РЕШЕНИЕ
№ 165
гр. К., 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Й.Б.П.
при участието на секретаря Х.К.К.
като разгледа докладваното от Й.Б.П. Гражданско дело № 20205510102019 по
описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 422 във вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 и
чл.86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че въз основа на подадено заявление по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д.
№946/20г. по описа на РС-К. и издадена заповед за изпълнение срещу длъжника Г. Ш. Н. за
вземания в размер на *** лв., връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и с оглед
указанията на заповедния съд предявява иска за установяване на вземането в срока по
чл.415 ал.2 от ГПК. Заявява, че в качеството си на краен снабдител, съгласно чл.98а от
Закона за енергетиката, продава електрическа енергия на клиентите си при публично
известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период са Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "ЕВН Б. Е." ЕАД, одобрени
с решение на ДКЕВР №ОУ013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл.35,
ал.1 от общите условия, същите влизали в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
било необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия /ОУ/
били публикувани на сайта на дружеството. По силата на чл.7, т.1 от ОУ поел задължение
да снабдява с електрическа енергия обекта на ответника с ИТН-****, находящ се в гр.К.,
ул.“Г.“. За Г. Ш. Н. бил открит клиентски номер ****** и той от своя страна, съгласно чл.11,
т.1 от общите условия, се задължил да заплаща всички свои задължения свързани със
снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините определени в същите –
чл.18, ал.1 и ал.2. В изпълнение на задълженията си по общите условия за периода от
23.11.2018г. до 22.01.2019г. "ЕВН Б. Е." ЕАД доставило на обекта на Г. Ш. Н.
електроенергия на обща стойност *** лв., която до момента не била заплатена. Поради
забава в заплащане на консумираната ел.енергия, ответникът дължал законна лихва в общ
размер от *** лв. за периода 11.01.2019г. – 27.05.2020г. Законна лихва за забава се дължала
за период от датата на падежа на всяка фактура до датата на образуване на производството,
както следва: период на доставка от 23.11.2018г.-22.12.2018г., с падеж 10.01.2019г. за
фактура №********** с главница-23.78 лв., лихва за забава от 11.01.2019г.- 27.05.2020г. в
размер на 3.33 лв.; период на доставка 23.12.2018г.-22.01.2019г., с падеж 11.02.2019г. по
фактура №********** за главница-***лв. и лихва за забава от 12.02.2019г.-27.05.2020г. в
размер на 13.97лв. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено
съществуването на вземанията на "ЕВН Б. Е." ЕАД към Г. Ш. Н. за сумите: *** лв.,
1
представляващи стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа
енергия за периода от 23.11.2018г. до 22.01.2019г. и *** лв. обезщетение за забавено
плащане за периода от 11.01.2019 г. до 27.05.2020 г. и законна лихва върху главница от
датата на подаване на заявлението -28.05.2020 г. до окончателно изплащане на
задължението. Претендира съдебни разноски.
В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК, назначеният особен
представител на ответника Г. Ш. Н., оспорва предявените искове като неоснователни.
Заявява, че по силата на чл.7, т.1 и чл.8, т.1 от общите условия ищцовото дружество поело
задължение да снабдява с електрическа енергия обект на ответника в гр.К., ул.“Г.“ №11 с
ИТН-****. Представените фактури имали характер на частен документ, съдържащ изгодни
за издателя-ищец факти. С представените документи не се установявала изправността на
ищеца, тъй като от фактурите не можело да се установи и факта, че ответникът
действително ползвал начислените услуги и то на посочените в тях стойности. От данните
по ч.гр.д.№946/2020г. по описа на К. районен съд се установявало, че Г. Ш. Н. от години не
живеел на посочения адрес по сведения на племенница на ответника -А.Г.С. и кмета на гр.К.
– П.Г.Г.. Моли съда да постанови решение с оглед на събраните в хода на производството
доказателства.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
От приложеното ч.гр.д.№946/2020 г. по описа на Районен съд- К. се установява, че по
подадено от ищеца заявление е издадена заповед №496/01.06.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Г. Ш. Н. с ЕГН-********** от гр.К.,
сумите: ***лв. главница, представляваща стойност на доставена в периода от 23.11.2018 г.
