му служители. Съгласно чл. 15 ал.1 т.6 ЗИНЗС началникът на затвора лично осъществява контрол по носенето на постовата служба и организацията на охраната. Проверката е възложена и дисциплинарната отговорност на служителя е реализирана от компетентния дисциплинарно-наказващ орган.

Заповедта е издадена в необходимата писмена форма и съдържа всички законови реквизити съгласно чл. 210 ЗМВР. Мотивирана е с изготвената справка от проверката и установените в нея факти, които са възпроизведени в заповедта като фактически основания, като изцяло е възприета преценката на комисията за извършеното нарушение и предложеното наказание.

Съгласно чл. 208 от ЗМВР при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 200 ЗМВР, за което се предвижда дисциплинарно наказание „порицание“ дисциплинарното производство може да започне и без издаването на заповед, в този случай то започва с първото действие за установяване на нарушението. Процесното дисциплинарното производство е започнало с издаването на заповедта за проверката от назначената комисия, която да изследва въпроса и да събере доказателства дали е извършено дисциплинарно нарушение от служителя, какво точно, какви са обстоятелствата и причините за извършването му и какво наказание да се наложи.

Спазени са сроковете по чл. 195 ал.1 ЗМВР за налагане на наказанието – не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Заповедта е издадена на 17.08.2023г. Нарушенията са извършени на 01.- 02.04.2023г. и на 06.-07.04.2023г., с оглед на което едногодишният срок за налагане на наказанието не е изтекъл. Съгласно чл. 196 ал.1 ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Според ал.2 дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисиплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно-наказващ орган. Писмената справка до Началника на Затвора Белене, с която е приключила дисциплинарната проверка е регистрирана на 05.07.2023г., предвид което е спазен и двумесечният срок за налагане на наказанието, считано от неговото откриване.

Вътрешните правила за организацията и дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания в системата на ГДИН, утвърдени със Заповед № ЛС-04-374/27.07.2021г. на Министъра на правосъдието преповтарят разпоредбите на ЗМВР, като към тях са приложени образци на документи, с които процедурите са стандартизирани. Не е нарушено правото на служителя на участие в производството, той се е запознал лично със записа от камерите за видеонаблюдение, дал е писмено обяснение в хода на проверката като е изложил възраженията си. Преди издаване на заповедта са проверени сочените от него обстоятелства, но са приети за неоснователни. Дадена му е възможност след запознаването със справката да представи допълнителни обяснения, от която не се е възползвал.

Участието на П. М. в състава на назначената комисия не е процесуално нарушение. Според длъжностната характеристика за инспектор „Човешки ресурси“ в Затвора Белене, каквато длъжност заема, в нейните преки задължения се включва активното участие в производството по налагане на дисциплинарни наказания, като функцията й е да следи за законосъобразността на процедурата, както и да изготвя проект на заповеди за налагане на наказания и да води отчетност на дисциплинарната практика в затвора. Компетентността на останалите двама служители от комисията е свързана с проверяваната постова дейност. Крайното решение дали да издаде заповед за наказание е на дисциплинарно-наказващия орган, а изготвилия заповедта служител не е издател на акта.

Основателни са доводите, че съществува неяснота относно извършеното нарушение по начина, по който е описано и дадената правна квалификация. В заповедта са описани две отделни деяния, представляващи нарушение на произтичащите от длъжностната характеристика задължения за носене на службата, изброени са общо пет задължения по длъжностната характеристика като не е прецизирано конкретно кое от тях не е изпълнено. Квалифицирани са като едно нарушение по чл. 194 ал.2 т.1 ЗМВР – неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители, за което на осн. чл. 200 ал.1 т.11 ЗМВР е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца до 1 година. Не е посочено неизпълнението на задълженията по длъжностна характеристика в коя от посочените хипотези попада. Неправилно е квалифицирано по чл. 194 ал.2 т.1 ЗМВР, то следва да се квалифицира по чл. 194 ал.2 т.2 ЗМВР – неизпълнение на служебните задължения, за което в чл. 200 ал.1 т.11 ЗМВР е предвидено наказание „порицание“. В същото време се сочи, че не е контролирал продължителността на ползваните от постовите надзиратели физиологични почивки и е прикрил неспазването на инструкцията за особеностите на пост №1 като е посочил невярна информация в служебната документация. Неупражняването на контрол над подчинени е визирано в чл. 200 ал.1 т.6 ЗМВР, а укриването на дисциплинарни нарушения в чл. 200 ал.1 т.8 ЗМВР и не кореспондира с посочената в заповедта т.11, което създава допълнително объркване и неяснота относно правната квалификация на извършеното нарушение.

