Р Е Ш Е Н И Е
№188
гр. Търговище, 22.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Търговище, ІІІ-ти състав, в публично заседание на дванадесети
декември две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател:
Стоян Колев
при секретаря
СТОЯНКА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията СТОЯН КОЛЕВ адм. дело № 260
по описа за 2023 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК, вр.
чл. 49, ал. 1 от НАРЕДБА № 8 от 20.06.2023 г. за условията и реда за прилагане
на интервенциите от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските
райони за периода 2023 – 2027 г. в сектора на пчеларството (Наредбата).
В жалбата се поддържа нищожност на оспорения акт по съображения за липса на компетентност за Директора на ОД на ДФЗ – Шумен да одобрява
или отхвърля заявления за подпомагане с уведомителни писма по смисъла на чл.
49, ал. 1 от Наредбата. В тази връзка се сочи наличие на компетентност за
постановяване на такъв административен акт за Изпълнителния директор на ДФ
"Земеделие", като се поддържа тезата за липса на възможност същия да
делегира другиму това правомощие. Сочи се незаконосъобразност на оспорения административен
акт по съображения за допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния
закон. Като съществени нарушения основно се сочи отсъствието на конкретни
мотиви относно материалноправните основания за отказ от финансово подпомагане.
Твърди се липса на фактически констатации, в това число непосочване на фактически и правни основания, въз основа на
които органът е отказал. Липсва посочване на конкретните причини, поради което
се отказва финансиране на заявлението в частта му, надвишаваща одобрените
разходи. Като неправилно приложение на материалния закон се поддържа, неспазване
разпоредбата на чл. 28, ал. 1, т. З от Наредбата, според която финансовата
помощ се предоставя в размер, съобразен с броя на пчелните семейства към
момента на кандидатстването. Сочи, че притежава повече от 150 броя пчелни
семейства и му се полага помощ в размер до 3850 лева, която е до 70 % от
одобрените разходи и не надвишава размера, определен в чл. 28, ал. 1 от
Наредбата, като одобрените разходи са до размера на реално извършените, в
случай, че реално извършените разходи не надвишават определените референтни
цени. Твърди се, че размерът на инвестицията е до посочената такава в чл. 28,
ал. 1, т. З от Наредбата и Приложение №4 „Активи и оборудване, допустими за
подпомагане по интервенция „Инвестиции в материални и нематериални активи“,
Група III от същата Наредба. Налага доводи за наличие на нормативните
предпоставки за одобряване на инвестицията в размера на офертната цена на
актива - 1199,00 лева, съответно одобряване на финансовата помощ в размер на
839,30 лева (представляваща 70% от одобрения разход). Сочи се, че като е
одобрил размер на инвестицията - 736,60 лева и размер на финансовата помощ -
514,92 лева и е отказал финансиране на заявлението за подпомагане в частта му,
която надвишава одобрените разходи по т. 1, административният орган е
постановил незаконосъобразен акт, който в обжалваната му част не съответства на
материалния закон и на неговата цел. На изложените доводи се моли отмяна на
оспорения акт в оспорената част като се претендират и съдебно-деловодни
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не
се представлява.
Ответникът – Директора на ОД на ДФЗ – Шумен, чрез
процесуален представител - ю. к. М. А., оспорва жалбата като неоснователна и
недоказана. По същество на спора в съдебно заседание сочи, че УП е издадено от
компетентен орган, т.к. съгласно Заповед на изп. директор с № 03-РД/4134 от
30.08.2023 г. са делегирани правомощия на директорите на областните дирекции,
съгл. чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП. Съгласно пар. 3 от Наредба № 8 от 20.06.2023 г.