до 22.01.2019 г. ел.енергия по партидата на длъжника с клиентски №******, за обект на
потребление в гр.К., ул.“Г.“ №11 с ИТН-****, *** лв. лихва за забава от 11.01.2019 г. до
27.05.2020 г. и законна лихва върху главницата от 29.05.2020 г. до окончателното изплащане
на вземането, както и ** лв. разноски. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК и в срока по чл.415, ал.4 вр. с ал.1, т.2 от ГПК кредиторът е
предявил в едномесечния срок иска за установяване съществуването на вземанията по
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
При служебна справка в Търговския регистър се установи, че “ЕВН Б.Е.” ЕАД е търговско
дружество с предмет на дейност: обществено снабдяване с електрическа енергия на
потребителите и предоставяне на други услуги, свързани с ел.енергия. От представените
заверени копия на решение №ОУ-013/10.05.2008 г. на ДКЕВР и Общи условия за продажба
на електрическа енергия на “ЕВН Б.Е.” ЕАД и вестник „Дневник“ от 27.05.2008 г. се
установява, че е спазена процедурата и са одобрени от ДКЕВР общите условия за продажба
и цените на ел.енергия на “ЕВН Б.Е.” ЕАД.
По делото са представени: фактура №**********/31.12.2018 г., за отчетен период
23.11.2018г.-22.12.2018г. на стойност 23.78 лв. със срок за плащане до 10.01.2019 г.; и
фактура №**********/31.012019 г. за отчетен период 23.12.2018г.-22.01.2019г. на стойност
*** лв., със срок за плащане до 11.02.2019 г.
Видно от прието по делото декларация за актуализация на клиентски данни и заявление от
27.12.2018 г. до „Електроразпределение Юг“ ЕАД Г. Ш. Н. като клиент с №****** е заявил
извършване на услуга- свърз.с доставка и продажба на енергия във връзка с прекъсване на
ел.захранването от електромер ИТН-****гр.К., ул.“Г.“ №11.
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза с депозирано заключение, неоспорено
от страните, което съдът възприема. Съгласно заключението за периода 23.11.2018 г.-
22.01.2019 г. за обект с ИТН-****, клиентски №****** и място на потребление гр.К.,
ул.“Г.“ №11 с титуляр на партидата Г. Ш. Н. е отчетена по показания на електромер
№*****/2016 г. ел.енергия: от 23.11.2018 г. до 22.12.2018 г. общо 121 kWh /дневна и нощна
тарифа/; и от 23.12.2018 г. до 22.01.2019 г. общо5** kWh /дневна и нощна тарифа/.
Монтирания електромер през процесния период на обекта на ответника е статичен,
еднофазен, двутарифен и е годно средство за търговско измерване. Отчетените показания
съвпадат с количествата ел.енергия, фактурирани в приложените по делото фактури и е
остойностена по действащата в процесния период цена, определена от КЕВР.
2
От така установеното съдът прави следните правни изводи:
Искът за установяване съществуването на вземане с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от
ГПК е предявен в законоустановения месечен срок и е допустим. За ищеца-кредитор е
налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като заповедта
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№946/2020 г. по
описа на РС-К. е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Ищецът “ЕВН Б.Е.” ЕАД като краен снабдител по чл.98а от ЗЕ /Закона за енергетиката/
продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни Общи условия.
