№ 1373
гр. София, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20211100510056 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20051026/23.02.2021 г. по гр. д. № 24366/2020 г. по описа на СРС,
47 състав, постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца –
„Т.С.“ ЕООД, е признато за установено по предявени от „Т.С.“ ЕАД искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че А.П.Я. дължи на
дружеството сумата от 3214,93 лева, неизплатена топлинна енергия по фактура за
периода от м. 11.2016 г. до 30.04.2019 г., 433,23 лева – лихва за забава за периода от м.
11.2016 до 30.04.2019 г., както и 40,11 лева главница за разпределение на топлинна
енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г. и 6,73 лева – лихва за забава за
периода от 31.12.2016 г. до 03.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 03.12.2019 г. до
окончателното плащане.
Против решението в частта, с която е уважен предявения иск е подадена
въззивна жалба вх. № 25047556/16.03.2021 г. от А.П.Я., в която са изложени
съображения за неправилност на първоинстанционното решение. Поддържа, че
решението е постановено в противоречие с материалния и процесуалния
закон.Неправилно първоинстанционният съд бил приел, че количеството топлинна
енергия, доставена до имота е определена правилно съобразно заключението на
вещото лице по ССчЕ. Не било взето предвид обстоятелството, че ответницата е
1
подала възражение – рекламация срещу изравнителната й сметка. Вещото лице от
съдебно-техническата експертиза не било взело предвид и обстоятелството, че цената
на топлинната енергия за периода след второто тримесечие на 2017 г. не е била
определена правилно от топлофикационното дружество, като се основавала на
решение на КЕВР, което било отменено по съдебен ред. Неправилно съдът бил приел,
че процесните суми са погасени по давност към 03.12.2019 г., доколкото заявлението за
издаване на заповед за изпълнение било подадено на 13.12.2019 г. Посочва, че
неправилно било признато за установено, че ответницата дължи сума за дялово
разпределение, тъй като не били представени доказателства как е определена тази
сума. Поддържа, че в тази част решението е и недопустимо, тъй като услугата била
предоставена от третото-лице помагач и вземането принадлежи на това лице. Моли
решението да бъде отменено в обжалваната част като бъде постановено друго, с което
предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло. Моли решението да бъде обезсилено в
частта, с която е уважен предявения иск за сумите за дялово разпределение.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемия. С
молба вх. № 22139/13.04.2022 г. представител на „Т.С.“ ЕАД заявява, че оспорва
въззивната жалба и моли решението да бъде потвърдено в обжалваната му част.
Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Производството по гр.д. № 24366/2020 г. по описа на СРС, 47 състав е
образувано по искова молба, подадена от „Т.С.“ ЕАД против А.П.Я., с която е
предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите, във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от
Закона за задълженията и договорите за установяване съществуването на парично
задължение на ответника, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
по гр.д. № 72499/2019 г. по описа на СРС, 47 състав.
В исковата молба се твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия по
смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката като собственици на топлоснабден
имот в гр. София, ****, абонатен № 276908. Поддържа, че съгласно чл. 150 от Закона
за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди на топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни общи условия за продажба на
топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които са
одобрени от ДКЕР към Министерски съвет. С общите условия се регулирали
търговските взаимоотношения с потребителите на топлинна енергия, правата и
задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане
на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията. Твърди, че
2
ответниците не са упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от Закона за енергетиката,
поради което и общите условия са влезли в сила спрямо тях. Твърди, че ответниците са
имали задължение да заплати дължимите от него суми в 45-дневен срок от датата на
публикуването на общата фактура като с приетите общи условия било регламентирано,
че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а
такава се начислявала в случай, че клиента изпадне в забава, т.е. след изтичане на 45-
дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен
сезон. Твърди, че сградата, в която се намира топлоснабдения имот има сключен
договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма
„Т.С.“ ЕООД суми за доставена топлинна енергия до адрес в гр. София, ****, абонатен
№ 276908. В исковата молба се сочи също, че за периода от м. 05.2016-м. 04.2019 г.,
ищцовото дружество е доставило топлинна енергия на насрещната страна, но
ответницата не е заплатила дължимата за това цена в общ размер на 3581,09 лева -
главница за топлинна енергия, както и сумата от 40,11 лева – сума за дялово
разпределение, за което били издадени и фактури. Поддържа, че за периода от
15.09.2017-03.12.2019 г. ответницата е изпаднала в забава за плащане на сумите за
топлинна енергия, поради което дължали обезщетение в размер на 550,13 лева и 6,73
лева, обезщетение за забава върху дължимата сума за дялово разпределение за периода
от 31.12.2016 до 03.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главниците от
13.12.2019 г. Твърди, че по гр.д. № 72499/2019 г. по описа на СРС, 47 състав е издадена
заповед за изпълнение. Моли да бъде признато за установено съществуването на
задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.