Оспорва твърденията на жалбоподателя за липса на мотиви в УП, като поддържа, че
макар в самото УП да не е посочено точно, конкретно основанията за отказа и са
цитирани само правните разпоредби, в самата преписка са представени справки от
системата ИСАК относно основанието за отказ. Въз основа на тези твърдения
налага съображения за спазване изискванията на ТР № 16/3.03.1975 г. на Общото
събрание на Гражданската колегия на Върховния съд, според което мотивите на административния
акт могат да бъдат изложени и отделно от този акт до изпращане на жалбата пред
съда, към по-горестоящия адм. орган. В допълнение поддържа и становище по
спазване в акта на материалния закон, позовавайки се на разпоредбата в чл. 9,
ал. 1 от наредбата, съгласно която финансовата помощ по интервенциите по чл. 4,
т. 2, 3, т. 4, буква "а", т. 5 и 7 се изплаща на база референтни цени
по видове разходи/активи съгласно приложение № 1. от Наредбата. Сочи, че в
самото Приложение 1, във вид „моторни коси“ е посочено, че моторна коса с тип
задвижване - двигател с вътрешно горене до 40 куб. см. е с референтни цени. В
същата ал. 2 на чл. 9 от Наредбата, е цитирано, че самият списък за разходите с
определени референтни цени, се публикува на интернет страницата на ДФ
„Земеделие“ със заповед на Министъра на земеделието и храните за одобряване на
списъка. Такава заповед е представена в адм. преписка към делото и Заповедта е
с №РД09-642/29.06.2023 г. на Министъра на земеделието и храните. В самото
приложение „Косачки“, вид „моторна коса“ също било посочено, че е с двигател с
вътрешно горене с работен обем до 40 куб. см. По този начин самата инвестиция,
за която е кандидатствал бенефициента се изплащала от ДФ „Земеделие“ по
референтни цени, а не по представената оферта от бенефициента. По изложените
съображения счита жалбата за неоснователна, претендира присъждане на ю. к. възнаграждение.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, приема за установено от фактическа и правна следното:
По допустимостта:
Жалбата е депозирана пред компетентния съд, от
активно процесуално легитимирано лице, чиито права и законни интереси са
засегнати от оспорения административен акт. Уведомителното писмо е връчено на жалбоподателя
на 16.09.2023 г., чрез СЕУ (л. 11), като в него е указано, че подлежи на
обжалване по съдебен ред пред административния съд по постоянен адрес или
седалището на посочения в акта адресат, в 14-дневен срок от съобщаването му. Жалбата
е подадена до съда чрез административния орган на 26.09.2023 г. (л. 6). Субективното
право на оспорване е реализирано в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен
срок по чл. 149, ал. 1 АПК. С оглед изложеното съдът приема, че жалбата
инициирала настоящото производство, е подадена от надлежна страна, в срока за
обжалване, процесуално допустима е и
подлежи на разглеждане по същество.
По основателността:
Представените по делото писмени
доказателства обуславят следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят е регистриран като земеделски
производител с Уникален регистрационен номер (УРН) 603417 в Интегрираната
система за администриране и контрол (ИСАК).
На 24.07.2023 г. жалбоподателят подава заявление (л. 13)
за подпомагане за кампания 2023 г. с УИН 29/240723/65389 по схема за развитие
на земеделието за периода 2023-2027г. в сектор „Пчеларство“ за подпомагане за финансиране на разходи по интервенция I.E.5 „Инвестиции
в материални и нематериални активи“, дейност а) „Осигуряване на техническо
оборудване машини и съоръжения за добив и първична обработка на пчелни
продукти, както и за обезпечаване на дейности, свързани с отглеждането и
здравето на пчелните семейства“. Към заявлението са приложени и оферта,
попълнени декларации приложение № 4 от Наредбата (л. 14 – 21). С подаденото заявление жалбоподателят
кандидатствал за финансиране на разход за придобиване на материален актив -
моторна коса (със задвижване от двигател с вътрешно горене (ДВГ) с работен обем
до 40 куб. см) на стойност 1199 лева, за която представил една оферта (л. 14).
На 15.09.2023 г. е издадено оспорваното уведомително
писмо, по силата на което са одобрени за финансирани разходи , както следва:
За интервенция I.E.5 „Инвестиции в материални и
нематериални активи“
Дейност а) „Осигуряване на техническо оборудване
машини и съоръжения за добив и първична обработка на пчелни продукти, както и
за обезпечаване на дейности, свързани с отглеждането и здравето на пчелните
семейства“
- Одобрен размер на инвестицията: 735.6 лв.;
- Одобрен размер на финансовата помощ: 514.92 лв..
В Раздел II. от оспорения акт е посочено – „ОТКАЗВАМ
финансиране на заявлението за подпомагане, в частта му, която надвишава одобрените
разходи по т. I от настоящото уведомително писмо.