От фактическото описанието може да се направи извод, че се касае за две отделни нарушения, представляващи неизпълнение на служебните задължения, произтичащи от длъжностната характеристика, но без ясна конкретизация и точна правна квалификация.

Точка 6.7. от Инструкция за особеностите на пост № 1 в Затворническо общежитие „Белене“, утвърдена от Началника на Затвора Белене, регламентира физиологичния режим на труд и почивка, използвани за отдих и възстановяване, и почивките за хранене, които се ползват от постовия за смяната от 20:00ч. до 08:00ч. както следва: първа физиологична почивка/отдих – от 22:00ч. до 22:30ч.; почивка за хранене – от 00:00ч. до 00:30ч.; втора физиологична почивка/отдих – от 05:00ч. до 05:30ч. Според инструкцията командирът на отделение може да променя времето за физиологичен режим на труд и почивка съгласно оперативната обстановка в затвора.

К. И. не оспорва, че подчинените му надзиратели са ползвали почивките си слято и с по-голяма продължителност от регламентираните и това не е намерило отражение в служебната документация - в постовата книга и в ежедневната ведомост.

Основателно е възражението на жалбоподателя, че е в неговите правомощия съгласно т.6.7 от инструкцията да променя времето за физиологичен режим на труд и почивка, съгласно оперативната обстановка в затвора и затова той лично е разпоредил на подчинените му надзиратели да ползват слято почивките си по време на нощния наряд, а по-голямата продължителност е като компенсация от предходен наряд, защото през дневните смени е натоварено и не могат да ползват полагащите се почивки. Това не е намерило отражение в служебната документация, вписаните от К. И. почивки в ежедневната ведомост и в постовата книга не отговарят на действително ползваните и са неверни. По време на дежурствата е било спокойно, не е имало произшествия. След 21.00ч. се извършва вечерна проверка на лишените от свобода, а коридорът към спалните им помещения се заключва, както и двете други спални помещения до 6:00ч. сутринта. Обстановката във и извън общежитието се наблюдава от постовата и командирска стая и чрез видеокамери.

Обяснението на разпитаните свидетели е, че такава е била практиката в ЗО за сливане на почивките при нощните наряди и ползване на удължени почивки през спокойната част на денонощието към средата на смяната с цел ефективна почивка и като компенсация за неползвани почивки през дневните наряди, когато е много по-натоварено. Тази практика се е наложила със съгласието на началника на ЗО, на когото е йерархично подчинен командира на отделение. Осъществявала се е по преценка и разпореждане на командирите на отделение към пряко подчинените им надзиратели.

Наложено е едно наказание „порицание“ в минимален размер за двете описани нарушения. Съгласно чл. 197 ал.3 т.2 ЗМВР, когато държавен служител е извършил две едновременно установени нарушения на служебната дисциплина, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания, наказващият орган, след като определи наказание за всяко, може да наложи едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок. Нормата е диспозитивна, наказващият орган може да наложи едно общо наказание за максимално предвидения срок, като преди това е длъжен да извърши преценка и да определи наказание за всяко едно от тях. В случая е наложено едно наказание за минималния срок, без да е извършена преценка на обстоятелствата за всяко едно от описаните нарушения и да се определи наказание поотделно за всяко едно от тях и общото наказание. Затова не става ясно наложеното наказание за кое от нарушенията се отнася или и за двете заедно в нарушение на чл. 197 ал.3 т.2 ЗМВР.

В мотивите на заповедта дисциплинарно-наказващият орган е декларирал, че е наложил наказанието след оценка на събраните доказателства, като е взел предвид тежестта на нарушението, настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата, писмените обяснения на служителя и дадената възможност да даде допълнителни обяснения след запознаване със справката, от която не се е възползвал. Бланкетното деклариране за извършена преценка на обстоятелствата, визирани в нормата на чл. 206 ал.2 ЗМВР при определяне вида и размера на наказанието не изпълнява изискванията на закона, защото е формално и не доказва извършване на дължимата преценка. Назначената комисия е имала задача да извърши проверка на причините, поради които служителят К. И. – командир на отделение в ЗО „Белене“ не е оказал контрол на подчинените си и неправилно е водил служебните книги. Според изготвената справка сочените нарушения са доказани, а по отношение на останалите обстоятелства, имащи значение за налагане и определяне вида и размера на наказанието е изследвано единствено поведението на служителя по време на службата - че е назначен на длъжността от 2000г., награждаван многократно с писмена похвала и парични награди. Посочените две наказания „мъмрене“ за срок от 3 мес. със заповед № 465/23.04.2004г. и „мъмрене“ за срок от 1 мес. със заповед № Л-1108/01.04.2022г. са заличени с изтичането на 6 месеца от изтърпяването им на осн. чл. 213 ал.1 ЗМВР и не следва да се взимат предвид. В останалата част заключението на комисията е бланкетно, преповтаря разпоредбата на закона и е възпроизведено в заповедта за налагане на наказанието. Декларативно е прието, че виновно е нарушил задълженията си по длъжностна характеристика, но не е установено какви са причините за нарушенията, не е изследвано, налице ли е виновно поведение от служителя, формата на вината - умисъл или непредпазливост, не е преценена тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено.