Претендира направените в заповедното и в исковото производство разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника А.П.Я., с който
заявява, че оспорва предявения иск. Поддържа, че исковата молба е недопустима в
частта, с която се претендират суми за дялово разпределение. Оспорва твърдението, че
между страните е възникнало облигационно правоотношение, като поддържа, че няма
качеството потребител на топлинна енергия в процесния период. Оспрова твърдението,
че на нейно име е открита партида. Твърди, че за процесния период е подадено
възражение – рекламация срещу изравнителната сметка, поради коеот и при
съобразяване с Общите условия на ищеца следало да бъде извършен нов отчет на
ИРРО в процесния имот. Такъв отчет не бил извършен, поради което и изравнителната
сметка не установява реалното количество досатвена топлинна енергия до имота. Не
били налице и законови основания да бъде начислявана служебно топлинна енергия.
Липсвали доказателства, че не е осигурен достъп до имота. Поддържа, че вземанията
на потребителите за заплащане на месечни вноски не са в зависимост от изравнителния
резултат на съответния отчетен период, а имали самостоятелне характер, поради което
и заявява, че част от претендираните суми за процесния период са погасени по давност.
3
Оспорва и методиката за начисляване на суми за дялово разпределение. Поддържа, че
не е изпаднала в забава, тъй като не били представени доказателства за публикуване на
месечните дължими суми. Посочва, че разпоредбата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите
условия е нищожна, тъй като е неравноправна. Оспорва дължимостта на сумите за
дялово разпределение. Моли предявеният иск за бъде отхвърлен по отношение на него.
Претендира направени разноски.
Към първоинстанционното производство е приложено гр.д. № 72499/2019 г. по
описа на СРС, 47 състав. По заявление от 13.02.2019 г., подадено от “Т.С.” АД е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено на
А.П.Я. да заплати на кредитора сумата от 3581,09 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2016 – до 30.04.2019
г., ведно със законната лихва от 13.12.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва в размер на 550,13 лева за периода от 15.09.2017 г. – 03.12.2019 г., сумата от
40,11 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода 01.05.2016 – до 30.04.2019 г. и сумата от 6,73 лева – мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение от 31.12.2016 г. до 03.12.2019 г. и направените
разноски.
В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства, както
и заключение на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза от които се
установява следното:
Като доказателство по делото са приети Общи условия за продажба на топлинна
енергия от „Т.С.” ЕАД на потребители за битови нужди, приети с Решение по т. 1 от
Протокол № 53/28.03.2013 г. на Съвета на директорите на „Т.С.“ ЕАД и са одобрени с
Решение ОУ – 02/03.02.2014 г. на ДКЕВР. Съгласно чл. 31, ал. 1 от тях клиентите
заплащат топлинната енергия по един от следните начини: на 11 равни месечни вноски
и една изравнителна вноска; на месечни вноски, определени по прогнозна консумация
за сградата и една изравнителна вноска; по реална месечна консумация. В случаите,
когато дължимите суми са определени по прогнозна консумация, след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки за отчетния
период се издават кредитни известия за стоиността на издадените фактури за
прогнозните стойностти и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3). В чл. 33,
ал. 1 е предвидено, че Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия (за реално потребление или по прогнозно потребление) в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за които се отнасят, като срокът за плащане на сумите
след издаване на изравнителни сметки също е 45-дневен след изтичане на периода, за
който се отнасят (ал. 2). Съгласно чл. 33, ал. 4 от Общите условия продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за месечните
4
задължения, ако не са заплатени в срока по ал. 2 (след издаване на изравнителните
сметки), като ал. 5 посочва, че обезщетение за забава се начислява и върху сумите,
които са дължими след издаване на изравнителните сметки.
Установява се от представения Нотариален акт № 46, т. ХХVІ, д. № 4505/1990 г.