- за IE5 - Инвестиции в материални и нематериални
активи.“
Формално е посочено, че писмото е издадено на
основание чл. 20а, ал. 1, ал. 2, т. 1 и ал. 4 от Закона за подпомагане на
земеделските производители и чл. 49, ал. 1 ,във връзка с чл. 46, ал. 1, т. 3 от
Наредба № 8 от 20.06.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите
от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода
2023-2027 г. в сектора на пчеларството, обн., ДВ, бр. 54 от 23.06.2023 г.
(Наредба № 8 от 20.06.2023 г.) и Заповед № ОЗ-РД/4134/30.08.2023 г. на
изпълнителния директор на ДФ “Земеделие “.
Посочено е, че с УП уведомяват жалбоподателя, че
заявлението му за подпомагане с УИН 29/240723/65389 от 24.07.2023, е одобрено
при гореописаните параметри.
В УП е посочено също, че е в съответствие с чл. 49,
ал. 3, т 1, 2, 3 и 5 и/или чл. 26-28 от Наредба № 8 от/20.06.2023 г. за
условията и реда за прилагане на интервенциите от Стратегическия план за развитие
на земеделието и селските райони за периода 2023-2027 г. в сектора на
пчеларството. Дадени са указания за сключване на административен договор по
подпомагането и са указани последиците от пълно неизпълнение на задължения за
извършване на разходите по дадена дейност по договора.
Към административната преписка са приложени
разпечатки от система ИСАК в които е отразена одобрената финансова помощ по За
интервенция I.E.5 „Инвестиции в материални и нематериални активи“ в размер на
514,92 лв. като е записано, че представлява
ОБЩО ОДОБРЕНА ФИНАНСОВА ПОМОЩ ПО ИНТЕРВЕНЦИЯТА (70% от одобрените
разходи по интервенцията, но не повече от определения размер, съобразен с броя
на пчелните семейства към момента на кандидатстването , а именно: от 10 до 49
броя пч. сем. - до 1650 лв.; от 50 до 149 броя пч. сем. - до 2750 лв.; над 150
броя пч. сем. и за кандидат - група и организация на производители на мед и
пчелни продукти и техните асоциации - до 3850 лв.)
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Относно валидността и процесуалната законосъобразност
на акта:
Държавен фонд "Земеделие" е акредитиран за
разплащателна агенция (РА) за Република България за прилагане на ОСП на ЕС (чл.
11, ал. 2, т. 4 и чл. 11а ЗПЗП). Разплащателна агенция, съгласно § 1, т. 13 ДР
на ЗПЗП е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления,
проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски
фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на
земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз.
Акредитацията, според § 1, т. 15 ДР на ЗПЗП е "процедура по признаване на
статут на Разплащателна агенция от национален компетентен орган въз основа на
оценка на възможностите за администриране и осчетоводяване на средствата от
Европейските земеделски фондове съгласно законодателството на Европейския
съюз".
Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП
изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор на Разплащателната
агенция и представлява същата.
Разпоредбите на чл. 49, ал. 1 от Наредбата предвиждат
изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" да одобрява или отхвърля
заявлението за подпомагане с уведомително писмо. Същото подлежи на оспорване
пред компетентния съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като
оспорването не спира неговото изпълнение. Разпоредбата на чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП
пък предвижда възможност изпълнителният директор да делегира със заповед
правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното
законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени
заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на
заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда.
Видно от приложената по административната преписка
Заповед № 03-РД/4134/30.08.2023 г. (л. 31) Изпълнителния директор на ДФ
"Земеделие" е делегирал на директорите на Областните дирекции на ДФ
"Земеделие" правомощия да подписват уведомителни писма за одобрение
на заявление за подпомагане по Интервенциите от СП за развитие на земеделието
за периода 2023-2027 година в сектора на пчеларството. Следователно, противно
на твърденията в жалбата административният акт е издаден от компетентен орган,
действал в кръга на предоставените му правомощия.
Обжалваният административен акт е постановен в
предвидената от закона писмена форма, но при неспазване на нормативно
установените изисквания за съдържание на акта. Съгласно разпоредбата на чл. 59,
ал. 2, т. 4 АПК, административният акт трябва да съдържа фактическите и правни
основания за неговото издаване, формулирани по начин, даващи възможност на
адресата на акта да разбере волята на органа и да защити правата и интересите
си, ако счита че са нарушени.