От съвкупната преценка на всички събрани доказателства, включително и в съдебната фаза на производството съдът счита, че освен допуснатите съществени процесуални нарушения, липсва и виновно извършено нарушение от наказания служител.

Командирът на отделение е йерархично подчинен на Началника на Затворническото общежитие. Времето на ползване и времетраенето на почивките от надзирателите, се определя според оперативната обстановка по преценка и разпореждане на командира на отделение, който следва да съобразява и съблюдава спазването на правилата, регламентирани в инструкцията и може според инструкцията да променя времето за физиологичен режим на труд и почивка на наряда, съгласно оперативната обстановка в затвора. В случая оперативната обстановка е била спокойна и не е възникнала обективна пречка за ползване на почивките в регламентираното време, което да налага ползването им по друго време. Почивките са ползвани от надзирателя слято и с по-голяма обща продължителност от предвиденото, по преценка и разпореждане на прекия му ръководител, което е в неговите правомощия според цитираната инструкция. Ползването на почивките по установения при проверката начин, видно от писмените и гласни доказателства, е било неформално установена практика в затворническото общежитие, която се е осъществявала по преценка и разпореждане на командирите на отделение и със знанието и съгласието на началника на ЗО. Наложена е от обстоятелството, че към средата на нощното дежурство обстановката е спокойна, помещенията са заключени след извършената вечерна проверка, осъществява се контрол и чрез видеонаблюдение. По това време настъпва и естествена физиологична умора за наряда, по средата на смяната е предвидено времето за хранене, което позволява да се ползва по-дълга почивка, чрез сливането на определените почивки за хранене и за физиологична почивка в първата и втората половина на дежурството с обща продължителност до 1,30мин. не противоречи на инструкцията. Удължаването на времето се обяснява с друга наложена практика за компенсиране на неползвани почивки по време на дневните наряди, когато е по-натоварено, което не е рагламентирано в инструкцията, също се е осъществявало със знанието и съгласието на Началника на ЗО, съответно в постовата книга и ежедневната ведомост това не се отразява. Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че не са възникнали вредни последици, тъй като по време на дежурството не са настъпили произшествия заради намалена бдителност на наряда. Всички тези факти и обстоятелства не са били изследвани при проверката от назначената комисия и наказващият орган не ги е съобразил. Респективно в заповедта не са изложени мотиви относно наличието на виновно поведение на служителя, формата на вината, настъпили вредни последици за всяко отделно нарушение с определяне на съответното наказание за всяко от тях и едно общо наказание, което е довело до издаването на незаконосъобразна заповед поради допуснати съществени процесуални нарушения и липсата на виновно извършено нарушение от служителя.

По изложените съображения оспорената заповед следва да се отмени като незаконосъобразна.

При този изход на делото в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените деловодни разноски – д.т. 10 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1080 лв., платими от бюджета на ГДИН.

Съгласно чл. 211 ЗМВР решението на административния съд по спорове за налагане на дисциплинарни наказания по чл. 197 ал.1 т.1,2,3,4 и 5, в това число и при налагане на дисциплинарно наказание по т.3 – „порицание“, не подлежи на касационно оспорване.

Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № Л-2581/17.08.2023г. на Началника на Затвора Белене, с която на К. П. И. от гр. Белене, заемащ длъжност „командир на отделение“ в затворническо общежитие „Белене“ е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца на осн. чл. 200 ал.1 т.11 и чл. 194 ал.2 т.1 ЗМВР за нарушение на служебната дисциплина.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София да заплати на К. П. И. от гр. Белене направените деловодни разноски в размер на 1080 лв. за адвокатско възнаграждение и 10 лв. за държавна такса.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно оспорване.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.