и Решение от 04.04.2008 г. по гр.д. № 705/2007 г. по описа на СРС, 81 състав, че А.П.Я.
е собственик на апартамент № 24 в гр. София, ****, ет. 4, за който не е спорно, че е
топлоснабден и е открита партида с № 276908.
Видно от представения Протокол от Общо събрание на собствениците в сграда в
гр. София, **** е, че са избрали „Т.С.“ ЕООД като дружество, което да извършва
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително издаване на обща
и индивидуална сметка. На 29.07.2015 г. между „Т.С.“ ЕАД и „Т.С.“ ЕООД е сключен
договор, по силата на който е уговорено извършването на услугата дялово
разпределение.
По делото са приети изравнителни сметки, изготвени от третото лице – помагач
- „Т.С.“ ЕООД, както и протоколи за извършен отчет, които не са оспорени от
страните. Установява се, че не е извършен отчет на измервателните уреди за 2017 и
2019 г. поради неосигурен достъп.
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства е изготвено
заключение на съдебно - техническа експертиза, от което се установява, че в сградата
има двe абонатни станции – за долен и горен кръг на инсталациите и топлинната
енергия е отчитана от два топломера.Установява се, че топлинната енергия е отчитана
ежемесечно в 24 часа на последния ден от месеца. Установява се, че за процесния
период е начислявана сужебна енергия при метрологична проверка на топломерите
през април 2017 и април 2019 г. Приспаднати са технологични разходи, които са за
сметка на доставчика на топлинна енергия, а остатъкът топлинна енергия се
разпределя между потребителите за отопление (имот, сградна инсталация) и БТВ.
Вещото лице установява, че в процесните периоди не е осигуряван достъп за отчитане
на уредите в имота, за което са съставени протоколи. Само за 2018 г. бил съставен
редовен отчет да едно отоплително тяло без разпределител и за БГВ на база за трима
потребители, тъй като водомерите са свалени и за сградна инсталация. Установява се,
че сградната инсталация е изчислявана по формула, приложена в Наредба № 16-
334/2007 г. върху пълната отопляема кубатура 257 куб.м., съгласно акт за определяне
на кубатурата, представен на вещото лице. Вещото лице дава заключение, че
изравнителните сметки били изчислени в съответствие с действащата Наредба 16-
334/2007 г. Установява се, че общата сума по фактури, изготвени по прогнозни цени е
4737,16 лева, като изравнителната сума за процесния период е 756,05 лева за
възстановяване.
5
От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че задължението е в размер на 3581,09 лева, като от прогнозните
стойности, за които са издавани фактури е намалена сумата от 755,14 лева – по
изравнителни сметки и е приспаднато извършено плащане на 01.11.2019 г. от 400 лева,
както и изравняване към 10.12.2019 г. от 0,71 лева. Вещото лице е посочило, че сумите
за дялово разпределение са в размер на 40,11 лева. По служебно поставена задача, във
връзка с направеното възражение за давност, е установено, че общият размер на
задълженията, чийто падеж е настъпил към 03.12.2019 366,16 лева – главница за
топлинна енергия.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА
СТРАНА следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422 във
връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от , във връзка с чл. 149 от
Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите е допустим -
предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес от установяване съществуването
и изискуемостта на вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК, против която е подадено възражение от длъжника. Искът има за
предмет установяване на съществуването и изискуемостта на сумата, за която гр.д. №
72499/2019 г. по описа на СРС, 47 състав е била издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК.
Основателността на иска е предпоставена от това по делото ищецът да установи
при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти:
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответницата топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума.
Неоснователен се явява доводът на въззивника, че неправилно е определен
размерът на задължението за топлинна енергия, тъй като съдът не е съобразил
направеното възражение – рекламация срещу изравнителните сметки. Действително
съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 3 от Общите условия на топлопреносното
дружество клиентите имат право да правят възражения пред продавача за начислената
топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
6
който се отнасят възраженията. Независимо, че с отговора на исковата молба са
въведени твърдения, че такова възражение е направено от потребителя, но то не било
обсъдено, както от вещото лице от съдебно-техническата експертиза, а така и от съда,
по делото не са представени доказателства за това. Освен това, дали е подадено
възражение или не е подадено такова, няма правно значение, доколкото съдът се
произнася въз основа на събраните по делото доказателства и не е обвързан от
становището на топлопреносното дружество по възражението. Въз основа на
събраните по делото доказателства и изготвеното заключение на съдебно-техническа
експертиза се установява, че дължимите суми са определени въз основа на прогнозни
стойности на доставената топлинна енергия и изравнителни сметки, като вещото лице
е отчело обстоятелството, че за два отоплителни периода не е осигурен достъп до
имота за отчитане на средствата за търговско измерване, а така също, че водомерите са
демонтирани.