Действащите за процесния период ОУ са одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-13/10.05.2008
г. и са в влезли в сила на 27.06.2008 г. Съгласно чл.35 ал. 1 от ОУ, същите влизат в сила 30
дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите. В чл.1 т.4 на ОУ на договорите за продажба на ел.енергия на „ЕВН Б.Е.” АД,
одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ - 13 от 10.05.2008 г. е предвидено, че понятието
„клиент” се разбира както в значението на мрежови клиент, така и в значението на
„потребител на ел.енергия”, като потребител на ел.енергия за битови нужди е физическо
лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа
на „ЕВН Б.Е.” АД, който ползва ел.енергия за домакинството си. От чл.6, ал.2 от ОУ за
продажба на електрическа енергия на “ЕВН Б.Е.” ЕАД, следва, че собственикът или
титулярът на вещното право на ползване на имота, при условие, че друго лице го ползва,
може да заяви изрично писмено съгласие пред ЕВН или пред нотариус с нотариална заверка
на подписа, това лице да бъде потребител на електрическа енергия в неговия имот за
определен срок, но при такъв случай, собственикът е солидарно отговорен за задълженията
на клиента към ЕВН, заедно с лицето, за което е дал съгласие да бъде потребител на
електрическа енергия в неговия имот. От събраните по делото доказателства се установи, че
имотът, находящ се гр.К., общ.К., на ул.“Г.“ №11, клиентски №****** и ИТН:**** е
жилищен и електроснабден, с което ищецът е изпълнил задължението си по чл. 7, т. 1 от
ОУ. Доказа се, че в периода от 23.11.2018 г. до 22.01.2019 г. в този имот е отчетена
потребена електроенергия на обща стойност *** лв., за което са издадени фактура
№**********/31.12.2018 г. и фактура №**********/ 31.012019 г. Партидата на имота е
открита на ответника и спрямо него са обвързващи общите условия. Затова ответникът
дължи заплащане на потребената електрическа енергия и не е необходимо да се установява,
че именно той е лично я е потребявал. Достатъчно е да се докаже, че през процесния период
в този обект е била ползвана електроенергия, което в случая е установено от ССЕ.
В чл.18 от Общите условия за продажба на електроенергия е регламентирано задължението
на потребителя да заплаща стойността на консумираната ел.енергия веднъж месечно, като
окончателният срок е до 10-то число на месеца следващ текущия, като при неизпълнение в
срок на задължението, клиентът заплаща обезщетение в размер на законната лихва за всеки
просрочен ден- чл.27, ал.1 от ОУ. В хода на производството не се доказа ответникът да е
заплатил стойността на доставената и потребената в периода от 23.11.2018 г. до 22.01.2019
г. електроенергия в имота, находящ се гр.К., общ.К., на ул.“Г.“ №11, с ИТН:**** поради
което той дължи заплащане на цената й, която е общ размер *** лв., както и лихвата за
забава за периода от падежа на всяка фактура до подаване на заявлението – 29.05.2020 г. на
основание чл.86 от ЗЗД и чл.40, ал.1 от Наредба №4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, в общ размер *** лв., определен от съда на основание чл.162 от ГПК при
използване на онлайн калкулатор. С оглед изложеното предявеният иск с правно основание
чл.422 от ГПК е основателен и следва да бъде уважен в претендираните размери.
По претенцията за разноски:
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 от ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора следва да разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство. В случая с оглед изхода на спора и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи и следва да заплати на ищеца направените
по ч.гр.д.№946/2020 г. по описа на РС-К. ** лв. разноски, както и направените по
настоящото дело разноски: ** лв. държавна такса, 240 лв. възнаграждение за вещо лице, 300
3
лв.възнаграждение на особения представител и *** лв. юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП вр. с чл.25, ал.1
от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Г. Ш. Н. с ЕГН-**********, с настоящ и
постоянен адрес гр.К., общ.К., ул.“Г.“ №11, че съществува вземане на “ЕВН Б.Е.” ЕАД, с
ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.”Х.Г.Д.” №37 на основание чл.422
вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД за сумите: ***лв. главница,
представляваща стойност на доставена в периода от 23.11.2018 г. до 22.01.2019 г.
електроенергия по партидата клиентски №******, за обект на потребление в гр.К., ул.“Г.“
№1, с ИТН-****, *** лв. лихва за забава от 11.01.2019 г. до 27.05.2020 г. и законна лихва
върху главницата от 29.05.2020 г. до изплащане на вземането, за което е издадена заповед
№496/01.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№946/2020 г. по описа на РС-К..
ОСЪЖДА Г. Ш. Н. с ЕГН-**0524474, с настоящ и постоянен адрес гр.К., общ.К., ул.“Г.“
№11да заплати на “ЕВН Б.Е.” ЕАД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр.П.,
ул.”Х.Г.Д.” №37, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в
размер на *** лв., както и ** лв. разноски в заповедното производство по ч.гр.д.
№946/2020 г. по описа на РС-К..
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№946/2020 г. по
описа на РС-К..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4