Фактическите основания за издаването на акта по
смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. първо АПК, са конкретните факти, въз
основа на които административният орган приема, че са налице нормативно
предвидените материалноправни предпоставки за упражняване на предоставена му от
закона компетентност. В случая в оспорения административен акт не са изложени
каквито и да е било мотиви, въз основа на какви фактически констатации и
обстоятелства органът е приел, че по отношение на заявения от жалбоподателя размер
на средствата за подпомагане по Интервенциите от СП за развитие на земеделието
за периода 2023-2027г. в сектор „Пчеларство“ е налице основание да бъде
отказано плащането на сумата за разликата от 514.60 лв. до целия заявен размер от
839,30 лева по схемата за подпомагане. В обстоятелствената част на
уведомителното писмо са посочени единствено правните норми въз основа на които
органът черпи своите правомощия и реда по който се осъществява подпомагането; предоставения
размер на за финансиране следните разходи за интервенция I.E.5 „Инвестиции в
материални и нематериални активи“, Дейност а) „Осигуряване на техническо
оборудване машини и съоръжения за добив и първична обработка на пчелни
продукти, както и за обезпечаване на дейности, свързани с отглеждането и
здравето на пчелните семейства“; посочен е одобрения размер на инвестицията:
735.6 лв.; Одобрения размер на финансовата помощ: 514.92 лв.; в Раздел II. От
разпоредителната част на акта е записано „ОТКАЗВАМ финансиране на заявлението
за подпомагане, в частта му, която надвишава одобрените разходи по т. I от
настоящото уведомително писмо.
- за IE5 - Инвестиции в материални и нематериални
активи.“.
Липсва обаче каквото и да е посочване, още по-малко
фактическо обосноваване, при каква хипотеза се основава възприетото
административно решение за одобряване размер на инвестицията от 735.60 лв. и размер
на финансовата помощ от 514.92 лв., обективирано в обжалваното уведомително
писмо. Такова въобще липсва и относно отказаната разлика между заявеният размер
на инвестицията от 1199,00 лева и на финансовата помощ от 839,30 лева. Така, на
практика, излагането на мотиви във връзка с постановения отказ за финансово
подпомагане по подаденото от жалбоподателя заявление за подпомагане, се свежда
до бланкетно изброяване на правните норми, въз основа на които произтича
компетентността на органа и реда за осъществяване на мярката, като липсва
посочване и обосноваване на конкретни и относими фактически констатации,
субсумиращи се в някоя от хипотезите за извършване на частичен отказ по чл. 49,
ал. 3 от Наредбата. Както страната, така и съдът са поставени в хипотеза да извличат
и тълкуват волята на органа от съпътстващите издаването на УП документи и
изявленията на страните по делото, тъй като в оспорената част от съдържанието
на ИАА не съществува никаква яснота за фактическите и правни основания въз
основа на които административният орган е направил оспорения частичен отказ за
финансиране. Напълно неясно е от какво произтича този отказ – дали се касае за липса
или нередовност на документите или при непълнота или неяснота на заявените
данни и посочените факти, установени при проверките по чл. 46, ал. 1, т. 1 и 2
от Наредбата; на несъответствие с условията за подпомагане по съответната
дейност, описани в раздели I – IХ от глава пета на Наредбата; за неотстраняване
на нередовностите и непълнотите в срока по чл. 45, ал. 1 от Наредбата; за
недостатъчен бюджет по интервенцията/дейността или за несъответствие с изискванията на чл. 10 и 11
от Наредбата, всяко от които съставлява самостоятелно основание за отказ,
произтичащо от осъществяването на различни юридически факти.
Горното, безспорно препятства установяването на какво
основание е са намалени или отказани плащанията на сумите по схемите за подпомагане.
Съдът приема, че не представлява изложение на
фактическите основания по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. първо АПК за
издаването на административния акт, съдържащата се системата ИСАК информация
относно заявлението на жалбоподателя. Още във фазата на административното
производство земеделският производител следва да е запознат с конкретните
фактически и правни основания за отказ за подпомагане. В процесното УП, освен
че липсва такава конкретизация, не е налице и препращане към определен документ,
съдържащ се в преписката по издаване на акта, който да обоснове формирания
извод на административния орган.