Неоснователни са доводите, изложени във въззивната жалба относно
дължимостта на суми за дялово разпределение в сградата, в която се намира
топлоснабдения имот, собственост на въззивника.
В случаите, когато дяловото разпределение се извършва от лице, на което е
възложена тази дейност между топлопреносното предприятие и това лице се сключва
писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от
клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в който се уреждат цените за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат
от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от
топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на
топлинна енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1 предлага на
клиентите в сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез упълномощено лице,
да сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на плащане на
услугата дялово разпределение. В чл. 36 от Общите условия на ищеца е предвидено, че
дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на 61 и следв. от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Следователно възнаграждението за услугата дялово разпределение е дължима от
клиента на продавача на топлинна енергия. Следователно неоснователно е
възражението на въззивника, че „Т.С.“ ЕАД предявява иск на трето лице за събиране на
вземания за дялово разпределение. Носител на правото да получи стойността на
дяловото разпределение е топлопреносното дружество.
От събраните по делото доказателства се установява, че услугата дялово
разпределение реално е осъществена от „Т.С.“ ЕООД в исковия период и за това за
представени и изравнителни сметки, документ за главен отчет на уредите за дялово
разпределение. Представен е и договор между „Т.С.“ ЕАД и „Т.С.“ ЕООД по чл. 139 в,
7
ал. 2 от Закона за енергетиката, по силата на който се извършва дялово разпределение в
сградата в етажна собственост, в която се намира процесният топлоснабден имот
срещу възнаграждение, дължимо от топлоснабдителното дружество – ищец по
ценоразпис в Приложение № 2. Размерът на възнаграждението е установен от приетите
по делото писмени доказателства и съдебно-счетоводна експертиза и той е 40,11 лева.
Доколкото с изменението на разпоредбата на чл. 139, ал. 2 и 139 в от Закона за
енергетиката предвиждат, че възнаграждението се определя с договор между
топлоснабдителното дружество и третото лице, извършващо дейност по дялово
разпределение, определено от етажните собственици, то без правно значение е дали
договорът, сключен между тях и третото лице е с изтекъл срок. Достатъчно е съгласно
настоящата разпоредба етажните собственици да са взели решение и да са определели
дружеството, вписано в регистъра по чл. 139а от Закона за енергетиката, което да
извършва дялово разпределение в сградата в режим на етажна собственост. Видно от
приложения по делото протокол от общо събрание на етажните собственици е взето
решение „Т.С.“ ЕООД да извършва тази дейност.
Неоснователен е и доводът във въззивната жалба, че неправилно е определено,
че вземанията, чийто падеж е настъпил, са погасени по давност към 03.12.2019 г.,
поради което и неправилно е определен размерът на дължимите суми. Действително в
решението си съдът е посочил, че датата към която приема, че вземанията са погасени
по давност е 03.12.2019 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
подадена на 13.02.2019 г. Независимо от това, съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от
Общите условия на дружеството се предвижда, че клиентите дължат да заплатят
стойноста на фактурата по чл. 32, ал. 2 (месечна прогнозна стойност) и по ал. 3
(изравнителна сметка) за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Независимо
от неправилността на мотивите на съда относно приложимите правила за определяне
на падежа на вземанията, правилно е определено, че задължението за м. ноември 2016
г. не е погадено по давност и въз основа на събраните по делото доказателства е
определен и неговия размер.
Освен това, при постановяване на решението си първоинстанционният съд е
пропуснал да отрази формираната си воля да отхвърли исковете на ищеца за разликата
над уважената сума и за периода, който е приел,че е погасен по давност. Допуснатата
очевидна фактическа грешка може да бъде отстранена по реда и условията на чл. 247
от ГПК от постановилия решението съд, а не по реда на инстационния контрол.
Независимо от допуснатата очевидна фактическа грешка, която касае частта, която не е
предмет на въззивното производство, решението е правилно в обжалваната част
относно задълженият за главница.
По отношение на доводите за неправилност на решението в частта, с която са
8
уважени предявените искове по чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 86 от Закона за
задълженията и договорите въззивният съд приема, че в частта, с която е признато за
установено, че ответникът дължи сумата от 433,23 лева фактическите и правни изводи
са правилни. В разпоредбата на чл. 33 от Общите условия на „Т.С.“ ЕАД е посочен
срокът за плащане на задълженията, както на месечните сметки, а така също и на
изравнителните сметки. Следователно с изтичане на срокът за плащане и с оглед
разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите потребителят
изпада в забава и съответно дължи обезщетение по чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите. При определяне на размера на дължимото обезщетение за забава съдът е
съобразил приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, както и
направеното възражение за изтекла погасителна давност на главното задължение.
Неправилно, обаче, ответникът е осъден да заплати сумата от 6,73 лева – лихва
за забава на сумите за дялово разпределение за периода от 31.12.2016 г. – 03.12.2019 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия на топлофикационното
дружество редът и начинът на услугата „дялово разпределение“ се определят от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата и се обявява по подходящ
начин на клиентите. По делото не са ангажирани доказателства, че между продавача на
топлинна енергия и дружеството, извършващо услугата дялово разпределение е
уговорен ред и начин на плащане, който да е обявен на потребителите. Следователно
и с оглед разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите
длъжникът изпада в забава след покана, ако не е определен срок за изпълнение.
Ищецът не е ангажирал доказателства, че е поканил ответника да изпълни
задължението си за плащане на дължимите суми за дялово разпределение, поради
което и предявеният иск е неоснователен.
По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде потвърдено в
частта, с която от 3214,93 лева, неизплатена топлинна енергия по фактура за периода
от м. 11.2016 г. до 30.04.2019 г., 433,23 лева – лихва за забава за периода от м. 11.2016
до 30.04.2019 г., както и 40,11 лева главница за разпределение на топлинна енергия за
периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г. и да бъде отменено в частта, с която
ответникът е осъден да заплати сумата от 6,73 лева – лихва за забава на сумите за
дялово разпределение за периода от 31.12.2016 г. – 03.12.2019 г. и вместо него
предявеният иск да бъде отхвърлен.
С оглед неоснователността на предявения иск за заплащане на обезщетение за
забава върху сумите за дялово разпределение решението следва да бъде отменено в
частта за разноските над сумата от 601,53 лева – разноски в исковото производство и
над сумата от 117,53 лева – разноски в заповедното производство.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемия следва да осъден да заплати на
въззивника сумата от още 21,78 лева разноски в първоинстанционното производство.
9
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на кумулативно предявените
искове настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20051026/23.02.2021 г. по гр. д. № 24366/2020 г. по описа
на СРС, 47 състав в частта, с която А.П.Я. да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 6,73
лева – лихва за забава на сумите за дялово разпределение за периода от 31.12.2016 г. –
03.12.2019 г. и в частта за сумата над сумата от 601,53 лева – разноски в исковото
производство и над сумата от 117,53 лева – разноски в заповедното производство и
вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК – ****, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „**** против А.П.Я., ЕГН-**********, от гр. София, ж.к.
**** с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 86 от Закона за задълженията
и договорите за заплащане на сумата от 6,73 лева – лихва за забава на сумите за дялово
разпределение за периода от 31.12.2016 г. – 03.12.2019 г. като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20051026/23.02.2021 г. по гр. д. № 24366/2020 г.
по описа на СРС, 47 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Т.С.“ ЕАД, ЕИК – ****, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „**** да заплати на А.П.Я., ЕГН-
**********, от гр. София, ж.к. **** сумата от още 21,78 лева, представляващи
направени разноски в първоинстанционното производство.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД-трето лице
помагач на страната на „Т.С.“ ЕАД.
След връщане на делото в Софийски районен съд, 47 състав, да бъде
докладвано за преценка на предпоставките за постановяване на акт по чл. 247 от
ГПК, тъй като е налице противоречие между формираната в мотивите на
Решение № 20051026/23.02.2021 г. по гр. д. № 24366/2020 г. по описа на СРС, 47
състав воля и диспозитива на решението в необжалваната част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10
11