Едва в съдебното заседание по делото, от
процесуалният представител на ответника са изложени определени правни и
фактически основания относно постановения частичен отказ. В съдебното заседание
е представена разпечатка от кореспонденция по ел. поща между процесуалния
представител на ответника и отдел представителство и мляко в ДФ „Земеделие“
относно постъпилата жалба на П.П. (л. 12 от делото). Действително, изложените от
отговора по запитването указания внасят определена яснота относно съображенията
на административния орган да откаже или намали размера на помощта, но същите не
могат да заместят мотивите за издаване на оспореното УП. Според ТР № 16/1975 г.
на ОСГК на РБ мотивите на ИАА може да се съдържат и в друг документ, съставен с
оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на
издателя на акта органи. В случая обаче не е налице и тази хипотеза – в УП
липсва позоваване на друг, предхождащ го документ, съществуващ като основание
за намаленията. Такива не са представени и като част от административната
преписка. Мотиви относно намаленията са изложени едва в цитираната
кореспонденция по ел. поща, която не предхожда УП, а е последваща издаването
му, освен това, то представлява писмено становище на административния орган,
изразено по повод постъпилата пред съда жалба срещу Уведомителното писмо, а не
мотиви на самото оспорено уведомително писмо. Такива мотиви следва да са
изложени в друг документ и то преди издаването на акта. Жалбоподателят, като
адресат на акта не е бил запознат с описаните в тази кореспонденция фактически
основания и съответно не е могъл да оспори същите с подадената до съда жалба и
адекватно да организира защитата си срещу него. По смисъла на цитираното
тълкувателно решение е недопустимо административният акт да се мотивира във
фазата на съдебното производство (какъвто е настоящия случай). Волята на
административния орган не следва да бъде изяснявана в съдебното производство по
оспорване на административния акт, чрез въвеждане на фактически и правни
основания – такива, които не са включени нито в акта, нито в преписката по
издаването му.
По изложените съображения не може да се приеме, че с
представената кореспонденция се допълват мотивите на оспорения индивидуален
административен акт и по този начин тяхната непълнота се санира.
Неоснователно е позоваването на процесуалния
представител на ответника, на разпечатката от ИСАК за документ, който би
обосновал отказ по заявеното финансово подпомагане. Този документ на първо
място не е изрично посочен в оспореното писмо и освен това няма данни да е
връчен на жалбоподателя. Освен това, същият буквално преповтаря разпоредбите на
чл. 28, от Наредбата, като отново липсват съображения, които да са
възпроизведени в акта, за да се приеме, че тези съображения са такива по
издаването му, обосноваващи конкретно посочения от административния орган отказ
по заявеното подпомагане. Следователно отново не е налице хипотезата на ТР
16/1975 на ОСГК на ВС. Посочените в документа, към който административният акт
препраща би могло да се приемат за надлежно фактическо основание само ако е
обвързано с конкретно несъответствие с критериите, съдържащи се в чл. 49, ал. 3
от Наредбата. В случая това не е сторено, като бланкетното позоваване на
нормативни актове, е крайно недостатъчно.
Всичко гореизложено води до извода за
незаконосъобразност на оспореното уведомително писмо в оспорената част, което
налага отмяната му и необходимостта от връщане на преписката на
административния орган на основание чл. 173, ал. 2 АПК за ново произнасяне по
подаденото заявление за подпомагане, съобразно указанията, дадени в мотивите на
настоящото решение.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2,
предложение две от АПК, във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ УВЕДОМИТЕЛНО ПИСМО с изх. №
07-272-6500/192/15.09.2023г. на Директора на ОД на ДФЗ – Шумен (УП), в ЧАСТТА
му относно по раздел II, с която се отказва финансирането на заявлението за
подпомагане, надвишаващо одобрените разходи по т. 1 от УП по заявление за
подпомагане с УИН 29/240723/65389 от 24.07.2023г. по Интервенциите от СП за
развитие на земеделието за периода 2023-2027г. в сектор „Пчеларство“.
ИЗПРАЩА преписката на Директора на ОД на ДФЗ – Шумен,
за ново разглеждане и произнасяне с мотивиран административен акт по подаденото
от П.Д.П., с адрес: *** заявление за подпомагане за кампания 2021 г. с УИН 29/240723/65389
от 24.07.2023г. по Интервенциите от СП за развитие на земеделието за периода
2023-2027г. в сектор „Пчеларство“, при спазване на дадените в решението
указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 174 АПК, едномесечен срок
за издаване на административния акт, считано от влизане в сила на решението.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
Препис от решението да се изпрати на
страните.
СЪДИЯ: